Последните няколко дни си мисля за това дали е малшанс или геройство да загубиш живота си при изпълнение на служебния си дълг. Все още смятам, че зависи от гледната точка и от позицията на какъв разказваш историята. Дали си наблюдател, участник или главен герой. И осъзнавам, че всеки един от нас по един или друг начин се е сблъсквал с опасността и е отдъхвал облекчено „на косъм, но ми се размина“. И аз го казах преди няколко седмици. Казах го, заедно с още седем колеги, които бяхме нападнати от човек с два меча и един нож. Мечове, чието острие беше дълго около 70 сантиметра. Бяхме нападнати от човек, който видимо беше под въздействието на упойващи вещества и искаше да влезе в сградата на районното. Действахме по протокол. Говорихме с него, убеждавахме го, но нищо от това не сработи. Изведнъж от сака, който носеше извади, меч и нож започна да ги размахва към нас и да се опитва да ни прободе. Това беше моментът, в който един от колегите ми, за части от секундата се оказа между нас и меча. Той просто застана на пътя му и обезвреди нападателя. Без да се замисли за рисковете, които носи подобно действие за неговия живот и здраве. Той просто беше там и защити колегите си. Искам да разкажа за това, защото в МВР има стотици истории на хиляди служители, които са се разминали на косъм с влизането в статистиката. Хора, на които никой не благодари, събития, които системата не регистрира като съществуващи, много предотвратени финали на предизвестени събития. Хора, които за колегите и семействата си са герои. Днес искам да напомня за този герой. Искам колкото се може повече хора да знаят за него. За човека, който спаси колегите си преди няколко седмици. За човека, който не се поколеба за секунда. За човека, на който дължим присъствието си живи и здрави тук. Искам да се знае за човека, за чиято смелост няма да прочетете в медиите. За човека, на който никой освен нас няма да благодари. Затова искам публично и пред всички да ти кажа БЛАГОДАРЯ, КОЛЕГА.

Снимка: БГНЕС

Редакция на текста: Фондация „Общество и сигурност“ Текстът е получен от служител на МВР

„Да, недисциплинираното общество не води към прогрес. Ние няма как да се развиваме, защото сме недисциплинирани. Китай и Германия са водещи държави, защото има ред и той е за всички и ако ние не можем да дадем пример на друг човек, как да се справим на национално ниво. Ядосвам се, както на неспазването на мерките, така и на тези, които хвърлят боклуци на улицата. Начинът за справяне с тази липса на дисциплина не е министър да каже, че ще си плати глобата, а да даде пример, защото аз мога да дам пример на хората около себе си, но те са много малко. Управляващите трябва да дават примери. Не става с наказание. Аз се опитвам, но обхвата ми е малък.“„Недисциплинирани сме – правя забележка на момчета без маска и те ми казват „Какво, ти ли ще ми напишеш акт?“. При нас, докато не ни дойде на главата не осъзнаваме, че е страшно. Аз не съм компетентен и запознат с вируса, колко го има и колко го няма.Глобата от 300 – 500 лева е реална и адекватна, но министърът на отбраната нарушава мерките и получава глоба от 300 лева. После казва по всички телевизии, че ще я плати, когато има пари. Когато чуваш подобно послание от министър на отбраната, как очакваш глобата да бъде платена от човек, загубил работата си или от някой ром, живеещ в гето? Какъв пример дава този министър? Как хората да са дисциплинирани с подобни министри? Законите важат за всички. Аз давам пример. Нося маски. Отказвам на приятели да се видим. Дезинфекцирам всичко. Пазя дистанция. Но моят пример не може да стигне до всички, за разлика от примера на министъра на отбраната.“ Това са изказвания на двама служители в жандармерията в Република България, участвали в изследване на обществените нагласи за това как се реагира в ситуация на криза. Въпросите, които повдигната за личния пример и примера на политиците, за дисциплината и начина, по който функционираме като общество са важни и тяхното решаване зависи от всички нас. Служителите в МВР поставиха и много въпроси пред Правителството по отношение на предстоящата зима и справянето с COVID-19. Какви са те можете да видите на следния линк.

Снимка: БГНЕС

„Искам да има малко повече респект към хората, които упражняват професията „полицай“ и да има повече хора, които искат да работят тази професия. Да се обърне внимание на тази професия и сектор. Хората да станат по-дисциплинирани и да уважават правилата. Да дават пример и да реагират като общество. Обществото има големи претенции, но промяната трябва да започне отвътре-навън. Трябва да имаме претенции към управляващите, но какви са претенциите към нас самите? Трябва да сме пример. Необходимо е да сме по-сплотени и единни. Въпреки, че системата, в която работим е закостеняла и тромава, и се правят много тромави и излишни неща, ако се обединим може да я променим. Не знам дали ниското заплащане води до демотивация и лоша работа или просто хората са такива.“
Това е цитат на служител в МВР, участвал в направеното изследване на обществените нагласи за това как се реагира в ситуация на криза. Работещите в МВР, които участваха в изследването поставиха много въпроси, които се отнасят не само за институцията, която познават така добре, но и за начина, по който функционираме ние като общество. Дали ще успеем да се обединим, да се уважаваме и да станем по-дисциплинирани само времето ще покаже, а междувременно, можете да се запознаете с цялото изследване на следния линк.

Снимка: 24 часа www.24chasa.bg

По време на обявеното извънредно положение, бе направено изследване на обществените нагласи за това как се реагира в ситуация на криза. Една от изследваните групи бе тази на служителите в МВР. Те поставиха много важни и значими въпроси, касаещи мерките на Правителството, които да бъдат предприети през предстоящата зима. Споделиха за много допуснати грешки и най-вече – казаха, че предизвикателствата, пред които са изправени ги касаят не само като професионалисти, но и като граждани на Република България. Дали МВР ще подсигури необходимите средства за лична защита и как ще организира работния процес – предстои да видим. А междувременно, можете да се запознаете с цялото изследване на следния линк.

Хората не спират да ме питат дали не се страхувам, че ще заразя себе си и семейството си. Страхувах се. В началото. Не знам дали беше страх или бе по-скоро притеснение. Трудно ми е да разгранича емоциите, но със сигурност те не са свързани с мен, а с децата ми. Не знам какво ще правя, ако се разболеят и аз съм причината за това. Надявам се да не ми се налага да разбирам какво е чувството, макар да знам, че въпросът при мен не е дали ще се заразя, а кога. И да, това е един от най-големите ми страхове, които колкото и да искам не успявам да рационализирам и да укротя. Вярвам, обаче, че ако се разболея и заразя децата си, те просто ще прекарат болестта, като всички други, през които сме преминали и ще развият имунитет. И да, сега съм по-спокоен, защото знам, че заразяването е въпрос на време. Дори това на семейството ми. То идва заедно с професията и рисковете, които крие.
Пиша това, не защото искам да парадирам колко съм смел – напротив, и в мен бушува притеснението за семейството ми.
Пиша, не защото искам да обяснявам колко достойна и рискова е професията ми.
Пиша, не защото искам аплодисменти, благодарности или допълнително заплащане.
Пиша, защото искам да споделя, че за мен няма разлика между това, което съм правил преди време, когато съм охранявал ромските гета, в които са мятали камъни по мен и са ме нападали с брадви, или когато съм бил на футболен мач и около мен са се взривявали пиратки, които са със силата на малки гранати. Някои казват, че когато към теб летят камъни ги виждаш, а когато си изправен пред COVID-19, това е невидим риск. Да, има известна разлика, но ми се е налагало да задържам кървящи хора, като не съм имал предпазни ръкавици. Случвало ми се е да ме наплюят по време на антиправителствени протести. Имал съм много други случаи, в които заплахите, подобно на тази са били невидими и са били част от ежедневието ми.
Днес, аз не правя нищо по-различно от това, което правя като полицай всеки ден. Аз служа и защитавам. Грижа се за спазване на законите, а в случая и на мерките, и изискванията при обявено извънредно положение.
И ако на някой не му харесват мерките, смята ги за прекалени, недостатъчни и често променящи се, то не аз съм човекът, срещу който трябва да излива гнева си.
Аз ще бъда на работа и на Цветница, и на Великден. И едно от задълженията ми ще бъде да налагам спазването на необходимата дистанция между хората пред и в храма. А дали църквите да бъдат затворени или отворени е дебат, който не е свързан с професионалните ми задължения. Като човек имам мнение, разбира се, но то не влияе на качеството на работата ми. И няма да повлияе, защото над моето мнение стои законът.
Аз ще бъда униформеният човек, който ще стои на КПП-то на изхода на областния град и няма да ви позволи или ще ограничи правата ви да се приберете при близките си за тези светли празници. Ще съм този, който няма да допусне да отидете на литургия в предпочитан от вас манастир или църква. И ще го направя. Не, защото изпитвам удоволствие или злоупотребявам с власт, а защото има правила и те трябва да се спазват. От всички.
Правя всичко това, не само защото съм полицай, но съм баща, съпруг, син, колега и приятел. Правя го, защото вярвам че така трябва, това е правилно и че като полицай и човек имам дълг.
Правя го, защото искам за едно-единствено нещо: когато всичко свърши, да сме същия брой хора, който сме били и преди 13 март 2020 г.

