Твърденията, че населението на Република България намалява, за разлика от броя полицейски служители е невярно. Публикуваме три графики, в които става ясно, че съставът на служителите с полицейски правомощия е намалял с 25% за последните 13 години. Не така стоят нещата за служителите с висше образование. Там, щатовете са налени с едва 779, докато тези за служители със средно образование са със 7 769 по-малко. Това означава, че имаме 30% по-малко служители на терен, а т.нар. униформена администрация е увеличила относителния си дял. Темата за това, че има много длъжности, които са чисто административни или методически, но са със щатове с полицейски правомощия е много сериозна и е крайно време роенето на „униформена администрация“ за сметка на оперативните служители да бъде прекратено. Надяваме се, функционалният анализ, за който настояват СФСМВР, а представителите на управляващата коалиция твърдят, че се извършва в момента, да установи реалните диспропорции по служби и да имаме възможност да обърнем пирамидата и да се възстанови баланса в МВР.

*Данните са предоставени от МВР по ЗДОИ

Снимка: Интернет

В отговор на коментар на Николай Ангов от ПП „Продължаваме промяната“:

Проблемите в МВР са хронични и системни. Отношението, което демонстрира господин Ангов е обидно и унзително. Много от служителите в МВР са със социалнозначими заболявания. Основната причина за това са хроничният и остър стрес, на който са подложени. Стрес, който не спестяват и настоящите управляващи.

В МВР няма информация колко от служителите са с хронични, онкологични и социалнозначими заболявания, но имат информация за служителите с ТЕЛК, които според господин Ангов, нямат място в МВР.

За пореден път ставаме свидетели на дехуманизация и третиране на служителите като инструменти, които трябва да бъдат използвани от системата, а не като хора, които системата разболява и за чието здраве трябва да се грижи.

Няма да коментираме изказването му за съкращаване на 15% от полицаите в страната, тъй като смятаме, че е в резултат на непознаване структурата и състава в МВР.

Убедени сме, че на това се дължи и коментарът, че населението в България намалява, а броя на полицаите – не. Само ще напомним, че от 65 000 души, МВР в момента по щатна численост е 49 500.

Това са 15 000 служители „на терен“ по-малко за последните 15 години.

Притеснителен за нас е факта, че въпреки непознаването на базисни процеси и проведени престуктурирания, се говори (за пореден път) с една необяснима категоричност за промени, реформи и преструктуриране. Реформи, които започнаха, въпреки ангажимента за функционален анализ и отново с претенцията да са „най-добрите“ и „най-правилните“ за гражданите на Република България и служителите в МВР.

Попитахме МВР какви са разходите в резултат на водени срещу него дела от служители за 2017г., 2018 г., 2019 г., 2020 г и за 2021 г., както и каква част от тях са съдебни разходи, адвокатски хонорари и присъдени лихви?

Получихме данни от всички ОДМВР, с изключение на СДВР, които в официално писмо ни отговориха, че не разполагат с исканата инфорация – единствени от всички. Не са ни предоставени данни от ГДГП и ГДПБЗН, по неясни за нас причини.От общите разходи по дела, над 700 000 лева (около 25%) са изплатени за адвокатски хонорари. На въпроса „В кое бюджетно перо са предвидените разходите за загубени от МВР дела за 2022 г.?“, отговорът, който получихме от МВР е: „Финансовите средства за загубени дела от МВР се осигуряват в рамките на утвърдените разходи по бюджета на МВР за съответната година, в зависимост от икономическия характер на разхода.“

Визията на Фондация  „Общество и сигурност“ е  всеки български гражданин и служител в Сектор „Сигурност“ има възможност да участва в планирането  и мониторинга на политики за сигурност.

Фондация „Общество и сигурност“ се стреми към промяна на смисъла и съдържанието понятието „сигурност“ и осъзнаването на сигурността като базисна потребност, която ако не е удовлетворена пречи на личностното развитие. Чрез нашата дейност искаме да насърчим гражданите на Република България да участват активно в процесите на реформиране на МВР и дефиниране на услугите „сигурност“ и „гражданска сигурност“, както и идентифициране на институциите, които са техни доставчици.

 Сигурността е не само базисна човешка потребност, но и един от най-дълбоките стремежи залегнали в нас. Стремеж и желание за безопасност, когато сме на работа, на обществено място или когато сме в домовете си. Сигурността може да бъде разглеждана в много по-широк аспект: стремеж към финансова сигурност, сигурност по отношение на нашия живот и здраве, за здравето на близките ни, за работата ни, за общественото ни положение.

Ние постигаме това, като:

Подобряваме имиджа на служителите и службите в Сектор „Сигурност“.

Променяме разбирането и дефиницията на понятието сигурност,  Сектор „Сигурност“ и изработваме механизми за измерване, посредством индекс на сигурността.

Насърчаваме включването на гражданите във формирането на политики в Сектор „Сигурност“.

Насърчаваме прозрачността и отчетността на институциите в Сектор „Сигурност“.

Предоставяме експертиза и ноу-хау в областта на сигурността и Сектор „Сигурност“.

Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и  на полицията се определя като най-ефективна.

Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и  на полицията се определя като най-ефективна.

57,7% от анкетираните са казали, че познават основните функции на МВР, а 22,6% са заявили, че познават някои, но не всички. Базисни познания за дейността на МВР имат 14,4% от участниците, като тези знания са натрупани в резултат на преживян личен опит и сблъсък с работата на МВР. Едва 3,8% са казали, че не познават основните функции на МВР, но нямат и желание да ги научат.

Поведенческите стратегии в случай на попадане в рискови ситуации или ако анкретираните и/или член на семейството станат жертва на престъпление са две: 1) обръщане към полицията, като се спазва официалния ред и процедура (66,8%) и 2) обръщане към приятел в полицията, койо да ми съдейства (19,7%). Много по-назад са поведенческите стратегии и модели за сезиране на познат на властови позиции, който да накара полицията да работи (6,3%), уведомяването на медиите (3,8%) и липсата на каквато и да е реация (1,9%), поради липсата на смисъл. Едва 1,5% са казали, че ще се обърнат към полицията, без да очакват положителен резултат.

През 2018 година 76,9% от анкетираните или членове на тяхното семейство не са били жертва на престъпление, 12,5% са казали, че член на тяхното семейство е бил жертва, 6,75 % са тези, които са пострадали лично, а делът на хората, които са били жертва на престъплени, заедно с членове на семейството си е 3,9%.
Тук отново се забелязва положителна тенденция, в сравнение с 2015 г., когато едва 40,4% от анкетираните са казали, че не са били жертва на престъпление, а 21,3% са били жертва на престъпление.

Отговорите на анкетираните по отношение на конкретните им нужди от знания и умения, които да ги карат да се чувстват по-сигурни за себе си и за близките си, не се отличават по никакъв начин с отговорите, посочени през 2015, 2016 и 2017 г. На първо място, гражданите на България искат да знаят какво да правят и как да реагират в различни ситуации (65,4%), да притежават необходимите умения, така че да решат проблемите си сами (13,5%) и да знаят, че хората около тях ще реагират адекватно (9,1%). Именно тези три основни потребности и очаквания на гражданите са доказателство за осъзнатата нужда от повече знания за начина, по който да реагираме в дадени ситуации, необходимостта от познаване на протоколите за действия и реакции на институциите в ситуации на криза,за да бъдат адекватни и нуждата от развитие на общности и доверие в хората като цяло. И ако в сравнение с 2015 г, необходимостта да се притежават умения, за самостоятелно решаване на проблемите се е запазила, то потребността от информация за това как да се реагира в определени ситуации се е увеличила над 3 пъти в сравнение с 2015, когато е била посочена от едва 20% от хората.

