‬

Тази седмица в „Човекът зад униформата“ ви срещаме с Вели – спасител от Ямбол!

‪#‎заедноможем

Време е да се запознаем и със Стойчо – полицай от Велинград. Тази седмица в „Човекът зад униформата“!

#‎заедноможем‬

„Искаме хората да бъдат рамо до рамо с нас. Ние имаме нужда от тяхната подкрепа и помощ.“

Фондация „Общество и сигурност“ е една от малкото граждански организации в България, която поставя като приоритет за своята дейност именно подобряването на услугата „гражданска сигурност“, което е неразривно свързано с подобряването на работата и условията на труд в системата на МВР. Във връзка с направеното от министър Бъчварова изказване по време на пресконференция в Министерски съвет на 13.01.2016 г. се чувстваме задължени да изразим официално становище.

Г-жо Бъчварова, на пресконференцията от 13.01.2016 год. вие заявихте, цитираме:

„Затова всеки един по-нататъшен опит по този начин да се критикува МВР – с обиди, нелепи твърдения, невярна информация – типично ченгеджийски номера, ще тълкувам като посегателство срещу обществената и националната сигурност.“

Молим Ви да поясните към коя точка от чл. 4 на Закона за ДАНС отнасяте критиките към МВР. Напълно права сте, че „обиди, нелепи твърдения, невярна информация“ не могат да послужат за конструктивен обществен диалог по темата, но единствено съдът може да класифицира критиките по отношение на МВР като такива. Вие нямате законовото право за това. В този ред на мисли, изразената от Вас позиция може да бъде възприета като ограничаваща свободата на словото, която е защитена от чл. 39 от Конституцията на Република България. Могат или не могат представители на медиите да критикуват МВР? Могат или не могат граждански организации да критикуват работата на министерството?

В друга част от своето изказване Вие заявихте:

„Реформите са на моя компютър. Как можеш да коментираш нещо, което не си видял“. Идва логичният въпрос, защо реформите си стоят на Вашия компютър, а не са поставени за обществено обсъждане? На организираната от нас кръгла маса на 18 декември 2015, ние призовахме към реформа, която да вземе под внимание интересите на граждани и служители в министерството. Към повече прозрачност в управлението на над 1 млрд. лева, които са пари на данъкоплатците. Реформа в министерството може да се извърши единствено с широка обществена подкрепа и очевидни действия в интерес на гражданите. Нима не подкрепяте това мнение, г-жо Бъчварова?

Няма да насочваме излишно внимание към други части от Вашето изказване, които са не по-малко спорни и неотговарящи на законовите рамки на Вашата длъжност. Ще направим забележка, че „приоритетни групи“ за МВР не може да има, тъй като това би противоречало на чл. 6 от Конституцията на Република България.

Фондация „Общество и сигурност“ не приема идеята за еднолични решения, които засягат цялата българска общественост. Ние открито се противопоставяме на всякакъв опит за ограничаване свободата на словото и реформи в МВР, които не са заложени на базата на детайлно проучване в министерството и след обществен дебат по въпроса.

И ние казваме „Стига вече“! Стига вече парцелирани реформи. Стига вече икономии, които запълват бюджета за следващите 12 месеца без дългосрочна визия. Стига вече реформиране без да има поне елемантарна форма на анализ в самото министерство. Фондация „Общество и сигурност“ призовава към прозрачност и би подкрепила всяка Ваша инициатива в тази посока, но нито една реформа, която не е съобразена с нуждите на граждани и служители не може да получи нашата подкрепа.

Тази седмица в „Човекът зад униформата“ ви срещаме с Оля, която ни разказа за своята работа и за това какво иска най-много да се промени в МВР!

#‎заедноможем‬

В последните няколко години, когато чуем МВР асоциациите, които изникват в съзнанието ни са „неефективност“ и „реформа“. Всички ние сме наясно и  осъзнаваме факта, че все по-често, когато ставаме жертва или свидетел на дребни престъпления предпочитаме да покрием сами щетите, вместо да си усложняваме живота и да сигнализираме, да пишем обяснения, да ходим по 5-6 пъти до районното и накрая, след всичките тези усилия, да разберем, че сме част от „неразкритите престъпления“.

В същото време сме наясно, че това е една институция, която се финансира, подобно на всички държавни структури от нашите данъци, но ние като граждани нямаме контрол върху политиките на това ведомство. Всяка година чуваме статистически данни за разкриваемостта и се отчитат нива на повишаване – да, по 2-3%, но все пак ръст. В същото време, нашият живот не се променя. Ние не се чувстваме по-сигурни или по-спокойни за себе си и близките ни. Не сме повишили доверието си в МВР. Не вярваме, че ако сме ограбени или обрани, извършителите ще бъдат хванати.

Имаме усещане, че сме попаднали в омагьосан кръг, от който излизането е невъзможно, а МВР и услугата „гражданска сигурност“ става все по-скъпа и все по-неефективна.

Ако използваме прост математически подход ще установим, че населението в България намалява, а разходите за МВР се увеличават като абсолютна стойност и това на фона на липсващата полиция в българските села. Това за нас е неефективност и несигурност.

