„Баща ми беше пожарникар. Виждах го как се прибира изморен и миришещ на дим след всяка смяна. Миризмата на пушек е от тези, които не можеш да заличиш не само от кожата, но и от съзнанието си. Запечатва се по начинa, по който разпознаваш аромата на любимите си хора. След работа, сядаше на дивана и ме прегръщаше, а аз го разпитвах за трудностите с които се е сблъскал, но той никога не ми говореше за тях. Говореше за спасените хора и за това, че героизмът не се измерва в трудностите, които си преодолял, а в човешките животи, които си спасил. Още там, на дивана, реших, че искам да бъда пожарникар и да бъда герой – същият като татко.“
декември 7th, 2020, 15:51
септември 28th, 2020, 15:07
септември 26th, 2020, 14:56
септември 25th, 2020, 14:41
април 10th, 2020, 16:27
март 19th, 2020, 13:18
март 5th, 2020, 17:57
февруари 27th, 2020, 17:16
февруари 21st, 2020, 12:43
февруари 19th, 2020, 15:39
Последни коментари