Викали са ме и съм вадил тела в много верижни катастрофи. И те са едни от най-тежките за мен като професионалист. Тежки са, не само заради жертвите, мащабите и щетите, но и заради мълчанието, последвано от силен шум и парцелирана информация. В началото чуваш сигнала, с който те известяват за инцидента. Имаш под минута, за да си готов и да се качиш в камиона. Там чуваш само сирената. Шум, с който до такава степен си свикнал, че се е превърнал във фонов и спираш да го забелязваш. 
Тогава идва мълчанието и замислените погледи на колегите, в чиито съзнания се блъскат едни и същи въпроси: „Колко ли са жертвите?“, „Колко са МПС-тата?“, „Има ли загинали?“, „Ще успеем ли да сме достатъчно бързи?“, „Ще успеем ли да ги спасим?“…
Всеки път е едно и също. Първо идват въпросите, а после изваждаш на преден план спомените. Виждаш в съзнанието си всички подобни инциденти, на които си бил. Какво си направил. Как си го направил. Анализираш скоростта и бързината и си мислиш дали можеш да бъдеш по-добър следващия път. Питаш се до кога ще успяваш да изключваш емоциите и в теб да работи само професионализма. Изправяш глава и виждаш колегите си. Техните мисли са същите. Знаеш, че докато си с тях, няма начин да не се справиш. Защото сте един организъм. Защото те са тези, с които минавате през трупове и разчленени тела. Буквално! Те са тези, с които после се борите – поотделно, но все пак заедно, с кошмарите и остатъчните спомени от инцидентите. Те са тези, с които говорите за деня си. Те са семейство. 
Поглеждаш всеки един. Започваш да чуваш сирената. Започваш да чуваш и разкъсаната и непълна информация по радиостанцията. Изправяш гръб. Всеки мускул в тялото ти се стяга и е в готовност да стигне до пострадалите в катастрофата по най-бързия възможен начин. Облива те гордост. Гордееш се с колегите си. Благодариш, че си с тях. Признателен си, защото знаеш, че са най-добрите и помагат не само на хората в катастрофи и пожари, но помагат и на теб. Помагат ти да бъдеш по-добър в професията си и да се запазиш като добър човек. Помагат ти да не се изгубиш и да не спираш да вървиш напред. Всеки един от колегите ти е достоен да получи приз за професионалист и човек на годината. Знаеш, че няма да се случи. Не и скоро, но всеки един от тях е получил признание и е най-големия герой, човек и професионалист в очите на всеки един спасен човек. 
Автомобилът спира. Въпросите, колебанията и разсъжденията бяха до тук. Стискам здраво оборудването. Излизам и започвам да тичам към първия автомобил. Сирената заглъхва и е заместена от писъците на хората. Сега сме само аз, колегите и хората, които разчитат на нас…

Текст: Фондация „Общество и сигурност“
Снимка: dnevnik.bg

Всички прочетохме и чухме как заплатите на полицаите в България  са по-високи от тези в Дания и са на същото равнище като възнагражденията в Швеция. Естествено, че хората достигнали до тези изводи имат методология, която доказва тези факти. Доколкото сме запознати има и начин да докажеш, че 2+2 = 5 или беше на 3? Не знаем, защото има общоприети факти и математическа логика и закони, които спазваме. По същия начин се отнасяме и към заплатите на полицаите и пожарникарите, защото да се стигне до този извод в резултат на разглеждането им като „среден месечен разход“ и да се „вземат предвид разликите в дохода на глава от населението“ е доста субективно тълкувание и има доста възможности за спекула. Освен това, всички ние знаем, че каквито и да са критериите и методологиите, няма как заплатите на българските полицаи да са по-високи от възнагражденията на техните колеги в Дания.

И това е очевидно.

Има неща, които са част от този доклад, а не бяха засегнати, обсъдени и не придобиха популярност, а смятаме за важни. Факти и заключения, на които е необходимо да се наблегне и да се имат предвид, за да се полчат отговори. Ето някои от тях:

1.Докладът е изготвен по поръчка на Министерство на финансите

 Отправната точка на този доклад е, че „разходите за обществен ред и безопасност в България са най-големи сред сравними страни, а постигнатите резултати са незадоволителни“. Това означава, че този доклад разглежда темите само и единствено по отношение на ефективността и ефикасността на разходите. С оглед на това, предизвикателствата, пред които е изправено МВР по отношение на надежността на полицейските служби и мерките, които трябва да се предприемат не би трябвало да бъдат включени в този доклад и не са предмет на дейност на Министерство на финансите. Друг е въпросът кой реформира МВР и кой взема решения за това, защото в недалечното минало, именно настоящият финансов министър се бе заел с реформирането на МВР.

