В тези дни на социална изолация и масово скучаене, има едни хора, които са на работа. Всъщност, много хора са на работа. Професионалисти от различни сфери, които се грижат за това да се чувстваме комфортно. На работа са хората, които произвеждат хляба ни, тези, които ни информират и разбира се – медиците и сестрите, които лекуват болните, полицаите, които се грижат недисциплинираните лица, поставени под карантина, да си стоят у дома и пожарникарите, които не спират да гасят пожари. Трудът на всеки е ценени важен и им благодарим.

Днес искаме да пишем за полицаите. За тези професионалисти,  на които напоследък все по-често им се налага да информират болните за техните положителни резултати, да проверяват дали поставените под карантина са по адресите си, подобно на класни ръководители от времето на комунизма, и да налагат нейното спазване, защото… ами масово се нарушава. Само част от хората, които са на първа линия. Хората, които се срещат не само с разболелите се от COVID 19, но се сблъскват и с недисциплинираните и мислещите се за всемогъщи идиоти поставени под карантина.

И да, думите, които използваме са силни и оценъчни, но хората, за които говорим са точно такива.

Изключителна кретения е да си бил в курорт, посещаван от хора от всички страни, знаейки, че светът е пламнал и че огънят вече е и при нас, и да се прибереш при семейството си, в момента,  който си разбрал, че се обявява извънредно положение.

Няма обяснение за факта, че едни хора искаха да напуснат Банско, и в крайна сметка го направиха, въпреки обявената карантина. Тези хора, използваха децата си, казаха, че няма кой да се грижи за тях, няма къде да останат, но въпросът е защо изобщо са ги завели там? И къде е бил трезвия им разум? Или са си мислили, че ще им се размине и този път?

Безобразно е да те тестват за COVID 19, да избягаш, да се наложи да те гонят полицейски патрулли и всичко това, защото си решил, че си всемогъщ и велик.

Безотговорно е да заминеш на екскурзия в деня, в който се обявява извънредно положение или малко преди това, да изискваш от държавата да те прибере, защото тази, в която си отишъл да се забавляваш е затровила границите си. А след това да се сърдиш на държавата и да не осъзнаваш собственото си неблагоразумие.  

И да, в България е пълно с безотговорни идиоти, които и в този момент се разхождат по паркове и градинки, посещават отворените магазини по централните улици на някои от големите градове и са щастливи, защото са прецакали системата. Има и едни други идиоти – тези, които отварят магазините, а когато им наложат санкции за неспазване на заповеди и наредби, започват да се жалват как са дискриминирани и търпят загуби. Много хора търпят загуби и губят доходите си, но тях няма да ги видим по парковете, няма да ги чуем да крещят пред камерите, защото си стоят в къщи и спазват правилата. За разлика от тарикатите, които  мислят само и единствено как да ги заобиколят.

С тези идиоти трябва да се срещат и работят полицаите в тези времена. Идиоти, самоопределящи се като суверен и граждани на Република България, които не спазват правила, създават риск за живота и здравето на околните и са щастливи и горди с това си поведение, защото са с усещането, че са надцакали всички. Идиоти, които въпреки маските, които носят полицаите, си позволяват да се изплюят в лицата им, а това действие в днешно време е много по-опасно, отколкото до преди 3 седмици. Ако преди 3 седмици късането на униформа, нападението над полицай и всякакви подобни действия са били категоризирани по един начин, днес те са реална заплаха за здравето и живота на полицаите и техните семейства. Опасно е, защото те нямат защитни костюми и предпазни очила.

Те изпълняват дълга си, носейки униформа, която не може да ги предпази от вируса, който се разпространява все по-масово сред нас. А полицаите след всяка смяна се връщат при семействата си. И сме сигурни, че едва ли първото нещо, което правят е да  прегърнат децата си, защото преди това има много мерки за дезинфекция, които предприемат в опита си да ги защитят. Това са ежедневни битки на много фронтове. Битки, които всеки един от нас води. И докато ние си стоим в къщи и от нас се изисква само и единствено това, има едни хора в унниформи, които всеки ден се сблъскват с недисциплинирани кретени, представляващи биологично оръжие. Хора, които всеки ден се прибират със свити сърца при семействата си и се молят да са успели да махнат вируса от дрехите и душите си. Поне за малкото време, което имат преди да отидат отново на работа.