Текст: Фондация „Общество и сигурност“, вдъхновен от реални разговори с полицаи.
Снимка: www.vesti.bg

В тези дни на социална изолация и масово скучаене, има едни хора, които са на работа. Всъщност, много хора са на работа. Професионалисти от различни сфери, които се грижат за това да се чувстваме комфортно. На работа са хората, които произвеждат хляба ни, тези, които ни информират и разбира се – медиците и сестрите, които лекуват болните, полицаите, които се грижат недисциплинираните лица, поставени под карантина, да си стоят у дома и пожарникарите, които не спират да гасят пожари. Трудът на всеки е ценени важен и им благодарим.

Днес искаме да пишем за полицаите. За тези професионалисти,  на които напоследък все по-често им се налага да информират болните за техните положителни резултати, да проверяват дали поставените под карантина са по адресите си, подобно на класни ръководители от времето на комунизма, и да налагат нейното спазване, защото… ами масово се нарушава. Само част от хората, които са на първа линия. Хората, които се срещат не само с разболелите се от COVID 19, но се сблъскват и с недисциплинираните и мислещите се за всемогъщи идиоти поставени под карантина.

И да, думите, които използваме са силни и оценъчни, но хората, за които говорим са точно такива.

Изключителна кретения е да си бил в курорт, посещаван от хора от всички страни, знаейки, че светът е пламнал и че огънят вече е и при нас, и да се прибереш при семейството си, в момента,  който си разбрал, че се обявява извънредно положение.

Няма обяснение за факта, че едни хора искаха да напуснат Банско, и в крайна сметка го направиха, въпреки обявената карантина. Тези хора, използваха децата си, казаха, че няма кой да се грижи за тях, няма къде да останат, но въпросът е защо изобщо са ги завели там? И къде е бил трезвия им разум? Или са си мислили, че ще им се размине и този път?

Безобразно е да те тестват за COVID 19, да избягаш, да се наложи да те гонят полицейски патрулли и всичко това, защото си решил, че си всемогъщ и велик.

Безотговорно е да заминеш на екскурзия в деня, в който се обявява извънредно положение или малко преди това, да изискваш от държавата да те прибере, защото тази, в която си отишъл да се забавляваш е затровила границите си. А след това да се сърдиш на държавата и да не осъзнаваш собственото си неблагоразумие.  

И да, в България е пълно с безотговорни идиоти, които и в този момент се разхождат по паркове и градинки, посещават отворените магазини по централните улици на някои от големите градове и са щастливи, защото са прецакали системата. Има и едни други идиоти – тези, които отварят магазините, а когато им наложат санкции за неспазване на заповеди и наредби, започват да се жалват как са дискриминирани и търпят загуби. Много хора търпят загуби и губят доходите си, но тях няма да ги видим по парковете, няма да ги чуем да крещят пред камерите, защото си стоят в къщи и спазват правилата. За разлика от тарикатите, които  мислят само и единствено как да ги заобиколят.

С тези идиоти трябва да се срещат и работят полицаите в тези времена. Идиоти, самоопределящи се като суверен и граждани на Република България, които не спазват правила, създават риск за живота и здравето на околните и са щастливи и горди с това си поведение, защото са с усещането, че са надцакали всички. Идиоти, които въпреки маските, които носят полицаите, си позволяват да се изплюят в лицата им, а това действие в днешно време е много по-опасно, отколкото до преди 3 седмици. Ако преди 3 седмици късането на униформа, нападението над полицай и всякакви подобни действия са били категоризирани по един начин, днес те са реална заплаха за здравето и живота на полицаите и техните семейства. Опасно е, защото те нямат защитни костюми и предпазни очила.

Те изпълняват дълга си, носейки униформа, която не може да ги предпази от вируса, който се разпространява все по-масово сред нас. А полицаите след всяка смяна се връщат при семействата си. И сме сигурни, че едва ли първото нещо, което правят е да  прегърнат децата си, защото преди това има много мерки за дезинфекция, които предприемат в опита си да ги защитят. Това са ежедневни битки на много фронтове. Битки, които всеки един от нас води. И докато ние си стоим в къщи и от нас се изисква само и единствено това, има едни хора в унниформи, които всеки ден се сблъскват с недисциплинирани кретени, представляващи биологично оръжие. Хора, които всеки ден се прибират със свити сърца при семействата си и се молят да са успели да махнат вируса от дрехите и душите си. Поне за малкото време, което имат преди да отидат отново на работа.

Снимка: regiona.bg  

На 5 март 2020 г. в град Смолян се проведе последната фокус-група с полицейски служители по проект „Активни срещу насилието над жени“, изпълняващ се с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Проектът има за цел да просвети и активизира гражданското общество срещу насилието над жени.

Проектът се реализира от Фондация „Асоциация Анимус“, в партньорство с Фондация „Общество и сигурност“. Целта на тази, както и на проведените в София, Сливен и Силистра фокус-групи, бе да се проучат познанията и нагласите на полицаите по темата домашно насилие и да се идентифицират техните потребности от допълнителни обучения и информация по темата.

По време на фокус-групата, служителите от ОДМВР-Смолян споделиха своя опит в работата с жертви на домашно насилие, начините, по които си сътрудничат с местните власти, проблемите, с които се срещат в резултат на липсата на доставчици на бяха обсъдени възможностите за подобряване на работата на местно ниво за информиране на гражданите и промяна на нагласите им по отношение на домашното насилие.
Предстои в периода март – април 2020 г., получените резултати да бъдат обобщени и да бъде финализирано изследването на нагласите на полицаите.

В края на проекта е предвидено да се проведе още едно изследване, чиято цел е да се отчете настъпилата промяна и да се оцени ефективността на предприетите действия в рамките на проекта.

„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Общество и сигурност” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България”

На 27 февруари 2020 г. се проведе четвъртата и последна от първия кръг работни срещи с представители на заинтересованите страни за за обсъждане на мониторингова система на публични политики и практики. На срещата присъстваха представители от различни институции и неправителствени организации от Област Смолян, като общото между тях е активната работа за решаване на проблемите и по темата „домашно насилие“.

По време на работната среща бе представен проекта, неговите цели и очаквани резултати, прогнозния график на изпълнение на дейности и набиране на информация. Бяха обсъдени и опита, който имат участниците от Смолян в работата по случаи на домашно насилие, както се формираха изводи и препоръки за подобряване на междуинституционалното сътрудничество, а също така бяха набрани и предложения за оптимизиране на законодателството.

С това първият кръг от работни срещи приключи. Предстои адаптиране на създадения модел за мониторинг на политики, съгласно предложенията на участниците в София, Сливен, Силистра и Смолян, след което ще стартира набирането на информация по договорените показатели и критерии.

Тази дейност се осъществява в рамките на проект ACF 41/ „Активни срещу насилието над жени“, изпълняващ се с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в партньорство с Фондация „Общество и сигурност”. Проектът има за цел да просвети и активизира гражданското общество срещу насилието над жени.

На 20 февруари 2020 г. се проведе третата по ред работна среща за обсъждане на мониторингова система на публични политики и практики с над 20 представителя на съд, прокуратура, полиция и социални служби от област Силистра, които работят активно за решаване на проблемите и по темата „домашно насилие“.

