2139 деца са взети на полицейски отчет само за една година.
От тях 1874 – за извършени престъпления.
Това означава, че почти всяко дете, попаднало в системата през 2025 г., е влязло в нея не като дете в риск, а като дете, което вече е извършило престъпление.
Това не е статистическо отклонение.
Това е ясен сигнал за провал на превенцията.
Държавата „вижда“ децата твърде късно
Данните показват едно: държавата не достига до децата навреме.
Тя ги регистрира едва когато вече има престъпление, досъдебно производство и полицейски отчет.
Тоест – когато вредата вече е настъпила.
1874 случая поставят тежки въпроси
- Къде са били системите за ранно предупреждение?
Кой е трябвало да идентифицира риска – училището, социалните служби, закрилата на детето? - Кога едно дете остава само с проблемите си, докато не премине границата на закона?
Полицията не може да замести превенцията
Ролята на полицията е ясна – тя действа след нарушението.
Но превенцията не е полицейска функция.
Тя е задача на държавните политики, институционалната координация и социалната подкрепа.
- Какво прави Държавната агенция за закрила на детето, за да не се стига дотук?
- Какви инструменти има Министерството на образованието за ранна намеса при рисково поведение?
- Каква подкрепа осигурява Министерството на труда и социалната политика на семейства в риск?
Най-важният въпрос: кой носи отговорност?
Коя институция носи отговорност да планира, координира и оценява политиките за превенция?
Докато няма ясен отговор, 1874 деца годишно ще продължат да „влизат“ в системата чрез престъпление, а не чрез навременна помощ.
Това не е неизбежност.
Това е резултат от липса на ефективна и координирана политика.
Фондация „Общество и сигурност“ настоява за национална превенция, основана на данни, ясна отговорност и реални механизми за ранна намеса.
Защото всяко дете, стигнало до престъпление, е пропуснат шанс за подкрепа, а не просто „число“ в статистиката.