Като най-ефективна е определена работата на „Пожарна безопасност и защитана населението“ (79%), следвана от полицията (43%),  а като най-неефективна е определена работата на Народното събрание (81%), съдебната власт (70%) и прокуратурата (66%).
Забелязва се много голямо натрупване на отговори „не мога да определя“ при оценката на дейността на доброволните отряди (39%), неправителствените организации (32%) и частните охранителни фирми (32 %). Това означава, че липсва яснота за функциите и дейността на тези структури по отношение на проблемите, касаещи личната сигурност и безопасност и/или липса на информация за това какви конкретни резултати са постигнати от тяхната дейност. 

Към анкетата бяха добавени два въпроса, касаещи употребата на сила от страна на полицията и дали гражданите се страхуват, че ще станат жертва на полицейско  насилие или произвол.

Повече от 70% не се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие или произвол, а почти 53% смятат, че полицията действа в рамките на своите правомощия, по отношение употребата на сила и помощни средства.

24,5% са казали, че се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие, а 5,3% са посочили „друго“ като в част от отговорите се казва, че по-скоро полицаите стават жертва на произвол и хулиганско поведение и прояви. 52,9% са казали, че полицаите не злоупотребяват със своите правомощия, 15,4% са казали, че има системна злоупотреба, а 29,8% казват, че не могат да определят.

Това отново показва необходимост от допълнителна информация за това какви са правомощията на полицията по отношение употребата на сила и помощни средства, кога могат да използват такива и кога тези действия са правомерни и неправомерни.

Резултатите от изследването завърждават тенденцията за „нормализиране“ на поведенческите реакции в рискови ситуации и увеличаване на уважението към официалните протоколи и канали за сезиране на институциите. В  изследване  на Фондация „Общество и сигурност“, направено през 2016 г., делът на хората, които не биха сигнализирали и/или реагирали по какъвто и да е начин, защото не виждат смисъл е над 10%, (сега 1,5%) , а тези, които разчитат на приятели на властови позиции е бил 8,9% (сега 6,3%). Анализът на тенденциите и отговорите в перспектива от 4 години показва три ключови промени в българското общество:

1. Реална осъзнатост за това, че именно нашите реакции и действия са ключови за промяната на начина на работа на институциите и промяна в средата, в която живеем.
2. Достигане до извода, че полицията няма как да се „самосезира“ по отношение на престъпленията, на които хората са станали жертва и че е необходимо да бъдат уведомени, независимо от крайния резултат.
3. Начало на процес на трайно прекъсване на порочни модели и практики за търсене на хора на властови позиции, които да съдействат за решаване на конкретни проблеми.

Това доказва хипотезата на фондация „Общество и сигурност“, която още през 2015 г., заяви че личното усещане за сигурност  е пряко свързано с познаване функциите на институциите, овладяване на знания и умения за реакция в кризисна ситуация,което води до реакция и противодействие от страна на гражданите, и не насърчава поведението на пасивност и бездействие в тези ситуации. 

Това бе определено като необходимост от формиране на базисна култура за сигурност – процес, който на политическо и държавническо ниво в България все още не е стартирал, но е започнал на ниво граждани на Република България.

Обиждали са ме по всички начини. Наричали са ме расист, корумпе, подлога, кешовец, ушевец, боклук, бияч… Определяли са ме като безпринцепен, нетолерантен, насилник, простак, малоумник… Хвърляли са по мен бомбички, камъни, брадви, домати, яйца, дървени летви, винкели…Казвали са ми, че нямам право на мнение! Че съм бездушна машина за въдворяване на обществен ред. Казвали са ми, че съм послушко! Крещяли са ми, че фуражката ми е заличила всичките ми мозъчни гънки. Плюли са ме в лицето. И не, не се оплаквам, просто вече не разбирам. Сигурно, защото нямам мозъчни гънки.

Не разбирам какво очакват от мен хората. Да упражнявам правомощията си и да въдворявам ред или да галя нарушителите с птиче перо и да ги защитавам, защото нали „права на човека“ и т.н.

Вече не знам дали и те самите се разбират, но това е друг въпрос и проблем. Проблем, много по-голям от това какво е МВР и колко пукнатини има в него, които спешно трябва да се запълнят. Това е проблем, който засяга не само мен, но и ще рефлектира върху децата ми. Искам да знам какво очакват от мен гражданите, защото така има по-голям шанс един ден вместо да хулят, да  благодарят. А аз дори не искам благодарности. Искам да знам, че съм си свършил работата добре. Искам да се гордея с професията си. Искам да е ясно, че съм от добрите и работата ми е да откривам и хващам „лошите“ и че как и дали ще я свърша качествено зависи и от гражданите и от това дали ще съдействат.

Не знам какво се случи с нас като общество.

Не знам кога и защо започнахме да унижаваме, вместо да подкрепяме полицията.

Не знам защо вместо да казваме на децата си, че това са хората, които ще им помогнат, ги плашим, че ще ги дадем на лошия чичко полицай.

Не знам кога омразата към нас стана повече от уважението.

И не, не ми казвайте, че това е защото се крием по храсите и се продаваме за по 20 лева. Не е това. Това е просто оправдание. Удобна мантра, която се повтаря, за да се противопоставят граждани и полиция. Удобно разделение, което подклажда омразата и прикрива проблемите… И не, не отричам, че в МВР има и такива хора, но не всички са такива.  Кога спряхме да разграничаваме и да виждаме нюансите и започнахме така болезнено и крайно да генерализираме?

Не знам…

Искам да дам пример. Искам детето ми да прилича на мен. Да вярва в хората. В тези същите, които ме наричат по всякакви начини. Искам детето ми да вярва в добрината и да върши добри дела. Да го прави не заради заплатата, а защото вярва в това. Да го прави за хората. Тези същите хора, които са ме плюли  и хулили.

И знаете ли защо искам да го прави и защо вярвам, че това е единственият правилен начин?

Защото виждам нюансите и ценя различията. Защото вярвам, че всеки един от нас иска да живее в по-добра и по-справедлива страна. Защото знам, че понякога плюем полицията, не защото ненавиждаме човека, а защото се чувстваме омерзени от държавата.  Защото знам, че до всеки един, хвърлил камък по мен ще застанат поне още трима, които ще осъдят и ще се възмутят от този акт. Защото вярвам, че в страната и в обществото, в което живеем, хората, които искат работещи институции и полиция са много повече от тези, които искат да ги блокират и унищожат. Защото въпреки хвърлените камъни, никога не съм отвръщал по този начин. Защото нося отговорност за решенията и постъпките си и защото искам повече хора да го правят и да осъзнават колко е важно това. Защото ние правим държавата, а не обратното. И мечтата ми, да и на нас – полицаите, ни се случва да мечтаем понякога, е всеки един от нас да започне да носи отговорност за действията или бездействията си. Мечтая си да го  направят най-вече хората, които вземат решенията за това в каква страна да живеем и каква полиция да имаме.

