Поредица от грабежи и кражби. Бягство от полицията. Неизпълнение на полицейски разпореждания и липса на страх дори от изстрелите на органите на реда. Изисква се огромна дързост особено, когато говорим за младежи на възраст 15-18 години. Или пък имат достатъчно натрупан опит, за да са толкова уверени?
Полицаите не са екзекутори, а ролята на правосъдието е най-вече да намери причината за престъпното поведение и да я коригира така, че досегашните престъпници да могат да бъдат пълноценни членове на обществото в бъдеще. Един престъпник обаче няма да получи шанс за възмездие, защото вече не е между живите.
Тук идва момента отново да поставим въпроса за ефективността на системите за опазване на сигурността в обществото. Дали ако имахме работеща система тези младежи щяха да си позволят такова поведение? Ако не им е за първи път (защото са криминално проявени), то системата не трябваше ли да е работила вече с тях и да ги е „върнала в правия път“? Ако бяха предприети адекватни мерки по-рано дали нямаше да се замислят поне за малко?
Всъщност какви мисли са минали през главите участниците в схватката? Дали е нормално цяла нощ да вървиш по улиците, да нараняваш и да плячкосваш, каквото свариш? До къде си способен да стигнеш щом на 15 и 18 годишна възраст си навън, правейки престъпление след престъпление? До къде си готов да стигнеш?
А какво си мисли полицаят, който отне един млад живот? Дали системата му даде достатъчно помощни средства, за да не употреби огнестрелно оръжие? Дали имаше достатъчно дежурни полицаи, които да отцепят района и престъпниците да не могат да избягат? Дали гони тези същите престъпници за първи път? Дали предния път, когато ги хвана те получиха възмездие? Справедливо ли беше то както за тях, така и за жертвите? Дали ако го беше настигнал, задържал и изправил пред съда само след няколко седмици нямаше пак да го гони някъде? През изминалата година няколко български полицаи загинаха при изпълнение на служебните си задължения. Дали е нормално човек избрал да работи в името на закона да е поставен в постоянен риск никога повече да не се върне при семейството си, а престъпниците да очакват, че ще бъдат галени с перце?
Българските полицаи не са убийци! Те са част системата такава, каквато я направихме всички ние. Някога милиционерите биеха и въздаваха „улично правосъдие“, за да респектират. Сега полицаите работят при други условия. Условия, които ги водят до отчаяние и пълна липса на надежда до такава степен, че в един момент може би просто трябва да стреляш, за да се случи нещо. Този човек със сигурност не е излязъл от вкъщи с идеята да убива. Обстоятелствата са го накарали. Другият сам е избрал какво да прави в тази нощ. Но със сигурност и двамата са жертва на една и съща слаба, неефективна и прогнила система за сигурност.