 2. Разходът за обществен ред и безопасност, който е определен като по-висок от тези на другите срани в района се изчислява на базата на % от брутния вътрешен продукт (БВП)

В този доклад са използвани усреднени данни за периода 2012 – 2015 г., като  не са включени разходите за съдилища и затвори и са посочени страните, в които разходите са по-ниски от тези в България. При преглед на сайта на Евростат (данните са за 2016 и са публикувани през март 2018 г.)[1] се вижда, че България отделя 1,1% от БВП за разходи за полиция, като със същия дял са Полша и Словакия, а с по-висок дял на разходи са Испания, Италия, Литва ( с по 1,2%), Унгария и Кипър ( с по 1,3%) , а също така Хърватия  и Гърция (с по 1,4%).

Разходите за пожарна безопасност на България са 0,3%, като същия дял са разходите и в Румъния, Гърция, Франция и Финландия.

3. Заплатите на полицаите и пожарникарите със средно образование са непривлекателни

 В доклада е посочено, че 13.5% е незаетият щат в МВР,  като половината от него са места за полицаи и пожарникари на „младши изпълнителски“ позиции, а основната причина за това са ниските възнаграждения.

Този недокомплект се отразява върху натоварването на заетите служители и върху качеството на работа на ведомството от една страна, а от друга страна този недокомплект е мощен генератор на извънреден труд, което пък от своя страна води до допълнителни разходи.

В тази част на доклада има доста субективен елемент, в който се казва как „държавата продължава да осигурява благосъстоянието на своите специализирани държавни служители“, но „въпреки това непривлекателната основна заплата е причина за незаетите позиции, постоянни оплаквания в публичното пространство и искания за по-високи заплати“, с което читателят остава  с впечатлението, че един от основните проблеми е не ниското заплащане и липсата на полицаи и на пожарникари, а това, че тези, които са в системата се „оплакват публично“ от този факт.

В този раздел е направено и описание на стимулите за присъединяване към полицията и пожарната, които са общоизвестни – ранно пенсиониране, високи обезщетения при съкращения и добавки за опасни условия на труд, като ясно е посочено, че ранното пенсиониране е бъдещо явление, а липсата на перспективи за кариерно развитие, съответно увеличение на заплатите, което е настоящето, са силно ограничени и именно това е причината професиите „полицай“ и „пожарникар“ да са неатрактивни.  Липсата на перспектива за кариерно развитие се дължи на методологията, която е изготвена и съществува: ако си със средно образование (63% от всички заети и работещи „на терен“) имаш само една категория възнаграждение, но ако си с висше образование имаш 6 различни категории на заплащане. За 17 години работа, полицаят или пожарникарят със средно образование може да достигне началната заплата на служителите с висше образование, която е 927 лева.

 4. Високият „разход“ за полицаи и пожарникари се дължи на високият процент социални вноски, които са 51% от общия разход, като осигурителната вноска на работещите по ЗМВР е 74%

Това, съгласно нашите разбирания като  непрофесионалисти означава, че от 1 млрд. лв, за които се твърди, че отиват за заплати, то 510 млн. лв. се връщат обратно в държавата, а 490 млн. лв. е сумата, която достига до служителите. И да, наясно сме, че има няколко вида правоотношения в МВР и че има заети по Кодекса на труда, по Закона за държавния служител и по Закона за МВР. Запознати сме също така, че принципът „‘зел Кольо-дал Кольо“ е доста опростен, но поне визуализира ясно тенденциите и отношенията.

Тук е важно да се каже, че  по неясно какви причини една година след въвеждането на минимална възраст за пенсиониране за лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (полицаи, пожарникари, военни и т.н.), се увеличи с 20% и осигурителната вноска и от 54% стана 74%. Увеличението е само по един от фондовете, а именно  фонд „Пенсии“, като от 1 януари 2017 г. тази осигурителна вноска е 60,8% (в самия доклад е посочен процентът за 2016 г., а именно 40,8%).

За сравнение – осигурителните вноски за всички лица, работещи при условията на I или II категория на труд са 32,7%, което означава, че осигуровките на полицаите и пожарникарите са  2,3 пъти по-високи, като тази разлика се генерира основно от фонд „Пенсии“.

Важно е да се уточни, че осигурителните вноски не само на работещите в МВР, но и на всички държавни служители се  поемат изцяло от държавния бюджет. Това, обаче определено не е в полза на тези служители, макар и да не изглежда така по две причини: 1) въпросните служители са си платили за това  – някои с пропускане на увеличения на заплатите, а други с пряко намаляване на заплатите и 2) при това положение осигурителната тежест на служителите, поета от държавния бюджет не е част от брутната им заплата; докато всички обезщетения, които се изплащат н държавни служители се изчисляват на база брутна заплата.

5. МВР има сложна организационна структура, дублиране на функции и много администрация

Общата и специализирана администрация в МВР е 19% от общия брой служители, но в тази бройка са включени служителите, които предоставят специфични услуги – издаване на документи за самоличност, администриране на спешни повиквания на ЕЕН 112, гранична полиция и други. Всички те не са обект на анализа на Световната банка, която препоръчва да се направи отделен по отношение на този тип администрация,  но все пак, според тях, са една от причините за високите разходи.

