Случаите на домашно насилие в България продължават да се увеличават тревожно. Анализът на сигналите на телефон 112 показва ръст от 48.3% за периода 2022 – 2024 г., като само през 2024 г. са регистрирани 53 016 сигнала – 17 265 повече спрямо 2022 г.
Най-засегнатите региони
- София-град: 7619 сигнала (+66%)
- Варна: +71%
- Стара Загора: +55%
- Сливен: +77%
- Пазарджик: +26%
- Пловдив: +23%
Тези числа са ясен индикатор за задълбочаващ се обществен проблем.
Фактори, допринасящи за нарастващия брой сигнали
-
Повишена информираностПрез последните години различни организации и институции активно работят за това жертвите да знаят своите права и начините за търсене на помощ. Въпреки че това е положителна тенденция, самият ръст на сигналите показва, че проблемът остава нерешен и че жертвите все още срещат значителни пречки в получаването на защита.
-
Икономически затруднения и социална нестабилностБезработицата, несигурността на доходите и растящите разходи за живот увеличават стреса в семействата, което може да доведе до ескалация на насилствено поведение. Липсата на финансови ресурси прави жертвите по-уязвими и зависими от насилниците си, което затруднява възможността им да напуснат опасната среда.
-
Ограничен достъп до кризисни центрове и социални услугиВъпреки усилията на гражданския сектор, в България все още липсват достатъчно кризисни центрове и услуги за защита на жертвите на домашно насилие. В някои области липсва дори минимална инфраструктура за подкрепа, което означава, че много хора са принудени да останат в рискови ситуации поради липсата на алтернатива.
-
Правни и институционални пропускиВъпреки приетите законодателни промени, процедурите за защита на жертвите остават тромави и неефективни. Законовата рамка все още не осигурява достатъчно бързи и категорични механизми за задържане и санкциониране на насилниците, а правоприлагащите органи невинаги са достатъчно подготвени да реагират адекватно.
Домашното насилие не е само лична трагедия – то има тежки последици за цялото общество, включително увеличено натоварване върху социалните и здравните системи, намалена трудоспособност на жертвите и дългосрочни психосоциални ефекти върху децата, които растат в среда на насилие.
ЗАЩО ТОВА ЗАСЯГА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО?
Домашното насилие не е личен проблем на отделни семейства. То има дългосрочни ефекти върху цялото ни общество, тъй като формира бъдещите нагласи и поведения на децата. Доказано е, че децата, които растат в среда на насилие, са по-склонни да:
- Проявяват агресия в училище – насилието, научено у дома, се пренася в отношенията с връстници и учители.
- Се сблъскват с трудности в социализацията – растат с усещането, че насилието е нормална част от взаимоотношенията.
- Станат жертви или извършители на насилие в бъдеще – защото приемат токсичния модел като стандарт.
Липсата на решителни мерки днес означава, че този модел ще се предава през поколенията, създавайки още повече насилие – в семействата, в училищата, на улицата.
Какви действия са необходими?
- Увеличаване на капацитета на училищните психолози, педагогическия персонал за ефективно ранно разпознаване на деца – жертви на домашното насилие и ранна интервенция.
- Увеличаване капацитета на МВР за проследяване на извършителите на домашно насилие с издадени ограничителни заповеди и проследяване спазването на постановленията на съда.
- Ефективно наблюдение и проследяване на насилниците, при които е установен висок риск от рецидив.
- Строги санкции за неспазване на ограничителна заповед, включително задържане.
Трябва да говорим открито за връзката между домашното насилие и агресията сред децата и младежите. Когато едно дете расте в среда, в която конфликтите се решават чрез насилие, то приема този модел и го възпроизвежда в обществото.
Необходимо е да се разработят и изпълняват ефективно:
- Образователни програми в училищата за разпознаване и превенция на насилието.
- Национални кампании, които показват реалните последици от домашното насилие върху бъдещите поколения.
- Ангажиране на медиите за разпространение на послания срещу толерирането на насилието.
Домашното насилие не е „личен проблем“ – то засяга всички ни
Ако като общество не се изправим срещу този проблем с цялата му тежест, ще продължим да виждаме нарастваща агресия в училищата, на улиците, в работната среда. Нужни са реални действия – не просто повече закони, а ефективно прилагане и контрол.
Домашното насилие не е проблем на институциите или на неправителствените организации – то е проблем на цялото общество. Всяко дете, израснало в страх, всяка жена, която живее в опасност, всеки мъж, който мълчи от безсилие – това е поражение за всички нас.
Вместо да се разделяме на „ние“ и „те“, е време да изградим истинско партньорство между институциите, гражданския сектор и обществото. Само чрез диалог, доверие и съвместни усилия можем да намерим реални и ефективни решения.
Нека не търсим виновни, а начини. Нека не се борим едни срещу други, а заедно срещу насилието, бедността, липсата на перспектива. Защото истинската сила е в единството, а не в разделението.
Заедно можем да прекъснем цикъла на насилие. Време е за действия и диалог, а не за противопоставяне!
