Много често ми казват, че съм идеалист и че вижданията ми, за това по какъв начин мога да променя средата, в която живея, са почти утопични. Питат ме защо избрах да бъда полицай, а не да работя на място, където трудът ми ще бъде не само уважаван, но и добре заплатен.
В началото отговарях и обяснявах. Сега само се усмихвам и продължавам да правя това, което съм правил преди да ме попитат за избора ми и да ми кажат колко необясним е той.
Не знам… сигурно изборът ми изглежда непрактичен, но не станаха ли вече прекалено много тези, които избират да живеят по-лесно и без смисъл, отколкото по-трудно, но с мисия? Не обвинявам и не осъждам никого. Уважавам личния избор на всеки един, но не разбирам защо има хора, които не уважават моя.
Да, аз съм полицай и това е моя избор. Съзнателен такъв, а не защото не съм имал какво друго да правя. Избрах да служа и да защитавам, защото това придава смисъл на всеки ден, в който се събуждам и работя, а дните придават смисъл на живота. Избрах да имам живот изпълнен със смисъл. Искам да пазя и в края на деня да знам, че дори да не съм успял, то поне съм опитал да направя страната си по-добро място за живеене. Да знам, че съм действал, а не съм бил страничен наблюдател, който очаква другите да свършат всичко.
Вярвам, че всеки има мисия и свой собствен път. Моята професия и житейска мисия са да бъда полицай и да защитавам, и знам, че докато това е така, независимо какво ми говорят хората около мен, няма начин да се проваля. Няма начин да се проваля и докато имам колегите до себе си, които не само ми помагат и са моята опора, но и те самите често са определяни от околните като идеалисти. Не можеш да се провалиш, когато вярваш в това, което правиш и в края на всеки ден има поне едно нещо, което е по-добро благодарение на твоя избор и твоята работа. Докато е така, знам, че моята мисия е обречена не на провал, а на успех.

Текст: Фондация „Общество и сигурност“

Директорът на Фондация „Общество и сигурност“ Радостина Якимова каза в „България сутрин“, че е било възможно да се предотврати вчерашният бунт в бежанския център в Харманли.

„Имаме и други населени места, в които тлеят такива конфликти, имаме много села с битова престъпност. Трябва да променим  начина, по който правим политиките за сигурност. Ако преди една година се беше направило нещо и институциите бяха казали, че се очаква конфликт, може би нямаше да се стигне дотук“, коментира тя в студиото на Bulgaria ON AIR.

Радостина Якимова призова управляващите да спрат да третират всички като пешки на шахматната дъска и да отчетат реалните нужди на хората.

„За последните 5 години 36 служители на МВР са загинали, изпълнявайки служебните си правомощия. На границата и в момента няма дърва за отопление на тези служителите. МВР трябва да се реформира, така че да доставя качествена услуга на гражданите“, каза още гостът на телевизията.

Експертът по кризисна комуникация Калин Калинов посочи, че е трудно да се правят оценки на този етап и трябва да се види какво е предизвикало напрежението.

„Основната функция на държавата е да защитава своите граждани. Говорим за неглижиране в това отношение. Има сериозен проблем в планирането на бюджета на министерството на вътрешните работи“, коментира той.

По думите му от правна гледна точка бежанците не могат да бъдат изпратени обратно в Турция.

Видеото може да бъде видяно тук. 

Честита Нова година, приятели! Пожелаваме на всички една здрава, успешна и щастлива 2016-та! И още в началото на годината ви срещаме с Наско от Петрич.

‪#‎заедноможем‬

Къде хората и институциите имат пресечна точка в сферата на сигурността?

Как обществото си представя и обяснява услугата „сигурност“?

Кое е общото между това, което хората искат и системата може да предложи?

Къде се къса връзката между обществото и институциите и защо няма диалог?

Какво очаква и какво разбира обществото от понятието „Сигурност“ – отговорите от Радостина Якимова – Фондация „Общество и сигурност“.