Много изследователи, представители на политически партии, местната власт или бизнеса ще кажат, че това не е така и че МВР е една работеща институция. И ще са прави… донякъде.

МВР работи, въпреки политическите назначения. Въпреки липсата на визия и стратегия за реформи. Въпреки лошите условия на труд, разбитите патрулки и липсващите консумативи.

МВР работи заради хората, които са останали в това ведомство. Хората, които обичат професията си. Хората, които искат да се гордеят с това, което правят. Хората, които искат да служат на гражданите. Хората, които искат реформа, но истинска, дългосрочна и отговаряща на потребностите на гражданите.

Тези хора имат нужда от нашата подкрепа, защото сигурността е наша обща и споделена отговорност и защото, за да бъдем сигурни и спокойни за себе си и близките си, трябва всички ние да поискаме МВР да се реформира по начина, по който ние като суверени смятаме за правилен.

Крайно време е да започнем да говорим за качество и да измерваме това качество.

Голяма част от работещите в МВР са готови за това. А вие?

Честита Нова година, приятели! Пожелаваме на всички една здрава, успешна и щастлива 2016-та! И още в началото на годината ви срещаме с Наско от Петрич.

‪#‎заедноможем‬

В първата част от поредицата „Човекът зад униформата“ ви представяме Иво – пожарникар от Варна, любящ съпруг и баща. Поредицата ще ви срещне със служители на МВР от цялата страна.

‪#‎реформа‬ ‪#‎заедноможем‬

#заедноможем

© Всички права запазени. Фондация „Общество и сигурност“, 2015. Всички авторски права върху текста са запазени за Фондация „Общество и сигурност“. Фондация „Общество и сигурност“,  допуска използване на текстове с единствено условие да бъде цитиран източникът

Въведение:

 В периода април – септември 2015г. беше проведено изследване с цел да се установят  политиките за сигурност на местно и регионални ниво, както и да се измери личното усещане за сигурност на гражданите на Република България.

Изследването протече в две направления: 1) Количествено изследване, чрез попълване на онлайн анкета, извършено в периода април – септември 2015 и 2) Провеждане на регионални форуми с представители на местна власт в периода април – юни 2015г.

Сигурността, в контекста на изследването беше разглеждана като базисна потребност, която трябва да бъде удовлетворявана посредством интегрирани политики, които обхващат не само националната сигурност, но засягат социалната, финансова, икономическа, образователна и здравна сигурност.

Сигурността е потребност, породена от недостига: тя изисква физически или психологически условия, които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато потребността от сигурност бъде удовлетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, и поведението на човека се променя.

Изследването има за цел да се зададат въпроси и утвърдят най-често срещаните поведенчески модели за справяне с несигурността. Проучването постави отделната личност и нейните потребности в центъра на всички политики за сигурност и имаше за цел да потвърди или опровергае мултидисциплинарното разбиране на Фондацията за сигурност, което включва и важният елемент: защита на човешките права.

При обявяването на изследването и при подбора на целевата група на анкетираните изрично беше указано, че в него се търсят за участие икономически активни хора, представители на структури на гражданското общество и представители на местната законодателна и изпълнителна власт.

В България към момента не е правено подобно изследване, което да идентифицира моделите за справяне с несигурността, доверието в институциите и най-вече да установи индивидуалното усещане за сигурност. Изследването поставя началото на един дълъг процес, където ще се промени разбирането за сигурността и отделната личност ще има все по-голямо влияние върху формирането, прилагането и изпълнението на политики за сигурност.

Избраният метод за проучване на усещането и политиките за сигурност, може да бъде определен като комплексен, включващ количествено изследване чрез онлайн анкета, популяризирана сред определен кръг граждани на Република България и качествено изследване за политиките за сигурност, посредством провеждане на регионални форуми за поканени представители на местната власт.

Методология

При избора на методологията за провеждане на  изследването беше отчетен характера на поставената цел и бяха спазвани следните принципи: прецизност, доказана висока етичност, уважение на дискретността и ефективно съчетаване на количествените с качествените показатели и критерии.

Количествен подход

Важен аргумент в полза на прилагането на количествен подход бе, че проучване може да бъде повторено отново след няколко години и да се проследи и измери промяната на личното усещане за сигурност и политиките в тази сфера, както и доверието в институциите.  Количественото проучване може да бъде разширено и да бъдат добавени и нови въпроси в зависимост от контекста и промяната в средата за сигурност, което ще позволи да се измери развитието на посочените показатели във времето.

Качествен подход

Качественият подход позволява фокусирането в дълбочина върху конкретни територии и проблеми на местната власт и задоволява нуждите на настоящето изследване, но при условие, че се направи внимателен подбор на методиката и на изследваните общини. Избраният метод за провеждане на качественото изследване бяха регионални форуми в 5 областни центъра – Варна, Бургас, Плевен, Смолян, Пловдив и 1 общински център – Казанлък. Във форумите взеха участници представители на областни администрации, ОДМВР, РСПБЗН, местна власт, неправителствени организации, граждани и медии. Несъмнено това предопредели възможността след анализ на резултатите от количественото и качественото изследване да се пристъпи към изводи и заключения, за които да се предполага, че ще са валидни за повечето граждани на Република България и представители на местната власт.