По време на работната среща бе представен проекта, неговите цели и очаквани резултати, прогнозния график на изпълнение на дейности и набиране на информация. Бяха обсъдени и опита, който имат участниците от Силистра в работата по случаи на домашно насилие, както се формираха изводи и препоръки за подобряване на междуинституционалното сътрудничество, а също така бяха набрани и предложения за оптимизиране на законодателството.

Участниците прегледаха и анализираха представеният им модел за мониторинг на политики и бяха набрани и систематизирани предложенията за промяна и подобряване на модела от всички заинтересовани страни.

Предстои провеждането на посления от първия кръг работни семинари в град Смолян на 27 февруари 2020 г.

Тази дейност се осъществява в рамките на проект ACF 41/ „Активни срещу насилието над жени“, изпълняващ се с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в партньорство с фондация „Общество и сигурност”. Проектът има за цел да просвети и активизира гражданското общество срещу насилието над жени.

На 19 февруари 2020 г. в град Силистра се проведе третата фокус-група с полицейски служители по проект „Активни срещу насилието над жени“, изпълняващ се с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Проектът има за цел да просвети и активизира гражданското общество срещу насилието над жени.

Проектът се реализира от Фондация „Асоциация Анимус“, в партньорство с Фондация „Общество и сигурност“. Целта на тази, както и на проведените в София и Сливен фокус-групи, бе да се проучат познанията и нагласите на полицаите по темата домашно насилие и да се идентифицират техните потребности от допълнителни обучения и информация по темата.

По време на фокус-групата, служителите от ОДМВР-Силистра споделиха своя богат опит в работата с жертви на домашно насилие, начините, по които си сътрудничат с местните власти, доставчици на социални услуги и институции и бяха обсъдени възможностите за подобряване на междуинституционалното сътрудничество.
Предстои още една фокус-група с полицейски служители, която ще се проведе в град Смолян на 5 март 2020 г.

„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Общество и сигурност” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България”

Вървейки покрай едно училище тази сутрин, няколко тийнейджъра, на възрастта на сина ми, ми подвикнаха „Ей, смешник, къде ти е маската?“. Обърнах се, погледнах се и от гърдите ми изскочи горчив и болезнен смях. Точно като на Жокера в едноименния филм. И да, гледал съм го, но не съм повлиян от него, макар, че има много прилики между мен и него. И не само…

Всяка сутрин слагам униформата си и с това въплъщавам държавността, законите и охраната на правото.
Всяка сутрин човекът, който съм, с неговите, проблеми и житейски дилеми е изтласкван на заден план от полицая, който е призван да служи и да пази.

Всеки ден се изправям пред десетки казуси и проблеми и още толкова неудовлетворени, разочаровани и наранени граждани.

Всеки ден се сблъсквам със системата и се опитвам да работя качествено въпреки нея, защото виждам тъгата, болката и безнадежността в очите на хората.

Всеки ден е изпитание, защото да си полицай, който спазва и налага спазването на законите в България, става все по-трудно и сложно.

Всеки ден е предизвикателство, защото когато видя пребита от сина си възрастна жена или размазано от баща си дете искам да въздам справедливост, но не това са правилата в правовата държава.

Всеки ден чувам десетки, даже стотици, истории и голяма част от тях ме трогват, но в много от случаите не мога да направя нищо, защото системата не ми позволява и защото правилата са такива.

И да, повлиян съм. Но не от наградите Оскар и филмите, които награждават, а от житейските съдби. Има истории, които ме докосват дълбоко и пропукват душата ми. И тогава поглеждам към кубинките и униформата и си припомням, че съм полицай и че независимо колко силно искам да помогна има правила и закони, които ми позволяват или ме ограничават да го направя. И няма нищо по-важно от това, защото това е правовата държава. Всичко друго би било самоуправство и анархия. А какви са законите и системата ни, и каква е държавата ни – това е друга тема и дискусиите за това би следвало да са в приоритетите на други институции, а не на МВР.

И да, имам колеги, които имат финансови и семейни проблеми. Голяма част от нас са така, но това не е основание или оправдание за нарушаване на закони и правила.

Голяма част от нас са любители на седмото изкуство – вдъхновяват се, съпреживяват и биват разтърсени от историите и начина, по който са разказани. Това не означава, че слагат маските на Жокера, започват да сглобяват Батмобили или се превръщат в доктор Франкенщайн.

Генерализациите са признак на ограниченост и духовна нищета. Нищета, от която ме е срам. Нищета на хора, които ме карат да ходя с наведена глава. „Колеги“, които ме карат да се срамувам от униформата.
И това не е проблем на хората, а на системата и държавата. Те са тези, от които истински ме е срам.

Снимка: Интернет
Текст: Фондация „Общество и сигурност“

На 7 февруари 2020 г. се проведе втората работна среща за обсъждане на мониторингова система на публични политики и практики с 20 представителя на съд, прокуратура, полиция и социални служби от област Сливен ангажирани по темата домашно насилие.

По време на работната среща се обсъди работата по случаи на домашно насилие, както се формираха изводи и препоръки за подобряване на междуинституционалното сътрудничество при работа по проблема домашно насилие и предложения за оптимизиране на законодателството.

Участниците прегледаха и анализираха представеният им модел за мониторинг на политики и бяха набрани и систематизирани предложенията за промяна и подобряване на модела от всички заинтересовани страни.

Предстои провеждането на работни семинари в град Силистра на 20 февруари 2020 г. и в град Смолян на 27 февруари 2020 г.

Тази дейност се осъществява в рамките на проект ACF 41/ „Активни срещу насилието над жени“, изпълняващ се с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в партньорство с Фондация „Общество и сигурност”. Проектът има за цел да просвети и активизира гражданското общество срещу насилието над жени.

На 6 февруари 2020 г. се проведе втората по ред фокус-група с полицейски служители от ОДМВР-Сливен. По време на фокус-групата бяха обсъдени всички трудности, с които се срещат служителите в различните районни управления, специфичните за територията на ОДМВР-Сливен проблеми и конкретните нужди, които имат за повишаване на тяхната експертиза по темата домашно насилие.

Фокус-групата е организирана в рамките на проект CF 41/ „Активни срещу насилието над жени“, изпълняващ се с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в партньорство с фондация „Общество и сигурност”. Проектът има за цел да просвети и активизира гражданското общество срещу насилието над жени.

„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „Общество и сигурност” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България”

На 30 януари 2020г. се проведе първата работна среща за обсъждане на мониторингова система на публични политики и практики с 20 представителя на съд, прокуратура, полиция и социални служби от област София- град ангажирани по темата домашно насилие

По време на работната среща се обсъди работата по случаи на домашно насилие, както се формираха изводи и препоръки за подобряване на междуинституционалното сътрудничество при работа по проблема домашно насилие и предложения за оптимизиране на законодателството.

Наблюдението на публичните политики и практики има за цел да проследи приложението на националното законодателство в областта на домашното насилие на територията на четири административни области в България – София – град, Сливен, Силистра и Смолян.

Тази дейност се осъществява в рамките на проект ACF 41/ „Активни срещу насилието над жени“, изпълняващ се с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в партньорство с фондация „Общество и сигурност”. Проектът има за цел да просвети и активизира гражданското общество срещу насилието над жени.

На 9 януари 2020 г. се проведе първата фокус група с полицейски служители за София-град. Целта на фокус групата бе да се проучат познанията и нагласите на полицаи по темата домашно насилие и да се идентифицират възможни нужди от допълнително обучение и информация по темата.
Предстоят още три фокус групи с полицейски служители в областите Сливен, Силистра и Смолян.
Фокус групата се осъществява в рамките на проект ACF 41/ „Активни срещу насилието над жени“, изпълняващ се с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в партньорство с фондация „Общество и сигурност”. Проектът има за цел да просвети и активизира гражданското общество срещу насилието над жени.

„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от фондация „Асоциация Анимус” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България”

Или казано по друг начин,  кой контролира Бермудския тригълник ДПУБ-ДПНД-ДЧР*
*Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ (ДПУБ), Дирекция „Човешки ресурси“(ДЧР) и Дирекция „Правно-нормативна дейност“ (ДПНД).

