Фондация “Общество и сигурност” реализира проект “Сигурни ли са жените, осигуряващи нашата сигурност?”, финансиран от Български фонд за жените. Проектът имаше за цел да се установят политиките за равнопоставеност на половете, мерките за съчетаване на личен и професионален живот, наличните форми на дискриминация между служителите и тяхното лично усещане за това дали са дискриминирани.
Едни от основните заключения, до които достигна екипът на Фондация “Общество и сигурност” са:
- Жените в МВР са 10 897 или 23% от общия брой служители.
- Едва 4% са жените, заемащи оперативни длъжности, като най-висок е техният дял в Столична дирекция на вътрешните работи(20%) и Главна дирекция „Национална полиция“), а най-нисък в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (0,45%).
- В МВР не съществува специална нормативна база или програмни документи за съчетаване на личен и професионален живот и политики за гъвкава заетост на жените.
- Академията на МВР не провежда самостоятелни обучения по темата равнопоставеност на половете, като отделни аспекти от тази проблематика се засягат в провежданите обучения по „Защита правата на човека“ и „Защита от дискриминация“.
- Забелязва се притеснителна тенденция на застаряване на служителите в МВР, като 65% от жените и 54% от мъжете са на възраст над 41 години. Едва 2% от служителите в МВР са на възраст до 25 години, а делът на заетите на възраст 26-30 години е 8%.
- Подборът в АМВР се променя през 1990г., като новото е , че се дава възможност за първи път прием и за жени, а през 2014г. 20% от приетите курсанти са били жени.
- Преобладават ръководителите мъже (86% от интервюираните са казали, че техните преки ръководители са мъже)
- Потвърждават се стереотипите, че има разлика между начина на управление на жените и мъжете, като 50% са казали, че по-добри управленци са мъжете, а 41% не могат да определят.
- Възрастовата дискриминация в МВР е най-често срещаната(37%), следвана от дискриминацията по полов признак (33%)
С целият анализ, можете да се запознаете тук.
