И макар да вярват донякъде на полицията и съда, все повече разчитат на себе си. Все по-малко хора са склонни да подават сигнал до органите на реда ако са станали свидетели на престъпление. А тези, които се страхуват, че ще станат жертва на крадци смята, че институциите бездействат.

Според Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за МВР „реформа“ вече е мръсна дума.

А експертът по кризисна комуникация Калин Калинов изрази становище, че ведомството има комуникационен проблем.

Видеото можете да видите тук.  

Европейският телефон за спешни повиквания 112 работи на територията на България без прекъсване, 24 часа в денонощието и може да се избира безплатно от всяка точка на страната, дори и от местата, където мобилните ни телефони са без обхват.

Кога избираме тел. 112?

Когато ситуацията изисква СПЕШНА намеса на службите за спешно реагиране (пожарна, полиция, спешна помощ, гражданска защита) и екип трябва да посети мястото на инцидента.

Как се подава сигнал на 112?

1. След като сме установили връзка с оператора на 112, задължително трябва да уточним от кое населено място се обаждаме. Ако се намираме извън населено място, уточняваме географското си положение чрез ориентири – път, местност, река, планина и др.
2. Формулираме кратко причината за обаждането си – дали касае медицински инцидент или друг – наводнение, пожар и т.н.
3. Слушаме внимателно въпросите на оператора и кратко и ясно отговаряме на тях. Ако е необходимо, изчакваме да се осъществи връзка със съответната служба – спешна помощ, полиция, пожарна и др. Важно е да знаем, че проведеният по този начин разговор е с продължителност от 1 до 3 мин., през които трябва да дадем най-точна информация за случващия се инцидент.

„Аз съм баща и това, на което уча сина си е да уважава не само мен като родител и да се гордее с това, че татко му е полицай, но да уважава хората в униформи. Уча го да уважава не само полицаите, пожарникарите и спасителите, но и лекарите, учителите, адвокатите, съдиите, заварчиците, шофьорите в градския транспорт и всички хора, защото ние сме част от едно общество и от една държава – България и от това дали се уважаваме и зачитаме труда си зависи в каква страна ще живеем.“

„Аз съм майка и дъщеря ми се гордее изключително много с това, че съм полицай. Тя знае, че се грижа не само за нейната сигурност, но и за сигурността на нейните приятели в детската градина. Това, което не знае, е че мечтая за деня, в който системата ще се промени и няма да е толкова тромава. Не знае, че мечтая за деня, в който не само близките ми, но и всички граждани ще се гордеят със своята полиция. Вярвам, че този ден ще дойде. “

В момента се осъществява поредната „реформа“ в МВР.

Преди малко повече от един месец, министър Бъчварова каза, че концепцията за реформа е на компютъра й и ще я представи съвсем скоро.

Това, което се случи не само не беше представяне, но и не беше концепция. Това, което видяхме е публикуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който  е инструмент за постигане на предварително заложени цели.

Какви цели си поставя ръководството на МВР с това поредно изменение не стана ясно. 

Преди малко повече от един месец, министър Бъчварова обяви публично, че реформата в МВР е разработена в „седем насоки, които не са самоцелно много, за да отчетем работа, а защото няма единично решение, което да може да реши проблемите в МВР“. 

Това, което виждаме сега не само не указва седемте насоки и очакваните резултати в цифри и повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“,  но и не става ясно по какъв начин, предвидените в законопроекта изменения могат да решат проблемите в МВР. Не е ясно дали ще реши всичките проблеми или само част от тях? Ако са част, то кои?

Това е поредният законопроект, който не е подложен на обществено обсъждане. Не са представени ефектът и очакваните резултати. Няма срокове. Няма отчетени потребности на гражданите. Няма публичност.

Липсата на обществен дебат и публично обсъждане на планираните промени гарантира, че този законопроект не само няма да е разбран и подкрепен от гражданите, но и за пореден път ще ограничи възможностите за граждански мониторинг и контрол над начина, по който се изразходват средствата в МВР.

Онази нощ бях на работа. В момента, в който вдигнах телефона усетих накъсаното дишане и сподавена болка. Човекът от другата страна на линията се опитваше да овладее емоцията си. Онези 5 секунди, които делят преживеният ужас от поетата отговорност…

Толкова пъти ми се беше случвало. По дишането разпознавах не толкова вида на инцидента, колкото неговата тежест. По сподавената болка и опитите за контрол над гласа успявах да разбера дали има жертви. От първите 3 думи разпознавах дали това е близък на пострадалите или свидетел.

Онази нощ, в която загинаха толкова много хора. Телефоните не спряха да звънят, защото катастрофата беше тежка. Имаше много участници и свидетели. През онази нощ чух много гласове, които няма да забравя, но един се запечата в съзнанието ми. Знаех, че е родител на дете, което беше пострадало. Усетих го по гласа. Родителите, които виждат пострадалите си деца звучат по различен начин. Беше първият обадил се. Опитваше се да бъде спокоен, сериозен, да даде информацията, която ни беше необходима, за да помогнем и изпратим екипите по-бързо. Накрая каза: „Моля ви, спасете я. Тя е само на 5!“. В тези две изречения беше събрана цялата болка на един безсилен родител. Цялата надежда за спасение. Цялата вяра в институциите. Цялата безсмисленост на нещата в ежедневието ни.

Екипите тръгнаха към мястото на катастрофата. Аз се загледах в екрана и за пореден път се замислих за Ния. Тя също е на 5. Аз също съм родител… аз съм майка, която говори с един баща.

Аз свърших работата си.

Изпълних дълга си!

Имах чувството, че мога да направя още нещо. Докато чаках екипите да пристигнат, затворих очи, поех дълбоко въздух се помолих за едно безпомощно дете, чакащо помощта и един родител.

Смятате ли, че да си полицай, пожарникар и спасител е преди всичко дълг?

Искате ли да промените отношението на гражданите към служителите в МВР?

Вярвате ли, че личният пример е важен?

В такъв случай, Фондация „Общество и сигурност“ търси вас!

