Първо режем, после анализираме какво да режем или как изглежда бюджет 2027 по отношение на обществения ред и вътрешната сигурност на България?

Първо режем, после анализираме какво да режем или как изглежда бюджет 2027 по отношение на обществения ред и вътрешната сигурност на България?

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Фондация „Общество и сигурност“ е организация в обществена полза. От 2015 г.  изследваме личното усещане за сигурност на гражданите, доверието им в институциите и условията, при които работят служителите в сектор „Сигурност“. С настоящото становище изразяваме позицията си по проекта на бюджет на Министерството на вътрешните работи за 2027 г.[1].

  1. Общи бележки

Проектът не съдържа реформа на МВР. Предлага се замразяване на възнагражденията и намаляване с до 10 на сто на разходите за персонал от 1 януари 2027 г., без функционален анализ и без цели, по които резултатът да бъде оценен. Мярката идва няколко месеца преди срока, който самото правителство си е поставило за анализ и оптимизация на структурата на министерството.

Хоризонталното съкращаване ще задълбочи диспропорциите, които вече съществуват. Незаетите длъжности са концентрирани в изпълнителския състав и в структурите с най-голяма натовареност, а не в администрацията. Едновременно с това чл. 113, ал. 2 и 3 ограничават срещите, обученията и координацията извън служебните сгради, а подробни данни за заетостта и разходите в МВР на практика се получават само по реда на Закона за достъп до обществена информация. Министерството се затваря допълнително в момент, в който рисковете за сигурността нарастват и политиките за сигурност се променят.

Не възразяваме срещу бюджетната дисциплина, нито срещу спирането на разходите за тържества по чл. 113, ал. 1. Възразяваме срещу механичното намаляване на разходите за персонал в МВР и срещу ал. 2 и 3 на чл. 113.

 

  1. Структурата на бюджета на МВР

От общо 2,105 млрд. евро за МВР около 1,963 млрд. евро са разходи за персонал. Това са 93 на сто. За първи път от години бюджетът на министерството е намален номинално, с 10,4 млн. евро спрямо 2026 г.[2]. За издръжка, техника, обучение, превенция и инвестиции остават около 140 млн. евро. Сигурността е услуга, която се осъществява от хора, денонощно и на терен. Затова при всяко бюджетно ограничение първи и най-силно засегнати са служителите.

Според правителството между 2023 и 2025 г. разходите за МВР са нараснали със 76 на сто, или с 863 млн. евро[3]. Този ръст до голяма степен компенсира дългогодишно изоставане на възнагражденията в сектора, което признава и самото министерство[4]. Той не е излишък, който може да бъде отнет без последици за кадровото осигуряване.

Самото перо „персонал“ не показва колко получават служителите. По данни, получени от Фондацията по ЗДОИ, за 2025 г. публично се съобщават 3,8 млрд. лв. „за заплати“, докато реално изплатените възнаграждения са 1,904 млрд. лв., от които 1,545 млрд. лв. за служителите по ЗМВР[5]. Разликата включва осигурителните вноски на работодателя, които за служителите по ЗМВР са 74 на сто, и други плащания. Сумата от 3,8 млрд. лв. съответства на около 1,94 млрд. евро, т.е. почти колкото перото за 2027 г. Общественият дебат за „високите заплати“ в МВР се води с цифра, която е приблизително два пъти по-голяма от изплащаните възнаграждения.

Молим вносителя да посочи каква част от 1,963 млрд. евро са възнаграждения, каква част осигурителни вноски и каква част обезщетения и други плащания.

 

III. Бюджетът изпреварва програмата на самото правителство

Програмата за управление на Република България 2026-2030 г. в Раздел 8, Приоритет 8.1 поставя за цел професионален, деполитизиран и отчетен МВР[6]. Предвидени са функционален анализ и оптимизация на звената с дублиращи функции със срок юни 2027 г., изменения в ЗМВР за премахване на дублиращите функции със същия срок, анкети за повишаване на общественото доверие и обучение на служителите.

