Аз съм 20-годишен американец, чийто баща в продължение на 26 години беше полицай. Всеки ден с прибирането си вкъщи той носеше на плещите си тежестта на умиращия град. Не искаше да показва доколко физическото и емоционално изтощение се отразяваха върху него, но нямаше как и да го скрие. Понякога изглеждаше така, сякаш целият град, дори висшите офицери и градската управа, са обърнали гръб на средностатистическия патрулиращ полицай. Баща ми имаше една риза, която винаги много съм харесвал. Беше му подарена от неговите колеги, вдъхновени след посещение на Кливландското полицейско управление. Върху ризата бяха изписани само два реда, разделени от тънка синя линия, но те запалваха толкова силни емоции, каквито никоя политическа или визионерска реч не можеше да постигне. На ризата беше изписано: Sometimes there is Justice. Sometimes there is Just Us.” („Понякога има правосъдие. Понякога има само нас“). Разбрах напълно играта на думи едва като пораснах, и посланието й беше наистина покъртително.

В момента съм далеч от дома – в София, България. Стажант съм в неправителствена организация и така събирам кредити за университета. От свой колега научих за Фондация „Общество и сигурност“, която работи в подкрепа на полицията и други служби за спешно реагиране. Заради работата на баща си веднага поисках да науча повече за тази организация. Така се озовах на интервю с нейния директор Радостина Якимова. Фондацията е единствена по рода си в България и може с ръка на сърцето да каже „Има само нас“.

„Общество и сигурност“ е създадена през 2014 от членове на Синдикалната федерация на служителите на МВР. Въпреки че двете организации споделят някои общи цели и понякога работят заедно, те са абсолютно автономни. Фондацията е отдадена на осъществяването на реформи в системата на МВР и на създаването на по-добра връзка между полицията и обществото. За широката общественост всеки полицай е мързелив, дебел, некомпенентен и корумпиран. Това вероятно е вярно за някои, но съществува и едно ново поколение полицейски служители, които се опитват да се борят с тази стигма. Точно тук е ролята на фондацията.

 „Общество и сигурност“ се стреми да покаже човешкото лице на полицая и да направи полицията по-прозрачна. С тази цел през 2015 г. стартира кампанията „Човекът зад униформата“, която дава шанс на мнозинството полицаи да покажат, че не са „мръсни ченгета“, които искат да правят лесни пари, затваряйки си очите. Фондацията също се опитва да въведе в българските училища програма, която комбинира образование по темата за злоупотребата с наркотични вещества и обучение за реакция в рискови ситуации. В основата на инициативата е опитът на програмите D.A.R.E. (Drug Abuse Resistance Education, създадена в САЩ и разпространена в 44 страни по света) и ALICE (Alert, Lockdown, Inform, Counter, Evacuate). Целта е учениците от една страна да бъдат запознати с опасностите от употребата на наркотици, а от друга да се научат как да взаимодействат със звената за неотложна помощ и как да реагират в случай на спешност. Идеята е класовете да бъдат водени от полицейски служители от от съответните български градове, като по този начин ще се засилят и доверието и взаимоотношенията между полицията и обществеността.

За разлика от други неправителствени организации, фондация „Общество и сигурност“ не използва лобиране при работата си за реформиране на полицията. За организацията настоящият политически климат по отношение на полицията е в най-добрия случай смехотворен, а това е и допълнително оправдание на полицаите, които приемат подкупи. Затова фондацията вярва, че корупцията, разяждаща страната, може да се изкорени единствено когато полицията спечели подкрепата на обществото. Дотогава фондацията ще продължи да работи за изграждане на здрави връзки между българските граждани и техните полицаи.

Разговарях с много хора в София и научих, че полицаите често се възприемат като един вид бодигардове на политиците. Разговорите ми с представители на полицията обаче сочат, че мнозинството полицаи искат край на корупцията. Това е и „въпросът за един милион долара“ – как да се унищожи корупцията и да се докаже на обществеността, че целта на полицията е наистина „да служи и да защитава“. Моите препоръки биха били да се продължи в посока по-добра комуникация с обществото и образователни програми като тези, които фондацията прилага. Това би създало среда на прозрачност и честност, от която професията полицай се нуждае. Обществените кампании винаги са добра идея, тъй като нивото на взаимодействие между полицията и обществеността никога не е достатъчно. Струва си все пак и да се направи и усилие да се работи и с правителството. Тези две направления могат да се развиват в синхрон, тъй като имат потенциала да си помагат едно на друго.

