Стратегия за обществен ред и сигурност? Няма.
Визия за развитие на системата? Няма.
Диалог с гражданския сектор, с браншовите и професионални организации? Отсъства.
Ако това не е институционално безразличие – какво е?
В държава, в която доверието в институциите е на ръба, очакваме сигурността да бъде даденост.
Очакваме стабилност, предвидимост и професионализъм – без да се задаваме въпроса как точно ще се постигне това, ако няма дългосрочна стратегия, ясен план за развитие, приоритети, реформи.
А истината е проста:България няма стратегия за обществен ред и сигурност.
Не е приета. Не е публично обсъждана. Не е подложена на дебат.
Няма разговор. Няма визия. Няма хоризонт.
От страна на Министерството на вътрешните работи няма отговор – нито към нас, нито към обществото.
Фондация „Общество и сигурност“ официално заяви интерес и очаква позиция.
Но мълчанието на институциите е отговор само по себе си – и този отговор е притеснителен.
Как се управлява система без стратегия?
Как се гарантира сигурност, когато няма политическа воля за дългосрочно планиране?
Какво се развива? Какво се реформира? По какви критерии се оценява работата? Кой носи отговорност?
- Когато няма план, няма и посока.
- Когато няма визия, няма и доверие.
- Когато няма разговор, няма и отговорност.
В тази тишина най-лесно е да се хвърля вината върху онези, които все пак работят в системата.
Да направим полицая виновен, когато нещо се обърка.
Да сочим пръст към службите, когато редът липсва – все едно някой изобщо се е погрижил да има устойчив механизъм за поддържането му.
Фондация „Общество и сигурност“ настоява:
- За изработване на стратегия за обществен ред и сигурност с реални приоритети, срокове, ангажименти.
- За включване на граждански, браншови и професионални организации в процеса.
- За открита комуникация и отговорност от страна на МВР.
Сигурността не се крепи на навик.
Не се поддържа от инерция.
И не се създава със самотни усилия.
Сигурността е обща отговорност.
Но без визия, без стратегия и без разговор тя остава просто дума.