Мярка по програмата Срок Какво предвижда проектобюджетът
Функционален анализ и оптимизация на звената с дублиращи функции юни 2027 г. Намаляване на разходите за персонал с до 10% още от 1 януари 2027 г.
Изменения в ЗМВР за премахване на дублиращите функции юни 2027 г. Свиване на ресурса, преди да е ясно кои функции отпадат
Анкети за повишаване на доверието към МВР юни 2027 г. Ограничаване на срещите с граждани и организации (чл. 113)
Обучение и професионална подготовка без срок Ограничаване на обученията извън служебните сгради (чл. 113)

 

Програмата добавя и нови способности: интегрирани системи за наблюдение на границата, изкуствен интелект в дейността на МВР, авиационно звено, парамедици в структурите на пожарната безопасност и национален координационен център за управление при бедствия. Всички те изискват подготвени хора. От проектобюджета не става ясно с какви средства и с какви кадри ще бъдат изпълнени.

Последователността е обърната. Съкращението се прави сега, а анализът, който трябва да покаже какво и къде да се съкрати, ще бъде готов по-късно. Структурата остава същата, а ресурсът се намалява равномерно. Това е счетоводна икономия, която не подготвя реформата, а я затруднява, защото след нея всяка реална оптимизация ще започне от по-слаб кадрови капацитет.

  1. Доводът „получихте миналата година“ не издържа

Официалният мотив за замразяването е, че възнагражденията в силовите структури бяха увеличени наскоро, за да се компенсира изоставане от предходните години[7]. Смятаме този мотив за несъстоятелен по следните съображения.

  1. Компенсацията не е аванс. Щом увеличението е върнало заплатите до нивото, от което са изостанали, то не е създало резерв за следващите години. При заложена в бюджета средна инфлация от 4 на сто[8],[9] замразяването означава реален спад на доходите и ново изоставане, т.е. точно проблемът, който увеличението трябваше да реши.
  2. Увеличението беше корекция, а не привилегия. Години наред служителите в МВР работеха с изоставащи възнаграждения и с натрупан извънреден труд. Повишението от последните години само ги доближи до пазарното равнище. Отнемането му сега чрез замразяване и намаляване на разходите за персонал връща системата към положението, което доведе до протестите на служителите през 2020 г.[10].
  3. Логиката се прилага само към един сектор. Останалите бюджетни организации получават 5 на сто, а учителите 7,5 на сто[11], макар че и те са получавали увеличения в предходните години. Един и същи довод не може да важи само за една професия.
  4. Пазарът на труда не помни миналата година. Кандидатът за работа в МВР сравнява бъдещото си възнаграждение с това в частната охрана, логистиката или в чужбина, а не с ръста отпреди година. При 4 602 незаети длъжности и 620 напуснали само за четири месеца (раздел V) замразяването е сигнал към най-подготвените служители да търсят друга работа.
  5. Голямата сума не е заплата. Ръстът на разходите включва осигурителни вноски, обезщетения и други плащания (раздел II). Голяма част от това, което се представя като „получено“ от служителите, не достига до тях.
  6. От МВР се очаква повече при по-малко. МВР поема контрола на пътя и новите задачи по програмата на правителството. Нови задачи при замразени възнаграждения и по-малко хора означават по-висока натовареност и по-ниска цена на труда.
  7. Службата е свързана с риск за живота и здравето и с ограничения на правата. По данни на МВР пострадалите при изпълнение на служебните задължения служители с леки, средни и тежки телесни повреди са 327 през 2024 г., 486 през 2025 г. и 69 само за първите четири месеца на 2026 г. За една година броят им се е увеличил с почти 50 на сто. През 2025 г. и през първите четири месеца на 2026 г. МВР отчита по един загинал при изпълнение на служебните задължения[12]. Отделно от тях през 2025 г. правоотношенията на 79 служители на МВР са прекратени поради смърт, от които 53 държавни служители по ЗМВР[13]. Тези данни заслужават самостоятелен анализ, включително на връзката им с натовареността и здравето на служителите. За сравнение, случаите на превишаване на правомощията от служители на МВР, включително неправомерно използване на помощни средства срещу граждани, са 20 през 2024 г., 11 през 2025 г. и 4 за първите четири месеца на 2026 г.[14]. Служителите по ЗМВР работят на смени, денонощно и в почивни дни, не могат да членуват в политически партии и да осъществяват политическа дейност, имат ограничения за друга дейност и могат да членуват само в синдикати на служители от МВР, които нямат право да се присъединяват към национални синдикални организации[15]. Възнаграждението е и компенсация за тези рискове и ограничения.
  8. Възнаграждението е основният инструмент за набиране и задържане на кадри. При 4 602 незаети длъжности и силна конкуренция от частния сектор недостигът без конкурентно заплащане ще расте, а с него и натовареността на останалите служители.
  9. Недостигът вече се плаща, но с извънреден труд. Само за първите четири месеца на 2026 г. в МВР са начислени 1 454 754 часа извънреден труд на стойност 17 743 802 евро без осигурителните вноски и данъците[16]. Това се равнява приблизително на работата на 2 100 – 2 200 служители на пълно работно време. Държавата не спестява от незаетите длъжности, а прехвърля тежестта им върху работещите служители, които работят повече за същото възнаграждение.