Снимка: Фейсбук страница на СФСМВР Видео Новини

В поредицата от видео материали – „Цената на сигурността“, се запознахме с някои от най-големите проблеми, които стоят пред нормалното и ефективно функциониране на МВР. Очевидно е, че нито един от тях не може да бъде разрешен в абсолютна изолация от останалите, тъй като те са до голяма степен взаимносвързани. Недостига на кадри води до претоварване на служителите, на които не им остава време и не им е предоставена възможност за допълнително обучение, а това ограничава ефективността на ведомството и води до усещане за липса на сигурност у гражданите. В този контекст е повече от ясно, че трябва да се предприемат мерки за справяне с проблемите и тези мерки трябва да бъдат комплексни и адекватни на настоящата ситуация.

В новото видео се обърнахме към експертите от СФСМВР, за да разберем не къде са грешките и проблемите в системата, а конкретно какво пречи на осъществяването на нормална реформа и как бихме могли да подобрим функционирането на министерството. Ето и основните насоки за работа, които те очертаха:

Първото и най-важно условие за успешно реформиране на МВР е наличието на ясна и дългосрочна визия. Това се налага и поради ограничените финансови и оперативни ресурси, с които ще трябва да се извърши процеса. По-важното обаче е, че реформирането на министерството не може да се осъществи бързо и рязко. Това са популистки политически обещания, които водят до повече хаос в системата. Реформата в МВР трябва да следва ясна дългосрочна идея, в която могат да бъдат заложени краткосрочни и дългосрочни цели. Първите положителни ефекти могат да се усетят след няколко години, но за успешното й завършване ще са необходими между 10 и 15 години, ако се търси ефективност, а не заглавия за вестници.

Има три основни заинтересовани страни в процеса за реформиране на МВР. Това са служителите, гражданите и политическото ръководство. Необходимо е да се осигури широка подкрепа за предстоящи реформи именно от тези групи, защото липсата на такава дори само от една от тях ще доведе до пагубни резултати. Важно е да се проведат експертни анализи, отворени към обществото дебати и други инициативи, които да позволяват генериране на така необходимата подкрепа. Ако политическите партии продължават да стартират реформата в министерството от нулата, това ще това ще направи едно уж „преходно“ състояние в постоянно и ситуацията никога няма да се промени, а „реформирането“ или по-скоро експериментите никога няма да спрат.

Едно от най-важните неща за предстоящата реформа е тя да се прави в посока на това гражданите да се чувстват по-сигурни. Изхождайки от техните интереси, системата може да бъде променяна, за да предоставя по-високо ниво на услугата сигурност и като цяло да се повиши усещането за ефективност на МВР. Всякакви частични реформи, които се правят, независимо дали са с цел намаляване на бюджета на министерството, промени на наименования на отделни структури или преразпределяне на отговорности ще доведат в поредния провал.

На пръв поглед чисто технологичният процес на осъществяване на реформа е от изключително значение. Ако той не бъде коректно проведен, дори да се спази всичко останало, няма да се стигне до подобряване на сигурността в страната. Процесът трябва да започне с предварителни анализи и с въпроса: „Какво искат гражданите от МВР“? Когато знаем какво искат, трябва да разгледаме и какво е постижимо в рамките на структурата към момента и в какъв срок може да бъде подобрено.

Противно на това, което множество медии се опитват да предизвикат, няма противопоставяне между служители и граждани. Дори напротив. Най-важното за гражданите е МВР да бъде ефективно, да могат да разчитат на защита и да се чувстват сигурни. За да се случи това, в министерството трябва да работят хора, които да бъдат подходящо мотивирани и да следват съответните правила на работа. Самите правила трябва да бъдат коректно написани и не бива да затрудняват излишно работния процес. Служителите искат същото – нормални условия на труд, по-малко бюрокрация и повече възможности за развитие на работното място.

Какво струва на служителите да работят в МВР? Когато разбраха заглавието на това видео, повечето хора, с които говорихме допуснаха, че ще разгледаме човешките жертви, които правят служителите на министерството по отношение на личния си живот. Невъзможните графици за дежурства, извънредната работа, сложните отношения със семействата им и времето, което не могат да прекарат с децата си и което никога няма да си върнат. Тези неща са безспорен и болезнен факт. И това е може би най-голямата цена, която работещите в МВР плащат. Ние обаче не разглеждаме темата, тъй като служителите приемат частично тези жертви още с встъпването си в длъжност. Правят го, защото осъзнават, че колкото и да е неблагодарна тази работа, тя трябва да бъде свършена. Правят го, защото разбират, че така светът, в който живеят децата им е едно по-сигурно място.

Има обаче една друга цена, която те заплащат. Цена, с която не са наясно при постъпване на работа. И макар тя да е доста по-тривиална и за някои да не изглежда като мащабен проблем, истината е, че това е една от значителните пречки пред нормалното функциониране на министерството. Публична тайна е, че работещите в МВР дофинансират ведомството със закупуване на униформи, консумативи и дори гориво. Обърнахме се към нашите експерти, за да очертаем колко дълбок всъщност е проблемът. Ето и основните направления, на които те обърнаха внимание:

Едно от основните направления, което експертите очертаха като проблемно е необходимостта служителите да дофинансират своя работодател – минестерството. Ведомството е с един от най-големите бюджети в държавния сектор и въпреки това парите недостигат по редица направления, което принуждава работещите в МВР да закупуват редица консумативи и дори униформи за собствена сметка. Това не просто се отразява негативно на морала на служителите, но и пряко намалява техните възнаграждения.

Хората биха попитали: „Защо се налага на служителите да дофинансират министерството“? Ако това се случваше в частния сектор, щеше да има стачки и масови напускания на работа. Служителите обаче нямат правото на ефективна стачка поради естеството на задълженията си. В същото време, символичните им стачни действия често остават незабелязани от обществото. Липсата на финансиране обаче се отразява негативно на изпълнението на служебните им задължения. Така един редови служител често е изправен пред дилемата дали да вложи собствени средства и да си свърши работата или да рискува административно наказание, макар да не са му осигурени необходимите условия за извършване на поставените задачи.

Един от аспектите, с които най-често се сблъскваме директно като граждани са старите и вехти униформи на служителите на МВР. Истината е, че мнозинството от тях не са получавали такива повече от 4-5 години. Абсурдно е да се смята, че едно работно облекло може да издържи толкова време. Особено при ежедневното натоварване, на което са подложени работещите в системата. Това принуждава служителите сами да си купуват облекло и обувки, защото в противен случай не могат да изпълняват служебните си задължения. Държавата вече 6 години е сякаш абдикирала от този проблем. Истински страшното е, когато говорим не само за униформено облекло, а за защитно такова. Пожарникари влизат в пожари със защитно облекло на десетилетия, рискувайки здравето и живота си, за да спасят нашия. Това не са изолирани случаи, това е ежедневие в МВР.

За съжаление разходите, които служителите покриват от името на министерството далеч не се ограничават с униформите. Поддръжката на автомобилите и зареждането с гориво често се осъществяват от работещите в системата. На пръв поглед тривиални разходи за канцеларски материали също падат върху служителите. И колкото и банално да звучи това, истината е, че без обикновени средства като химикалки и хартия, нито една организация не може да функционира. Често работещите в системата допринасят и с лични материални активи като преносими компютри и принтери. Достъпът до интернет също се осигурява предимно чрез частни инициативи на служители и синдикални организации. Всичко това влияе пряко върху ефективността на системата и върху всеобщото усещане за несигурност в обществото.

