Както всички знаем, получаването на информация от МВР е предизвикателство, а систематизирането и обобщаването и още по-голямо за концентрацията и търпението на всеки един човек.

Данните, които ще споделим с Вас сега са за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. и го правим чак сега, не защото сме били в няколкомесечна ваканция, а защото два месеца бяха необходими на МВР, за да ни я предостави. Все още нямаме данни за някои от административните дирекции и три от ОДМВР-тата, но истината е, че нямаме нерви да искаме в началото на октомври данни за юни 2018. Предпочитаме в началото на октомври да питаме МВР отново, но не за шест, а за 9 месеца.

И така, към 30 юни 2018 г. в МВР работят 47 524 души, като в тази бройка са включени лицата, заети по основен и допълнителен щат.

От общия брой заети:

 12 % ( 5631 души) са работещите в централни структури на МВР – административни дирекции, АМВР, НИК, МИ-МВР и др.

38 % (18175 души) работят в четирите главни дирекции на МВР – ГД “Гранична полиция“  – ГДГП (6691 души) , ГД „Национална полиция“- ГДНП  (2 826 души), ГД „Борба с организираната престъпност“ – ГДБОП и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ГДПБЗН (7990 души).

50% (23 718 души) работят в СДВР и ОДМВР

Незаетите места към 30 юни 2018 г. са 5 298, от които:

16 % ( 865 места) в централни структури на МВР, от които с сериозен брой вакантни места има в Дирекция „Миграция“ (117 места), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (169 места),  Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (107 места), Медицински институт на МВР (81 места), АМВР ( 59 места).  Много силно впечатление прави, че 25% (39 места) от щата в Националния институт по криминалистика не е зает.

30 % (1573 места) са вакантни в главните дирекции на МВР, от които 194 места са в ГДНП, 776 места в ГДГП и 524 места в ГДПБЗН.

54 % (2 861 места) в СДВР и ОДМВР, а най-сериозен е недостигът на хора в СДВР (657 вакантни места), ОДМВР – Бургас (236 места), ОДМВР – Варна(218 места), ОДМВР – София ( 145 места), ОДМВР – Пловдив ( 115 места).

Разходите за възнаграждения на трите вида служители в МВР ( по закона за МВР, по закона за Държавния служител и по Кодекса на труда) за първите шест месеца са 241 845 728  млн. лева.

Тук е важно да припомним, че осигурителните вноски, съгласно заповед на министъра на вътрешните работа са служебна тайна, но процентът за работещите по ЗМВР е над 74% и те се НАЧИСЛЯВАТ върху сумата, която  ни е предоставена от МВР. Това означава, че за една година, разходите за заплати на работещите в МВР са не повече от 500 000 000 млн. лева, а остатъкът до „прословутия“ милиард за заплати се трансферира основно към НОИ.

223 270 лева са направените разходи за възнаграждения на политическия кабинет, като за шест месеца заместник – министрите са стрували на бюджета на МВР 91 099 лева, съветниците ( не е посочен брой) – 79 991 лева, началника на кабинета – 23 867 лева, парламентарния секретар – 13 869 лева, а останалите до цялата сума са за експерти и технически сътрудници.

Командировките на политическия кабинет за първите шест месеца на 2018 г.  са на стойност 46 162 лева, от които 45 742 лева са за командировки в чужбина.

Пострадалите служители на МВР са 58, от които 46 са с лека телесна повреда, а 12 са със средна. За периода са постъпили 68 сигнала за неправомерни действия на служители от МВР срещу граждани, от които 61 са за употреба на физическа сила. Едва два от подадените сигнали са счетени за основателни.

Положеният от работещите в МВР извънреден труд за осигуряване на обществения ред и безопасност по време на Председателството на Съвета на ЕС е 17 073 дни ( часовете са приравнени в дни), като най-натоварени са били работещите в СДВР, ГДНП и ГДГП, които са положили почти 90% от целия извънреден труд. Това, което се надяваме е сумата за това да бъде възстановена/изплатена от бюджета, който България има за Председателството, а не да е от бюджета на МВР.

Преди няколко дни беше публикувам публичният отчет за дейността на МВР през 2016 г.  В него се отчита сериозно намаляване на престъпността  – с около 7.4% спрямо 2015 г. и увеличаване на разкриваемостта – с 8,8%. Идентични са показателите по отношение на грабежите, кражбите и противозаконното отнемане на МПС.  И това би било прекрасна тенденция и добре свършена работа, за която бихме поздравили работещите в МВР, ако нямаше един много притеснителен факт, а именно – данните и тяхната достоверност.

Разгледахме данните за 2015 г. в публичният отчет на МВР за миналата година – от любопитство и за да потвърдим хипотезата си, че цифрите за 2015 г. в двата доклада са идентични, но уви – оказа се, че за една и съща година данните в два от публичните доклади на МВР са различни, а тенденцията е една и съща – увеличаване на регистрираните и намаляване на разкритите ( в отчета за 2016 г.), за да може да се отбележи спад на регистрираните престъпления, т.е. да се каже че превантивните действия, които се предприемат работят и са ефективни и се е подобрила разкриваемостта.

Как се обяснява подобно разминаване и кой носи отговорност за това? И как да вярваме на МВР, когато дори в публичните отчети данните се разминават? А ето и доказателствата за това в цифри: