Насилието и агресията сред децата в България бележат устойчив ръст през последните пет години, но институциите, отговорни за закрилата на децата, не разполагат с ключови данни, необходими за ефективно планиране на политики и интервенции. Това показва обстоен анализ на наличните данни от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Националния статистически институт (НСИ).
Ръст на сигналите за насилие над деца
Според мониторинговите доклади на ДАЗД за периода 2019–2023 г., броят на сигналите за насилие над деца се увеличава с всяка изминала година. През 2019 г. те са били 1178, а през 2023 г. – 1286. Най-сериозно е нараснало физическото насилие и неглижирането, докато сигналите за сексуално насилие отбелязват спад – от 289 през 2019 г. до 165 през 2023 г.
Регистърът на постъпилите сигнали към ДАЗД (2019–2024 г.) потвърждава тази тенденция. Физическото насилие остава водеща категория с 208 случая за 2024 г., докато сексуалното насилие намалява до 50 случая – тенденция, която може да отразява не липса на случаи, а по-скоро ниско доверие в институциите и страх от докладване.
Данните са непълни – липсват ключови индикатори
Въпреки ръста на сигналите, институциите не разполагат с важна информация за мащаба и последиците от насилието:
- ДАЗД не събира данни за насилие, извършено от деца, нито проследява дали жертвите получават специализирана помощ.
- МВР не може да каже в колко от случаите са образувани досъдебни производства.
- Липсва информация за вторична виктимизация, рецидивизъм и дългосрочни последици от насилието.
Противообществени прояви и агресия
По данни на НСИ за 2023 г., се наблюдава ръст на редица тревожни явления сред децата:
- Най-висок брой за последните 4 години на деца, извършили противообществени прояви.
- Увеличение на бягствата от дома и институции, както и на скитащи и просещи деца.
- Повече деца, преминали през Детска педагогическа стая (ДПС) за употреба на наркотици, проституция и насилие.
През 2023 г. в ДПС са преминали 870 деца за насилие и агресия – ръст спрямо 703 през 2022 г. Тормозът, включително училищният, също расте – 264 случая през 2023 г. срещу 176 през 2022 г.
Парадокс: по-малко възпитателни мерки, въпреки повече проблеми
Въпреки ръста на сигналите и проявите, броят на възпитателните дела и наложените мерки намалява. През 2023 г. са решени 4 365 възпитателни дела (най-ниският брой за последните пет години), а децата с наложени мерки са 5 113 – с почти 500 по-малко от 2022 г.
Институциите посочват, че над 82% от делата са по предложение на прокуратурата, а едва 12,7% по инициатива на полицията. Почти 1/5 от делата се прекратяват поради изтекли срокове. Това поставя под съмнение ефективността на системата за детско правосъдие.
Причини и рискови фактори: повтарящ се модел
Специалистите от местните комисии за борба с противообществените прояви посочват, че причините за агресивно и девиантно поведение остават непроменени:
- Социална изолация и отхвърляне от връстници;
- Травматични преживявания в семейството (насилие, развод, бедност);
- Липса на родителски контрол и ангажираност;
- Неуспешна адаптация в училище и слаба подкрепа от педагози;
- Липса на устойчиви превантивни политики.
Изводи и препоръки
Наложително е изграждането на национална система за събиране, обмен и анализ на данни за насилието над и от деца, с ясно разграничени отговорности между институциите.
Трябва да се проследява какво се случва с всяко дете – жертва или извършител, включително дали получава помощ и какви са дългосрочните последици.
Необходима е превенция чрез образование и семейна подкрепа, а не единствено реакция чрез наказания.
Училищата, социалните служби и полицията трябва да работят в по-добро взаимодействие, с фокус върху навременна и индивидуализирана подкрепа.
Да се повиши доверието на децата и родителите в институциите, чрез по-достъпни и чувствителни механизми за подаване на сигнали.
Насилието над и между деца не е личен, а обществен проблем. Без реални данни, няма реални решения. Време е държавата да погледне на проблема не като на статистика, а като на приоритет за бъдещето на българското общество.
