Димитровград…

Гърмен…

Харманли…

Ихтиман…

Ботевград…

Гълъбово…

Това са само част от местата, които изникват в съзнанието ни, когато чуем за поредния сблъсък  между лица, населяващи ромски квартали и полиция.

Сюжетът, обикновено е един и същ и включва няколко основни героя:

1) група шумно празнуващи граждани, за които няма нищо по-важно от купона и не разбират необходимостта на останалите групи хора от това да им е тихо и да спят през нощта, а и не разбират защо това представлява нарушаване на обществения ред.

2) група граждани, живеещи в съседство, които не могат да почиват и са пряка жертва на количествено натрупване на шумни купони, което драстично намалява качеството на техните живот и здраве.

3) полиция, която е извикана, за да въдвори ред и да наложи спазването на закона и е последната надежда на едната група граждани за тишина, спокойствие и мир.

В познатата ни до болка сюжетна линия, обикновено полицията ходи на подадения сигнал по два и повече пъти и протоколите са ясни – призовава да бъде прекратено нарушаването на обществения ред, което много често се случва още от първия път, но ако има второ подаване на сигнал, нарушителите, които посрещат полицията вече са доста по-многобройни, по-самоуверени и не се подчиняват на полицейско разпореждане да спрат музиката и да се разотиват. И ето тук се появяват тухлите, пейките, мотиките и сатърите.

Развръзката също е обичайна – полицаите употребяват сила ( изцяло в техните правомощия), задържат нарушителите и правят всичко необходимо, за да разпръснат събралата се и въоръжена с подръчни средства тълпа. Ако полицаите са много по-малко от празнуващите,  то полицейските патрули се оттеглят и нахлува жандармерия, която прилага абсолютно същите методи. Епизодът обикновено завършва с няколко жители на гетото, които са вкарани в ареста и техни близки, които обясняват как „полицията бие наред“, „мятахме тухли по колата, а не по полицаите“, „имаше сатър, ама щото помагаше да нарежем пилето“ и т.н. Водеща версия е, че задържаните никога не са посягали на полицията, а полицията е влязла и е била масово деца, жени, старци и т.н.

Успоредно с всеки случай, в който има сблъсък между полицаи и представители на ромската общност в някоя (или няколко) национални медии се съобщава за случаи, в които полицаи са били наред – я, двойка младежи на улицата, я, младеж в заведение, блъснали са пешеходец или пък са хванати да крадат в някой магазин.

И в този контекст искаме да кажем няколко неща за полицията:

1. Полицията не търси общ език и не преговаря с нарушителите на обществения ред, а въдворява ред с всички позволени ѝот закона средства и да, употребата на сила е едно от тях.

Идентифицирането на моментното състояние на нарушителя, намирането на общ език с него и убеждаването му да спре да нарушава закона не е работа на полицаите, а на психолозите.

Детайлното разбиране и подкрепа на културните различния и норми, както и традициите в шумното празнуване на сватби и рождени дни не е работа на полицаите, а на антрополозите.

Запознаването на населението с важността да се спазват законите на Република България и факта, че дадени хора имат както права, така и задължения не е работа на полицаите – това е работа на учителите и на неправителствените организации, които се занимават с интеграция и защита на човешките права през последните 20 години.

Решаването на социално-битовите и икономическите проблеми на различни етнически общности не е работа на полицаите, а на държавните институции и по-конкретно на Правителството на Република България.

2. Полицията не присъства в гетата, не защото се страхува или дискриминира, а защото полицаите са малко и защото не е взето управленско решение да има такива в дадени ромски квартали. И не, присъствието на полиция няма да реши проблемите с /в гетата.

Недостигът на полицаи се усеща масово и не е само в гетата, но и във всички български села. Начинът, по който катастрофира идеята за „полицай във всяко село“ е изключително добър пример за това как би катастрофирала и идеята за полицай във всяко гето. И не, проблемите в гетата няма да се решат, ако има полицаи, защото те са резултат на неуспешни политики на всички нива – образователна, интеграционна, здравна, социална, икономическа. Присъствието на полиция в гетата само временно ще тушира напрежението и ще създаде усещане  „ненаселяващите“ гетата граждани, че то не съществува и ще бъдат изненадани, когато хората от гетото се мобилизират, преодолеят полицията и излязат от него. 

3. Полицията се появява там, където всички институции са се провалили.

Навлизането на тежко въоръжени представители на органите на реда се случва и  налага там, където диалогът и преговорите между дадени групи е невъзможен и напрежението ескалира, а обществените норми и закони не се спазват от една  от двете групи. Изключително удобно е след приключването на поредния конфликт гневът да се фокусира върху полицаите или върху ромите, а не върху тези, които реално са отговорни и допринесли за тази ситуация. Полицията е тази, която трябва да бъде твърда и принуждава гражданите, независимо от какви етнически общности са, да спазват правилата, нормите и да не прекрачват границите. И полицията трябва да бъде окуражавана да прави това, защото ако полицията не действа по този  начин, идват тълпите, самоорганизирали се граждани, които въздават свое собствено правосъдие. А тяхното правосъдие е племенно, примитивно и няма нищо общо с правовата държава.  Няма нищо по-важно, докато полицията се опитва да върне дадени групи към поведението на граждани на демократична страна, тези граждани, които са готови да въздадат правосъдие да поискат всички провалили се институции и организации да признаят този си провал и да започнат да решават проблемите с гетата. Този път истински и реално. Без замитане под килима. Без десетилетия и толериране, а по силата на законите на Република България.