В МВР има 52 второстепенни бюджетни разпоредители, всеки от които има администрация и именно тук се появява дублирането на функциите.  Интересен факт е, че второстепенни бюджетни разпоредители се явяват, освен ОДМВР, Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които са обект на изследването и много други дирекции, чиито функции и степен на дублиране не са разгледани, а именно: дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни системи“ и др.

6. Разпределението на полицейските служители по области следва очакванията, но разпределението на пожарникарите – не

Логиката на разпределение на полицията е ясна – колкото  по-голямо е като брой населението или има по-висока престъпност, толкова повече полицаи има. Това, естествено е ясно на всички, като един от основите проблеми е липсата на достъп до услуга „сигурност“ в малките населени места. Чухме много изказвания за назначаване на нови полицаи, сформиране на мобилни групи и т.н., но не и критерии за това къде и как ще  бъдат назначавани и разпределяни. Това категорично лишава голям брой от българското население от достъп до полиция, поради използването на този логичен, но неотговарящ на нуждите критерий.

Обратно на това е разпределението  на пожарникарите. Главната и регионалните дирекции за пожарна безопасност и защита на населението използват сложна формула за разпределяне на пожарникарите, която се основава на  шест различни показателя за три категории области. Единият от въпросите, които поставя докладът е „дали тази формула на ГДПБЗН не е толкова сложна, че води до неправилно разпределение на ресурсите“? Отговорът, който са получили от МВР е, че по този начин се гарантира достъп до противопожарни услуги на цялото население.

И тук има много резонен въпрос – защо методологията и критериите за определяне на полицейските и пожарникарските ресурси са различни? Не става ли въпрос за хора, които населяват едни и същи райони и имат право на равен достъп както до противопожарни, така и до полицейски услуги? Какви са мотивите да се използват различни критерии и формули за разпределяне на ресурсите и кой печели от това? Със сигурност не са гражданите или служителите в тези служби. Или поне не служителите на терен.

7. Фрагментираното възлагане на обществени поръчки ограничава закупуването на модерно оборудване и ресурси, а закупените се разпределят неефективно

С обществените поръчки за издръжка се занимават различни отдели на различни нива в МВР – в централата, във второстепенните разпоредители с бюджет, в дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) в главна дирекция „Национална полиция“, главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.  В доклада е посочено, че ДУССД  е направила само 28% от необходимите покупки, но не са посочени причините за това.

Ние виждаме сериозно дублиране на функции по отношение на тази дейност, но по този въпрос  в доклада не е казано нищо и препоръките, които са отправени са свързани с консолидиране на обществените поръчки, анализ на причините за забавянията и въвеждане на допълнителни антикорупционни мерки.

Според доклада, има сериозна неефективност при разпределяне на закупените допълнителни ресурси и около 41% от техническото оборудване не се използват ефективно за подпомагане на полицейските операции. Посочено е, че има сериозно влияние на външни фактори върху това разпределение, но не са посочени какви.

В заключение:

• В доклада са цитирани данни, актуални към 2018 г. – увеличение на бюджета за възнаграждения със 155 млн. лв., изплатени средства за непредоставени униформи – 17.5 млн.лв.,  но по отношение на осигуровките за фонд „Пенсии“ е цитиран процент, актуален към 2016 г., а не към 2017 г., а също така не са взети предвид данните на Евростат за 2016 г. Това създава усещане за доста спекулативно използване на предоставените и налични данни и информация.

• Докладът е по поръчка на Министерство на финансите и ясно е посочено, че интерпретацията на всички предложения и препоръки трябва да е много внимателна. Вземането под внимание на препоръките в него и тяхното реализиране ще доведе до сериозни сътресения, тъй като този анализ отразява вижданията на няколко експерта в МВР, не отчита очакванията на гражданите и вижданията на служителите. А реформа и промяна в МВР не може да бъде направена от Министерство на финансите и Световната банка. Или поне не в една демократична страна.

• Докладът развенчава един от най-големите митове, а именно, че сме страната с най-много полиция в ЕС. В България броят на полицейските служители на 100 000 души е 312, а средният за старите страни-членки е 313, докато в Хърватия той е 490, Латвия 441, Словакия 413, Чехия 377, а в Словения 331.