Не знам дали вече не сте попадали на наши публикации, но от години се опитваме да проследим няколко много важни показателя в МВР, а именно:

1. Брой часове положен извънреден труд от служителите в МВР по структури по чл. 37 ( това са всички дирекции);
2. Разходи за извънреден труд  на служителите в МВР по дирекции;
3. Брой дни полагаем, но неизползван отпуск от служителите в МВР по дирекции;

Тази борба започна преди повече от 2 години, а след това достъпът до тази информация се оказа невъзможен. Защо ли? Защото МВР е всичко друго, но не и прозрачна и отворена институция. Защото в МВР има цели дирекции, чиято работа е да намират начини да прикриват, а не да предоставят информация. В тези дирекции, работят хора, които получават заплатите си от гражданите на Република България в т.ч.  и от служителите в повереното им ведомство.

Тези дирекции са „Планиране и управление на бюджета“ (ДПУБ), „Човешки ресурси“(ДЧР) и „Правно-нормативна дейност“ (ДПНД).

Преди месец и половина административния съд в София-град разпореди на МВР да се произнесе по 5 въпроса, касаещи именно тези категории информация.

Преди да споделим разсъжденията си, ще ви покажем въпросите и отговорите на МВР, които съдът задължи да се произнесат и мотивират.

Брой часове за извънреден труд, положен от служителите в МВР по структури съгласно чл. 37 и чл. 37 а от ЗМВР към 30 април 2019 г. Моля, информацията да бъде предоставена във вида, в който се съхранява от Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ /ДПУБ/ и Дирекция „Човешки ресурси“/ДЧР/.

Отговор на МВР: Видно от изложеното в писмо рег. № 8121р-9963/31.05.2019 по описа на ДЧР-МВР и писмо с
рег. № 4576р-4204/31.05.2019 по описа на ДПУБ-МВР, тази част от исканата информация не се създава, обработва и съхранява по вида и начина, описан от заявителя. Същият извод е изложен и в Решение
№ 7922 от 12.12.2019 г. по административно дело
№ 7466 от 2019 по описа на АССГ, II отделение, 27 състав. Предвид гореизложеното, на основание чл. 33 от ЗДОИ заявителят следва да бъде уведомен, че МР не разполага с тази част от търсената информация със заявлението.

Изплатена сума за положен извънреден труд, положен от служителите в МВР по структури съгласно чл. 37 и чл. 37 а от ЗМВР към 30 април 2019 г. Моля, информацията да бъде предоставена във вида, в който се съхранява от Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ и Дирекция „Човешки ресурси“.

Отговор на МВР:Видно от изложеното в писмо рег. № 8121р-9963/31.05.2019 по описа на ДЧР-МВР и писмо с
рег. № 4576р-4204/31.05.2019 по описа на ДПУБ-МВР, тази част от исканата информация не се създава, обработва и съхранява по вида и начина, описан от заявителя. Същият извод е изложен и в Решение
№ 7922 от 12.12.2019 г. по административно дело
№ 7466 от 2019 по описа на АССГ, II отделение, 27 състав. Предвид гореизложеното, на основание чл. 33 от ЗДОИ заявителят следва да бъде уведомен, че МР не разполага с тази част от търсената информация със заявлението. Съгласно чл.12, ал. 1 от ЗДОИ, достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез обнародването им. Когато искането е за достъп до такава информация, в изпълнение на чл. 12, ал. 4 от ЗДОИ, органът, до когото то е отправено,  е длъжен да посочи изданието, в което тя е обнародвана, броя и датата на  издаване. 

На какъв период ДПУБ и ДЧР събират информацията за броя часове и разходите за положен извънреден труд от структурите по чл. 37 и чл. 37 а от ЗМВР.

Отговор на МВР:  Информацията се събира съгласно изискванията на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР ( обнародвана в „Държавен вестник“ бр. 60 от 2 август 2016 г., изм. и доп. ДВ бр. 99 от 13 декември 2016 г.)

В каква форма ДПУБ и ДЧР събират информацията за броя часове и разходите за положен извънреден труд от структурите по чл. 37 и чл. 37 а от ЗМВР.

Отговор на МВР: Информацията се събира съгласно изискванията на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР ( обнародвана в „Държавен вестник“ бр. 60 от 2 август 2016 г., изм. и доп. ДВ бр. 99 от 13 декември 2016 г.)

Какви категории информация събират ДПУБ и ДЧР от структурите по чл. 37 и чл. 37 а от ЗМВР по отношение извънредния труд.

Отговор на МВР: Информацията се събира съгласно изискванията на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР ( обнародвана в „Държавен вестник“ бр. 60 от 2 август 2016 г., изм. и доп. ДВ бр. 99 от 13 декември 2016 г.)

Как ви се струва?

Каква е причината така активно, в продължение на две години да отказват да ни предоставят информация, с която разполагат и да ни карат да пишем по 52 заявления, които после да обобщим, за да достигнем до една сума и едно число?

На нас това ни изглежда като подигравка на шепа служители не само с нас като организация, не само решението на АССГ, но и гавра с всички граждани на Република България.

Това е открита подигравка с всички служители в МВР, които бяха подложени на риск,  заради едно твърдение на представители именно на тези три дирекции, че положеният извънреден труд бил твърде много за 2019 г. в сравнение с този за 2018 г.

Гаврата идва от това, че за да направят подобно твърдение, служителите от трите дирекции разполагат с исканите данни, както за броя часове извънреден труд, така и за разходите на ведомството. Щом разполагат с тези данни, значи лъжат не само нас – лъжат в свое официално изпълнение на решение на АССГ.

Ако не разполагат с търсените данни ( както се твърди в техния официален отговор), значи са излъгали не само министъра и синдикатите, но и всички граждани, а служителите в МВР са били поставени в риск, защото няколко служителя, в няколко дирекции са си решили така.

Къде е и каква е истината? И кой и как взема решенията в тези дирекции? Служителите в тях подлежат ли на контрол от прекия си работодател? Как се отчитат за извършената дейност – по брой непредоставени отговори и неизпълнени съдебни решения?

Истината е друга: от години в МВР тези три дирекции,  откоито се очаква да са гръбнака на системата, да коригират и изчистват нормативната база, да създават среда, която да мотивира служителите и да управлява ефективно финансовите ресурси, са се превърнали в структури, които имат властта да колят и бесят поединично.

Предложенията за решения се изготвят от анонимни експерти, заради които МВР губи милиони левове от съдебни дела и е изпаднало в тежка репутационна криза. „Експерти“, които не носят никаква отговорност и са несменяеми, и непоклатими. Анонимни служители в три дирекции, които са се окопали в бърлогите си и чиято единствена цел е да замитат собствените си грешки и пробойните в МВР под килима.

Тези три дирекции, които разполагат с пълната информация за човешките ресурси, за приходите и разходите в МВР и със знанието за всички противоречащи си актове, вместо да работят в полза на служителите и на гражданите, каквато е и тяхната роля и функция, работят само и единствено за себе си.

И е ясно, че тези три дирекции правят каквото,  както и с когото си искат в МВР, т.е. те колят и бесят.  Превърнали са се в Бермудски триъгълник, който поглъща всякакви опити за прозрачност, промяна, реформа и нормалност в това Министерство.

Въпросът е кой кого контролира и кой ще понесе политическата отговорност за това, защото в крайна сметка става въпрос за хора и за човешки животи: животите на тези, които ни пазят и на онези, които не биват опазени.

На 1 ноември 2019 г.,  Фондация „Анимус“ в партньорство с фондация „Общество и сигурност“ стартира реализирането на проект „Активни срещу насилието над жени”. Проектът е с продължителност 36 месеца и се изпълнява с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.

Фондация „Общество и сигурност“ е неправителствена организация в обществена полза, която работи за промяна на отношението на гражданите към служителите на МВР и изграждането на отношения на взаимно доверие и партньорство.

Основна цел на проекта е да просвети и активизира гражданското общество срещу насилието над жени.

В хода на проекта ще бъдат реализирани следните основни дейности:

• Изследвания на нагласите на полицейските служители в 4 области (София, Силистра, Смолян и Сливен);
• Мониторинг и анализ насочен към работата на ключови институции във връзка с домашното насилие (съд, прокуратура, социални служби);
• Просветителска кампания, която има за цел да разясни феномена домашно насилие;
• Застъпническа кампания, която има за цел да предостави знания и да създаде умения на полицейските служители за разпознаване и интервенция при случаи на домашно насилие.   

