Повече за реалната роля на МВР в изборния процес
МВР има важна, но строго ограничена роля в изборния процес.
По закон полицията не участва в изборния процес, не отговаря за прозрачността, не наблюдава броенето на бюлетини и няма право влиза в СИК (б.р. секционната избирателна комисия), ако няма изрично писмено или устно искане от член на комисията, което да е оформено писмено в протокол.
Основната функция на МВР е опазване на обществения ред и противодействие на престъпления, включително престъпления против политическите права на гражданите.
Това е фундаментален момент, който често се губи в обществения дебат. Когато гражданите казват „полицията трябва да осигури честни избори”, те смесват две различни отговорности:
- честността на изборния процес е отговорност на изборната администрация и законодателя;
- сигурността и опазването на обществения ред е отговорност на МВР.
Полицията може да реагира при нарушения, но не може да замени контролния механизъм на държавата. Това означава, че когато има проблеми с честността на вота, не е коректно отговорността да се прехвърля автоматично към МВР, защото то действа в рамки, определени от Изборния кодекс. МВР е инструмент за сигурност, но не е институция за гарантиране на честността на изборите.
Това е ключово разграничение, без което обществото трудно може да изгради реалистични очаквания към институциите.
Полицията има право да се намесва по време на избори, както и да се самосезира и документира сигнали. Полицейската намеса се документира с докладна записка, въз основа на която се оформя преписка, всичко се докладва на Началника на РУ (б.р. Районно управление) и се образува производство. Ако нарушението е в СИК, се съставя протокол, заедно с комисията, описва се какво е станало и се докладва в ОИК и РИК. Всички сигнали, изискващи намеса в СИК, се проверяват освен от полицейските органи, така и от органите на изборната администрация. Ако е установено престъпление по НК (б.р. Наказателния кодекс), по него работи полицията, ако има установено административно нарушение по Изборния кодекс, там компетентността е на изборната администрация.
За сигналите за изборни престъпления
Данните показват ясно, че най-честият тип сигнал за изборни нарушения остава купуването на гласове. При изборите на 02.04.2023 г. са отчетени 527 сигнала, на 09.06.2024 г. – 390 сигнала, а на 27.10.2024 г. броят им нараства рязко до 729 сигнала. Това увеличение през октомври 2024 г. е сериозен индикатор за високо обществено напрежение и наличие на устойчив риск от изборна престъпност.
Паралелно с това се наблюдават и други видове нарушения, макар и в по-малък мащаб. Сигналите за неправомерна агитация са 50 (02.04.2023), 83 (09.06.2024) и 80 (27.10.2024), а за корпоративен вот – съответно 2, 6 и 3. В категорията „други, свързани с изборния процес” се отчита нарастваща тенденция – 73, 139 и 165, което подсказва, че освен купения вот се разширява и спектърът от проблеми, свързани с организацията и нарушенията по време на изборите.
Особено показателна е информацията за подателите на сигналите за купуване на гласове. Сигналите от граждани и юридически лица нарастват значително – от 86 (2023) до 119 (юни 2024) и 240 (октомври 2024). Увеличение има и при сигналите от институции – 32, 28 и 113, докато сигналите от органите на МВР са 409, 253 и 376. Тази динамика показва, че гражданската активност и институционалното подаване на сигнали се засилват, което е положителен знак, но същевременно подчертава, че проблемът с изборните престъпления остава системен и изисква много по-ефективна последваща реакция от страна на държавата.
А какво се случва със сигналите след подаването им?
Данните показват, че значителна част от сигналите за изборни престъпления водят до образуване на досъдебни производства, но много малка част от тях достигат до съдебна фаза. По данни за престъпленията, свързани с купуване и продаване на гласове (чл. 167 и чл. 167а от НК), са образувани 145 досъдебни производства след изборите на 02.04.2023 г., 94 след изборите на 09.06.2024 г. и 115 след изборите на 27.10.2024 г. Това означава, че въпреки високия брой сигнали, реално само част от тях преминават прага на формално наказателно производство, което поставя въпроса както за качеството на сигналите, така и за реалните възможности за доказване.
Особено показателно е какво се случва с тези производства след образуването им. В огромен брой случаи те се изпращат в прокуратурата с мнение за прекратяване – 89 през 2023 г., 81 през юни 2024 г. и 92 през октомври 2024 г. В същото време делата, изпратени с мнение за съд, са единични – 5, 4 и 2. Още по-тревожен е крайният резултат: броят на делата, приключили с влезли в сила присъди, е 4 (2023 г.), 0 (юни 2024 г.) и 1 (октомври 2024 г.). Тези числа ясно показват, че веригата сигнал–разследване–обвинение–съд формално функционира, но рядко завършва с реална наказателна санкция.
