Визията на Фондация  „Общество и сигурност“ е  всеки български гражданин и служител в Сектор „Сигурност“ има възможност да участва в планирането  и мониторинга на политики за сигурност.

Фондация „Общество и сигурност“ се стреми към промяна на смисъла и съдържанието понятието „сигурност“ и осъзнаването на сигурността като базисна потребност, която ако не е удовлетворена пречи на личностното развитие. Чрез нашата дейност искаме да насърчим гражданите на Република България да участват активно в процесите на реформиране на МВР и дефиниране на услугите „сигурност“ и „гражданска сигурност“, както и идентифициране на институциите, които са техни доставчици.

 Сигурността е не само базисна човешка потребност, но и един от най-дълбоките стремежи залегнали в нас. Стремеж и желание за безопасност, когато сме на работа, на обществено място или когато сме в домовете си. Сигурността може да бъде разглеждана в много по-широк аспект: стремеж към финансова сигурност, сигурност по отношение на нашия живот и здраве, за здравето на близките ни, за работата ни, за общественото ни положение.

Ние постигаме това, като:

Подобряваме имиджа на служителите и службите в Сектор „Сигурност“.

Променяме разбирането и дефиницията на понятието сигурност,  Сектор „Сигурност“ и изработваме механизми за измерване, посредством индекс на сигурността.

Насърчаваме включването на гражданите във формирането на политики в Сектор „Сигурност“.

Насърчаваме прозрачността и отчетността на институциите в Сектор „Сигурност“.

Предоставяме експертиза и ноу-хау в областта на сигурността и Сектор „Сигурност“.

Нашата мисия е да повишим качеството на услугата сигурност, която да  е съобразена с реалните потребности на гражданите и служителите в Сектор „Сигурност“.

КАКВИ СА МОТИВИТЕ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ФОНДАЦИЯ „ОБЩЕСТВО И СИГУРНОСТ“?
Учредителите на Фондация „Общество и сигурност“,

ВОДЕНИ от разбирането, че в българското общество има нужда от сериозна дискусия и повече информация за проблемите на сигурността, ролята на правоохранителните органи при превенцията и разкриваемостта на престъпления, необходимостта от анализ и промяна на нашите нагласи и поведение в различни критични ситуации и активното ни участие в процеса на вземане на решение и изготвяне на политики, касаещи нашата сигурност,

МОТИВИРАНИ, от потребността на служителите в правоохранителните институции да бъдат включени и да участват активно в граждански инициативи и необходимостта от повишаване на техните знания за работа с представители на гражданското общество,

ВЯРВАЙКИ, че осигуряването на сигурност за всички ни може да бъде постигнато най-вече, чрез повече образование, обучение и мотивиране на самите хора да участват и подобряват услугата „сигурност“,

РАЗБИРАЙКИ услугата „сигурност“ като гарантиране правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на всички граждани, обществото и държавата,

УБЕДЕНИ, че в процеса на дефиниране на услугата „сигурност“ е необходимо да участват гражданите, служителите в сектор „Сигурност“, институциите и доставчиците на социални услуги, които да работят в партньорство за повишаване на нейното качество,

ПРИЕМАЙКИ, че не държавните институции, а гражданските организации имат водеща роля в това да направят хората активни, да разпознаят проблемите в сектора сигурност и да поискат промяна, която да помогне за подобряване както на целия сектор, така и защитата на всеки гражданин и служител,

РЕШЕНИ, да работим за обединяване на различни сектори и социални групи, да повишим сигурността и спокойствието на гражданите на Република България и обръщайки се с призив към всички, които споделят нашия идеал, да се присъединят към нашите усилия,

УЧРЕДИХМЕ фондация „Общество и сигурност“ в обществена полза.

Последните няколко дни си мисля за това дали е малшанс или геройство да загубиш живота си при изпълнение на служебния си дълг. Все още смятам, че зависи от гледната точка и от позицията на какъв разказваш историята. Дали си наблюдател, участник или главен герой. И осъзнавам, че всеки един от нас по един или друг начин се е сблъсквал с опасността и е отдъхвал облекчено „на косъм, но ми се размина“. И аз го казах преди няколко седмици. Казах го, заедно с още седем колеги, които бяхме нападнати от човек с два меча и един нож. Мечове, чието острие беше дълго около 70 сантиметра. Бяхме нападнати от човек, който видимо беше под въздействието на упойващи вещества и искаше да влезе в сградата на районното. Действахме по протокол. Говорихме с него, убеждавахме го, но нищо от това не сработи. Изведнъж от сака, който носеше извади, меч и нож започна да ги размахва към нас и да се опитва да ни прободе. Това беше моментът, в който един от колегите ми, за части от секундата се оказа между нас и меча. Той просто застана на пътя му и обезвреди нападателя. Без да се замисли за рисковете, които носи подобно действие за неговия живот и здраве. Той просто беше там и защити колегите си. Искам да разкажа за това, защото в МВР има стотици истории на хиляди служители, които са се разминали на косъм с влизането в статистиката. Хора, на които никой не благодари, събития, които системата не регистрира като съществуващи, много предотвратени финали на предизвестени събития. Хора, които за колегите и семействата си са герои. Днес искам да напомня за този герой. Искам колкото се може повече хора да знаят за него. За човека, който спаси колегите си преди няколко седмици. За човека, който не се поколеба за секунда. За човека, на който дължим присъствието си живи и здрави тук. Искам да се знае за човека, за чиято смелост няма да прочетете в медиите. За човека, на който никой освен нас няма да благодари. Затова искам публично и пред всички да ти кажа БЛАГОДАРЯ, КОЛЕГА.

Снимка: БГНЕС

Редакция на текста: Фондация „Общество и сигурност“ Текстът е получен от служител на МВР

Вървейки покрай едно училище тази сутрин, няколко тийнейджъра, на възрастта на сина ми, ми подвикнаха „Ей, смешник, къде ти е маската?“. Обърнах се, погледнах се и от гърдите ми изскочи горчив и болезнен смях. Точно като на Жокера в едноименния филм. И да, гледал съм го, но не съм повлиян от него, макар, че има много прилики между мен и него. И не само…

Всяка сутрин слагам униформата си и с това въплъщавам държавността, законите и охраната на правото.
Всяка сутрин човекът, който съм, с неговите, проблеми и житейски дилеми е изтласкван на заден план от полицая, който е призван да служи и да пази.

Всеки ден се изправям пред десетки казуси и проблеми и още толкова неудовлетворени, разочаровани и наранени граждани.

Всеки ден се сблъсквам със системата и се опитвам да работя качествено въпреки нея, защото виждам тъгата, болката и безнадежността в очите на хората.

Всеки ден е изпитание, защото да си полицай, който спазва и налага спазването на законите в България, става все по-трудно и сложно.

Всеки ден е предизвикателство, защото когато видя пребита от сина си възрастна жена или размазано от баща си дете искам да въздам справедливост, но не това са правилата в правовата държава.

Всеки ден чувам десетки, даже стотици, истории и голяма част от тях ме трогват, но в много от случаите не мога да направя нищо, защото системата не ми позволява и защото правилата са такива.

И да, повлиян съм. Но не от наградите Оскар и филмите, които награждават, а от житейските съдби. Има истории, които ме докосват дълбоко и пропукват душата ми. И тогава поглеждам към кубинките и униформата и си припомням, че съм полицай и че независимо колко силно искам да помогна има правила и закони, които ми позволяват или ме ограничават да го направя. И няма нищо по-важно от това, защото това е правовата държава. Всичко друго би било самоуправство и анархия. А какви са законите и системата ни, и каква е държавата ни – това е друга тема и дискусиите за това би следвало да са в приоритетите на други институции, а не на МВР.

И да, имам колеги, които имат финансови и семейни проблеми. Голяма част от нас са така, но това не е основание или оправдание за нарушаване на закони и правила.

Голяма част от нас са любители на седмото изкуство – вдъхновяват се, съпреживяват и биват разтърсени от историите и начина, по който са разказани. Това не означава, че слагат маските на Жокера, започват да сглобяват Батмобили или се превръщат в доктор Франкенщайн.

Генерализациите са признак на ограниченост и духовна нищета. Нищета, от която ме е срам. Нищета на хора, които ме карат да ходя с наведена глава. „Колеги“, които ме карат да се срамувам от униформата.
И това не е проблем на хората, а на системата и държавата. Те са тези, от които истински ме е срам.

Снимка: Интернет
Текст: Фондация „Общество и сигурност“

Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и  на полицията се определя като най-ефективна.

Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и  на полицията се определя като най-ефективна.

57,7% от анкетираните са казали, че познават основните функции на МВР, а 22,6% са заявили, че познават някои, но не всички. Базисни познания за дейността на МВР имат 14,4% от участниците, като тези знания са натрупани в резултат на преживян личен опит и сблъсък с работата на МВР. Едва 3,8% са казали, че не познават основните функции на МВР, но нямат и желание да ги научат.

