Независимо дали охраняват протест, в който някой се опитва да нахлуе в Народното събрание, или спират протестиращи да блокират магистрала и да застрашат живота на всички пътуващи – полицаите са виновни.
Дали пазят агитките по време на футболен мач, за да не се избият взаимно, дали охраняват шествия, контролират трафика в задръствания или просто патрулират из квартали и забравени села – пак са виновни.
Обвинявани са, че не са си свършили работата. Наричани са „репресивен апарат“. Питани с ирония: „Затова ли им увеличихте заплатите – за да пазят депутатите?“
Сякаш, когато полицаят пази институция, той не пази държавността.
Сякаш, когато охранява протест, той не защитава и протестиращите.
Сякаш, когато е на пътя, той не рискува живота си, за да предпази другите.
Полицаят е вечният и удобен виновник – за всяка политическа, социална и морална криза. За всички. За всичко.
Да, ще кажете – „ама има и корумпирани“, „ама те ги пазят престъпниците“, „ама има чадъри, схеми, гнили ябълки“.
Нека бъдем честни – има. Както във всяка друга система.
Нека си кажем: няма институция, в която да няма „Kалинки“, „Пламенки“ и „наш човек“, скрит зад гърба на властта.
Да хвърляш камък по системата, докато удобно се правиш, че твоята е „чиста“, е лицемерие.
Колко от нас не са търсили „човек“?
-
За по-добро лечение на близък, защото системата е бавна и безлична.
-
За да влезе детето в по-добро училище, защото „иначе няма шанс“.
-
За да се уреди по-бързо преписка, документ или решение.
-
За да знаем “как точно да процедираме”, защото иначе ще се изгубим в хаоса от институционална тишина.
-
Или просто – за по-надеждна, вътрешна информация, която обикновеният гражданин няма.
Всички сме го правили.
Всички сме избирали „по-прекия път“.
И същите ние после сочим с пръст към онези, които работят в системата – сякаш не сме част от същото общество.
Законите са за всички.
Призванието на полицията е да прилага закона, да гарантира вътрешната сигурност и да пази обществения ред – не да преценява кого да пази и кога да не прилага правилата.
Когато полицаят вдига палка, не го прави срещу човека – прави го в името на реда.
Когато прави кордон, не го прави, за да „пази властта“, а за да предотврати хаоса.
Ако искаме държава с ред и справедливост, не можем да продължаваме да използваме полицията като дежурния виновен – когато ни е удобно, когато търсим враг, когато трябва да се изчистим от отговорност.
Соченето с пръст не решава нищо.
Оправдаването със „злите ченгета“ не подобрява живота ни.
Обявяването на полицията за враг не променя средата, в която живеем.
Създава илюзия.
Самозаблуда.
Усещането, че ние сме „от добрите“, а другите са „лошите“.
Но така не се решава системен проблем. Просто го задълбочаваме.
Няма как да градим справедливо общество, когато се нахвърляме върху онези, които са призвани да пазят реда, вместо да се запитаме – а ние какъв пример даваме?
Какво правим ние – освен да крещим, да обвиняваме и да чакаме някой друг да подреди хаоса?
Време е за отговорност.
Време е да спрем с масовата (зло)употреба с хората в униформа.
Време е да разберем, че вината винаги е по-удобна, когато не е наша, но решението – винаги започва от нас.
Стига вечни виновници. Стига прехвърляне на отговорността.
Промяната започва, когато сe погледнем в огледалото, а не когато сочим с пръст.