Едва ли Гълъбово ще е последния случай. Напротив. Задават се много такива, на много различни места, в които има концентрация на население от ромския етнос, което става все по-многобройно.

И докато експертите се карат за това дали да интегрираме или включваме ромите, харчим пари, за да  вкарваме гражданско наблюдение в полицията, третираме полицаите като виновници, а ромите като жертви на дискриминация, докато срещаме ромски  лидери, които не живеят в махалите с полицаи по разни програми и т.н. проблемите няма да се решат. Само ще има привидни, безсмислени действия в различни посоки, които не водят до нищо повече, освен повишаване на доходите или обогатяване на професионалните биографии на дадени хора, които работят по темата.

И докато продължаваме с тези лицемерни действия и мерки за ромско включване, последните стават все по-капсулирани и маргинализирани, а полицаите все по-често ще трябва да да противодействат на нападения с брадви, сатъри и пейки. И това е проблем не само на българската полиция, но и на българското общество.  В квартали, предградия и гета в стари европейски столици от доста време не влизат един или два полицейски патрула, а като правило многобройни специално обучени, оборудвани и въоръжени полицейски части.

В България това е нов проблем, защото това са общности, които живеят заедно в мир и взаимно уважение от векове. И това прави провала ни в т.нар. „интеграция“ още по-голям.

При всички случаи каквито и политики да се разработват и прилагат за намаляване или поне удържане в поносими граници на този проблем, безспорно е едно: прилагането на тези политики не може да замени нормалните полицейски  мерки по опазване на обществения ред и прилагане на законите на държавата. В този план и държавата и обществото би трябвало не да измиват ръцете си с полицейските служители, а с активни действия да покажат ясна позиция, че е недопустимо нападение срещу граничен полицай, извършващ проверка на навлязла в наши териториални води бракониерска гемия. Че е недопустимо нападение срещу отзовали се на сигнал за нарушаване на обществения ред държавни служители. На практика това е нападение не срещу конкретния служител, а пряко нападение срещу държавността.

На такива нападения трябва и ще бъде отговаряно с цялата тежест на закона и с всички позволени от него средства. А хората, на които се налага да употребят тези средства заслужават от страна на държавата и обществото просто едно „благодаря“, заради това, че си вършат работата.

През 2016 г. Фондация „Общество и сигурност“ затвърди своите позиции като единствената неправителствена организация в България, която работи за подобряване на взаимоотношенията между служителите в МВР и гражданите, информиране на обществеността за проблемите в МВР и начините за защита на техните граждански права и за повишаване доверието на гражданите в служителите в МВР.

През 2016 г. бе реализирана кампания „Реформа за сигурност“, която бе отличена с III-то място на конкурса БАПРА за комуникационна кампания в публичния сектор. Успехът на кампанията и промяната на отношението на гражданите доведоха до естественото и продължение и през месец юли 2016 г. стартира кампания „Реформа за сигурност II“, в рамките на която са заснети до момента две видеа от поредицата „Човекът зад униформата“, показващи дейността на служители в ГД „Гранична полиция“ (11 232 преглеждания) и ГД „Национална полиция“ ( 19 096 преглеждания) и две имиджови видеа – едно за 8 ноември 2016 г. (155 007 преглеждания)  и едно с поздрав за Коледните и Новогодишни празници от децата на служителите в МВР ( 4484 преглеждания).

В резултат на повишеният обществен интерес и необходимостта от информиране на гражданите за ролята, функцията и желаната промяна в МВР, се постави началото на нова кампания „Цената на сигурността“. Дейностите ще бъдат реализирани в периода 23 януари – 31 март 2017 г. и ще бъде повишена информираността на гражданите по следните теми:

1. Защо се провалят реформите в МВР?
2. Какво означава реформа в МВР?
3. МВР: Перфектната бюрокрация!
4. За честта и униформите!
5. Обучението в МВР!
6. Липсващата сигурност!
7. Гражданското участие!
8. Стратегическите решения!

Успоредно с това  в периода 7 – 9 март 2016 г. бе стартирана кампания „Жените на служителите в МВР“, в рамките на която бяха представени съпругите на служителите и предизвикателствата, пред които се изправят в своето ежедневие.

На 5 юли 2016 г., бе открита изложба „Партньорство за сигурност“  в градинката на „Кристал“, на която бяха изложени 28 табла със снимки и лични истории на служители в МВР.

През 2016 г. се  подобри значително партньорството с младежки организации и университети.

