На 1 ноември 2019 г.,  Фондация „Анимус“ в партньорство с фондация „Общество и сигурност“ стартира реализирането на проект „Активни срещу насилието над жени”. Проектът е с продължителност 36 месеца и се изпълнява с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.

Фондация „Общество и сигурност“ е неправителствена организация в обществена полза, която работи за промяна на отношението на гражданите към служителите на МВР и изграждането на отношения на взаимно доверие и партньорство.

Основна цел на проекта е да просвети и активизира гражданското общество срещу насилието над жени.

В хода на проекта ще бъдат реализирани следните основни дейности:

• Изследвания на нагласите на полицейските служители в 4 области (София, Силистра, Смолян и Сливен);
• Мониторинг и анализ насочен към работата на ключови институции във връзка с домашното насилие (съд, прокуратура, социални служби);
• Просветителска кампания, която има за цел да разясни феномена домашно насилие;
• Застъпническа кампания, която има за цел да предостави знания и да създаде умения на полицейските служители за разпознаване и интервенция при случаи на домашно насилие.   

Очаквани резултати:  

• Увеличаване на докладването за насилие и оказаната помощ на жени с 30%.
• Повишена осведоменост на полицаите и широката общественост за феномена на домашно насилие и насилието над жени.

Обученията на полицаи за работа по случаи на домашно насилие ще спомогне за спиране на насилието и повишаване на доверието в работата на полицията при случаи на домашно насилие.

Анализът на казуси от практиката и на събраните данни ще очертае проблемните области, ще информира кои политики и практики работят и кои не и защо. Изводите ще спомогнат за подобряване на националните политики във връзка с домашно насилие и насилието, основано на пола.

 Кампанията за насърчаване на сигнализирането за случаи на домашно насилие, съвместно с полицията, ще използва различни комуникационни канали, за да достигне до максимален брой хора.

 Насърчаването на активни граждански действия при случаи на домашно насилие ще подобри цялостната защита за жертви на домашно насилие.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от фондация „Асоциация Анимус“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

За първото полугодие на 2019 г., новоназначените служители в МВР са 1154. Най-голям е относителният брой на назначените в ГДПБЗН (268 души), ДУССД (104 души) и ГДГП (83 души). От областните дирекции, най-много са новоназначените в ОДМВР-Пловдив (50 души), СДВР ( 47 души) и ОДМВР – Стара Загора (45 души). Напусналите системата са 719, от които 53% или 382 души са го направили по собствено желание, 39 са дисциплинарно уволнени, 37 са прекратените правоотношения, поради смърт на служителя, а в 18 случая, правоотношението е прекратено по здравословни причини. Това потвърждава тезата, че МВР не само не е атрактивно, но не е и здравословно място за работа. Нещо повече, ако почти 60% от напусналите системата, са го направили поради смърт или по собствено желание, значи има сериозен проблем, който изисква спешни и категорични мерки. Дали ще бъдат предприети и какво ще се случи? Не можем да познаем, но ние ще продължим да споделяме фактите, да говорим за системата и да даваме нашите предложения за нейното „излекуване“.

За деветте месеца на 2019 г. броят на пострадалите, при изпълнение на служебните си задължения, служители е 237. Броят на пострадалите, в резултат на неправомерно поведение на граждани е 101. Това не е посегателство срещу служителя, а срещу държават. Наказанията за тези, които са го извършили трябва да бъдат адекватни на извършеното от тях деяние. Наложени ли са наказания и ако да, на колко? Как МВР защитава служителите и честта им? Това са въпроси, които предстои да зададем.

На 5 октомври 2019 г., започна първата Бизнес академия за стартиращи предприемачи за служители в МВР. Тя се реализира в партньорство със СФСМВР и е по методология, програма и с подкрепата на Америка за България.

Обучението ще се провежда всеки уикенд и ще приключи на 9 ноември 2019 г.

Продължаваме да правим – донякъде успешни, а донякъде – не толкова успешни, опити да разнищим „сагата“ с извънредния труд.Не е ясно каква е причината за натрупване на извъреден труд, но според зам.-министър Балабанов „това не е заради папата, а заради недобросъвестни служители, които лъжат и мажат, обаче от Националното съвещание произтекоха някои разпореждания на министъра и на главния секретар и ние мислим да въведем ред в тази цялата система, защото аз разбирам, че всеки иска да получи пари, но нека те да бъдат за реално положен труд. Защото имаме такива случаи. Няма да ги цитирам сега. И то много. И въобще не ни прави чест служители на МВР и с пагони да се правят такива еквилибристики, за да изчерпим бюджета и после да се чудим откъде да намерим един милион за обувки и за дрехи, и откъде да намерим не знам колко милиона бяха за дай боже да се осъществи да вдигнем нощния труд на един лев поне. Защото действително 25 стотинки – срамна работа, нали.“
Ние смятаме, че подобно отношение и внушения за „недобросъвестност“ на служителите в МВР са манипулация. Внушенията могат да се преборят само и единствено с факти и именно затова ние споделяме с Вас фактите, с които разполагаме. Надяваме се, че ще дойде денят, в който МВР ще започне да отчита публичините си разходи по начин, който не изисква от нас да изпращаме по 52 писма за едно и също нещо, след което да обобщаваме данните в таблици и това да отнема дни. Не, че ние ще спрем да го правим. Напротив! Амбицира ни, но по този начин реално се „замитат“ проблеми, дава се възможност за спекулации и внушения и никой не разбира какво се случва с парите в МВР и най-вече с хората, които ни пазят.

За периода 1 януари – 30 юни 2019 г. в МВР са се натрупали почти 5 млн. часа извънреден труд. Има почти 2 млн. дни полагаем, но неизползван отпуск и много звена, в които липсват хора. Каква е причината за това? Не се обявяват конкурси или не се явяват кандидати? Ние можем само да предполагаме. Факт е, че има разминаване с около 3 млн. лева между данните за извънредния труд, предоставени ни от структурите по чл. 37 от ЗМВР и тези, предоставени от МВР на заседание на Съвет за социално партньорство (публикувани в стенограма). Друг изненадващ факт е, че при заявена сума за извънреден труд от 18,6 млн. лв., данните, които се обявяват като общ разход на МВР за заплащане на този труд и трудът по време на празници е 58,5 млн. лв. или 3 пъти повече. При осигуровки в размер на 70%, за които не знаем дали все още са засекретени със заповед на Министъра, но за които сме информирани от КСО, то едно е ясно: сметката не излиза! Ама хич! В стенограмата е написано, че това е сумата „за извънреден труд, за работа на официален празник и дължимите осигурителни вноски“. А може би ще се окаже, че много празнуваме и имаме много официални празници.
Може да е и нещо друго: обявяват се едни суми, които са изхарчени, но как се стига до това разходване на публични средства или е служебна тайна, т.е. заплаха за сигурността, или с тази информация Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ не разполага. А ние, в качеството си на питащи активни граждани, като тръгнем да си я търсим с имейли от структурите по чл. 37 от ЗМВР, се стига до момента, в който сървърите на МВР ни разпозават като спам и ни блокират. Това обаче е една друга история на Фондация „Общество и сигурност“, по която чакаме развръзка. Развръзка, за която ще разберете. Своевременно!

Лято е. Голяма част от нас си почиват, а останалите си мечтаят за такава или спомнят за вече отминалата почивка. 
Независимо дали сме на работното си място, на плажа или в планината, неминуемо се срещаме с полицаи. Виждаме ги по магистралите, срещаме се с тях в населените места и курорти, в които почиваме, както и на път към работните си места.
В тези августовски жеги голяма част от полицаите са на работните си места и имат срещи с много хора. Някои от срещите са драматични, често са комични, а част от тях са разтърсващи и емоционални.
Независимо дали си полицай или гражданин, срещнал се с полицията и без значение каква е твоята история, искаме да знаеш, че търсим точно нея. 
Разкажи своята лична история с полиция и я сподели с нас като съобщение във фейсбук или ни я изпрати на имейл ssf@ssf-bg.eu.
А каква е причината да събираме истории и какво планираме да правим с тях ще разберете през септември 2019 г., но предварително ще кажем, че планираме да споделим вашите истории и да достигнат до много хора. 
#ИсторииСполиция

На 8 май 2019 г.  на първо четене в НС бе приета промяна в Наказателния кодекс, с която се разширява сериозно института на неизбежната отбрана. Бяхме запознати с мнението и позициите на представителите на академичните среди и съсловните организации, които казаха, че подобна промяна, и повишаване на пределите на неизбежната отбрана, е не само противоконституционна, но и опасна и създава предпоставка за саморазправа и прикриване на умишлени убийства.  Мнението на експертите бе подкрепено с аргумени, че и към момента неизбежната отбрана е ненаказуема, а превишаване на пределите има само, когато защитата не съответва на характера и опасността на нападението, но дори и тогава ако има превишаване, поради уплаха, деянието е виновно, но не е наказуемо.

Мотивите на вносителите на предложението за промяна на НК са свързани с неприкосновеността на собственото жилище, живота, здравеото, свободата или половата неприкосновеност и необходимостта ако те са застрашени, всеки човек да има право да се защити, независимо от интензивността и без страх, че ще бъде потърсена от тях нахазателна отговорност за причинените вреди на нападателя.

И подкрепящите и отхвърлящите промяната в Наказателния кодекс имат своите аргументи в подкрепа на тезата си, но все пак действителността в България е друга. Колкото и да се говори за ненаказуемост на неизбежната отбрана, не са малко случаите, в които нападнати в домовете си хора в продължение на години се опитват да докажат и убедят съдиите защо срещу  нападение с брадва или сопа са използвали пушка или нож. Години наред едни хора се опитват да убедят едни други хора, че не са убийци, а че са се защитавали. И тук проблемът наистина е нормата, която трябва да бъде променена – безспорно. Все пак, преди да започваме да разширяваме института на неизбежната отбрана е необходимо в българското общество да се обсъдят някои други въпроси и всичките те са свързани със задължението на държавата да гарантира базисната сигурност и защита на собствеността, здравето, живота и физическата неприкосновеностт на всеки гражданин на Република България.

Държавата изпълнява тези си задължения посредством правоохранителните институции, а когато те не са успели да опазят и защитят българските граждани, тогава идват правораздавателните институции.

Неизбежна отбранав подобни предели е не само противоконституционна,  но и официално абдикиране на държавата и официален отказ да изпълнява задълженията, които има съгласно Конституцията на Репулика Българя.

И ако претендираме да сме правова и демократична държава, член на ЕС – в контекста на предстоящите избори това звучи дори абсурдно,  е необходимо не да превръщаме улиците и домовете на българите в декор и статисти в нискобюджетен уестърн, а да оздравим МВР и да го направим функционално.

И тук идва критиката към МВР, като част от изпълнителната власт и към членовете на Народното събрание като представители на законодателната власт. И няма как да не припомним, че само преди 2,5 години в качеството си на министър –председател в оставка Бойко Борисов обеща, че ще има полицай във всяко село и беше част от обещанията, с които ПП ГЕРБ влезе в предизборната кампания през 2017 г. През месец май  2017 г., стана ясно, че полицай във всяко село  няма да има, но работата на МВР ще се преструктурира така, че да има мобилни групи, които да могат да реагират бързо на подадени от жителите на селата сигнали. За целта бяха „дръпнати“ сили на Жандармериятя и тези мобилни групи  просъществуваха не повече от 4 месеца. Успоредно с това бяха наети около 500 души, които да подпомогнат охраната  и защитата на българските граждани в селата, но само 3 месеца по-късно бяха освободени. Мотивът: няма пари, а коментар от тогавашиния вътрешен министър Валентин Радев така и не дойде, защото „бил в чужбина“. И подобно на всички чудеса в страната и това отмина за три дни и никой вече не пита за полицаите във всяко село, мобилните групи и допълнителната охрана. И подобно на бананова република – всеки човек се оправя сам за себе си и както може.

Някои мигрират, а други просто умират  – убивани, ограбени и омерзени от отношението и незаитересоваността на държавата. Държава, която ясно е разписала отговорността  и дейността на МВР, която е „насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението“.

Една от основните дейности на МВР е превантивната, т.е. предотвратяване извършването на закононарушения и престъпления и тя се „разписва“ подробно в инструкция на министъра на вътрешните работи, което означава, че във всеки един момент тази инструкция може да се промени, така че да отговори на нуждите на гражданите.

Друга  основна дейност  е охранителната, която е дейността поопазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. И тук е включено териториалното обслужване на населението и патрулно-постовата дейност. Тя също др определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

И сега идват въпросите:

1. Защо вместо да се помисли по какъв начин да се промени МВР, така че да отговори на нуждите на гражданите на Република България и променената среда, се променя НК и се разширява института на неизбежната отбрана?

Подобна промяна, ако бъде приета на второ четене ще официализира абдикацията на институциите и държавата, ще ни признае за герои в уестърн, ще ни въоръжи и ще насърчава саморазправата и уличното правосъдие. Подобни мерки, създават предпоставки за идентифициране и овластяване на местни главатари, които подобно на едни, вихрещи се по границата, личности да раздават правосъдите и да „колят и бесят“.

• Защо не се промени НК в частта, касаеща стойността на кражбите и защо не се въведе мярката за полагане на общественополезен труд?

Всички знаем, че един от основните „препъни-камъни“ в България е изискването минималната стойност за носене на наказателна отговорност при извършване на кражба да е две минимални заплати. И да, в момента се предлага промяна, намаляване на стойността, но все пак три откраднати кокошки и 10 буркана със зимнна, като номинална стойност са много под предлаганите в момента 150  лева. Вярно е, че не може за всяка кражба на букан да се лежи в затвора, но е несериозно и извършителите на тези престъпления да са безнаказани и ето тук идват глобите и общественополезния труд.

Не е ясно каква е причината в цяла Европа да съществува подобна мярка, а в България не само да няма, но и да не се дискутира. Страна, в която селските площади за обрасли с бурени, улиците са затънали в боклуци, незаконните сметища са достигнали границите на селата, а училищата са разградени и изпочупени, има нужда и е задължително да се възползва от тази мярка и да накара извършителите на престъпления да полагат обществено полезен труд. Каква е причината това да не се случва – не е ясно, а и няма разумен аргумент, за който ние можем да се сетим.

• Защо преди да се разшири института на неизбежната отбрана за гражданите, не се преосмисли този за служителите в МВР?