Очаквани резултати:  

• Увеличаване на докладването за насилие и оказаната помощ на жени с 30%.
• Повишена осведоменост на полицаите и широката общественост за феномена на домашно насилие и насилието над жени.

Обученията на полицаи за работа по случаи на домашно насилие ще спомогне за спиране на насилието и повишаване на доверието в работата на полицията при случаи на домашно насилие.

Анализът на казуси от практиката и на събраните данни ще очертае проблемните области, ще информира кои политики и практики работят и кои не и защо. Изводите ще спомогнат за подобряване на националните политики във връзка с домашно насилие и насилието, основано на пола.

 Кампанията за насърчаване на сигнализирането за случаи на домашно насилие, съвместно с полицията, ще използва различни комуникационни канали, за да достигне до максимален брой хора.

 Насърчаването на активни граждански действия при случаи на домашно насилие ще подобри цялостната защита за жертви на домашно насилие.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от фондация „Асоциация Анимус“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

На 1 ноември 2019 г., фондация „Асоциация Анимус“ в партньорство с фондация „Общствто и сигурност“ стартира реализирането на проект „Активни срещу насилието над жени”. Проектът е с продължителност 36 месеца и се изпълнява с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.

Фондация „Общество и сигурност“ е неправителствена организация в обществена полза, която работи за промяна на отношението на гражданите към служителите на МВР и изграждането на отношения на взаимно доверие и партньорство.

Основна цел на проекта да просвети и активизира гражданското общество срещу насилието над жени.

В хода на проекта ще бъдат реализирани следните основни дейности:

• Изследвания на нагласите на полицейските служители в 4 области (София-град, Силистра, Смолян и Сливен);

• Мониторинг и анализ насочен към работата на ключови институции във връзка с домашното насилие (съд, прокуратура, социални служби);

• Просветителска кампания, която има за цел да разясни феномена домашно насилие;

• Застъпническа кампания, която има за цел да предостави знания и да създаде умения на полицейските служители за разпознаване и интервенция при случаи на домашно насилие.

Очаквани резултати:

• Увеличаване на докладването за насилие и оказаната помощ на жени с 30%.

• Повишена осведоменост на полицаите и широката общественост за феномена на домашно насилие и насилието над жени.

Обученията на полицаи за работа по случаи на домашно насилие ще спомогне за спиране на насилието и повишаване на доверието в работата на полицията при случаи на домашно насилие.

Анализът на казуси от практиката и на събраните данни ще очертае проблемните области, ще информира кои политики и практики работят и кои не и защо. Изводите ще спомогнат за подобряване на националните политики във връзка с домашно насилие и насилието, основано на пола.

Кампанията за насърчаване на сигнализирането за случаи на домашно насилие, съвместно с полицията, ще използва различни комуникационни канали, за да достигне до максимален брой хора.

Насърчаването на активни граждански действия при случаи на домашно насилие ще подобри цялостната защита за жертви на домашно насилие.

„Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от фондация „Асоциация Анимус“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“

За първото полугодие на 2019 г., новоназначените служители в МВР са 1154. Най-голям е относителният брой на назначените в ГДПБЗН (268 души), ДУССД (104 души) и ГДГП (83 души). От областните дирекции, най-много са новоназначените в ОДМВР-Пловдив (50 души), СДВР ( 47 души) и ОДМВР – Стара Загора (45 души). Напусналите системата са 719, от които 53% или 382 души са го направили по собствено желание, 39 са дисциплинарно уволнени, 37 са прекратените правоотношения, поради смърт на служителя, а в 18 случая, правоотношението е прекратено по здравословни причини. Това потвърждава тезата, че МВР не само не е атрактивно, но не е и здравословно място за работа. Нещо повече, ако почти 60% от напусналите системата, са го направили поради смърт или по собствено желание, значи има сериозен проблем, който изисква спешни и категорични мерки. Дали ще бъдат предприети и какво ще се случи? Не можем да познаем, но ние ще продължим да споделяме фактите, да говорим за системата и да даваме нашите предложения за нейното „излекуване“.

За деветте месеца на 2019 г. броят на пострадалите, при изпълнение на служебните си задължения, служители е 237. Броят на пострадалите, в резултат на неправомерно поведение на граждани е 101. Това не е посегателство срещу служителя, а срещу държават. Наказанията за тези, които са го извършили трябва да бъдат адекватни на извършеното от тях деяние. Наложени ли са наказания и ако да, на колко? Как МВР защитава служителите и честта им? Това са въпроси, които предстои да зададем.

На 5 октомври 2019 г., започна първата Бизнес академия за стартиращи предприемачи за служители в МВР. Тя се реализира в партньорство със СФСМВР и е по методология, програма и с подкрепата на Америка за България.

Обучението ще се провежда всеки уикенд и ще приключи на 9 ноември 2019 г.

Продължаваме да правим – донякъде успешни, а донякъде – не толкова успешни, опити да разнищим „сагата“ с извънредния труд.Не е ясно каква е причината за натрупване на извъреден труд, но според зам.-министър Балабанов „това не е заради папата, а заради недобросъвестни служители, които лъжат и мажат, обаче от Националното съвещание произтекоха някои разпореждания на министъра и на главния секретар и ние мислим да въведем ред в тази цялата система, защото аз разбирам, че всеки иска да получи пари, но нека те да бъдат за реално положен труд. Защото имаме такива случаи. Няма да ги цитирам сега. И то много. И въобще не ни прави чест служители на МВР и с пагони да се правят такива еквилибристики, за да изчерпим бюджета и после да се чудим откъде да намерим един милион за обувки и за дрехи, и откъде да намерим не знам колко милиона бяха за дай боже да се осъществи да вдигнем нощния труд на един лев поне. Защото действително 25 стотинки – срамна работа, нали.“
Ние смятаме, че подобно отношение и внушения за „недобросъвестност“ на служителите в МВР са манипулация. Внушенията могат да се преборят само и единствено с факти и именно затова ние споделяме с Вас фактите, с които разполагаме. Надяваме се, че ще дойде денят, в който МВР ще започне да отчита публичините си разходи по начин, който не изисква от нас да изпращаме по 52 писма за едно и също нещо, след което да обобщаваме данните в таблици и това да отнема дни. Не, че ние ще спрем да го правим. Напротив! Амбицира ни, но по този начин реално се „замитат“ проблеми, дава се възможност за спекулации и внушения и никой не разбира какво се случва с парите в МВР и най-вече с хората, които ни пазят.

За периода 1 януари – 30 юни 2019 г. в МВР са се натрупали почти 5 млн. часа извънреден труд. Има почти 2 млн. дни полагаем, но неизползван отпуск и много звена, в които липсват хора. Каква е причината за това? Не се обявяват конкурси или не се явяват кандидати? Ние можем само да предполагаме. Факт е, че има разминаване с около 3 млн. лева между данните за извънредния труд, предоставени ни от структурите по чл. 37 от ЗМВР и тези, предоставени от МВР на заседание на Съвет за социално партньорство (публикувани в стенограма). Друг изненадващ факт е, че при заявена сума за извънреден труд от 18,6 млн. лв., данните, които се обявяват като общ разход на МВР за заплащане на този труд и трудът по време на празници е 58,5 млн. лв. или 3 пъти повече. При осигуровки в размер на 70%, за които не знаем дали все още са засекретени със заповед на Министъра, но за които сме информирани от КСО, то едно е ясно: сметката не излиза! Ама хич! В стенограмата е написано, че това е сумата „за извънреден труд, за работа на официален празник и дължимите осигурителни вноски“. А може би ще се окаже, че много празнуваме и имаме много официални празници.
Може да е и нещо друго: обявяват се едни суми, които са изхарчени, но как се стига до това разходване на публични средства или е служебна тайна, т.е. заплаха за сигурността, или с тази информация Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ не разполага. А ние, в качеството си на питащи активни граждани, като тръгнем да си я търсим с имейли от структурите по чл. 37 от ЗМВР, се стига до момента, в който сървърите на МВР ни разпозават като спам и ни блокират. Това обаче е една друга история на Фондация „Общество и сигурност“, по която чакаме развръзка. Развръзка, за която ще разберете. Своевременно!