Поведенческите стратегии в случай на попадане в рискови ситуации или ако анкретираните и/или член на семейството станат жертва на престъпление са две: 1) обръщане към полицията, като се спазва официалния ред и процедура (66,8%) и 2) обръщане към приятел в полицията, койо да ми съдейства (19,7%). Много по-назад са поведенческите стратегии и модели за сезиране на познат на властови позиции, който да накара полицията да работи (6,3%), уведомяването на медиите (3,8%) и липсата на каквато и да е реация (1,9%), поради липсата на смисъл. Едва 1,5% са казали, че ще се обърнат към полицията, без да очакват положителен резултат.

През 2018 година 76,9% от анкетираните или членове на тяхното семейство не са били жертва на престъпление, 12,5% са казали, че член на тяхното семейство е бил жертва, 6,75 % са тези, които са пострадали лично, а делът на хората, които са били жертва на престъплени, заедно с членове на семейството си е 3,9%.
Тук отново се забелязва положителна тенденция, в сравнение с 2015 г., когато едва 40,4% от анкетираните са казали, че не са били жертва на престъпление, а 21,3% са били жертва на престъпление.

Отговорите на анкетираните по отношение на конкретните им нужди от знания и умения, които да ги карат да се чувстват по-сигурни за себе си и за близките си, не се отличават по никакъв начин с отговорите, посочени през 2015, 2016 и 2017 г. На първо място, гражданите на България искат да знаят какво да правят и как да реагират в различни ситуации (65,4%), да притежават необходимите умения, така че да решат проблемите си сами (13,5%) и да знаят, че хората около тях ще реагират адекватно (9,1%). Именно тези три основни потребности и очаквания на гражданите са доказателство за осъзнатата нужда от повече знания за начина, по който да реагираме в дадени ситуации, необходимостта от познаване на протоколите за действия и реакции на институциите в ситуации на криза,за да бъдат адекватни и нуждата от развитие на общности и доверие в хората като цяло. И ако в сравнение с 2015 г, необходимостта да се притежават умения, за самостоятелно решаване на проблемите се е запазила, то потребността от информация за това как да се реагира в определени ситуации се е увеличила над 3 пъти в сравнение с 2015, когато е била посочена от едва 20% от хората.

Като най-ефективна е определена работата на „Пожарна безопасност и защитана населението“ (79%), следвана от полицията (43%),  а като най-неефективна е определена работата на Народното събрание (81%), съдебната власт (70%) и прокуратурата (66%).
Забелязва се много голямо натрупване на отговори „не мога да определя“ при оценката на дейността на доброволните отряди (39%), неправителствените организации (32%) и частните охранителни фирми (32 %). Това означава, че липсва яснота за функциите и дейността на тези структури по отношение на проблемите, касаещи личната сигурност и безопасност и/или липса на информация за това какви конкретни резултати са постигнати от тяхната дейност. 

Към анкетата бяха добавени два въпроса, касаещи употребата на сила от страна на полицията и дали гражданите се страхуват, че ще станат жертва на полицейско  насилие или произвол.

Повече от 70% не се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие или произвол, а почти 53% смятат, че полицията действа в рамките на своите правомощия, по отношение употребата на сила и помощни средства.

24,5% са казали, че се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие, а 5,3% са посочили „друго“ като в част от отговорите се казва, че по-скоро полицаите стават жертва на произвол и хулиганско поведение и прояви. 52,9% са казали, че полицаите не злоупотребяват със своите правомощия, 15,4% са казали, че има системна злоупотреба, а 29,8% казват, че не могат да определят.

Това отново показва необходимост от допълнителна информация за това какви са правомощията на полицията по отношение употребата на сила и помощни средства, кога могат да използват такива и кога тези действия са правомерни и неправомерни.

Резултатите от изследването завърждават тенденцията за „нормализиране“ на поведенческите реакции в рискови ситуации и увеличаване на уважението към официалните протоколи и канали за сезиране на институциите. В  изследване  на Фондация „Общество и сигурност“, направено през 2016 г., делът на хората, които не биха сигнализирали и/или реагирали по какъвто и да е начин, защото не виждат смисъл е над 10%, (сега 1,5%) , а тези, които разчитат на приятели на властови позиции е бил 8,9% (сега 6,3%). Анализът на тенденциите и отговорите в перспектива от 4 години показва три ключови промени в българското общество:

1. Реална осъзнатост за това, че именно нашите реакции и действия са ключови за промяната на начина на работа на институциите и промяна в средата, в която живеем.
2. Достигане до извода, че полицията няма как да се „самосезира“ по отношение на престъпленията, на които хората са станали жертва и че е необходимо да бъдат уведомени, независимо от крайния резултат.
3. Начало на процес на трайно прекъсване на порочни модели и практики за търсене на хора на властови позиции, които да съдействат за решаване на конкретни проблеми.

Това доказва хипотезата на фондация „Общество и сигурност“, която още през 2015 г., заяви че личното усещане за сигурност  е пряко свързано с познаване функциите на институциите, овладяване на знания и умения за реакция в кризисна ситуация,което води до реакция и противодействие от страна на гражданите, и не насърчава поведението на пасивност и бездействие в тези ситуации. 

Това бе определено като необходимост от формиране на базисна култура за сигурност – процес, който на политическо и държавническо ниво в България все още не е стартирал, но е започнал на ниво граждани на Република България.

Викали са ме и съм вадил тела в много верижни катастрофи. И те са едни от най-тежките за мен като професионалист. Тежки са, не само заради жертвите, мащабите и щетите, но и заради мълчанието, последвано от силен шум и парцелирана информация. В началото чуваш сигнала, с който те известяват за инцидента. Имаш под минута, за да си готов и да се качиш в камиона. Там чуваш само сирената. Шум, с който до такава степен си свикнал, че се е превърнал във фонов и спираш да го забелязваш. 
Тогава идва мълчанието и замислените погледи на колегите, в чиито съзнания се блъскат едни и същи въпроси: „Колко ли са жертвите?“, „Колко са МПС-тата?“, „Има ли загинали?“, „Ще успеем ли да сме достатъчно бързи?“, „Ще успеем ли да ги спасим?“…
Всеки път е едно и също. Първо идват въпросите, а после изваждаш на преден план спомените. Виждаш в съзнанието си всички подобни инциденти, на които си бил. Какво си направил. Как си го направил. Анализираш скоростта и бързината и си мислиш дали можеш да бъдеш по-добър следващия път. Питаш се до кога ще успяваш да изключваш емоциите и в теб да работи само професионализма. Изправяш глава и виждаш колегите си. Техните мисли са същите. Знаеш, че докато си с тях, няма начин да не се справиш. Защото сте един организъм. Защото те са тези, с които минавате през трупове и разчленени тела. Буквално! Те са тези, с които после се борите – поотделно, но все пак заедно, с кошмарите и остатъчните спомени от инцидентите. Те са тези, с които говорите за деня си. Те са семейство. 
Поглеждаш всеки един. Започваш да чуваш сирената. Започваш да чуваш и разкъсаната и непълна информация по радиостанцията. Изправяш гръб. Всеки мускул в тялото ти се стяга и е в готовност да стигне до пострадалите в катастрофата по най-бързия възможен начин. Облива те гордост. Гордееш се с колегите си. Благодариш, че си с тях. Признателен си, защото знаеш, че са най-добрите и помагат не само на хората в катастрофи и пожари, но помагат и на теб. Помагат ти да бъдеш по-добър в професията си и да се запазиш като добър човек. Помагат ти да не се изгубиш и да не спираш да вървиш напред. Всеки един от колегите ти е достоен да получи приз за професионалист и човек на годината. Знаеш, че няма да се случи. Не и скоро, но всеки един от тях е получил признание и е най-големия герой, човек и професионалист в очите на всеки един спасен човек. 
Автомобилът спира. Въпросите, колебанията и разсъжденията бяха до тук. Стискам здраво оборудването. Излизам и започвам да тичам към първия автомобил. Сирената заглъхва и е заместена от писъците на хората. Сега сме само аз, колегите и хората, които разчитат на нас…

Текст: Фондация „Общество и сигурност“
Снимка: dnevnik.bg

По данни на МВР, работещите в системата са положили над 3 милиона часа извънреден труд през 2018 г. Най-много извънредни часове са „натрупали“ работещите в ГД „Гранична полиция“ (445 488 часа), в СДВР (439 903 часа), ГД“Пожарна безопасност и защита на населението (223 236 часа), ГД „Национална полиция“ (222 200 часа) и ОДМВР – Пловдив (181 949 часа).
Извънреден труд е полаган и от служителите в централните структури на МВР (36 675 часа), Дирекция „Миграция“ (29 292 часа), ДНС 112 ( 10 642 часа), Дирекция “ Комуникационни и информационни системи“ (9278 часа), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (9 122 часа) и др. 
Проблемите при извънреден труд в подобни размери са няколко: 1) служителите се преуморяват и нямат необходимото време за възстановяване; 2) разходите се увеличават, т.к. извънредния труд е по-скъпо платен; 3) ефектът от недокомплекта и липсата на служители в системата придобива размери, които са трудни за управление и прогнозиране и дори най-малката реформа и трус в МВР, могат да доведат до сериозна вълна от напускащи служители, което ще застраши националната сигурност. 
Искрено се надяваме, хората които вземат управленски решения и тези, чиято задача е да осигурят добро управление на човешките ресурси, да предприемат необходимите мерки, за да ограничат едни евентуални негативни последици.

Българите искат държавата да започне да ги защитава, престъпниците да получават справедливо наказание и да вярват, че полицията ще реагира адекватно.

Това са само част от резултатите от проведено в края на 2018 г., по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“, национално представително омнибусно изследване, имащо за цел да се установи личното усещане за сигурност и очакванията на българите към институциите, които са отговорни за нея.

Резултатите показват, че 52,1% от българите не се чувстват сигурни за себе си и собствените си близки, а едва 35,9 % са казали, че са сигурни и спокойни.
За 15,4% от българите 2018 г., е била по-несигурна в сравнение с 2017, а 37,8% от анкетираните са се чувствали еднакво несигурни и през двете години.
Едва 3,1% са хората, за които 2018 е била по-сигурна, а тези, според които се запазва трайна тенденция на сигурност и се чувстват еднакво сигурни и през 2017 и през 2018 г. са 31%. Относително висок е делът на хората, които не могат да преценят и съпоставят личното си усещане за сигурност през двете години – 10%.

Сред хората, казали, че се чувстват еднакво сигурни и през двете години, най-висок е делът на младите хора на възраст до 35 г., живеещи в малък град или столица, с личен месечен доход между 700 и 1000 лева и над 1000 лева и висше образование.

Сред тези, които са казали, че и през двете години са се чувствали еднакво несигурни се обособяват две възрастови групи – едната е на лица на възраст 36 – 45 г., а втората са хора на възраст над 55 години, живеещи в малки градове или села, с месечен личен доход от 151 до 250 или 251 до 450 лева, които са със средно или по-ниско образование.

Едно от основните предизвикателства пред изследването бе установяването на очакванията и разбиранията на българите за това какво е необходимо да направят институциите, за да се чувстват по-сигурни и спокойни за себе си и своите семейства, като участниците в изследването трябваше да определят трите най-важни според тях неща и да ги степенуват.

На първо място с 55,5% и като най-важно е посочен отговорът „отсъствие на заплаха за личността, имуществото и близките ми“, което означава, че гражданите очакват институциите да работят активно за превенция, да бъдат информирани за предприетите от държавата мерки, респ. „успокоявани и уверявани“, че държавата се грижи за тях и тяхната сигурност. Отсъствието на заплаха може и би трябвало да се разбира като система от мерки и политики, целящи защита на личността и имуществото. Именно тази система от мерки води до усещане за сигурност.

Закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно е посочено от 46,9%, като това е второто по-важност очакване на българските граждани, за да се чувстват сигурни. Това означава, че очакванията на българите са за добро взаимодействие и съвместна работа между МВР, прокуратура и съд, които да доведат до усещане за справедливо наказание за всяко престъпление.

44% от българите очакват полицията да реагира адекватно, ако са в опасност, което от една страна означава, че е необходимо гражданите да познават протоколите за реакция на правоохранителните органи, за да могат да оценят дали са реагирали адекватно или не, в дадена ситуация, но от друга страна е необходимо и самите граждани да притежават определен набор от знания и умения за това какво да правят в рискови за тях ситуации. Това очакване е пряко свързано с поставеното на 4-то място (35,1%) очакване за бърза реакция на тел. 112, полиция и пожарна, тъй като част от „адекватността“ е свързана и с времето за реакция, което е пряко свързано с професионалната подготовка на служителите в МВР и съществуващите системи за координиране на дейността на различните служби.

На пето място (34,7%) се подрежда очакването да няма двойни стандарти и всички да са равни пред закона, което директно кореспондира с поставеното на второ място очакване за справедливи наказания на нарушителите и престъпниците. Очакването за равенство пред и върховенство на закона доказва огромното недоверие на българите в институциите и най-вече в тяхната обективност и безпристрастност.

Очакването престъпленията да се разкриват е посочено от 31%, а след него се нареждат „да знам, че полицейската намеса е безпристрастна“ (18,4%), „да виждам повече органи на реда на публични места“ (17,2%) и на последно място е очакването „органите на реда да имат повече правомощия“ (14,2%).

Резултатите от изследването и увеличаването на усещането за несигурност с увеличаване на възрастта, респективно отговорностите на отделната личност, доказва, че разбирането за сигурност е много повече от физическата сигурност и неприкосновеност. Разбирането и очакването на българите за лична сигурност е пряко свързано с разбирането за социална сигурност и гарантиране на правата, целесъобразния начин на живот и личностното развитие и реализация.

Социалната сигурност е свързана с очакването и желанието на гражданите да се отчете важността на човешкия фактор в системата за национална сигурност и да се постави индивидуалната сигурност в основата на всички политики. Хората са в основата, т.к. те са едновременно и ползватели и създатели на услугата сигурност. Очакването на българските граждани по отношение на сигурността е държавата да осигури достойни условия за съществуване и развитие на индивидуално ниво, а също така и да гарантира зачитането и спазването на човешките им права човека. Социалната сигурност и разбирането за сигурност на българските граждани е пряко свързано и със създаването и поддържането на ефикасни системи за защита на личността и имуществото, за опазване на обществения ред, ефективност на системите за здравеопазване и социално осигуряване.

Сигурността на индивида и социалната сигурност са свързани не само с правото на живот, а с правото на по-високо качество на живот, защита и зачитане на основните човешки права, свободи и отговорности. А за да съществува това и да се отговори на очакванията на българските граждани е необходимо:

1. Държавата да започне да планира политиките за сигурност и да разпределя финансовите ресурси по коренно различен начин, като се отчетат индивидуалните нужди на различните групи граждани на Република България и се планират конкретни мерки, които да гарантират тяхната сигурност.
2. Успоредно с този процес да се променят нагласите на управляващите и да се предприемат конкретни мерки, които да създадат условия МВР, Прокуратура и Съдебна система да заработят по нов и по-ефективен начин, който да гарантира на българските граждани адекватност на разследването и правораздаването.
3. Да се разработят и започнат да се изпълняват политики за информиране и формиране на култура на сигурност на българските граждани. За постигане на тази цел е важно държавата ( всички заинтересовани институции) и неправителствените организации да започнат масово, устойчиво и съгласно предварително установени стандарти, да развиват знания и умения сред българските граждани за реакции в рискови, за тях и близките им, ситуации.

Както всички знаем, получаването на информация от МВР е предизвикателство, а систематизирането и обобщаването и още по-голямо за концентрацията и търпението на всеки един човек.

Данните, които ще споделим с Вас сега са за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. и го правим чак сега, не защото сме били в няколкомесечна ваканция, а защото два месеца бяха необходими на МВР, за да ни я предостави. Все още нямаме данни за някои от административните дирекции и три от ОДМВР-тата, но истината е, че нямаме нерви да искаме в началото на октомври данни за юни 2018. Предпочитаме в началото на октомври да питаме МВР отново, но не за шест, а за 9 месеца.

И така, към 30 юни 2018 г. в МВР работят 47 524 души, като в тази бройка са включени лицата, заети по основен и допълнителен щат.

От общия брой заети:

 12 % ( 5631 души) са работещите в централни структури на МВР – административни дирекции, АМВР, НИК, МИ-МВР и др.

38 % (18175 души) работят в четирите главни дирекции на МВР – ГД “Гранична полиция“  – ГДГП (6691 души) , ГД „Национална полиция“- ГДНП  (2 826 души), ГД „Борба с организираната престъпност“ – ГДБОП и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ГДПБЗН (7990 души).

50% (23 718 души) работят в СДВР и ОДМВР

Незаетите места към 30 юни 2018 г. са 5 298, от които:

16 % ( 865 места) в централни структури на МВР, от които с сериозен брой вакантни места има в Дирекция „Миграция“ (117 места), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (169 места),  Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (107 места), Медицински институт на МВР (81 места), АМВР ( 59 места).  Много силно впечатление прави, че 25% (39 места) от щата в Националния институт по криминалистика не е зает.

30 % (1573 места) са вакантни в главните дирекции на МВР, от които 194 места са в ГДНП, 776 места в ГДГП и 524 места в ГДПБЗН.

54 % (2 861 места) в СДВР и ОДМВР, а най-сериозен е недостигът на хора в СДВР (657 вакантни места), ОДМВР – Бургас (236 места), ОДМВР – Варна(218 места), ОДМВР – София ( 145 места), ОДМВР – Пловдив ( 115 места).

Разходите за възнаграждения на трите вида служители в МВР ( по закона за МВР, по закона за Държавния служител и по Кодекса на труда) за първите шест месеца са 241 845 728  млн. лева.

Тук е важно да припомним, че осигурителните вноски, съгласно заповед на министъра на вътрешните работа са служебна тайна, но процентът за работещите по ЗМВР е над 74% и те се НАЧИСЛЯВАТ върху сумата, която  ни е предоставена от МВР. Това означава, че за една година, разходите за заплати на работещите в МВР са не повече от 500 000 000 млн. лева, а остатъкът до „прословутия“ милиард за заплати се трансферира основно към НОИ.

223 270 лева са направените разходи за възнаграждения на политическия кабинет, като за шест месеца заместник – министрите са стрували на бюджета на МВР 91 099 лева, съветниците ( не е посочен брой) – 79 991 лева, началника на кабинета – 23 867 лева, парламентарния секретар – 13 869 лева, а останалите до цялата сума са за експерти и технически сътрудници.