В ЗМВР е написано ясно, че служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона. И въпреки това, всички сме свидетели на случващото се с петимата полицаи и техните ефективни присъди по случая с Ангел Димитров – Чората. Всички си спомняме случая с полицай Лулеов, който със стоп патрон рани фатално нападнал го с брадва извършител на кражба. Същият този полицай беше в ареста, а оправдателната му присъда дойде след две години.  Спомняме си за десетките случаи, в които полицаи пишат обяснения за нарушени права и упражнено насилие над различни граждани, които не са се подчинили на полицейско разпореждане и са нарушили закона. И вместо да се помисли за това как държавата да гарантира и осигури реална неприкосновеност на българските полицаи, за да могат уверени и с права да влизат в българските села и да защитават българските граждани, тя – държавата, променя законодателството си, за да превърне гражданите си в убийци.

И накрая: всички народни представители, администрацията на народното събрание, представителите на изпълнителната власт и нейната администрация са назначени да представляват българските граждани и да отстояват техния интерес и неприкосновеност. Надяваме се, че ще дойде деня, в който те ще бъдат  реално загрижени и заинтересовани от обществения интерес в по-голяма степен, отколкото от личния си такъв.

Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и  на полицията се определя като най-ефективна.

Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и  на полицията се определя като най-ефективна.

57,7% от анкетираните са казали, че познават основните функции на МВР, а 22,6% са заявили, че познават някои, но не всички. Базисни познания за дейността на МВР имат 14,4% от участниците, като тези знания са натрупани в резултат на преживян личен опит и сблъсък с работата на МВР. Едва 3,8% са казали, че не познават основните функции на МВР, но нямат и желание да ги научат.

Поведенческите стратегии в случай на попадане в рискови ситуации или ако анкретираните и/или член на семейството станат жертва на престъпление са две: 1) обръщане към полицията, като се спазва официалния ред и процедура (66,8%) и 2) обръщане към приятел в полицията, койо да ми съдейства (19,7%). Много по-назад са поведенческите стратегии и модели за сезиране на познат на властови позиции, който да накара полицията да работи (6,3%), уведомяването на медиите (3,8%) и липсата на каквато и да е реация (1,9%), поради липсата на смисъл. Едва 1,5% са казали, че ще се обърнат към полицията, без да очакват положителен резултат.

През 2018 година 76,9% от анкетираните или членове на тяхното семейство не са били жертва на престъпление, 12,5% са казали, че член на тяхното семейство е бил жертва, 6,75 % са тези, които са пострадали лично, а делът на хората, които са били жертва на престъплени, заедно с членове на семейството си е 3,9%.
Тук отново се забелязва положителна тенденция, в сравнение с 2015 г., когато едва 40,4% от анкетираните са казали, че не са били жертва на престъпление, а 21,3% са били жертва на престъпление.

Отговорите на анкетираните по отношение на конкретните им нужди от знания и умения, които да ги карат да се чувстват по-сигурни за себе си и за близките си, не се отличават по никакъв начин с отговорите, посочени през 2015, 2016 и 2017 г. На първо място, гражданите на България искат да знаят какво да правят и как да реагират в различни ситуации (65,4%), да притежават необходимите умения, така че да решат проблемите си сами (13,5%) и да знаят, че хората около тях ще реагират адекватно (9,1%). Именно тези три основни потребности и очаквания на гражданите са доказателство за осъзнатата нужда от повече знания за начина, по който да реагираме в дадени ситуации, необходимостта от познаване на протоколите за действия и реакции на институциите в ситуации на криза,за да бъдат адекватни и нуждата от развитие на общности и доверие в хората като цяло. И ако в сравнение с 2015 г, необходимостта да се притежават умения, за самостоятелно решаване на проблемите се е запазила, то потребността от информация за това как да се реагира в определени ситуации се е увеличила над 3 пъти в сравнение с 2015, когато е била посочена от едва 20% от хората.

Като най-ефективна е определена работата на „Пожарна безопасност и защитана населението“ (79%), следвана от полицията (43%),  а като най-неефективна е определена работата на Народното събрание (81%), съдебната власт (70%) и прокуратурата (66%).
Забелязва се много голямо натрупване на отговори „не мога да определя“ при оценката на дейността на доброволните отряди (39%), неправителствените организации (32%) и частните охранителни фирми (32 %). Това означава, че липсва яснота за функциите и дейността на тези структури по отношение на проблемите, касаещи личната сигурност и безопасност и/или липса на информация за това какви конкретни резултати са постигнати от тяхната дейност. 

Към анкетата бяха добавени два въпроса, касаещи употребата на сила от страна на полицията и дали гражданите се страхуват, че ще станат жертва на полицейско  насилие или произвол.

Повече от 70% не се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие или произвол, а почти 53% смятат, че полицията действа в рамките на своите правомощия, по отношение употребата на сила и помощни средства.

24,5% са казали, че се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие, а 5,3% са посочили „друго“ като в част от отговорите се казва, че по-скоро полицаите стават жертва на произвол и хулиганско поведение и прояви. 52,9% са казали, че полицаите не злоупотребяват със своите правомощия, 15,4% са казали, че има системна злоупотреба, а 29,8% казват, че не могат да определят.

Това отново показва необходимост от допълнителна информация за това какви са правомощията на полицията по отношение употребата на сила и помощни средства, кога могат да използват такива и кога тези действия са правомерни и неправомерни.

Резултатите от изследването завърждават тенденцията за „нормализиране“ на поведенческите реакции в рискови ситуации и увеличаване на уважението към официалните протоколи и канали за сезиране на институциите. В  изследване  на Фондация „Общество и сигурност“, направено през 2016 г., делът на хората, които не биха сигнализирали и/или реагирали по какъвто и да е начин, защото не виждат смисъл е над 10%, (сега 1,5%) , а тези, които разчитат на приятели на властови позиции е бил 8,9% (сега 6,3%). Анализът на тенденциите и отговорите в перспектива от 4 години показва три ключови промени в българското общество:

1. Реална осъзнатост за това, че именно нашите реакции и действия са ключови за промяната на начина на работа на институциите и промяна в средата, в която живеем.
2. Достигане до извода, че полицията няма как да се „самосезира“ по отношение на престъпленията, на които хората са станали жертва и че е необходимо да бъдат уведомени, независимо от крайния резултат.
3. Начало на процес на трайно прекъсване на порочни модели и практики за търсене на хора на властови позиции, които да съдействат за решаване на конкретни проблеми.

Това доказва хипотезата на фондация „Общество и сигурност“, която още през 2015 г., заяви че личното усещане за сигурност  е пряко свързано с познаване функциите на институциите, овладяване на знания и умения за реакция в кризисна ситуация,което води до реакция и противодействие от страна на гражданите, и не насърчава поведението на пасивност и бездействие в тези ситуации. 

Това бе определено като необходимост от формиране на базисна култура за сигурност – процес, който на политическо и държавническо ниво в България все още не е стартирал, но е започнал на ниво граждани на Република България.

Викали са ме и съм вадил тела в много верижни катастрофи. И те са едни от най-тежките за мен като професионалист. Тежки са, не само заради жертвите, мащабите и щетите, но и заради мълчанието, последвано от силен шум и парцелирана информация. В началото чуваш сигнала, с който те известяват за инцидента. Имаш под минута, за да си готов и да се качиш в камиона. Там чуваш само сирената. Шум, с който до такава степен си свикнал, че се е превърнал във фонов и спираш да го забелязваш. 
Тогава идва мълчанието и замислените погледи на колегите, в чиито съзнания се блъскат едни и същи въпроси: „Колко ли са жертвите?“, „Колко са МПС-тата?“, „Има ли загинали?“, „Ще успеем ли да сме достатъчно бързи?“, „Ще успеем ли да ги спасим?“…
Всеки път е едно и също. Първо идват въпросите, а после изваждаш на преден план спомените. Виждаш в съзнанието си всички подобни инциденти, на които си бил. Какво си направил. Как си го направил. Анализираш скоростта и бързината и си мислиш дали можеш да бъдеш по-добър следващия път. Питаш се до кога ще успяваш да изключваш емоциите и в теб да работи само професионализма. Изправяш глава и виждаш колегите си. Техните мисли са същите. Знаеш, че докато си с тях, няма начин да не се справиш. Защото сте един организъм. Защото те са тези, с които минавате през трупове и разчленени тела. Буквално! Те са тези, с които после се борите – поотделно, но все пак заедно, с кошмарите и остатъчните спомени от инцидентите. Те са тези, с които говорите за деня си. Те са семейство. 
Поглеждаш всеки един. Започваш да чуваш сирената. Започваш да чуваш и разкъсаната и непълна информация по радиостанцията. Изправяш гръб. Всеки мускул в тялото ти се стяга и е в готовност да стигне до пострадалите в катастрофата по най-бързия възможен начин. Облива те гордост. Гордееш се с колегите си. Благодариш, че си с тях. Признателен си, защото знаеш, че са най-добрите и помагат не само на хората в катастрофи и пожари, но помагат и на теб. Помагат ти да бъдеш по-добър в професията си и да се запазиш като добър човек. Помагат ти да не се изгубиш и да не спираш да вървиш напред. Всеки един от колегите ти е достоен да получи приз за професионалист и човек на годината. Знаеш, че няма да се случи. Не и скоро, но всеки един от тях е получил признание и е най-големия герой, човек и професионалист в очите на всеки един спасен човек. 
Автомобилът спира. Въпросите, колебанията и разсъжденията бяха до тук. Стискам здраво оборудването. Излизам и започвам да тичам към първия автомобил. Сирената заглъхва и е заместена от писъците на хората. Сега сме само аз, колегите и хората, които разчитат на нас…

Текст: Фондация „Общество и сигурност“
Снимка: dnevnik.bg

По данни на МВР, работещите в системата са положили над 3 милиона часа извънреден труд през 2018 г. Най-много извънредни часове са „натрупали“ работещите в ГД „Гранична полиция“ (445 488 часа), в СДВР (439 903 часа), ГД“Пожарна безопасност и защита на населението (223 236 часа), ГД „Национална полиция“ (222 200 часа) и ОДМВР – Пловдив (181 949 часа).
Извънреден труд е полаган и от служителите в централните структури на МВР (36 675 часа), Дирекция „Миграция“ (29 292 часа), ДНС 112 ( 10 642 часа), Дирекция “ Комуникационни и информационни системи“ (9278 часа), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (9 122 часа) и др. 
Проблемите при извънреден труд в подобни размери са няколко: 1) служителите се преуморяват и нямат необходимото време за възстановяване; 2) разходите се увеличават, т.к. извънредния труд е по-скъпо платен; 3) ефектът от недокомплекта и липсата на служители в системата придобива размери, които са трудни за управление и прогнозиране и дори най-малката реформа и трус в МВР, могат да доведат до сериозна вълна от напускащи служители, което ще застраши националната сигурност. 
Искрено се надяваме, хората които вземат управленски решения и тези, чиято задача е да осигурят добро управление на човешките ресурси, да предприемат необходимите мерки, за да ограничат едни евентуални негативни последици.

Българите искат държавата да започне да ги защитава, престъпниците да получават справедливо наказание и да вярват, че полицията ще реагира адекватно.

Това са само част от резултатите от проведено в края на 2018 г., по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“, национално представително омнибусно изследване, имащо за цел да се установи личното усещане за сигурност и очакванията на българите към институциите, които са отговорни за нея.

Резултатите показват, че 52,1% от българите не се чувстват сигурни за себе си и собствените си близки, а едва 35,9 % са казали, че са сигурни и спокойни.
За 15,4% от българите 2018 г., е била по-несигурна в сравнение с 2017, а 37,8% от анкетираните са се чувствали еднакво несигурни и през двете години.
Едва 3,1% са хората, за които 2018 е била по-сигурна, а тези, според които се запазва трайна тенденция на сигурност и се чувстват еднакво сигурни и през 2017 и през 2018 г. са 31%. Относително висок е делът на хората, които не могат да преценят и съпоставят личното си усещане за сигурност през двете години – 10%.

Сред хората, казали, че се чувстват еднакво сигурни и през двете години, най-висок е делът на младите хора на възраст до 35 г., живеещи в малък град или столица, с личен месечен доход между 700 и 1000 лева и над 1000 лева и висше образование.

Сред тези, които са казали, че и през двете години са се чувствали еднакво несигурни се обособяват две възрастови групи – едната е на лица на възраст 36 – 45 г., а втората са хора на възраст над 55 години, живеещи в малки градове или села, с месечен личен доход от 151 до 250 или 251 до 450 лева, които са със средно или по-ниско образование.

Едно от основните предизвикателства пред изследването бе установяването на очакванията и разбиранията на българите за това какво е необходимо да направят институциите, за да се чувстват по-сигурни и спокойни за себе си и своите семейства, като участниците в изследването трябваше да определят трите най-важни според тях неща и да ги степенуват.

На първо място с 55,5% и като най-важно е посочен отговорът „отсъствие на заплаха за личността, имуществото и близките ми“, което означава, че гражданите очакват институциите да работят активно за превенция, да бъдат информирани за предприетите от държавата мерки, респ. „успокоявани и уверявани“, че държавата се грижи за тях и тяхната сигурност. Отсъствието на заплаха може и би трябвало да се разбира като система от мерки и политики, целящи защита на личността и имуществото. Именно тази система от мерки води до усещане за сигурност.

Закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно е посочено от 46,9%, като това е второто по-важност очакване на българските граждани, за да се чувстват сигурни. Това означава, че очакванията на българите са за добро взаимодействие и съвместна работа между МВР, прокуратура и съд, които да доведат до усещане за справедливо наказание за всяко престъпление.

44% от българите очакват полицията да реагира адекватно, ако са в опасност, което от една страна означава, че е необходимо гражданите да познават протоколите за реакция на правоохранителните органи, за да могат да оценят дали са реагирали адекватно или не, в дадена ситуация, но от друга страна е необходимо и самите граждани да притежават определен набор от знания и умения за това какво да правят в рискови за тях ситуации. Това очакване е пряко свързано с поставеното на 4-то място (35,1%) очакване за бърза реакция на тел. 112, полиция и пожарна, тъй като част от „адекватността“ е свързана и с времето за реакция, което е пряко свързано с професионалната подготовка на служителите в МВР и съществуващите системи за координиране на дейността на различните служби.

На пето място (34,7%) се подрежда очакването да няма двойни стандарти и всички да са равни пред закона, което директно кореспондира с поставеното на второ място очакване за справедливи наказания на нарушителите и престъпниците. Очакването за равенство пред и върховенство на закона доказва огромното недоверие на българите в институциите и най-вече в тяхната обективност и безпристрастност.

Очакването престъпленията да се разкриват е посочено от 31%, а след него се нареждат „да знам, че полицейската намеса е безпристрастна“ (18,4%), „да виждам повече органи на реда на публични места“ (17,2%) и на последно място е очакването „органите на реда да имат повече правомощия“ (14,2%).