„Цената на сигурността“ е кампания, с която Фондация „Общество и сигурност“ и Синдикална федерация на служителите в МВР поставят началото не само на намирането на решения на огромните проблеми в МВР. Представителитена двете организации вярват, че ще утвърдят нов начин и подход за правене на политики за сигурност и ще повишат активността и мотивацията на гражданите да участват в този процес.

Actualno.com е независима новинарска медия, която вече 11 години цели да прави качествена журналистика с медийна етика, представяне на различни гледни точки, най-актуалните новини от деня и полезно съдържание от надеждни публични източници.

Сайтът е част от WebGround – независима медийна компания с опит в създаването на качествена журналистика. Сайтовете в портфолиото на WebGround  достигат до повече от 1 200 000 уникални потребители всеки месец или 1/4 от всички потребители на интернет във България.

В епизод №4 от нашата поредица „Цената на сигурността“ говорим за проблемите с управлението и разпределението на бюджета на МВР. Зададохме поредица от въпроси на нашите експерти във връзка с непрестанните проблеми, хроничния недостиг на финансиране и необходимостта от прозрачност при управление на средствата. Отговорите са откровено притеснителни, но ние вярваме, че общественият дебат по въпроса е стъпка в правилната посока.

Експертите посочиха редица груби нарушения и проблеми при управлението на бюджета на Министерството. Нито един от изброените проблеми не е неразрешим, но е необходима политическа воля и желание за прозрачно управление. За да чуете пълния им анализ, можете да гледате видео. По-долу очертаваме някои от основните проблеми по отношение на бюджета, които те посочиха, а именно:

• Парадоксът с бюджета

Може би най-парадоксалният момент по отношение на бюджета е свързан с рязкото разминаване между публично достъпна информация и реалните условия в системата. За МВР се носят най-различни митове и легенди. Мнозина посочват, че именно то е министерството с най-голям бюджет, но в същото време заплатите на служителите на терен почти не са били повишавани. Освен това, броят на същите е намален значително – с над 20 000 служители. В задачата се пита: Къде отиват парите?

• Разходите за заплати

Следващият мит за МВР е свързан с начина, по който се изразходват средствата. Истина е, че основната част от бюджета е за заплати. Това обаче не са прословутите „20 заплати“, за които всички говорят, а за заплащане на труда на служители, които към момента работят във ведомството. При сериозното намаляване на работещите на терен в последните години, практическата липса на увеличение на заплатите в министерството и непрестанното увеличение на бюджета е редно да се зададе въпросът – Защо МВР продължава да страда от липса на средства? Отговорът е пряко свързан с начина, по който същите са управлявани.

• Липса на прозрачност

Под претекста, че би било заплаха за сигурността в страната, управляващите МВР отказват да разкрият детайлна информация за това как се изразходват над 1 млрд. лева пари на данъкоплатците всяка година. Това е двустранен проблем. От една страна прави контрола над разходването на държавни средства практически невъзможен, а от друга настройва антагонистично широката общественост към институцията, от което страдат най-много униформените служители, които се срещат с хората ежедневно.

• Проблемът с осигуровките в МВР

Осигурителните вноски на служителите се увеличават без ясна причина. Това води до по-висок разход за министерството, което допълнително задълбочава кризата в сектора. Пряко свързан с това е и проблемът с хроничното „дофинансиране“ на ведомството в края на всяка година. В повечето случаи, отпуснатите допълнителни средства в края на годината не се разпределят по пера, а биват пренасочвани направо към НОИ. Публична тайна е, че НОИ има значителни проблеми с финансирането, но необходимо ли е дупките в техния бюджет да бъдат запълвани за сметка на МВР?

• Извънредният труд

Още един ясен сигнал за липсата на стратегическа визия при управлението на бюджета са разходите за заплащане на извънреден труд на служителите. Оставяйки настрана аргументите за ефективност на работата и коефициент на полезно действие, чисто финансово, не е добро решение да се възлага извънреден труд. Позицията е още по-валидна като се вземе под внимание количеството допълнително натоварване на служителите. За един час извънреден труд, един човек получава 1 ½ от нормалната ставка. На 2000 човека им се заплаща като за 3000 човека. Не е ли по-резонно да се увеличи броя на служителите на терен, вместо да се заплаща извънреден труд и да се пренатоварват работещите?

Новината „Да говорим за МВР с факти!“ на Фондация „Общество и сигурност“ е най-четената новина за 2016 г. на НПО портала (www.ngobg.info).

Тя има 2131 прочитания.

Благодарим на всички, които ни четат, следят нашите кампании и ни подкрепят. Благодарим за това, че започнахме не само да говорим, но и да обсъждаме и търсим решения на проблемите в МВР. Тази награда е доказателство за това какво могат да постигнат общите усилия на служителите в МВР и гражданите – тези, които се грижат за нашата сигурност и ние – ползвателите на услугата.

Благодарим Ви за доверието.

В новото видео от поредицата „Цената на сигурността“ ще разгледаме сериозния проблем с бюрокрацията в МВР за служители и граждани. Това е една от съществените пречки пред функционирането на министерството и резултира както в забавяне на работния процес, така и в неефективност на служителите. Обърнахме се към експерти от СФСМВР, за да ни разкажат повече за този проблем и наистина ли е необходима цялата бюрокрация във формата, в който съществува към момента.

Интервюираните експерти отбелязаха няколко значими аспекта на бюрокрацията в МВР, които пряко влияят върху работния процес. За разлика от описания от Макс Вебер „идеален модел на бюрокрация“, в министерството липсва ясната йерархия, постоянната структура и пътят на кариерата, което резултира в излишно бюрократично натоварване без позитивен ефект. Някои от по-интересните моменти, които експертите очертаха във връзка с бюрокрацията в МВР са:

1. Необходима ли е бюрокрацията?

Гражданите могат да получат необходимото обслужване и без настоящата мудна бюрократична машина. Част от нея е заложена законово и не може да бъде избегната, но още по-голяма част е резултат от други нормативни документи, които са издадени на средно и високо управленско ниво в министерството. Това забавя работата на служителите и ги прави по-малко ефективни по отношение на основните им служебни задължения.

2. Бумащината пречи

Въпреки модернизирането на техническата база и въвеждането на компютри, които да заменят пишещите машини, във ведомството продължават да се изписват огромни количества информация, да се попълват различни формуляри и да се актуализират данни. Създадената централна система за въвеждане на информация по проверки не пречи в МВР да се изписва и на хартия всяка една проверка. Това дублиране при въвеждането на информацията е проблем за процеса на работа.

3. Бюрокрация за граждани

Основните проблеми свързани с бюрокрацията в МВР, които гражданите усещат пряко са резултат от несъвършената нормативна уредба. Не по-малко значение има и несъвършеното прилагане на въпросната нормативна уредба, а също и бюрократичния процес за служителите, който гражданите не виждат, но който рефлектира пряко върху тях.