Командировките на политическия кабинет за първите шест месеца на 2018 г.  са на стойност 46 162 лева, от които 45 742 лева са за командировки в чужбина.

Пострадалите служители на МВР са 58, от които 46 са с лека телесна повреда, а 12 са със средна. За периода са постъпили 68 сигнала за неправомерни действия на служители от МВР срещу граждани, от които 61 са за употреба на физическа сила. Едва два от подадените сигнали са счетени за основателни.

Положеният от работещите в МВР извънреден труд за осигуряване на обществения ред и безопасност по време на Председателството на Съвета на ЕС е 17 073 дни ( часовете са приравнени в дни), като най-натоварени са били работещите в СДВР, ГДНП и ГДГП, които са положили почти 90% от целия извънреден труд. Това, което се надяваме е сумата за това да бъде възстановена/изплатена от бюджета, който България има за Председателството, а не да е от бюджета на МВР.

На 20 юли 2018 г., попитахме МВР за броя дни неизползван полагаем отпуск от служителите в МВР към 20 юли 2018 г. по бюджетни разпоредители. Дадохме възможност ако не разполагат с информация към тази дата да ни бъде предоставена актуална такава към 30 юни 2018.

Два месеца по-късно, след пускане на заявление с искане за допълване на информация все още не знаем колко дни е неизползвания отпуска на някои от дирекциите.

Една от дирекциите, за които сме питали в заявлението ни за допълване на информацията е Дирекция „Координация и административно обслужване“ (ДКАО). В свое писмо от 8.08.2018 г. са посочили, че информацията в ДКАО не се създава и обработва по описания начин. В отговор на това и в наше заявление от 27.08.2018 г. за допълване на информацията сме поискали тези данни да ни бъдат предоставени ако не от ДКАО, то от структурата, която разполага с нея.

След 10-дневно и повторно удължаване на срока от страна на Дирекция „Правно – нормативна дейност„ (ДПНД) по заявление касаещо една и съща информация, получихме следният отговор от ДПНД:

„Доколкото дирекция „Координация и административно обслужване“ е посочила в свое писмо, че исканата информация не се създава и обработва по описания  начин, следва да се приеме, че същата информация не се събира и съхранява във вида, посочен  от заявителката, поради което не е налична и не може да бъде предоставена.“

Отговорите за всички други дирекции, а именно Дирекция „Инспекторат“, Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“, Дирекция „Миграция“  е абсолютно идентичен, т.е. не ни е предоставена.

И оттук следват няколко въпроса:

1. Означава ли, че никой в МВР не е наясно колко дни неизползван полагаем годишен отпуск имат 497-те служители от Дирекция „Миграция“, 42-та от ДПВО, 103-мата от ДКАО и т.н.? Ако пък има някой, който е наясно, то каква е причината тази информация да не се предоставя?

2. Означава ли, че МВР не разполага с единна система и база данни, която позволява да се прави във всеки един момент справка за броя дни използван и неизползван отпуск? Ако не разполага с такава, то за какво електронно управление и модернизация говорим изобщо? А ако разполага – каква е причината нашето искане да бъде разпратено до над 20 дирекции, 4 главни дирекции и 28 областни дирекции, за да получим информация за отпуска и положения извънреден труд от служителите?

3.  За какво управление на човешките ресурси в МВР говорим, при положение, че не може да се предостави елементарна обобщена справка за неизползвания полагаем отпуск? И дали изобщо се управляват, при положение, че в МВР има дирекции, в които има хора с по 2 дни, но и такива с по 262 дни полагаем и неизползван годишен отпуск?

В следващата ни публикация ще споделим  обобщение на данните за разходите за възнаграждения, неизползвания отпуск и извънредния труд, положен от служителите в МВР във връзка с председателството на Съвета на ЕС.

Снощи по време на футболна среща беше хвърлена бомба. Не, бомбичка, а бомба! Съзнателно! Срещу полицаи, които са пазели входа. Това не е опит да се покаже на „ушев“, колко е мразен. Това е олицетворение не на липсващата държава, а показва сериозен проблем, който имат гражданите, пребиваващи на нейната територия.

Да се осмелиш да хвърлиш бомба по стъкло, зад което виждаш, че има полицаи е съзнателен акт, имащ за цел да нарани тези полицаи.

И тук има няколко въпроса, които нямат отговор, но се надяваме да бъдат намерени… евентуално.

Какви са хората, които хвърлят бомбички по полицаи? Какви са ценностите и възпитението, което имат? Кой формира тези ценности?  Къде е уважението към институциите и държавата, която те представляват? Как се създава уважение?

И да, уважението към институциите се гради. Постепенно и методично. И този процес е двустранен – институциите трябва да показват, че са независими, а работещите в тях – добри професионалисти.  Другата страна в този процес са гражданите. Тези, за които работят институциите и вземат решение каква да бъде държавата, в която живеят. Гражданите, които отглеждат, образоват и възпитават децата си и правят избор дали да ги възпитат в уважение или в неуважение.

И да, това е нещо, което ако се е провалило, полицията не носи отговорност. Едно от малкото.

Ако този акт носи някакво послание и с него иска да се каже нещо, какво е то? Демонстрация на любов към отбора? Омраза към „ушев“? Ненавист към тези, които не са с теб и следователно са против теб? Модерна антисистемност?

Тора и не само, но и всички подобни действия са  необясними. Най-вече, защото не е ясно какви са мотивите, които движат хората, които са ги извършили.  Безумно е да се мрази „ушев“ по подразбиране и да се мразят всички. Та тези „ушевци“ са майки  и бащи на много от съучениците, на младежите, които хвърлят бомбички и пиратки. Те не са безлична маса, за разлика от това, в което се превръщат част от агитките. Те са хора. Всеки един от тях има име, семейство, лична история, лична трагедия и мечти. И няма нищо по-нормално и естествено от това,  преди да започне процеса по групово „мразене на ушевците“, всички ние – като общество, да се погрижи да бъде стартиран един друг – мисловният процес. А много преди това е важно да се погрижим за системата си от ценности  – нашата и на нашите деца. Да дефинираме правилно не само ненавистта и омразата, но и любовта, уважението, грижата и най-вече защо е важно да ги носим в себе си. Само по този начин ще доживеем денят, в който да се грижим един за друг ще  е по-модерно от това да се саботираме и да си подливаме вода. Единствено това е начинът един ден да имаме правилното поведение и отношение на активни граждани – ако не се харесва нещо в системата да бъде променено с активни и целенасочени усилия, а не да бъде изразявано по единствения модерен начин – чрез анархистичната антисистемност.

И да, това е още едно нещо, за което не е виновна полицията. Дори МВР не носи отговорност за това. Изборът какви са ценностите, които носим е личен. Изборът какво да е отношението ни към институциите – също.

И ако нещо не ни харесва в полицията, то е добре да критикуваме, но и да даваме предложения за решаване на проблемите, защото всички ние сме перфектни в назоваването на проблемите и имаме проблем с това да предложим решения за тях. Всичко, от което сме недоволни или доволни по отношение на полицията е следствие от начина, по който функционира системата. А системата и каква да бъде тя е решение на българските граждани. Така, че вместо да стоим и да се възмущаваме, да пишем по форумите и да се мразим на общо основание, да се опитаме да решим поне част от проблемите, които има в МВР.

Вместо да хвърляме бомби, да започнем да отправяме предложения.

Вместо да обиждаме достойните хора, които работят в МВР да ги дадем да пример и да им благодарим.

Вместо да бъдем заслепени от омраза и да полагаме усилия да отнемем зрението на полицията, да се опитаме да прогледнем и да видим решенията.

Време е да спрем да се обвиняваме и да се мразим и да започнем да решаваме проблемите в МВР заедно. Ако тези, които вземат решения не иска да се съобразят с това, то да ги накараме да го направят. Със силата на аргументите, а не с аргументите на силата.

Време е, защото вчера от ръката на зрители на футболен мач пострадаха полицаи, но утре може да е някой от нас и ще разчитаме именно на тази полиция да ни защити.

Време е, защото грижата за нашата сигурност е споделена отговорност.

Време е, защото и полицията и гражданите се давят, а спасението е само и единствено в ръцете на давещите се.

Фондация „Общество и сигурност“ и  тази година измерва личното усещане за сигурност и удовлетвореността от работата на МВР. В анкетата  има и нови въпроси, които ще  ориентират екипа на Фондацията за товакои са темите, които вълнуват гражданите, по отношение работата на МВР и ще бъдат използвани, за да се разработят аналитични материали, които ще бъдат публикувани през цялата 2018 г.
Попълването на въпросника отнема между 5 и 7 минути и предварително благодарим за Вашите време и участие.

Знаем ли по какъв начин са разпределени отговорностите по отношение на сигурността между МВР и районните/общинските администрации? Знаем ли са кои са проблемите, които са в ресора им и как да се свържем с тях? Отговорите на тези и още много въпроси можете да видите в това видео, защото за да бъдем пълноценни граждани трябва да бъдем информирани.