„На първо време това общество, за което ние си говорим трябва да придобие облик, защото това не е една огромна маса от хора, това сме аз, вие, моето семейство и моите приятели. Всички имаме различни потребности.“ каза Якимова в „Темида“ и допълни, че ако хората имат лица, бъдат питани и се срещат със служителите в МВР, местната власт и институциите, то те ще срещнат позициите си и ситуацията ще се промени. 

Цялото интервю с нея можете да гледате от 13.44 минута в „Темида“ по България Он Ер.

Източник: България Он Ер

Скъпи приятели,

ако Вашето дете е на възраст от 5 до 12 години,
ако искате да прекарате един незабравим следобед изработването на мартеници, заедно със служители в МВР, които да споделят с малчуганите какво да правят в различни ситуации,
ако искате Вашето дете да научи повече за това какво правят чичко полицай, пожарникар и спасител, докато заедно създават червено-бели чудеса,
ако искате да изработите Вашите лични мартеници със специални послания за това какво да правим, за да бъдем по-сигурни и спокойни за себе си и децата си,

то можете да направите всичко това заедно с представители на Фондация „Общество и сигурност“ и Синдикална федерация на служителите в МВР на 21 февруари 2015г., от 11.00 часа в ресторант La Fantasia, намиращ се на бул. „Цариградско шосе“ 85, бл.109 . 

Като организатори на събитието, бихме желали заниманията да са съобразени с възрастта на децата, затова Ви молим, да потвърдите присъствието си на e-mail: ssf@ssf-bg.eu или на телефон + 359 2 983 44 45 и да ни информирате на каква възраст е Вашето дете.

Предварителното заявяване за участие е свързано и с броя деца, които ще участват и който трябва да е съобразен и с капацитета на мястото, на което ще се проведе работилницата. 

Фондация „Общество и сигурност“

КОНТАКТИ

Фондация „Общество и сигурност“

ул. „Ангел Кънчев“ 2, ет. М, офис 5

град София 1000

България

e-mail: 

              ssf@ssf-bg.eu

              radost@ssf-bg.eu

              ssf.bg.projects@gmail.com

тел./факс: + 359 2 983 44 45

След запознаване с презентацията на „МВР 2015: Пътна карта на реформите“ /можете да я видите в края на становището/,  Фондация „Общество и сигурност“ има следните препоръки:

I. По отношение на самия документ:

Всички видове пътни карти, като стратегически документи съдържат анализ на ситуацията, приоритети и цели, инструменти за тяхното постигане и очакван резултат. Подобен тип документи съдържат и подробно описание за начина на мониториране на изпълнението и постигането на поставените цели. В предложената от МВР презентация има представени само мерки, което само по себе си прави представената информация неясна по отношение на поставените цели, очакваните резултати и сроковете, в които се очаква да бъде постигната целта, която не е ясно каква е, тъй като не е посочена. Реформата по своята същност е промяна и преустройство, което трябва да подобри ситуацията, но желаната промяна не е представена по никакъв начин, поради което липсват и индикатори, които да я измерят.  Ако предложената пътна карта за реформите е част от по-голям стратегически документ, то би трябвало да бъде представена заедно с визията за цялостна промяна, което би дало яснота за посоката на реформиране на МВР.

Ако е самостоятелен документ, представящ конкретни мерки, то е необходимо да се разработят в детайли:

1. Анализ на състоянието и факторите, които налагат реализирането на тази реформа (анализ на състоянието в МВР, влияние на политически, икономически и социални фактори, SWOT анализ);
2. Конкретна визия за това как ще изглежда МВР след реализиране на предложената реформа;
3. Принципи, които ще се спазват при реализиране на реформата;
4. Конкретните резултати, които ще бъдат постигнати и как ще бъдат измерени;
5. Мерки, които да бъдат представени със срокове;
6. Механизъм за мониторинг на изпълнението на планираните дейности, анализ на рисковете и план за управление на рисковете.

II. По отношение на подхода:

Използваният подход за обществени консултации и съгласуване на предложената „Пътна карта за реформа в МВР“ са сгрешени. Съгласно всички стандарти за изготвяне на подобни документи е необходимо ПРЕДИ да се формулира даден документ с визия за развитие на даден сектор да се осъществи координация между институциите, консултация с гражданския сектор и представители на заинтересованите страни – синдикални и съсловни организации, представители на бизнеса и местна власт („Стандарти за провеждане на обществени консултации“).