4. Бюрокрация за служители

Служителите усещат бюрокрацията поради т.нар. принцип „всичко в 4 екземпляра“. Примерен процес на въвеждане на информацията включва описването й в няколко дневника, написването на докладна, на базата на която започва работа. Следва оформяне на преписка, извикване на гражданите за сведения и установяване на потенциално престъпление. След това се изпраща към прокуратурата, която образува досъдебно производство, което връща в полицията и гражданите се викат повторно. Извън този тромав процес, служителите работят под постоянната заплаха да бъдат подведени под отговорност, тъй като тежката нормативна уредба не им позволява да са изцяло запознати с всички разпоредби. По този начин, служител, който си върши работата рискува да бъде наказан за това.

5. Доказателствена стойност на полицейския доклад

Когато един полицай присъства на престъпление, независимо от какъв характер, той е длъжен да изготви доклад. Същият доклад би следвало да има доказателствена стойност в съда. В България това не е така. Въпросният полицейски доклад служи единствено за отчитане пред началника, но няма практическа стойност при съдебното производство.

Изследване показа, че въпреки дадените от държавата милиард и половина на МВР , хората в България се чувства по-несигурни. И за себе си и за близките си.

И макар да вярват донякъде на полицията и съда, все повече разчитат на себе си. Все по-малко хора са склонни да подават сигнал до органите на реда ако са станали свидетели на престъпление. А тези, които се страхуват, че ще станат жертва на крадци смята, че институциите бездействат.
Според Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за МВР „реформа“ вече е мръсна дума.
А експерът по кризисна комуникация Калин Калинов изрази становище, че ведомството има комуникационен проблем.

Цялото предаване „Директно“ може да бъде видяно на този линк.

Тази седмица започва новата ни поредица „Цената на сигурността“. В първото видео от поредицата ще потърсим отговор на въпроса: Защо реформите в МВР не дават резултат? Материалът ще бъде публикуван в 9:00 утре сутрин. Специални благодарности на НПО портал , които са медиен партньор на кампанията. Ще очакваме вашите коментари!

И през 2016 г. институцията, която се ползва с най-голямо доверие по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията (62,1%).

Тя е следвана от съда и пожарна безопасност и защита на населението. Все повече хора не вярват на никоя от институциите – 32,3% (27,2% през 2015 г.) и разчитат само на себе си, за да се чувстват сигурни.

Според 72,7% от участниците, да се чувстваш сигурен означава да отсъства заплаха за личността, имуществото и близките им, а 63,9% биха се чувствали сигурни ако закононарушителите и престъпниците се наказват адекватно.

Тези очаквания са пряко свързани с работата не само на правоохранителните, но и правораздавателните институции. Усещането за липса на заплаха за личността, имуществото и близките е много субективно и няма как да бъде удовлетворено напълно, но би могло да се създава посредством политики, в чието формулиране и реализиране участват гражданите, а също и посредством кампании и дейности, които имат за цел да покажат и засвидетелстват на гражданите, че институциите са загрижени и се стремят да гарантират тяхната сигурност и безопасност.

„Системата задава перверзен стандарт за добър полицай, който е в конфликт с очакванията на обществото. Да си добър полицай за системата означава да си изпълнителен и без собствено мнение“.
Няма обективен стандарт за оценка на работата на служителите в МВР. Гледа се статистиката, а институционалната директива е да се отчетат определен брой глоби, за да влизат пари в държавата. Оценката на работата зависи от това колко актове са написани, натискат се хората, но и те са разделени на две – едните не работят, защото са хора на някого, а тези в другата смяна компенсират неработенето на първите“. Има разминаване между това какво се очаква от системата – по-малко кражби и глоби и това, което скрито се очаква от началниците – определен брой актове. Остава неясен истинският критерий за това кога полицаят си е свършил добре работата и кога се е провалил.

*От изследване на факторите, причиняващи стрес сред служителите в МВР

МВР продължава да е нереформирана институция, която не предоставя качествена услуга „сигурност“. Този факт отбелязват не само гражданите, но и служителите, а по-долу са само част от причините за неефективността на ведомството.

Европейският телефон за спешни повиквания 112 работи на територията на България без прекъсване, 24 часа в денонощието и може да се избира безплатно от всяка точка на страната, дори и от местата, където мобилните ни телефони са без обхват.

Кога избираме тел. 112?

Когато ситуацията изисква СПЕШНА намеса на службите за спешно реагиране (пожарна, полиция, спешна помощ, гражданска защита) и екип трябва да посети мястото на инцидента.

Как се подава сигнал на 112?

1. След като сме установили връзка с оператора на 112, задължително трябва да уточним от кое населено място се обаждаме. Ако се намираме извън населено място, уточняваме географското си положение чрез ориентири – път, местност, река, планина и др.
2. Формулираме кратко причината за обаждането си – дали касае медицински инцидент или друг – наводнение, пожар и т.н.
3. Слушаме внимателно въпросите на оператора и кратко и ясно отговаряме на тях. Ако е необходимо, изчакваме да се осъществи връзка със съответната служба – спешна помощ, полиция, пожарна и др. Важно е да знаем, че проведеният по този начин разговор е с продължителност от 1 до 3 мин., през които трябва да дадем най-точна информация за случващия се инцидент.

„Баща ми беше пожарникар. Виждах го как се прибира изморен и миришещ на дим след всяка смяна. Миризмата на пушек е от тези, които не можеш да заличиш не само от кожата, но и от съзнанието си. Запечатва се по начинa, по който разпознаваш аромата на любимите си хора. След работа, сядаше на дивана и ме прегръщаше, а аз го разпитвах за трудностите с които се е сблъскал, но той никога не ми говореше за тях. Говореше за спасените хора и за това, че героизмът не се измерва в трудностите, които си преодолял, а в човешките животи, които си спасил. Още там, на дивана, реших, че искам да бъда пожарникар и да бъда герой – същият като татко.“

„Роден съм в село, което се намира на границата. Отраснах, виждайки всеки ден граничната бразда и хората от другата страна. Дядо ми разказваше за границите – държавната, културната, ценностната. Разказваше ми за това как преди време сме били едно. Показваша ми карти и ме приспиваше с приказки за границите. Тогава не го разбирах, но знаех, че е прав. Не разбирах напълно защо не трябваше да минавам от другата страна, но спазвах неговите заръки. След няколко години дядо се разболя и малко преди да умре ми каза „Границата не е, за да те дели от другите, а за да те сближава със своите. Да пазиш границата, значи да пазиш семейството си, общността си, държавата си. Пази своята граница и уважавай чуждите“. Това беше не само моментът, в който разбрах какво е границата, но и в който избрах да я пазя. Това беше мигът, в който реших да стана граничен полицай.
Днес, всеки ден отивам на работа, разбирайки напълно какво означава изразът „Нито крачка назад, зад нас е България“

„За разлика от много мои колеги, никой в рода ми не е полицай, но станах такъв, заради баща си. Баща ми, цял живот създава и извайва фигури, като дава живот на дървото. Той искаше да види своебразно продължение на своя труд – искаше синът му да пази, това което той и хората около него бяха създавали и принципите, които бяха следвали толкова много години. Баща ми искаше да види сина си в униформа, защото вярваше, че да пазиш хората е дълг на всеки човек, а чрез мен щеше да се изпълни нашият семеен дълг пред обществото. Баща ми, искаше да стана полицай, не само защото за него това беше огромна чест, но и защото вярва, че да пазиш и да се грижиш за сигурността на Родината си е дълг. В денят, в който сложих униформа за първи път усетих колко тежи отговорността, която поемам, но усетих и гордостта, която изпълни дробовете ми. Гордост, породена от дългът, който имаш и принципите, които следваш. Гордост, която и до днес усещам, когато видя човек, на който съм помогнал. Гордост, която виждам в очите на близките си. Гордост, породена от любовта към професията, защото за мен да си полицай означава да живееш достойно, да пазиш честта и да помагаш на хората. Гордост, породена от изборът, който направих в знак на синовна обич и който се оказа единственият правилен за мен самия.“

*Настоящото становище беше представено на национална кръгла маса на тема „Реформа за сигурност и безопасност“, организирана от Фондация „Общество и сигурност“ и Синдикална федерация на служителите в МВР и провела се на 18 декември 2015г.