Не за първи път служителите на МВР са поставени в неравностойно положение. През август 2020 г. правителството с поредица от постановления осигури средства за увеличаване с до 30 на сто на заплатите на служителите на първа линия в борбата с COVID-19 в редица администрации, сред които социалните служби, бюрата по труда, Инспекцията по труда, системата на здравеопазването, митниците, регионалните инспекции по околната среда и водите, басейновите дирекции, ДНСК и Комисията за защита на потребителите[17]. Мотивът беше, че служителите им работят на терен и в пряк контакт с хора. Служителите на МВР, които проверяваха спазването на карантината от поставените под задължителна изолация лица и денонощно бяха на контролно-пропускателните пунктове около населените места, не получиха увеличение на заплатите. За МВР бяха осигурени само 29 млн. лв. за заплащане на положения извънреден труд[18],[19]. Те поеха пряк риск за здравето си и за здравето на своите семейства, но работата им не беше призната с по-високо възнаграждение. През есента на 2020 г. полицейски синдикат обяви национален протест с искане за увеличение на заплатите с 20 на сто през 2021 г. именно защото полицията е на първа линия в борбата с епидемията[20]. Сега същата логика се повтаря: служителите в сектор „Сигурност“ отново са изключени от увеличението, което получават останалите бюджетни организации.

Синдикатите в МВР вече обявиха готовност за предприемане на синдикални действия[21]. Възнаграждението в сектор „Сигурност“ трябва да се определя по предвидими правила, които отчитат риска, натовареността и кадровия дефицит, а не според това какво е било дадено предходната година.

  1. Диспропорции в натовареността и заетостта

Министърът на вътрешните работи заяви, че служители с полицейски функции няма да бъдат съкращавани[22]. Тогава намалението ще се постигне главно чрез заличаване на незаети щатни бройки и чрез естествено напускане без назначаване на нови служители. Точно в това е опасността.

Незаетите щатни бройки не са излишък, а липса на хора. Към 30 април 2026 г. в МВР има 4 602 незаети длъжности, като 92,8 на сто от тях са по ЗМВР, а близо 60 на сто са за изпълнителски персонал: полицаи, пожарникари и служители на Гранична полиция[23]. Длъжностите за обслужващ персонал са почти изцяло заети, незаети са едва 227, или 3 на сто[24].

Недостигът е разпределен неравномерно[25]:

Структура Незаети длъжности Бележка
ОДМВР Разград 16,7% най-висок дял сред областните дирекции
ОДМВР Хасково 15,3%  
СДВР 15,1% (646 от 3 638) за четири месеца са назначени 33 души, от които 4 полицаи
Варна, Бургас, Добрич, Видин, Монтана 12–14%  
ГД „Гранична полиция“ 1 003 бройки назначени 389
ОДМВР Кюстендил / Пазарджик 5,3% / 5,5% най-нисък дял

 

Разликата между най-добре и най-слабо обезпечените дирекции е трикратна. Най-голям е недостигът в столицата и по Черноморието, където има най-много жители, туристи и сигнали и където пазарът на труда най-силно привлича хора. Институтът за пазарна икономика също установява най-висока натовареност на полицаите във Враца, Варна и столицата[26].