Резултатите от изследването и увеличаването на усещането за несигурност с увеличаване на възрастта, респективно отговорностите на отделната личност, доказва, че разбирането за сигурност е много повече от физическата сигурност и неприкосновеност. Разбирането и очакването на българите за лична сигурност е пряко свързано с разбирането за социална сигурност и гарантиране на правата, целесъобразния начин на живот и личностното развитие и реализация.

Социалната сигурност е свързана с очакването и желанието на гражданите да се отчете важността на човешкия фактор в системата за национална сигурност и да се постави индивидуалната сигурност в основата на всички политики. Хората са в основата, т.к. те са едновременно и ползватели и създатели на услугата сигурност. Очакването на българските граждани по отношение на сигурността е държавата да осигури достойни условия за съществуване и развитие на индивидуално ниво, а също така и да гарантира зачитането и спазването на човешките им права човека. Социалната сигурност и разбирането за сигурност на българските граждани е пряко свързано и със създаването и поддържането на ефикасни системи за защита на личността и имуществото, за опазване на обществения ред, ефективност на системите за здравеопазване и социално осигуряване.

Сигурността на индивида и социалната сигурност са свързани не само с правото на живот, а с правото на по-високо качество на живот, защита и зачитане на основните човешки права, свободи и отговорности. А за да съществува това и да се отговори на очакванията на българските граждани е необходимо:

1. Държавата да започне да планира политиките за сигурност и да разпределя финансовите ресурси по коренно различен начин, като се отчетат индивидуалните нужди на различните групи граждани на Република България и се планират конкретни мерки, които да гарантират тяхната сигурност.
2. Успоредно с този процес да се променят нагласите на управляващите и да се предприемат конкретни мерки, които да създадат условия МВР, Прокуратура и Съдебна система да заработят по нов и по-ефективен начин, който да гарантира на българските граждани адекватност на разследването и правораздаването.
3. Да се разработят и започнат да се изпълняват политики за информиране и формиране на култура на сигурност на българските граждани. За постигане на тази цел е важно държавата ( всички заинтересовани институции) и неправителствените организации да започнат масово, устойчиво и съгласно предварително установени стандарти, да развиват знания и умения сред българските граждани за реакции в рискови, за тях и близките им, ситуации.

*Опит за преразказ на бюджета и отчетите на МВР от неспециалисти

По данни, публикувани на сайта на МВР, разходите за заплати за периода 1 януари – 30 септември 2018 г., са  535 489 063 лв.,  допълнителните плащания са близо 81 млн. лева, а осигуровките са почти 345 млн. лева, с което разходите в перо „персонал“ за първите 9 месеца на годината са 960 773 793 лева.

Утвърденият от народното събрание бюджет на МВР за 2018 г., е 1, 296 млрд. лева, от които 1,161 са разходи за персонал, малко под 112 млн. лева са за издръжка, а капиталовите разходи, предвидени в бюджет 2018 са малко над 22 млн. лева.

В отчета, за първите 9 месеца на 2018 г., публикуван на сайта на МВР се вижда, че утвърдените разходи за персонал са 1,173 млрд. лева (12 млн. повече от гласуваното), за издръжка 134 млн. лева(22 млн. повече от гласуваното), а за придобиване на нефинансови активи са предвидени почти 32 млн. лева (малко над 9 млн. от гласуваното).

С това, бюджетът на МВР става 1,34 млрд. лева

И така, както вече споделихме, не сме специалисти, но простата математика казва, че ако имаш бюджет от 1, 296 млрд. лева и към него се добавят 100 млн. лева, то утвърдените разходи би трябвало да са 1,396 млрд. лева, а не 1,341 млрд. лева.

Ако тези 100 млн. лева да се насочат в перо „персонал“, то трябва да се увеличи и да стане 1 261 763 хил. лева, а не да е 1 173 549 хил. лева.

Очаква се при целево финансиране, средствата в това перо да се увеличат със 100 млн. лева, а не както е публикувано на сайта на МВР с малко под 12 млн. лева.

И изобщо… служителите в МВР търсят едни 12 милиона, а накрая може да се окаже, че от 100-те милиона, обещани за техните заплати са преведени под 50, а от тях в портмонетата им ще „влязат“ по-малко от  12 милиона.

Ако не ни вярвате или пък искате да се убедите лично, то вижте отчетите на МВР тук  и утвърдения бюджет на Република България за 2018 г., който се намира тук .

Естествено, ние не претендираме да имаме експертизата на финансистите в МВР, разчитаме на прости математически действия като събиране, изваждане и позоваване на официални източници и ако някъде сме сбъркали в изводите и заключенията си, то сме готови да чуем и различно мнение. 

Димитровград…

Гърмен…

Харманли…

Ихтиман…

Ботевград…

Гълъбово…

Това са само част от местата, които изникват в съзнанието ни, когато чуем за поредния сблъсък  между лица, населяващи ромски квартали и полиция.

Сюжетът, обикновено е един и същ и включва няколко основни героя:

1) група шумно празнуващи граждани, за които няма нищо по-важно от купона и не разбират необходимостта на останалите групи хора от това да им е тихо и да спят през нощта, а и не разбират защо това представлява нарушаване на обществения ред.

2) група граждани, живеещи в съседство, които не могат да почиват и са пряка жертва на количествено натрупване на шумни купони, което драстично намалява качеството на техните живот и здраве.

3) полиция, която е извикана, за да въдвори ред и да наложи спазването на закона и е последната надежда на едната група граждани за тишина, спокойствие и мир.

В познатата ни до болка сюжетна линия, обикновено полицията ходи на подадения сигнал по два и повече пъти и протоколите са ясни – призовава да бъде прекратено нарушаването на обществения ред, което много често се случва още от първия път, но ако има второ подаване на сигнал, нарушителите, които посрещат полицията вече са доста по-многобройни, по-самоуверени и не се подчиняват на полицейско разпореждане да спрат музиката и да се разотиват. И ето тук се появяват тухлите, пейките, мотиките и сатърите.

Развръзката също е обичайна – полицаите употребяват сила ( изцяло в техните правомощия), задържат нарушителите и правят всичко необходимо, за да разпръснат събралата се и въоръжена с подръчни средства тълпа. Ако полицаите са много по-малко от празнуващите,  то полицейските патрули се оттеглят и нахлува жандармерия, която прилага абсолютно същите методи. Епизодът обикновено завършва с няколко жители на гетото, които са вкарани в ареста и техни близки, които обясняват как „полицията бие наред“, „мятахме тухли по колата, а не по полицаите“, „имаше сатър, ама щото помагаше да нарежем пилето“ и т.н. Водеща версия е, че задържаните никога не са посягали на полицията, а полицията е влязла и е била масово деца, жени, старци и т.н.

Успоредно с всеки случай, в който има сблъсък между полицаи и представители на ромската общност в някоя (или няколко) национални медии се съобщава за случаи, в които полицаи са били наред – я, двойка младежи на улицата, я, младеж в заведение, блъснали са пешеходец или пък са хванати да крадат в някой магазин.

И в този контекст искаме да кажем няколко неща за полицията:

1. Полицията не търси общ език и не преговаря с нарушителите на обществения ред, а въдворява ред с всички позволени ѝот закона средства и да, употребата на сила е едно от тях.

Идентифицирането на моментното състояние на нарушителя, намирането на общ език с него и убеждаването му да спре да нарушава закона не е работа на полицаите, а на психолозите.

Детайлното разбиране и подкрепа на културните различния и норми, както и традициите в шумното празнуване на сватби и рождени дни не е работа на полицаите, а на антрополозите.

Запознаването на населението с важността да се спазват законите на Република България и факта, че дадени хора имат както права, така и задължения не е работа на полицаите – това е работа на учителите и на неправителствените организации, които се занимават с интеграция и защита на човешките права през последните 20 години.

Решаването на социално-битовите и икономическите проблеми на различни етнически общности не е работа на полицаите, а на държавните институции и по-конкретно на Правителството на Република България.

2. Полицията не присъства в гетата, не защото се страхува или дискриминира, а защото полицаите са малко и защото не е взето управленско решение да има такива в дадени ромски квартали. И не, присъствието на полиция няма да реши проблемите с /в гетата.

Недостигът на полицаи се усеща масово и не е само в гетата, но и във всички български села. Начинът, по който катастрофира идеята за „полицай във всяко село“ е изключително добър пример за това как би катастрофирала и идеята за полицай във всяко гето. И не, проблемите в гетата няма да се решат, ако има полицаи, защото те са резултат на неуспешни политики на всички нива – образователна, интеграционна, здравна, социална, икономическа. Присъствието на полиция в гетата само временно ще тушира напрежението и ще създаде усещане  „ненаселяващите“ гетата граждани, че то не съществува и ще бъдат изненадани, когато хората от гетото се мобилизират, преодолеят полицията и излязат от него. 

3. Полицията се появява там, където всички институции са се провалили.

Навлизането на тежко въоръжени представители на органите на реда се случва и  налага там, където диалогът и преговорите между дадени групи е невъзможен и напрежението ескалира, а обществените норми и закони не се спазват от една  от двете групи. Изключително удобно е след приключването на поредния конфликт гневът да се фокусира върху полицаите или върху ромите, а не върху тези, които реално са отговорни и допринесли за тази ситуация. Полицията е тази, която трябва да бъде твърда и принуждава гражданите, независимо от какви етнически общности са, да спазват правилата, нормите и да не прекрачват границите. И полицията трябва да бъде окуражавана да прави това, защото ако полицията не действа по този  начин, идват тълпите, самоорганизирали се граждани, които въздават свое собствено правосъдие. А тяхното правосъдие е племенно, примитивно и няма нищо общо с правовата държава.  Няма нищо по-важно, докато полицията се опитва да върне дадени групи към поведението на граждани на демократична страна, тези граждани, които са готови да въздадат правосъдие да поискат всички провалили се институции и организации да признаят този си провал и да започнат да решават проблемите с гетата. Този път истински и реално. Без замитане под килима. Без десетилетия и толериране, а по силата на законите на Република България.

Едва ли Гълъбово ще е последния случай. Напротив. Задават се много такива, на много различни места, в които има концентрация на население от ромския етнос, което става все по-многобройно.

И докато експертите се карат за това дали да интегрираме или включваме ромите, харчим пари, за да  вкарваме гражданско наблюдение в полицията, третираме полицаите като виновници, а ромите като жертви на дискриминация, докато срещаме ромски  лидери, които не живеят в махалите с полицаи по разни програми и т.н. проблемите няма да се решат. Само ще има привидни, безсмислени действия в различни посоки, които не водят до нищо повече, освен повишаване на доходите или обогатяване на професионалните биографии на дадени хора, които работят по темата.

И докато продължаваме с тези лицемерни действия и мерки за ромско включване, последните стават все по-капсулирани и маргинализирани, а полицаите все по-често ще трябва да да противодействат на нападения с брадви, сатъри и пейки. И това е проблем не само на българската полиция, но и на българското общество.  В квартали, предградия и гета в стари европейски столици от доста време не влизат един или два полицейски патрула, а като правило многобройни специално обучени, оборудвани и въоръжени полицейски части.

В България това е нов проблем, защото това са общности, които живеят заедно в мир и взаимно уважение от векове. И това прави провала ни в т.нар. „интеграция“ още по-голям.

При всички случаи каквито и политики да се разработват и прилагат за намаляване или поне удържане в поносими граници на този проблем, безспорно е едно: прилагането на тези политики не може да замени нормалните полицейски  мерки по опазване на обществения ред и прилагане на законите на държавата. В този план и държавата и обществото би трябвало не да измиват ръцете си с полицейските служители, а с активни действия да покажат ясна позиция, че е недопустимо нападение срещу граничен полицай, извършващ проверка на навлязла в наши териториални води бракониерска гемия. Че е недопустимо нападение срещу отзовали се на сигнал за нарушаване на обществения ред държавни служители. На практика това е нападение не срещу конкретния служител, а пряко нападение срещу държавността.

На такива нападения трябва и ще бъде отговаряно с цялата тежест на закона и с всички позволени от него средства. А хората, на които се налага да употребят тези средства заслужават от страна на държавата и обществото просто едно „благодаря“, заради това, че си вършат работата.

Както всички знаем, получаването на информация от МВР е предизвикателство, а систематизирането и обобщаването и още по-голямо за концентрацията и търпението на всеки един човек.

Данните, които ще споделим с Вас сега са за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. и го правим чак сега, не защото сме били в няколкомесечна ваканция, а защото два месеца бяха необходими на МВР, за да ни я предостави. Все още нямаме данни за някои от административните дирекции и три от ОДМВР-тата, но истината е, че нямаме нерви да искаме в началото на октомври данни за юни 2018. Предпочитаме в началото на октомври да питаме МВР отново, но не за шест, а за 9 месеца.

И така, към 30 юни 2018 г. в МВР работят 47 524 души, като в тази бройка са включени лицата, заети по основен и допълнителен щат.

От общия брой заети:

 12 % ( 5631 души) са работещите в централни структури на МВР – административни дирекции, АМВР, НИК, МИ-МВР и др.

38 % (18175 души) работят в четирите главни дирекции на МВР – ГД “Гранична полиция“  – ГДГП (6691 души) , ГД „Национална полиция“- ГДНП  (2 826 души), ГД „Борба с организираната престъпност“ – ГДБОП и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ГДПБЗН (7990 души).

50% (23 718 души) работят в СДВР и ОДМВР

Незаетите места към 30 юни 2018 г. са 5 298, от които:

16 % ( 865 места) в централни структури на МВР, от които с сериозен брой вакантни места има в Дирекция „Миграция“ (117 места), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (169 места),  Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (107 места), Медицински институт на МВР (81 места), АМВР ( 59 места).  Много силно впечатление прави, че 25% (39 места) от щата в Националния институт по криминалистика не е зает.

30 % (1573 места) са вакантни в главните дирекции на МВР, от които 194 места са в ГДНП, 776 места в ГДГП и 524 места в ГДПБЗН.

54 % (2 861 места) в СДВР и ОДМВР, а най-сериозен е недостигът на хора в СДВР (657 вакантни места), ОДМВР – Бургас (236 места), ОДМВР – Варна(218 места), ОДМВР – София ( 145 места), ОДМВР – Пловдив ( 115 места).

Разходите за възнаграждения на трите вида служители в МВР ( по закона за МВР, по закона за Държавния служител и по Кодекса на труда) за първите шест месеца са 241 845 728  млн. лева.

Тук е важно да припомним, че осигурителните вноски, съгласно заповед на министъра на вътрешните работа са служебна тайна, но процентът за работещите по ЗМВР е над 74% и те се НАЧИСЛЯВАТ върху сумата, която  ни е предоставена от МВР. Това означава, че за една година, разходите за заплати на работещите в МВР са не повече от 500 000 000 млн. лева, а остатъкът до „прословутия“ милиард за заплати се трансферира основно към НОИ.