Количествено изследване – анкета

Анкетният лист съдържа само затворени въпроси. Независимо от относително ниските равнища на получавани отговори при он-лайн анкетите, бе използван именно този инструмент, защото целевата група на изследването са икономически и граждански активни хора, които разпознават проблематиката. За по-добро достигане до целевите публики бяха разпространени за попълване и няколко въпросника, бяха публикувани в седмичните бюлетини на ФРМС, Програма достъп до информация и „За фондовете“, а също така и бяха изпратени по имейл до представители на неправителствени организации. Въпросникът беше публикуван на сайта на Фондация „Общество и сигурност“, Порталът за неправителствени организации www.ngobg.info, а също така във фейсбук страницата и групите на Синдикална федерация на служителите в МВР.

Анкетата беше разпространявана и офлайн сред участниците в регионалните форуми, след което бе обработена заедно с резултатите от онлайн-проучването. В приложение „Количествен въпросник” в края на настоящия анализ е публикувана анкетната карта.

Качествено изследване – регионални форуми

Използваната методология за идентифициране на спецификите на всяка една територия, идентифициране функцията и отговорностите на представителите на различните заинтересовани страни и дискутирането на едни и същи въпроси, комбинират качествените и количествени подходи за целите на теоретичния анализ.

Методът предоставя възможност да се проведе дискусия и да се идентифицират основните предизвикателства пред сигурността и политиките за сигурност на местно ниво, а също така и ролята на местната власт, правоохранителните органи, гражданите и медиите за решаване на проблемите, с които се сблъскват и справяне с нарастващата несигурност.  Провеждането на форуми позволи да се води групата целенасочено към темата и да се структурират резултатите от тях. В същото време по този начин се избегна риска, който се забелязва в дълбочинните интервюта да се акцентира върху субективните възгледи на респондентите и те да се отразят негативно на изследването.

Що се отнася до въпросите, обсъдени на регионалните форуми, то те са:

1. Кои са предизвикателствата, с които се срещат институциите по отношение на услугата «гражданска сигурност»?
2. Кои са добрите практики и успехи на местно и регионално ниво и как да ги направим национални политики?
3. Как да насърчим гражданите да бъдат проактивни по отношение на услугата «гражданска сигурност»?
4. С какво да започнем?

Важно е изрично да се подчертае, че подреждането на въпросите отразяват не толкова йерархията на тяхната значимост, колкото имат за цел да се постигане етично, целенасочено,  смислено и резултатно структуриране на дебатите, с цел придобиване на задълбочена представа за ситуацията във всяка територия, идентифициране на добрите практики и стратегии за мобилизиране на обществена подкрепа в изготвянето и реализирането на политики за сигурност и първоначалните действия, които участниците са готови да предприемат.

Изследвана съвкупност

Целевата група, идентифицирана за количествения въпросник, е  съставена от икономически и граждански активни хора, представители на структури на гражданското общество и представители на местната законодателна и изпълнителна власт. В целевата група са включени и служители в МВР. Участниците в изследването са разпределени в 5 възрастови групи и 5 типа населени места.

Комбинирайки опита, знанията и оценките на целевата група се постигна възможно най-оптималният резултат по отношение на личното усещане за сигурност сред икономически и граждански активните граждани на Република България.

Би следвало да се подчертае, че всички участници в качественото проучване показаха висока степен на отвореност и разбиране по темата, демонстрирайки ясно желанието си да осветлят в детайли всички разисквани въпроси. В процеса на разговорите бе получена много голяма по съдържание и по обем информация. Цялата релевантна информация в нейната същност е отчетена и интегрирана в анализа на проблемите и предложенията за тяхното решавани, публикувани във втората част на настоящия документ. Все пак, предвид обемните ограничения, част от информацията е представена в синтезиран вид.

Регионалните форуми се проведоха в 6 града – Плевен, Смолян, Варна, Бургас, Пловдив и Казанлък и в тях взеха участие 78 души.  Във форумите бяха представени следните институции: областна администрация, общинска администрация, доставчици на социални услуги, неправителствени организации, работещи в сферата на правата на човека, превенция и борба с домашното насилие, превенция на зависимостите, младежки работници, представители на Областни дирекции на МВР, общински кметове и кметове на населени места, регионална дирекция „Бюро по труда“. Целта на качественото изследване беше да се установи подкрепата на местно ниво за концепцията на Фондация „Общество и сигурност“ за услугата „гражданска сигурност“, както и да се идентифицират основните предизвикателства, с които се срещат представителите на различните заинтересовани страни и споделят утвърдените на местно ниво добри практики за повишаване на личната сигурност на гражданите. Втората цел на форумите беше да се определят най-важните мерки, които е необходимо да се предприемат на местно, регионално и национално ниво за повишаване сигурността на гражданите.