Лято е. Голяма част от нас си почиват, а останалите си мечтаят за такава или спомнят за вече отминалата почивка. 
Независимо дали сме на работното си място, на плажа или в планината, неминуемо се срещаме с полицаи. Виждаме ги по магистралите, срещаме се с тях в населените места и курорти, в които почиваме, както и на път към работните си места.
В тези августовски жеги голяма част от полицаите са на работните си места и имат срещи с много хора. Някои от срещите са драматични, често са комични, а част от тях са разтърсващи и емоционални.
Независимо дали си полицай или гражданин, срещнал се с полицията и без значение каква е твоята история, искаме да знаеш, че търсим точно нея. 
Разкажи своята лична история с полиция и я сподели с нас като съобщение във фейсбук или ни я изпрати на имейл ssf@ssf-bg.eu.
А каква е причината да събираме истории и какво планираме да правим с тях ще разберете през септември 2019 г., но предварително ще кажем, че планираме да споделим вашите истории и да достигнат до много хора. 
#ИсторииСполиция

На 8 май 2019 г.  на първо четене в НС бе приета промяна в Наказателния кодекс, с която се разширява сериозно института на неизбежната отбрана. Бяхме запознати с мнението и позициите на представителите на академичните среди и съсловните организации, които казаха, че подобна промяна, и повишаване на пределите на неизбежната отбрана, е не само противоконституционна, но и опасна и създава предпоставка за саморазправа и прикриване на умишлени убийства.  Мнението на експертите бе подкрепено с аргумени, че и към момента неизбежната отбрана е ненаказуема, а превишаване на пределите има само, когато защитата не съответва на характера и опасността на нападението, но дори и тогава ако има превишаване, поради уплаха, деянието е виновно, но не е наказуемо.

Мотивите на вносителите на предложението за промяна на НК са свързани с неприкосновеността на собственото жилище, живота, здравеото, свободата или половата неприкосновеност и необходимостта ако те са застрашени, всеки човек да има право да се защити, независимо от интензивността и без страх, че ще бъде потърсена от тях нахазателна отговорност за причинените вреди на нападателя.

И подкрепящите и отхвърлящите промяната в Наказателния кодекс имат своите аргументи в подкрепа на тезата си, но все пак действителността в България е друга. Колкото и да се говори за ненаказуемост на неизбежната отбрана, не са малко случаите, в които нападнати в домовете си хора в продължение на години се опитват да докажат и убедят съдиите защо срещу  нападение с брадва или сопа са използвали пушка или нож. Години наред едни хора се опитват да убедят едни други хора, че не са убийци, а че са се защитавали. И тук проблемът наистина е нормата, която трябва да бъде променена – безспорно. Все пак, преди да започваме да разширяваме института на неизбежната отбрана е необходимо в българското общество да се обсъдят някои други въпроси и всичките те са свързани със задължението на държавата да гарантира базисната сигурност и защита на собствеността, здравето, живота и физическата неприкосновеностт на всеки гражданин на Република България.

Държавата изпълнява тези си задължения посредством правоохранителните институции, а когато те не са успели да опазят и защитят българските граждани, тогава идват правораздавателните институции.

Неизбежна отбранав подобни предели е не само противоконституционна,  но и официално абдикиране на държавата и официален отказ да изпълнява задълженията, които има съгласно Конституцията на Репулика Българя.

И ако претендираме да сме правова и демократична държава, член на ЕС – в контекста на предстоящите избори това звучи дори абсурдно,  е необходимо не да превръщаме улиците и домовете на българите в декор и статисти в нискобюджетен уестърн, а да оздравим МВР и да го направим функционално.

И тук идва критиката към МВР, като част от изпълнителната власт и към членовете на Народното събрание като представители на законодателната власт. И няма как да не припомним, че само преди 2,5 години в качеството си на министър –председател в оставка Бойко Борисов обеща, че ще има полицай във всяко село и беше част от обещанията, с които ПП ГЕРБ влезе в предизборната кампания през 2017 г. През месец май  2017 г., стана ясно, че полицай във всяко село  няма да има, но работата на МВР ще се преструктурира така, че да има мобилни групи, които да могат да реагират бързо на подадени от жителите на селата сигнали. За целта бяха „дръпнати“ сили на Жандармериятя и тези мобилни групи  просъществуваха не повече от 4 месеца. Успоредно с това бяха наети около 500 души, които да подпомогнат охраната  и защитата на българските граждани в селата, но само 3 месеца по-късно бяха освободени. Мотивът: няма пари, а коментар от тогавашиния вътрешен министър Валентин Радев така и не дойде, защото „бил в чужбина“. И подобно на всички чудеса в страната и това отмина за три дни и никой вече не пита за полицаите във всяко село, мобилните групи и допълнителната охрана. И подобно на бананова република – всеки човек се оправя сам за себе си и както може.

Някои мигрират, а други просто умират  – убивани, ограбени и омерзени от отношението и незаитересоваността на държавата. Държава, която ясно е разписала отговорността  и дейността на МВР, която е „насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението“.

Една от основните дейности на МВР е превантивната, т.е. предотвратяване извършването на закононарушения и престъпления и тя се „разписва“ подробно в инструкция на министъра на вътрешните работи, което означава, че във всеки един момент тази инструкция може да се промени, така че да отговори на нуждите на гражданите.

Друга  основна дейност  е охранителната, която е дейността поопазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. И тук е включено териториалното обслужване на населението и патрулно-постовата дейност. Тя също др определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

И сега идват въпросите:

1. Защо вместо да се помисли по какъв начин да се промени МВР, така че да отговори на нуждите на гражданите на Република България и променената среда, се променя НК и се разширява института на неизбежната отбрана?

Подобна промяна, ако бъде приета на второ четене ще официализира абдикацията на институциите и държавата, ще ни признае за герои в уестърн, ще ни въоръжи и ще насърчава саморазправата и уличното правосъдие. Подобни мерки, създават предпоставки за идентифициране и овластяване на местни главатари, които подобно на едни, вихрещи се по границата, личности да раздават правосъдите и да „колят и бесят“.

• Защо не се промени НК в частта, касаеща стойността на кражбите и защо не се въведе мярката за полагане на общественополезен труд?

Всички знаем, че един от основните „препъни-камъни“ в България е изискването минималната стойност за носене на наказателна отговорност при извършване на кражба да е две минимални заплати. И да, в момента се предлага промяна, намаляване на стойността, но все пак три откраднати кокошки и 10 буркана със зимнна, като номинална стойност са много под предлаганите в момента 150  лева. Вярно е, че не може за всяка кражба на букан да се лежи в затвора, но е несериозно и извършителите на тези престъпления да са безнаказани и ето тук идват глобите и общественополезния труд.

Не е ясно каква е причината в цяла Европа да съществува подобна мярка, а в България не само да няма, но и да не се дискутира. Страна, в която селските площади за обрасли с бурени, улиците са затънали в боклуци, незаконните сметища са достигнали границите на селата, а училищата са разградени и изпочупени, има нужда и е задължително да се възползва от тази мярка и да накара извършителите на престъпления да полагат обществено полезен труд. Каква е причината това да не се случва – не е ясно, а и няма разумен аргумент, за който ние можем да се сетим.

• Защо преди да се разшири института на неизбежната отбрана за гражданите, не се преосмисли този за служителите в МВР?

В ЗМВР е написано ясно, че служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона. И въпреки това, всички сме свидетели на случващото се с петимата полицаи и техните ефективни присъди по случая с Ангел Димитров – Чората. Всички си спомняме случая с полицай Лулеов, който със стоп патрон рани фатално нападнал го с брадва извършител на кражба. Същият този полицай беше в ареста, а оправдателната му присъда дойде след две години.  Спомняме си за десетките случаи, в които полицаи пишат обяснения за нарушени права и упражнено насилие над различни граждани, които не са се подчинили на полицейско разпореждане и са нарушили закона. И вместо да се помисли за това как държавата да гарантира и осигури реална неприкосновеност на българските полицаи, за да могат уверени и с права да влизат в българските села и да защитават българските граждани, тя – държавата, променя законодателството си, за да превърне гражданите си в убийци.