223 270 лева са направените разходи за възнаграждения на политическия кабинет, като за шест месеца заместник – министрите са стрували на бюджета на МВР 91 099 лева, съветниците ( не е посочен брой) – 79 991 лева, началника на кабинета – 23 867 лева, парламентарния секретар – 13 869 лева, а останалите до цялата сума са за експерти и технически сътрудници.

Командировките на политическия кабинет за първите шест месеца на 2018 г.  са на стойност 46 162 лева, от които 45 742 лева са за командировки в чужбина.

Пострадалите служители на МВР са 58, от които 46 са с лека телесна повреда, а 12 са със средна. За периода са постъпили 68 сигнала за неправомерни действия на служители от МВР срещу граждани, от които 61 са за употреба на физическа сила. Едва два от подадените сигнали са счетени за основателни.

Положеният от работещите в МВР извънреден труд за осигуряване на обществения ред и безопасност по време на Председателството на Съвета на ЕС е 17 073 дни ( часовете са приравнени в дни), като най-натоварени са били работещите в СДВР, ГДНП и ГДГП, които са положили почти 90% от целия извънреден труд. Това, което се надяваме е сумата за това да бъде възстановена/изплатена от бюджета, който България има за Председателството, а не да е от бюджета на МВР.

На 20 юли 2018 г., попитахме МВР за броя дни неизползван полагаем отпуск от служителите в МВР към 20 юли 2018 г. по бюджетни разпоредители. Дадохме възможност ако не разполагат с информация към тази дата да ни бъде предоставена актуална такава към 30 юни 2018.

Два месеца по-късно, след пускане на заявление с искане за допълване на информация все още не знаем колко дни е неизползвания отпуска на някои от дирекциите.

Една от дирекциите, за които сме питали в заявлението ни за допълване на информацията е Дирекция „Координация и административно обслужване“ (ДКАО). В свое писмо от 8.08.2018 г. са посочили, че информацията в ДКАО не се създава и обработва по описания начин. В отговор на това и в наше заявление от 27.08.2018 г. за допълване на информацията сме поискали тези данни да ни бъдат предоставени ако не от ДКАО, то от структурата, която разполага с нея.

След 10-дневно и повторно удължаване на срока от страна на Дирекция „Правно – нормативна дейност„ (ДПНД) по заявление касаещо една и съща информация, получихме следният отговор от ДПНД:

„Доколкото дирекция „Координация и административно обслужване“ е посочила в свое писмо, че исканата информация не се създава и обработва по описания  начин, следва да се приеме, че същата информация не се събира и съхранява във вида, посочен  от заявителката, поради което не е налична и не може да бъде предоставена.“

Отговорите за всички други дирекции, а именно Дирекция „Инспекторат“, Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“, Дирекция „Миграция“  е абсолютно идентичен, т.е. не ни е предоставена.

И оттук следват няколко въпроса:

1. Означава ли, че никой в МВР не е наясно колко дни неизползван полагаем годишен отпуск имат 497-те служители от Дирекция „Миграция“, 42-та от ДПВО, 103-мата от ДКАО и т.н.? Ако пък има някой, който е наясно, то каква е причината тази информация да не се предоставя?

2. Означава ли, че МВР не разполага с единна система и база данни, която позволява да се прави във всеки един момент справка за броя дни използван и неизползван отпуск? Ако не разполага с такава, то за какво електронно управление и модернизация говорим изобщо? А ако разполага – каква е причината нашето искане да бъде разпратено до над 20 дирекции, 4 главни дирекции и 28 областни дирекции, за да получим информация за отпуска и положения извънреден труд от служителите?

3.  За какво управление на човешките ресурси в МВР говорим, при положение, че не може да се предостави елементарна обобщена справка за неизползвания полагаем отпуск? И дали изобщо се управляват, при положение, че в МВР има дирекции, в които има хора с по 2 дни, но и такива с по 262 дни полагаем и неизползван годишен отпуск?

В следващата ни публикация ще споделим  обобщение на данните за разходите за възнаграждения, неизползвания отпуск и извънредния труд, положен от служителите в МВР във връзка с председателството на Съвета на ЕС.

1 925 са пострадалите служители в МВР за периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. Подадените сигнали от граждани срещу служители са 24 827, а от тях 1 786 са определени като основателни или частично основателни.

В последните седмици се заговори за хулиганството на стадионите и пострадалите полицаи, а преди няколко години водещата тема беше полицейското насилие и злоупотреба с правомощия. И да, дали полицията бие или е бита е мнение, което много често се формира от нещата, които четем, репортажите, които гледаме и разговорите, които водим с приятели, познати и колеги.

Каква обаче е истината?

За периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. са пострадали 1 925 служители в МВР.

И преди да продължим с фактите, нека да кажем какво представляват различните видове телесни повреди:

• Лека телесна повреда причиняват шамарите и ритниците. Като такава се определят всички наранявания на кожата, насиняване на части от тялото, счупване на носни костици, леки изгаряния, навяхвания на крайници, мозъчни сътресения, които не водят до загуба на съзнание.

1134 служители в последните седем години са с леки телесни повреди.

• Средна телесна повреда има, когато е причинено трайно отслабване на зрение или слух, трайно затрудняване на речта, движението на крайниците, тялото или врата. На функциите на половите органи, но без причиняване на детеродна неспособност. Счупването на челюст, избиването на зъби, обезобразяването на лицето и наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

749 служители в МВР в последните седем години са с със средна телесна повреда.

• Тежка телесна повреда е, когато има постоянна слепота с едното или с двете очи, постоянна глухота, загуба на речта, детеродната неспособност, обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или сетивен орган, загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка.

9 служители в последните седем години са с тежки телесни повреди, а 33 са загиналите служители в МВР за същия период.

Нараняванията, причинени в резултат на неправомерни действия от гражданите са 41% от общия брой или 794 случая, като през 2015 г. почти 50% от всички наранявания на служителите са от граждани ( 126 от общо 255 пострадали служители).

За периода 2011 – 2017 г.  са подадени общо 24 827 сигнала от граждани срещу служители в МВР за превишаване на служебни правомощия, злоупотреба със служебното положение или упражнено насилие. От тях като основателни са определени 1309 от тях, а като частично основателни 477 или общо 1786 сигнала – 7% от общия брой.

Тук искаме да подчертаем, че в тези 1 786 основателни сигнала има случаи, в които има превишаване на правомощия и не са само за „полицейско насилие“, но за целите на настоящата публикация ще вземем общия брой.

Ако се върнем в началото на статистиката то ще видим, че имаме 1925 пострадали служители и 1786  пострадали граждани. И да, знаем, че този  математически подход може да се стори много опростен, а дори и манипулативен, защото зад тези цифри има човешки съдби, огорчение, обида и унижение… И все пак, абсолютната стойност показва, че полицаите са повече бити, отколкото биещи. Да, с малко повече, но все пак.

След данните идват изборите и принципите.

Една от основните функции на полицията е да опазва обществения ред и сигурност, а едно от правомощията и е употребата на сила. Важно е, като граждани, да правим разлика между употреба на сила и полицейско насилие, защото всеки полицай има право да употреби сила ако не бъде изпълнено полицейско разпореждане, а съпротивата е наказуема.

И тук е изборът, който трябва да направим за това каква полиция искаме да имаме.

Все пак има нещо важно и основополагащо – преди полицаите да защитават нас, трябва да имат правомощията, уменията и знанията да защитят себе си. Полицаите трябва да познават законите, но и законите трябва да са направени така, че да им позволяват да реагират и действат в името на нашата сигурност.

Да, в МВР има много проблеми, подобно на положението в почти всички сфери в България, но ние сме тези, които не само плащаме, но и ставаме жертва на неработещата институция – 1786 от нас, и не само – тези, чиито домове са ограбвани, а извършителите не са разкрити са много повече и това, макар и друга тема е също в резултат на неработещата институция.  Жертви сме не само ние – гражданите, но и работещите в МВР – 1 925 от тях  и това трябва да спре, защото полицията и гражданите са партньори и са от едната страна на барикадата.

От другата са всички, които нарушават законите. И вместо да се противопоставяме, мразим и бием един друг, крайно време е заедно да решим каква полиция, сигурност и МВР искаме и решението за това да бъде наше, а не да бъдем използвани за статисти в процеса на сбъдване на нечии индивидуални мечти и амбиции.

МВР не е просто институция. МВР е галактика, в която инструментите, които масово се използват от „земляните“ за достъп до информация, често не сработват. Когато въпросните методи заработят пък има странични ефекти – на „земляните“ редовно се налага да дават дефиниции и обяснения за общовалидни понятия, а

понякога човек се изумява

от получената информация

На 18 септември 2017 със заявление по ЗДОИ поискахме от МВР информация за разходите за заплати на служители в МВР по месеци за периода 1 януари – 31 август 2017 и по вид правоотношение – работни заплати на персонал по трудови правоотношения (щатни и нещатни), по служебни правоотношения по ЗМВР и служебни правоотношения по ЗДСл., по структури по чл.37  и чл.37а от ЗМВР. Потърсихме справка и за капиталовите разходи и разходи за издръжка по месеци за същия период по структури по чл.37 и чл.37а от ЗМВР и по бюджетни разпоредители, както и заличават ли се автоматично личните данни от системата на МВР на лицата, протичащи като извършители по прекратените по чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК досъдебни производства, при които не се е стигнало до привличането на лице за обвиняем. Интересуваха ни и направените разходи от МВР за експертизи на фаза досъдебно производство за периода 1 януари 2017 г. – 31 август 2017 по структури, съгласно чл. 37 ал. 1 от ЗМВР.

След удължаване на срока с 10 дни за предоставяне на информацията, на 11.10.2017 получихме решение от МВР, в което се казваше, че от заявлението ни „не става ясно за какъв тип разходи за заплати на служителите е исканата информация“; „ не става ясно за какъв тип капиталови разходи е исканата информация“; „не става ясно коя от централизираните системи се визира във въпроса“; „не става ясно за кои разходи (за външни експерти или за експерти, служители на МВР) и за какви експертизи става въпрос“.

Странно: дирекции „Комуникационни и информационни системи“, ГД „Национална полиция“ и др. бяха разбрали какво питаме и ни бяха предоставили нужната информация, а дирекция „Планиране и управление на бюджета“ (ДПУБ) – не.

Ние естествено пояснихме всичко, което не беше ясно на ДПУБ, включително потърсихме официално определение за понятието „заплата“ и колко вида разходи за заплати има. Тук е моментът да споменем, че екипът на фондацията ни е изключително благодарен на ДПУБ, тъй като ако не бяха споделили, че не става ясно за какъв тип разходи за заплати питаме, ние

едва ли щяхме да обогатим в такава степен

своята финансова, счетоводна и юридическа култура

Та, събрахме цялата информация, която намерихме, систематизирахме я и изпратихме структурирано и подредено като пояснение на МВР. Е, на моменти може би звучахме заядливо, защото в разяснението по отношение на заплатите и  капиталовите разходи, споменахме че се има предвид общовалидното разбиране, но все пак казусът приключи с усещане за лична победа.

Това усещане беше изключително кратко – на 1.11.2017 получихме следния отговор от ДПУБ: „В контекста на зададените от Вас въпроси, Ви уведомявам, че ДПУБ не разполага с исканата информация в посочените разрези, поради следните причини: отчетите в МВР се изготвят по разпоредители с бюджет, а не по структури“.

Месец и половина по-късно, нямахме „пробив“, но ни беше разяснено „какви са разрезите“, с които ДПУБ работи. И тъй като знаем, че няма нищо по-важно от постоянството, на 1 декември 2017 внесохме ново заявление по ЗДОИ. В него зададохме същите въпроси, като вече искахме справка за периода 1 януари – 30 ноември 2017. За да избегнем поредни удължавания на срокове и изисквания за пояснение (след които отново да не получим информация),

бяхме досадно прецизни

във формулирането на въпросите

а в този за заплатите – и изключително подготвени терминологично. Попитахме за разходите за заплати на служители в МВР по месеци за периода 1 януари – 30 ноември 2017 и по вид правоотношение – работни заплати на персонал по трудови правоотношения (щатни и нещатни), по служебни правоотношения по ЗМВР и служебни правоотношения по ЗДСл. Помолихме справката да ни се предостави по разпоредители с бюджет. (За да не са необходими допълнителни пояснения уточнихме, че се имат предвид разходите за заплата, както следва: за основна заплата/възнаграждение на служителите по ЗМВР, ЗДСл и КТ, за допълнителни възнаграждения/извънреден труд/ССД/постигнати резултати и др., а също така и за осигуровки в т.ч. за сметка на работодателя и за сметка на служителя). Помолихме също информацията да ни се предостави по месеци, по вид разходи за категории служители. А ако не притежават подобна разбивка, то да получим данни за основните заплати и осигуровките на служителите по разпоредители с бюджет. В случай, че ДПУБ няма тази информация, да бъдем осведомени кои дирекции в МВР обобщават този вид разходи, водят счетоводна отчетност и могат да предоставят такава информация.

Този път получихме данните без да ни искат допълнителни пояснения, но за сметка на това тя бе

във вид, който не позволяваше

разчитане на таблиците

Имахме усещането, че някой експерт цял ден е обикалял в сградата на МВР и е издирвал принтера с най-ниско качество на печат и изразходен тонер, а след това е намерил как да сканира справката по начин, който да гарантира, че тя няма да бъде разчетена.

На 19 декември 2017 внесохме искане за допълнение на предоставената информация, понеже е нечитаема и на 21 декември 2017 вече разполагахме с така желаните данни за заплатите във вид, в който можеше да бъде разчетен и обработен. По-късно с нови заявления поискахме същата информация за декември 2017, а в началото на март т.г. – за януари и февруари 2018. Данните ни бяха предоставени в срок и във вид, не налагащ да си разменяме още обяснения и определения.

Да, МВР е различна галактика. В комуникацията си с нея ние, земляните, често се губим, но постоянството, познаването на правата, помощта на ПДИ в тези случаи, а на моменти и инатът помогнаха, за да се срещнем и да проговорим на един език.

*Фондация „Общество и сигурност“ съществува от края на 2014. Основната й мисия е да превърне МВР в прозрачна, отворена и достъпна институция, доставяща качествена и съобразена с потребностите на гражданите услуга „сигурност“.

Снощи по време на футболна среща беше хвърлена бомба. Не, бомбичка, а бомба! Съзнателно! Срещу полицаи, които са пазели входа. Това не е опит да се покаже на „ушев“, колко е мразен. Това е олицетворение не на липсващата държава, а показва сериозен проблем, който имат гражданите, пребиваващи на нейната територия.

Да се осмелиш да хвърлиш бомба по стъкло, зад което виждаш, че има полицаи е съзнателен акт, имащ за цел да нарани тези полицаи.