** Четири месеца след провеждане на националната кръгла маса, нито едно от предложенията на Фондация „Общество и сигурност“ и СФСМВР не е взето предвид.

МВР е ведомството, определяно, както от експерти, така и от гражданите  като най-често реформираното  и същевременно най-неефективно работещото. Безспорен факт е, че това, което се случва в момента и се доставя като продукт/услуга „гражданска сигурност“ от МВР не удовлетворява гражданите на Република България и остава усещането за разходване на финансови средства, без да има видим резултат.

Доверието на гражданите в институцията МВР е сринато. Те не само отказват да оказват съдействие на служителите в МВР, но дори не сигнализират в много от случаите, в които са станали жертва или свидетели на престъпление. Факторите за липсата на доверие са много, но един от основополагащите е, че гражданите на Република България не участват и не са наясно с това какво се случва в МВР. Те виждат крайният резултат – неподлежаща на контрол „битова престъпност“, липса на превенция и разкриваемост на обири, кражби и грабежи и най-вече симптома на „липсващата и неработеща институция“. Успоредно с това от страна на синдикалните и браншови организации и политическото ръководство на МВР се изпращат разнопосочни сигнали за започнати и прекратени „реформи“, като споровете основно са за обезщетения, униформи, условия на труд и липса на финансови средства. Дебатът на подобно ниво не само срива доверието в МВР, но и изпраща ясно послание към гражданите, че няма реална политическа воля и желание за реформи. Успоредно с това, понятието „реформа“, когато то се използва за МВР, почти изгуби своите смисъл и значение, тъй като всички преустройства, изменения и преобразувания се извършват без обществени обсъждания и дебати, без анализ не само на ситуацията и финансовия аспект, но и без анализ на ефекта от тях в дългосрочен и краткосрочен план. Гражданите на Република България стават свидетели на липсата не само на политическа воля за реформи, но и на липсата на желание от страна на политическите партии за постигане на консенсус по отношение на ролята, функциите и дейността на МВР. Дебат за реформите в МВР не само не е провеждан с гражданите, чиито права и свободи трябва да зачита ведомството, но и всички инициативи по този въпрос се неглижират. Към настоящия момент не само не се зачитат основни принципи, въз основа на които се реализира дейността на МВР, но и се създава усещане, че тази тенденция се задълбочава и влошава. От страна на политическото ръководство на МВР не се демонстрира никаква воля и желание за взаимодействие с граждански и юридически лица и за осъществяване на граждански контрол. Дейностите, касаещи обществените консултации са съобразени със  ЗНА, но не съществуват инструменти, които позволяват оказване на граждански контрол върху политиките на МВР и гражданско участие в тяхното формулиране. Представителите на МВР за разлика от много ведомства не демонстрират желание и воля за създаване на обществено-консултативни съвети, което е изключително опасно в ситуация, в която средата за сигурност не само в България, но и в Европа се променя динамично и в която гражданите имат все по-важна роля за превенция и разкриваемост не само на терористични актове, но и на конвенционални престъпления. Подобно изключване на гражданите на Република България от процесите на планиране и реализиране на политики за сигурност и реформи в МВР, ограничаването на правото им на участие в процеса на вземане на решения създава риск не само за тяхната сигурност, но и за националната.  Липсата на политическа воля за реформиране на МВР по „правилен“ начин и неглижирането на правото на гражданите да участват ще доведе до още по-голям отказ и нежелание за сътрудничество с органите на властта и предприемане на индивидуални действия за справяне с проблемите на местно ниво. Това ще доведе до противопоставяне между гражданите и органите на властта, което крие множество рискове не само по отношение на сигурността, превенцията и разкриваемостта, но и по отношение на възможностите за управление на подобни процеси.

Именно поради тези причини е изключително важно МВР да започне да изпълнява една от основните си дейности – информационната и да информира гражданите на Република България за всички планирани дейности не само, чрез средствата за масово осведомяване, но и чрез провеждане на обществени обсъждания и дискусии. Реализирането на подобни дейности не само ще повиши доверието на гражданите в МВР, но и ще създаде условия за сътрудничество на местно, областно и национално ниво. Необходимо е МВР да изготви комуникационна стратегия и да реализира информационна кампания за това какви са ролите и функциите на служителите в МВР, в какви случаи е необходимо гражданите да се обръщат към тях, кои са случаите, в които решаването на даден проблем е в компетенциите на местни институции и най-вече да създаде партньорства с граждански организации, с които заедно да реализират подобна информационна кампания. Именно посредством подобна информационна кампания, може да се проведат обществени обсъждания с гражданите за това какви са основните проблеми в техните населени места, какво смятат за нужно да се промени и по какъв начин биха съдействали на органите на властта в процеса по подобряване на средата за сигурност . Успоредно с това на областно ниво могат да се създадат граждански приемни /ако е необходимо фондация „Общество и сигурност“ може да представи визия за създаване на граждански приемни/ , в които представители на МВР, заедно с представители на общинска и областна администрация и НПО да се срещат с гражданите, с които да обсъждат техните проблеми и да търсят общи решения за тях. В процеса на търсене на решения по конкретни казуси ще се изяснят функциите на различните институции и ще се идентифицират конкретни проблеми и възможни решения. По този начин ще се улесни и работата по другата основна дейност на МВР – превантивната. В резултат на откриването на граждански приемни ще се придобие информация за потенциални рискове и заплахи и ще могат да се предприемат дейности по превенция. Това ще повиши ефективността на работа на МВР, приносът и участието на гражданите ще има реален резултат и ефект и ще се подобри сътрудничеството между тях на местно и областно ниво.

