По данни на МВР, работещите в системата са положили над 3 милиона часа извънреден труд през 2018 г. Най-много извънредни часове са „натрупали“ работещите в ГД „Гранична полиция“ (445 488 часа), в СДВР (439 903 часа), ГД“Пожарна безопасност и защита на населението (223 236 часа), ГД „Национална полиция“ (222 200 часа) и ОДМВР – Пловдив (181 949 часа).
Извънреден труд е полаган и от служителите в централните структури на МВР (36 675 часа), Дирекция „Миграция“ (29 292 часа), ДНС 112 ( 10 642 часа), Дирекция “ Комуникационни и информационни системи“ (9278 часа), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (9 122 часа) и др. 
Проблемите при извънреден труд в подобни размери са няколко: 1) служителите се преуморяват и нямат необходимото време за възстановяване; 2) разходите се увеличават, т.к. извънредния труд е по-скъпо платен; 3) ефектът от недокомплекта и липсата на служители в системата придобива размери, които са трудни за управление и прогнозиране и дори най-малката реформа и трус в МВР, могат да доведат до сериозна вълна от напускащи служители, което ще застраши националната сигурност. 
Искрено се надяваме, хората които вземат управленски решения и тези, чиято задача е да осигурят добро управление на човешките ресурси, да предприемат необходимите мерки, за да ограничат едни евентуални негативни последици.

В новото видео от поредицата „Цената на сигурността“ се запознаваме с проблемите свързани с обучението и професионалната подготовка на служителите в МВР. Разглеждаме възможностите за подобряване на условията и повишаване на квалификацията на кадрите. Според Нелсън Мандела, именно образованието е най-силното оръжие за промяна. Това важи в пълна сила и за системата на МВР. Ако искаме по-квалифицирани кадри и повече ефективност, именно адекватното обучение на служителите е начинът да го постигнем.

Известният писател Айзък Азимов твърди, че образованието не е нещо, което може да бъде завършено. Този ключов аспект се оказва неглижиран от управляващите МВР с години, които не създават условия позволяващи подобряване на уменията на работещите в системата. Обърнахме се към нашите експерти, за да разберем къде са проблемите свързани с обучението и професионалната подготовка във ведомството, а също и до колко са решими те. Ето и основните аргументи, които те посочиха:

1. Обучението е формално

В МВР и към настоящия момент се провеждат обучения на служители, но те са формални. Събират се и провеждат някаква форма на дискусия или ако е физическа подготовка – разходка в планината. Горе-долу с това се изчерпва обучението на действащите служители. Формалното изпълнение не позволява придобиване на нови умения, което е от съществено значение за ефективността на служителите. В същото време, има служители, които не са получавали възможност за допълнителна квалификация с десетилетия.

2. Проблеми с първоначалното обучение

Когато един служител постъпи на работа в МВР, има задължително първоначално обучение от 6 до 9 месеца, което трябва да премине. За съжаление, то също е сведено до абсолютния минимум. Липсва необходимото ниво по отношение на стрелба, физическа и теоретична подготовка, което да позволи на служителя да е ефективен при изпълнение на служебните си задължения. Това води до процес на обучение, който продължава паралелно с практиката и отнема 1-2 години, в които служителят не е пълноценен.

3. Обучението по стрелба

Истината е, че в МВР се стреля много по-малко, от колкото трябва да се стреля. В същото време, доброто боравене с оръжие е основна предпоставка за спасяване, а не за отнемане на човешки живот. Стрелбите се провеждат в добрия случай веднъж в месеца и с много ограничено количество боеприпаси. Всички тези фактори водят до лоши резултати при боравенето с оръжие от страна на служителите.

4. Физическата подготовка

МВР не осигурява по никакъв начин възможността за физическа подготовка на служителите си. Следващия път, когато видите полицай с наднормено тегло се замислете, че този човек работи на ненормирано работно време, няма достъп до адекватни съоръжения за поддържане на физическа форма на работа и често работи и извънредно поради дефицита на кадри в системата. Изпити обаче се провеждат, макар да няма условия за подготовка. Още по-трагичното е, че тези изпити имат нормативи, които са еднакви за всички, независимо от възрастта им.

5. Кариерното развитие и обучението

Теоретично, кариерното израстване в МВР би следвало да е свързано с допълнителната квалификация и умения придобити от служителите. Обучението би трябвало да разширява възможностите и да увеличава капацитета на служителя. За съжаление това не е така. Няма реална връзка между кариерното развитие в МВР и обучението на кадрите. Това поставя не само практически, но и морални въпроси за това как функционира системата и кой я ръководи.

„Роден съм в село, което се намира на границата. Отраснах, виждайки всеки ден граничната бразда и хората от другата страна. Дядо ми разказваше за границите – държавната, културната, ценностната. Разказваше ми за това как преди време сме били едно. Показваша ми карти и ме приспиваше с приказки за границите. Тогава не го разбирах, но знаех, че е прав. Не разбирах напълно защо не трябваше да минавам от другата страна, но спазвах неговите заръки. След няколко години дядо се разболя и малко преди да умре ми каза „Границата не е, за да те дели от другите, а за да те сближава със своите. Да пазиш границата, значи да пазиш семейството си, общността си, държавата си. Пази своята граница и уважавай чуждите“. Това беше не само моментът, в който разбрах какво е границата, но и в който избрах да я пазя. Това беше мигът, в който реших да стана граничен полицай.
Днес, всеки ден отивам на работа, разбирайки напълно какво означава изразът „Нито крачка назад, зад нас е България“

„Знаеш ли, ние, българите, сме един тъжен народ. Подиграваме се на полицаите, пеем песни за „ушев“, плюем го и осмиваме системата, а когато сме в беда именно „ушев“ е единственият, който може да помогне и от „разпни го“, започваме да скандираме отново „осанна“, а той – оплютият само иска да е полезен на хората и да им помага.

Най-тъжното е, че се чувствам горд с професията си, единствено и само, когато има страдание. Гордост и страдание в нашият случай са синоними. Хората се сещат, че си професионалист, че си призван да служиш, че си от добрите и че помагаш, само когато има жертви и когато ги е страх.

Много ми се иска хората да ми дават поводи за гордост в дните, в които са добре и се чувстват сигурни и спокойни, защото това са дните, за които аз работя. Искам да се гордея с професията си в тези дни, а случаите, в които има страдание и болка да са по-скоро изключение, отколкото правило.
(…)

Знаеш ли, преди време беше цинично, но сега е тъжно и безнадеждно. Тъжно е, че хората разпознават мен като полицай в истинският смисъл на думата, само когато страдат. И е тъжно, и е самотно!“

Снимка: СФСМВР