Имам две деца, които бяха на 4 и 7 годишна възраст, когато кандидатствах за работа в ДНС 112. Докато минавах всичките етапи на подбора не спрях да се притеснявам и да си мисля,  че няма да бъда одобрена за тази позиция. Мислех си, че фактът, че децата ми са малки ще повлияе негативно и няма да ме изберат. Не бях сигурна дали съм подходяща за работата. Не знаех дали съм достатъчно добра. Притеснявах се, защото не познавах системата, а знаех каква отговорност е да работиш като оператор в ДНС 112. Страхувах се, защото знаех, че човешки животи зависят от секундите, в които преценяваш тежестта на ситуацията. Животите на нечии майки, бащи, братя, сестри и деца зависят от това колко бързо ще обработиш сигнала.  Животите, които зависят от твоята лична преценка и професионализъм. Днес,  9 години по-късно благодаря на съпруга си, който видя обявата и ми вдъхна кураж, казвайки ми, че ще се справя с всичко това. Днес, благодаря за това, че съм в ДНС 112,  защото разбрах, че животът е много по-ценен, отколкото си мислех, а аз допринасям всеки ден за това той да бъде спасен.

През 2015 г. в ДНС 112 са приети 4 686 390 повиквания, от които едва 1 987 576 са реални сигнали.

Кой носи отговорност за нереалните сигнали, които са приети от служителите?

Кой образова гражданите?

Кой и как налага глоби за нереалните сигнали?

Кой измерва потенциалният риск за гражданите?

Дебатът за реформата в МВР включва и ДНС 112 и е крайно време да се заговори за отговорността, която семействата и институциите имат, за да се ограничат нереалните сигнали.