Координацията и консултациите е необходимо да започнат от момента, в който е взето решение за изработване/промяна на даден документ. Този момент не е ясен и подобен процес на консултиране не се е случил. Представянето на подобен документ за първи път пред правителствени представители и представители от 43-тото Народно събрание и декларирането, че тепърва ще се проведат консултации с неправителствени организации нарушава всички принципи и правила за гражданско участие в процеса на вземане на решение. Нещо повече – подобен подход създава усещане за обсъждане, което се прави „про форма“ и оставя усещане, че представителите на заинтересованите страни, с които ще се проведат последващи срещи просто ще бъдат „употребени“ и тяхното присъствие ще бъда използвано, за да се „валидизират“ предложените мерки за административна реформа в МВР. Кратките срокове, в които се очаква да бъдат реализирани част от мерките (февруари 2015г.) и първоначалното им представяне в средата на месец януари 2015г., само затвърждава това усещане за формалност на обсъжданията и предопределеност на крайният резултат, а именно приемане на пътната карта по начина, по който е предложена от МВР. Това прави предложенията за промяна не само нереалистични, но и поради липсата на подкрепа от представителите на заинтересованите страни няма как да се преодолее съпротивата срещу тях (очакваните съпротиви и методите за справяне с тях би трябвало да бъдат част от плана за управление на риск, описан в първата част на настоящото становище).

Една от основните препоръки по отношение на подхода е да се предвидят обществени консултации за обсъждане на „Пътната карта за реформи в МВР“, които да гарантират участие на представители от различни сектори и региони, да се гарантира прозрачността и зачитането на всички мнения, които да се документират и най-вече всички участници да получат устен или писмен отговор по отношение на своите предложения и най-вече какви са мотивите техните предложения да бъдат отхвърлени (стандартна практика при работата на ЕК и ЕП). Второто нещо, което трябва да се вземе предвид при провеждане на обществени консултации е да се гарантира равнопоставено участие на представителите на всички заинтересовани страни, а именно да няма представители на неправителствени, синдикални или съсловни организации, които се толерират и с които се провеждат допълнителни срещи, на които се предоставя информация, до която гражданите на Република България нямат достъп.

Изключително важно е да се предвиди механизъм за онлайн консултации  и предложения, като за целта може да се използва сайтът: www.strategy.bg

III. По отношение на процеса:

Най-важното нещо, което трябва да се направи е да се попитат гражданите на Република България за това какво очакват да прави МВР и какви да са параметрите на услугата „сигурност“, която те получават и за която плащат.

Успоредно с това е необходимо да се проведе сериозен обществен дебат, по отношение на функциите на МВР, а също така да се вземе решение по следните въпроси:

Какви са дефиницията и параметрите на услугата „гражданска сигурност“, която доставя МВР? Съобразно дефинираните параметри, има ли структури, които могат да преминат към други ведомства?

Кое е по-важно превенцията или разкриваемостта?

Какво трябва да е МВР – централизирано или децентрализирано?

Какъв трябва да е образът на служителят в МВР пред гражданите?

Какво гражданите могат да направят, за да подобрят работата на МВР?

В заключение: предложената концепция „МВР 2015: Пътна карта на реформите“ е не само неясна като параметри и резултати, не само не са спазени основни процедури и правила за обществено консултиране, но и създава усещане за самоцел, която не е обвързана с реална и видима промяна както за гражданите на Република България, така и за служителите в МВР. Когато се говори за реформа в МВР, тя трябва да е дългосрочна, да има визия и най-вече да има обществен консенсус около нея. Представената концепция не отговаря на нито едно от горепосочените изисквания и именно за това официалното становище на Фондация „Общество и сигурност“ е приемането на „Пътна карта на реформите“ да бъде спряно и да бъде иницииран обществен дебат и консултации за това каква да бъде функцията на МВР. Фондация „Общество и сигурност“ не подкрепя не само предложения документ, но и ще положи всички усилия, за да информира широката общественост за реформирането на МВР „на тъмно“ ако не бъдат спазени принципите на демократичност, участие и равнопоставеност.

