В едно общество, което претендира да е демократично и загрижено за човешкия живот, мълчанието около трагедията на един полицай, решил да сложи край на живота си след несправедливи обвинения и уволнение, е оглушително.
Мълчанието на медиите.
На експертите.
На нас – обществото.
Защо? Защо допускаме едно показно самоубийство – в униформа, символ на дълга, на саможертвата, на закона – да остане просто статистика?
Когато един полицай сложи край на живота си в униформа, той ни оставя повече от лична трагедия – оставя ни предупреждение.
Предупреждение, което ние, обаче, избираме да игнорираме. Днес не защитаваме онези, които са положили клетва да ни пазят. А утре, когато дойде мигът на нужда, кой ще застане между нас и хаоса, престъпленията, злото?
Мълчанието днес не е просто липса на думи – то е липса на действие. Когато системата изоставя своите полицаи, когато обществото отвръща поглед, ние разрушаваме доверието, което крепи нашата сигурност.
Един полицай по-малко не е просто статистика. Това е поредната пукнатина в стената, която ни пази от престъпност и беззаконие.
Какво ще се случи утре, когато униформите останат празни?
Когато никой няма да има смелостта или желанието да застане на предната линия?
Днес си затваряме очите за техните страдания, а утре ще плачем за тяхната липса.
Мълчанието не е неутрално. То е осъждащо. Когато отказваме да говорим за случилото се, ние изпращаме ясно послание – животът на този полицай не значи нищо. Причините за неговото отчаяние – системата, която го пречупи, общественото презрение, което той понесе, липсата на подкрепа, която го изолира – са прекалено неудобни за обсъждане. Нима този човек, който до вчера е носил униформата, за да пази нашата сигурност, не заслужава нашето внимание?
Защо мълчим ?
Мълчим, защото истината е неудобна.
Мълчим, защото е по-лесно да обвиняваме полицаите, отколкото да се изправим срещу системните проблеми, които ги притискат.
Мълчим, защото признаваме собственото си безсилие. Защото е по-лесно да осъдим, отколкото да разберем.
Но този мълчалив консенсус ни прави съучастници. Съучастници в култура на безразличие, в общество, което предпочита да гледа встрани, вместо да действа.
Това мълчание е заразно. То разяжда и последните останки от доверие между полицаите и обществото. Всеки мълчалив ден виси като присъда над всички онези служители на реда, които ежедневно рискуват живота си.
Ние им казваме: „Ако системата ви предаде, ние няма да ви подкрепим. Ако страдате, ще гледаме встрани.“
Но мълчанието убива. То оставя полицаите сами със своята болка. Оставя семействата им без обяснение. А нас – без сигурността, че тези, които трябва да ни защитават, ще могат да изпълняват своя дълг с гордо вдигната глава.
Системата, която убива!Когато полицаите нямат подкрепата на системата, когато са оставени сами да се справят с натиска на една изискваща, но неблагодарна служба, отчаянието взема превес.
Вместо да бъдат защитени, те са преследвани.
Вместо да получават подкрепа, те се сблъскват с обвинения.
Всеки удар по тях е удар по нас, защото тяхната борба е за нашата безопасност.
Време е да сложим край на това мълчание, което убива.
Не можем повече да се правим, че не виждаме болката на хората, които сме натоварили с отговорността да защитават живота и сигурността ни.
Не можем повече да оставяме тези, които служат на обществото, да се чувстват изоставени и осъдени от него.
Нека говорим.
Нека задаваме въпроси.
Нека изискваме промяна в системата, която трябва да подкрепя своите служители, а не да ги оставя сами срещу бремето на дълга.
Нека настояваме за професионална помощ и подкрепа за всеки полицай, който е принуден да действа в ситуации на живот и смърт.
Това не е само тяхната битка. Това е наша битка. За една справедлива и хуманна система. За общество, което не оставя никого зад себе си. За бъдеще, в което няма да има поредна униформа, окървавена от отчаяние.
Не можем повече да бъдем безразлични. Всеки глас, който остане тих, всяка ръка, която не се протегне, прави пропастта по-дълбока. Ако позволим на системата да разруши тези, които са я изградили, ние сами подписваме нашата уязвимост.
Нека днес кажем „СТИГА“.
Да се изправим и да заявим, че полицаите заслужават уважение, подкрепа и справедливост.
Да изискаме промяна, защото защитата на тези, които ни пазят, е единственият начин да защитим и себе си.
Защото един полицай по-малко днес означава много повече страх и безпомощност утре.
Защото мълчанието ни днес, убива защитниците ни утре!
