ССФ

  • Начало
  • За нас
    • Мисия
    • Визия
    • Цели
    • Настоятелство
      • Членове на Настоятелство
      • Заседания на Настоятелство
    • Екип
    • Фондацията в медиите
    • Другите за нас
    • Поверителност
  • Новини
  • Проекти
  • Партньори
  • Галерия
    • Снимки
    • Видео
    • Презентации
  • Публикации
  • Контакти
  • БГ
  • ENG
  • Дългът, който…

    май 18th, 2016, 19:17

    Той се казва Стоян и живее в Константиново.
    Потопът на 16 май 2016 г. го завари с пазарска чанта и на път към къщи.
    Виждаше, че вали, но не подозираше, че водата може да залее селото, а и не беше чувал нищо за наводнения.
    Разбра, че се случва нещо по виковете на хората, които чу. Обърна се и видя, че те сочат надолу към дерето, а там имаше много къщи. Затича се и докато се приближаваше към бурната вода пред погледа му минаха десетки картини и спомени –спомни си за Аспарухово, за загиналите хора, плачещите майки, издавените животни, но най-вече си спомни за тежката борба със стихиите и моментите на безсилие, в които беше попадал. Молеше се водата да не е толкова страшна и да може да направи нещо и да помогне.


    Слезе почти до дерето и видя баба Димка. Тя не викаше за помощ. Беше застанала на едно островче, гледаше хората, които се събираха от другата страна на водата и тихо хлипаше. Сгушена и превита на две, гледаше как водата беше погълнала всичко. Осъзнаваше, че е въпрос на минути водата да повлече и нея.


    В този момент, Стоян завърза около кръста си едно от въжетата, които мъжете до него държаха и тръгна през водата. Тя го повличаше, но той знаеше и имаше опит в справянето със стихиите. Гледаше напред, стъпваше смело и гледаше баба Димка в очите. Не броеше крачки и не мислеше за рисковете, а бързаше, защото знаеше, че водата приижда за секунди и животът на баба Димка зависеше от това колко бързо ще стигне до нея. Когато отиде на островчето и я хвана, тя затвори очи, мълчеше и стискаше ръката му с неописуема сила. Пусна го, когато беше вече на сигурно място, далеч на сушата.

    Баба Димка днес чисти къщата си, а Стоян е на работа. Стоян е пожарникар, но на 16 май 2016 г. почиваше. Той знае, че или си пожарникар и го носиш в сърцето и кръвта си или не си за тази работа. Той знае, че да си пожарникар е призвание, а да спасяваш хората – дълг, а дългът няма работно време!

    tweet

От А до Я за насилието

МВР 2030

Следи новостите в Facebook

Следи новостите в Facebook

Последни публикации

  • МВР на Рашков, Маринов, Бъчварова, Цветанов…. и никога на гражданите!
  • Становище на Фондация „Общество и сигурност“
  • Успешната реформа в системата на МВР е предпоставка за по- ефективно правосъдие!
  • Председател на Настоятелство на Фондация „Общество и сигурност“
  • Заместник-председател на Настоятелство на Фондация „Общество и сигурност“

Горещи теми

  • Председател на Настоятелство на Фондация „Общество и сигурност“

    Председател на Настоятелство на Фондация „Общество и сигурност“

    март 19th, 2022, 16:55
  • Работилница за мартенички

    Работилница за мартенички

    януари 27th, 2015, 13:34
  • Благодарствено писмо от Ресурсен център – Смолян

    Благодарствено писмо от Ресурсен център – Смолян

    март 10th, 2015, 19:47
  • 65% от българите се страхуват, че ще станат жертва на бездействието на институциите

    октомври 1st, 2015, 22:35
  • Чувстваме ли се по-сигурни и по-спокойни за себе си и своите близки през 2016?

    юни 23rd, 2016, 15:22

Последни коментари

  • Интернет за Работилница за мартенички
  • Интернет за Председател на Настоятелство на Фондация „Общество и сигурност“

Информационна линия


    • ПОЩА
  • googleplus
  • facebook
© 2014-2019. ССФ - Фондация "Общество и сигурност".