Този клип е изготвен по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, реализиран с финансовата подкрепа на Столична община и Програма Европа 2017 г. Цялата отговорност за съдържанието на видеото се носи от Фондация „Общество и сигурност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Столична община, Програма Европа 2017.

Фондация „Общество и сигурност“ и СО – Район „Красна поляна“, Ви канят на обществена дискусия за представяне на местна стратегия за сигурност. Стратегията е изготвена в рамките на проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, реализиран с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017 г.

Дискусията ще се проведе на 27 октомври 2017 г. и началото и е в 10.00 часа в сградата на районната администрация на СО-район „Красна поляна“, намираща се на бул. „Освобождение“ № 25, гр. София.

Дискусията има за цел да се представи първата по рода си местна стратегия за сигурност, съобразена изцяло с нуждите на жителите на СО- район „Красна поляна“ и да се обсъдят с представители на заинтересованите страни мерките, предвидени в нея и препоръките за подобряване на работата и взаимодействието между институциите на местно и национално ниво.

В случай, че проявявате интерес, моля да потвърдите Вашето участие на имейл ssf@ssf-bg.eu не по-късно от 25 октомври 2017 г.

ПРОГРАМА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНА ДИСКУСИЯ

СОФИЯ, 27 ОКТОМВРИ 2017 Г.

Проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017 от Фондация „Общество и сигурност“ в партньорство със СО-Район „Красна поляна“

Един от основните етапи в изготвянето на местна стратегия за сигурност по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, изпълняван с финансовата подкрепа на Столична Община, Програма Европа 2017  е обсъждането на мерките, които са предвидени в нея, доколко те са реалистични и отговарят на потребностите на хората.

Ние, от Фондация „Общество и сигурност“ сме наясно, че проблемите в Район „Красна поляна“ по отношение на сигурността са изключително сериозни и решаването на голяма част от тях не е в компетенциите на районната администрация, а други изискват промяна в политиките и подобряване координацията на взаимодействието на различните институции. Всички проблеми и възможностите за тяхното решаване ще бъдат описани и представени на обществен дебат и поради тази причина  не са включени  в местната стратегия за сигурност, тъй като тя предвижда само и единствено  мерки, които са в правомощията и компетенциите на районната администрация в Красна поляна и препоръки към Столична община.

Резюме на конкретните мерки и в стратегията можете да намерите тук.

Ако имате въпроси или предложения за редакция, можете да ни пишете на ssf@ssf-bg.eu или да се обадите на телефон + 359 2 983 44 45.

Ще събираме вашите предложения за промяна и актуализиране в срок до 15 октомври 2017 г. ( включително).

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Общество и сигурност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Столична община, Програма Европа 2017.

Половината от живеещите и работещите в район „Красна поляна“ се чувстват по-несигурни, докато са на негова територия в сравнение с другите райони на Столична община. 

Това са данните от изследване на Фондация „Общество и сигурност“, проведено по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, финансиран от Столична община, Програма Европа 2017 г., проведено в периода юни-август 2017 г.

Изследването имаше за цел да се проучат нагласите и разбиранията на жителите на район „Красна поляна“  по отношение на сигурността и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се почувстват по-сигурни и въз основа на това бе изготвена  стратегия, която включва и конкретни препоръки, относно ефективността на работата  в тази насока на администрацията на район „Красна поляна“. Изследването бе основополагащо за изготвяне на местна стратегия за сигурност, основана на нуждите на жителите на Района, която ще бъде представена и обсъдена с   жителите на район „Красна поляна“ в периода 2 – 10 октомври 2017 г.

Според изследването на  Фондация „Общество и сигурност“, най-голям е делът на участниците в изследването, които се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж –  299 души (83%), посегателство и нанасяне на телесна повреда – 242 души (67%) и бездействие на институциите – 142 души (40%)[1].

Най-несигурни, жителите на район „Красна поляна“ се чувстват в междублоковите пространства – 244 души ( 68%), парковете – 195 души (54%), спирките на обществения транспорт – 141 души (39%) и необитаемите сгради и строежи – 132 души (37%).

Основните причини хората да се чувстват несигурни на тези места са, че се събират хора, чието поведение се определя като рисково – 280 души (78%), няма представители на органите на реда – 217 души (60%) и че не са осветени – 162 души (45%).

Най-разпознаваемата институция по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията – 239 души (67 %), следвана от общинската администрация – 63 души (18%).

Делът на жителите на район „Красна поляна“, които искат да има повече полиция е 238 души (66%), голяма част искат да се ограничат „двойните стандарти“ и избирателното прилагане на закона – 179 души (50%), да има по-висока разкриваемост на престъпленията – 155 души (43%), да се монтира видеонаблюдение на обществените места – 153 души (43 %) и да се осветят по-добре обществените паркове и градинки – 126 души (35 %).

Повече от 20% от участниците в изследването (77 души) са посочили необходимостта от подобряване на взаимодействието между институциите.

Цялото изследване може да бъде свалено от тук.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Общество и сигурност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Столична община, Програма Европа 2017.

[1] Респондентите посочиха до 3 отговора и затова процентът надвишава 100

Половината от живеещите и работещите в район „Красна поляна“ се чувстват по-несигурни, докато са на негова територия в сравнение с другите райони на Столична община.

Това са данните от изследване на Фондация „Общество и сигурност“, проведено по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, финансиран от Столична община, Програма Европа 2017 г.

Най-голям е делът на участниците в изследването, които се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж –  299 души (83%), посегателство и нанасяне на телесна повреда – 242 души (67%) и бездействие на институциите – 142 души (40%)[1].

Най-несигурни, жителите на район „Красна поляна“ се чувстват в междублоковите пространства – 244 души ( 68%), парковете – 195 души (54%), спирките на обществения транспорт – 141 души (39%) и необитаемите сгради и строежи – 132 души (37%).

Основните причини хората да се чувстват несигурни на тези места са, че се събират хора, чието поведение се определя като рисково – 280 души (78%), няма представители на органите на реда – 217 души (60%) и че не са осветени – 162 души (45%).

Най-разпознаваемата институция по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията – 239 души (67 %), следвана от общинската администрация – 63 души (18%).

Делът на жителите на район „Красна поляна“, които искат да има повече полиция е 238 души (66%), голяма част искат да се ограничат „двойните стандарти“ и избирателното прилагане на закона – 179 души (50%), да има по-висока разкриваемост на престъпленията – 155 души (43%), да се монтира видеонаблюдение на обществените места – 153 души (43 %) и да се осветят по-добре обществените паркове и градинки – 126 души (35 %).

Повече от 20% от участниците в изследването (77 души) са посочили необходимостта от подобряване на взаимодействието между институциите.

Изследването имаше за цел да се проучат нагласите и разбиранията на жителите на район „Красна поляна“  по отношение на сигурността и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се почувстват по-сигурни и да се направят препоръки относно ефективността на работата  в тази насока на администрацията на район „Красна поляна“. Изследването бе основополагащо за изготвяне на местна стратегия за сигурност, основана на нуждите на жителите на Района.

Цялото изследване може да бъде свалено от тук.

[1] Респондентите посочиха до 3 отговора и затова процентът надвишава 100

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Общество и сигурност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Столична община, Програма Европа 2017.

До 10 август 2017 година ще бъде активен линкът към онлайн анкетата на Фондация “Общество и сигурност“ и район „Красна поляна“ по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, който се  изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017.

Онлайн изследването има за цел да се проучат нагласите и разбиранията на жителите на район „Красна поляна“  по отношение на сигурността и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се почувстват по-сигурни и да се направят препоръки относно ефективността на работата  в тази насока на администрацията на район „Красна поляна“.

Това изследване е естествено продължение и надгражда резултатите, получени по време на проведените в рамките на проекта фокус-групи, в които взеха участие 121 жители на седемте квартала в район „Красна поляна“.

Участниците във фокус-групите също попълниха анкетни карти и споделиха своите препоръки за подобряване  работата на администрацията на район „Красна поляна“. В тази връзка е изпратено писмо с искане за среща с Началника на районното управление, по време на която да бъдат представени резултатите от качественото и количественото изследване по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“ и да се обсъдят възможностите за повишаване сигурността на жителите.

Онлайн анкетата е анонимна, попълването й отнема не повече от 3 минути,  а резултатите ще бъдат обобщени и  използвани за изготвянето на местна стратегия за сигурност, която ще бъде представена за обществени консултации и обществен дебат в периода септември – ноември 2017 г., а резултатите ще бъдат публикувани на уебсайта на партньорите по проекта.

Сбъднах  мечтата си и днес съм пожарникар. Имаше години,  в които спортът ме държеше настрани от тази мечта. Днес се замислям, че една контузия беше причината да сбъдна мечтата си, а сбъднатата мечта доведе до едно голямо разочарование и още по-голямо вдъхновение.