В резултат на проведена кампания за набиране на доброволци бяха осъществени контакти с асистенти и докторанти от „Тракийски университет Стара Загора“ и УНСС, които подпомогнаха и организираха срещи с млади хора и студенти по темата „(Зло)Качественото МВР“. Подобни срещи се проведоха и в СУ „Климент Охридски“ и АМВР по темите „Митовете за МВР“ и „Медийни стереотипи и манипулация за МВР“.

През месец ноември 2016 г. беше проведена среща със студенти в специалност „Етнология“ от СУ „Св. Климент Охридски“, с които бе проведена дискусия за предизвикателствата пред МВР и сигурността като споделена отговорност.

През 2016 г. беше направено изследване за личното усещане за сигурност на гражданите на Република България, а целият доклад може да видите тук.

Директорът на Фондация „Общество и сигурност“ Радостина Якимова каза в „България сутрин“, че е било възможно да се предотврати вчерашният бунт в бежанския център в Харманли.

„Имаме и други населени места, в които тлеят такива конфликти, имаме много села с битова престъпност. Трябва да променим  начина, по който правим политиките за сигурност. Ако преди една година се беше направило нещо и институциите бяха казали, че се очаква конфликт, може би нямаше да се стигне дотук“, коментира тя в студиото на Bulgaria ON AIR.

Радостина Якимова призова управляващите да спрат да третират всички като пешки на шахматната дъска и да отчетат реалните нужди на хората.

„За последните 5 години 36 служители на МВР са загинали, изпълнявайки служебните си правомощия. На границата и в момента няма дърва за отопление на тези служителите. МВР трябва да се реформира, така че да доставя качествена услуга на гражданите“, каза още гостът на телевизията.

Експертът по кризисна комуникация Калин Калинов посочи, че е трудно да се правят оценки на този етап и трябва да се види какво е предизвикало напрежението.

„Основната функция на държавата е да защитава своите граждани. Говорим за неглижиране в това отношение. Има сериозен проблем в планирането на бюджета на министерството на вътрешните работи“, коментира той.

По думите му от правна гледна точка бежанците не могат да бъдат изпратени обратно в Турция.

Видеото може да бъде видяно тук. 

© Всички права запазени. Фондация „Общество и сигурност“, 2015. Всички авторски права върху текста са запазени за Фондация „Общество и сигурност“. Фондация „Общество и сигурност“,  допуска използване на текстове с единствено условие да бъде цитиран източникът

Въведение:

 В периода април – септември 2015г. беше проведено изследване с цел да се установят  политиките за сигурност на местно и регионални ниво, както и да се измери личното усещане за сигурност на гражданите на Република България.

Изследването протече в две направления: 1) Количествено изследване, чрез попълване на онлайн анкета, извършено в периода април – септември 2015 и 2) Провеждане на регионални форуми с представители на местна власт в периода април – юни 2015г.

Сигурността, в контекста на изследването беше разглеждана като базисна потребност, която трябва да бъде удовлетворявана посредством интегрирани политики, които обхващат не само националната сигурност, но засягат социалната, финансова, икономическа, образователна и здравна сигурност.

Сигурността е потребност, породена от недостига: тя изисква физически или психологически условия, които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато потребността от сигурност бъде удовлетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, и поведението на човека се променя.

Изследването има за цел да се зададат въпроси и утвърдят най-често срещаните поведенчески модели за справяне с несигурността. Проучването постави отделната личност и нейните потребности в центъра на всички политики за сигурност и имаше за цел да потвърди или опровергае мултидисциплинарното разбиране на Фондацията за сигурност, което включва и важният елемент: защита на човешките права.

При обявяването на изследването и при подбора на целевата група на анкетираните изрично беше указано, че в него се търсят за участие икономически активни хора, представители на структури на гражданското общество и представители на местната законодателна и изпълнителна власт.

В България към момента не е правено подобно изследване, което да идентифицира моделите за справяне с несигурността, доверието в институциите и най-вече да установи индивидуалното усещане за сигурност. Изследването поставя началото на един дълъг процес, където ще се промени разбирането за сигурността и отделната личност ще има все по-голямо влияние върху формирането, прилагането и изпълнението на политики за сигурност.

Избраният метод за проучване на усещането и политиките за сигурност, може да бъде определен като комплексен, включващ количествено изследване чрез онлайн анкета, популяризирана сред определен кръг граждани на Република България и качествено изследване за политиките за сигурност, посредством провеждане на регионални форуми за поканени представители на местната власт.

Методология

При избора на методологията за провеждане на  изследването беше отчетен характера на поставената цел и бяха спазвани следните принципи: прецизност, доказана висока етичност, уважение на дискретността и ефективно съчетаване на количествените с качествените показатели и критерии.

Количествен подход

Важен аргумент в полза на прилагането на количествен подход бе, че проучване може да бъде повторено отново след няколко години и да се проследи и измери промяната на личното усещане за сигурност и политиките в тази сфера, както и доверието в институциите.  Количественото проучване може да бъде разширено и да бъдат добавени и нови въпроси в зависимост от контекста и промяната в средата за сигурност, което ще позволи да се измери развитието на посочените показатели във времето.