И тук има няколко въпроса, които нямат отговор, но се надяваме да бъдат намерени… евентуално.

Какви са хората, които хвърлят бомбички по полицаи? Какви са ценностите и възпитението, което имат? Кой формира тези ценности?  Къде е уважението към институциите и държавата, която те представляват? Как се създава уважение?

И да, уважението към институциите се гради. Постепенно и методично. И този процес е двустранен – институциите трябва да показват, че са независими, а работещите в тях – добри професионалисти.  Другата страна в този процес са гражданите. Тези, за които работят институциите и вземат решение каква да бъде държавата, в която живеят. Гражданите, които отглеждат, образоват и възпитават децата си и правят избор дали да ги възпитат в уважение или в неуважение.

И да, това е нещо, което ако се е провалило, полицията не носи отговорност. Едно от малкото.

Ако този акт носи някакво послание и с него иска да се каже нещо, какво е то? Демонстрация на любов към отбора? Омраза към „ушев“? Ненавист към тези, които не са с теб и следователно са против теб? Модерна антисистемност?

Тора и не само, но и всички подобни действия са  необясними. Най-вече, защото не е ясно какви са мотивите, които движат хората, които са ги извършили.  Безумно е да се мрази „ушев“ по подразбиране и да се мразят всички. Та тези „ушевци“ са майки  и бащи на много от съучениците, на младежите, които хвърлят бомбички и пиратки. Те не са безлична маса, за разлика от това, в което се превръщат част от агитките. Те са хора. Всеки един от тях има име, семейство, лична история, лична трагедия и мечти. И няма нищо по-нормално и естествено от това,  преди да започне процеса по групово „мразене на ушевците“, всички ние – като общество, да се погрижи да бъде стартиран един друг – мисловният процес. А много преди това е важно да се погрижим за системата си от ценности  – нашата и на нашите деца. Да дефинираме правилно не само ненавистта и омразата, но и любовта, уважението, грижата и най-вече защо е важно да ги носим в себе си. Само по този начин ще доживеем денят, в който да се грижим един за друг ще  е по-модерно от това да се саботираме и да си подливаме вода. Единствено това е начинът един ден да имаме правилното поведение и отношение на активни граждани – ако не се харесва нещо в системата да бъде променено с активни и целенасочени усилия, а не да бъде изразявано по единствения модерен начин – чрез анархистичната антисистемност.

И да, това е още едно нещо, за което не е виновна полицията. Дори МВР не носи отговорност за това. Изборът какви са ценностите, които носим е личен. Изборът какво да е отношението ни към институциите – също.

И ако нещо не ни харесва в полицията, то е добре да критикуваме, но и да даваме предложения за решаване на проблемите, защото всички ние сме перфектни в назоваването на проблемите и имаме проблем с това да предложим решения за тях. Всичко, от което сме недоволни или доволни по отношение на полицията е следствие от начина, по който функционира системата. А системата и каква да бъде тя е решение на българските граждани. Така, че вместо да стоим и да се възмущаваме, да пишем по форумите и да се мразим на общо основание, да се опитаме да решим поне част от проблемите, които има в МВР.

Вместо да хвърляме бомби, да започнем да отправяме предложения.

Вместо да обиждаме достойните хора, които работят в МВР да ги дадем да пример и да им благодарим.

Вместо да бъдем заслепени от омраза и да полагаме усилия да отнемем зрението на полицията, да се опитаме да прогледнем и да видим решенията.

Време е да спрем да се обвиняваме и да се мразим и да започнем да решаваме проблемите в МВР заедно. Ако тези, които вземат решения не иска да се съобразят с това, то да ги накараме да го направят. Със силата на аргументите, а не с аргументите на силата.

Време е, защото вчера от ръката на зрители на футболен мач пострадаха полицаи, но утре може да е някой от нас и ще разчитаме именно на тази полиция да ни защити.

Време е, защото грижата за нашата сигурност е споделена отговорност.

Време е, защото и полицията и гражданите се давят, а спасението е само и единствено в ръцете на давещите се.

УВОД

Участието на гражданите в процеса на изготвяне на политики за сигурност е ограничено до разпоредбите на Закона за нормативните актове[1] и задълженията, съгласно който всеки проект на нормативен акт трябва да се публикува на страницата на МВР. Според законодателя това отговаря на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. В допълнение проектите на нормативните актове се публикуват на Портала  за обществени консултации към Министерски съвет в тема „Правосъдие и вътрешни работи“. Публикуването на проектите на нормативни актове е част от процеса за гражданско участие, но тези инструменти не насърчават широката общественост да участват в консултациите, т.к. изискват специализирани и конретни юридически компетенции, което само по себе си по-скоро отказва, отколкото да мотивира гражданите да участват.

В България няма стратегия за обществен ред и вътрешна сигурност, като ролята и функциите на МВР са включени в рамките на Стратегията за национална сигурност, която е с хоризонт на действие до 2020 г.  В Стратегията се говори за сигурност, но няма определение на този термин. Не се дава дефиниция на понятията „система за национална сигурност“ и „сектор „Сигурност“. В този документ се дава определение за понятието „национална сигурност“[2] като  „защитеността на отделния гражданин, неприкосновеността на неговата свобода и достойнство.“  В този смисъл гражданите се разглеждат като крайни бенефициенти на едно обществено благо, но не са предвидени възможности те да участват в начина, по който се разпределят публичните ресурси за сигурност и да се включат по-активно не само в процеса на консултиране,  но и на идентифициране на потребностите и планиране на конкретни мерки за тяхното удовлетворяване. По този начин гражданите са превърнати в обект на политиките за сигурност.

1.Сигурност и среда за сигурност

Динамичното развитие на комуникационните и информационни технологии, оказа изключително силно влияние върху новите предизвикателства пред политиките за сигурност и като цяло концепцията за сигурност, а различните разбирания за сигурността я правят все по-трудна за дефиниране, а оттам  и прилаганите мерки и инструменти за нейното гарантиране – все по-нови и в много случаи непознати на правоохранителните органи и институции.

Когато се говори за национална сигурност, в това понятие се влага разбирането за грижата, която Държавата има, за да гарантира сигурността на обществото и на отделния човек.

В настоящия доклад сигурността се разбира именно по този начин, но се допълва с нейното определяне на индивидуално ниво като базисна потребност, която трябва да бъде гарантирана от държавата, за да има възможност индивида да създава общности, блага и да се реализира. Разбирането за сигурност в настоящия доклад съответства на пирамидата на потребностите на Маслоу, където тя се намира на второ ниво. Използва се това разбиране, тъй като науката за сигурността се развива много динамично и класическите подходи и политики за нейното гарантиране и осигуряване стават все по-безрезултатни и неотговарящи  на потребностите и разбиранията на хората. Периодите на кризи и усещане за несигурност стават все по-чести и дълги. В България, по данни на Фондация „Общество и сигурност“[3] 73% от българите се чувстват несигурни и поради тази причина ще става все по-трудно усещането за сигурност да се дефинира през понятията „защита“, „охрана“, „опазване на обществения ред“, „борба с противообществени прояви“, „борба с хулиганство“ и т.н. Системата за национална сигурност в България функционира по такъв начин, че дели предизвикателствата на външни и вътрешни, като по този начин се разграничават много ясно функциите и ролята на армията и силите за вътрешна сигурност, но глобализацията, свободното придвижване и други фактри размиват разбиранията. Формирането на разбиране за национална  сигурност, като споделена отговорност, преосмислянето на начина на тяхното формулиране и включването на гражданите в този процес ще бъде изключително труден, но важен приоритет. Ще се наложи да се формулират политики за вътрешна сигурност от нов вид, в които тя да се разглежда като споделена между институциите и гражданите отговорност и ще изисква преосмисляне на теориите за сигурност и фокусирането им към индивида и общността, а не към територията.

Взаимовръзката и взаимозависимостта между  националната и  личната сигурност е неизбежна, защото в света, в който съществуваме и в който всеки човек е медиа и разполага със собствени информационни канали, всеки един човек може да генерира обществена сигурност или несигурност. Именно заради това личната сигурност и разбирането на индивида за това какво е сигуност трябва да се превърнат в център на политиките за обществен ред и сигурност.  Поради тази причина, участието на гражданите в процеса на планиране, реализиране и мониторинг на политиките е от изключителна важност за тяхната ефикасност и ефективност.

2.Гражданско участие

Участието на гражданите в процеса на вземане на решения се разглежда като един от важните фактори за по-доброто и ефективно управление на публичните ресурси и институции. То е един от основните принципи в Бялата книга на комитета на регионите за многостепенното управление[4], в която „близостта до гражданите и многообразието на управлението на местно и регионално равнище“ се определят като активи за ЕС и въпреки постигнатите резултати се отчита необходимостта от допълнителни мерки за насърчаване на гражданското участие. Именно в този документ се говори за необходимостта „регионалните и местни власти да станат истински партньори, а не само посредници“, което ще гарантира участието на всички заинтересовани страни, а също така и легитимността, ефикасността и видимостта на управлението, тъй като неговите задачи и цели са зададени от общността. На европейско ниво участието на гражданите е въпрос  на доверие не само в европейската демокрация, но и в европейските принципи и ценности. Аналогичен е начинът на изграждане на доверие на гражданите в националните институции – чрез пряко включване и участие в процеса на вземане на решения, тъй като доброто управление изисква сътрудничество между избраните представители  на институциите и лицата, представляващи структурите на гражданскот общество. Общата и споделена цел на основните партньори в този процес е постигането  на по-добро благосъстояние на всички членове на това общество.

Гражданското участие има две измерения – представителната демокрация и прекият избор на представители на местната власт, народни представители и президент и демокрация на участието, която допълва първото измерение. Един от основните принципи на Европейския съюз, който е  и регламентиран в договора за Европейската общност гласи, че институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество[5].  България, като страна-член на ЕС има тази отговорност във всички обществени сфери в т.ч. и в сферата на обществения ред и вътрешна сигурност.

Участието на гражданите може да е на няколко нива – участие в изготвянето на стратегии и планове за дейност,  промяна на законодателството и подпомагане постигането на стратегически цели, чрез реализирането на проекти. Участието на гражданите е възможно в целия процес – от идентифициране на потребности, през изготвяне на документи, планове, програми и т.н., до мониторинг на тяхното изпълнение/прилагане и оценка на въздействието.  Това участие може да бъде формално и неформално, но държавните институции предпочитат формализирането на участието, което структурира процеса и не подлага под въпрос и съмнение легитимността на взетите решения. Има процеси, които държавните институции са длъжни да спазват и те са регламентирани в Закона за нормативните актове (ЗНА), а в някои закони[6]   са описани формите и начина на взаимодействие между структурите на гражданското общество и държавната администрация. Формалното участие е предпочитано, защото ясно се дефинират правата и отговорностите, които имат страните в процеса и процедурите, които е необходимо да се спазват. Неформалното участие позволява много по-голяма гъвкавост на процесите на взаимодействие между институциите и гражданите, но зависи основно от наличието на политическа воля и желание за това. При неформалното участие се позволява по-сериозно фокусиране върху конкретните нужди и потребности на гражданите, в резултат на което при последващото им привличане в изготвянето на стратегически, законодателни или програмни документи, те са по-мотивирани да участват в цения процес, а също така са много по-заинтересовани да се информират за потенциални решения и да ги консултират с други групи граждани.  В резултат от неформалното гражданско участие могат да се формулират препоръки към представителите на държдавните институции и при тяхно приемане да се формализират. Двете форми на участие се допълват и не бива да бъдат ограничавани, а по-скоро да се търсят механизми за тяхното регламентиране и официализиране.

 Гражданско участие в процеса на изготвяне на политики за сигурност

 На национално ниво съществуват два консултативни съвета по сигурност:

• Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) към Президента на Република България, който е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност и в него нямат право да участват представители на структурите на гражданското общество. В КСНС членуват – председателят на Народното събрание, министър-председателят на РБ, министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, министърът на финансите, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, началникът на отбраната, председателят на Държавна агенция „Разузнаване“, секретарят на Съвета по сигурността, по един представител от всяка парламентарна група. КСНС обсъжда въпроси, свързани с  външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност, гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани и действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност.[7]

• Консултативен съвет по сигурност към Министерски съвет, който по своята същност е междуведомствен и в неговата дейност не вземат участие представители на структурите на гражданското общество. Една от основните функции на консултативния съвет по сигурност към Министерски съвет е в него да се обсъждат и приемат в определени от него срокове стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната[8]. Не е ясно преди да постъпят предложения за стратегии и програми, които да бъдат обсъждани от Консултативния съвет какви са процедурите за консултиране със заинтересованите страни, а също така и доколко този процес е прозрачен и достъпен за структурите на гражданското общество.

Гражданите не могат да участват по никакъв начин в определянето  на дневния ред на заседанията  на тези консултативни съвети. Предполага се, въпреки всичко, че има гражданско участие, макар и косвено, т.к. парламентарните групи са съставени в резултат на проведени избори, съответно народните представители представляват гражданите на Република България, а представителите на изпълнителната власт са „назначени“ именно от избраните от гражданите да ги представляват депутати. Тази връзка се използва много често и по отношение на темата „сигурност“ на гражданското участие се гледа като заплаха за националната сигурност, а не като възможност и потенциал за развитие и повишаване качеството на услугата „сигурност“.

 3.Гражданско участие в процеса на изготвяне на политики за сигурност в МВР

По отношение на МВР гражданите са в две роли  – от една страна дейността на институцията се финансира със средства от Републиканския бюджет, част от който се формира от техните данъци, а от друга страна те са ползватели на услугата „сигурност“, която доставя институцията.

Основните форми, чрез които гражданите могат да участват в управлението на МВР са регламентирани в чл.26 от ЗНА (посредством изпращане на писмени становища по проекти на нормативни актове) и в глава единадесета от ЗМВР, в която се регламентира само и единствено синдикалната дейност и ролята и функциите на професионалните организации на работещите в МВР[9].

В МВР съществува практика за обсъждане на мерки и политики и макар вътрешноведомствени, все пак съществуват 5 съвета и 3 комисии.[10]

3.1. Съвет за социално партньорство (ССП) – колективен съвещателен орган към министъра на вътрешните работи, който разрешава въпроси, свързани трудовите и служебните отношения и със социално-икономическите права и интереси на служителите в Министерство на вътрешните работи, подобряване условията на труд и предотвратяване на трудовите конфликти.