Пътна карта за реформи в МВР

Да се постигне осъзнатост, че качеството на услугата „сигурност“ зависи от действията и бездействията на всеки един гражданин на Република България.

Да се създаде ефективен институционализиран модел, който гарантира участието на гражданите в реформирането на МВР и институциите, които доставят услугата „сигурност“;

Да се промени отношението на гражданите към служителите на МВР и да се създадат отношения на взаимно доверие и партньорство;

Да се създаде социална инфраструктура на местно, регионално и национално ниво, позволяваща комуникация и партньорство между граждани, служители в МВР и представители на заинтересовани страни за изготвяне и мониторинг на местни стратегии за обществен ред и сигурност;

Да се утвърди успешен модел, чрез който служителите, които са излезли от системата в МВР да предават и споделят своите знания и умения.

Фондация „Общество и сигурност“ се стреми към промяна на смисъла и съдържанието понятието „сигурност“ и осъзнаването на сигурността като базисна потребност, която ако не е удовлетворена пречи на личностното развитие. Чрез нашата дейност искаме да насърчим гражданите на Република България да участват активно в процесите на реформиране на МВР и дефиниране на услугите „сигурност“ и „гражданска сигурност“, както и идентифициране на институциите, които са техни доставчици.

 Сигурността е не само базисна човешка потребност, но и един от най-дълбоките стремежи залегнали в нас. Стремеж и желание за безопасност, когато сме на работа, на обществено място или когато сме в домовете си. Сигурността може да бъде разглеждана в много по-широк аспект: стремеж към финансова сигурност, сигурност по отношение на нашия живот и здраве, за здравето на близките ни, за работата ни, за общественото ни положение.

Нашата мисия е да превърнем МВР в прозрачна,  отворена институция,  доставяща качествена услуга „сигурност“, съобразявайки се с реалните потребности на гражданите на Република България.

КАКВИ СА МОТИВИТЕ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ФОНДАЦИЯ „ОБЩЕСТВО И СИГУРНОСТ“?
Учредителите на Фондация „Общество и сигурност“,

ВОДЕНИ от разбирането, че в българското общество има нужда от сериозна дискусия и повече информация за проблемите на сигурността, ролята на правоохранителните органи при превенцията и разкриваемостта на престъпления, необходимостта от анализ и промяна на нашите нагласи и поведение в различни критични ситуации и активното ни участие в процеса на вземане на решение и изготвяне на политики, касаещи нашата сигурност,

МОТИВИРАНИ, от потребността на служителите в правоохранителните институции да бъдат включени и да участват активно в граждански инициативи и необходимостта от повишаване на техните знания за работа с представители на гражданското общество,

ВЯРВАЙКИ, че осигуряването на сигурност за всички ни може да бъде постигнато най-вече, чрез повече образование, обучение и мотивиране на самите хора да участват и подобряват услугата „сигурност“,

РАЗБИРАЙКИ услугата „сигурност“ като гарантиране правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на всички граждани, обществото и държавата,

УБЕДЕНИ, че в процеса на дефиниране на услугата „сигурност“ е необходимо да участват гражданите, служителите в сектор „Сигурност“, институциите и доставчиците на социални услуги, които да работят в партньорство за повишаване на нейното качество,

ПРИЕМАЙКИ, че не държавните институции, а гражданските организации имат водеща роля в това да направят хората активни, да разпознаят проблемите в сектора сигурност и да поискат промяна, която да помогне за подобряване както на целия сектор, така и защитата на всеки гражданин и служител,

РЕШЕНИ, да работим за обединяване на различни сектори и социални групи, да повишим сигурността и спокойствието на гражданите на Република България и обръщайки се с призив към всички, които споделят нашия идеал, да се присъединят към нашите усилия,

УЧРЕДИХМЕ фондация „Общество и сигурност“ в обществена полза.