Във връзка с реализирането на предстоящи инициативи, Фондацията набира доброволци в различни сфери:

• Изработване и разпространение на информационни материали;
• Реализиране на имиджови кампании;
• Провеждане на срещи с представители на неправителствени и граждански организации;
• Изготвяне на аналитични документи и предложения за промяна на политики;

За нас е важно да покажем истината за МВР и хората, които работят в тази институция, но за да го направим по правилният начин имаме нужда от вас.

Ако имате желание да бъдете доброволец на Фондация „Общество и сигурност“, моля изпратете ни Вашата контактна информация и сфери, в които бихте желали да участвате на имейл: ssf@ssf-bg.eu до 29 февруари 2016г.

‬

Тази седмица в „Човекът зад униформата“ ви срещаме с Вели – спасител от Ямбол!

‪#‎заедноможем

Време е да се запознаем и със Стойчо – полицай от Велинград. Тази седмица в „Човекът зад униформата“!

#‎заедноможем‬

„Искаме хората да бъдат рамо до рамо с нас. Ние имаме нужда от тяхната подкрепа и помощ.“

Тази седмица в „Човекът зад униформата“ ви срещаме с Оля, която ни разказа за своята работа и за това какво иска най-много да се промени в МВР!

#‎заедноможем‬

Случвало ли ти се е да се прибираш късно вечер и да знаеш, че по маршрута ти има място, на което се събират местните пияници или пък младежи, които пушат трева и се закачат с теб, заради което правиш избора да заобиколиш и да избегнеш срещата с тях?

Чувал ли си стъпки зад себе си и усещал ли си нечий дъх във врата си, незнаейки какво да правиш и как да реагираш?

Чувствал ли си се несигурен, когато си се прибирал вечер с градски транспорт?

Ставал ли си свидетел на агресия, насилие или побой?

Реагирал ли си? И ако да, как?

Преди няколко месеца едно момиче беше нападнато в 10 часа вечерта на централен столичен булевард. Двама младежи са се опитвали да и отнемат чантата. Влачили са я по тротоара повече от 50 метра. Тя е крещяла за помощ, но никой от 15-тината младежи на съседната бензиностанция не е реагирал. Сцената се е разигравала повече от 5 минути, след което се появили две момчета, развикали се и нападателите избягали. 

Нашата организация работи именно за това – за промяната във всеки един от нас. Искаме промяната да започне от нас и да се научим да реагираме. Да имаме отношение. Да ни е грижа за нашата сигурност. Да работим и да променим средата за сигурност. Работим за това средата да се промени по такъв начин, че да се чувстваме по-сигурни и вместо да заобикаляме местата, през които ни е страх да минем, да сме спокойни, че има работещи институции и хора, които да ни защитават.

Работим за това, заедно да се научим да реагираме и да противодействаме. Да вярваме, че ако ние се изправим срещу несправедливостта, несигурността и риска за живота и здравето на хората около нас няма да останем сами. Да знаем, че ако нещо застраши нас или нашите близки ще има други хора, които вместо да наведат засрамено глава или да се правят, че не забелязват проблема ще вземат отношение.

За едни сигурността е утопия, за други социален капитал, а за трети просто икономически интерес.

За нас, сигурността е спокойствие, вяра и отстояване на активна гражданска позиция.

Вярваме, че сигурността е увереност и желание да реагираш.

Знаем, че сигурността е избор, който правиш не всеки ден, а всяка минута. Изборът да реагираш и да защитиш тези около себе си. Изборът да промениш средата и смелостта да заявиш, че именно гражданинът на Република България трябва да е в центъра на политиките за сигурност.

За нас, гражданската активност и грижата за другия е единственият начин да променим средата, в която живеем, а да изберем сигурността е единствената възможност, която имаме ако искаме да живеем в държава, в която се чувстваме спокойни за себе си и близките си.

Ето защо нашата организация е важна за хората, защото вярваме, че да бъдем активни и да реагираме е единственият начин да създадем общност, в която имаме доверие един на друг и работим за промяна на средата, в която живеем. Работим за това да я направим не само по-сигурна за нас самите и нашите близки. Работим за среда, в която ще се чувстваме по-сигурни, ще се доверим на непознатите и ще знаем, че ще реагират ако сме застрашени. Среда, в която и ние самите ще бъдем уверени в себе си и своите действия и решения.

Нашата организация се бори със самотата. Тази, която съпътства всеки един от нас. Самотата по отношение на сигурността. Финансовата, социалната, здравната, образователната, институционалната и най-вече обществената сигурност. Искаме да променим парадигмата и общата допирна точка да се промени. Искаме да ни обединява действието, а не бездействието и да ни сплотяват не несигурността и страхът, а сигурността и доверието в хората и институциите.

© Всички права запазени. Фондация „Общество и сигурност“, 2015. Всички авторски права върху текста са запазени за Фондация „Общество и сигурност“. Фондация „Общество и сигурност“,  допуска използване на текстове с единствено условие да бъде цитиран източникът

Въведение:

 В периода април – септември 2015г. беше проведено изследване с цел да се установят  политиките за сигурност на местно и регионални ниво, както и да се измери личното усещане за сигурност на гражданите на Република България.

Изследването протече в две направления: 1) Количествено изследване, чрез попълване на онлайн анкета, извършено в периода април – септември 2015 и 2) Провеждане на регионални форуми с представители на местна власт в периода април – юни 2015г.

Сигурността, в контекста на изследването беше разглеждана като базисна потребност, която трябва да бъде удовлетворявана посредством интегрирани политики, които обхващат не само националната сигурност, но засягат социалната, финансова, икономическа, образователна и здравна сигурност.

Сигурността е потребност, породена от недостига: тя изисква физически или психологически условия, които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато потребността от сигурност бъде удовлетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, и поведението на човека се променя.

Изследването има за цел да се зададат въпроси и утвърдят най-често срещаните поведенчески модели за справяне с несигурността. Проучването постави отделната личност и нейните потребности в центъра на всички политики за сигурност и имаше за цел да потвърди или опровергае мултидисциплинарното разбиране на Фондацията за сигурност, което включва и важният елемент: защита на човешките права.

При обявяването на изследването и при подбора на целевата група на анкетираните изрично беше указано, че в него се търсят за участие икономически активни хора, представители на структури на гражданското общество и представители на местната законодателна и изпълнителна власт.

