Честита Нова година, приятели! Пожелаваме на всички една здрава, успешна и щастлива 2016-та! И още в началото на годината ви срещаме с Наско от Петрич.

‪#‎заедноможем‬

Представителите на СФСМВР и Фондация „Общество и сигурност“ вярват, че целите, които си поставят – по-добро правоприлагане, по-високо качество на доставяната услуга „гражданска сигурност“ и по-сигурна и безопасна среда за всички граждани на Република България са споделени от всички граждани. 

Покани за събитието са изпратени до представители на изпълнителната и съдебната власт, Президентството, членове на Европейския парламент, браншови и съсловни организации, както и представители на гражданския сектор в България.

По този начин в процеса на обсъждане на механизма за реформиране на МВР ще могат да се вземат принципни решения и да се постигне не само до сближаване на позициите, но и до идентифициране на конкретните инструменти, в т.ч. финансови, които могат да се използват, за да се реформира МВР, съгласно изискванията и практиките в ЕС.

Фондация „Общество и сигурност“

На 10 юли 2015г. бе поставено началото на реализирането на проекта „Сигурни ли са жените, осигуряващи нашата сигурност?“

Проектът има за цел да се идентифицират факторите, които оказват негативно влияние и дискриминират жените,  заемащи оперативни длъжности в МВР.

В рамките на проекта ще се проведат качествено и количествено изследване, сред служители в МВР. Успоредно с количественото и качественото изследване ще се направи и анализ на всички документи в МВР, които по някакъв начин касаят равнопоставеността на половете, в т.ч. и критериите за прием, кариерното развитие, съчетаването на личния и професионален живот, насърчаването на мъжете в МВР да ползват отпуск за отглеждане на дете и т.н. Ще се направи и медиен мониторинг за последните 5 години, в който ще се анализира дали има дискриминационни статии и публикации по отношение равнопоставеността на половете и действията на мъже и жени в МВР, както и какъв е медийният образ на ведомството и дали чрез медиите се утвърждават джендър стереотипи.

След изготвяне на изследването ще се проведе еднодневна конференция, на която ще се представят резултатите и ще се обсъдят възможностите за промяна на политиките в МВР, за да се ограничи дискриминацията спрямо жените, които работят на терен, както и да се предприемат мерки за насърчаване на равнопоставеността на половете, гъвкава заетост и съчетаване на личния и професионалния живот.

Водещ принцип в работата на БФЖ е задълбоченият анализ и оценка на проблемите и нуждите на българските жени и женските НПО.

На 1 юни 2015г., Фондация „Общество и сигурност“ стартира информационна кампания , чиято цел е да се информират родителите за това какви са правата на техните деца и какви действия да предприемат ако срещнат заплаха.
Кампанията се провежда днес на ГКПП „Кулата-Промахон“ и ГКПП „Калотина“, където служители в МВР ще предоставят информационните материали на всички граждани, които преминават държавната граница.
Кампанията се реализира в партньорство със Синдикална федерация на служителите в МВР, Държавна агенция за закрила на детето и с медийната подкрепа на Дарик радио.

Къде хората и институциите имат пресечна точка в сферата на сигурността?

Как обществото си представя и обяснява услугата „сигурност“?

Кое е общото между това, което хората искат и системата може да предложи?

Къде се къса връзката между обществото и институциите и защо няма диалог?

Какво очаква и какво разбира обществото от понятието „Сигурност“ – отговорите от Радостина Якимова – Фондация „Общество и сигурност“.

„На първо време това общество, за което ние си говорим трябва да придобие облик, защото това не е една огромна маса от хора, това сме аз, вие, моето семейство и моите приятели. Всички имаме различни потребности.“ каза Якимова в „Темида“ и допълни, че ако хората имат лица, бъдат питани и се срещат със служителите в МВР, местната власт и институциите, то те ще срещнат позициите си и ситуацията ще се промени. 

Цялото интервю с нея можете да гледате от 13.44 минута в „Темида“ по България Он Ер.

Източник: България Он Ер

От проведените до момента форуми в градовете Плевен, Пловдив и Смолян стана ясно, че проблемите по темата „сигурност“ са сериозни, а обществените дискусии – необходими.

Участниците, с които се срещнахме – представители на местни и регионални институции, неправителствени организации и медии, изразиха мнението, че дискусиите по темата дори са закъснели в някои отношения, защото средата става все по-несигурна, а хората все по-объркани  и неуверени на фона на новите предизвикателства, пред които се изправят.

Следващите форуми ще се проведат в градовете Бургас и Варна на 22 и 23 април 2015г.  