И накрая: всички народни представители, администрацията на народното събрание, представителите на изпълнителната власт и нейната администрация са назначени да представляват българските граждани и да отстояват техния интерес и неприкосновеност. Надяваме се, че ще дойде деня, в който те ще бъдат  реално загрижени и заинтересовани от обществения интерес в по-голяма степен, отколкото от личния си такъв.

Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и  на полицията се определя като най-ефективна.

Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и  на полицията се определя като най-ефективна.

57,7% от анкетираните са казали, че познават основните функции на МВР, а 22,6% са заявили, че познават някои, но не всички. Базисни познания за дейността на МВР имат 14,4% от участниците, като тези знания са натрупани в резултат на преживян личен опит и сблъсък с работата на МВР. Едва 3,8% са казали, че не познават основните функции на МВР, но нямат и желание да ги научат.

Поведенческите стратегии в случай на попадане в рискови ситуации или ако анкретираните и/или член на семейството станат жертва на престъпление са две: 1) обръщане към полицията, като се спазва официалния ред и процедура (66,8%) и 2) обръщане към приятел в полицията, койо да ми съдейства (19,7%). Много по-назад са поведенческите стратегии и модели за сезиране на познат на властови позиции, който да накара полицията да работи (6,3%), уведомяването на медиите (3,8%) и липсата на каквато и да е реация (1,9%), поради липсата на смисъл. Едва 1,5% са казали, че ще се обърнат към полицията, без да очакват положителен резултат.

През 2018 година 76,9% от анкетираните или членове на тяхното семейство не са били жертва на престъпление, 12,5% са казали, че член на тяхното семейство е бил жертва, 6,75 % са тези, които са пострадали лично, а делът на хората, които са били жертва на престъплени, заедно с членове на семейството си е 3,9%.
Тук отново се забелязва положителна тенденция, в сравнение с 2015 г., когато едва 40,4% от анкетираните са казали, че не са били жертва на престъпление, а 21,3% са били жертва на престъпление.

Отговорите на анкетираните по отношение на конкретните им нужди от знания и умения, които да ги карат да се чувстват по-сигурни за себе си и за близките си, не се отличават по никакъв начин с отговорите, посочени през 2015, 2016 и 2017 г. На първо място, гражданите на България искат да знаят какво да правят и как да реагират в различни ситуации (65,4%), да притежават необходимите умения, така че да решат проблемите си сами (13,5%) и да знаят, че хората около тях ще реагират адекватно (9,1%). Именно тези три основни потребности и очаквания на гражданите са доказателство за осъзнатата нужда от повече знания за начина, по който да реагираме в дадени ситуации, необходимостта от познаване на протоколите за действия и реакции на институциите в ситуации на криза,за да бъдат адекватни и нуждата от развитие на общности и доверие в хората като цяло. И ако в сравнение с 2015 г, необходимостта да се притежават умения, за самостоятелно решаване на проблемите се е запазила, то потребността от информация за това как да се реагира в определени ситуации се е увеличила над 3 пъти в сравнение с 2015, когато е била посочена от едва 20% от хората.

Като най-ефективна е определена работата на „Пожарна безопасност и защитана населението“ (79%), следвана от полицията (43%),  а като най-неефективна е определена работата на Народното събрание (81%), съдебната власт (70%) и прокуратурата (66%).
Забелязва се много голямо натрупване на отговори „не мога да определя“ при оценката на дейността на доброволните отряди (39%), неправителствените организации (32%) и частните охранителни фирми (32 %). Това означава, че липсва яснота за функциите и дейността на тези структури по отношение на проблемите, касаещи личната сигурност и безопасност и/или липса на информация за това какви конкретни резултати са постигнати от тяхната дейност. 

Към анкетата бяха добавени два въпроса, касаещи употребата на сила от страна на полицията и дали гражданите се страхуват, че ще станат жертва на полицейско  насилие или произвол.

Повече от 70% не се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие или произвол, а почти 53% смятат, че полицията действа в рамките на своите правомощия, по отношение употребата на сила и помощни средства.

24,5% са казали, че се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие, а 5,3% са посочили „друго“ като в част от отговорите се казва, че по-скоро полицаите стават жертва на произвол и хулиганско поведение и прояви. 52,9% са казали, че полицаите не злоупотребяват със своите правомощия, 15,4% са казали, че има системна злоупотреба, а 29,8% казват, че не могат да определят.

Това отново показва необходимост от допълнителна информация за това какви са правомощията на полицията по отношение употребата на сила и помощни средства, кога могат да използват такива и кога тези действия са правомерни и неправомерни.

Резултатите от изследването завърждават тенденцията за „нормализиране“ на поведенческите реакции в рискови ситуации и увеличаване на уважението към официалните протоколи и канали за сезиране на институциите. В  изследване  на Фондация „Общество и сигурност“, направено през 2016 г., делът на хората, които не биха сигнализирали и/или реагирали по какъвто и да е начин, защото не виждат смисъл е над 10%, (сега 1,5%) , а тези, които разчитат на приятели на властови позиции е бил 8,9% (сега 6,3%). Анализът на тенденциите и отговорите в перспектива от 4 години показва три ключови промени в българското общество:

1. Реална осъзнатост за това, че именно нашите реакции и действия са ключови за промяната на начина на работа на институциите и промяна в средата, в която живеем.
2. Достигане до извода, че полицията няма как да се „самосезира“ по отношение на престъпленията, на които хората са станали жертва и че е необходимо да бъдат уведомени, независимо от крайния резултат.
3. Начало на процес на трайно прекъсване на порочни модели и практики за търсене на хора на властови позиции, които да съдействат за решаване на конкретни проблеми.

Това доказва хипотезата на фондация „Общество и сигурност“, която още през 2015 г., заяви че личното усещане за сигурност  е пряко свързано с познаване функциите на институциите, овладяване на знания и умения за реакция в кризисна ситуация,което води до реакция и противодействие от страна на гражданите, и не насърчава поведението на пасивност и бездействие в тези ситуации. 

Това бе определено като необходимост от формиране на базисна култура за сигурност – процес, който на политическо и държавническо ниво в България все още не е стартирал, но е започнал на ниво граждани на Република България.

Викали са ме и съм вадил тела в много верижни катастрофи. И те са едни от най-тежките за мен като професионалист. Тежки са, не само заради жертвите, мащабите и щетите, но и заради мълчанието, последвано от силен шум и парцелирана информация. В началото чуваш сигнала, с който те известяват за инцидента. Имаш под минута, за да си готов и да се качиш в камиона. Там чуваш само сирената. Шум, с който до такава степен си свикнал, че се е превърнал във фонов и спираш да го забелязваш. 
Тогава идва мълчанието и замислените погледи на колегите, в чиито съзнания се блъскат едни и същи въпроси: „Колко ли са жертвите?“, „Колко са МПС-тата?“, „Има ли загинали?“, „Ще успеем ли да сме достатъчно бързи?“, „Ще успеем ли да ги спасим?“…
Всеки път е едно и също. Първо идват въпросите, а после изваждаш на преден план спомените. Виждаш в съзнанието си всички подобни инциденти, на които си бил. Какво си направил. Как си го направил. Анализираш скоростта и бързината и си мислиш дали можеш да бъдеш по-добър следващия път. Питаш се до кога ще успяваш да изключваш емоциите и в теб да работи само професионализма. Изправяш глава и виждаш колегите си. Техните мисли са същите. Знаеш, че докато си с тях, няма начин да не се справиш. Защото сте един организъм. Защото те са тези, с които минавате през трупове и разчленени тела. Буквално! Те са тези, с които после се борите – поотделно, но все пак заедно, с кошмарите и остатъчните спомени от инцидентите. Те са тези, с които говорите за деня си. Те са семейство. 
Поглеждаш всеки един. Започваш да чуваш сирената. Започваш да чуваш и разкъсаната и непълна информация по радиостанцията. Изправяш гръб. Всеки мускул в тялото ти се стяга и е в готовност да стигне до пострадалите в катастрофата по най-бързия възможен начин. Облива те гордост. Гордееш се с колегите си. Благодариш, че си с тях. Признателен си, защото знаеш, че са най-добрите и помагат не само на хората в катастрофи и пожари, но помагат и на теб. Помагат ти да бъдеш по-добър в професията си и да се запазиш като добър човек. Помагат ти да не се изгубиш и да не спираш да вървиш напред. Всеки един от колегите ти е достоен да получи приз за професионалист и човек на годината. Знаеш, че няма да се случи. Не и скоро, но всеки един от тях е получил признание и е най-големия герой, човек и професионалист в очите на всеки един спасен човек. 
Автомобилът спира. Въпросите, колебанията и разсъжденията бяха до тук. Стискам здраво оборудването. Излизам и започвам да тичам към първия автомобил. Сирената заглъхва и е заместена от писъците на хората. Сега сме само аз, колегите и хората, които разчитат на нас…