Сбъдвайки мечтата си, видях, че да си пожарникар в България, означава да си самотен, незабелязан и неоценен… герой си единствено в очите на близките си, а подкрепа получаваш единствено от колегите. Разочароващо е да видиш хора,  които повече от 20 години са горели с професията, гасейки огъня и вместо да бъдат модел за подражание и обект на уважение  са потискани са от началниците, неразбрани от близките си и незабелязани от хората. Сблъсъкът с реалността, който изживях след като сбъднах мечтата си беше страшен, но после… после чух звънеца и трябваше да изляза навън. И всичко се промени. Тези, които се чувстваха незабелязани и неоценени, рискуваха живота си, изваждаха хора, спасяваха семейни албуми. Те се превърнаха в единствените хора, с които можех да споделям, защото няма как да кажа на семейството си, че съм отишъл да гася пожар и са ме посрещнали с нож или пък, че съм търсил човешка глава. Тези, които могат да те разберат и с които можеш да говориш са колегите. Те се превръщат не само в опора, но и в юмрук. С тях влизаш в разпадащи се сгради и са единствените, които пазят гърба и живота ти.

Вече 5 години съм пожарникар и въпреки, че се очаква, че с времето свикваш с рисковете, винаги има нещо, което те изненадва и ти показва, че имаш още много да учиш. И до ден днешен, времето от биенето на звънеца, до пристигането на адрес е времето, в което адреналинът в кръвта е най-висок, защото никога не знаеш къде отиваш и какво ще видиш. Докато си в камиона, сърцето ти е в гърлото. Трепериш все едно си на стадион и ти предстои  участие в състезание, но не знаеш нито в каква форма си, нито какво е изпитанието, пред което се изправяш. Спокойствието идва в момента, в който водата тръгне и останеш сам с огъня.

Има случаи, които разтърсват, разплакват, променят…има случаи, които никога не се забравят и колкото и да си силен, не успяваш да сдържиш сълзите си. И аз имам такъв случай, който на фона на ситуациите, в които съм попадал изглежда не толкова фрапиращ, но за мен той бе изключително разтърсващ. Спомням си, че имаше много вода в каналите и едно момиченце беше повлечено от нея. Когато я извадихме и свалих якето си, и й го дадох, за да се стопли тя ме хвана за ръката и усетих всичките й емоции – страх, безпомощност, ужас. Тя ме гледаше, а емоциите й преминаваха като електричество през мен. Тогава не издържах и се разплаках. Никое дете не заслужава да попадне в ситуация, в която изпитва този ужас и изживява този кошмар.

Замислял съм се да спра и то нееднократно, но не мога. Това е моята професия, характера ми, същността ми… Мога да работя хиляди работи, но да съм пожарникар  – това са сърцето и душата ми. Знам, че където и да отида на друго място – няма да се чувствам добре. Няма да съм себе си. Да напусна означава да се предам, а аз не съм от хората, които се отказват. Аз съм различен и винаги съм бил такъв – спортист сред пожарникарите и пожарникар сред спортистите. Различен съм, защото не се оплаквам – имам две ръце и сърце и имам способността и възможността да променям нещата, които не ми харесват. Някои хора не си вършат работата, което не означава, че ние не трябва да вършим своята, защото човек няма право да има претенции, ако той самия не е коректен с хората около себе си и най-вече със самия себе си.

Много ми се иска хората да спрат да се оплакват и да видят нещата такива, каквито са. Мечтая си хората да започнат да ценят труда на другите, защото да не зачиташ и да не уважаваш  труда и усилията на другите е опасна тенденция, която за съжаление придобива все по-големи размери. А е толкова лесно, просто трябва да бъдем добри със себе си и един с друг. Безплатно е да сме добри – това не зависи от началниците, а от нас. От нас зависи как и в какъв свят ще живеем.

И да, понякога се страхувам. Страхувам се, че ще се огъна. Страхувам се, че някой ден може да стана самотен и циничен герой като част от моите колеги, но все още около мен е пълно с хора, които са не само колеги, но и приятели.

Преди време претърпях тежък инцидент. Бурята беше толкова голяма, че  докато рязах едно дърво – друго падна върху мен. Изгубих съзнание. Когато се събудих колегата беше покрил тялото ми със своето. Около него, във въздуха, се носеха огромни, няколкометрови клони, а той ме пазеше в бурята от клоните,  плачеше и не спираше да повтаря „Жив ли си?“. Рискува своя живот, за да спаси моя.  И си мисля, че ако бях в ситуацията на своя колега, това би ме огънало и би ме променило, но единственото нещо, което би ме накарало да си тръгна е ако тези колеги изчезнат. За такива хора си струва! Всичко!

Фотограф: СилваТонева

Фондация „Общество и сигурност“ в партньорство с район „Красна поляна“ стартира реализирането на проект, който има за цел да се изготви първата за територията на град София местна стратегия за сигурност.  Проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“ се  изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017.

В проекта се предвижда в периода юни – юли 2017 г. да се проведат 10 фокус – групи с жителите на район „Красна поляна“ – по една фокус група в седемте жилищни комплекса – „Красна поляна“ 1-ва, 2-ра и трета част,  „Илинден“, „Западен парк“, „Факултета“, „Разсадника“, а също така фокус – групи с представители на местна власт и институции, с представители на неправителствени организации и  с млади хора на възраст 14-19 години).  Целта на фокус-групите е да се идентифицира личното усещане за сигурност на жителите на район „Красна поляна“ и да се установи кои са основните рискове и заплахи за тяхната безопасност.

След това  резултатите от изследването ще бъдат обобщени, ще се анализира опита в страните – членки на ЕС и ще се идентифицират добрите европейски практики и мерки за повишаване сигурността на гражданите, а също така и формите за включване на гражданите в процеса на вземане на решение и изготвяне на стратегически документи.

След набиране и  систематизиране на информацията се предвижда да бъде изготвен работен вариант на местна стратегия за сигурност, който ще бъде консултиран с жителите на район „Красна поляна“ и в случай, че се наложи ще бъдат нанесени корекции и допълнения към изготвения вариант на местната стратегия за сигурност.“.

Заключителната част от проекта е свързана с провеждането на пресконференция, на която ще  бъде представена изготвената стратегия и ще се обсъдят основните предизвикателства, пред които се изправят представителите на местната власт и жителите на район „Красна поляна“ по отношение на тяхната сигурност и мерките, които ще се предприемат, за да се превърне Района в по-сигурно и безопасно място за живеене.

За да бъдат улеснени и насърчени жителите на район „Красна поляна“ да извършват последващ мониторинг и граждански контрол върху изпълнението на планираните в местната стратегия за сигурност мерки, ще бъдат отпечатани 500 копия от стратегията, които ще им бъдат предоставени, а за да се повиши реално тяхната безопасност ще се изготви видео с конкретни съвети за това как да реагират в рискови ситуации и кои са институциите, към които могат да се обръщат.

Най-ценното в проекта, реализиран от Фондация „Общество и сигурност“ и район „Красна поляна“ и финансиран от Столична община, Програма Европа 2017, е че ще се създадат условия за въвеждане на европейски политики и добри практики по отношение на услугата „сигурност“ и ще се насърчи сътрудничеството между правоохранителни органи, образователни институции, неправителствени организации и представители на местната власт в район „Красна поляна“. Най-големият ефект от проекта ще бъде стартирането на процес, чиято цел е преодоляването на стереотипите, че темата „сигурност“ и политиките в тази сфера изискват специфична експертиза, която само определени хора притежават.

Реализирането на проекта ще покаже, че местните институции са близо до хората, загрижени са за тяхната безопасност и по този начин не само ще се промени отношението на гражданите, но и ще се повиши доверието им в институциите и информираността им за тяхната дейност и сфери на отговорност.
Активната работа на водещата организация и партньора по проекта – район Красна поляна ще създадат реални партньорства на местно ниво, които ще са не само ефективни, но и високо функционални.

Преди няколко дни беше публикувам публичният отчет за дейността на МВР през 2016 г.  В него се отчита сериозно намаляване на престъпността  – с около 7.4% спрямо 2015 г. и увеличаване на разкриваемостта – с 8,8%. Идентични са показателите по отношение на грабежите, кражбите и противозаконното отнемане на МПС.  И това би било прекрасна тенденция и добре свършена работа, за която бихме поздравили работещите в МВР, ако нямаше един много притеснителен факт, а именно – данните и тяхната достоверност.

Разгледахме данните за 2015 г. в публичният отчет на МВР за миналата година – от любопитство и за да потвърдим хипотезата си, че цифрите за 2015 г. в двата доклада са идентични, но уви – оказа се, че за една и съща година данните в два от публичните доклади на МВР са различни, а тенденцията е една и съща – увеличаване на регистрираните и намаляване на разкритите ( в отчета за 2016 г.), за да може да се отбележи спад на регистрираните престъпления, т.е. да се каже че превантивните действия, които се предприемат работят и са ефективни и се е подобрила разкриваемостта.

Как се обяснява подобно разминаване и кой носи отговорност за това? И как да вярваме на МВР, когато дори в публичните отчети данните се разминават? А ето и доказателствата за това в цифри:

В поредицата от видео материали – „Цената на сигурността“, се запознахме с някои от най-големите проблеми, които стоят пред нормалното и ефективно функциониране на МВР. Очевидно е, че нито един от тях не може да бъде разрешен в абсолютна изолация от останалите, тъй като те са до голяма степен взаимносвързани. Недостига на кадри води до претоварване на служителите, на които не им остава време и не им е предоставена възможност за допълнително обучение, а това ограничава ефективността на ведомството и води до усещане за липса на сигурност у гражданите. В този контекст е повече от ясно, че трябва да се предприемат мерки за справяне с проблемите и тези мерки трябва да бъдат комплексни и адекватни на настоящата ситуация.