Снимка: regiona.bg  

Снощи по време на футболна среща беше хвърлена бомба. Не, бомбичка, а бомба! Съзнателно! Срещу полицаи, които са пазели входа. Това не е опит да се покаже на „ушев“, колко е мразен. Това е олицетворение не на липсващата държава, а показва сериозен проблем, който имат гражданите, пребиваващи на нейната територия.

Да се осмелиш да хвърлиш бомба по стъкло, зад което виждаш, че има полицаи е съзнателен акт, имащ за цел да нарани тези полицаи.

И тук има няколко въпроса, които нямат отговор, но се надяваме да бъдат намерени… евентуално.

Какви са хората, които хвърлят бомбички по полицаи? Какви са ценностите и възпитението, което имат? Кой формира тези ценности?  Къде е уважението към институциите и държавата, която те представляват? Как се създава уважение?

И да, уважението към институциите се гради. Постепенно и методично. И този процес е двустранен – институциите трябва да показват, че са независими, а работещите в тях – добри професионалисти.  Другата страна в този процес са гражданите. Тези, за които работят институциите и вземат решение каква да бъде държавата, в която живеят. Гражданите, които отглеждат, образоват и възпитават децата си и правят избор дали да ги възпитат в уважение или в неуважение.

И да, това е нещо, което ако се е провалило, полицията не носи отговорност. Едно от малкото.

Ако този акт носи някакво послание и с него иска да се каже нещо, какво е то? Демонстрация на любов към отбора? Омраза към „ушев“? Ненавист към тези, които не са с теб и следователно са против теб? Модерна антисистемност?

Тора и не само, но и всички подобни действия са  необясними. Най-вече, защото не е ясно какви са мотивите, които движат хората, които са ги извършили.  Безумно е да се мрази „ушев“ по подразбиране и да се мразят всички. Та тези „ушевци“ са майки  и бащи на много от съучениците, на младежите, които хвърлят бомбички и пиратки. Те не са безлична маса, за разлика от това, в което се превръщат част от агитките. Те са хора. Всеки един от тях има име, семейство, лична история, лична трагедия и мечти. И няма нищо по-нормално и естествено от това,  преди да започне процеса по групово „мразене на ушевците“, всички ние – като общество, да се погрижи да бъде стартиран един друг – мисловният процес. А много преди това е важно да се погрижим за системата си от ценности  – нашата и на нашите деца. Да дефинираме правилно не само ненавистта и омразата, но и любовта, уважението, грижата и най-вече защо е важно да ги носим в себе си. Само по този начин ще доживеем денят, в който да се грижим един за друг ще  е по-модерно от това да се саботираме и да си подливаме вода. Единствено това е начинът един ден да имаме правилното поведение и отношение на активни граждани – ако не се харесва нещо в системата да бъде променено с активни и целенасочени усилия, а не да бъде изразявано по единствения модерен начин – чрез анархистичната антисистемност.

И да, това е още едно нещо, за което не е виновна полицията. Дори МВР не носи отговорност за това. Изборът какви са ценностите, които носим е личен. Изборът какво да е отношението ни към институциите – също.

И ако нещо не ни харесва в полицията, то е добре да критикуваме, но и да даваме предложения за решаване на проблемите, защото всички ние сме перфектни в назоваването на проблемите и имаме проблем с това да предложим решения за тях. Всичко, от което сме недоволни или доволни по отношение на полицията е следствие от начина, по който функционира системата. А системата и каква да бъде тя е решение на българските граждани. Така, че вместо да стоим и да се възмущаваме, да пишем по форумите и да се мразим на общо основание, да се опитаме да решим поне част от проблемите, които има в МВР.

Вместо да хвърляме бомби, да започнем да отправяме предложения.

Вместо да обиждаме достойните хора, които работят в МВР да ги дадем да пример и да им благодарим.

Вместо да бъдем заслепени от омраза и да полагаме усилия да отнемем зрението на полицията, да се опитаме да прогледнем и да видим решенията.

Време е да спрем да се обвиняваме и да се мразим и да започнем да решаваме проблемите в МВР заедно. Ако тези, които вземат решения не иска да се съобразят с това, то да ги накараме да го направят. Със силата на аргументите, а не с аргументите на силата.

Време е, защото вчера от ръката на зрители на футболен мач пострадаха полицаи, но утре може да е някой от нас и ще разчитаме именно на тази полиция да ни защити.

Време е, защото грижата за нашата сигурност е споделена отговорност.

Време е, защото и полицията и гражданите се давят, а спасението е само и единствено в ръцете на давещите се.