Качествен подход

Качественият подход позволява фокусирането в дълбочина върху конкретни територии и проблеми на местната власт и задоволява нуждите на настоящето изследване, но при условие, че се направи внимателен подбор на методиката и на изследваните общини. Избраният метод за провеждане на качественото изследване бяха регионални форуми в 5 областни центъра – Варна, Бургас, Плевен, Смолян, Пловдив и 1 общински център – Казанлък. Във форумите взеха участници представители на областни администрации, ОДМВР, РСПБЗН, местна власт, неправителствени организации, граждани и медии. Несъмнено това предопредели възможността след анализ на резултатите от количественото и качественото изследване да се пристъпи към изводи и заключения, за които да се предполага, че ще са валидни за повечето граждани на Република България и представители на местната власт.

Количествено изследване – анкета

Анкетният лист съдържа само затворени въпроси. Независимо от относително ниските равнища на получавани отговори при он-лайн анкетите, бе използван именно този инструмент, защото целевата група на изследването са икономически и граждански активни хора, които разпознават проблематиката. За по-добро достигане до целевите публики бяха разпространени за попълване и няколко въпросника, бяха публикувани в седмичните бюлетини на ФРМС, Програма достъп до информация и „За фондовете“, а също така и бяха изпратени по имейл до представители на неправителствени организации. Въпросникът беше публикуван на сайта на Фондация „Общество и сигурност“, Порталът за неправителствени организации www.ngobg.info, а също така във фейсбук страницата и групите на Синдикална федерация на служителите в МВР.

Анкетата беше разпространявана и офлайн сред участниците в регионалните форуми, след което бе обработена заедно с резултатите от онлайн-проучването. В приложение „Количествен въпросник” в края на настоящия анализ е публикувана анкетната карта.

Качествено изследване – регионални форуми

Използваната методология за идентифициране на спецификите на всяка една територия, идентифициране функцията и отговорностите на представителите на различните заинтересовани страни и дискутирането на едни и същи въпроси, комбинират качествените и количествени подходи за целите на теоретичния анализ.

Методът предоставя възможност да се проведе дискусия и да се идентифицират основните предизвикателства пред сигурността и политиките за сигурност на местно ниво, а също така и ролята на местната власт, правоохранителните органи, гражданите и медиите за решаване на проблемите, с които се сблъскват и справяне с нарастващата несигурност.  Провеждането на форуми позволи да се води групата целенасочено към темата и да се структурират резултатите от тях. В същото време по този начин се избегна риска, който се забелязва в дълбочинните интервюта да се акцентира върху субективните възгледи на респондентите и те да се отразят негативно на изследването.

Що се отнася до въпросите, обсъдени на регионалните форуми, то те са:

1. Кои са предизвикателствата, с които се срещат институциите по отношение на услугата «гражданска сигурност»?
2. Кои са добрите практики и успехи на местно и регионално ниво и как да ги направим национални политики?
3. Как да насърчим гражданите да бъдат проактивни по отношение на услугата «гражданска сигурност»?
4. С какво да започнем?

Важно е изрично да се подчертае, че подреждането на въпросите отразяват не толкова йерархията на тяхната значимост, колкото имат за цел да се постигане етично, целенасочено,  смислено и резултатно структуриране на дебатите, с цел придобиване на задълбочена представа за ситуацията във всяка територия, идентифициране на добрите практики и стратегии за мобилизиране на обществена подкрепа в изготвянето и реализирането на политики за сигурност и първоначалните действия, които участниците са готови да предприемат.

Изследвана съвкупност

Целевата група, идентифицирана за количествения въпросник, е  съставена от икономически и граждански активни хора, представители на структури на гражданското общество и представители на местната законодателна и изпълнителна власт. В целевата група са включени и служители в МВР. Участниците в изследването са разпределени в 5 възрастови групи и 5 типа населени места.

Комбинирайки опита, знанията и оценките на целевата група се постигна възможно най-оптималният резултат по отношение на личното усещане за сигурност сред икономически и граждански активните граждани на Република България.

Би следвало да се подчертае, че всички участници в качественото проучване показаха висока степен на отвореност и разбиране по темата, демонстрирайки ясно желанието си да осветлят в детайли всички разисквани въпроси. В процеса на разговорите бе получена много голяма по съдържание и по обем информация. Цялата релевантна информация в нейната същност е отчетена и интегрирана в анализа на проблемите и предложенията за тяхното решавани, публикувани във втората част на настоящия документ. Все пак, предвид обемните ограничения, част от информацията е представена в синтезиран вид.

