Становище във връзка с предложените изменения и допълнения в Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. и в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), изразяваме следното становище:
- По отношение на изменението на чл. 177 и чл. 180 от ЗМВР:
Предложение: Размерът на възнаграждението да се обвърже със средната работна заплата за съответната административна област, освен ако тя не е по-висока от средната за страната.
Контрааргументи:
- Това предложение би довело до сериозни дисбаланси в заплащането на служителите в различните области, което може да намали мотивацията и да увеличи текучеството в по-слабо развитите региони.
- Полицейската служба изисква еднаква степен на професионализъм и риск, независимо от региона, а обвързването на заплатите със средната за административната област ще създаде неравнопоставеност сред служителите.
- Липсва оценка на финансовото въздействие върху бюджета на МВР и възможните негативни ефекти върху оперативната ефективност.
- По отношение на предложената нова ал. 6 в чл. 177:
Предложение: Базата за изчисляване на възнаграждението се намалява със задължителните осигурителни вноски, които биха били дължими при трудово правоотношение.
Контрааргументи:
- Това би довело до фактическо намаление на възнаграждението на служителите, което е неприемливо в контекста на нарастващите цени и инфлация.
- Подобна промяна подкопава социалната защита на служителите и създава условия за намаляване на атрактивността на професията.
- Намалението на осигурителната база би довело и до по-ниски бъдещи пенсионни права, което е в разрез с принципите на социална сигурност.
- По отношение на измененията в чл. 226 (добавяне на възможност за прекратяване на правоотношението по инициатива на органа по назначаване и нова точка 22 за прекратяване при упражняване на право на пенсия):
Контрааргументи:
- Прекратяването на правоотношението на служителите, упражнили правото си на пенсия, ограничава правото на труд и поставя под въпрос кадровата обезпеченост на МВР.
- В условията на недостиг на служители, принудителното освобождаване на опитни кадри ще създаде сериозни проблеми за оперативната работа и ще доведе до загуба на ценен експертен ресурс.
- Липсата на гъвкавост в прилагането на тази мярка би могла да доведе до съдебни спорове и допълнителна финансова тежест за държавата.
- По отношение на измененията в чл. 234 (намаляване на обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение от 20 на 10 заплати и от 15 на 8 заплати):
Контрааргументи:
- Намаляването на обезщетенията ще влоши социалната защита на служителите и ще намали привлекателността на професията, особено в условията на високи изисквания и натоварване.
- Подобна промяна може да доведе до увеличено текучество и загуба на квалифицирани кадри, което ще се отрази негативно на сигурността и обществения ред.
- Създаването на механизъм за разсрочено изплащане на обезщетенията (на два пъти в две последователни години) също би затруднило финансовото планиране на напускащите служители.
- По отношение на предложеното намаляване на щатната численост на МВР до 45 000 служители и съответното намаление на възнагражденията:
Контрааргументи:
- Подобна промяна не отчита реалната необходимост от служители с оглед на нарастващите предизвикателства пред сигурността, включително миграционния натиск и нарастващата престъпност.
- Намаляването на числеността без предварителен анализ на функционалните нужди на системата крие риск от сериозни кадрови дефицити в ключови звена.
- Поетапното намаление на заплатите в зависимост от числеността ще демотивира служителите и ще доведе до отлив на кадри, без да е гарантиран баланс между спестени разходи и ефективност на системата.
Напомняме, че през 2023 г. министърът на вътрешните работи Бойко Рашков (настоящ народен представител от ПП-ДБ) заяви, че е постигнат 98% успех в реформирането на МВР. Това беше поредната от серия прибързани и хаотични реформи, които доведоха до масово закриване на щатни бройки и полицейски участъци в малките населени места. В резултат на липсата на полицейско присъствие престъпността нарасна, а впоследствие тези участъци бяха възстановени, но с огромни загуби за държавата. Въпреки този управленски провал, никой не понесе политическа или административна отговорност.
Подобни експерименти с кадровия състав и структурата на МВР подкопават доверието в институцията и създават усещане за несигурност както сред гражданите, така и сред самите служители на реда.
Настояваме за незабавно прекратяване на тези безотговорни управленски експерименти с националната сигурност и за прилагане на добре обмислени и устойчиви реформи, основани на задълбочени анализи и експертни оценки.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Предложените изменения в ЗМВР и свързаните с него разпоредби съдържат редица проблемни аспекти, които могат да доведат до сериозни негативни последици за кадровата политика, социалната защита и ефективността на вътрешното министерство. Вместо да се търсят устойчиви решения, се наблюдава тенденция към хаотични, прибързани и лишени от реален анализ управленски решения, които компрометират стабилността на системата.
Призоваваме законодателите да прекратят тази практика и да се фокусират върху дългосрочна стратегия за стабилност и развитие на МВР, основана на експертни оценки, международен опит и реалните нужди на служителите и обществото. България е член на Европейския съюз и Шенгенското пространство. В този контекст е от ключово значение да изградим модерна, добре функционираща и кадрово обезпечена система за сигурност, която да гарантира надеждна защита на външните граници на ЕС и високо ниво на обществен ред.
Не може националната сигурност да бъде заложник на некомпетентни “експерти”, временни политически интереси и популистки решения.
Грешките в сектора за сигурност не просто струват пари – те струват човешки животи, обществено доверие и стратегическото място на България в европейската система за сигурност.
Време е за отговорно управление, базирано на професионализъм, последователност и дългосрочна визия.
