След запознаване с презентацията на „МВР 2015: Пътна карта на реформите“ /можете да я видите в края на становището/, Фондация „Общество и сигурност“ има следните препоръки:
I. По отношение на самия документ:
Всички видове пътни карти, като стратегически документи съдържат анализ на ситуацията, приоритети и цели, инструменти за тяхното постигане и очакван резултат. Подобен тип документи съдържат и подробно описание за начина на мониториране на изпълнението и постигането на поставените цели. В предложената от МВР презентация има представени само мерки, което само по себе си прави представената информация неясна по отношение на поставените цели, очакваните резултати и сроковете, в които се очаква да бъде постигната целта, която не е ясно каква е, тъй като не е посочена. Реформата по своята същност е промяна и преустройство, което трябва да подобри ситуацията, но желаната промяна не е представена по никакъв начин, поради което липсват и индикатори, които да я измерят. Ако предложената пътна карта за реформите е част от по-голям стратегически документ, то би трябвало да бъде представена заедно с визията за цялостна промяна, което би дало яснота за посоката на реформиране на МВР.
Ако е самостоятелен документ, представящ конкретни мерки, то е необходимо да се разработят в детайли:
- Анализ на състоянието и факторите, които налагат реализирането на тази реформа (анализ на състоянието в МВР, влияние на политически, икономически и социални фактори, SWOT анализ);
- Конкретна визия за това как ще изглежда МВР след реализиране на предложената реформа;
- Принципи, които ще се спазват при реализиране на реформата;
- Конкретните резултати, които ще бъдат постигнати и как ще бъдат измерени;
- Мерки, които да бъдат представени със срокове;
- Механизъм за мониторинг на изпълнението на планираните дейности, анализ на рисковете и план за управление на рисковете.
II. По отношение на подхода:
Използваният подход за обществени консултации и съгласуване на предложената „Пътна карта за реформа в МВР“ са сгрешени. Съгласно всички стандарти за изготвяне на подобни документи е необходимо ПРЕДИ да се формулира даден документ с визия за развитие на даден сектор да се осъществи координация между институциите, консултация с гражданския сектор и представители на заинтересованите страни – синдикални и съсловни организации, представители на бизнеса и местна власт („Стандарти за провеждане на обществени консултации“).
Координацията и консултациите е необходимо да започнат от момента, в който е взето решение за изработване/промяна на даден документ. Този момент не е ясен и подобен процес на консултиране не се е случил. Представянето на подобен документ за първи път пред правителствени представители и представители от 43-тото Народно събрание и декларирането, че тепърва ще се проведат консултации с неправителствени организации нарушава всички принципи и правила за гражданско участие в процеса на вземане на решение. Нещо повече – подобен подход създава усещане за обсъждане, което се прави „про форма“ и оставя усещане, че представителите на заинтересованите страни, с които ще се проведат последващи срещи просто ще бъдат „употребени“ и тяхното присъствие ще бъда използвано, за да се „валидизират“ предложените мерки за административна реформа в МВР. Кратките срокове, в които се очаква да бъдат реализирани част от мерките (февруари 2015г.) и първоначалното им представяне в средата на месец януари 2015г., само затвърждава това усещане за формалност на обсъжданията и предопределеност на крайният резултат, а именно приемане на пътната карта по начина, по който е предложена от МВР. Това прави предложенията за промяна не само нереалистични, но и поради липсата на подкрепа от представителите на заинтересованите страни няма как да се преодолее съпротивата срещу тях (очакваните съпротиви и методите за справяне с тях би трябвало да бъдат част от плана за управление на риск, описан в първата част на настоящото становище).
Една от основните препоръки по отношение на подхода е да се предвидят обществени консултации за обсъждане на „Пътната карта за реформи в МВР“, които да гарантират участие на представители от различни сектори и региони, да се гарантира прозрачността и зачитането на всички мнения, които да се документират и най-вече всички участници да получат устен или писмен отговор по отношение на своите предложения и най-вече какви са мотивите техните предложения да бъдат отхвърлени (стандартна практика при работата на ЕК и ЕП). Второто нещо, което трябва да се вземе предвид при провеждане на обществени консултации е да се гарантира равнопоставено участие на представителите на всички заинтересовани страни, а именно да няма представители на неправителствени, синдикални или съсловни организации, които се толерират и с които се провеждат допълнителни срещи, на които се предоставя информация, до която гражданите на Република България нямат достъп.
Изключително важно е да се предвиди механизъм за онлайн консултации и предложения, като за целта може да се използва сайтът: www.strategy.bg
III. По отношение на процеса:
Най-важното нещо, което трябва да се направи е да се попитат гражданите на Република България за това какво очакват да прави МВР и какви да са параметрите на услугата „сигурност“, която те получават и за която плащат.
Успоредно с това е необходимо да се проведе сериозен обществен дебат, по отношение на функциите на МВР, а също така да се вземе решение по следните въпроси:
Какви са дефиницията и параметрите на услугата „гражданска сигурност“, която доставя МВР? Съобразно дефинираните параметри, има ли структури, които могат да преминат към други ведомства?
Кое е по-важно превенцията или разкриваемостта?
Какво трябва да е МВР – централизирано или децентрализирано?
Какъв трябва да е образът на служителят в МВР пред гражданите?
Какво гражданите могат да направят, за да подобрят работата на МВР?
В заключение: предложената концепция „МВР 2015: Пътна карта на реформите“ е не само неясна като параметри и резултати, не само не са спазени основни процедури и правила за обществено консултиране, но и създава усещане за самоцел, която не е обвързана с реална и видима промяна както за гражданите на Република България, така и за служителите в МВР. Когато се говори за реформа в МВР, тя трябва да е дългосрочна, да има визия и най-вече да има обществен консенсус около нея. Представената концепция не отговаря на нито едно от горепосочените изисквания и именно за това официалното становище на Фондация „Общество и сигурност“ е приемането на „Пътна карта на реформите“ да бъде спряно и да бъде иницииран обществен дебат и консултации за това каква да бъде функцията на МВР. Фондация „Общество и сигурност“ не подкрепя не само предложения документ, но и ще положи всички усилия, за да информира широката общественост за реформирането на МВР „на тъмно“ ако не бъдат спазени принципите на демократичност, участие и равнопоставеност.