Регионалните форуми се проведоха в 6 града – Плевен, Смолян, Варна, Бургас, Пловдив и Казанлък и в тях взеха участие 78 души.  Във форумите бяха представени следните институции: областна администрация, общинска администрация, доставчици на социални услуги, неправителствени организации, работещи в сферата на правата на човека, превенция и борба с домашното насилие, превенция на зависимостите, младежки работници, представители на Областни дирекции на МВР, общински кметове и кметове на населени места, регионална дирекция „Бюро по труда“. Целта на качественото изследване беше да се установи подкрепата на местно ниво за концепцията на Фондация „Общество и сигурност“ за услугата „гражданска сигурност“, както и да се идентифицират основните предизвикателства, с които се срещат представителите на различните заинтересовани страни и споделят утвърдените на местно ниво добри практики за повишаване на личната сигурност на гражданите. Втората цел на форумите беше да се определят най-важните мерки, които е необходимо да се предприемат на местно, регионално и национално ниво за повишаване сигурността на гражданите.

Специфични цели на изследването

Специфичните цели, които се поставиха, са:

–   Да се установят нагласите на гражданите на Република България в областта на личната сигурност и безопасност;

– Да се установи доверието в институциите и поведенческите модели в ситуация на несигурност;

– Да се идентифицират конкретни мерки, които да се предприемат, за да се отговори на потребностите от сигурност на гражданите;

– Да се предвидят бъдещите тенденции гражданската сигурност – на базата на проведеното изследване и промяната на геополитическата обстановка;

–   Да бъдат очертани основните параметри на модел или рамков документ, около който да се обединят представители на изпълнителна и законодателна власт за подобряване средата за сигурност;

–  Да се формулират препоръки, основаващи се на резултатите от проведеното проучване за представители от изпълнителна и законодателна власт, правоохранителни институции и структури на гражданското общество;

РЕЗУЛТАТИ ОТ КОЛИЧЕСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ

Демография

Общият брой респонденти е 468 души, от които 260 (56,4%) мъже и 201 (43,6%) жени. Най-голям е делът на живеещите в областен център – 44,9% (211 души – 126 мъже и 85 жени), а след това са жителите на София – 28,1% (132 души – 68 жени и 62 мъже) и лицата населяващи общински центрове – 23% (108 души – 43 жени и 65 мъже). Най-малък е броят на участниците от чужбина – 0,9% (4 души, от които всичките жени) и живеещи на село – 3,2% (15 души – 4 жени и 11 мъже).

Най-голям е делът на лицата на възраст 36-45 години (42,8% – 201 души), от които 124 са мъже, а 73 – жени. Делът на респондентите на възраст 26-35 години е 23,6% (111 души), като 56 са мъжете, а 55 отговорилите жени. 21,7% или 102 души са участниците в изследването на възраст 45-55 години, от които 43 жени и 58 мъже

Усещане за лична сигурност и средата за сигурност

Делът на гражданите, които се чувстват несигурни за себе си и своите близки е 73,8% от общия брой участници в изследването, докато тези, които се чувстват сигурни е 16,8%. Малко над 9% са тези, които не могат да определят личното си усещане за сигурност.

Забелязва се малко по-високо ниво на несигурност сред мъжете в сравнение с жените, тъй като 70% от жените и 76% от мъжете са казали, че не се чувстват сигурни за себе си семействата си, а 15% от жените и 18% от мъжете са казали, че се чувстват сигурни. Делът на жените (14%), които са казали, че не могат да определят усещането си за сигурност е два пъти по-голям от мъжете (6%) дали този отговор.

Най-голям е делът на несигурност сред лицата във възрастовата група 36-45 години (77% или 155 души), несигурност изпитват 75% (76 души) от респондентите на възраст 46-55 години, 73% (22 души) от лицата на възраст над 55 години и 69% (77 души) от лицата на възраст 26-35 години. Най-ниска е несигурността сред лицата на възраст 19-25 години (58% от респондентите в тази възрастова група или 15 души).

Според 43,7% (205 души) от участниците в изследването има трайна тенденция за увеличаване на личната несигурност в сравнение с 2010г., а 30,7% (144 души) се чувстват еднакво несигурни, както през 2010, така и през 2015г.

Едва 7% (33 души) отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство?“ с „Не“. Аналогично е положението и с тези, които отчитат едни и същи нива на сигурност за периода 2010-2015г. (14,1% или 66 души), като 16 души от тях са казали, че не се чувстват сигурни за себе си.

По-голямата част от респондентите (59,6%) са били жертва или свидетел на престъпление в последните 5 години, като 10.6% са били и жертва и свидетел, 21,3% са били жертва на престъпление, а 27,7% са били и свидетели на престъпление.

Най-голям е делът на участниците в изследването, които се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж (72,3%), измама (38,3%), посегателство и нанасяне на телесна повреда (34%) и корупция (31,5%). Най-слаби са притесненията на респондентите, че могат да станат жертва на отвличане и противозаконно лишаване от свобода (2,3%), изнудване (6%) и убийство (7%).

Делът на гражданите, които се притесняват, че ще станат жертва на бездействие на институциите е изключително голям (65,3%) и се нарежда на второ място след страхът, че ще станат жертва на кражба и грабеж.

