Преди няколко месеца бях навън и играех баскетбол с децата си, когато топката се търколи към улицата. Тръгнах към нея, но изведнъж смехът на децата ми изчезна и те замръзнаха. Бяха видели два патрулни автомобила на ъгъла. Автомобилите завиха и се движиха бавно към нашата къща. Тогава моят 7 годишен син се обърна към мен и ме попита: „мамо, наред ли е всичко с татко?“. Сърцето ми също потрепна при гледката на патрулните автомобили, но не така както се сви, докато гледах сълзите в очите на сина си. И тогава разбрах, че моите деца имат свои собствени притеснения за професията на съпруга ми. Докато колите се приближаваха бавно, имах чувство, че е изминала цяла вечност. Нещата се промениха, когато един от служителите се усмихна и махна с ръка на децата. Децата дотичаха до мен и ме стиснаха силно през кръста. Прегърнах ги и ги целувах, докато ги уверявах, че техният татко е добре и че бихме могли да му се обадим, за да чуем гласа му.
Тогава се замислих, че докато ние разпознаваме работещите в правоохранителните структури като герои и се гордеем с тях, има една популация от малки герои, чийто глас много често не се чува. Тези малки герои са децата в общностите на полицаите.
Ако попитате, което и да е дете на служител в правоохранителните структури, то ще ви каже, че мама или татко са най-големите герои. Те знаят, че в тази работа, лошите са хванати и техните мама или татко правят света по-добър.
Ще видите тези деца да си играят на полицаи с техните водни пистолети. Те са онези с добрите и храбри мама и татко. И докато има толкова много гордост в това да имаш родител полицай, то има не по-малко други неща, които притесняват нашите малки герои.
Открих, че децата на служителите се притесняват не само за безопасността на своите родители, но и за всички работещи там. Много от тях ги виждат като родителите на най-добрите си приятели или като най-добрите приятели на мама и татко.
Нашите деца се сблъскват с много предразсъдъци. Няколко пъти съм виждала сина си да се прибира у дома разстроен от поредното дете, което когато разбрало, че баща му е полицай казало, че всички полицаи са лоши. Прекалено много пъти съм била навън с тях, когато съм виждала родители, които третират своите деца зле и ги заплашват, че ще ги дадат на полицаите ако не започнат да ги слушат. За съжаление повечето деца са ужасени от полицаите, но никое дете на полицай не може да го разбере, защото те виждат полицая като защитник. Виждат го като човек, който помага. Виждат го като своята майка или баща.
Да опознаем своите деца. Те са тези, които правят саможертви в коледните сутрини, в които техните майка или баща липсват, защото са на работа. Те са тези, чиито партита за рожден ден, училищни пиеси и рецитали са пропуснати от мама или татко, защото са били на работа.
Уверете се, че сте им благодарили за тяхната саможертва и че сте намерили време да ги изслушате, защото можете да научите много от тях.
Децата ви, също имат дълг и той е ежедневен. Те се борят с предразсъдъците, преодоляват притесненията си за вас, убеждават околните, че сте от добрите, подкрепят приятелите си, чиито родители също са полицаи и единственото нещо, което искат е да сте добре и да се приберете в къщи живи и здрави след работа.

Снимка: СФСМВР