Те ще имат за цел да се споделят добрите практики на местно ниво, но също така и да се идентифицират специфичните за черноморските градове предизвикателства по отношение на услугата „гражданска сигурност“. 

Втората серия от регионални форуми, които Фондация „Общество и сигурност“  реализира в партньорство със Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи /СФСМВР/ ще се проведат на 8 и 9 април 2015г. в Пловдив и Смолян.

Форумите имат за цел да се обсъди услугата „гражданска сигурност“ доставяна от МВР и инструментите на местно, регионално и национално ниво, които могат да повишат нейното качество.

Организаторите на форумите вярват, че сигурността е наша обща отговорност, а не само функция на МВР и местните и областни органи за самоуправление. 

Регионалният форум в град Пловдив е с начало 13.00 часа и ще се проведе на 8 април 2015г. в  Хотел „Рамада Пловдив Тримонциум“, Зала „Тракия“, ул. „Капитан Райчо“ 2

Регионалният форум в град Смолян ще се проведе на 9 април 2015г. в  Конферентната зала на Областна администрация – Смолян, намираща се на бул. България  № 14. Началото на форума в Смолян е 11.00 часа.

На форумите, заедно с местни експерти ще обсъдим мерките за „обществен ред  и сигурност“ на местно ниво, и нуждите на конкретни социално-икономически и демографски групи. Идентифицираните проблеми и възможностите за тяхното решаване ще бъдат дискутирани през мерките, които могат да се предприемат на местно, областно и национално ниво.

Един от акцентите, които ще бъде поставен по време на форумите ще бъде необходимостта гражданите да познават по-добре правата си и да бъдат проактивни по отношение на услугата „гражданска сигурност“ доставяна от МВР и местната власт.

Преди да предприемем конкретни действия за информиране на гражданите и промяна на политиките,  е необходимо да се направи анализ на нуждите на гражданите. Именно поради тази причина, ние разработихме  специален въпросник, който Ви молим да попълните, защото Вашето мнение е важно за нас. 

Най-важният елемент от целият процес е институционализирането на формите и процедурите за гражданско участие в реформирането на МВР. Вторият изключително важен компонент е обединяването около необходимостта от изготвяне на дългосрочна стратегия за реформи в МВР, която да бъде приета както от МВР и гражданските организации, така и от синдикатите.

1. Институционализиране на форми и процедури за гражданско участие в реформирането на МВР

Едно от най-големите предизвикателства е как да се институционализира гражданското участие, без това да направи структурата тромава и неефективна. Именно поради това е необходимо да се сформира неформална група от представители на НПО и професионални организации, които да изяснят параметрите на функциониране, механизмите за включване на гражданите и процедурите за консултиране с правителствените представители. В този период на предварително планиране е необходимо да се предвидят дейности и мерки, които от една страна да изследват очакванията на гражданите за услугата „сигурност“ и да се проведат обществени обсъждания и консултации за това до каква степен МВР може да се реформира така, че да отговаря на обществените  очаквания. Необходимо е в този процес на предварителна подготовка  да се предвидят и механизми, чрез които гражданите ще могат да участват активно в процеса на наблюдение на дейността на МВР и в изготвяне на препоръки за нейното подобряване. Освен компонента на активно и широко гражданско участие е необходимо да се предвиди институционализираната форма за гражданско участие да има и необходимата експертиза. Поради тази причина е необходимо да се привлекат два типа организации: организации с експертиза по темата „сигурност“, МВР, гражданско участие и изготвяне на програмни документи, както и организации, които имат достъп до широк кръг граждани. Този формат ще осигури от една страна необходимата експертност, ще позволи реализирането на дейности по информиране и консултиране на гражданите и ще изпълни със смисъл и съдържание дейността институционализираната форма за гражданско участие.

Един въпросите, които трябва да се обсъдят, е дали подобна институционализирана структура е по-добре да бъде към Министерски съвет или към Министерство на вътрешните работи.

Мотивите за това да бъде към МВР са свързани със спецификата на дейността на тази структура, която изисква консултиране и дебатиране по  конкретни проблеми касаещи ефикривността на ведомството и качеството на доставяната услуга „сигурност“. Функционирането на институционализирана форма за гражданско участие към МВР ще осигури пряк достъп и възможност за съвместна работа с експертите на различни служби в Министерството, което ще направи процеса по-оперативен и гъвкав.