Специфични цели на изследването

Специфичните цели, които се поставиха, са:

–   Да се установят нагласите на гражданите на Република България в областта на личната сигурност и безопасност;

– Да се установи доверието в институциите и поведенческите модели в ситуация на несигурност;

– Да се идентифицират конкретни мерки, които да се предприемат, за да се отговори на потребностите от сигурност на гражданите;

– Да се предвидят бъдещите тенденции гражданската сигурност – на базата на проведеното изследване и промяната на геополитическата обстановка;

–   Да бъдат очертани основните параметри на модел или рамков документ, около който да се обединят представители на изпълнителна и законодателна власт за подобряване средата за сигурност;

–  Да се формулират препоръки, основаващи се на резултатите от проведеното проучване за представители от изпълнителна и законодателна власт, правоохранителни институции и структури на гражданското общество;

РЕЗУЛТАТИ ОТ КОЛИЧЕСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ

Демография

Общият брой респонденти е 468 души, от които 260 (56,4%) мъже и 201 (43,6%) жени. Най-голям е делът на живеещите в областен център – 44,9% (211 души – 126 мъже и 85 жени), а след това са жителите на София – 28,1% (132 души – 68 жени и 62 мъже) и лицата населяващи общински центрове – 23% (108 души – 43 жени и 65 мъже). Най-малък е броят на участниците от чужбина – 0,9% (4 души, от които всичките жени) и живеещи на село – 3,2% (15 души – 4 жени и 11 мъже).

Най-голям е делът на лицата на възраст 36-45 години (42,8% – 201 души), от които 124 са мъже, а 73 – жени. Делът на респондентите на възраст 26-35 години е 23,6% (111 души), като 56 са мъжете, а 55 отговорилите жени. 21,7% или 102 души са участниците в изследването на възраст 45-55 години, от които 43 жени и 58 мъже

Усещане за лична сигурност и средата за сигурност

Делът на гражданите, които се чувстват несигурни за себе си и своите близки е 73,8% от общия брой участници в изследването, докато тези, които се чувстват сигурни е 16,8%. Малко над 9% са тези, които не могат да определят личното си усещане за сигурност.

Забелязва се малко по-високо ниво на несигурност сред мъжете в сравнение с жените, тъй като 70% от жените и 76% от мъжете са казали, че не се чувстват сигурни за себе си семействата си, а 15% от жените и 18% от мъжете са казали, че се чувстват сигурни. Делът на жените (14%), които са казали, че не могат да определят усещането си за сигурност е два пъти по-голям от мъжете (6%) дали този отговор.

Най-голям е делът на несигурност сред лицата във възрастовата група 36-45 години (77% или 155 души), несигурност изпитват 75% (76 души) от респондентите на възраст 46-55 години, 73% (22 души) от лицата на възраст над 55 години и 69% (77 души) от лицата на възраст 26-35 години. Най-ниска е несигурността сред лицата на възраст 19-25 години (58% от респондентите в тази възрастова група или 15 души).

Според 43,7% (205 души) от участниците в изследването има трайна тенденция за увеличаване на личната несигурност в сравнение с 2010г., а 30,7% (144 души) се чувстват еднакво несигурни, както през 2010, така и през 2015г.

Едва 7% (33 души) отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство?“ с „Не“. Аналогично е положението и с тези, които отчитат едни и същи нива на сигурност за периода 2010-2015г. (14,1% или 66 души), като 16 души от тях са казали, че не се чувстват сигурни за себе си.

По-голямата част от респондентите (59,6%) са били жертва или свидетел на престъпление в последните 5 години, като 10.6% са били и жертва и свидетел, 21,3% са били жертва на престъпление, а 27,7% са били и свидетели на престъпление.

Най-голям е делът на участниците в изследването, които се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж (72,3%), измама (38,3%), посегателство и нанасяне на телесна повреда (34%) и корупция (31,5%). Най-слаби са притесненията на респондентите, че могат да станат жертва на отвличане и противозаконно лишаване от свобода (2,3%), изнудване (6%) и убийство (7%).

Делът на гражданите, които се притесняват, че ще станат жертва на бездействие на институциите е изключително голям (65,3%) и се нарежда на второ място след страхът, че ще станат жертва на кражба и грабеж.

Доверие в институциите по отношение на личната сигурност

 Най-разпознаваемата институция и тази, която се ползва с най-високо доверие е полицията (61,3% или 288 души), а след нея се нареждат съд (27,2%), пожарна безопасност (23,8%) и прокуратура (19,6%). Най-неразпознаваемите институции по отношение на личната сигурност са областна администрация (0,2%), неправителствени организации (5,1%) и общинска администрация (5.7%). Народното събрание и охранителните фирми са с едно и също доверие от гражданите (6,4%).

Изключително висок (27,2%) е делът на лицата, които са казали, че не вярват на никоя от институциите и разчитат само на себе си, както и на тези, които се доверяват на приятели на властови позиции (11,5%).