В България към момента не е правено подобно изследване, което да идентифицира моделите за справяне с несигурността, доверието в институциите и най-вече да установи индивидуалното усещане за сигурност. Изследването поставя началото на един дълъг процес, където ще се промени разбирането за сигурността и отделната личност ще има все по-голямо влияние върху формирането, прилагането и изпълнението на политики за сигурност.

Избраният метод за проучване на усещането и политиките за сигурност, може да бъде определен като комплексен, включващ количествено изследване чрез онлайн анкета, популяризирана сред определен кръг граждани на Република България и качествено изследване за политиките за сигурност, посредством провеждане на регионални форуми за поканени представители на местната власт.

Методология

При избора на методологията за провеждане на  изследването беше отчетен характера на поставената цел и бяха спазвани следните принципи: прецизност, доказана висока етичност, уважение на дискретността и ефективно съчетаване на количествените с качествените показатели и критерии.

Количествен подход

Важен аргумент в полза на прилагането на количествен подход бе, че проучване може да бъде повторено отново след няколко години и да се проследи и измери промяната на личното усещане за сигурност и политиките в тази сфера, както и доверието в институциите.  Количественото проучване може да бъде разширено и да бъдат добавени и нови въпроси в зависимост от контекста и промяната в средата за сигурност, което ще позволи да се измери развитието на посочените показатели във времето.

Качествен подход

Качественият подход позволява фокусирането в дълбочина върху конкретни територии и проблеми на местната власт и задоволява нуждите на настоящето изследване, но при условие, че се направи внимателен подбор на методиката и на изследваните общини. Избраният метод за провеждане на качественото изследване бяха регионални форуми в 5 областни центъра – Варна, Бургас, Плевен, Смолян, Пловдив и 1 общински център – Казанлък. Във форумите взеха участници представители на областни администрации, ОДМВР, РСПБЗН, местна власт, неправителствени организации, граждани и медии. Несъмнено това предопредели възможността след анализ на резултатите от количественото и качественото изследване да се пристъпи към изводи и заключения, за които да се предполага, че ще са валидни за повечето граждани на Република България и представители на местната власт.

Количествено изследване – анкета

Анкетният лист съдържа само затворени въпроси. Независимо от относително ниските равнища на получавани отговори при он-лайн анкетите, бе използван именно този инструмент, защото целевата група на изследването са икономически и граждански активни хора, които разпознават проблематиката. За по-добро достигане до целевите публики бяха разпространени за попълване и няколко въпросника, бяха публикувани в седмичните бюлетини на ФРМС, Програма достъп до информация и „За фондовете“, а също така и бяха изпратени по имейл до представители на неправителствени организации. Въпросникът беше публикуван на сайта на Фондация „Общество и сигурност“, Порталът за неправителствени организации www.ngobg.info, а също така във фейсбук страницата и групите на Синдикална федерация на служителите в МВР.

Анкетата беше разпространявана и офлайн сред участниците в регионалните форуми, след което бе обработена заедно с резултатите от онлайн-проучването. В приложение „Количествен въпросник” в края на настоящия анализ е публикувана анкетната карта.

Качествено изследване – регионални форуми

Използваната методология за идентифициране на спецификите на всяка една територия, идентифициране функцията и отговорностите на представителите на различните заинтересовани страни и дискутирането на едни и същи въпроси, комбинират качествените и количествени подходи за целите на теоретичния анализ.

Методът предоставя възможност да се проведе дискусия и да се идентифицират основните предизвикателства пред сигурността и политиките за сигурност на местно ниво, а също така и ролята на местната власт, правоохранителните органи, гражданите и медиите за решаване на проблемите, с които се сблъскват и справяне с нарастващата несигурност.  Провеждането на форуми позволи да се води групата целенасочено към темата и да се структурират резултатите от тях. В същото време по този начин се избегна риска, който се забелязва в дълбочинните интервюта да се акцентира върху субективните възгледи на респондентите и те да се отразят негативно на изследването.

Що се отнася до въпросите, обсъдени на регионалните форуми, то те са:

1. Кои са предизвикателствата, с които се срещат институциите по отношение на услугата «гражданска сигурност»?
2. Кои са добрите практики и успехи на местно и регионално ниво и как да ги направим национални политики?
3. Как да насърчим гражданите да бъдат проактивни по отношение на услугата «гражданска сигурност»?
4. С какво да започнем?

Важно е изрично да се подчертае, че подреждането на въпросите отразяват не толкова йерархията на тяхната значимост, колкото имат за цел да се постигане етично, целенасочено,  смислено и резултатно структуриране на дебатите, с цел придобиване на задълбочена представа за ситуацията във всяка територия, идентифициране на добрите практики и стратегии за мобилизиране на обществена подкрепа в изготвянето и реализирането на политики за сигурност и първоначалните действия, които участниците са готови да предприемат.

Изследвана съвкупност

Целевата група, идентифицирана за количествения въпросник, е  съставена от икономически и граждански активни хора, представители на структури на гражданското общество и представители на местната законодателна и изпълнителна власт. В целевата група са включени и служители в МВР. Участниците в изследването са разпределени в 5 възрастови групи и 5 типа населени места.

Комбинирайки опита, знанията и оценките на целевата група се постигна възможно най-оптималният резултат по отношение на личното усещане за сигурност сред икономически и граждански активните граждани на Република България.

Би следвало да се подчертае, че всички участници в качественото проучване показаха висока степен на отвореност и разбиране по темата, демонстрирайки ясно желанието си да осветлят в детайли всички разисквани въпроси. В процеса на разговорите бе получена много голяма по съдържание и по обем информация. Цялата релевантна информация в нейната същност е отчетена и интегрирана в анализа на проблемите и предложенията за тяхното решавани, публикувани във втората част на настоящия документ. Все пак, предвид обемните ограничения, част от информацията е представена в синтезиран вид.