РЕФОРМАТА В МВР: ПРАВИЛНИЯТ ПОДХОД

При планирането на реформи в МВР трябва да се приложи подходът „отдолу-нагоре“. От изключителна важност е представителите на политическото ръководство на МВР и политическите партии да са наясно, че реформата е процес, който изисква не само добро управление, но и добро планиране. Преди започване на планирането на реформи в МВР е необходимо да се установи връзката между различните нива, тъй като структурата е централизирана, но трябва да отговаря на конкретни и специфични потребности на граждани, населяващи различни по своя състав, икономическо и социално развитие територии. Именно това е най-голямото предизвикателство в реформирането на МВР – управлението на връзките между планирането на национално, областно и общинско ниво. Управлението на тези процеси изисква определяне на хора, които да ги администрират. Важно е в процеса на реформиране на МВР да се промени начина на работа – делегиране на определени правомощия на администраторите, създаване на ефективни комуникационни канали между тях и сформиране на екипи на различни нива, които да обменят информация помежду си. Поради спешността на започването на реформи в МВР, но и важността те да се случат бързо и ефективно е необходимо да се създаде екип, в който да участват представители на граждански, синдикални и браншови организации, представители на НС и МВР, който да планира дейностите и механизмите за управление на национално ниво. Подобен екип може да се сформира за период до 3 месеца, като той може да функционира на принципа на работна група към МВР или обществено-консултативен съвет към МС. Участниците в него трябва да докажат не само своя опит, но и наличието на експертиза и визия за реформирането на МВР не само като преструктуриране, но и като ефект и повишаване на качеството на услугата/продукта „гражданска сигурност“. След сформирането на екип на национално ниво е необходимо да се сформират аналогични екипи  на общинско и областно ниво, които да реализират планираните дейности. Именно тези местни екипи ще проведат обществени обсъждания и да идентифицират не само проблемите и решенията, но и да разберат каква е визията на гражданите за МВР. Ресурс, който може да бъде използван са Местните инициативни групи/МИГ/, създадени по подхода „Лидер“ на ОПРСР 2007-2013, в които участват представители на местната власт, бизнеса и структури на гражданското общество. За да се ускори процесът може да се създадат партньорства между служителите в МВР и МИГ, а само в населените места, в които  няма такива групи да се сформират нови екипи. Всички МИГ-ове за изготвяне на своите стратегии за местно развитие са приложили подходът „отдолу-нагоре“ и са провели обществени обсъждания. Те имат ресурси и експертиза, които могат и трябва да се използват при планиране на начина, по който да се реформира МВР. Голяма част от МИГ  реализираха стратегии за местно развитие и имат потенциал и капацитет да изготвят планови и програмни документи, което ще улесни много процеса по обработка и анализ на данните. Там, където има офиси на МИГ може да се договори откриването на граждански приемни, което ще окаже положително въздействие не само върху отношението на гражданите към служителите в МВР, но ще създаде възможности за междуинституционално сътрудничество на местно ниво, което ще повиши ефективността на работа на МВР. Там, където няма функциониращи МИГ-ове, може да се използва капацитета и ресурса на Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ или други неправителствени организации, които имат структури на територията на страната. При започване на сформирането на местни екипи през март-април 2016г. е реалистично до края на месец октомври 2016г. да има обобщени предложения за реформа в МВР, получени в резултат на обществени обсъждания и предложенията от гражданските приемни. В периода октомври 2016 – февруари 2017г. успоредно с изготвянето на дългосрочна стратегия за сигурност и реформа в МВР могат да се проведат национални обсъждания с представители на браншови и граждански организации, изпълнителна и законодателна власт. Успоредно с това, могат да се водят преговори за осигуряване на финансови средства за реформирането на МВР, повишаване на квалификацията или преквалифициране на служителите в МВР и стартиране на програми за социално предприемачество и заетост за излизащите от системата.  По този начин не само ще се постигне обществен и политически консенсус за реформата в МВР, но тя ще има подкрепата и на гражданите, които ще знаят какво предстои и ще могат да осъществяват граждански мониторинг за това доколко планираните дейности се реализират. В последствие сформираните екипи за планиране на реформата в МВР могат да бъдат преструктурирани и да осъществяват граждански контрол и мониторинг върху изпълнението на стратегията за сигурност и реформа в МВР.

Дейността на Министерство на вътрешните работи е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.

Съгласно ЗМВР дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2.зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

3.публичност и отчетност;

4.политически неутралитет;

5.обективност и безпристрастност;

6. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;

7.защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения;

8. взаимодействие с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица;
9. сътрудничество с Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

(2) Върху дейността на МВР се осъществява граждански контрол от предвидените в действащото законодателство органи.

Чл.4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по  повод осъществяване на определените им със закон функции.

Чл. 6. (1) Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности:

1.оперативно-издирвателна;

2.охранителна;

3.разследване на престъпления;

4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации;
5. осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране, чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112(ЕЕН112);

6.информационна;

7.контролна;

8.превантивна;

9.административно наказателна и предоставяне на административни услуги.

За всички, които рискуват здравето и живота си при изпълнение на служебните си задължения – БЛАГОДАРИМ ВИ!

Фотограф: Силва Тонева

В момента се осъществява поредната „реформа“ в МВР.

Преди малко повече от един месец, министър Бъчварова каза, че концепцията за реформа е на компютъра й и ще я представи съвсем скоро.

Това, което се случи не само не беше представяне, но и не беше концепция. Това, което видяхме е публикуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който  е инструмент за постигане на предварително заложени цели.

Какви цели си поставя ръководството на МВР с това поредно изменение не стана ясно. 

Преди малко повече от един месец, министър Бъчварова обяви публично, че реформата в МВР е разработена в „седем насоки, които не са самоцелно много, за да отчетем работа, а защото няма единично решение, което да може да реши проблемите в МВР“. 

Това, което виждаме сега не само не указва седемте насоки и очакваните резултати в цифри и повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“,  но и не става ясно по какъв начин, предвидените в законопроекта изменения могат да решат проблемите в МВР. Не е ясно дали ще реши всичките проблеми или само част от тях? Ако са част, то кои?

Това е поредният законопроект, който не е подложен на обществено обсъждане. Не са представени ефектът и очакваните резултати. Няма срокове. Няма отчетени потребности на гражданите. Няма публичност.

Липсата на обществен дебат и публично обсъждане на планираните промени гарантира, че този законопроект не само няма да е разбран и подкрепен от гражданите, но и за пореден път ще ограничи възможностите за граждански мониторинг и контрол над начина, по който се изразходват средствата в МВР.

През 2015 година, 3168 души са напуснали системата на МВР.

Повече от 2/3 от тях са на оперативни длъжности.

От напусналите системата 1 е на висша ръководна длъжност, 466 на ръководни, 688 на изпълнителски, а 2013 души са на младши изпълнителски длъжности.

444  служители (65%) от общо 688 души на изпълнителски длъжности и 1345 младши изпълнители (67%) от общо 2013  са прекратили правоотношенията си с МВР в периода октомври – декември 2015г.

Броят на напусналите служители се увеличава рязко през последното тримесечие на 2015г., което е в резултат на планираните „реформи“ в Закона за държавния бюджет на Република България, провокирали безпрецедентно обединение и протести на служители в сектор „Сигурност“.

Към настоящият момент за част от вакантните длъжности са обявени конкурси, но поради дългия процес на подбор и подготовка, създаденият дефицит в системата на МВР няма да бъда овладян скоро.

Голяма част от служителите, напуснали системата,  са не само хора, работещи на терен, но и такива, които имат дългогодишен опит. Те нямат възможност да предадат своя опит. Тяхната работа се извършва от колегите им, които стават неколкократно по-натоварени, а в резултат на това и по-неефективни.

В момента се предвижда нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който не планира мерки за овладяване на тази криза, повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“ и превръщане на МВР в ефективна институция – напротив. В новия законопроект се предвижда ограничаване на социални права, вътрешно преструктуриране, създаване на държавно предприятие и превръщането на Пожарна безопасност и защита на населението в Агенция и никой не отговаря на въпросите по какъв начин това ще повиши качеството на работа в МВР и ще направи гражданите по-сигурни.

Ние като граждани и данъкоплатци, не само трябва да се интересуваме от това, което се случва в МВР, но и да участваме активно в процеса на реформиране на ведомството.