Потребности на гражданите и мерки за подобряване на средата за сигурност

Най-голям е делът – 68,7%,  на лицата, които искат да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура. На второ  място – 56%,  изследваните лица са посочили, че е необходимо да се  промени цялостно работата на институциите и да насочат усилията си върху реална превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност. А на трето място, 54,9% от участниците в изследването са поставили необходимостта от приемане и налагане на по-строги мерки за извършителите на престъпления.

Респондентите, отговорили, че за тях е важно да виждат по-често полицейско присъствие са 26,2%, а 20,4% са посочили, че за тях е важно правоохранителните органи и местни институции да съдействат и сътрудничат на гражданите.

Повече от една трета от участниците в изследването са пожелали да се предприемат мерки, повишаващи тяхната информираност и да развиват собствени умения, като 20% са посочили, че за тях е важно да знаят какво да правят в различни ситуации,  а 16% са пожелали да притежават необходимите умения, така че да решават проблемите си сами.

Най-малък е делът на тези, които искат да познават районния си инспектор (2,1%) и искат да има функциониращи доброволчески отряди към общината (3.2%).

Според участниците в изследването е най-важно да се подобри работата на съд и прокуратура (78,5%), да се промени и реформира МВР (61,3%) и да се подобри взаимодействието между институциите (58,6%).

Повече от 30% от участниците в изследването са пожелали да се предвидят мерки и инструменти за гражданско участие в изготвянето на стратегически документи и да се сформират обществени съвети, които да наблюдават изпълнението на политиките за сигурност на местно и национално ниво.

Почти 30% от респондентите са заявили необходимост да се повиши информираността на гражданите за ролята на различните институции и как да реагират в различни ситуации. Делът на лицата посочили този отговор, кореспондира с броя на лицата заявили да се повиши тяхната лична информираност и да развият конкретни умения за справяне в различни ситуации, в които има риск за тяхната сигурност.

ИЗВОДИ

1. Гражданите на България се чувстват несигурни за себе си и своите близки.
2. Тенденцията е за влошаване на средата за сигурност.
3. Полицията е институцията с най-голямо доверие, а съдът е на второ място с повече от два пъти по-ниско доверие.
4. Близо 40% от респондентите не вярват на никоя от институциите и разчитат само на себе си или на приятели на властови позиции.
5. Най-голямото притеснение на гражданите на България е да станат жертва на кражба или грабеж и бездействие на институциите.

 РЕЗУЛТАТИ ОТ КАЧЕСТВЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ

При проведените форуми бяха обсъдени в детайли предизвикателствата, пред които се изправят представителите на местната власт, неправителствените организации, МВР, в т.ч. РСПБЗН и медиите.

Представителите на различните заинтересовани страни декларираха, че понятието „сигурност“ е много важно и че подобни дебати и обсъждания не са провеждани до сега.

„Чувствам ли се аз сигурен в дома си? На пътя? Сигурен ли съм, че следващият месец ще успея да си платя сметките? Имаме ли енергийна сигурност? Сигурен ли съм, че ако ми се случи нещо, тези около мен ще вземат отношение? За съжаление, отговорът е „НЕ“!“

Споделиха, че понятието „сигурност“ е широкоспектърно и е ценно, че посредством тези срещи се цели то да се изпълни със съдържание и да има не само унифицирано разбиране за сигурността, но и единен подход на местно, областно и национално ниво. Те определиха темата като изключително важна и споделиха, че нейното обсъждане не е навременно, а закъсняло, защото в момента гражданите живеят в ситуация на изключителна несигурност и непознаване ролята на институциите, което в съчетание с тяхната неефективност и ниското доверие в тях прави ситуацията изключително рискова.

Много сериозно внимание беше обърнато на социалната несигурност и на липсата на семейно възпитание, което се дължи на този вид несигурност.

„Няма как да предоставиш или възпиташ сигурност, ако ти самият не си сигурен.“

Една част от участниците във форумите споменаха, че в обществото цари абсолютна несигурност – сред семействата, в училище, на улицата, в градския транспорт и най-вече в селата. Те казаха, че всички ние сме несигурни в себе си, защото не сме подготвени и не знаем как да реагираме. Основен извод от форумите, бе че не може да се създаде сигурна среда, ако не се разглежда сигурността във всичките и аспекти и ако не се постави личната сигурност в центъра на политиките на местно и национално ниво.

„Самите служители в МВР не разполагат с убеденост в себе си и собствената си институция – чадърите, политическото влияние, липсата на подкрепа от ръководителите си. Именно поради това, често вместо да се „вземе правилното отношение“, ние избираме да не вземаме такова.“

Голяма част от действащото към момента законодателство бе определено като ретроградно и неадекватно на съвременната среда за сигурност. МВР бе определена като неефективна, но единствената останала институция, която доставя услугата „сигурност“ на гражданите.

Основните проблеми, които бяха идентифицирани като влияещи негативно върху средата за сигурност на местно, областно и национално ниво са:

• Гражданите не са информирани и не познават различната роля и функции на институциите и не притежават умения за адекватна реакция в ситуация на бедствия, аварии и кризи. Липсва гражданска активност и отношение на хората по темата.