Реалният оперативен капацитет е по-малък от броя на заетите длъжности. В системата работят около 7 000 служители, които имат право на пенсия, и около 4 000 с намалена работоспособност по решения на ТЕЛК. За периода януари – април 2026 г. са назначени 701 души, а са напуснали 620. Структурата на движението е по-тревожна от общите числа. Сред държавните служители с висше образование, заемащи ръководни и изпълнителски длъжности, са назначени 22, а са напуснали 127. Системата губи най-квалифицираните си служители и ги замества основно с младши изпълнителски кадри със средно образование[27]. През цялата 2025 г. по собствено желание са напуснали 583 служители. Най-много са от СДВР (73), Гранична полиция (70), ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ (58), ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ (42) и ОДМВР Варна (32), т.е. точно от структурите с най-голям недостиг и натовареност. Още 392 служители са освободени поради навършване на пределна възраст[28]. При замразени възнаграждения това крехко равновесие ще бъде нарушено, като първи ще напуснат служителите от най-натоварените структури, където има алтернативна заетост.

Последиците от механичното съкращаване са предвидими. Ако незаетите бройки се заличат в сегашното им разпределение, най-много ще загубят СДВР, Гранична полиция и черноморските дирекции. Сегашният дефицит ще стане постоянен, натовареността на останалите служители ще расте, а администрацията, която е почти изцяло заета, ще остане незасегната. Практиката от 2009–2012 г., когато бяха съкратени много незаети изпълнителски длъжности, доведе именно до хроничен кадров дефицит в част от регионите[29].

Едновременно с това МВР поема контрола на пътя, включително функции на ИА „Автомобилна администрация“ и „БГ ТОЛ“, за което по плана за действие са необходими около 400 нови щатни бройки[30]. Нито мотивите, нито публичните изявления показват кои длъжности се дублират, къде има излишък и къде критична липса. Без такъв анализ намалението с до 10 на сто не е реформа, а отлагане на реформата.

  1. По чл. 113 (чл. 114 по ЗДБРБ за 2026 г.)

Разпоредбата е в сила от 31 юли 2026 г. като чл. 114 от Закона за държавния бюджет за 2026 г.[31] и се възпроизвежда като чл. 113 в проекта за 2027 г. Ал. 1 спира разходите за празнични, развлекателни и спортни прояви и срещу нея не възразяваме. Ал. 2 изисква работните срещи, съвещанията, семинарите и обученията да се провеждат само в административни сгради, с ограничен брой изключения. Ал. 3 изисква всички междуведомствени и вътрешни срещи извън тези случаи да се провеждат единствено онлайн.

Подкрепяме становището на Българския център за нестопанско право[32]. Ал. 2 и 3 уреждат мястото и формата на срещите, а не разход, и излизат извън предмета на бюджетния закон по чл. 81 от Закона за публичните финанси. Понятията в тях не са определени, а новото изключение, когато ограничението „възпрепятства нормативно установени функции“, оставя преценката на ръководителите без критерии и без указания. При съмнение ръководителите избират най-ограничителното тълкуване.

Тук е мястото да напомним и практиката на Конституционния съд. С Решение № 1 от 4 февруари 2020 г., постановено по искане на народни представители срещу разпоредби от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г., шестима конституционни съдии приемат, че изключението по § 1а от Закона за нормативните актове се отнася само за бюджетните закони per se и като изключение трябва да се тълкува стриктно[33]. Когато с бюджетния закон се изменят други закони, включително чрез преходните и заключителните му разпоредби, тези промени трябва на общо основание да бъдат предварително оценени и обсъдени. Липсата на оценка на въздействието и на обществени консултации за тях съдиите определят като нарушение на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Искането тогава е отхвърлено, тъй като нито едно от двете становища не събира изискуемите седем гласа, но мотивите на половината от състава остават ясен ориентир за законодателя. С Решение № 17 от 20 октомври 2026 г. Съдът потвърди и критерия, че в бюджетния закон могат да се включват само правила, пряко свързани с приходите и разходите за съответната година[34].

Следователно всички изменения на ЗМВР и на други закони, включени в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, включително тези, които засягат механизмите за определяне на възнагражденията в сектор „Сигурност“, трябва да бъдат внесени с отделен законопроект, с оценка на въздействието и обществени консултации. Същото се отнася и за правила като ал. 2 и 3 на чл. 113, които уреждат организацията на работа, а не разход.

