СИГУРНОСТТА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2026: ОБЩЕСТВО МЕЖДУ НОРМАЛИЗИРАНА НЕСИГУРНОСТ, ЕРОЗИЯ НА ДОВЕРИЕ И НАРАСТВАЩО ТЪРСЕНЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТ
София, 31 март 2026 г.
Национално представително проучване сред 802 пълнолетни граждани на Република България очертава комплексна картина на сигурността в страната, характеризираща се с устойчиво усещане за несигурност, ограничено доверие в институциите и съществена трансформация в обществените очаквания. Резултатите показват, че сигурността в България не може да бъде разглеждана единствено през призмата на престъпността или институционалната дейност, а като комплекс от социални, институционални и психологически фактори, които формират общественото възприятие.
Сигурността като усещане: стабилност без подобрение
Българското общество остава дълбоко разделено в оценката си за собствената сигурност: 48.8% от гражданите се чувстват сигурни, докато близо 40% изпитват несигурност. Тази структура практически не се променя в последните години, което показва, че сигурността в България не се влошава рязко, но и не се подобрява – над 68% не отчитат промяна спрямо предходната година, което показва състояние на „нормализирана несигурност“, в което липсата на напредък се приема като нова реалност.
Това усещане е социално неравномерно разпределено:
- жените са значително по-уязвими
- хората с ниски доходи и образование са най-несигурни
- регионалните различия остават съществени
Какво означава сигурност: дълбока промяна в общественото мислене
Най-същественият резултат от проучването е промяната в дефиницията за сигурност. Докато в предходни години водещо е било очакването за бърза реакция на институциите, през 2026 г. сигурността се свързва основно с адекватно наказване на престъпниците (52.2%), равенство пред закона (46.9%) и разкриване на престъпления (46.9%).
Това означава, че обществото вече не търси само защита, а справедливост и ефективно правораздаване
Тази трансформация е индикатор за:
- натрупано недоверие
- усещане за безнаказаност
- необходимост от системна, а не само оперативна промяна
Профил на заплахите
През 2026 г. българите демонстрират реализъм: мнозинството (54.1%) оценяват вътрешните и външните рискове като еднакво опасни. Въпреки това, при директен избор, вътрешните заплахи (21.4%) се възприемат като по-рискови от геополитическите (15.5%).
Социалният профил показва ясна тенденция: мъжете и хората с високи доходи са по-склонни да идентифицират конкретни заплахи (както вътрешни, така и външни). Обратно, жените и групите с по-ниско образование изпитват по-скоро обща, недиференцирана тревожност.
Парадоксално, въпреки войните в близост, гражданите се страхуват повече от „войната“ вътре в държавата (институционална криза, престъпност), отколкото от външен враг.
Най-осезаемата заплаха за българина остава посегателството срещу собствеността – 54.1% оценяват риска от кражба като висок. На второ място се нарежда пътният травматизъм (40.3%), следван плътно от измамите (39.2%). Това очертава профил на несигурност, доминиран от битова престъпност и „войната на пътя“.
Пенсионерите се чувстват най-застрашени от кражби, докато активните хора (40-59 г.) се страхуват най-много от катастрофи.
В София рискът от дребно хулиганство и катастрофи се възприема по-остро от средното за страната
В периода 2022–2026 г. понятието „сигурност“ претърпява съществена промяна. Ако през 2022 г. водещ приоритет е била надеждата за адекватна реакция при опасност (47.7%), то през 2026 г. този показател спада до 33.4%. Общественият фокус се пренасочва категорично към резултатите от правораздаването – „адекватното наказание“ (52.2%) и „равенството пред закона“ (46.9%) вече доминират над очакването за физическа закрила.
Темата за равенството пред закона обединява двете крайности на социалния спектър – жителите на столицата и тези на Северозапада. Това показва, че дефицитът на справедливост се усеща еднакво остро както в политическия център, така и в икономическата периферия.
Докато мъжете са по-фокусирани върху наказателния елемент, жените отдават по-голямо значение на оперативната защита – бързата реакция на тел. 112 и полицията е приоритет за 33.5% от тях (спрямо 24.8% при мъжете).
Видимото полицейско присъствие остава ключов фактор за сигурност предимно за хората с основно образование и живеещите в малките населени места, докато за висшистите то е второстепенен фактор
Взаимодействие с МВР: ограничен контакт, силно мнение
Над половината от гражданите (55.6%) не са имали контакт с МВР през последната година. Въпреки това обществените оценки са ясно структурирани:
- Със силно доверие се ползва Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (над 90% удовлетвореност).
- Високи нива на критичност има спрямо „Пътна полиция“, „Охранителна полиция“ и районните инспектори.
Това води до двойствен образ на системата: ефективна при кризи, но проблемна в ежедневното взаимодействие.
Ефективност: устойчив застой и ограничен напредък
По отношение на ефективността на МВР се наблюдава липса на значима положителна динамика – 65.8% от гражданите не виждат подобрение спрямо последното десетилетие
Оценките очертават ясно разделение:
- Висока ефективност при справяне с пожари, бедствия и аварийни ситуации
- Ниска ефективност, по отношение справянето с корупция, злоупотреби със служебно положение, икономически и сложни престъпления
Това показва системен проблем: силни оперативни способности, но слаб институционален контрол и отчетност
Доверие: най-сериозната негативна тенденция
Доверието в МВР бележи значителен спад – от около 77% през 2022 г. до 48.8% през 2026 г.
Най-засегнатите групи, при които се наблюдава най-ниско доверие и висока критичност към работата на МВР са млади хора, високообразовани и жители на големите градове. Това е особено значимо, тъй като именно тези групи са най-активни, най-информирани и ключови за общественото развитие
Гражданско участие: новият стратегически ресурс
Проучването показва висока готовност за участие на гражданите в процеса на планиране и мониторинг на политиките за сигурност:
- 67.3% подкрепят участие на гражданите
- 62.1% са готови лично да се включат
Формират се две основни очаквания на гражданите за формите на участие – едната е през активно подаване на сигнали, а втората е посредством доброволческа дейност. Това създава предпоставки за: нов модел на партньорство между институции и общество.
Очаквания към институциите: стратегическа промяна, не частични мерки
Гражданите ясно формулират приоритети по отношение политиките за сигурност, които са:
- дългосрочна стратегия
- повишаване на квалификацията на работещите в МВР
- възстановяване на доверието
- деполитизация
Забележима тенденция, която се очертава в изследването от 2026 в сравнение с това през 2024 г. е че фокусът се измества от материалното обезпечаване към качеството на управление
Проучването очертава система за обществен ред и сигурност, която се характеризира с:
- устойчиво, но не подобряващо се усещане за сигурност
- силни оперативни способности при кризи
- дефицити в справедливостта и институционалната ефективност
- намаляващо доверие, особено сред активните социални групи
- нарастваща готовност за гражданско участие
Сигурността в България през 2026 г. се намира в преходен етап, като българското общество остава неспокойно и несигурно, но в същото време се увеличава критичността по отношение на работата на МВР и се увеличава готовността за участие в процеса на планиране на политики за сигурност.
Българите поставят ясно условие: сигурността да се гарантира не само чрез присъствие, а чрез справедливост, ефективност и реални резултати.
