На фона на нарастващи геополитически напрежения България продължава да живее в състояние на стратегически вакуум по отношение на сигурността. Страната няма актуална Национална стратегия за сигурност, нито Стратегия за обществен ред и сигурност, която ясно да определя ролите на институциите и поведението на гражданите при бедствия, аварии и кризи.
Липсват ясни протоколи за реакция, липсва системна подготовка на обществото, липсва предвидимост.
Дори системата за ранно предупреждение работи „под условие“ – гражданите трябва предварително да активират определени настройки на телефоните си, за да получават предупреждения. В повечето европейски държави тези съобщения достигат автоматично до всички. У нас сигурността зависи от това дали някой е намерил правилното меню в телефона си.
Това не е технически проблем.
Това е симптом на липсата на системна политика по сигурността.
На този фон резултатите от националното изследване на Фондация „Общество и сигурност“ очертават ясна и тревожна картина.
Българите се страхуват повече от държавата, отколкото от войната
Данните показват, че българите възприемат рисковете реалистично – но и с ясно изразено недоверие към вътрешната стабилност на страната.
Повече от половината граждани – 54.1% – смятат, че вътрешните и външните рискове са еднакво опасни. Това показва висока чувствителност към средата на сигурност.
Но когато трябва да направят конкретен избор:
-
21.4% определят вътрешните заплахи като по-опасни
-
15.5% посочват външните рискове
С други думи – българите се страхуват повече от проблемите вътре в държавата, отколкото от външен враг.
Парадоксално, въпреки войните в близост до България, обществото възприема като по-реална опасност институционалната нестабилност, престъпността и социалната несигурност.
Това е изключително силен сигнал към държавните институции – проблемът на сигурността не е само геополитически. Той е вътрешен.
Почти половината българи живеят с усещане за заплаха
Изследването показва и друг тревожен факт – българското общество е почти наполовина разделено в усещането си за сигурност.
През 2026 г.:
-
48.8% се чувстват спокойни за себе си и близките си
-
39.7% живеят с усещане за несигурност
-
11.6% не могат да преценят
Това означава, че близо двама от всеки пет българи живеят с постоянно чувство за риск.
Тези стойности показват висока латентна тревожност, която не е резултат от конкретно събитие, а от дългосрочно натрупване на несигурност.
Динамиката през последните години показва нестабилност:
-
2022 г. – 52.4% се чувстват сигурни
-
2024 г. – 45.1%
-
2026 г. – 48.8%
Усещането за сигурност не се възстановява устойчиво. Обществото остава колебливо и несигурно.
Несигурността има социален профил
Данните показват ясно, че несигурността не се разпределя равномерно.
Жените се чувстват значително по-уязвими от мъжете – знак, че средата на сигурност не функционира еднакво добре за всички.
Най-несигурната група са хората с ниски доходи и основно образование.
Това означава, че сигурността в България не е само институционален проблем – тя е и социален проблем.
Бедността се превръща в генератор на страх.
От друга страна, хората с по-високи доходи и образование по-често идентифицират конкретни рискове, докато по-уязвимите групи живеят с общо усещане за тревожност.
Това е характерно за общества, в които липсва ясна и разбираема политика по сигурността.
Най-важният извод
Най-тревожният резултат от изследването е ясен:
Българите не се страхуват толкова от външни врагове, колкото от слабостта на собствената държава.
Липсата на актуални стратегии, отсъствието на ясни протоколи за реакция при кризи и ограничената комуникация с гражданите създават усещането, че сигурността е въпрос на случайност.
Че системата може да реагира – но може и да не реагира.
Че предупреждението може да дойде – но може и да не дойде.
Че сигурността зависи от това дали си направил правилните настройки в телефона си.
А сигурността никога не трябва да бъде въпрос на случайност.
Сигурността трябва да бъде политика.
Сигурността трябва да бъде система.
Сигурността трябва да бъде предвидима.
Днес в България тя все още не е.
Изследването е национално представително, проведено от агенция ЕСТАТ по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“, преди пълномащабната операция на САЩ и Израел срещу Иран.