В новото видео се обърнахме към експертите от СФСМВР, за да разберем не къде са грешките и проблемите в системата, а конкретно какво пречи на осъществяването на нормална реформа и как бихме могли да подобрим функционирането на министерството. Ето и основните насоки за работа, които те очертаха:

Първото и най-важно условие за успешно реформиране на МВР е наличието на ясна и дългосрочна визия. Това се налага и поради ограничените финансови и оперативни ресурси, с които ще трябва да се извърши процеса. По-важното обаче е, че реформирането на министерството не може да се осъществи бързо и рязко. Това са популистки политически обещания, които водят до повече хаос в системата. Реформата в МВР трябва да следва ясна дългосрочна идея, в която могат да бъдат заложени краткосрочни и дългосрочни цели. Първите положителни ефекти могат да се усетят след няколко години, но за успешното й завършване ще са необходими между 10 и 15 години, ако се търси ефективност, а не заглавия за вестници.

Има три основни заинтересовани страни в процеса за реформиране на МВР. Това са служителите, гражданите и политическото ръководство. Необходимо е да се осигури широка подкрепа за предстоящи реформи именно от тези групи, защото липсата на такава дори само от една от тях ще доведе до пагубни резултати. Важно е да се проведат експертни анализи, отворени към обществото дебати и други инициативи, които да позволяват генериране на така необходимата подкрепа. Ако политическите партии продължават да стартират реформата в министерството от нулата, това ще това ще направи едно уж „преходно“ състояние в постоянно и ситуацията никога няма да се промени, а „реформирането“ или по-скоро експериментите никога няма да спрат.

Едно от най-важните неща за предстоящата реформа е тя да се прави в посока на това гражданите да се чувстват по-сигурни. Изхождайки от техните интереси, системата може да бъде променяна, за да предоставя по-високо ниво на услугата сигурност и като цяло да се повиши усещането за ефективност на МВР. Всякакви частични реформи, които се правят, независимо дали са с цел намаляване на бюджета на министерството, промени на наименования на отделни структури или преразпределяне на отговорности ще доведат в поредния провал.

На пръв поглед чисто технологичният процес на осъществяване на реформа е от изключително значение. Ако той не бъде коректно проведен, дори да се спази всичко останало, няма да се стигне до подобряване на сигурността в страната. Процесът трябва да започне с предварителни анализи и с въпроса: „Какво искат гражданите от МВР“? Когато знаем какво искат, трябва да разгледаме и какво е постижимо в рамките на структурата към момента и в какъв срок може да бъде подобрено.

Противно на това, което множество медии се опитват да предизвикат, няма противопоставяне между служители и граждани. Дори напротив. Най-важното за гражданите е МВР да бъде ефективно, да могат да разчитат на защита и да се чувстват сигурни. За да се случи това, в министерството трябва да работят хора, които да бъдат подходящо мотивирани и да следват съответните правила на работа. Самите правила трябва да бъдат коректно написани и не бива да затрудняват излишно работния процес. Служителите искат същото – нормални условия на труд, по-малко бюрокрация и повече възможности за развитие на работното място.

В новото видео от поредицата „Цената на сигурността“ се запознаваме с проблемите свързани с обучението и професионалната подготовка на служителите в МВР. Разглеждаме възможностите за подобряване на условията и повишаване на квалификацията на кадрите. Според Нелсън Мандела, именно образованието е най-силното оръжие за промяна. Това важи в пълна сила и за системата на МВР. Ако искаме по-квалифицирани кадри и повече ефективност, именно адекватното обучение на служителите е начинът да го постигнем.

Известният писател Айзък Азимов твърди, че образованието не е нещо, което може да бъде завършено. Този ключов аспект се оказва неглижиран от управляващите МВР с години, които не създават условия позволяващи подобряване на уменията на работещите в системата. Обърнахме се към нашите експерти, за да разберем къде са проблемите свързани с обучението и професионалната подготовка във ведомството, а също и до колко са решими те. Ето и основните аргументи, които те посочиха:

1. Обучението е формално

В МВР и към настоящия момент се провеждат обучения на служители, но те са формални. Събират се и провеждат някаква форма на дискусия или ако е физическа подготовка – разходка в планината. Горе-долу с това се изчерпва обучението на действащите служители. Формалното изпълнение не позволява придобиване на нови умения, което е от съществено значение за ефективността на служителите. В същото време, има служители, които не са получавали възможност за допълнителна квалификация с десетилетия.

2. Проблеми с първоначалното обучение

Когато един служител постъпи на работа в МВР, има задължително първоначално обучение от 6 до 9 месеца, което трябва да премине. За съжаление, то също е сведено до абсолютния минимум. Липсва необходимото ниво по отношение на стрелба, физическа и теоретична подготовка, което да позволи на служителя да е ефективен при изпълнение на служебните си задължения. Това води до процес на обучение, който продължава паралелно с практиката и отнема 1-2 години, в които служителят не е пълноценен.

3. Обучението по стрелба

Истината е, че в МВР се стреля много по-малко, от колкото трябва да се стреля. В същото време, доброто боравене с оръжие е основна предпоставка за спасяване, а не за отнемане на човешки живот. Стрелбите се провеждат в добрия случай веднъж в месеца и с много ограничено количество боеприпаси. Всички тези фактори водят до лоши резултати при боравенето с оръжие от страна на служителите.

4. Физическата подготовка

МВР не осигурява по никакъв начин възможността за физическа подготовка на служителите си. Следващия път, когато видите полицай с наднормено тегло се замислете, че този човек работи на ненормирано работно време, няма достъп до адекватни съоръжения за поддържане на физическа форма на работа и често работи и извънредно поради дефицита на кадри в системата. Изпити обаче се провеждат, макар да няма условия за подготовка. Още по-трагичното е, че тези изпити имат нормативи, които са еднакви за всички, независимо от възрастта им.

5. Кариерното развитие и обучението

Теоретично, кариерното израстване в МВР би следвало да е свързано с допълнителната квалификация и умения придобити от служителите. Обучението би трябвало да разширява възможностите и да увеличава капацитета на служителя. За съжаление това не е така. Няма реална връзка между кариерното развитие в МВР и обучението на кадрите. Това поставя не само практически, но и морални въпроси за това как функционира системата и кой я ръководи.

По  случай Осми март ви срещаме с три жени, които упражняват една героична и опасна професия и са един от многото примери   за силата и храбростта на жените в МВР!

Запознайте се с Александрина, Десислава и Светла!

Реформата в сектор „Сигурност“ си остана неизпълнен ангажимент и от второто правителство на Бойко Борисов. Относно тази реформа се вдигна много шум, но твърде малко, даже почти никак не беше чут гласът на работещите в системата – на тези, за които кой ли не политик обяви, че след като работят на улицата, са най-важни.

Митове, легенди и реалност – в партньорство с Actualno.com най-големият синдикат на работещите в системата на МВР СФСМВР разкрива подробности от кухнята на МВР. И поставя важни въпроси – къде отиват парите на министерството с най-голям бюджет в държавата и защо все не стигат? Защо няма конкретна разбивка перо по перо например на заплатите – колко отиват за политическия кабинет, колко за Академията на МВР, колко за областните дирекции? Защо не се наемат нови хора, вместо да се дават пари за извънреден труд, който се оказва по-скъп, отколкото ако се плаща редовна заплата на още хора? И още, и още …

В първото видео от поредицата „Цената на сигурността“, което публикуваме се говори за проблемите с управлението и разпределението на бюджета на МВР. Бяха зададени поредица от въпроси на експерти от Синдикална федерация на служителите в МВР (председателят Валентин Попов, зам.-председателят Радка Павлова, зам.-председателят Илия Кузманов, зам.-председателят Илия Хрисимов, един от учредителите на СФСМВР Евгени Крумов, председателят на СД37 на СФСМВР Емилиян Недялков) във връзка с непрестанните проблеми, хроничния недостиг на финансиране и необходимостта от прозрачност при управление на средствата. Отговорите са откровено притеснителни, но основната цел е стартирането на обществен дебат по проблемите в МВР.

Експертите посочиха редица груби нарушения и проблеми при управлението на бюджета на министерството. Нито един от изброените проблеми не е неразрешим, но е необходима политическа воля и желание за прозрачно управление. За да чуете пълния им анализ, можете да гледате видеото. По-долу очертаваме някои от основните проблеми по отношение на бюджета, които те посочиха, а именно:

1. Парадоксът с бюджета Може би най-парадоксалният момент по отношение на бюджета е свързан с рязкото разминаване между публично достъпна информация и реалните условия в системата. За МВР се носят най-различни митове и легенди. Мнозина посочват, че именно то е министерството с най-голям бюджет, но в същото време заплатите на служителите на терен почти не са били повишавани. Освен това, броят на същите е намален значително – с над 20 000 служители. В задачата се пита: Къде отиват парите?