„Правим много неща, а необходими ли са?“

• Гражданите не само не мислят за собствената си сигурност, но и създават риск за живота на околните със своето рисково поведение и отношение.
• Голяма част от гражданите се информират от медиите, а много малка част от тях дискутират и образоват по теми, свързани с гражданските права и сигурност.
• Липсват обучителни програми за деца и младежи по темата „сигурност“ в контекста, разглеждан от Фондация „Общество и сигурност“ като базисна потребност. Часовете по безопасност на движението и развитие на умения при бедствия и аварии се неглижират и много често не се провеждат. Необходимо е да има диференцирано обучение за децата, съгласно техните индивидуални и специфични образователни потребности.  Голяма част от децата използват социални мрежи и не знаят какви са реалните опасности там. Комуникират с непознати хора, публикуват снимки на семействата си, отбелязват се във всеки момент къде са, което създава огромен риск за тяхната сигурност. В същото време в училищата не се провеждат подобни часове, експертите по кибер-престъпления са малко, а полицаите не се обучават по тази тема и не могат да проведат успешни информационни кампании.
• Голяма част от неправителствените организации не са легитимни, поради което доверието в тях е много ниско.
• Липсват знания за „активно гражданство“ като част от това се дължи на липсата на гражданско образование в училище и целодневните детски градини, тъй като образованието е в пряка връзка със сигурността. Необходимо е гражданите на Република България да се осъзнаят като активни граждани и да изискват добро отношение към тях и индивидуален подход.
• Голяма част от представителите на изпълнителната и законодателна власт на местно и национално ниво, прикриват действителните проблеми и не предприемат действия за тяхното решаване, което е възможно, тъй като няма достатъчно ефективни модели за гражданско участие и мониторинг.
• Споделя се, че има немалко полицаи, които са част от силови структури и за съжаление техните методи за споделени и одобрявани от много граждани.
• На местно, регионално и национално ниво „сигурността“ не се разглежда като мултидистиплинарен проблем и липсват интегрирани политики за повишаване на личната сигурност.
• Процедурите за граждански контрол и участие не касаят темата „сигурност“ или ако има такива, които позволяват достъп на гражданите то те са много малко, тъй като голяма част от информацията се счита за класифицирана.
• Доверието в институциите е ниско и гражданите не подават сигнали за налични проблеми и рискове. От една страна това се дължи на предубеждение към администрацията и очаквания „да те бавят и да не ти свършат работа“, а когато проблемът на гражданина бъде решен бързо, то това се възприема като изключение, вместо като правило.
• Липсват не само успешни, но и дългосрочни  програми за превенция на национално ниво. Наблюдават се успешни модели на взаимодействие на местно ниво между неправителствени организации, образователни и местни институции, но те са по-скоро по инициатива на някоя от заинтересованите страни и са такива, поради желанието на партньорите, а не защото има политики в тази сфера.
• Голяма част от програмите и плановете за действие на местно и областно ниво са формални и неефективни. Те съществуват, но в тяхното изготвяне не се включват представители на различни социални групи, а съществува практика да бъдат „спускани отгоре“. Липсва реална децентрализация и прилагане на подхода „отдолу-нагоре“.

„Това, че нещо съществува не означава, че работи и че причината за това е в нас.“

• Хората са демотивирани и пасивни, което оказва пряко влияние върху ефективността на институциите на местно ниво. Голяма част от процедурите предвиждат реакция, само и единствено след подаване на сигнал. Превенцията не е приоритет на местните власти, а в голяма част от случаите липсва човешки и финансов ресурс за това. Именно поради тази причина се разчита основно на гражданите, които са пасивни или не познават процедурите за подаване на жалби и сигнали. Друг проблем, който бе споменат в контекста на пасивността на гражданите бе желанието „някой друг да ни свърши работата“ и най-вече нагласата „общината е длъжна, нали аз им плащам заплатите с данъците си“.
• Липсва национална визия и стратегия за сигурност, където фокусът да е върху отделния човек и спецификите на отделните населени места.

„Липсват държавниците и държавническото мислене.“

„Липсва гражданско общество и когато се установи даден проблем, никой не реагира. Чакаме една институция да оправи всичките проблеми на гражданите.“

• По-голямата част от служителите в държавните институции, не притежават необходимата квалификация за решаване на проблеми касаещи личната „сигурност“ и правене на политики на местно ниво в тази област.
• Много важен проблем, който оказва пряко влияние върху доверието в институциите са недобросъвестните служители, злоупотребата с власт и политическите назначения.

„Това е политическа вакханалия!“

• Съдебната система бе определена като преднамерена към служителите в МВР и когато свидетелстват в съда думата на служителя се противопоставя на думата на гражданинът, на когото е повдигнато обвинение и показанията на двамата са с една и съща тежест.

