В рамките на реализирането на проект „Домашното насилие в София: един проблем – различни гледни точки и решения“, реализиран от Фондация „Общество и сигурност“ в партньорство със СО-Район „Триадица“, финансиран по Програма „Европа“ на Столична община, бяха изготвени препоръки и предложения за конкретни мерки и дейности, които да се реализират на територията на СО за превенция и борба с домашното насилие – консултирани и одобрени от представителите на заинтересованите страни.
След провеждане на задълбочен анализ на програмните документи на национално ниво и в Столична община, отнасящи се до мерките за превенция и борба с домашното насилие бяха поискани по Закона за достъп до обществена информация данни за наличие/отсъствие на профил на извършители на домашно насилие в МВР и образователен статус и възраст на жертвите и насилниците. Веднага след приключване на изследванията и на база на предварително набраната информация се разработиха предложения за мерки и политики за превенция и борба с домашното насилие. Раработените предложения бяха обсъдени и допълнени в рамките на проведени минимум 5 индивидуални интервюта с експерти от СО – Район „Триадица“ ( 3-ма души) МВР и НПО, като за целта бе изготвен полуструктуриран въпросник. В резултат на този анализ и интервюта бе установено, че съгласно Закона за защита от домашно насилие, МВР няма задължение да предоставя информация свързана със случаи на домашно насилие на представители на местната власт, но е възможно при изрично поискване отправено до началника на съответното районно управление подобна информация да бъде предоставена. Например: пострадала от домашно насилие кандидатства за настаняване в общинско жилище или за отпускане на социални помощи и в потвърждение на нейните твърдения РУ на МВР може да предостави исканата информация.
В чл. 12, ал. 3 и чл. 18, ал. 6 от ЗЗДН е записано: при необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета”, което е и основание кмета да получи информация за случаи на домашно насилие. Отношение има и още една разпоредба на чл. 14. (1) от ЗЗДН „Когато от данните в молбата е видно, че органите на Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те незабавно издават заверени преписи от тях при поискване от страна на пострадалото лице, на негов представител или пълномощник, или по искане на съда”. Бе установено, че домашното насилие за съществен проблем за гр. София, поради различни фактори – големият брой живущи, гъстотата на населението, отчуждението на хората, безработицата, употребата на алкохол, честите битови скандали и т.н. Според статистиката на издадените брой заповеди за защита от Софийския районен съд за изминалите 10 години от 28 областни градове гр. София е на второ място, след Пловдив. Според данни от СРС 40% от подадените при тях мобли за издаване на заповеди за защита в последствие се отеглят, доста висок е броят и на така наречените „фалшиви” молби за твърдяно физическо насилие предвид предстоящо бракоразводно дело между партньорите. Успоредно с това се наблюдава тенденция за увеличаване на броя на случаите на домашно насилие, но експертите я свързват по-голямата осведоменост на пострадалите лица по отношение на техните права по ЗЗДН, многото работещи в тази област неправителстени организации и добрата работа на СРС, въпреки голямата му натовареност. В резултат на анализа и интервютата се установи, че би следвало СО (и всички общини в страната) да има по-голяма ангажираност по отношение изграждането на центрове за превенция предоставящи информационни материали, безплатни консултации и подкрепта на пострадали от домашно насилие, и най-вече кризисни центрове за защита на пострадалите лица.
В § 3 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН е регламентирано задължение държавата да съдейства на общините и юридическите лица с нестопанска цел за създаване и подкрепа на служби и центрове за изпълнение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6. За съжаление от години поради липсата на целево финансиране, национална стратегия за справяне с домашното насилие и политическа воля тази разпоредба не се изпълнява. Въпреки, че има общини които отделят средства за изграждането на подобни кризисни центрове, например добър пример в това отношение са общините Бургас, Ловеч, Димитровград и София. Основните промени, които трябва да бъдат постигнати са: промяна на ЗЗДН, НК и свързаните с тях други нормативни актове по темата. Създаването на Национална комисия за превенция и защита от домашно насилие към МС, утвърждаването на Национална стратегия за превенция и защита от домашно насилие.
Има възможност районната администрация да участва активно в превенцията, реакция и последващата борба с прояви на домашно насилие, посредством създаването на центрове за превенция и кризисните центрове по места.
От години има изготвен Координационнен механизъм за сътрудничество и взаимодействие между всички държавни органи и НПО, но за съжаление Националното сдружение на ощините в Република България (НСОРБ) не участва активно в неговото изготвяне и не се разпознава като отговорен партньор. Взаимодействието между МВР, общини и другите институции може да се подобри, чрез съответната законодателна промяна в ЗЗДН.
Необходимо е районната администрация да има повече правомощия в частта превенция и борба с домашното насилие, чрез центрове по превенция и кризисни центрове, като могат да се заимстват добрите примери използвани от общините в Германия и Англия.
Добре би било да се включат служители на районната администрация да участват в междуведомствени работни групи за превенция, реакция и ограничаване на негативните последици от домашното насилие, за да се чуе тяхното становище и с какво биха подпомогнали за справяне с ДН. Има известна практика при изготвянето на работни карти от районните инспектори за решаване на подобни проблеми на местната сигурност да се включват като партньори и общините по места.
Към момента при лисата на законови правомощия действията на районните администрации са силно ограничени, като тепърва може да се коментира какво биха могли да направят за превенция и справяне с проблемите на ДН.
Необходимо да се промени ЗЗДН, НК и свързаните с тях други нормативни актове по темата. Важно е да се създаде на Национална комисия за превенция и защита от домашно насилие към МС, утвърждаването на Национална стратегия за превенция и защита от домашно насилие.
Изключително важно е да се разработят образователни програми за ученици – 14 – 18 години, с практическа насоченост – конкретни действия, които един младеж да предприеме, когато е жерва, свидетел на акт на домашно насилие. Как да се разпознава домашното насилие, какви са белезите на домашно насилие.
Допълнително може да се предвиди включване на Местните комисии за борба противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, като им се предостави правото да сезират компетентните органи за извършване на проверки при съмнение за домашно насилие.
Цялата отговорност за съдържанието на настоящия информационен материал е на Фондация „Общество и сигурност“ и не представлява позиция на Столична община.