Регионалните форуми се проведоха в 6 града – Плевен, Смолян, Варна, Бургас, Пловдив и Казанлък и в тях взеха участие 78 души.  Във форумите бяха представени следните институции: областна администрация, общинска администрация, доставчици на социални услуги, неправителствени организации, работещи в сферата на правата на човека, превенция и борба с домашното насилие, превенция на зависимостите, младежки работници, представители на Областни дирекции на МВР, общински кметове и кметове на населени места, регионална дирекция „Бюро по труда“. Целта на качественото изследване беше да се установи подкрепата на местно ниво за концепцията на Фондация „Общество и сигурност“ за услугата „гражданска сигурност“, както и да се идентифицират основните предизвикателства, с които се срещат представителите на различните заинтересовани страни и споделят утвърдените на местно ниво добри практики за повишаване на личната сигурност на гражданите. Втората цел на форумите беше да се определят най-важните мерки, които е необходимо да се предприемат на местно, регионално и национално ниво за повишаване сигурността на гражданите.

Специфични цели на изследването

Специфичните цели, които се поставиха, са:

–   Да се установят нагласите на гражданите на Република България в областта на личната сигурност и безопасност;

– Да се установи доверието в институциите и поведенческите модели в ситуация на несигурност;

– Да се идентифицират конкретни мерки, които да се предприемат, за да се отговори на потребностите от сигурност на гражданите;

– Да се предвидят бъдещите тенденции гражданската сигурност – на базата на проведеното изследване и промяната на геополитическата обстановка;

–   Да бъдат очертани основните параметри на модел или рамков документ, около който да се обединят представители на изпълнителна и законодателна власт за подобряване средата за сигурност;

–  Да се формулират препоръки, основаващи се на резултатите от проведеното проучване за представители от изпълнителна и законодателна власт, правоохранителни институции и структури на гражданското общество;

РЕЗУЛТАТИ ОТ КОЛИЧЕСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ

Демография

Общият брой респонденти е 468 души, от които 260 (56,4%) мъже и 201 (43,6%) жени. Най-голям е делът на живеещите в областен център – 44,9% (211 души – 126 мъже и 85 жени), а след това са жителите на София – 28,1% (132 души – 68 жени и 62 мъже) и лицата населяващи общински центрове – 23% (108 души – 43 жени и 65 мъже). Най-малък е броят на участниците от чужбина – 0,9% (4 души, от които всичките жени) и живеещи на село – 3,2% (15 души – 4 жени и 11 мъже).

Най-голям е делът на лицата на възраст 36-45 години (42,8% – 201 души), от които 124 са мъже, а 73 – жени. Делът на респондентите на възраст 26-35 години е 23,6% (111 души), като 56 са мъжете, а 55 отговорилите жени. 21,7% или 102 души са участниците в изследването на възраст 45-55 години, от които 43 жени и 58 мъже

Усещане за лична сигурност и средата за сигурност

Делът на гражданите, които се чувстват несигурни за себе си и своите близки е 73,8% от общия брой участници в изследването, докато тези, които се чувстват сигурни е 16,8%. Малко над 9% са тези, които не могат да определят личното си усещане за сигурност.

Забелязва се малко по-високо ниво на несигурност сред мъжете в сравнение с жените, тъй като 70% от жените и 76% от мъжете са казали, че не се чувстват сигурни за себе си семействата си, а 15% от жените и 18% от мъжете са казали, че се чувстват сигурни. Делът на жените (14%), които са казали, че не могат да определят усещането си за сигурност е два пъти по-голям от мъжете (6%) дали този отговор.

Най-голям е делът на несигурност сред лицата във възрастовата група 36-45 години (77% или 155 души), несигурност изпитват 75% (76 души) от респондентите на възраст 46-55 години, 73% (22 души) от лицата на възраст над 55 години и 69% (77 души) от лицата на възраст 26-35 години. Най-ниска е несигурността сред лицата на възраст 19-25 години (58% от респондентите в тази възрастова група или 15 души).

Според 43,7% (205 души) от участниците в изследването има трайна тенденция за увеличаване на личната несигурност в сравнение с 2010г., а 30,7% (144 души) се чувстват еднакво несигурни, както през 2010, така и през 2015г.

Едва 7% (33 души) отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство?“ с „Не“. Аналогично е положението и с тези, които отчитат едни и същи нива на сигурност за периода 2010-2015г. (14,1% или 66 души), като 16 души от тях са казали, че не се чувстват сигурни за себе си.

По-голямата част от респондентите (59,6%) са били жертва или свидетел на престъпление в последните 5 години, като 10.6% са били и жертва и свидетел, 21,3% са били жертва на престъпление, а 27,7% са били и свидетели на престъпление.

Най-голям е делът на участниците в изследването, които се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж (72,3%), измама (38,3%), посегателство и нанасяне на телесна повреда (34%) и корупция (31,5%). Най-слаби са притесненията на респондентите, че могат да станат жертва на отвличане и противозаконно лишаване от свобода (2,3%), изнудване (6%) и убийство (7%).

Делът на гражданите, които се притесняват, че ще станат жертва на бездействие на институциите е изключително голям (65,3%) и се нарежда на второ място след страхът, че ще станат жертва на кражба и грабеж.

Доверие в институциите по отношение на личната сигурност

 Най-разпознаваемата институция и тази, която се ползва с най-високо доверие е полицията (61,3% или 288 души), а след нея се нареждат съд (27,2%), пожарна безопасност (23,8%) и прокуратура (19,6%). Най-неразпознаваемите институции по отношение на личната сигурност са областна администрация (0,2%), неправителствени организации (5,1%) и общинска администрация (5.7%). Народното събрание и охранителните фирми са с едно и също доверие от гражданите (6,4%).

Изключително висок (27,2%) е делът на лицата, които са казали, че не вярват на никоя от институциите и разчитат само на себе си, както и на тези, които се доверяват на приятели на властови позиции (11,5%).

Потребности на гражданите и мерки за подобряване на средата за сигурност

Най-голям е делът – 68,7%,  на лицата, които искат да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура. На второ  място – 56%,  изследваните лица са посочили, че е необходимо да се  промени цялостно работата на институциите и да насочат усилията си върху реална превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност. А на трето място, 54,9% от участниците в изследването са поставили необходимостта от приемане и налагане на по-строги мерки за извършителите на престъпления.

Респондентите, отговорили, че за тях е важно да виждат по-често полицейско присъствие са 26,2%, а 20,4% са посочили, че за тях е важно правоохранителните органи и местни институции да съдействат и сътрудничат на гражданите.