Участниците в съвета за социално партньорство са отъждествени с участниците в социалния диалог и са представители на ръководствово на МВР, представители на синдикалните организации на служителите в МВР и представители на служителите, нечленуващи в синдикални организации. Синдикалните организации в МВР, както и всички в Република България са с неуреден правен статут. Те са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и съществуват като сдружения или фондации, но изрично е упоменато, че организациите, които имат за цел извършване на синдикална дейност се уреждат с отделен закон и до влизането в сила на такъв, регистрацията на нови синдикални организации, вписването на промени в подлежащи на регистрация обстоятелства на юридически лица на съществуващи синдикални организации, както и свързаните с това заварени съдебни производства се извършват в Съда[11]. Това от една страна приравнява синдикалните организации със сдруженията и фондациите, като се зачита едно от основните конституционни права на гражданите на Република България, а именно правото на сдружаване. От друга страна ЗЮЛНЦ отговаря на нуждите на неправителствените организации и не отчита спецификите на синдикалните организации. В този контекст ( отчитайки факта, че синдикалните организации са сдружения или фондации) формално има участие на гражданите, но реално като синдикална организация се представляват интересите на една група граждани, а  именно работещите в МВР.  Външни за МВР лица могат да участват в заседание на ССП, само и единствено ако са в ролята си на експерти[12], като  е необходимо предварително да се изпрати „искане за участие от заинтересованата страна до председателя на Съвета“[13], който се произнася за това дали може да участва в заседанието, като  изрично е упоменато, че експертите нямат право на глас.

Освен специфичната роля и функции на синдикалните организации, ЗЮЛНЦ не се отчита и необходимостта от въвеждане на критерии за представителност, което се дължи на разминаване във философията и принципите на различните видове организации. Въпросът за представителността  на синдикалните организации в МВР е изключително дискусионен, тъй като има изисквания за националн опредставителни синдикати, регламентирани в Кодекса на труда  – четири основни критерия единият от които е да има „най-малко 50 хиляди членове“[14]. Общият щат на МВР по чл. 105 ал. (1 )  от ПУДМВР е 49 555,5 души[15], което означава, че има обективна невъзможност за непокриване на критериите за национална представителност и необходимост за въвеждане на такива в рамките на МВР.  През 2014 г. за МВР бе изменен и се въведе изискване за представителност на синдикалните организации в МВР, като през 2015 г. това изискване бе отменено.

Един от основните принципи в работата на ССП е „ненамеса на синдикалните организации в управлението на МВР и на ръководството на МВР в синдикалната дейност“[16]. Проблем е липсата на точна и ясна дефиниция за „управление на МВР“, тъй като политиката за управление на човешките ресурси, планирането и разходването на финансови средства, инвестиционната политика и др. могат да се разглеждат като част от управленската дейност, с което синдикалните организации много лесно могат да бъдат изключени от процеса на взимане на стратегически решения и ограничени само и единствено до проблемите на работещите в системата. Това само по себе си е форма, която едновременно осигурява участие на част от гражданите на Република България, но има няколко ограничения: 1) участват само синдикални организации, 2) участието в рамките на ведомството и  3) представителите на синдикалните организации не могат да вземат отношение по стратегически въпроси касаещи реформи в МВР, мерки за повишаване на качеството на услугата „сигурност“ и повишаване на доверието на гражданите във ведомството, тъй като то се счита за част от управлението на МВР.  Това на практика означава, че не само няма гражданско участие, но и механизми за включване на представители на структурите на гражданското общество в този съвет за социално партньорство.

3.2. Национален съвет по миграция и интеграция (НСМИ)- създаден е с Постановление на Министерски съвет № 21 / 05.02.2015 г.[17] Съветът е колективен консултативен орган, за формулиране и координация на изпълнението на държавните политики в областта на миграцията и интеграцията на чужденци, търсещи или получили закрила в Република България. Националният съвет по миграция и интеграция:

• разработва и предлага на Министерския съвет единен актуализиран стратегически документ в областта на миграцията и интеграцията въз основа на съществуващите стратегически документи;
• предлага на Министерския съвет годишни планове за изпълнение на стратегическите документи в областта на миграцията и интеграцията, както и мерки за повишаване на ефективността при управлението на миграционните потоци в Република България;
• координира изпълнението на политиките в областта на миграцията и интеграцията на национално и на европейско ниво;
• осигурява координация на дейността на държавните органи, органите на местното самоуправление, неправителствените и международните организации на територията на страната по въпросите на миграцията и интеграцията;
• прави предложения за изменения на нормативни актове с цел по-ефективно про- веждане на политиките в областта на миграцията и интеграцията;
• внася в Министерския съвет годишен доклад за дейността на Националния съвет по миграция и интеграция за предходната година

Съставът на този съвет е определен в самото постановление на Министерски съвет и по своята същност е междуведомствен, но включва представител на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, което е организация, представляваща местната власт. Допуска се участие в заседание на Съвета да вземат участие представители на „други държавни органи, на органи на местното самоуправление, на синдикални и работодателски организации, на неправителствени организации, на професионални организации или отделни експерти, които имат отношение по въпросите, които се обсъждат“[18], но само ако са поканени от председателите. Съгласно това постановление от представителите на неправителствени, синдикални, професионални работодателски организации и от органите на местното самоуправление могат да бъдат изисквани информация и/или становища, имащи отношение по въпросите, които се обсъждат от Съвета.[19]

Последното заседание на Националния съвет по миграция и интеграция е проведено на  1 април 2016 г., по време на което се е приел доклад на председателя на Държавата агенция за бежанците при МС относно актуалното състояние по изпълнението на Националния механизъм по релокация, обсъдили са се и се е приел проект  на Рамка за Национален механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България по презаселването.[20]

На сайта на НСМИ не е публикувана информация за това каква е причината последното заседание да е проведено през април 2016,  няма решение за прекратяване на дейността или друг документ, който да информира за това реално прекратяване на дейността на Съвета.

Анализирайки дейността и начина на създаване на НСМИ се установява, че формално, участието на гражданите в процеса на планиране на политики в сферата на миграцията и интеграцията е сведено до участието на едно сдружение и включването им в качеството им  в заседанията на Съвета само след изрична покана. Правата на гражданите да участват формално съществуват, но в действителност са ограничени от изискването за покана. В същото време декларативия характер на чл.2 ал. (3) от Постановлението дава право на членовете на съвета да изискват становища от структури на гражданското общество, което прави двете страни в процеса неравнопоставени.

3.3. Национален съвет по превенция на престъпността – продължава дейността на създадената Държавно-обществена консултативна комисия по въпросите на превенцията на престъпността[21], която е функционирала като колективен орган за широко обществено представителство по въпросите на превенцията на престъпността и е имала за цел да дава насоки, да наблюдава и осигурява координацията в дейността на държавните органи, органите на местното самоуправление, неправителствените организации и другите структури на гражданското общество по въпросите на превенцията на престъпността. Членове на Комисията са били представители на различни министерства и агенции, като в състава и са били включени председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), председателят на Българската търговско- промишлена палата, председателят на Българската стопанска камара, представител на Центъра за изследване на демокрацията. Какъв е критерият за подбор именно на тези организации не бе установено, но в постановлението ясно е описан начинът, по който представители на юридически лица с нестопанска цел, чиито цели и дейности имат отношение към проблемите на превенцията на престъпността могат да станат членове на Комисията.  На уебсайта на МВР са публикувани протоколи от няколко заседания на Комисията, в които се вижда, че в техния състав са включени представители на Съюза на юристите и Български червен кръст.  Комисията съществува до 2012 г., когато е и разработена и приета и Стратегията за превенция на престъпността (2012-2020) и с постановление на  Министерски съвет № 215/14.09.2015 г,. се отменя ПМС 125/2005  г. и се създава Национален съвет по превенция на престъпността.  Той запазва своя междуведомствен характер и от състава му излизат всички неправителствени организации с изключение на НСОРБ. Съветът е колективен орган, който из­пълнява функции по реализирането на политиката на правителството по въпросите на превенцията на престъпността. Той орга­низира и контролира изпълнението на дейст­ващата национална стратегия по превенция на престъпността и осигурява координацията в дейността на държавните органи, органите на местното самоуправление, неправител­ствените и международните организации на територията на страната по въпросите на превенцията на престъпността[22].

Съветът има за цел да:

1. подпомага реализирането на националната политика по въпросите на превенцията на престъпността в съответствие с международните норми и принципи, европейските политики и действащата национална стратегия по превенция на престъпността;
2. организира изготвянето на проучвания и периодични доклади във връзка с равнището и тенденциите на престъпността в страната;
3. организира анализа на съществуващите практики с оглед препоръчване на съответните компетентни органи на адекватни действия за ограничаване на факторите и условията за престъпността;
4. приема и възлага анализи, свързани с превенцията на престъпността;
5. одобрява и предлага на Министерския съвет предложения за разработване на стра­тегически документи, нормативни актове и проекти на нормативни актове по проблемите на превенцията на престъпността;
6. след обсъждане внася в Министерския съвет годишните планове за изпълнение на действащата национална стратегия по пре­венция на престъпността;
7. при необходимост предлага на Министер­ския съвет промени в действащата национална стратегия по превенция на престъпността;
8. отправя препоръки към компетентните органи за въвеждането на мерки за превенция на престъпността;
9. отправя препоръки и координира дейностите, свързани с квалификацията и обучението на служителите от компетентни­те ведомства, ангажирани в превенцията на престъпността;
10. осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление, с неправителствените организации и други структури на гражданското общество по въпросите на превенцията на престъпността;
11. осъществява международно сътруд­ничество по въпросите на превенцията на престъпността;
12. след обсъждане внася в Министерския съвет годишен доклад за дейността на съвета за предходната година;
13. съдейства на системата за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за повишаване ефектив­ността на превантивната дейност сред децата.

Стратегията за превенцията на престъпността акцентира върху превенцията на конвенционалната престъпност и предвижда мултидисциплинарен порход в изпълнението на нейните цели. В изготвеният план за изпълнение за 2013 г. са предвидени мерки, които не са изпълнени към 2017 г., последните документи, публикувани на страницата на Съвета са от 2013 г., а последния протокол от заседание е от 2.12.2011 г.  На сайта на Съвета – в секция „Информационен център“ и подраздел „Новини“, може да се намери одобреният от тях „План за изпълнение на приоритетите и постигане на целите за периода 2016 – 2018 г.“[23], който не съдържа анализ на постигнатите резултати в периода 2012 – 2015 г., а представлява документ от 48 страници, в които са описани задълженията и отговорностите на различните институции по направления. Голяма част от предвидените мерки припокриват съществуващи такива и не са нещо ново за институциите. По отношение на взаимодействието с неправителствени органзизации в този План е предвидено взаимодействие с тях само при постигането на три цели: 1) Осъществяване на подкрепа за социална рехабилитация на лицата освободени от местата за лишаване от свобода, условно осъдени и наказаните с пробация ( в приоритет: Създаване на условия за намаляване на риска от престъпления сред уязвимите групи.;)  2) Подобряване на работата на Местните комисии за обществен ред и сигурност, като основен координационен механизъм за прилагане на политиките за превенция на престъпността на местно ниво ( в приоритет:  Изграждане на устойчиви партньорства за превенция на престъпността между органите на държавна власт, неправителствените организации, бизнеса и гражданското общество) и 3) Привличане на неправителствените организации, бизнеса и гражданите от държавните институции за осъществяване на дейностите по превенция на престъпността (същия приоритет като т.2)

В третата цел, която предвижда привличане на неправителствените организации са описани четири дейности за изпълнение, от които само три предвиждат участие на НПО и то като партньор, а срокът на реализация е декември 2016 г. В планът не са заложени дейности за 2017 и 2018 г., независимо, че приоритетът е да се създадат устойчиви партньорства между органите на държавната власт и заинтересованите неправителствени организации, бизнес и гражданско общество.

3.4. Съвет по условията на труд – съветът по условия на труд в МВР (СУТ-МВР) е създаден през 1997 г., със заповед на министъра на вътрешните работи. Той е колективен съвещателен орган към министъра за консултиране на ръководството на МВР при осъществяване на държавната политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и координиране на дейностите по прилагане на ежегодната национална програма по безопасност и здраве при работа в структурите на МВР.

Дейността на този Съвет е в две основни направления:
– консултиране на ръководството на МВР по проблемите, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на служителите и изготвяне на предложения за решаването им;
– координиране, консултиране, обучение и методическо ръководство на органите по здраве и безопасност в структурите на МВР.

Съветът организира дейността си в съответствие с разпоредбите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и Правилата за организацията и дейността на Съвета по условия на труд в Министерството на вътрешните работи (Рег.№ Iз-389/08.03.2010 г.).
Съветът по условия на труд се състои от председател, заместник-председател, секретар и равен брой представители, определени от ръководството на МВР и на синдикалните организации в МВР.

Аналогично със Съвета за социален диалог, участието на граждани е ограничено и последното му заседание е проведено през декември 2017 г.

3.5. Вътрешноведомствен съвет за борба с корупцията – той функционира като координационен и консултативен орган за борба с корупцията в министерството на вътрешните работи и има функции за планиране, координиране, контрол, отчет и анализ на дейността по противодействие на корупцията в МВР. Съветът разработва мерки и проекти на стратегически и текущи  управленски решения за противодействие на корупцията в МВР, като ги предлага на министъра за утвърждаване. На страницата на Съвета[24] са публикувани Концепция за превенция и противодействие на корупцията    в МВР 2016 г. – 2020 г., План за превенция за 2016 г. и за 2017 г. и годишен отчет за изпълнението на плана за 2016 г. Други функции на този съвет са да възлага на разработване и обсъждане на проекти на вътрешноведомствени нормативни актове и ръководни документи, да обсъжда и приема отчети и анализи от структурите на МВР за дейността им, да анализира дейността по противодействие на корупцията в МВР, да координира и взаимодейства с Комисията за превенция и противодействие на корупцията към МС и с международни партньори и да изпълнява други относими задачи, възложени от министъра на вътрешните работи.

В годишния отчет за изпълнението на плана за действие за превенция и противодействие на корупцията за 2016 г. е посочено, че всички структури в МВР са утвърдили свои собствени планове, в които освен дейностите от Плана за действие за 2016 г., за които те са отговорни или имат участие при изпълнението им, са посочени и специфични за работата на съответната структура антикорупционни дейности, със съответните срокове, индикатори и отговорници. В тази връзка, със заповед на ресорния заместник-министър на вътрешните работи, са утвърдени „Методически указания за изпълнение на планираните антикорупционни дейности в МВР и тяхното отчитане чрез система от индикатори“. Тези методически указания, както и системата от индикатори за тяхното отчитане не са публични. Не е ясно какви са планираните дейности за 2018 г., както и каква е процедурата за оценка на изпълнението и актуализиране на този план. В отчета за 2016 г. е посочена препоръка, съгласно която приоритетно да се заложи в Плана за 2017 г. разработването на цялостна концепция за популяризирането на работата по превенция и противодействие на корупцията в МВР, в плана за 2017 г. е посочено, че този план ще се популяризира в рамките на МВР, а не сред гражданите.