Текст: Фондация „Общество и сигурност“
Снимка: dnevnik.bg

По данни на МВР, работещите в системата са положили над 3 милиона часа извънреден труд през 2018 г. Най-много извънредни часове са „натрупали“ работещите в ГД „Гранична полиция“ (445 488 часа), в СДВР (439 903 часа), ГД“Пожарна безопасност и защита на населението (223 236 часа), ГД „Национална полиция“ (222 200 часа) и ОДМВР – Пловдив (181 949 часа).
Извънреден труд е полаган и от служителите в централните структури на МВР (36 675 часа), Дирекция „Миграция“ (29 292 часа), ДНС 112 ( 10 642 часа), Дирекция “ Комуникационни и информационни системи“ (9278 часа), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (9 122 часа) и др. 
Проблемите при извънреден труд в подобни размери са няколко: 1) служителите се преуморяват и нямат необходимото време за възстановяване; 2) разходите се увеличават, т.к. извънредния труд е по-скъпо платен; 3) ефектът от недокомплекта и липсата на служители в системата придобива размери, които са трудни за управление и прогнозиране и дори най-малката реформа и трус в МВР, могат да доведат до сериозна вълна от напускащи служители, което ще застраши националната сигурност. 
Искрено се надяваме, хората които вземат управленски решения и тези, чиято задача е да осигурят добро управление на човешките ресурси, да предприемат необходимите мерки, за да ограничат едни евентуални негативни последици.

Българите искат държавата да започне да ги защитава, престъпниците да получават справедливо наказание и да вярват, че полицията ще реагира адекватно.

Това са само част от резултатите от проведено в края на 2018 г., по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“, национално представително омнибусно изследване, имащо за цел да се установи личното усещане за сигурност и очакванията на българите към институциите, които са отговорни за нея.

Резултатите показват, че 52,1% от българите не се чувстват сигурни за себе си и собствените си близки, а едва 35,9 % са казали, че са сигурни и спокойни.
За 15,4% от българите 2018 г., е била по-несигурна в сравнение с 2017, а 37,8% от анкетираните са се чувствали еднакво несигурни и през двете години.
Едва 3,1% са хората, за които 2018 е била по-сигурна, а тези, според които се запазва трайна тенденция на сигурност и се чувстват еднакво сигурни и през 2017 и през 2018 г. са 31%. Относително висок е делът на хората, които не могат да преценят и съпоставят личното си усещане за сигурност през двете години – 10%.

Сред хората, казали, че се чувстват еднакво сигурни и през двете години, най-висок е делът на младите хора на възраст до 35 г., живеещи в малък град или столица, с личен месечен доход между 700 и 1000 лева и над 1000 лева и висше образование.

Сред тези, които са казали, че и през двете години са се чувствали еднакво несигурни се обособяват две възрастови групи – едната е на лица на възраст 36 – 45 г., а втората са хора на възраст над 55 години, живеещи в малки градове или села, с месечен личен доход от 151 до 250 или 251 до 450 лева, които са със средно или по-ниско образование.

Едно от основните предизвикателства пред изследването бе установяването на очакванията и разбиранията на българите за това какво е необходимо да направят институциите, за да се чувстват по-сигурни и спокойни за себе си и своите семейства, като участниците в изследването трябваше да определят трите най-важни според тях неща и да ги степенуват.

На първо място с 55,5% и като най-важно е посочен отговорът „отсъствие на заплаха за личността, имуществото и близките ми“, което означава, че гражданите очакват институциите да работят активно за превенция, да бъдат информирани за предприетите от държавата мерки, респ. „успокоявани и уверявани“, че държавата се грижи за тях и тяхната сигурност. Отсъствието на заплаха може и би трябвало да се разбира като система от мерки и политики, целящи защита на личността и имуществото. Именно тази система от мерки води до усещане за сигурност.

Закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно е посочено от 46,9%, като това е второто по-важност очакване на българските граждани, за да се чувстват сигурни. Това означава, че очакванията на българите са за добро взаимодействие и съвместна работа между МВР, прокуратура и съд, които да доведат до усещане за справедливо наказание за всяко престъпление.

44% от българите очакват полицията да реагира адекватно, ако са в опасност, което от една страна означава, че е необходимо гражданите да познават протоколите за реакция на правоохранителните органи, за да могат да оценят дали са реагирали адекватно или не, в дадена ситуация, но от друга страна е необходимо и самите граждани да притежават определен набор от знания и умения за това какво да правят в рискови за тях ситуации. Това очакване е пряко свързано с поставеното на 4-то място (35,1%) очакване за бърза реакция на тел. 112, полиция и пожарна, тъй като част от „адекватността“ е свързана и с времето за реакция, което е пряко свързано с професионалната подготовка на служителите в МВР и съществуващите системи за координиране на дейността на различните служби.

На пето място (34,7%) се подрежда очакването да няма двойни стандарти и всички да са равни пред закона, което директно кореспондира с поставеното на второ място очакване за справедливи наказания на нарушителите и престъпниците. Очакването за равенство пред и върховенство на закона доказва огромното недоверие на българите в институциите и най-вече в тяхната обективност и безпристрастност.

Очакването престъпленията да се разкриват е посочено от 31%, а след него се нареждат „да знам, че полицейската намеса е безпристрастна“ (18,4%), „да виждам повече органи на реда на публични места“ (17,2%) и на последно място е очакването „органите на реда да имат повече правомощия“ (14,2%).

Резултатите от изследването и увеличаването на усещането за несигурност с увеличаване на възрастта, респективно отговорностите на отделната личност, доказва, че разбирането за сигурност е много повече от физическата сигурност и неприкосновеност. Разбирането и очакването на българите за лична сигурност е пряко свързано с разбирането за социална сигурност и гарантиране на правата, целесъобразния начин на живот и личностното развитие и реализация.

Социалната сигурност е свързана с очакването и желанието на гражданите да се отчете важността на човешкия фактор в системата за национална сигурност и да се постави индивидуалната сигурност в основата на всички политики. Хората са в основата, т.к. те са едновременно и ползватели и създатели на услугата сигурност. Очакването на българските граждани по отношение на сигурността е държавата да осигури достойни условия за съществуване и развитие на индивидуално ниво, а също така и да гарантира зачитането и спазването на човешките им права човека. Социалната сигурност и разбирането за сигурност на българските граждани е пряко свързано и със създаването и поддържането на ефикасни системи за защита на личността и имуществото, за опазване на обществения ред, ефективност на системите за здравеопазване и социално осигуряване.

Сигурността на индивида и социалната сигурност са свързани не само с правото на живот, а с правото на по-високо качество на живот, защита и зачитане на основните човешки права, свободи и отговорности. А за да съществува това и да се отговори на очакванията на българските граждани е необходимо:

1. Държавата да започне да планира политиките за сигурност и да разпределя финансовите ресурси по коренно различен начин, като се отчетат индивидуалните нужди на различните групи граждани на Република България и се планират конкретни мерки, които да гарантират тяхната сигурност.
2. Успоредно с този процес да се променят нагласите на управляващите и да се предприемат конкретни мерки, които да създадат условия МВР, Прокуратура и Съдебна система да заработят по нов и по-ефективен начин, който да гарантира на българските граждани адекватност на разследването и правораздаването.
3. Да се разработят и започнат да се изпълняват политики за информиране и формиране на култура на сигурност на българските граждани. За постигане на тази цел е важно държавата ( всички заинтересовани институции) и неправителствените организации да започнат масово, устойчиво и съгласно предварително установени стандарти, да развиват знания и умения сред българските граждани за реакции в рискови, за тях и близките им, ситуации.