Живеем в държава, която се нарича демократична и правова.
Държава, където върховенството на закона би трябвало да е не просто лозунг, а основен принцип, на който да градим живота си. Конституцията ни е обещала да се водим от висшите човешки ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост. Държава, която декларира, че ще издига правата, достойнството и сигурността на гражданите си в свещен принцип. Но къде са тези принципи днес?
Живеем във времена, в които думите се превръщат в оръжие, което физически унищожава.
Хората се превръщат в щит, предпазващ техните кукловоди.
Протестите се употребяват и опорочават политически.
Полицията е вечният виновен и любимата боксова круша на всички.
Това, което видяхме пред Народния театър, беше не просто сблъсък – това беше пълен отказ от основните права не само на присъстващите, но и на всеки български гражданин. Видяхме бруталното потъпкване на свободата да избираш, на правото да се движиш. Днес беше пред театъра, утре може да бъде пред всяка врата, в който и да е град или село.
Видяхме еманацията на неграмотността и какъв е реалният продукт на лошото образование и липсващото възпитание.
Бяхме свидетели на управленска немощ, безсилие, което не успя да осигури безопасност и ред. Видяхме как български граждани – полицаи, артисти, зрители – бяха превърнати в заложници на нечия некомпетентност. Тези, които трябваше да ги защитят, ги предадоха. Това е не само позор за Столична община и Министерството на вътрешните работи, но и ярък пример за това как неграмотността и липсата на визия създават криза.
Видяхме не просто гняв, а дълбоко унижение.
Министърът на вътрешните работи и неговият екип решиха да обяснят липсата на действия с липса на информация за протеста и неадекватни действия от страна на Директора на Народния театър.
Но всички знаем, че това показва страх.
Страх да упражниш правата и контрола.
Страх да изпълниш задълженията, които имаш, за да гарантираш обществената сигурност и безопасност.
Страх, защото или обслужваш нечии интереси, или се водиш от общественото мнение и искаш да си „добър за всички“, или си лош професионалист и нямаш адекватна преценка за ситуацията.
Каквото и да е – това уронва и без това изтъркания имидж на институцията.
Това обижда всички горди и достойни полицаи, които са блъскани, псувани и бити, заради поредния министър и неговата неадекватност.
Това унижава държавата, защото униформените са щитът, зад който обществото трябва да може да се чувства в безопасност. И когато този, който ги ръководи, не може да ги защити, той предава не само хората си, но и държавността.