Повече от една трета от участниците в изследването са пожелали да се предприемат мерки, повишаващи тяхната информираност и да развиват собствени умения, като 20% са посочили, че за тях е важно да знаят какво да правят в различни ситуации,  а 16% са пожелали да притежават необходимите умения, така че да решават проблемите си сами.

Най-малък е делът на тези, които искат да познават районния си инспектор (2,1%) и искат да има функциониращи доброволчески отряди към общината (3.2%).

Според участниците в изследването е най-важно да се подобри работата на съд и прокуратура (78,5%), да се промени и реформира МВР (61,3%) и да се подобри взаимодействието между институциите (58,6%).

Повече от 30% от участниците в изследването са пожелали да се предвидят мерки и инструменти за гражданско участие в изготвянето на стратегически документи и да се сформират обществени съвети, които да наблюдават изпълнението на политиките за сигурност на местно и национално ниво.

Почти 30% от респондентите са заявили необходимост да се повиши информираността на гражданите за ролята на различните институции и как да реагират в различни ситуации. Делът на лицата посочили този отговор, кореспондира с броя на лицата заявили да се повиши тяхната лична информираност и да развият конкретни умения за справяне в различни ситуации, в които има риск за тяхната сигурност.

ИЗВОДИ

1. Гражданите на България се чувстват несигурни за себе си и своите близки.
2. Тенденцията е за влошаване на средата за сигурност.
3. Полицията е институцията с най-голямо доверие, а съдът е на второ място с повече от два пъти по-ниско доверие.
4. Близо 40% от респондентите не вярват на никоя от институциите и разчитат само на себе си или на приятели на властови позиции.
5. Най-голямото притеснение на гражданите на България е да станат жертва на кражба или грабеж и бездействие на институциите.

 РЕЗУЛТАТИ ОТ КАЧЕСТВЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ

При проведените форуми бяха обсъдени в детайли предизвикателствата, пред които се изправят представителите на местната власт, неправителствените организации, МВР, в т.ч. РСПБЗН и медиите.

Представителите на различните заинтересовани страни декларираха, че понятието „сигурност“ е много важно и че подобни дебати и обсъждания не са провеждани до сега.

„Чувствам ли се аз сигурен в дома си? На пътя? Сигурен ли съм, че следващият месец ще успея да си платя сметките? Имаме ли енергийна сигурност? Сигурен ли съм, че ако ми се случи нещо, тези около мен ще вземат отношение? За съжаление, отговорът е „НЕ“!“

Споделиха, че понятието „сигурност“ е широкоспектърно и е ценно, че посредством тези срещи се цели то да се изпълни със съдържание и да има не само унифицирано разбиране за сигурността, но и единен подход на местно, областно и национално ниво. Те определиха темата като изключително важна и споделиха, че нейното обсъждане не е навременно, а закъсняло, защото в момента гражданите живеят в ситуация на изключителна несигурност и непознаване ролята на институциите, което в съчетание с тяхната неефективност и ниското доверие в тях прави ситуацията изключително рискова.

Много сериозно внимание беше обърнато на социалната несигурност и на липсата на семейно възпитание, което се дължи на този вид несигурност.

„Няма как да предоставиш или възпиташ сигурност, ако ти самият не си сигурен.“

Една част от участниците във форумите споменаха, че в обществото цари абсолютна несигурност – сред семействата, в училище, на улицата, в градския транспорт и най-вече в селата. Те казаха, че всички ние сме несигурни в себе си, защото не сме подготвени и не знаем как да реагираме. Основен извод от форумите, бе че не може да се създаде сигурна среда, ако не се разглежда сигурността във всичките и аспекти и ако не се постави личната сигурност в центъра на политиките на местно и национално ниво.

„Самите служители в МВР не разполагат с убеденост в себе си и собствената си институция – чадърите, политическото влияние, липсата на подкрепа от ръководителите си. Именно поради това, често вместо да се „вземе правилното отношение“, ние избираме да не вземаме такова.“

Голяма част от действащото към момента законодателство бе определено като ретроградно и неадекватно на съвременната среда за сигурност. МВР бе определена като неефективна, но единствената останала институция, която доставя услугата „сигурност“ на гражданите.

Основните проблеми, които бяха идентифицирани като влияещи негативно върху средата за сигурност на местно, областно и национално ниво са:

• Гражданите не са информирани и не познават различната роля и функции на институциите и не притежават умения за адекватна реакция в ситуация на бедствия, аварии и кризи. Липсва гражданска активност и отношение на хората по темата.

„Правим много неща, а необходими ли са?“

• Гражданите не само не мислят за собствената си сигурност, но и създават риск за живота на околните със своето рисково поведение и отношение.
• Голяма част от гражданите се информират от медиите, а много малка част от тях дискутират и образоват по теми, свързани с гражданските права и сигурност.
• Липсват обучителни програми за деца и младежи по темата „сигурност“ в контекста, разглеждан от Фондация „Общество и сигурност“ като базисна потребност. Часовете по безопасност на движението и развитие на умения при бедствия и аварии се неглижират и много често не се провеждат. Необходимо е да има диференцирано обучение за децата, съгласно техните индивидуални и специфични образователни потребности.  Голяма част от децата използват социални мрежи и не знаят какви са реалните опасности там. Комуникират с непознати хора, публикуват снимки на семействата си, отбелязват се във всеки момент къде са, което създава огромен риск за тяхната сигурност. В същото време в училищата не се провеждат подобни часове, експертите по кибер-престъпления са малко, а полицаите не се обучават по тази тема и не могат да проведат успешни информационни кампании.
• Голяма част от неправителствените организации не са легитимни, поради което доверието в тях е много ниско.
• Липсват знания за „активно гражданство“ като част от това се дължи на липсата на гражданско образование в училище и целодневните детски градини, тъй като образованието е в пряка връзка със сигурността. Необходимо е гражданите на Република България да се осъзнаят като активни граждани и да изискват добро отношение към тях и индивидуален подход.
• Голяма част от представителите на изпълнителната и законодателна власт на местно и национално ниво, прикриват действителните проблеми и не предприемат действия за тяхното решаване, което е възможно, тъй като няма достатъчно ефективни модели за гражданско участие и мониторинг.
• Споделя се, че има немалко полицаи, които са част от силови структури и за съжаление техните методи за споделени и одобрявани от много граждани.
• На местно, регионално и национално ниво „сигурността“ не се разглежда като мултидистиплинарен проблем и липсват интегрирани политики за повишаване на личната сигурност.
• Процедурите за граждански контрол и участие не касаят темата „сигурност“ или ако има такива, които позволяват достъп на гражданите то те са много малко, тъй като голяма част от информацията се счита за класифицирана.
• Доверието в институциите е ниско и гражданите не подават сигнали за налични проблеми и рискове. От една страна това се дължи на предубеждение към администрацията и очаквания „да те бавят и да не ти свършат работа“, а когато проблемът на гражданина бъде решен бързо, то това се възприема като изключение, вместо като правило.
• Липсват не само успешни, но и дългосрочни  програми за превенция на национално ниво. Наблюдават се успешни модели на взаимодействие на местно ниво между неправителствени организации, образователни и местни институции, но те са по-скоро по инициатива на някоя от заинтересованите страни и са такива, поради желанието на партньорите, а не защото има политики в тази сфера.
• Голяма част от програмите и плановете за действие на местно и областно ниво са формални и неефективни. Те съществуват, но в тяхното изготвяне не се включват представители на различни социални групи, а съществува практика да бъдат „спускани отгоре“. Липсва реална децентрализация и прилагане на подхода „отдолу-нагоре“.