[1] Данни за 2016г., публикувани през мард 2018 г.

https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Government_expenditure_on_public_order_and_safety

Аз съм 20-годишен американец, чийто баща в продължение на 26 години беше полицай. Всеки ден с прибирането си вкъщи той носеше на плещите си тежестта на умиращия град. Не искаше да показва доколко физическото и емоционално изтощение се отразяваха върху него, но нямаше как и да го скрие. Понякога изглеждаше така, сякаш целият град, дори висшите офицери и градската управа, са обърнали гръб на средностатистическия патрулиращ полицай. Баща ми имаше една риза, която винаги много съм харесвал. Беше му подарена от неговите колеги, вдъхновени след посещение на Кливландското полицейско управление. Върху ризата бяха изписани само два реда, разделени от тънка синя линия, но те запалваха толкова силни емоции, каквито никоя политическа или визионерска реч не можеше да постигне. На ризата беше изписано: Sometimes there is Justice. Sometimes there is Just Us.” („Понякога има правосъдие. Понякога има само нас“). Разбрах напълно играта на думи едва като пораснах, и посланието й беше наистина покъртително.

В момента съм далеч от дома – в София, България. Стажант съм в неправителствена организация и така събирам кредити за университета. От свой колега научих за Фондация „Общество и сигурност“, която работи в подкрепа на полицията и други служби за спешно реагиране. Заради работата на баща си веднага поисках да науча повече за тази организация. Така се озовах на интервю с нейния директор Радостина Якимова. Фондацията е единствена по рода си в България и може с ръка на сърцето да каже „Има само нас“.

„Общество и сигурност“ е създадена през 2014 от членове на Синдикалната федерация на служителите на МВР. Въпреки че двете организации споделят някои общи цели и понякога работят заедно, те са абсолютно автономни. Фондацията е отдадена на осъществяването на реформи в системата на МВР и на създаването на по-добра връзка между полицията и обществото. За широката общественост всеки полицай е мързелив, дебел, некомпенентен и корумпиран. Това вероятно е вярно за някои, но съществува и едно ново поколение полицейски служители, които се опитват да се борят с тази стигма. Точно тук е ролята на фондацията.

 „Общество и сигурност“ се стреми да покаже човешкото лице на полицая и да направи полицията по-прозрачна. С тази цел през 2015 г. стартира кампанията „Човекът зад униформата“, която дава шанс на мнозинството полицаи да покажат, че не са „мръсни ченгета“, които искат да правят лесни пари, затваряйки си очите. Фондацията също се опитва да въведе в българските училища програма, която комбинира образование по темата за злоупотребата с наркотични вещества и обучение за реакция в рискови ситуации. В основата на инициативата е опитът на програмите D.A.R.E. (Drug Abuse Resistance Education, създадена в САЩ и разпространена в 44 страни по света) и ALICE (Alert, Lockdown, Inform, Counter, Evacuate). Целта е учениците от една страна да бъдат запознати с опасностите от употребата на наркотици, а от друга да се научат как да взаимодействат със звената за неотложна помощ и как да реагират в случай на спешност. Идеята е класовете да бъдат водени от полицейски служители от от съответните български градове, като по този начин ще се засилят и доверието и взаимоотношенията между полицията и обществеността.

За разлика от други неправителствени организации, фондация „Общество и сигурност“ не използва лобиране при работата си за реформиране на полицията. За организацията настоящият политически климат по отношение на полицията е в най-добрия случай смехотворен, а това е и допълнително оправдание на полицаите, които приемат подкупи. Затова фондацията вярва, че корупцията, разяждаща страната, може да се изкорени единствено когато полицията спечели подкрепата на обществото. Дотогава фондацията ще продължи да работи за изграждане на здрави връзки между българските граждани и техните полицаи.

Разговарях с много хора в София и научих, че полицаите често се възприемат като един вид бодигардове на политиците. Разговорите ми с представители на полицията обаче сочат, че мнозинството полицаи искат край на корупцията. Това е и „въпросът за един милион долара“ – как да се унищожи корупцията и да се докаже на обществеността, че целта на полицията е наистина „да служи и да защитава“. Моите препоръки биха били да се продължи в посока по-добра комуникация с обществото и образователни програми като тези, които фондацията прилага. Това би създало среда на прозрачност и честност, от която професията полицай се нуждае. Обществените кампании винаги са добра идея, тъй като нивото на взаимодействие между полицията и обществеността никога не е достатъчно. Струва си все пак и да се направи и усилие да се работи и с правителството. Тези две направления могат да се развиват в синхрон, тъй като имат потенциала да си помагат едно на друго.

И тук стигаме до най-сериозният проблем на фондацията – недостигът на човешки ресурс. В момента г-ца Якимова е единственият служител на пълно работно време. Понякога помагат стажанти или доброволци, но в крайна сметка цялата организация се крепи на нея. Колкото и да не й се нрави, тя разполага само 24 часа на ден и може да бъде само на едно място по едно и също време. Фондацията страда и от недостиг на средства. Годишният й бюджет според прогнозите за 2017 г. е около 36 000 лв. (20 935 щатски долара). Според данни на Асоциацията на сертифицираните счетоводители във Виржиния средният бюджет на малко американско НПО е значително по-голям – 37 500 долара. Средствата на фондацията покриват заплатата на г-ца Якимова, административни разходи, литература и организиране на събития.

