Напоследък все по-често чуваме гръмки изказвания по темата за служителите в системата на МВР – кой имал ТЕЛК, кой бил пенсионер, кой не минавал изпит, кой приличал на „затворник“.
Звучи силно. Влиза в заглавия. Предизвиква шум.
Но не променя нищо.
Когато езикът принизява, доверието изчезва!
Да сравниш полицаи, пожарникари или спасители със „затворници“ не е смелост, а грубо унижение.
Това не е „народен език“, а език на пренебрежение, който руши доверието между гражданите и институциите.
Да се говори така за хора, които всеки ден работят в рискови условия, е не просто неуважение – това е удар по самата система, която твърдим, че искаме да изправим.
Когато човек, който има и влияние, и възможност да променя системата, използва подигравателен тон вместо аргументи – това не е експертност.
Това е популизъм, облечен в псевдоанализ, от който обществото няма нужда.
Ако искаме промяна, тя не започва с унижение, а с факти, решения и отговорност.
България и Европа – готови на думи, но не и по мислене!
Само преди два дни България тържествено заяви, че е готова да стане пълноправен член на Европейския съюз, изпълнила всички критерии и подготвена за присъединяване към единната европейска валута.
Това звучи гордо и внушително – но едновременно поставя въпроса: ако сме готови за Европа, хармонизирали ли сме мисленето си с европейските ценности?
Защото членството в ЕС не се измерва само в законодателни текстове, а в отношение към хората.
Европейската политика е ясна – интеграция, равнопоставеност, защита на достойнството и трудовите права на всички, включително хората с увреждания и по-възрастните служители.
А когато у нас все още се чуват гласове, които настояват „да изчистим системата от болните“, това не е само дискриминация.
Това е тежък цинизъм – защото именно системата често разболява хората, а после се опитва да ги изхвърли.
Темата за служителите с ТЕЛК често се поднася като сензация, а не като човешка и социална политика. Но според Директива 2000/78/EC на Европейския съюз, дискриминацията на база увреждане е строго забранена. Държавите членки са задължени да осигурят равен достъп до труд и интеграция на хората с увреждания.
В Хартата на основните права на ЕС (чл. 26) се казва ясно:
„Съюзът признава правото на хората с увреждания да се възползват от мерки, които гарантират тяхната независимост, социална и професионална интеграция и участие в живота на обществото.“
Следователно въпросът не е „Защо човек с ТЕЛК работи?“, а как системата го подкрепя, за да може да работи ефективно, безопасно и с достойнство.
Работещият пенсионер – това е политика, не провинение.
Да се представя като „недопустимо“ това, че част от служителите продължават работа след пенсиониране, е подвеждащо и непрофесионално.
В цяла Европа се насърчава активното остаряване – хората да могат да работят, ако имат сили и желание, без това да се тълкува като проблем.
Това е официална политика на Европейската комисия, заложена в стратегията „Active Ageing and Solidarity between Generations“.
Вместо да се сочат с пръст хората, които избират да останат активни, трябва да се говори за ясни правила и баланс между опит, младост и възможности за развитие.
Да посочиш проблем е лесно.
Да предложиш решение – това е истинската отговорност.
Истинският експерт не се задоволява с емоционални сравнения и обидни квалификации, а излиза с конкретни мерки:
• критерии за годност и интеграция на служителите с ТЕЛК;
• механизъм за преоценка на функциите, без дискриминация;
• ясна политика за работа след пенсия, подкрепена с реални финансови разчети;
• стратегии за обучение, подбор и професионално развитие.
Без това, всяка „позиция“ си остава просто поредната доза шум в ефира.
Хората са уморени от театър.
Обществото не иска да слуша поредния монолог на човек, който има власт, но говори сякаш е наблюдател отстрани.
Хората искат професионализъм, не поза.
Искат решения, не лозунги.
Искат уважение към труда на всеки – и на младия курсант, и на работещия на терен и в администрацията, на служителя с ТЕЛК, и на пенсионера, който продължава да служи.
Да критикуваш системата е лесно.
Да я промениш – трудно.
А когато имаш възможност за промяна, но избираш да принизиш хората, които я крепят – това вече не е експертност, а популизъм, маскиран като мнение.
Ние нямаме нужда от още „герои на микрофона“.
Имаме нужда от хора, които говорят с цифри, действат с разум и носят отговорност – не за рейтинг, а за резултат.
