Днес, не успях да придружа своят син до училище за първият му учебен ден в трети клас, защото бях на работа. Не успях, както не успяха и хиляди български родители. Всички изпитваме една и съща болка и празнота в този момент – болката от пропуснатият миг и възможност да бъдеш до детето си. Да държиш ръката му, да благодариш на класната му, да му кажеш за пореден път, че го обичаш и вярваш в него …Днес, обаче за мен е специален ден. Ден, в който се почувствах уважаван и разпознат. Покрай мен, минаха десетки деца със своите родители, които им казаха „Мамо, този чичко полицай е тук, за да ни пази“, а майките се усмихваха и потвърждаваха думите на децата си. Днес, едно дете дойде при мен. Каза ми, че майка му му е разказала за един друг чичко полицай, който е бил много любезен с нея и ме попита дали мога да го намеря и да му кажа, че му благодарят.
Днес е денят, в който едни „чужди“ деца стоплиха душата ми по начина, по който го прави и моят син. Днес, се срещнах с част от родителите, които учат децата си да уважават хората с униформи и дават пример за това.
Днес, искам да благодаря на тези родители, да пожелая на добър час на тях и техните малки и по-големи наследници и искам да знаят, че ще съм тук и ще ги пазя и ще направя всичко по силите си, за да променя нещата и да направя средата за техните и моето деца по-сигурна. Ще направя всичко възможно като полицай, но по-важно е, че ще го направя като гражданин и родител, защото от нас зависи какво ще е отношението на нашите деца.
Днес, искам да благодаря за поредният урок по човечност, който този път ми беше преподаден от един първокласник.
Снимка: СФСМВР

Европейският телефон за спешни повиквания 112 работи на територията на България без прекъсване, 24 часа в денонощието и може да се избира безплатно от всяка точка на страната, дори и от местата, където мобилните ни телефони са без обхват.

Кога избираме тел. 112?

Когато ситуацията изисква СПЕШНА намеса на службите за спешно реагиране (пожарна, полиция, спешна помощ, гражданска защита) и екип трябва да посети мястото на инцидента.

Как се подава сигнал на 112?

1. След като сме установили връзка с оператора на 112, задължително трябва да уточним от кое населено място се обаждаме. Ако се намираме извън населено място, уточняваме географското си положение чрез ориентири – път, местност, река, планина и др.
2. Формулираме кратко причината за обаждането си – дали касае медицински инцидент или друг – наводнение, пожар и т.н.
3. Слушаме внимателно въпросите на оператора и кратко и ясно отговаряме на тях. Ако е необходимо, изчакваме да се осъществи връзка със съответната служба – спешна помощ, полиция, пожарна и др. Важно е да знаем, че проведеният по този начин разговор е с продължителност от 1 до 3 мин., през които трябва да дадем най-точна информация за случващия се инцидент.

Имам две деца, които бяха на 4 и 7 годишна възраст, когато кандидатствах за работа в ДНС 112. Докато минавах всичките етапи на подбора не спрях да се притеснявам и да си мисля,  че няма да бъда одобрена за тази позиция. Мислех си, че фактът, че децата ми са малки ще повлияе негативно и няма да ме изберат. Не бях сигурна дали съм подходяща за работата. Не знаех дали съм достатъчно добра. Притеснявах се, защото не познавах системата, а знаех каква отговорност е да работиш като оператор в ДНС 112. Страхувах се, защото знаех, че човешки животи зависят от секундите, в които преценяваш тежестта на ситуацията. Животите на нечии майки, бащи, братя, сестри и деца зависят от това колко бързо ще обработиш сигнала.  Животите, които зависят от твоята лична преценка и професионализъм. Днес,  9 години по-късно благодаря на съпруга си, който видя обявата и ми вдъхна кураж, казвайки ми, че ще се справя с всичко това. Днес, благодаря за това, че съм в ДНС 112,  защото разбрах, че животът е много по-ценен, отколкото си мислех, а аз допринасям всеки ден за това той да бъде спасен.

През 2015 г. в ДНС 112 са приети 4 686 390 повиквания, от които едва 1 987 576 са реални сигнали.

Кой носи отговорност за нереалните сигнали, които са приети от служителите?

Кой образова гражданите?

Кой и как налага глоби за нереалните сигнали?

Кой измерва потенциалният риск за гражданите?

Дебатът за реформата в МВР включва и ДНС 112 и е крайно време да се заговори за отговорността, която семействата и институциите имат, за да се ограничат нереалните сигнали.