Доверие в институциите по отношение на личната сигурност

 Най-разпознаваемата институция и тази, която се ползва с най-високо доверие е полицията (61,3% или 288 души), а след нея се нареждат съд (27,2%), пожарна безопасност (23,8%) и прокуратура (19,6%). Най-неразпознаваемите институции по отношение на личната сигурност са областна администрация (0,2%), неправителствени организации (5,1%) и общинска администрация (5.7%). Народното събрание и охранителните фирми са с едно и също доверие от гражданите (6,4%).

Изключително висок (27,2%) е делът на лицата, които са казали, че не вярват на никоя от институциите и разчитат само на себе си, както и на тези, които се доверяват на приятели на властови позиции (11,5%).

Потребности на гражданите и мерки за подобряване на средата за сигурност

Най-голям е делът – 68,7%,  на лицата, които искат да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура. На второ  място – 56%,  изследваните лица са посочили, че е необходимо да се  промени цялостно работата на институциите и да насочат усилията си върху реална превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност. А на трето място, 54,9% от участниците в изследването са поставили необходимостта от приемане и налагане на по-строги мерки за извършителите на престъпления.

Респондентите, отговорили, че за тях е важно да виждат по-често полицейско присъствие са 26,2%, а 20,4% са посочили, че за тях е важно правоохранителните органи и местни институции да съдействат и сътрудничат на гражданите.

Повече от една трета от участниците в изследването са пожелали да се предприемат мерки, повишаващи тяхната информираност и да развиват собствени умения, като 20% са посочили, че за тях е важно да знаят какво да правят в различни ситуации,  а 16% са пожелали да притежават необходимите умения, така че да решават проблемите си сами.

Най-малък е делът на тези, които искат да познават районния си инспектор (2,1%) и искат да има функциониращи доброволчески отряди към общината (3.2%).

Според участниците в изследването е най-важно да се подобри работата на съд и прокуратура (78,5%), да се промени и реформира МВР (61,3%) и да се подобри взаимодействието между институциите (58,6%).

Повече от 30% от участниците в изследването са пожелали да се предвидят мерки и инструменти за гражданско участие в изготвянето на стратегически документи и да се сформират обществени съвети, които да наблюдават изпълнението на политиките за сигурност на местно и национално ниво.

Почти 30% от респондентите са заявили необходимост да се повиши информираността на гражданите за ролята на различните институции и как да реагират в различни ситуации. Делът на лицата посочили този отговор, кореспондира с броя на лицата заявили да се повиши тяхната лична информираност и да развият конкретни умения за справяне в различни ситуации, в които има риск за тяхната сигурност.

ИЗВОДИ

1. Гражданите на България се чувстват несигурни за себе си и своите близки.
2. Тенденцията е за влошаване на средата за сигурност.
3. Полицията е институцията с най-голямо доверие, а съдът е на второ място с повече от два пъти по-ниско доверие.
4. Близо 40% от респондентите не вярват на никоя от институциите и разчитат само на себе си или на приятели на властови позиции.
5. Най-голямото притеснение на гражданите на България е да станат жертва на кражба или грабеж и бездействие на институциите.

 РЕЗУЛТАТИ ОТ КАЧЕСТВЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ

При проведените форуми бяха обсъдени в детайли предизвикателствата, пред които се изправят представителите на местната власт, неправителствените организации, МВР, в т.ч. РСПБЗН и медиите.

Представителите на различните заинтересовани страни декларираха, че понятието „сигурност“ е много важно и че подобни дебати и обсъждания не са провеждани до сега.

„Чувствам ли се аз сигурен в дома си? На пътя? Сигурен ли съм, че следващият месец ще успея да си платя сметките? Имаме ли енергийна сигурност? Сигурен ли съм, че ако ми се случи нещо, тези около мен ще вземат отношение? За съжаление, отговорът е „НЕ“!“

Споделиха, че понятието „сигурност“ е широкоспектърно и е ценно, че посредством тези срещи се цели то да се изпълни със съдържание и да има не само унифицирано разбиране за сигурността, но и единен подход на местно, областно и национално ниво. Те определиха темата като изключително важна и споделиха, че нейното обсъждане не е навременно, а закъсняло, защото в момента гражданите живеят в ситуация на изключителна несигурност и непознаване ролята на институциите, което в съчетание с тяхната неефективност и ниското доверие в тях прави ситуацията изключително рискова.

Много сериозно внимание беше обърнато на социалната несигурност и на липсата на семейно възпитание, което се дължи на този вид несигурност.

„Няма как да предоставиш или възпиташ сигурност, ако ти самият не си сигурен.“

Една част от участниците във форумите споменаха, че в обществото цари абсолютна несигурност – сред семействата, в училище, на улицата, в градския транспорт и най-вече в селата. Те казаха, че всички ние сме несигурни в себе си, защото не сме подготвени и не знаем как да реагираме. Основен извод от форумите, бе че не може да се създаде сигурна среда, ако не се разглежда сигурността във всичките и аспекти и ако не се постави личната сигурност в центъра на политиките на местно и национално ниво.