За сектор „Сигурност“ последиците от ал. 2 и 3 са особено тежки:

  1. Оперативните съвещания не могат да бъдат само онлайн. Срещите по опазване на обществения ред, специализираните полицейски операции и управлението при бедствия често засягат класифицирана информация и лични данни. Задължителният онлайн формат създава риск за сигурността на информацията.
  2. Междуинституционалните механизми се затрудняват. Полицията участва в координационния механизъм за закрила на детето, в защитата от домашно насилие, в местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и в общинските съвети за сигурност. Тези срещи по правило се провеждат в общини, училища и социални услуги, т.е. извън сградите на МВР.
  3. Работата в общността се ограничава. Срещите на районните инспектори с граждани в читалища и кметства, беседите в училищата и кампаниите срещу измамите с възрастни хора са именно мерките, които са нужни при спадащо доверие.
  4. Съвместните обучения с граждански организации отпадат. Обученията на полицаи за работа с пострадали от домашно насилие, с деца и с уязвими групи често се финансират от донори и се провеждат от неправителствени организации. Те са безплатни за администрацията и забраната не спестява средства, а води до загуба на квалификация.
  5. Прилагането ще бъде различно в отделните структури. В министерство с 27 областни дирекции, Столична дирекция на вътрешните работи и няколко национални структури липсата на критерии означава различни правила в различните области.

Икономията от ал. 2 и 3 не е обоснована публично, а цената им за превенцията, координацията и доверието е значително по-висока.

VII. Рискът в глобален план и затварянето на министерството

Бюджетът на МВР се изготвя така, сякаш средата за сигурност е непроменена. Тя не е. Войните в Украйна и в Близкия изток, натискът върху външната граница на ЕС, хибридните атаки, дезинформацията и киберпрестъпността засягат пряко работата на МВР.

Гражданите усещат тази промяна. В националното изследване на Фондацията от началото на 2026 г. 54,1 на сто посочват, че вътрешните и външните рискове са еднакво опасни. Когато трябва да изберат, 21,4 на сто определят вътрешните заплахи като по-опасни, а 15,5 на сто външните[35]. Изследването е проведено преди военната операция на САЩ и Израел срещу Иран. Фондацията вече посочи, че България продължава да живее в стратегически вакуум по отношение на сигурността: без актуални стратегии, без ясни протоколи за реагиране при кризи и без система за ранно предупреждение, която достига до всички автоматично[36].

Политиките за сигурност в Европа се променят. Сигурността все по-малко се свежда до охрана на обществения ред и все повече зависи от устойчивостта на критичната инфраструктура, противодействието на хибридни заплахи, кибер- и финансовите разследвания, управлението при кризи и подготовката на населението. Програмата на правителството отразява тази промяна: правила за устойчивост на критичните субекти по Директива (ЕС) 2022/2557, прилагане на Регламент (ЕС) 2021/784 за терористичното съдържание онлайн, рамка за управление при кризи и обучение на населението[37]. Тези политики изискват повече междуведомствена координация, повече обучение и по-тясна връзка с гражданите и местните власти.

Проектобюджетът прави обратното. Той намалява ресурса за хора, ограничава присъствените срещи и обученията и не предвижда средства за нови способности. МВР се затваря още повече. Подробните данни за заетостта и разходите не се публикуват редовно и на практика се получават по ЗДОИ, а при отказ остава съдебният ред[38]. Единственият инструмент за обратна връзка с обществото в програмата са анкетите. Чл. 113 ограничава срещите с граждани и организации, а промени в специални закони се приемат чрез бюджетния закон без обществени консултации. При спадащо доверие и нарастващи рискове това е погрешна посока. Затвореното министерство разчита по-малко на гражданите, получава по-малко информация от тях и реагира по-бавно при криза.