Тук е важно да се подчертае, че самите престъпления често не са сложни за установяване, но са изключително трудни за доказване. Намирането на списъци с имена или пари у дадено лице не представлява автоматично и категорично доказателство, че е извършено престъпление по Наказателния кодекс. Освен това законът предвижда наказателна отговорност както за купувачите, така и за продавачите на гласове, което създава допълнително затруднение в разследванията – много от хората, чиито гласове са „купувани” или върху които е упражнен натиск, отказват да свидетелстват или отричат случилото се, защото са наясно, че и те могат да бъдат подведени под наказателна отговорност. Така в практиката се стига до липса на свидетели и невъзможност да се изгради доказателствена верига.
При корпоративния вот доказването е още по-трудно, защото натискът почти никога не се упражнява в деня на изборите или в деня за размисъл, а много по-рано – чрез зависимости и икономическа принуда. В тези случаи рядко има пряка следа и почти никога няма свидетели, тъй като зависимостта е свързана със страх от загуба на работа или доход. Това прави корпоративния натиск трудно доказуем и обяснява защо значителна част от преписките приключват без съдебен резултат. Именно затова данните показват, че макар сигналите да са много и институционалната активност да е висока, системата среща сериозни препятствия на етапа доказване и достигане до ефективни присъди.
Според официалната информация на МВР, за последните две години са проведени 398 специализирани полицейски операции, отразени в информационната система „Изборни процеси”. На практика това са целенасочени действия на полицията, насочени към опазване на обществения ред, превенция и противодействие на престъпления, свързани с изборния процес, включително престъпления против политическите права на гражданите. Те обикновено включват проверки, наблюдение и контрол на рискови лица и райони, както и оперативни действия във връзка със сигнали за купуване и продаване на гласове.
Що се отнася до резултатите от тези операции, в писмото (б.р. от МВР) изрично се посочва, че информацията за тях е включена в анализи и доклади за ефективност, изготвяни от структурите на МВР. Същевременно обаче МВР уточнява, че тези документи съдържат данни, които попадат в категорията „служебна тайна” и включват информация, свързана с оперативни способи, използвани ресурси и вътрешни организационни мерки.
Поради тази причина няма публично достъпна подробна информация за конкретните резултати от тези 398 операции – например колко проверки са извършени, колко лица са задържани, колко преписки или досъдебни производства са образувани конкретно вследствие на тях. С други думи, обществото разполага с числото като индикатор за активност, но детайлната отчетност за ефективността на тези операции не е публична.
Някои ключови изводи на фондация „Общество и сигурност” във връзка данните
Във Фондация „Общество и сигурност” отдавна подчертаваме, че доверието в изборния процес не се възстановява с лозунги, а с механизми за проследимост и доказуемост. Гражданското участие и активност могат да помогнат за прозрачността на изборния процес, но само ако има ясни процедури, правила и отговорност, която понасят всички участници в изборния процес.
Най-важното обаче е да има ясно разбиране кой носи отговорност за честността и прозрачността на изборите. Трябва да се казва категорично: МВР не е институцията, която гарантира честността на вота. Ролята на полицията е свързана с обществения ред и противодействието на престъпленията. Но правилата, методическите указания и рамката на изборния процес се определят от Народното събрание, ЦИК и Прокуратурата на Република България. Именно тези институции задават стандарта, по който се провеждат изборите, как се опазват правата на гражданите и какви са механизмите за реакция при нарушения.
За съжаление, през последните години се наложи удобна политическа линия МВР да бъде превръщано в универсален виновник – за купения вот, за хаоса в секциите, за липсата на доверие. Това е удобен подход, защото отклонява вниманието от реалния проблем: изборната администрация и контролните механизми са пряко свързани с политическото представителство, защото в СИК, ОИК, РИК и дори в ЦИК има представители на политическите партии. И докато политическите субекти сочат полицията като виновна институция, истинският въпрос остава без отговор – защо системата, която те самите управляват чрез своите представители в изборните комисии, допуска повторяеми нарушения. Ако искаме реална промяна, трябва да спрем да търсим удобни виновници и да започнем да изискваме реална отчетност там, където се пишат правилата и се вземат решенията.
Статията е подготвена за “Отворен парламен”
