В епизод №4 от нашата поредица „Цената на сигурността“ говорим за проблемите с управлението и разпределението на бюджета на МВР. Зададохме поредица от въпроси на нашите експерти във връзка с непрестанните проблеми, хроничния недостиг на финансиране и необходимостта от прозрачност при управление на средствата. Отговорите са откровено притеснителни, но ние вярваме, че общественият дебат по въпроса е стъпка в правилната посока.

Експертите посочиха редица груби нарушения и проблеми при управлението на бюджета на Министерството. Нито един от изброените проблеми не е неразрешим, но е необходима политическа воля и желание за прозрачно управление. За да чуете пълния им анализ, можете да гледате видео. По-долу очертаваме някои от основните проблеми по отношение на бюджета, които те посочиха, а именно:

• Парадоксът с бюджета

Може би най-парадоксалният момент по отношение на бюджета е свързан с рязкото разминаване между публично достъпна информация и реалните условия в системата. За МВР се носят най-различни митове и легенди. Мнозина посочват, че именно то е министерството с най-голям бюджет, но в същото време заплатите на служителите на терен почти не са били повишавани. Освен това, броят на същите е намален значително – с над 20 000 служители. В задачата се пита: Къде отиват парите?

• Разходите за заплати

Следващият мит за МВР е свързан с начина, по който се изразходват средствата. Истина е, че основната част от бюджета е за заплати. Това обаче не са прословутите „20 заплати“, за които всички говорят, а за заплащане на труда на служители, които към момента работят във ведомството. При сериозното намаляване на работещите на терен в последните години, практическата липса на увеличение на заплатите в министерството и непрестанното увеличение на бюджета е редно да се зададе въпросът – Защо МВР продължава да страда от липса на средства? Отговорът е пряко свързан с начина, по който същите са управлявани.

• Липса на прозрачност

Под претекста, че би било заплаха за сигурността в страната, управляващите МВР отказват да разкрият детайлна информация за това как се изразходват над 1 млрд. лева пари на данъкоплатците всяка година. Това е двустранен проблем. От една страна прави контрола над разходването на държавни средства практически невъзможен, а от друга настройва антагонистично широката общественост към институцията, от което страдат най-много униформените служители, които се срещат с хората ежедневно.

• Проблемът с осигуровките в МВР

Осигурителните вноски на служителите се увеличават без ясна причина. Това води до по-висок разход за министерството, което допълнително задълбочава кризата в сектора. Пряко свързан с това е и проблемът с хроничното „дофинансиране“ на ведомството в края на всяка година. В повечето случаи, отпуснатите допълнителни средства в края на годината не се разпределят по пера, а биват пренасочвани направо към НОИ. Публична тайна е, че НОИ има значителни проблеми с финансирането, но необходимо ли е дупките в техния бюджет да бъдат запълвани за сметка на МВР?

• Извънредният труд

Още един ясен сигнал за липсата на стратегическа визия при управлението на бюджета са разходите за заплащане на извънреден труд на служителите. Оставяйки настрана аргументите за ефективност на работата и коефициент на полезно действие, чисто финансово, не е добро решение да се възлага извънреден труд. Позицията е още по-валидна като се вземе под внимание количеството допълнително натоварване на служителите. За един час извънреден труд, един човек получава 1 ½ от нормалната ставка. На 2000 човека им се заплаща като за 3000 човека. Не е ли по-резонно да се увеличи броя на служителите на терен, вместо да се заплаща извънреден труд и да се пренатоварват работещите?