„Необходима е коренна промяна.“

• Служителите в отделните институции не са овластени да вземат самостоятелни решения в ситуации, в които има риск за сигурността на хората. Известна самостоятелност имат служителите в МВР, но са зависими от социални служби, лечебни заведения, неправителствени организации и др.
• Има сериозни проблеми с лица с психична болест и възрастни хора, които най-често стават жертви, а институциите трудно синхронизират работата си.
• Една от  основните причини полицията  да  не може  да  реагира адекватно  е  свързана с  финансирането  и правилното  разпределение  на средствата. Налаганите в последните  години  лимити  на  патрулните   автомобили, абсолютно остаряла материална база, нулевото обезпечаване с материали за ежедневната  работа  и т.н. са  фактори  които  директно  оказват  негативно  влияние  върху  бързата и ефективна  работа.

Цялото изследване може да бъде намерено тук.

65% от българите се страхуват да не станат жертва на бездействието на институциите, а близо 74% от гражданите чувстват несигурност, живеейки в България. Неприятната статистика проучването на фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи, както и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи. Резултатите са на базата на проведените 6 форума и близо 500 анкетирани души.

Според резултатите на изследването близо 60% от анкетираните са ставали жертва на престъпление, а най-много от българите се страхуват да не станат жертва на грабеж. 40% пък се чувстват по-несигурни, в сравнение с 2010 година. Едва 7% отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 на сто от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство?“ с „Не“.

Тенденцията за недоверие в органите на реда остава. Пред София topnovini.bg директорът на фондация „Общество и сигурност“ Радостина Якимова обясни, че зачестилите случаи с полицейско насилие, което виждаме първо в медиите, са достатъчно показателни за недоверието на обществото.

„Според нас фактът, че първо в медиите изтичат подобни сигнали, че ако заснемем или станем жертва на полицейско насилие, ние първо го изпращаме към медиите, а не в полицията, това означава, че нямаме доверие в тази институция. Това означава, че нещата коренно трябва да се променят. Гражданите имат това желание. Въпросът е, че полицията, съдът и прокуратурата са взаимно свързани. Има нещо изключително сбъркано в цялата система“, заяви Якимова.

Източник: topnovini.sofia.bg

Системата на МВР е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи. Освен товакариерното развитие зависи не от качеството на работата, а от чисто субективни фактори. Това води и до усещане за несигурност.

Такъв профил на днешния служител на МВР се очертава от изследване на мотивацията на служителите на МВР, представено на дискусия в София, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в МВР и зам.-министърът на вътрешните работи Цвятко Георгиев, съобщава БиТиВи.

В изследването полицаите посочват, че не разполагат с почти никаква материална база, а и нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа.
Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа, а като допълнително в момента се прибавя притеснението, че може да отпаднат 20-те заплати при пенсиониране.

Освен социалните реформи, служителите на МВР изпитват несигурност и от структурните промени, които се случват периодично като вливане и изваждане на ДАНС, ГДБОПкато служби и промени Закона за МВР и други нормативни актове.

Паралелно с това изследване на дискусията бе представено и друго – то показва настроенията на гражданите и чувството им за сигурност.
Според него 73.8% от анкетираните не се чувстват в безопасност, а близо 60 на сто са били жертва на престъпление.

С изключително ниско доверие се ползват всички институции, като цели 27% не разчитат на която и да е от тях, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ.

Основният извод от нея беше, че са необходими сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да мотивира служителите си.

Източник: news.ibox.bg

Системата на МВР е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи, едновременно с това пък няма почти никаква материална база, а кариерното развитие зависи от чисто субективни обстоятелства, а не от качеството на работата. Това показва изследване на мотивацията на служителите на силовото ведомство и тяхната мотивация.

То беше представено на дискусия в столицата, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в МВР и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи. Основният извод от нея беше, че са необходими сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да мотивира служителите си, съобщава БГНЕС.

Полицаите посочват, че нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа. Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа. Във връзка с това в момента има и притеснения, че може да отпадне даването на 20 заплати при пенсиониране.

Това идва на фона на вливане и изваждане на ДАНС и ГДБОП от МВР и голямо количество промени в ЗМВР и други нормативни актове, с което се затруднява работата на униформените.

Друго представено изследване показва настроенията на гражданите и чувството им за сигурност. Оказва се, че 73.8% от анкетираните не се чувстват в безопасност, а близо 60 на сто от запитаните 468 граждани са били жертва на престъпление.

С изключително ниско доверие се ползват всички институции, като цели 27% не разчитат на която и да е от тях, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ.

47 на сто не търсят помощ от никого.

Източник: Бтв новините

Служителите в МВР, както и представителите на структурите на гражданското общество, участвали в процеса на идентификация на подходите, стигнаха до един основен извод: преди да се утвърди визия и да се изготви стратегия за дългосрочна реформа, е необходимо те да бъдат подложени на широко обществено обсъждане с представители на неправителствени, професионални и синдикални организации.