VIII. Бюджет без стратегия. Какво показват изследванията на Фондацията

В България няма действаща стратегия за обществения ред и вътрешната сигурност. Програмата за обществен ред 2026–2030 г. няма начални и целеви стойности, не съдържа мерки за възрастните хора и за отдалечените населени места и третира превенцията като задача само на полицията[39]. При такива условия ефектът от намаляването на разходите не може да бъде оценен. Единственият систематичен източник на данни за това как гражданите възприемат сигурността и работата на МВР от 2015 г. насам са изследванията на Фондацията.

Първите две изследвания, от 2015 и 2016 г., са онлайн анкети сред икономически и граждански активни хора, представители на местната власт и служители на МВР и не са представителни за населението[40]. Изследванията от 2022 и 2026 г. са националнопредставителни[41],[42], а това от 2024 г. е също национално представително изследване, чиито резултати Фондацията предостави на всички парламентарни партии и публикува през октомври 2024 г.[43]. Затова тенденцията следва да се чете в рамките на сходна методика.

Година Метод и извадка Чувстват се сигурни Чувстват се несигурни
2015 онлайн анкета, 468 души 16,8% 73,8%
2016 онлайн анкета, 454 души 15% 71%
2022 представително, пряко лично интервю, 1 004 души 52,4% 33,6%
2024 национално изследване 45,1% 46,1%
2026 представително, агенция ЕСТАТ 48,8% 39,7%

 

Между 2022 и 2024 г. делът на несигурните расте с 12,5 процентни пункта. През 2026 г. има частично възстановяване, но усещането за сигурност не се връща трайно на нивото от 2022 г.[44]. Най-несигурни са жените, възрастните, жителите на малките населени места и хората с ниски доходи и основно образование[45]. 54,1 на сто оценяват вътрешните и външните рискове като еднакво опасни.

Спад има и в оценките за работата на МВР[46],[47]:

Показател 2022 г. 2024 г.
МВР гарантира правовия ред 77,6% 57,8%
Полицията ще реагира бързо 47,7% 32,3%
МВР се справя ефективно с измамите 40,2% 27,4%
МВР работи по-ефективно, отколкото преди 10 години 27,4% 20,2%
Подкрепят увеличаване на бюджета на МВР 43,5% 51,7%

 

Последният ред е важен за настоящото обсъждане. Мнозинството от гражданите подкрепя повече средства за МВР, а не по-малко. Гражданите очакват по-бърза реакция, по-добро разкриване на престъпленията и реална превенция. Още през 2016 г. 71,8 на сто посочват като основна нужда по-бързата и по-добра работа на МВР, съда и прокуратурата, а 70,5 на сто искат цялостна промяна на институциите с реална превенция[48]. През 2024 г. 40,1 на сто свързват сигурността с ефективното разкриване на престъпленията, а 54,7 на сто с адекватното наказване на извършителите[49]. Тези очаквания не могат да бъдат изпълнени с по-малко хора и със замразени възнаграждения.

Препоръките на Фондацията от 2024 г. остават актуални: дългосрочна стратегия за обществения ред, основана на нуждите на гражданите, конкретни мерки за възстановяване на доверието чрез прозрачност и отчетност и промени в структурата и работата на МВР[50]. Нито една от тях не е отразена в проектобюджета.

  1. Участие на гражданите в планирането на политиките за сигурност

Гражданите искат да участват в планирането на мерките за сигурност и този дял расте. През 2015 г. над 30 на сто подкрепят участие на гражданите в изготвянето на стратегическите документи и в обществени съвети за наблюдение на политиките за сигурност[51]. През 2022 г. 65,8 на сто отговарят, че гражданите трябва да участват в планирането на мерките за личната им сигурност, а 16,4 на сто са против[52]. През 2024 г. така мислят седем от всеки десет души[53].

Желанието за участие е най-силно сред младите хора, хората с висше образование и с по-високи доходи[54]. Това са и групите, които най-критично оценяват работата на МВР. Критичните граждани не се оттеглят, а искат да участват. Това е ресурс, който държавата не използва.

Проблемът не е нов. През 2015 г. Фондацията проведе регионални форуми с 78 участници, сред които представители на местната власт, в Плевен, Смолян, Варна, Бургас, Пловдив и Казанлък[55]. Изводите бяха, че местните и областните планове за сигурност са формални, липсва подход „отдолу нагоре“, успешните партньорства се дължат на инициативата на отделни хора, а не на политика, и няма нормативна рамка за сътрудничество между областните дирекции на МВР, общините и гражданските организации. Средствата за превенция са ограничени, а достъпът до информация е затруднен.