Макар че Фондация „Общество и сигурност“ все още няма много какво да покаже по отношение на търсените от нея реформи, мултимедийната кампания „Реформа за сигурност“ през 2016 г. достигна до над 1 милион души по целия свят, а кампанията през 2015 г. бе отличена с награда за комуникационна кампания в публичния сектор на Българската асоциация на ПР агенциите (BAPRA Bright Award for Communication Campaign ). Материалите от кампанията са достъпни тук (https://ssf-bg.eu/category/about/). Част от застъпническата дейност на фондацията е кампанията под мотото „Цената на сигурността“, осъществена между 23 януари и 31 март 2017 г. Целта й беше да постави осем основни въпроса, свързани с работата на Министерство на вътрешните работи именно:

 В заключение, моето мнение е, че с подходящата подкрепа и финансиране Фондация „Общество и сигурност“ има потенциала да доведе до една нова ера в областта на сигурността в България. Такава, в която полицията не познава корупцията, апатията и некомпетентността.

Автор: Джон Картър, студент в Capital University, САЩ, стажант на НПО Портала

Превод: Румяна Йотова

Източник:  НПО Портал,  08 август 2017

В първите няколко епизода от поредицата „Цената на сигурността“ разгледахме широк кръг от теми свързани с проблемите в МВР. Сред тях бяха проблемите с реформирането на министерството, управлението на бюджета, „обърнатата пирамида“ и твърде тежката бюрокрация. В новото видео от поредицата обръщаме поглед към участието на гражданите в дебата за бъдещето на институцията.

На кръгла маса, организирана от Фондация „Общество и сигурност“ в края на 2015 година, действащият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова заяви, че гражданските организации, с които МВР си партнира, трябва да отговарят на определен набор от условия, които да ги „легитимират“. Тя отказа да уточни какво е имала предвид. Противно на нейната теза, повечето хора биха се съгласили, че министерство, което струва над 1 млрд. лева на данъкоплатеца всяка година би следвало да отговаря не пред избрани по неясни критерии организации, а пред всяка НПО, която проявява интерес и още повече – пред всеки гражданин, който иска да знае как се изразходват тези средства.

Обърнахме се към нашите експерти, за да очертаем основните проблеми, които среща гражданското участие в дебата за МВР и възможностите за такова.

1. Гражданите не застрашават дебата

Противно на опасенията изразени от политически лидери, нашите експерти се обединиха около идеята, че гражданите не представляват заплаха за дебата за реформиране на МВР. Нещо повече, те задължително трябва да участват в него, защото могат да посочат по-добре своите необходимости по отношение на услугата сигурност. От чисто философска гледна точка финансовият ресурс, който министерството управлява всяка година, трябва да бъде отчитан публично, защото това са пари на данъкоплатеца.

2. Пълен достъп до информация

Извън техническата информация свързана с конкретни разследвания и процедури на оперативно ниво, гражданите трябва да са наясно какво се случва в МВР. Те би следвало да имат достъп до статистическата информация свързана с министерството, до подробни разбивки на изразходваните средства и до визията за реформиране на ведомството.

3. Участие в дебата

Всеки гражданин би следвало да има възможност да изрази позиция за протичащите в МВР процеси и начините, по които то може да бъде реформирано. За разлика от частните организации, министерството работи с публични средства и е длъжно да вземе под внимание гражданската позиция. Да, вярно е, че не всяка идея би била приложима, но е важно те да бъдат отчитани и обсъждани, което към момента не е практика на ведомството и това продължава с години.

4. Диалог

Представители на МВР трябва да търсят диалога с граждани и представители на НПО сектора. Единствено по този начин може да се изгради доверие и да се подобри работата и на самото министерство. За целта дори не е необходим значителен ресурс, а е нужно желание и воля за промяна на статуквото, в което всичко се случва зад затворени врати, а гражданите се антагонизират спрямо служителите на терен, защото те са единствената им връзка с МВР, което възприемат като неефективно.

5. Самореформирането не е възможно

Най-важната причина за участието на граждани в диалога е именно реформата в МВР. Системата, в настоящото си състояние, е тежка, бюрократична и промените се осъществяват бавно. За нея не е възможно да се „самореформира“ и е необходим външен поглед и контрол, за да може реформите да имат позитивен дълготраен ефект. Именно това е основната насока, в която могат да помогнат гражданите.

В новото видео от поредицата „Цената на сигурността“ ще разгледаме сериозния проблем с бюрокрацията в МВР за служители и граждани. Това е една от съществените пречки пред функционирането на министерството и резултира както в забавяне на работния процес, така и в неефективност на служителите. Обърнахме се към експерти от СФСМВР, за да ни разкажат повече за този проблем и наистина ли е необходима цялата бюрокрация във формата, в който съществува към момента.