2. Разходите за заплати Следващият мит за МВР е свързан с начина, по който се изразходват средствата. Истина е, че основната част от бюджета е за заплати. Това обаче не са прословутите „20 заплати“ (бел. ред. – обезщетението, което се взема при напускане на системата), за които всички говорят, а за заплащане на труда на служители, които към момента работят във ведомството. При сериозното намаляване на работещите на терен в последните години, практическата липса на увеличение на заплатите в министерството и непрестанното увеличение на бюджета е редно да се зададе въпросът – защо МВР продължава да страда от липса на средства? Отговорът е пряко свързан с начина, по който същите са управлявани.

3. Липса на прозрачност Под претекста, че би било заплаха за сигурността в страната, управляващите МВР отказват да разкрият детайлна информация за това как се изразходват над 1 млрд. лева пари на данъкоплатците всяка година. Това е двустранен проблем. От една страна прави контрола над разходването на държавни средства практически невъзможен, а от друга настройва антагонистично широката общественост към институцията, от което страдат най-много униформените служители, които се срещат с хората ежедневно.

4. Проблемът с осигуровките в МВР Осигурителните вноски на служителите се увеличават без ясна причина. Това води до по-висок разход за министерството, което допълнително задълбочава кризата в сектора. Пряко свързан с това е и проблемът с хроничното „дофинансиране“ на ведомството в края на всяка година. В повечето случаи, отпуснатите допълнителни средства в края на годината не се разпределят по пера, а биват пренасочвани направо към НОИ. Публична тайна е, че НОИ има значителни проблеми с финансирането, но необходимо ли е дупките в техния бюджет да бъдат запълвани за сметка на МВР?

5. Извънредният труд Още един ясен сигнал за липсата на стратегическа визия при управлението на бюджета са разходите за заплащане на извънреден труд на служителите. Оставяйки настрана аргументите за ефективност на работата и коефициент на полезно действие, чисто финансово, не е добро решение да се възлага извънреден труд. Позицията е още по-валидна като се вземе под внимание количеството допълнително натоварване на служителите. За един час извънреден труд, един човек получава 1 ½ от нормалната ставка. На 2000 човека им се заплаща като за 3000 човека. Не е ли по-резонно да се увеличи броя на служителите на терен, вместо да се заплаща извънреден труд и да се пренатоварват работещите?
Прочети още : https://www.actualno.com/politics/reformata-v-mvr-s-pogled-otvytre-zashto-parite-nikoga-ne-stigat-video-news_595839.html
© Actualno.com

В епизод №4 от нашата поредица „Цената на сигурността“ говорим за проблемите с управлението и разпределението на бюджета на МВР. Зададохме поредица от въпроси на нашите експерти във връзка с непрестанните проблеми, хроничния недостиг на финансиране и необходимостта от прозрачност при управление на средствата. Отговорите са откровено притеснителни, но ние вярваме, че общественият дебат по въпроса е стъпка в правилната посока.

Експертите посочиха редица груби нарушения и проблеми при управлението на бюджета на Министерството. Нито един от изброените проблеми не е неразрешим, но е необходима политическа воля и желание за прозрачно управление. За да чуете пълния им анализ, можете да гледате видео. По-долу очертаваме някои от основните проблеми по отношение на бюджета, които те посочиха, а именно:

• Парадоксът с бюджета

Може би най-парадоксалният момент по отношение на бюджета е свързан с рязкото разминаване между публично достъпна информация и реалните условия в системата. За МВР се носят най-различни митове и легенди. Мнозина посочват, че именно то е министерството с най-голям бюджет, но в същото време заплатите на служителите на терен почти не са били повишавани. Освен това, броят на същите е намален значително – с над 20 000 служители. В задачата се пита: Къде отиват парите?

• Разходите за заплати

Следващият мит за МВР е свързан с начина, по който се изразходват средствата. Истина е, че основната част от бюджета е за заплати. Това обаче не са прословутите „20 заплати“, за които всички говорят, а за заплащане на труда на служители, които към момента работят във ведомството. При сериозното намаляване на работещите на терен в последните години, практическата липса на увеличение на заплатите в министерството и непрестанното увеличение на бюджета е редно да се зададе въпросът – Защо МВР продължава да страда от липса на средства? Отговорът е пряко свързан с начина, по който същите са управлявани.

• Липса на прозрачност

Под претекста, че би било заплаха за сигурността в страната, управляващите МВР отказват да разкрият детайлна информация за това как се изразходват над 1 млрд. лева пари на данъкоплатците всяка година. Това е двустранен проблем. От една страна прави контрола над разходването на държавни средства практически невъзможен, а от друга настройва антагонистично широката общественост към институцията, от което страдат най-много униформените служители, които се срещат с хората ежедневно.

• Проблемът с осигуровките в МВР

Осигурителните вноски на служителите се увеличават без ясна причина. Това води до по-висок разход за министерството, което допълнително задълбочава кризата в сектора. Пряко свързан с това е и проблемът с хроничното „дофинансиране“ на ведомството в края на всяка година. В повечето случаи, отпуснатите допълнителни средства в края на годината не се разпределят по пера, а биват пренасочвани направо към НОИ. Публична тайна е, че НОИ има значителни проблеми с финансирането, но необходимо ли е дупките в техния бюджет да бъдат запълвани за сметка на МВР?

• Извънредният труд

Още един ясен сигнал за липсата на стратегическа визия при управлението на бюджета са разходите за заплащане на извънреден труд на служителите. Оставяйки настрана аргументите за ефективност на работата и коефициент на полезно действие, чисто финансово, не е добро решение да се възлага извънреден труд. Позицията е още по-валидна като се вземе под внимание количеството допълнително натоварване на служителите. За един час извънреден труд, един човек получава 1 ½ от нормалната ставка. На 2000 човека им се заплаща като за 3000 човека. Не е ли по-резонно да се увеличи броя на служителите на терен, вместо да се заплаща извънреден труд и да се пренатоварват работещите?

В новото видео от поредицата „Цената на сигурността“ ще разгледаме сериозния проблем с бюрокрацията в МВР за служители и граждани. Това е една от съществените пречки пред функционирането на министерството и резултира както в забавяне на работния процес, така и в неефективност на служителите. Обърнахме се към експерти от СФСМВР, за да ни разкажат повече за този проблем и наистина ли е необходима цялата бюрокрация във формата, в който съществува към момента.

Интервюираните експерти отбелязаха няколко значими аспекта на бюрокрацията в МВР, които пряко влияят върху работния процес. За разлика от описания от Макс Вебер „идеален модел на бюрокрация“, в министерството липсва ясната йерархия, постоянната структура и пътят на кариерата, което резултира в излишно бюрократично натоварване без позитивен ефект. Някои от по-интересните моменти, които експертите очертаха във връзка с бюрокрацията в МВР са:

1. Необходима ли е бюрокрацията?

Гражданите могат да получат необходимото обслужване и без настоящата мудна бюрократична машина. Част от нея е заложена законово и не може да бъде избегната, но още по-голяма част е резултат от други нормативни документи, които са издадени на средно и високо управленско ниво в министерството. Това забавя работата на служителите и ги прави по-малко ефективни по отношение на основните им служебни задължения.

2. Бумащината пречи

Въпреки модернизирането на техническата база и въвеждането на компютри, които да заменят пишещите машини, във ведомството продължават да се изписват огромни количества информация, да се попълват различни формуляри и да се актуализират данни. Създадената централна система за въвеждане на информация по проверки не пречи в МВР да се изписва и на хартия всяка една проверка. Това дублиране при въвеждането на информацията е проблем за процеса на работа.

3. Бюрокрация за граждани

Основните проблеми свързани с бюрокрацията в МВР, които гражданите усещат пряко са резултат от несъвършената нормативна уредба. Не по-малко значение има и несъвършеното прилагане на въпросната нормативна уредба, а също и бюрократичния процес за служителите, който гражданите не виждат, но който рефлектира пряко върху тях.

4. Бюрокрация за служители

Служителите усещат бюрокрацията поради т.нар. принцип „всичко в 4 екземпляра“. Примерен процес на въвеждане на информацията включва описването й в няколко дневника, написването на докладна, на базата на която започва работа. Следва оформяне на преписка, извикване на гражданите за сведения и установяване на потенциално престъпление. След това се изпраща към прокуратурата, която образува досъдебно производство, което връща в полицията и гражданите се викат повторно. Извън този тромав процес, служителите работят под постоянната заплаха да бъдат подведени под отговорност, тъй като тежката нормативна уредба не им позволява да са изцяло запознати с всички разпоредби. По този начин, служител, който си върши работата рискува да бъде наказан за това.

5. Доказателствена стойност на полицейския доклад

Когато един полицай присъства на престъпление, независимо от какъв характер, той е длъжен да изготви доклад. Същият доклад би следвало да има доказателствена стойност в съда. В България това не е така. Въпросният полицейски доклад служи единствено за отчитане пред началника, но няма практическа стойност при съдебното производство.

И макар да вярват донякъде на полицията и съда, все повече разчитат на себе си. Все по-малко хора са склонни да подават сигнал до органите на реда ако са станали свидетели на престъпление. А тези, които се страхуват, че ще станат жертва на крадци смята, че институциите бездействат.

Според Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за МВР „реформа“ вече е мръсна дума.

А експертът по кризисна комуникация Калин Калинов изрази становище, че ведомството има комуникационен проблем.

Видеото можете да видите тук.