Десет години по-късно тези изводи са валидни. Програмата на правителството предвижда като единствена форма на обратна връзка с обществото анкети за повишаване на доверието към МВР[56]. Програмата за обществен ред не предвижда изследвания на нуждите на пострадалите от престъпления и формална роля за гражданите[57]. Чл. 113 ограничава срещите с граждани и организации, а бюджетът и промените в специални закони чрез него минават без обществени консултации. Гражданинът остава получател на услугата „сигурност“, а не участник в нейното планиране.

Това противоречи и на приетите стандарти. Законът за нормативните актове изисква обществени консултации с гражданите и юридическите лица при изработването на нормативни актове (чл. 26, ал. 2). Европейският кодекс за полицейска етика изисква полицията да бъде организирана така, че да насърчава добрите отношения и сътрудничеството с обществото, местните общности и неправителствените организации[58]. Комитетът на министрите на Съвета на Европа изрично посочва мерките за икономии сред причините за свиването на гражданското пространство[59], а Европейската комисия призовава държавите членки да осигурят благоприятна среда за участието на гражданските организации в публичните политики[60].

Участието на гражданите не изисква значителни средства. Необходими са правила, зала в общината или читалището и време на служителите, т.е. точно това, което чл. 113 ограничава. Предлагаме следните форми:

  1. Обществен съвет към министъра на вътрешните работи с участието на граждански организации, академичната общност, синдикатите и местната власт. Съветът да бъде консултиран по проекта на бюджет на МВР, по функционалния анализ и по стратегическите документи. Тази препоръка Фондацията отправи още през 2022 г.[61].
  2. Местни съвети за сигурност с участието на областната дирекция на МВР, общината, училищата, социалните услуги и гражданите. Годишните им планове да се публикуват и обсъждат публично.
  3. Публична консултация на функционалния анализ на МВР преди приемането на решения за структурата и числеността.
  4. Националнопредставително изследване на виктимизацията и усещането за сигурност на всеки две години, с публични данни по области и тип населено място.
  5. Публичен годишен отчет на МВР с показатели за резултат, който да се обсъжда в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с участието на граждански организации.
  6. Възможност за подаване на предложения онлайн и мотивиран отговор при неприемането им.

 

  1. Конкретни предложения

По намаляването на разходите за персонал в МВР. Предлагаме намаляването с до 10 на сто да не се прилага до приключването на функционалния анализ, предвиден в програмата на правителството за юни 2027 г. Ако разпоредбата бъде запазена, предлагаме да се допълни със следния текст:

„Намаляването на разходите за персонал в системата на Министерството на вътрешните работи се извършва въз основа на функционален анализ, утвърден от министъра на вътрешните работи и публикуван на интернет страницата на министерството. Намаляването не засяга заетите и незаетите длъжности за изпълнителски служители в районните управления, в структурите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и в районните служби „Пожарна безопасност и защита на населението“.“

Функционалният анализ следва да установи кои длъжности се дублират по вертикала и по хоризонтала, къде има излишък и къде критична липса. Той трябва да използва единни критерии за натовареност: население и територия, регистрирани престъпления и сигнали на един служител, време за реагиране и сезонна натовареност.

По прозрачността.

  1. В бюджета и в отчетите на МВР да се посочват отделно възнагражденията, осигурителните вноски на работодателя и обезщетенията.
  2. МВР да публикува на всяко тримесечие щатната и фактическата численост по структури и категории длъжности, включително по районни управления, както и данни за назначените и напусналите служители.

По възнагражденията.

  1. Да се приеме предвидим механизъм за определяне на възнагражденията от 2028 г., който да замени преустановената индексация.
  2. При възможност за увеличение приоритет да получат изпълнителските служители в структурите с най-висока вакантност и натовареност.
  3. Извънредният труд да се отчита и заплаща изцяло, докато незаетите длъжности се покриват от останалите служители. Средствата, които сега отиват за извънреден труд (17,7 млн. евро само за четири месеца на 2026 г.), да бъдат анализирани като ресурс за попълване на незаетите длъжности.