 3.6. Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността и движението по пътищата (ДОККПБДП) – създадена на основание Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, а статутът на Комисията е определен с ПМС № 220/3.10.2003 г.[25] Основната задача на Комисията е да подобри координацията на действията между държавните органи и обществеността що се отнася до проблемите на безопасността на движението по пътищата. В изпълнение на основната си задача Комисията подпомага Министерския съвет при вземане на решения, свързани с безопасността на движението по пътищата, дава становища и разработва проекти на закони и подзаконови нормативни актове, анализира информацията, изготвя доклади, национални програми и др.

Съставът на Комисията е точно определен в самото Постановление. Освен представители на министерства, имащи отношение и отговорни за решаване на проблемите на безопасността има и представители на неправителствени организации, а именно: председателят на Българския Червен кръст, председателят на Съюза на българските автомобилисти, представител на Националното сдружение на общините в Република България, председателят на Асоциацията на българските застрахователи, председателят на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата[26].     Допуска се участието на представители на други неправителствени организации, които не са включени в състава и, но само по покана на министъра на вътрешните работи, който е и председател на Комисията.[27]

ДОККПБДП представлява правоприемник на Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата към министъра на транспорта и съобщенията, която е създадена с ПМС №243/27.12.1999 г.  Съставът на двете комисии не се различава по отношение на гражданското участие, както и по отношение на ролята и функциите, които има Комисията. Различава се основно по отношение на заплащането на членуващите в Комисията – до 2003, членовете са получавали възнаграждения за тази дейност, а след това – изрично е упоменато, че участват безвъзмездно в работата и.

На страницата на ДОККПБДП са публикувани протоколи от проведени заседания, стратегически документи, касаещи безопасността на движението по пътищата, както и касаещи тази дейност постановления на МС. Няма отчет за дейността на Комисията през годините, няма отчет на разходваните средства, няма анализ на изпълнението стратегията за безопасност на движението по пътищата.  Не е публикуван и финансов отчет за разходваните средства по Фонда за безопасност на движението,  който се управлява от Министъра на вътрешните работи[28]. В същото време на свое заседание на 12.06.2017 г.  Комисията е направила предложение за подобряване управлението на Фонд „Безопасност на движението“ като ясно е изразила становище, че тя не разполага с информация за точната сума, която е събрана от Национална агенция за приходите незаплатени в срок глоби. Комисията е отправила предложение да се  измени наредбата за управление на Фонда, като се разпише нова структура за управление на Фонда по подобие на други съществуващи фондове, която да е юридическо лице, второстепенен разпоредител, управлявано от Министъра на вътрешните работи. Да има управител, административен персонал и система за управление и 45% от средствата постъпили по Фонда да бъдат за финансиране на национални проекти и покриване на административните разходи на структурата.

Липсата на информация за набраните средства, проведените кампании и разходвани средства е изключително притеснително и част от липсата на отчетност е пряко свързана с ограничения достъп на граждани и граждански организации в Комисията и всички предложения за промяна на управлението на Фонда за безопасност на движението будят съмнения и недоверие, тъй като липсва обществена дискусия за това.

3.7. Постоянна комисия по правата на човека и полицейската етика в МВР (ПКПЧПЕ) – основната цел на Комисията е да работи за популяризирането и общото подобряване на практиките във всички направления на дейност на МВР, свързани с правата на човека и полицейската етика. Функциите, които има са да[29]:

• Изготвя отговори на официални запитвания от страна на министерства, институции и международни или неправителствени организации по въпроси, свързани с правата на човека и полицейската етика;
• Анализира констатациите в докладите на Комитета за предотвратяване на изтезанията и други международни организации, осъществяващи мониторинг върху дейността на полицейските органи, като запознава с тях и служителите на МВР с цел отсраняване на допуснатите, в рамките на МВР, слаботи и нарушения, свързани с правата на човека и полицейската етика;
• Дава становища по конкретни казуси, отразяващи нарушения на правата на човека и полицейската етика, след като при необходимост вземе под внимание позицията на компетентните органи на МВР, изразена писмен вид;
• Участва или е организатор на дейности с отношение към правата на човека и полицейската етика като например дискусионни форуми, срещи, семинари,обучение и други подобни;
• Организира и координира работата по изпълнение на задачите, включени в годишния план за дейността на ПКПЧПЕ за подобряване на практиките по зачитане на правата на човека и полицейската етика;
• Участва в работата по изработване на политики и осъществяване на методическо ръководство и контрол по спазването на етичните стандарти на професионалното поведение и основните права и свободи на гражданите;
• Дава методически указания и координира работата на РКПЧПЕ в СДВР и във всяка ОДМВР, като извършва посещения на място, изготвя и разпространява материали, свързани с правата на човека и полицейската етика.
• При необходимост свиква Обществен съвет с представители на неправителствените организации с дейност в областта на правата на човека, които да подпомагат и наблюдават дейността на Комисията.

В правилника е описано, че Комисията се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове[30], но няма описание кои и колко са членовете. В правилника не са описани случаите, в които се свиква Обществен съвет, както и каква е процедурата за това и начинът, по който се определят неправителствените организации, които участват в  него.

Последният ( и единствен) доклад за дейността на Комисията е за 2014 г. От него се вижда, че Комисията си партнира с неправителствени организации, като най-често споменавани са Български хелзински комитет (БХК), с които е извършен мониторинг на границите за осигуряване на достъп до производството на лица, търсещи международна закрила в Република България, като ролята на БХК е била да осигури правна помощ, превод и представителство на чужденците. Това сътрудничество е било регламентирано в споразумение. БХК, заедно с Български червен кръст ( БЧК) и Център „Надя“ са провели обучение на служителите по наблюдение на държавната граница в РДГП, на ротационен принцип, по въпросите за спазване на правата на човека, при работата с лица, търсещи закрила в Република България. БХК, заедно с ВКБООН, през 2014 г. са организирали и обучение за предизвикателствата на работата с чужденци.  От прегледа на отчета за дейността на Комисията през 2014 г.[31] се вижда, че в този документ са включени както извършени ремонти на санитарни помещения, така и промяна в учебни планове в АМВР, проведени обучения на служители, в т.ч. за Европейско и Шенгенско законодателство.

В планът за дейност за 2016 г. се вижда, че ясно е описано, че ПКПЧПЕ взаимодейства активно с БХК, БЧК, АСЕТ и  Каритас България в изпълнение на подписаните с тях споразумения за сътрудничество[32]. Начинът, по който са определени неправителствените организации, с които са сключени споразумения, како и естеството и съдържанието им не са публикувани. В същият план е предвиден раздел за работа с правителствени, неправителствени организации и институции и първата дейност в него           е „изготвяне на предложение за създаване на Обществен съвет“[33], както и възможност за гражданско наблюдение в полицията между заинтересовани НПО и СДВР/ОДМВР[34]. Как продължава да фунционира тази Комисия, какви са постигнатите резултати и цели не е информация, която е публично достъпна.

3.8. Координационна група за подготовка на МВР за Българското председателство на Съвета на ЕС – създадена със заповед на 4 декември 2014 г., а първото заседание се е провело на 22  януари 2015. В нейния състав са включени представители на 14 структури в МВР. Последното заседание, за което има публикувана информация се е провело на 12 юли 2017 г.

4. Гражданско участие в правене на местни политики за сигурност – добри практики

В България има много добър опит в изготвянето на местни стратегии, основани на потребностите на гражданите и отчитащи спецификите на техните нужди и териториите, които обитават. Много добър пример за изготвяне на местни стратегии, основани на реалните потребности са тези, изготвени по Програма за развитие на селските райони за създаване на Местни инициативни групи, които използват подхода „Лидер“, основан на принципа „отдолу – нагоре“.  В същото време има и местни стратегии за сигурност, като един от добрите примери в това отношение е Стратегията за сигурност на Столична община за периода 2014 – 2020 г.[35] В нея ясно е посочено разбирането за сигурност като „съвкупност от динамично променящи се параметри, определящи състоянието на обществения ред на гражданското общество, в мирно и във военно време, при нормално функциониране на обществото и в случай на природни и други бедствия, и като резултат от целенасочени действия да се повиши степента на защитеност на отделния човек, както в публичната, така и в неговата лична среда“[36].

В тази стратегия са посочени целите и направленията, но няма изследване на нуждите и очакванията на жителите на Столицата по отношение на тяхната сигурност и безопасност.

Единственият опит за адаптиране на подхода „отдолу-нагоре“ към политиките за сигурност на местно ниво е направен от Фондация „Общество и сигурност“[37] и СО-Район „Красна поляна“ през 2017 г. Процесът на изготвяне на стратегия за местна сигурност предвижда активно включване на живущите и работещите в района граждани, посредством организиране на фокус-групи, обществени дискусии, анкетни проучвания и обществени дебати.

В резултат на използваните методи се отчита, че освен създаден механизъм и възможност на гражданите да участват в изготвянето и мониторирането на местна стратегия за сигурност, базирана на конкретните потребности и нужди на жителите в Общината, са идентифицирани и конкретни  мерки за повишаване на  сигурността на жителите на СО – Район „Красна поляна“. Прилагането на тези мерки ще допринесе за трайно и устойчиво повишаване на личното усещане за сигурност.

Прилагането на подходът „отдолу-нагоре“ при изготвянето на местни стратегии за сигурност от една стана повишава информираността на гражданите за правомощията и отговорностите на институциите, които имат отношение по темата „сигурност“, но и допринасят за въвеждане на нови дефиниция и модел за сътрудничество по отношение на услугата „сигурност“.  Едно от основните открития в процеса на изготвяне на местна стратегия за сигурност е трудността ( почти невъзможността) да се въведат европейски практики и модели в България, т.к. темата „сигурност“ и концепцията за участие на гражданите в правенето на политики за сигурност е изключително нова и има известни съпротиви, както на ниво граждани, така и на институционално ниво.  Използваната методология позволява да се  насърчи сътрудничеството между правоохранителни органи, образователни институции, неправителствени организации и представители на местната власт, най-големият ефект от подобен процес е преодоляването на стереотипите, че темата „сигурност“ и политиките в тази сфера изискват специфична експертиза, която само определени хора притежават.  По този начин се обяснява изключително лесно сигурността като споделена, между  институциите и гражданите, отговорност, преодоляват се широкоразпространените стереотипи за елитарност на темата „сигурност“ и се променят нагласите, като гражданите започват да възприемат сигурността като базисна потребност, която прави отделния индивид най-добрият експерт по темата. Проведените срещи  с широката общественост в процеса на изготвяне на стратегията създават предпоставки за обособяване на нов вид общности – такива, които искат да живеят в по-сигурни и спокойни райони и които искат да сътрудничат на правоохранителните органи и институции. От друга страна местните институции по този начин заявяват желанието си да са  близо до хората, показват загриженост за тяхната безопасност и по този начин се променя отношението на гражданите към местната власт.
В изготвената местна стратегия за сигурност е предвидено да се провеждат последващи информационни и комуникационни  кампании за различни общности и групи,  ориентирани към конкретните и специфични потребности на жителите на Столична община.

Подобна инициатива има изключително голям принос, както на местно ниво, по отношение личната сигурност на жителите на район „Красна поляна“, така и на национално ниво, защото това е първата стратегия за сигурност, основана на реални потребности на жителите и  консултирана ефективно с тях. Именно наличието на подобна стратегия за сигурност дава възможност за започване на нов дебат на местно и национално ниво за това  как се правят политиките за сигурност и какво може да е гражданското участие в този процес и това да бъде част от една дългосрочна визия за промяна на политиките за сигурност.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В България има много добри практики за участие на гражданите в процеса на правене на политики. Почти всички  са на местно ниво и само една от тях е свързана с политиките за сигурност. Гражданското участие в този процес на ниво МВР е силно ограничено и контролирано, а на национално ниво – невъзможно.

Именно поради тази причина е необходимо да се промени изцяло разбирането за „сигурност“ и гражданите да започнат да се разглеждат не само като клиенти, данъкоплатци и обекти на дадени политики, а да бъдат активни участници в този процес и мерките да отговарят на реални потребности.

Необходимо е този процес да се регламентира на местно, областно и национално ниво.

Подомни мерки не само ще направят политиките за сигурност адекватни на реалните потребности на гражданите, но и ще променят техните нагласи и ще повишат доверието им в правоохранителните институции.

Стартирането на този  процес не изисква финансови средства, а единствено експертиза и политическа воля, което прави промяната не само нужна, но и възможна.

Докладът е изготвен от Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за научно-приложната конференция „МВР 2030: предизвикателства пред политиките за сигурност“, провела се на 8 ноември 2017 г. и е отпечатан в сборник с научни доклади.

Източници: 

[1] Чл. 26 ал. 2 от ЗНА гласи: Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

[2] Стратегия за Национална сигурност, т.3

[3] Източник: www.ssf-bg.eu

[4] Бяла книга на комитета на регионите за много степенно управление, http://cor.europa.eu/en/activities/governance/Documents/CoR%27s%20White%20Paper%20on%20Multilevel%20Governance/BG.pdf

[5] Договор за Европейската общност, член 11

[6] Закон за юридическите лица с нестопанска цел

[7] Закон за консултативен съвет по национална сигурност, чл. 1-3

[8] Правилник за функциите, задачите и организацията на работа на Съвета по сигурността при министерския съвет http://www.saveti.government.bg/web/cc_36/1

[9] Закон за МВР, https://www.mvr.bg/docs/default-source/normativnauredba/65dec73f-zmvr_14_10_2016-pdf.pdf

[10] МВР, https://www.mvr.bg

[11] Закон за юридическите лица с нестопанска цел,  § 2. ал.  (1) и ал.  (2)

[12] Правила за организацията и дейността на Съвета за социално партньорство в МВР, чл. 15 ал. (1)

[13] Правила за организацията и дейността на Съвета за социално партньорство в МВР, чл. 15 ал. (2)

[14] Кодекс на труда, чл. 34 т.1-4

[15] Данни на МВР за щатна численост към 30.11.2017 г., https://www.mvr.bg

[16] Правила за организацията и дейността на Съвета за социално партньорство в МВР , https://www.mvr.bg

[17] Държавен вестник, бр.12/13.02.2015

[18] Чл. 2 ал. 2 от ПМС 21/05.02.2015 г.

[19] Чл. 2 ал. 3 от ПМС 21/05.02.2015 г.

[20] Страница на НСМИ  на сайта на МВР.

[21] ПМС № 125/ 24.06. 2005 г., обн. в ДВ. Бр.55/5.07.2005 г.