Аргументите в подкрепа на институционализирането на подобна структура към Министерски съвет/МС/ са повече – от една страна те са свързани с необходимостта  визията за реформи и дългосрочната стратегия за развитие на МВР да се одобрят и утвърдят от представители на различни Министерства и ведомства, чиято дейност и политика ще бъдат пряко или косвено повлияни от провеждането на реформа в МВР. От друга страна, конституирането на този орган към МС ще гарантира неговата независимост от МВР. Участието на представители на други ведомства с ранг министър или зам.-министър, ще улесни процеса по приемане на предложенията на ниво МС и ще гарантира приемане на по-голяма част от препоръките на този орган. В дългосрочен план, създаването на подобна структура към МС ще позволи разширяване обхвата на дейност, тълкуване на услугата „сигурност“ в много по-широк аспект и синхронизиране на визиите за развитие и реформа в съдебната система и отбраната.

2. Обединяване около необходимостта за изготвяне на дългосрочна стратегия и единна визия за МВР

Преди да се пристъпи към изготвяне на дългосрочна стратегия, трябва граждански и професионални организации, както и представители на законодателната и изпълнителната власт да се обединят около единна визия за МВР и то в дългосрочен план. Изготвянето на единна визия е свързано както с проучване на нагласите на гражданите, така и с лобиране и провеждане на консултации с правителствени представители. Основните въпроси, по които трябва да се проведат разговори и да се стигне до консенсусно решение, преди да се започне изготвяне на стратегия са:

• Какви са структурните промени, които е необходимо да се реализират? Кои са звената, които е необходимо да излязат от МВР и към кои министерства и агенции ще бъдат прехвърлени? Как се гарантира защитата на правата на служителите и спазването на договора, който са сключили, започвайки работа в МВР. Какво се случва със звена като АМВР, ИП на МВР и др.?
• Дали посоката на реформа ще е към децентрализация или централизация? В случай на децентрализация, как се повишава квалификацията на екипите, които на местно и регионално ниво ще управляват структурите? Как се осъществява последващ контрол върху дейността и се предотвратяват корупционни практики? По какъв начин ще се гарантира едно и също качество на услугата „сигурност“ в страната.
• Как се намалява политическото влияние в работата на МВР? Възможно ли началниците на районни управление и/или директорите на областни дирекции на МВР да се избират заедно с кандидатите за кметове на населени места в случай на реформа в посока децентрализация? Какви са механизмите, които в случай на децентрализиране ще позволят дебат на ниво концепции за развитие и ще гарантират прозрачност и честност при избора/назначаването? Как се ограничават политическите „чистки“ и изтичането на квалифицирани кадри на МВР?
• Какви са механизмите и моделите, които да позволят активно остаряване на служителите? По какъв начин ще бъдат въведени принципите на учене през целия живот? Как се гарантира приемствеността между служителите?
• Каква е степента на „отваряне“ на МВР за гражданите и какви са конкретните действия, които е необходимо да се предприемат? Кои са темите, по които информацията се характеризира като класифицирана и как заинтересованите страни да се обединят около това решение?
• По какъв начин се преодоляват натрупаните предразсъдъци и стереотипи по отношение на служителите в МВР? Как се развенчават митовете и кои са организациите и/или институциите, които трябва да го направят? Каква е комуникационната стратегия, която е необходимо да се изготви и кои са основните приоритети?
• Кои са организациите и институциите, които работят с децата и младежите и развиват тяхната гражданска активност и правна култура по отношение взаимодействието с МВР? Как се съчетават принципите на формално и неформално образование?
• Как МВР взаимодейства с другите институции на ниво доставка на услугата „сигурност“ и по какъв начин това взаимодействие може да се подобри? Какви инструменти е необходимо да бъдат приложени и как се измерва техния ефект?

Фондация „Общество и сигурност“

Фондация „Общество и сигурност“ се стреми към промяна на смисъла и съдържанието понятието „сигурност“ и осъзнаването на сигурността като базисна потребност, която ако не е удовлетворена пречи на личностното развитие. Чрез нашата дейност искаме да насърчим гражданите на Република България да участват активно в процесите на реформиране на МВР и дефиниране на услугите „сигурност“ и „гражданска сигурност“, както и идентифициране на институциите, които са техни доставчици.

 Сигурността е не само базисна човешка потребност, но и един от най-дълбоките стремежи залегнали в нас. Стремеж и желание за безопасност, когато сме на работа, на обществено място или когато сме в домовете си. Сигурността може да бъде разглеждана в много по-широк аспект: стремеж към финансова сигурност, сигурност по отношение на нашия живот и здраве, за здравето на близките ни, за работата ни, за общественото ни положение.