Интервюираните експерти отбелязаха няколко значими аспекта на бюрокрацията в МВР, които пряко влияят върху работния процес. За разлика от описания от Макс Вебер „идеален модел на бюрокрация“, в министерството липсва ясната йерархия, постоянната структура и пътят на кариерата, което резултира в излишно бюрократично натоварване без позитивен ефект. Някои от по-интересните моменти, които експертите очертаха във връзка с бюрокрацията в МВР са:

1. Необходима ли е бюрокрацията?

Гражданите могат да получат необходимото обслужване и без настоящата мудна бюрократична машина. Част от нея е заложена законово и не може да бъде избегната, но още по-голяма част е резултат от други нормативни документи, които са издадени на средно и високо управленско ниво в министерството. Това забавя работата на служителите и ги прави по-малко ефективни по отношение на основните им служебни задължения.

2. Бумащината пречи

Въпреки модернизирането на техническата база и въвеждането на компютри, които да заменят пишещите машини, във ведомството продължават да се изписват огромни количества информация, да се попълват различни формуляри и да се актуализират данни. Създадената централна система за въвеждане на информация по проверки не пречи в МВР да се изписва и на хартия всяка една проверка. Това дублиране при въвеждането на информацията е проблем за процеса на работа.

3. Бюрокрация за граждани

Основните проблеми свързани с бюрокрацията в МВР, които гражданите усещат пряко са резултат от несъвършената нормативна уредба. Не по-малко значение има и несъвършеното прилагане на въпросната нормативна уредба, а също и бюрократичния процес за служителите, който гражданите не виждат, но който рефлектира пряко върху тях.

4. Бюрокрация за служители

Служителите усещат бюрокрацията поради т.нар. принцип „всичко в 4 екземпляра“. Примерен процес на въвеждане на информацията включва описването й в няколко дневника, написването на докладна, на базата на която започва работа. Следва оформяне на преписка, извикване на гражданите за сведения и установяване на потенциално престъпление. След това се изпраща към прокуратурата, която образува досъдебно производство, което връща в полицията и гражданите се викат повторно. Извън този тромав процес, служителите работят под постоянната заплаха да бъдат подведени под отговорност, тъй като тежката нормативна уредба не им позволява да са изцяло запознати с всички разпоредби. По този начин, служител, който си върши работата рискува да бъде наказан за това.

5. Доказателствена стойност на полицейския доклад

Когато един полицай присъства на престъпление, независимо от какъв характер, той е длъжен да изготви доклад. Същият доклад би следвало да има доказателствена стойност в съда. В България това не е така. Въпросният полицейски доклад служи единствено за отчитане пред началника, но няма практическа стойност при съдебното производство.

Новата инициатива на Фондация „Общество и сигурност“ е свързана с разглеждането на конкретни проблеми от сектор „Сигурност“ и възможностите за тяхното решаване. Нашата цел е да постигнем по-широк обществен дебат, защото проблемите на сектора засягат всички нас като граждани на България. За целта се свързахме с експерти от сектора и поискахме тяхното мнение за конкретни проблеми, които пречат на нормалното функциониране на МВР.

В поредицата „Цената на сигурността“ ще ви запознаем с пречките пред нормалното функциониране на министерството. Идеята ни е чрез обществен диалог да се потърсят решения, за да може реформата в МВР да бъде ефективна и зачитаща правата и интересите на гражданите и служителите във ведомството.

Темата на първото ни видео са предишните опити за реформиране на министерството. Вече повече от 20 години се говори активно за необходимостта от реформиране на МВР. Въпреки това, редица политици и политически сили се ограничават само до популистки изказвания за намаляване на бюджета или заветните 20 заплати. Никой не разглежда в дълбочина проблематиката на едно от най-ключовите министерства в държавата. Във видеото можете да се запознаете с позицията на експертите от СФСМВР, а тук ще очертаем основните проблеми, които те посочиха:

1. Липса на стратегическа визия

Един от главните проблеми, с които се сблъскват реформите досега е липсата на ясна идея за посока и дългосрочна реформа. Повечето реформи в министерството се осъществяват или по бюджетни съображения или като част от предизборна кампания. В зависимост от момента се намаляват разходите или се осигуряват допълнителни средства, които са крайно недостатъчни, но генерират медийно внимание. Честата промяна на правителства и невъзможността за постигане на консенсус за реформирането на МВР води до невъзможност за целенасочена реформа със стратегическа визия.

2. Минимални структурни промени

Повечето промени, които се извършват в МВР през последните години са свързани с преименуване на отделни структури или формално разместване. Не се променя начинът, по който функционира самото министерство. Това прави осъществените минимални промени неефективни. Експертите ни са единни, че МВР не може да бъде реформирано „на парче“.