Ние, трябва да попитаме дали това са реформите, които ще ни накарат да се чувстваме по-сигурни? ‪#‎реформа‬ ‪#‎мвр‬

Онази нощ бях на работа. В момента, в който вдигнах телефона усетих накъсаното дишане и сподавена болка. Човекът от другата страна на линията се опитваше да овладее емоцията си. Онези 5 секунди, които делят преживеният ужас от поетата отговорност…

Толкова пъти ми се беше случвало. По дишането разпознавах не толкова вида на инцидента, колкото неговата тежест. По сподавената болка и опитите за контрол над гласа успявах да разбера дали има жертви. От първите 3 думи разпознавах дали това е близък на пострадалите или свидетел.

Онази нощ, в която загинаха толкова много хора. Телефоните не спряха да звънят, защото катастрофата беше тежка. Имаше много участници и свидетели. През онази нощ чух много гласове, които няма да забравя, но един се запечата в съзнанието ми. Знаех, че е родител на дете, което беше пострадало. Усетих го по гласа. Родителите, които виждат пострадалите си деца звучат по различен начин. Беше първият обадил се. Опитваше се да бъде спокоен, сериозен, да даде информацията, която ни беше необходима, за да помогнем и изпратим екипите по-бързо. Накрая каза: „Моля ви, спасете я. Тя е само на 5!“. В тези две изречения беше събрана цялата болка на един безсилен родител. Цялата надежда за спасение. Цялата вяра в институциите. Цялата безсмисленост на нещата в ежедневието ни.

Екипите тръгнаха към мястото на катастрофата. Аз се загледах в екрана и за пореден път се замислих за Ния. Тя също е на 5. Аз също съм родител… аз съм майка, която говори с един баща.

Аз свърших работата си.

Изпълних дълга си!

Имах чувството, че мога да направя още нещо. Докато чаках екипите да пристигнат, затворих очи, поех дълбоко въздух се помолих за едно безпомощно дете, чакащо помощта и един родител.

Фондация „Общество и сигурност“ се изправя пред едно ново предизвикателство в проекта „Политиките за равнопоставеност на половете в МВР: какви да бъдат?“

Екипът на Фондацията си поставя за цел не само да развие умения за разпознаване на различни форми на дискриминация и мерките, предвидени от законодателя за превенция и санкциониране на извършителите на подобни престъпления, но и да се изготвят предложения за промяна на начина на обучение на служители в МВР, така че те да познават различните форми на дискриминация и политики за съчетаване на личен и професионален живот. 

Настоящият проект надгражда предишният финансиран от Български фонд за жените, чиито основни изводи  бяха, че няма различие в заплащането на мъжете и жените, но липсват  програми и политики за равнопоставеност на половете и обучение на служителите в МВР за разпознаване и борба с различни форми на дискриминация.

Проектът предвижда провеждане на двудневно обучение на 10 участници в качественото изследване от предходния проект, които ще повишат знанията си за политиките за равнопоставеност на половете и ще изготвят конкретни предложения за обучения и политики за равнопоставеност на половете и съчетаване на личния и професионален живот за служителите в МВР.  

Изготвените предложения ще бъдат обсъдени с политическото и професионалното ръководство на МВР. 

Официалният старт на проект „Политиките за равнопоставеност на половете в МВР: какви да бъдат?“  е на 15 февруари 2016г. 

Смятате ли, че да си полицай, пожарникар и спасител е преди всичко дълг?

Искате ли да промените отношението на гражданите към служителите в МВР?

Вярвате ли, че личният пример е важен?

В такъв случай, Фондация „Общество и сигурност“ търси вас!

Във връзка с реализирането на предстоящи инициативи, Фондацията набира доброволци в различни сфери:

• Изработване и разпространение на информационни материали;
• Реализиране на имиджови кампании;
• Провеждане на срещи с представители на неправителствени и граждански организации;
• Изготвяне на аналитични документи и предложения за промяна на политики;

За нас е важно да покажем истината за МВР и хората, които работят в тази институция, но за да го направим по правилният начин имаме нужда от вас.

Ако имате желание да бъдете доброволец на Фондация „Общество и сигурност“, моля изпратете ни Вашата контактна информация и сфери, в които бихте желали да участвате на имейл: ssf@ssf-bg.eu до 29 февруари 2016г.

Фондация „Общество и сигурност“ е една от малкото граждански организации в България, която поставя като приоритет за своята дейност именно подобряването на услугата „гражданска сигурност“, което е неразривно свързано с подобряването на работата и условията на труд в системата на МВР. Във връзка с направеното от министър Бъчварова изказване по време на пресконференция в Министерски съвет на 13.01.2016 г. се чувстваме задължени да изразим официално становище.

Г-жо Бъчварова, на пресконференцията от 13.01.2016 год. вие заявихте, цитираме:

„Затова всеки един по-нататъшен опит по този начин да се критикува МВР – с обиди, нелепи твърдения, невярна информация – типично ченгеджийски номера, ще тълкувам като посегателство срещу обществената и националната сигурност.“

Молим Ви да поясните към коя точка от чл. 4 на Закона за ДАНС отнасяте критиките към МВР. Напълно права сте, че „обиди, нелепи твърдения, невярна информация“ не могат да послужат за конструктивен обществен диалог по темата, но единствено съдът може да класифицира критиките по отношение на МВР като такива. Вие нямате законовото право за това. В този ред на мисли, изразената от Вас позиция може да бъде възприета като ограничаваща свободата на словото, която е защитена от чл. 39 от Конституцията на Република България. Могат или не могат представители на медиите да критикуват МВР? Могат или не могат граждански организации да критикуват работата на министерството?

В друга част от своето изказване Вие заявихте:

„Реформите са на моя компютър. Как можеш да коментираш нещо, което не си видял“. Идва логичният въпрос, защо реформите си стоят на Вашия компютър, а не са поставени за обществено обсъждане? На организираната от нас кръгла маса на 18 декември 2015, ние призовахме към реформа, която да вземе под внимание интересите на граждани и служители в министерството. Към повече прозрачност в управлението на над 1 млрд. лева, които са пари на данъкоплатците. Реформа в министерството може да се извърши единствено с широка обществена подкрепа и очевидни действия в интерес на гражданите. Нима не подкрепяте това мнение, г-жо Бъчварова?

Няма да насочваме излишно внимание към други части от Вашето изказване, които са не по-малко спорни и неотговарящи на законовите рамки на Вашата длъжност. Ще направим забележка, че „приоритетни групи“ за МВР не може да има, тъй като това би противоречало на чл. 6 от Конституцията на Република България.

Фондация „Общество и сигурност“ не приема идеята за еднолични решения, които засягат цялата българска общественост. Ние открито се противопоставяме на всякакъв опит за ограничаване свободата на словото и реформи в МВР, които не са заложени на базата на детайлно проучване в министерството и след обществен дебат по въпроса.

И ние казваме „Стига вече“! Стига вече парцелирани реформи. Стига вече икономии, които запълват бюджета за следващите 12 месеца без дългосрочна визия. Стига вече реформиране без да има поне елемантарна форма на анализ в самото министерство. Фондация „Общество и сигурност“ призовава към прозрачност и би подкрепила всяка Ваша инициатива в тази посока, но нито една реформа, която не е съобразена с нуждите на граждани и служители не може да получи нашата подкрепа.