„Това, че нещо съществува не означава, че работи и че причината за това е в нас.“

• Хората са демотивирани и пасивни, което оказва пряко влияние върху ефективността на институциите на местно ниво. Голяма част от процедурите предвиждат реакция, само и единствено след подаване на сигнал. Превенцията не е приоритет на местните власти, а в голяма част от случаите липсва човешки и финансов ресурс за това. Именно поради тази причина се разчита основно на гражданите, които са пасивни или не познават процедурите за подаване на жалби и сигнали. Друг проблем, който бе споменат в контекста на пасивността на гражданите бе желанието „някой друг да ни свърши работата“ и най-вече нагласата „общината е длъжна, нали аз им плащам заплатите с данъците си“.
• Липсва национална визия и стратегия за сигурност, където фокусът да е върху отделния човек и спецификите на отделните населени места.

„Липсват държавниците и държавническото мислене.“

„Липсва гражданско общество и когато се установи даден проблем, никой не реагира. Чакаме една институция да оправи всичките проблеми на гражданите.“

• По-голямата част от служителите в държавните институции, не притежават необходимата квалификация за решаване на проблеми касаещи личната „сигурност“ и правене на политики на местно ниво в тази област.
• Много важен проблем, който оказва пряко влияние върху доверието в институциите са недобросъвестните служители, злоупотребата с власт и политическите назначения.

„Това е политическа вакханалия!“

• Съдебната система бе определена като преднамерена към служителите в МВР и когато свидетелстват в съда думата на служителя се противопоставя на думата на гражданинът, на когото е повдигнато обвинение и показанията на двамата са с една и съща тежест.

„Необходима е коренна промяна.“

• Служителите в отделните институции не са овластени да вземат самостоятелни решения в ситуации, в които има риск за сигурността на хората. Известна самостоятелност имат служителите в МВР, но са зависими от социални служби, лечебни заведения, неправителствени организации и др.
• Има сериозни проблеми с лица с психична болест и възрастни хора, които най-често стават жертви, а институциите трудно синхронизират работата си.
• Една от  основните причини полицията  да  не може  да  реагира адекватно  е  свързана с  финансирането  и правилното  разпределение  на средствата. Налаганите в последните  години  лимити  на  патрулните   автомобили, абсолютно остаряла материална база, нулевото обезпечаване с материали за ежедневната  работа  и т.н. са  фактори  които  директно  оказват  негативно  влияние  върху  бързата и ефективна  работа.

Цялото изследване може да бъде намерено тук.

65% от българите се страхуват да не станат жертва на бездействието на институциите, а близо 74% от гражданите чувстват несигурност, живеейки в България. Неприятната статистика проучването на фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи, както и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи. Резултатите са на базата на проведените 6 форума и близо 500 анкетирани души.

Според резултатите на изследването близо 60% от анкетираните са ставали жертва на престъпление, а най-много от българите се страхуват да не станат жертва на грабеж. 40% пък се чувстват по-несигурни, в сравнение с 2010 година. Едва 7% отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 на сто от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство?“ с „Не“.

Тенденцията за недоверие в органите на реда остава. Пред София topnovini.bg директорът на фондация „Общество и сигурност“ Радостина Якимова обясни, че зачестилите случаи с полицейско насилие, което виждаме първо в медиите, са достатъчно показателни за недоверието на обществото.

„Според нас фактът, че първо в медиите изтичат подобни сигнали, че ако заснемем или станем жертва на полицейско насилие, ние първо го изпращаме към медиите, а не в полицията, това означава, че нямаме доверие в тази институция. Това означава, че нещата коренно трябва да се променят. Гражданите имат това желание. Въпросът е, че полицията, съдът и прокуратурата са взаимно свързани. Има нещо изключително сбъркано в цялата система“, заяви Якимова.

Източник: topnovini.sofia.bg

Необходими са сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да изпълнява функциите, както и да мотивира служителите си. До това заключение стигнаха на дискусия, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи, както и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи, предаде репортер на БГНЕС. Реформите в МВР трябва да бъдат дългосрочни, както и да има дългосрочна стратегия за реформи със съответните финансови инструменти. В рамките на форума бяха представени две изследвания, които показват настроенията на гражданите и чувството им за сигурност. Второто изследване показва мотивацията на служителите на МВР и проблемите вътре в самата система. Оказва се, че 73,8% от гражданите не се чувстват сигурни, а близо 60% от анкетираните 468 граждани, са били жертва на престъпление. Най-много българите се страхуват да не станат жертва на кражба или да бъдат жертва на бездействието на институциите, както и да не станат жертва на измама. Въпреки всички проблеми в системата на МВР, повечето хора все пак разчитат на полицаите, когато имат нужда от помощ, а 27.2% се доверяват на съда и на служителите на пожарната безопасност. 27% обаче не разчитат на помощ, от която и да е институция, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ. Най-много обаче (47%) не вярват на никого и търсят решение самостоятелно. Най-доброто решение, за да се промени тази ситуация е да се промени работата на съда и прокуратурата, да се подобри работата в МВР и да се засили връзката между институциите, обявиха синдикалистите. Според изследването основните проблеми в системата на МВР са свързани с това, че министерството е нереформирано, но с най-чести промени. От 2007 година досега са вливани и изваждани от министерството различни структури като ДАНС и ГДБОП, а на фона на това служителите прогресивно намаляват и от 68 хил. през 2009 г в момента са 49 хил. души. В същото време има направени 33 изменения на Закона за МВР, сменят се много често и нормативните актове,което демотивира служителите, тъй като това единствено затруднява работата им и предизвиква излишни грешки. Самите служители на МВР са на мнение, че системата е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи, едновременно с това пък няма почти никаква материална база, а кариерното развитие зависи от чисто субективни обстоятелства, а не от качеството на работата. Служителите се оплакват и от това, че нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа. Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа. Във връзка с това в момента има и притеснения, че може да отпадне даването на 20 заплати при пенсиониране.

