Тероризмът заплашва всяко едно общество, чрез насаждане на страх и усещане за безпомощност сред гражданите. Той се стреми да държи всяко едно общество или правителство като заложник, чрез страха от унищожение и нанасяне на вреда.

Когато има терористични атаки, хората  обикновено търсят начини да се справят с острия стрес и травмата от това. Тероризмът се свързва основно със страха от безпомощността, която ни обзема. Насилствените действия са произволни, непровокирани и умишлени, и често са насочени към беззащитни граждани. Опитите на гражданите да се справят с ирационалната информация,  с която разполагат и е отвъд нормалното разбиране може да стартира процес от психологически събития, водещи до чувства на страх, безпомощност, уязвимост и скръб.

Ксенофобията – страхът или омразата към непознати или чужденци – може да се развие или да бъде задълбочена при терористична заплаха и може да се превърне в социална и психологическа опасност. Страхът, генериран от тероризъм може да бъде изострен от многообразието на населението, ако има недоверие между различни групи, категории и общности. Важно е да се признае, че разнообразието във всяка една популация може да бъде възможност за единство и сила. Има членове на нашето общество, които са имали минало и са преживявали терористични инциденти. Знанията и опита, които са придобили оцелелите, както и уменията да се справят с тези инциденти могат да ги направят ценен ресурс за справяне и помощ в рискови ситуации.

Кой е засегнат?

След терористична атака, много хора са засегнати. Хората, които са преживели травмата често попадат в следните категории:

• Оцелели от минали травматични събития (например бежанци от войни, тероризъм или изтезания, оцелелите от домашно насилие, деца  жертви на насилие или улична престъпност). Тези хора могат да имат повишено чувство на уязвимост.
• Хора, които лично са били свидетели или жертви на терористична атака.
• Хора, които имат травма от наученото от роднини, приятели и познати, които са били жертви на насилие и многократно са преживявали тази травма.
• Хора, които се чувстват потенциална жертва на терористична атака.
• Хора, които са се разминали „на косъм“ с терористична атака.

Какво може да се появи след терористична атака?                     

Хората, които са преживели или са били свидетели на терористична атака може да изпаднат в състояние на остра реакция на стрес. Може да се прояви един или няколко, а дори всички от следните симптоми:

• Повтарящи се мисли за инцидента.
• Страх от всичко, отказ от напускане на дома и самоизолиране.
• Прекратяване на обичайното функциониране, вече не се поддържа ежедневната рутина.
• Вина на оцелелия – „Защо оцелях? Трябва да направя нещо повече.“
• Огромно чувство за загуба.
• Нежелание за изразяване на чувства, загуба на чувство за контрол над собствения си живот.

Справяне с травмата

1. Идентифицирайте чувствата, които изпитвате. Разберете, че вашите чувства са нормална реакция на ненормална ситуация.
2. Спомнете си несгоди и травми, които сте преживели в миналото. Опитайте се да си спомните какво сте направили и кои са нещата, които са ви помогнали, за да преодолеете страхът и безпомощността, които сте изпитвали в тези ситуации.
3. Говорете на другите за страховете си. Добре е да потърсите помощ. На работното място могат да се сформират малки групи, в които да има експерт по психично здраве, които позволяват хората да споделят своите чувства и усещания.
4. Положете усилия, за да поддържате обичайната си рутина.
5. Мислете позитивно. Осъзнайте, че нещата ще се подобрят. Бъдете реалисти по отношение на времето, което е необходимо, за да се почувствате по-добре.
6. Разпознайте, че естеството на самите терористични атаки е да създават страх и несигурност за бъдещето. Продължете да правите нещата, които ви радват. Не се ангажирайте прекомерно с неща, които не могат да бъдат контролирани и биха могли да попречат да продължите да живеете нормално живота си.
7. Запознайте се с действията, които правителството предприема за борба с тероризма и възстановяване на безопасността и сигурността. Забележете, че обучените служители в цялата страна са мобилизирани, за да се предотвратят и да реагират на терористични атаки.
8. Ограничете медиите.

9. Съвети за оказване на помощ на децата да се справят с травмата:

• Насърчавайте децата да говорят за случилото се и за това как се чувстват.
• Попитайте децата за това, което са видели, чули и преживели.
• Уверете децата, че родителите им се грижат за тях и ще продължат да им помагат и подкрепят, за да се справят с всичко, което ги кара да се страхуват.
• Помогнете на децата да разпознаят смелостта, която са проявили в тази нова и страшна ситуация и постигнатата от тях цел, въпреки трудностите и пречките. Създайте в тях усещане за контрол и овластеност.
• Позволете на децата да разберат, че демократичните институции работят и правителството се грижи за нашата сигурност. (Това може да бъде от полза и за самите възрастни да осъзнаят това).
• Бъдете наясно, че е възможно децата да задействат различни компенсаторни механизми в резултат на травмата от терористичната атака (например непрестанно гледане на телевизия покритие, подслушване на разговорите на възрастните и др.).

Ако имате проблеми справяне с терористичните атаки, помислете и потърсете помощ от психолог или друг специалист по психично здраве. Има много начини да се почувствате травмирани от терористичните инциденти. Психолозите и другите лицензирани психично-здравни специалисти са обучени да помагат на хората да се справят и да предприемат положителни стъпки към управлението на техните чувства и поведение.

Източник: Американска асоциация на психолозите