„Самите служители в МВР не разполагат с убеденост в себе си и собствената си институция – чадърите, политическото влияние, липсата на подкрепа от ръководителите си. Именно поради това, често вместо да се „вземе правилното отношение“, ние избираме да не вземаме такова.“

Голяма част от действащото към момента законодателство бе определено като ретроградно и неадекватно на съвременната среда за сигурност. МВР бе определена като неефективна, но единствената останала институция, която доставя услугата „сигурност“ на гражданите.

Основните проблеми, които бяха идентифицирани като влияещи негативно върху средата за сигурност на местно, областно и национално ниво са:

• Гражданите не са информирани и не познават различната роля и функции на институциите и не притежават умения за адекватна реакция в ситуация на бедствия, аварии и кризи. Липсва гражданска активност и отношение на хората по темата.

„Правим много неща, а необходими ли са?“

• Гражданите не само не мислят за собствената си сигурност, но и създават риск за живота на околните със своето рисково поведение и отношение.
• Голяма част от гражданите се информират от медиите, а много малка част от тях дискутират и образоват по теми, свързани с гражданските права и сигурност.
• Липсват обучителни програми за деца и младежи по темата „сигурност“ в контекста, разглеждан от Фондация „Общество и сигурност“ като базисна потребност. Часовете по безопасност на движението и развитие на умения при бедствия и аварии се неглижират и много често не се провеждат. Необходимо е да има диференцирано обучение за децата, съгласно техните индивидуални и специфични образователни потребности.  Голяма част от децата използват социални мрежи и не знаят какви са реалните опасности там. Комуникират с непознати хора, публикуват снимки на семействата си, отбелязват се във всеки момент къде са, което създава огромен риск за тяхната сигурност. В същото време в училищата не се провеждат подобни часове, експертите по кибер-престъпления са малко, а полицаите не се обучават по тази тема и не могат да проведат успешни информационни кампании.
• Голяма част от неправителствените организации не са легитимни, поради което доверието в тях е много ниско.
• Липсват знания за „активно гражданство“ като част от това се дължи на липсата на гражданско образование в училище и целодневните детски градини, тъй като образованието е в пряка връзка със сигурността. Необходимо е гражданите на Република България да се осъзнаят като активни граждани и да изискват добро отношение към тях и индивидуален подход.
• Голяма част от представителите на изпълнителната и законодателна власт на местно и национално ниво, прикриват действителните проблеми и не предприемат действия за тяхното решаване, което е възможно, тъй като няма достатъчно ефективни модели за гражданско участие и мониторинг.
• Споделя се, че има немалко полицаи, които са част от силови структури и за съжаление техните методи за споделени и одобрявани от много граждани.
• На местно, регионално и национално ниво „сигурността“ не се разглежда като мултидистиплинарен проблем и липсват интегрирани политики за повишаване на личната сигурност.
• Процедурите за граждански контрол и участие не касаят темата „сигурност“ или ако има такива, които позволяват достъп на гражданите то те са много малко, тъй като голяма част от информацията се счита за класифицирана.
• Доверието в институциите е ниско и гражданите не подават сигнали за налични проблеми и рискове. От една страна това се дължи на предубеждение към администрацията и очаквания „да те бавят и да не ти свършат работа“, а когато проблемът на гражданина бъде решен бързо, то това се възприема като изключение, вместо като правило.
• Липсват не само успешни, но и дългосрочни  програми за превенция на национално ниво. Наблюдават се успешни модели на взаимодействие на местно ниво между неправителствени организации, образователни и местни институции, но те са по-скоро по инициатива на някоя от заинтересованите страни и са такива, поради желанието на партньорите, а не защото има политики в тази сфера.
• Голяма част от програмите и плановете за действие на местно и областно ниво са формални и неефективни. Те съществуват, но в тяхното изготвяне не се включват представители на различни социални групи, а съществува практика да бъдат „спускани отгоре“. Липсва реална децентрализация и прилагане на подхода „отдолу-нагоре“.

„Това, че нещо съществува не означава, че работи и че причината за това е в нас.“

• Хората са демотивирани и пасивни, което оказва пряко влияние върху ефективността на институциите на местно ниво. Голяма част от процедурите предвиждат реакция, само и единствено след подаване на сигнал. Превенцията не е приоритет на местните власти, а в голяма част от случаите липсва човешки и финансов ресурс за това. Именно поради тази причина се разчита основно на гражданите, които са пасивни или не познават процедурите за подаване на жалби и сигнали. Друг проблем, който бе споменат в контекста на пасивността на гражданите бе желанието „някой друг да ни свърши работата“ и най-вече нагласата „общината е длъжна, нали аз им плащам заплатите с данъците си“.
• Липсва национална визия и стратегия за сигурност, където фокусът да е върху отделния човек и спецификите на отделните населени места.

„Липсват държавниците и държавническото мислене.“

„Липсва гражданско общество и когато се установи даден проблем, никой не реагира. Чакаме една институция да оправи всичките проблеми на гражданите.“

• По-голямата част от служителите в държавните институции, не притежават необходимата квалификация за решаване на проблеми касаещи личната „сигурност“ и правене на политики на местно ниво в тази област.
• Много важен проблем, който оказва пряко влияние върху доверието в институциите са недобросъвестните служители, злоупотребата с власт и политическите назначения.