[22] ДВ бр. 72/21.09.2012

[23] Източник: https://www.mvr.bg/nspp/информационен-център/пресцентър/новини/преглед/новини/plan_izpalnenie_2016_2018

[24] Сайт http://mvr.bg/dkao/Дирекцията/Вътрешноведомствен-координационен-съвет-за-борба-с-корупцията

[25] Обн. ДВ. бр.90/ 10.10. 2003 г.

[26] Чл.1, ал (2) на ПМС 220/3.10.2003 г.

[27] Чл.2, ал (2) на ПМС 220/3.10.2003 г.

[28] Наредба за условията и реда на управление на средтвата от Фонда за безопасност на движението, Раздел III, чл. 7

[29] Правилник за организацията и дейността на постоянната комисия по правата на човека и полицейската етика в МВР

[30] Т.2 от Правилник за организацията и дейността на постоянната комисия по правата на човека и полицейската етика в МВР

[31] https://www.mvr.bg/docs/default-source/savetikomisii/dfca87ca-otchet_pkpcpe_2014-pdf.pdf

[32] II-7 от план за дейността на ПКПЧПЕ за 2016 г.

[33] Раздел V от план за дейността на ПКПЧПЕ за 2016 г.

[34] V-2 от план за дейността на ПКПЧПЕ за 2016 г.

[35] https://www.sofia.bg/documents/20182/411605/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F+%D0%B7%D0%B0+%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0+2014-2020/a510a68a-1ffa-4cf6-9d3a-00643cb69f0e

[36] Стратегия за сигурност на Столична община 2014 – 2020, стр.1

[37] Проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, реализиран с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017, www.ssf-bg.eu

Изследване посочва, че хората се страхуват най-много от кражби

Близо 70 на сто от участвалите в допитване казват, че не се чувстват сигурни и спокойни – както за себе си, така и за близките си. Това сочат първоначалните данни от изследването на фондация „Общество и сигурност“, което за поредна година измерва и очакването на хората по отношение работата на МВР, прокуратурата и съда.

В сравнение с миналата година има леко намаление в процента несигурност, коментира Радостина Якимова от фондацията. 42 на сто от хората обаче не са били нито жертва, нито свидетели на престъпление.

Илия Кузманов от СФСМВР се съгласи, че битовата престъпност, както и кражбите са най-честите престъпления, които формират усещането за несигурност у хората. Той обаче беше категоричен, че работата в полицията не е като по филмите.

Видеото  с участието на Радостина Якимова можете да видите тук.

Фондация „Общество и сигурност“ и  тази година измерва личното усещане за сигурност и удовлетвореността от работата на МВР. В анкетата  има и нови въпроси, които ще  ориентират екипа на Фондацията за товакои са темите, които вълнуват гражданите, по отношение работата на МВР и ще бъдат използвани, за да се разработят аналитични материали, които ще бъдат публикувани през цялата 2018 г.
Попълването на въпросника отнема между 5 и 7 минути и предварително благодарим за Вашите време и участие.

Стоях на терасата и пушех поредната си цигара. Часът беше 4.30 сутринта и за пореден път не можех да спя. Мислех си, колко е хубава тази тишина – чиста и снежна. Понякога си мисля, че безсънието има и хубава страна, защото то позволява да видиш света притихнал и чист. В нощи като тези осъзнаваш, че макар и за секунда, можеш да повярваш отново в красотата на света. Имам нужда да повярвам, защото това ми дава стимул да продължа. Замислих се, че в нощи като тази, в която будувам сам на терасата, съм много повече като бял бродник, отколкото бял рицар и се засмях сам на себе си. Все още мога да се самоиронизирам, което означава, че не съм полудял…напълно. С колегите се шегуваме, че най-страшно ще стане ако всички полудеем едновременно. Тогава няма да има кой да ни каже, че нещата са зле. Ще сме загубили не толкова нормалността си, а нормата.
Клоните на дърветата срещу мен са отрупани със сняг и знам, че тази зимна приказка е предизвикателство за част от колегите ми, които сега премахват прекършени дървета и счупени клони, и правят така, че градът да заживее в обичайния си ритъм на сутринта. Има неща, които само колегите и семействата знаят и разбират, а за другите остават скрити. Много често ние сме невидими, но и така трябва да бъде. Хората, които пазят и се грижат трябва да бъдат незабележими, защото чуеш ли сирените, значи има проблем. По-добре е да вършим работата си тихо и да не се налага на хората да се запознават с нас.
Има толкова много срещи, които ми се иска да не се бяха случвали. Би било по-добре ако не се бях срещнал с родителите на обесилото се на детското си креватче дете. Тогава нямаше да го има споменът как очите на една майка угасват за секунди, а косата на един баща побелява за почти същото време. Мечтая си да не се бях срещнал със сина, който уби майка си, защото е отказала да му даде пари за дневната доза и да не ми се налагаше да научавам поредната трагична история на едно семейство. Мечтая си да не бях виждал толкова много неща, защото тогава щях да имам възможност да погледна семейството си по друг начин. Гледам дъщеря си и винаги, независимо колко се старая, се страхувам малко повече, отколкото се гордея с нея. Знам как звучи това и знам, че не е нормално, но… няма как да виждаш останките от липсващата човечност на хората и да не поемеш нещо и ти. И да, понякога усещаш, че се разпадаш и се чувстваш като развалина. И не, не се оплаквам, нито се смятам за герой. Просто… Понякога се чувствам толкова сам, колкото съм и в момента.

Кварталът е заспал, а снегът е покрил боклуците и всичко изглежда толкова красиво. Моят сняг и вълшебна пелена е времето. Или поне си мислех, че е така. Бях убеден, че с течение на времето спомените избледняват. Уви, оказа се, че не е така. С всеки следващ случай претръпваш, но само привидно. Осъзнаваш, че емоциите, шокът и смъртта продължават да ти влияят по един и същ начин, независимо от колко години си в системата. И не в това е проблемът. Не е и в това, че не мога да спя и че цялото семейство се е примирило с този факт. Не е в недоимъка, липсата на консумативи и цялата мизерия, с която трябва да се справяме.

Проблемът е в заклеймяването и генерализацията. Ако някой хване един корумпиран служител, хората автоматично започват да смятат, че всички са корумпирани, но ако се покаже един достоен и свършил работата си полицай, никой не генерализира. Напротив – всички казват, че това е изключение. Тези битки са най-тежките и най-силно обезкуражават. В тези битки си истински сам. Няма никой! Няма пресцентрове, няма официални позиции. Няма нищо. В тези битки, които се губят привидно от служителите, истинските губещи са хората. Работещите в системата са заклеймявани, омаловажавани, етикетирани, но накрая, когато си тръгнат… обидени и омерзени, остават хората. Онези, същите хора, на които трябва да кажеш, че техен близък е загинал и чиито очи виждаш как се пълнят със сълзи. 
Не знам…
Тази битка има ли изобщо шанс да бъде спечелена някога?
Часът е 5.00.
Гася цигарата, затварям очи и поемам дълбоко въздух. Освежава ме и ме успокоява. Снегът извършва още едно вълшебство – прави нощта много по-светла. Накрая, след толкова много дилеми и въпроси осъзнаваш, че единственият избор, който имаш е да продължиш, а нещото, което не трябва да губиш е вярата си, че доброто побеждава, независимо от всичко и че един ден ще се случи… евентуално!
Текст: Фондация „Общество и сигурност“

Знаем ли по какъв начин са разпределени отговорностите по отношение на сигурността между МВР и районните/общинските администрации? Знаем ли са кои са проблемите, които са в ресора им и как да се свържем с тях? Отговорите на тези и още много въпроси можете да видите в това видео, защото за да бъдем пълноценни граждани трябва да бъдем информирани.

Този клип е изготвен по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, реализиран с финансовата подкрепа на Столична община и Програма Европа 2017 г. Цялата отговорност за съдържанието на видеото се носи от Фондация „Общество и сигурност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Столична община, Програма Европа 2017.

Цялата отговорност за съдържанието на материала се носи от Фондация „Общество и сигурност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Столична община, Програма Европа 2017.

Фондация „Общество и сигурност“ и СО – Район „Красна поляна“, Ви канят на обществена дискусия за представяне на местна стратегия за сигурност. Стратегията е изготвена в рамките на проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, реализиран с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017 г.

Дискусията ще се проведе на 27 октомври 2017 г. и началото и е в 10.00 часа в сградата на районната администрация на СО-район „Красна поляна“, намираща се на бул. „Освобождение“ № 25, гр. София.

Дискусията има за цел да се представи първата по рода си местна стратегия за сигурност, съобразена изцяло с нуждите на жителите на СО- район „Красна поляна“ и да се обсъдят с представители на заинтересованите страни мерките, предвидени в нея и препоръките за подобряване на работата и взаимодействието между институциите на местно и национално ниво.

В случай, че проявявате интерес, моля да потвърдите Вашето участие на имейл ssf@ssf-bg.eu не по-късно от 25 октомври 2017 г.

ПРОГРАМА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНА ДИСКУСИЯ

СОФИЯ, 27 ОКТОМВРИ 2017 Г.

Проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017 от Фондация „Общество и сигурност“ в партньорство със СО-Район „Красна поляна“

Един от основните етапи в изготвянето на местна стратегия за сигурност по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, изпълняван с финансовата подкрепа на Столична Община, Програма Европа 2017  е обсъждането на мерките, които са предвидени в нея, доколко те са реалистични и отговарят на потребностите на хората.

Ние, от Фондация „Общество и сигурност“ сме наясно, че проблемите в Район „Красна поляна“ по отношение на сигурността са изключително сериозни и решаването на голяма част от тях не е в компетенциите на районната администрация, а други изискват промяна в политиките и подобряване координацията на взаимодействието на различните институции. Всички проблеми и възможностите за тяхното решаване ще бъдат описани и представени на обществен дебат и поради тази причина  не са включени  в местната стратегия за сигурност, тъй като тя предвижда само и единствено  мерки, които са в правомощията и компетенциите на районната администрация в Красна поляна и препоръки към Столична община.

Резюме на конкретните мерки и в стратегията можете да намерите тук.

Ако имате въпроси или предложения за редакция, можете да ни пишете на ssf@ssf-bg.eu или да се обадите на телефон + 359 2 983 44 45.

Ще събираме вашите предложения за промяна и актуализиране в срок до 15 октомври 2017 г. ( включително).

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Общество и сигурност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Столична община, Програма Европа 2017.

Половината от живеещите и работещите в район „Красна поляна“ се чувстват по-несигурни, докато са на негова територия в сравнение с другите райони на Столична община. 

Това са данните от изследване на Фондация „Общество и сигурност“, проведено по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, финансиран от Столична община, Програма Европа 2017 г., проведено в периода юни-август 2017 г.

Изследването имаше за цел да се проучат нагласите и разбиранията на жителите на район „Красна поляна“  по отношение на сигурността и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се почувстват по-сигурни и въз основа на това бе изготвена  стратегия, която включва и конкретни препоръки, относно ефективността на работата  в тази насока на администрацията на район „Красна поляна“. Изследването бе основополагащо за изготвяне на местна стратегия за сигурност, основана на нуждите на жителите на Района, която ще бъде представена и обсъдена с   жителите на район „Красна поляна“ в периода 2 – 10 октомври 2017 г.

Според изследването на  Фондация „Общество и сигурност“, най-голям е делът на участниците в изследването, които се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж –  299 души (83%), посегателство и нанасяне на телесна повреда – 242 души (67%) и бездействие на институциите – 142 души (40%)[1].

Най-несигурни, жителите на район „Красна поляна“ се чувстват в междублоковите пространства – 244 души ( 68%), парковете – 195 души (54%), спирките на обществения транспорт – 141 души (39%) и необитаемите сгради и строежи – 132 души (37%).

Основните причини хората да се чувстват несигурни на тези места са, че се събират хора, чието поведение се определя като рисково – 280 души (78%), няма представители на органите на реда – 217 души (60%) и че не са осветени – 162 души (45%).

Най-разпознаваемата институция по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията – 239 души (67 %), следвана от общинската администрация – 63 души (18%).

Делът на жителите на район „Красна поляна“, които искат да има повече полиция е 238 души (66%), голяма част искат да се ограничат „двойните стандарти“ и избирателното прилагане на закона – 179 души (50%), да има по-висока разкриваемост на престъпленията – 155 души (43%), да се монтира видеонаблюдение на обществените места – 153 души (43 %) и да се осветят по-добре обществените паркове и градинки – 126 души (35 %).

Повече от 20% от участниците в изследването (77 души) са посочили необходимостта от подобряване на взаимодействието между институциите.

Цялото изследване може да бъде свалено от тук.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Общество и сигурност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Столична община, Програма Европа 2017.

[1] Респондентите посочиха до 3 отговора и затова процентът надвишава 100

Половината от живеещите и работещите в район „Красна поляна“ се чувстват по-несигурни, докато са на негова територия в сравнение с другите райони на Столична община.

Това са данните от изследване на Фондация „Общество и сигурност“, проведено по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, финансиран от Столична община, Програма Европа 2017 г.

Най-голям е делът на участниците в изследването, които се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж –  299 души (83%), посегателство и нанасяне на телесна повреда – 242 души (67%) и бездействие на институциите – 142 души (40%)[1].

Най-несигурни, жителите на район „Красна поляна“ се чувстват в междублоковите пространства – 244 души ( 68%), парковете – 195 души (54%), спирките на обществения транспорт – 141 души (39%) и необитаемите сгради и строежи – 132 души (37%).

Основните причини хората да се чувстват несигурни на тези места са, че се събират хора, чието поведение се определя като рисково – 280 души (78%), няма представители на органите на реда – 217 души (60%) и че не са осветени – 162 души (45%).

Най-разпознаваемата институция по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията – 239 души (67 %), следвана от общинската администрация – 63 души (18%).

Делът на жителите на район „Красна поляна“, които искат да има повече полиция е 238 души (66%), голяма част искат да се ограничат „двойните стандарти“ и избирателното прилагане на закона – 179 души (50%), да има по-висока разкриваемост на престъпленията – 155 души (43%), да се монтира видеонаблюдение на обществените места – 153 души (43 %) и да се осветят по-добре обществените паркове и градинки – 126 души (35 %).

Повече от 20% от участниците в изследването (77 души) са посочили необходимостта от подобряване на взаимодействието между институциите.

Изследването имаше за цел да се проучат нагласите и разбиранията на жителите на район „Красна поляна“  по отношение на сигурността и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се почувстват по-сигурни и да се направят препоръки относно ефективността на работата  в тази насока на администрацията на район „Красна поляна“. Изследването бе основополагащо за изготвяне на местна стратегия за сигурност, основана на нуждите на жителите на Района.

Цялото изследване може да бъде свалено от тук.

[1] Респондентите посочиха до 3 отговора и затова процентът надвишава 100

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Общество и сигурност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Столична община, Програма Европа 2017.