3. Спокойствието на гражданите не е приоритет

Една от основните функции на държавата е да защитава своите граждани. В най-пряк смисъл, тази защита в съвременния свят се осъществява именно от МВР и неговите служители. Всяка адекватна реформа би следвало да постави на първо място интересите на гражданите, но това досега не се е случвало. Липсва нормален анализ на необходимостите на гражданите, който да послужи като отправна точка при реформирането.

4. Служителите са жертва на „реформите“

Другите пряко засегнати от т. нар. „реформи“ са служителите на министерството. За тях липсва спокойствието и сигурността да се концентрират единствено върху работните си задължения. Невероятно обемната нормативна база, нарушаването на сключени обществени договори и непрестанните промени в Закона за МВР не позволяват нормалното изввършване на служебните задължения от служителите в системата.

5. Хора, които нямат експертен потенциал реформират МВР

Повечето министри, които управляват ведомството в последните години са извън системата на МВР. Те не са запознати с начина, по който тя функционира. За съжаление, екипите им от експерти също са съставени от лица със съмнителен експертен потенциал. Това води до неадекватни и временни решения, които се отразяват трагично на нивото на сигурност в страната в дългосрочен план. За съжаление, тепърва ни предстои да усещаме ефектите от тези „реформи“ извършени от „експерти“.

Тази седмица започва новата ни поредица „Цената на сигурността“. В първото видео от поредицата ще потърсим отговор на въпроса: Защо реформите в МВР не дават резултат? Материалът ще бъде публикуван в 9:00 утре сутрин. Специални благодарности на НПО портал , които са медиен партньор на кампанията. Ще очакваме вашите коментари!

„Знаеш ли, ние, българите, сме един тъжен народ. Подиграваме се на полицаите, пеем песни за „ушев“, плюем го и осмиваме системата, а когато сме в беда именно „ушев“ е единственият, който може да помогне и от „разпни го“, започваме да скандираме отново „осанна“, а той – оплютият само иска да е полезен на хората и да им помага.

Най-тъжното е, че се чувствам горд с професията си, единствено и само, когато има страдание. Гордост и страдание в нашият случай са синоними. Хората се сещат, че си професионалист, че си призван да служиш, че си от добрите и че помагаш, само когато има жертви и когато ги е страх.

Много ми се иска хората да ми дават поводи за гордост в дните, в които са добре и се чувстват сигурни и спокойни, защото това са дните, за които аз работя. Искам да се гордея с професията си в тези дни, а случаите, в които има страдание и болка да са по-скоро изключение, отколкото правило.
(…)

Знаеш ли, преди време беше цинично, но сега е тъжно и безнадеждно. Тъжно е, че хората разпознават мен като полицай в истинският смисъл на думата, само когато страдат. И е тъжно, и е самотно!“

Снимка: СФСМВР

Все по-често виждаме самотни пожарникари, които се борят с огнената стихия, а ако са повече то задължително около тях има минимум два-три пожарни автомобила.
Замисляли ли сте се някога на какво се дължи фактът, че броят на пожарникарите е равен на броя на пожарните автомобили?
Една от причините е, че пожарникарите са малко и недостигат. Другата причина е много по-страшна и се дължи на нормативен пропуск и липсата на минимален брой пожарникари в екип. Въвеждането на минимален брой се отлага във времето и очакваме да има такъв едва средата на 2017 г.

В същата тази наредба пише, че при произшествие в затворено помещение, екипът от пожарникар и шофьор / най-честата практика/, трябва да изчака друг екип преди да влезе в горящото помещение. Това поставя приелите сигнала пожарникар и шофьор в безизходица: да влязат да помогнат на пострадалите или да изчакат помощ, около 15 – 20 минути в големите градове и много по-дълго време в малките, където помощ може да дойде от отдалечен град. По-скоро изключение, отколкото практика е на смяна да дежурят по трима, четирима пожарникари, като това е броят на дежурните в някои големи градове. В малките населени места положението е много по-страшно.
Следващият път, когато видите пожарникари, които стоят пред горяща сграда и не влизат да гасят пожара, не се гневете на тях, а на системата, която позволява да се случи това.
Следващият път, когато чуете за пострадал пожарникар, не забравяйте че много често това се е случило, защото на сигнала са се отзовали двама – единият е влязъл сам в огнената стихия, защото другият трябва да го осигури с вода. А трети няма.

Фотограф: Силва Тонева

Той се казва Стоян и живее в Константиново.
Потопът на 16 май 2016 г. го завари с пазарска чанта и на път към къщи.
Виждаше, че вали, но не подозираше, че водата може да залее селото, а и не беше чувал нищо за наводнения.
Разбра, че се случва нещо по виковете на хората, които чу. Обърна се и видя, че те сочат надолу към дерето, а там имаше много къщи. Затича се и докато се приближаваше към бурната вода пред погледа му минаха десетки картини и спомени –спомни си за Аспарухово, за загиналите хора, плачещите майки, издавените животни, но най-вече си спомни за тежката борба със стихиите и моментите на безсилие, в които беше попадал. Молеше се водата да не е толкова страшна и да може да направи нещо и да помогне.