„Това е политическа вакханалия!“

• Съдебната система бе определена като преднамерена към служителите в МВР и когато свидетелстват в съда думата на служителя се противопоставя на думата на гражданинът, на когото е повдигнато обвинение и показанията на двамата са с една и съща тежест.

„Необходима е коренна промяна.“

• Служителите в отделните институции не са овластени да вземат самостоятелни решения в ситуации, в които има риск за сигурността на хората. Известна самостоятелност имат служителите в МВР, но са зависими от социални служби, лечебни заведения, неправителствени организации и др.
• Има сериозни проблеми с лица с психична болест и възрастни хора, които най-често стават жертви, а институциите трудно синхронизират работата си.
• Една от  основните причини полицията  да  не може  да  реагира адекватно  е  свързана с  финансирането  и правилното  разпределение  на средствата. Налаганите в последните  години  лимити  на  патрулните   автомобили, абсолютно остаряла материална база, нулевото обезпечаване с материали за ежедневната  работа  и т.н. са  фактори  които  директно  оказват  негативно  влияние  върху  бързата и ефективна  работа.

Цялото изследване може да бъде намерено тук.

Необходими са сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да изпълнява функциите, както и да мотивира служителите си. До това заключение стигнаха на дискусия, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи, както и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи, предаде репортер на БГНЕС. Реформите в МВР трябва да бъдат дългосрочни, както и да има дългосрочна стратегия за реформи със съответните финансови инструменти. В рамките на форума бяха представени две изследвания, които показват настроенията на гражданите и чувството им за сигурност. Второто изследване показва мотивацията на служителите на МВР и проблемите вътре в самата система. Оказва се, че 73,8% от гражданите не се чувстват сигурни, а близо 60% от анкетираните 468 граждани, са били жертва на престъпление. Най-много българите се страхуват да не станат жертва на кражба или да бъдат жертва на бездействието на институциите, както и да не станат жертва на измама. Въпреки всички проблеми в системата на МВР, повечето хора все пак разчитат на полицаите, когато имат нужда от помощ, а 27.2% се доверяват на съда и на служителите на пожарната безопасност. 27% обаче не разчитат на помощ, от която и да е институция, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ. Най-много обаче (47%) не вярват на никого и търсят решение самостоятелно. Най-доброто решение, за да се промени тази ситуация е да се промени работата на съда и прокуратурата, да се подобри работата в МВР и да се засили връзката между институциите, обявиха синдикалистите. Според изследването основните проблеми в системата на МВР са свързани с това, че министерството е нереформирано, но с най-чести промени. От 2007 година досега са вливани и изваждани от министерството различни структури като ДАНС и ГДБОП, а на фона на това служителите прогресивно намаляват и от 68 хил. през 2009 г в момента са 49 хил. души. В същото време има направени 33 изменения на Закона за МВР, сменят се много често и нормативните актове,което демотивира служителите, тъй като това единствено затруднява работата им и предизвиква излишни грешки. Самите служители на МВР са на мнение, че системата е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи, едновременно с това пък няма почти никаква материална база, а кариерното развитие зависи от чисто субективни обстоятелства, а не от качеството на работата. Служителите се оплакват и от това, че нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа. Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа. Във връзка с това в момента има и притеснения, че може да отпадне даването на 20 заплати при пенсиониране.

Източник: БГНЕС  

73, 8% от българите не се чувстват в безопасност. Това показва изследване, а резултатите му бяха представени на на дискусия в столицата, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в МВР и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи.

Анкетата сочи още, че близо 60 на сто от запитаните 468 граждани са били жертва на престъпление. С изключително ниско доверие се ползват всички институции, като цели 27% не разчитат на която и да е от тях, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ. 47% пък не търсят помощ от никого. Другите изводи, които бяха направени на събтието са, че системата на МВР е твърде политизирана. Смята се, че това се отразява върху работата на редовите полицаи.

Близо 74 на сто от участвалите в допитване на фондацията „Общество и сигурност” посочват, че усещат несигурност у нас. Само 17% са на обратната позиция, а 9% нямат мнение. Това каза директорът на фондацията Радостина Якимова, представяйки изследването на дебат.

Дискусията е на тема „МВР: споделена, неразбрана или липсваща сигурност”.

Забелязва се малко по-високо ниво на несигурност сред мъжете в сравнение с жените. Най-голям е делът на несигурност сред лицата във възрастовата група 36-45 години (77%), несигурност изпитват 75% от респондентите на възраст 46-55 години.

Според 43,7 на сто от участниците в изследването има трайна тенденция за увеличаване на личната несигурност в сравнение с 2010 г.

Едва 7% отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 на сто от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство” с „Не”. Аналогично е положението и с тези, които отчитат едни и същи нива на сигурност за периода 2010-2015 г.

Близо 60 на сто от респондентите са били жертва или свидетел на престъпление през последните пет години.

Източник: Darik news България