И тук стигаме до най-сериозният проблем на фондацията – недостигът на човешки ресурс. В момента г-ца Якимова е единственият служител на пълно работно време. Понякога помагат стажанти или доброволци, но в крайна сметка цялата организация се крепи на нея. Колкото и да не й се нрави, тя разполага само 24 часа на ден и може да бъде само на едно място по едно и също време. Фондацията страда и от недостиг на средства. Годишният й бюджет според прогнозите за 2017 г. е около 36 000 лв. (20 935 щатски долара). Според данни на Асоциацията на сертифицираните счетоводители във Виржиния средният бюджет на малко американско НПО е значително по-голям – 37 500 долара. Средствата на фондацията покриват заплатата на г-ца Якимова, административни разходи, литература и организиране на събития.

Макар че Фондация „Общество и сигурност“ все още няма много какво да покаже по отношение на търсените от нея реформи, мултимедийната кампания „Реформа за сигурност“ през 2016 г. достигна до над 1 милион души по целия свят, а кампанията през 2015 г. бе отличена с награда за комуникационна кампания в публичния сектор на Българската асоциация на ПР агенциите (BAPRA Bright Award for Communication Campaign ). Материалите от кампанията са достъпни тук (http://ssf-bg.eu/category/about/). Част от застъпническата дейност на фондацията е кампанията под мотото „Цената на сигурността“, осъществена между 23 януари и 31 март 2017 г. Целта й беше да постави осем основни въпроса, свързани с работата на Министерство на вътрешните работи именно:

 В заключение, моето мнение е, че с подходящата подкрепа и финансиране Фондация „Общество и сигурност“ има потенциала да доведе до една нова ера в областта на сигурността в България. Такава, в която полицията не познава корупцията, апатията и некомпетентността.

Автор: Джон Картър, студент в Capital University, САЩ, стажант на НПО Портала

Превод: Румяна Йотова

Източник:  НПО Портал,  08 август 2017

В новото видео от поредицата „Цената на сигурността“ се запознаваме с проблемите свързани с обучението и професионалната подготовка на служителите в МВР. Разглеждаме възможностите за подобряване на условията и повишаване на квалификацията на кадрите. Според Нелсън Мандела, именно образованието е най-силното оръжие за промяна. Това важи в пълна сила и за системата на МВР. Ако искаме по-квалифицирани кадри и повече ефективност, именно адекватното обучение на служителите е начинът да го постигнем.

Известният писател Айзък Азимов твърди, че образованието не е нещо, което може да бъде завършено. Този ключов аспект се оказва неглижиран от управляващите МВР с години, които не създават условия позволяващи подобряване на уменията на работещите в системата. Обърнахме се към нашите експерти, за да разберем къде са проблемите свързани с обучението и професионалната подготовка във ведомството, а също и до колко са решими те. Ето и основните аргументи, които те посочиха:

1. Обучението е формално

В МВР и към настоящия момент се провеждат обучения на служители, но те са формални. Събират се и провеждат някаква форма на дискусия или ако е физическа подготовка – разходка в планината. Горе-долу с това се изчерпва обучението на действащите служители. Формалното изпълнение не позволява придобиване на нови умения, което е от съществено значение за ефективността на служителите. В същото време, има служители, които не са получавали възможност за допълнителна квалификация с десетилетия.

2. Проблеми с първоначалното обучение

Когато един служител постъпи на работа в МВР, има задължително първоначално обучение от 6 до 9 месеца, което трябва да премине. За съжаление, то също е сведено до абсолютния минимум. Липсва необходимото ниво по отношение на стрелба, физическа и теоретична подготовка, което да позволи на служителя да е ефективен при изпълнение на служебните си задължения. Това води до процес на обучение, който продължава паралелно с практиката и отнема 1-2 години, в които служителят не е пълноценен.

3. Обучението по стрелба

Истината е, че в МВР се стреля много по-малко, от колкото трябва да се стреля. В същото време, доброто боравене с оръжие е основна предпоставка за спасяване, а не за отнемане на човешки живот. Стрелбите се провеждат в добрия случай веднъж в месеца и с много ограничено количество боеприпаси. Всички тези фактори водят до лоши резултати при боравенето с оръжие от страна на служителите.

4. Физическата подготовка

МВР не осигурява по никакъв начин възможността за физическа подготовка на служителите си. Следващия път, когато видите полицай с наднормено тегло се замислете, че този човек работи на ненормирано работно време, няма достъп до адекватни съоръжения за поддържане на физическа форма на работа и често работи и извънредно поради дефицита на кадри в системата. Изпити обаче се провеждат, макар да няма условия за подготовка. Още по-трагичното е, че тези изпити имат нормативи, които са еднакви за всички, независимо от възрастта им.

5. Кариерното развитие и обучението

Теоретично, кариерното израстване в МВР би следвало да е свързано с допълнителната квалификация и умения придобити от служителите. Обучението би трябвало да разширява възможностите и да увеличава капацитета на служителя. За съжаление това не е така. Няма реална връзка между кариерното развитие в МВР и обучението на кадрите. Това поставя не само практически, но и морални въпроси за това как функционира системата и кой я ръководи.