Източник: БГНЕС  

60% от хората са били жертва или свидетел на престъпление

Близо 74 на сто от участвалите в допитване на фондацията „Общество и сигурност“ посочват, че усещат несигурност у нас. Само 17 процента са на обратната позиция, а девет на сто нямат мнение. Това каза директорът на фондацията Радостина Якимова, представяйки изследването на дебат, съобщи БТА.

Дискусията е на тема „МВР: споделена, неразбрана или липсваща сигурност?“.

Забелязва се малко по-високо ниво на несигурност сред мъжете в сравнение с жените

Най-голям е делът на несигурност сред лицата във възрастовата група 36-45 години (77 процента), несигурност изпитват 75 % от респондентите на възраст 46-55 години.

Според 43,7 на сто от участниците в изследването има трайна тенденция за увеличаване на личната несигурност в сравнение с 2010 година.

Едва 7% отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 на сто от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство?“ с „Не“. Аналогично е положението и с тези, които отчитат едни и същи нива на сигурност за периода 2010-2015-а.

Близо 60 на сто от респондентите са били жертва или свидетел на престъпление през последните 5 години.

Източник: Dnes.bg

Системата на МВР е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи. Освен товакариерното развитие зависи не от качеството на работата, а от чисто субективни фактори. Това води и до усещане за несигурност.

Такъв профил на днешния служител на МВР се очертава от изследване на мотивацията на служителите на МВР, представено на дискусия в София, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в МВР и зам.-министърът на вътрешните работи Цвятко Георгиев, съобщава БиТиВи.

В изследването полицаите посочват, че не разполагат с почти никаква материална база, а и нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа.
Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа, а като допълнително в момента се прибавя притеснението, че може да отпаднат 20-те заплати при пенсиониране.

Освен социалните реформи, служителите на МВР изпитват несигурност и от структурните промени, които се случват периодично като вливане и изваждане на ДАНС, ГДБОПкато служби и промени Закона за МВР и други нормативни актове.

Паралелно с това изследване на дискусията бе представено и друго – то показва настроенията на гражданите и чувството им за сигурност.
Според него 73.8% от анкетираните не се чувстват в безопасност, а близо 60 на сто са били жертва на престъпление.

С изключително ниско доверие се ползват всички институции, като цели 27% не разчитат на която и да е от тях, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ.

Основният извод от нея беше, че са необходими сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да мотивира служителите си.

Източник: news.ibox.bg

Системата на МВР е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи, едновременно с това пък няма почти никаква материална база, а кариерното развитие зависи от чисто субективни обстоятелства, а не от качеството на работата. Това показва изследване на мотивацията на служителите на силовото ведомство и тяхната мотивация.

То беше представено на дискусия в столицата, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в МВР и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи. Основният извод от нея беше, че са необходими сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да мотивира служителите си, съобщава БГНЕС.

Полицаите посочват, че нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа. Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа. Във връзка с това в момента има и притеснения, че може да отпадне даването на 20 заплати при пенсиониране.

Това идва на фона на вливане и изваждане на ДАНС и ГДБОП от МВР и голямо количество промени в ЗМВР и други нормативни актове, с което се затруднява работата на униформените.

Друго представено изследване показва настроенията на гражданите и чувството им за сигурност. Оказва се, че 73.8% от анкетираните не се чувстват в безопасност, а близо 60 на сто от запитаните 468 граждани са били жертва на престъпление.

С изключително ниско доверие се ползват всички институции, като цели 27% не разчитат на която и да е от тях, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ.

47 на сто не търсят помощ от никого.

Източник: Бтв новините

Необходими са сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да изпълнява функциите, както и да мотивира служителите си. До това заключение стигнаха на дискусия, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи, както и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи.

Реформите в МВР трябва да бъдат дългосрочни, както и да има дългосрочна стратегия за реформи със съответните финансови инструменти.

В рамките на форума бяха представени две изследвания, които показват настроенията на гражданите и чувството им за сигурност. Второто изследване показва мотивацията на служителите на МВР и проблемите вътре в самата система.

Оказва се, че 73,8% от гражданите не се чувстват сигурни, а близо 60% от анкетираните 468 граждани, са били жертва на престъпление. Най-много българите се страхуват да не станат жертва на кражба или да бъдат жертва на бездействието на институциите, както и да не станат жертва на измама.

Въпреки всички проблеми в системата на МВР, повечето хора все пак разчитат на полицаите, когато имат нужда от помощ, а 27,2% се доверяват на съда и на служителите на пожарната безопасност. 27% обаче не разчитат на помощ, от която и да е институция, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ. Най-много обаче (47%) не вярват на никого и търсят решение самостоятелно.

Най-доброто решение, за да се промени тази ситуация е да се промени работата на съда и прокуратурата, да се подобри работата в МВР и да се засили връзката между институциите, обявиха синдикалистите.

Според изследването основните проблеми в системата на МВР са свързани с това, че министерството е нереформирано, но с най-чести промени. От 2007 г. досега са вливани и изваждани от министерството различни структури като ДАНС и ГДБОП, а на фона на това служителите прогресивно намаляват и от 68 000 през 2009 г. в момента са 49 000 души.

В същото време има направени 33 изменения на Закона за МВР, сменят се много често и нормативните актове,което демотивира служителите, тъй като това единствено затруднява работата им и предизвиква излишни грешки.