МВР през 2030 г.  – едната гледна точка и единият възможен подход:

Един от подходите за реформиране на МВР в случай, че не се говори за структурна промяна, е да се разгледа реформата като желан ефект по отношение на служителите, да се идентифицира необходимата организационна промяна, която да осигури по-високо качество на услугата „сигурност“ и да гарантира по-добро и ефективно обслужване на гражданите. В този случай е необходимо да се приложи тактическия подход, който е базиран на предварително идентифицирани проблеми, които е необходимо да бъдат решени.  Ако бъде избран този подход за реформиране, то е необходимо да се предприемат мерки, които към 2030 г. да гарантират постигането на следните резултати:

По отношение на гражданите на Република България:

• Постигната удовлетвореност от услугата „сигурност“ и дефинирани параметри и индикатори измерващи нейното качество на всички нива в МВР.
• Изготвен ясен план и определени подходи  за повишаване качеството на услугата „сигурност“, които преди да бъдат приети са обсъдени с гражданите на Република България.
• Повишено обществено доверие в МВР.
• Създаден механизъм, който позволява участие на гражданите в процеса на вземане на решения.
• Улеснена комуникация между гражданите и служителите в МВР.
• Облекчени административни процедури и намаляване на сроковете за издаване на документи.
• Зачитане на човешките права и достойнство.

Подобрено взаимодействие между МВР и институции от други ключови сектори като здравни институции, социални служби, прокуратура и съд, което да утвърди нов подход и позволи прилагането на принципа на „управление на случай“. Прилагането на този подход  ще намали сроковете за гражданите и ще повиши ефективността на услугата „сигурност“.

По отношение на служителите:

• Актуализирани и адекватно променени категориите труд съгласно вида дейност, която се извършва.
• Предвидени допълнителни компенсации за служителите, които работят в рискова среда и ясно обособени социални пакети съгласно вида труд, който се полага.
• Изготвени и спазвани ясни критерии за подбор и обучение на служители, осигурени материална база,  консумативи и ясен механизъм за повишаване на  професионалната квалификация и подготовка.
• Ясно дефинирани правомощия на служителите в различните звена, създадени механизми за правна защита и изкоренена презумпцията за виновност на служителите.
• Създаден и прилаган механизъм за оказване на психологическа подкрепа, превенция и намаляване на професионалния стрес, супервизия и менторска програма, позволяваща на служителите, които не могат да работят на терен и/или са се пенсионирали, да предават своя професионален опит.
• Променен принципа на функциониране на синдикатите в МВР – осигурено финансиране /целево и проектно/ за дейността на синдикалните организации, осигурен функционален имунитет за синдикалните лидери и утвърден механизъм за провеждане на избори, които да утвърждават синдикатите, които да представляват служителите в Съвет за социално партньорство.
• Подобрен имидж на служителите в МВР и повишено обществено доверие.
• Повишена мотивация и удовлетвореност от работата на служителите в МВР.

По отношение на системата:

• Завършена реформа и централизирана/децентрализирана система
• Създаден механизъм за избор на служители на ръководни длъжности на местно, регионално и национално ниво, базиран на концепции за развитие, а не на политическа принадлежност.
• Осигурена материално-техническа обезпеченост на служителите за безпроблемно реализиране на техните професионални задължения.
• Създаден и институционализиран механизъм за гражданско наблюдение и контрол на дейността на МВР и промяна на политики и програмни документи след консултиране със съответния орган /обществен съвет/.
• Реално прилагане на принципите на публичност, прозрачност и отчетност на системата.
• Дефинирани ясно и детайлно функциите на МВР и всеки един служител.
• Осигурени финанси, обезпечаващи цялостната дейност на МВР.
• Въведена система за електронни услуги и намален обемът хартия, който се използва.
• Пресцентърът на МВР работи за подобряване имиджа на служителите, а не на политическото ръководство.

МВР през 2030г. – другата  гледна точка и вторият възможен подход:

Вторият възможен подход, който бе идентифициран, е стратегическият и той е свързан с обединение около ролята и функциите, които трябва да изпълнява МВР и е базиран на разбирането, че основната функция на МВР е полицейска и основната цел на ведомството е да  опазва обществения ред и вътрешна сигурност. Ако се изходи от това разбиране и то се утвърди, е необходимо когато се говори за реформа и визия за МВР към 2030 г., те да целят постигането на следните резултати:

1. Финализирана административна реформа, повишено качество и ефективност на системата по отношение услугата, която се предоставя. Необходимо е, когато се говори за реформирането на МВР в този аспект, да се предвиди изнасяне на част от дейността на МВР към други министерства, обособяване като държавни  агенции /Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ / или децентрализиране и преминаване на част от дейностите към общините /Контрол на автомобилния транспорт и Български документи за самоличност/. Успоредно с това, административната реформа трябва да предвиди прекатегоризация и специфични политики за компенсиране на служителите с различни правомощия.
2. Централизирана/децентрализирана структура и ясно дефинирани правомощия и механизми за контрол на качеството на изпълнение на служебните ангажименти.
3. Обезпечена системата по отношение на материалната осигуреност на служителите, повишаване критериите за подбор, професионална квалификация и подготовката на служителите.
4. Утвърдени механизми за противодействие и превенция на престъпността и най-вече – битовата престъпност.
5. Реално прилагане на принципите на равнопоставеност и осигурена защита както на служителите, така и на гражданите.
6. Създаден инструмент за независим и демократичен контрол /институционален/ и наблюдение /гражданско/ на дейността на МВР и ефективността на взетите решения.

Фондация „Общество и сигурност“