Слезе почти до дерето и видя баба Димка. Тя не викаше за помощ. Беше застанала на едно островче, гледаше хората, които се събираха от другата страна на водата и тихо хлипаше. Сгушена и превита на две, гледаше как водата беше погълнала всичко. Осъзнаваше, че е въпрос на минути водата да повлече и нея.

В този момент, Стоян завърза около кръста си едно от въжетата, които мъжете до него държаха и тръгна през водата. Тя го повличаше, но той знаеше и имаше опит в справянето със стихиите. Гледаше напред, стъпваше смело и гледаше баба Димка в очите. Не броеше крачки и не мислеше за рисковете, а бързаше, защото знаеше, че водата приижда за секунди и животът на баба Димка зависеше от това колко бързо ще стигне до нея. Когато отиде на островчето и я хвана, тя затвори очи, мълчеше и стискаше ръката му с неописуема сила. Пусна го, когато беше вече на сигурно място, далеч на сушата.

На 23 и 24 април 2016г. в град Банско се проведе работна среща за определяне приоритетите на Фондация „Общество и сигурност“ до декември 2017г.

Работната среща е финансирана от Синдикална федерация на служителите в МВР по проект „Служителите в МВР и гражданите – партньорство за сигурност!“.

В работната среща взеха участие членове на Синдикална федерация на служителите в МВР, представители на неправителствени организации, с които Фондацията работи успешно в последната година и представители на академичната общност.

Основното предизвикателство, което бе идентифицирано от участниците в обучението бе организационното и административно укрепване и развитие на Фондацията, а приоритетните области, които се определиха за работа до края на 2017г. са свързани с подобряване имиджа на служителите в МВР и повишаване доверието на гражданите, работа с деца и младежи и изготвяне на стратегия за повишаване качеството на услугата „сигурност“, подкрепена не само от политическите партии, но и работодателски и неправителствени организации, академична общност и държавни институции.

В последните няколко години, когато чуем МВР асоциациите, които изникват в съзнанието ни са „неефективност“ и „реформа“. Всички ние сме наясно и  осъзнаваме факта, че все по-често, когато ставаме жертва или свидетел на дребни престъпления предпочитаме да покрием сами щетите, вместо да си усложняваме живота и да сигнализираме, да пишем обяснения, да ходим по 5-6 пъти до районното и накрая, след всичките тези усилия, да разберем, че сме част от „неразкритите престъпления“.

В същото време сме наясно, че това е една институция, която се финансира, подобно на всички държавни структури от нашите данъци, но ние като граждани нямаме контрол върху политиките на това ведомство. Всяка година чуваме статистически данни за разкриваемостта и се отчитат нива на повишаване – да, по 2-3%, но все пак ръст. В същото време, нашият живот не се променя. Ние не се чувстваме по-сигурни или по-спокойни за себе си и близките ни. Не сме повишили доверието си в МВР. Не вярваме, че ако сме ограбени или обрани, извършителите ще бъдат хванати.

Имаме усещане, че сме попаднали в омагьосан кръг, от който излизането е невъзможно, а МВР и услугата „гражданска сигурност“ става все по-скъпа и все по-неефективна.

Ако използваме прост математически подход ще установим, че населението в България намалява, а разходите за МВР се увеличават като абсолютна стойност и това на фона на липсващата полиция в българските села. Това за нас е неефективност и несигурност.

Много изследователи, представители на политически партии, местната власт или бизнеса ще кажат, че това не е така и че МВР е една работеща институция. И ще са прави… донякъде.

МВР работи, въпреки политическите назначения. Въпреки липсата на визия и стратегия за реформи. Въпреки лошите условия на труд, разбитите патрулки и липсващите консумативи.

МВР работи заради хората, които са останали в това ведомство. Хората, които обичат професията си. Хората, които искат да се гордеят с това, което правят. Хората, които искат да служат на гражданите. Хората, които искат реформа, но истинска, дългосрочна и отговаряща на потребностите на гражданите.

Тези хора имат нужда от нашата подкрепа, защото сигурността е наша обща и споделена отговорност и защото, за да бъдем сигурни и спокойни за себе си и близките си, трябва всички ние да поискаме МВР да се реформира по начина, по който ние като суверени смятаме за правилен.

Крайно време е да започнем да говорим за качество и да измерваме това качество.

Голяма част от работещите в МВР са готови за това. А вие?

В първата част от поредицата „Човекът зад униформата“ ви представяме Иво – пожарникар от Варна, любящ съпруг и баща. Поредицата ще ви срещне със служители на МВР от цялата страна.

‪#‎реформа‬ ‪#‎заедноможем‬

#заедноможем