Самите служители на МВР са на мнение, че системата е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи, едновременно с това пък няма почти никаква материална база, а кариерното развитие зависи от чисто субективни обстоятелства, а не от качеството на работата. Служителите се оплакват и от това, че нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа.

Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа. Във връзка с това в момента има и притеснения, че може да отпадне даването на 20 заплати при пенсиониране.

Източник: DARIKnews България

Близо 74 на сто от участвалите в допитване на фондацията „Общество и сигурност” посочват, че усещат несигурност у нас. Само 17% са на обратната позиция, а 9% нямат мнение. Това каза директорът на фондацията Радостина Якимова, представяйки изследването на дебат.

Дискусията е на тема „МВР: споделена, неразбрана или липсваща сигурност”.

Забелязва се малко по-високо ниво на несигурност сред мъжете в сравнение с жените. Най-голям е делът на несигурност сред лицата във възрастовата група 36-45 години (77%), несигурност изпитват 75% от респондентите на възраст 46-55 години.

Според 43,7 на сто от участниците в изследването има трайна тенденция за увеличаване на личната несигурност в сравнение с 2010 г.

Едва 7% отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 на сто от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство” с „Не”. Аналогично е положението и с тези, които отчитат едни и същи нива на сигурност за периода 2010-2015 г.

Близо 60 на сто от респондентите са били жертва или свидетел на престъпление през последните пет години.

Източник: Darik news България

На 1 октомври 2015г. в град София,  неправителствени, професионални и браншови организации, заедно с представители на изпълнителната и законодателната власт ще обсъдят предизвикателствата пред гражданската сигурност в България.

Темата на дебата е: „МВР: споделена, неразбрана или липсваща сигурност?“. В първата част ще бъдат представени резултатите от изследването на Фондация „Общество и сигурност“, с което за първи път в България се измерва усещането за сигурност и моделите за справяне с несигурността.

Успоредно с това, представители на Синдикална федерация на служителите в МВР, ще споделят предизвикателствата, пред които се изправят служителите и какво трябва да се промени, за да удовлетворяват потребностите на гражданите.

В края на първата част от дебата, ще бъдат представени политиките на МВР за повишаване качеството на услугата „гражданска сигурност“ и предвижданите реформи в тази област.

Във втората част ще се проведе дискусия и всички участници ще имат възможност да споделят своите гледни точки и визия за промяна, така че да се подобри средата за сигурност.

Събитието ще се проведе в Бест уестърн сити хотел, намиращ се на ул. Стара планина 10, а програмата на дебата можете да намерите тук.

Ако имате желание да вземете участие, моля потвърдете го до 29 септември 2015г. на имейл: ssf@ssf-bg.eu

Казанлък ще бъде домакин на Регионален форум „Нашата сигурност – споделена или неразбрана отговорност”, предаде кореспондент на Радио „Фокус”. Организатори на събитието са Синдикалната Федерация на служителите в МВР и Фондация „Общество и сигурност”. Форумът ще се проведе в Мултимедийната зала на ИМ „Искра”. Той ще бъде открит в 11.00 часа от Валентин Попов – председател на УС на Синдикалната Федерация на служителите на МВР и член на настоятелството на Фондация „Общeство и сигурност” и Цанимир Славчев – представител на община Казанлък, член на Федерацията. В рамките на форума директорът на Фондация „Oбщество и сигурност” Радостина Якимова ще направи презентация на тема „Разбиране на услугата „сигурност” и ролята на гражданите и местната власт за повишаване на нейното качество”. След това ще се проведе дискусия по отношение на специфичните потребности по отношение на услугата „сигурност” на различни социално-икономически, възрастови и етнически групи и дискусия по темата „Какво може да се направи на местно, областно и национално ниво за удовлетворяване на потребностите от сигурност”.

Източник: Агенция „Фокус“

От проведените до момента форуми в градовете Плевен, Пловдив и Смолян стана ясно, че проблемите по темата „сигурност“ са сериозни, а обществените дискусии – необходими.

Участниците, с които се срещнахме – представители на местни и регионални институции, неправителствени организации и медии, изразиха мнението, че дискусиите по темата дори са закъснели в някои отношения, защото средата става все по-несигурна, а хората все по-объркани  и неуверени на фона на новите предизвикателства, пред които се изправят.

Следващите форуми ще се проведат в градовете Бургас и Варна на 22 и 23 април 2015г.  

Те ще имат за цел да се споделят добрите практики на местно ниво, но също така и да се идентифицират специфичните за черноморските градове предизвикателства по отношение на услугата „гражданска сигурност“. 

Проучването има за цел да се установи личното усещане  на гражданите на Република България за сигурност,  моделите, които използват, за да се чувстват по-сигурни и какво смятат, че трябва да се промени, за да се повиши качеството на услугата „гражданска сигурност“.

Анкетна карта ще бъде попълнена и от участниците в шестте регионални форума, които ще се проведат в периода март – април 2015г. в градовете Плевен, Пловдив, Смолян, Варна, Бургас и Благоевград.

Резултатите от проучването, заедно с идентифицираните добри практики за повишаване на сигурността на местно и регионално ниво, ще бъдат анализирани и представени на национален форум, който ще се проведе в София през месец май 2015г.

Екипът на Фондация „Общество и сигурност“ се обръща към Вас с молба да подкрепите инициативата и да дадете своя принос в промяната на  България и превръщането и в по-сигурно и спокойно място за нас и нашите близки и деца.

Можете да попълните онлайн анкетата тук.

СФСМВР, освен учредител на Фондация „Общество и сигурност“ е и основният и партньор в реализиране на съвместни инициативи и проекти. Представителите на СФСМВР, осигуряват пряк контакт на екипа на Фондацията със служители в Министерството. Благодарение на това партньорство и подкрепа, всички предложения за политики и реформиране на МВР, които Фондацията изготвя, са съобразени не само с потребностите на гражданите, но и на служителите.

Това е водещ принцип на работата на Фондацията, защото услугата „гражданска сигурност“ може да бъде качествена само и единствено ако служителите са добре обучени, оборудвани, мотивирани и най-вече има създадена система за психично здраве и превенция на професионалния стрес.