По чл. 113 (чл. 114 по ЗДБРБ за 2026 г.). Подкрепяме отпадането на ал. 2 и 3 или приемането на редакцията, предложена от Българския център за нестопанско право, която ограничава само разхода за зали, настаняване и кетъринг и не засяга събития, организирани от трети лица. Ако текстът бъде запазен, предлагаме нова ал. 4:

„(4) Ограниченията по ал. 2 и 3 не се прилагат за: 1. съвещания и срещи, свързани с опазването на обществения ред, противодействието на престъпността, защитата при бедствия и управлението при кризи, както и такива, на които се обработва класифицирана информация или чувствителни лични данни; 2. срещи и обучения по координационните механизми за закрила на детето и за защита от домашно насилие; 3. срещи с граждани, органи на местното самоуправление и граждански организации по въпроси на превенцията и опазването на обществения ред.“

По процедурата. Предлагаме всички изменения на ЗМВР и на други закони, включени в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, да отпаднат и да бъдат внесени с отделни законопроекти, с оценка на въздействието и обществени консултации.

По участието на гражданите. Предлагаме създаването на обществен съвет към министъра на вътрешните работи и на местни съвети за сигурност, както и публична консултация на функционалния анализ на МВР, при условията, описани в раздел IX.

По стратегията.

  1. Да се приеме национална стратегия за обществения ред и сигурността с бюджет, срокове, начални и целеви стойности и ежегоден публичен отчет.
  2. На всеки две години да се провежда националнопредставително изследване на виктимизацията и усещането за сигурност, а резултатите да се използват при разпределението на ресурсите.
  3. Програмният бюджет на МВР да съдържа показатели за резултат: време за реагиране, разкриваемост и обществено доверие.

Фондация „Общество и сигурност“ е готова да предостави данните, на които се основава становището, и да участва в обсъждането в комисиите.

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

……………………………………

РАДОСТИНА ЯКИМОВА

ДИРЕКТОР НА ФОНДАЦИЯ „ОБЩЕСТВО И

[1]Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2027 г., сигн. 52-602-01-71: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/167645

[2]Капитал, 06.11.2026 г., „Бюджет 2027: Леко свиване на разходите и нови социални придобивки“: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/danaci-osiguriavane/2026/11/06/4977183_bjudjet_2027_leko_svivane_na_razhodite_i_novi_socialni/

[3]News.bg, 08.11.2026 г., „Атанас Пеканов срещу бюрокрацията: Съкращаваме 5000 щатни бройки“: https://news.bg/politics/atanas-pekanov-sreshtu-byurokratsiyata-sakrashtavame-5000-shtatni-broyki.html

[4]БНР, „МВР без по-високи заплати през 2027 г., но и без съкращения на полицаи“: https://bnrnews.bg/horizont/post/554119/mvr-bez-po-visoki-zaplati-prez-2027-g-no-i-bez-sakrashteniya-na-politsai

[5]Фондация „Общество и сигурност“, 28.05.2026 г., „МВР „харчи“ 3,8 млрд. лв. за заплати, но…“: https://ssf-bg.eu/2026/05/28/%d0%bc%d0%b2%d1%80-%d1%85%d0%b0%d1%80%d1%87%d0%b8-38-%d0%bc%d0%bb%d1%80%d0%b4-%d0%bb%d0%b2-%d0%b7%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%bb/

[6]Програма за управление на Република България 2026–2030 г., Раздел 8 „Обществен ред и сигурност“: https://www.gov.bg/files/common/Programa%202026_2030.pdf

[7]БНР, „МВР без по-високи заплати през 2027 г., но и без съкращения на полицаи“: https://bnrnews.bg/horizont/post/554119/mvr-bez-po-visoki-zaplati-prez-2027-g-no-i-bez-sakrashteniya-na-politsai

[8]Таралеж, „Правителството внесе проектобюджета за 2027 година в Народното събрание“: https://taralej.bg/politika/pravitelstvoto-vnese-proektobyudjeta-za-2027-godina-v-narodnoto-sabranie

[9]Capital, 29.09.2026 г., „Bulgaria faces economic slowdown and high inflation in 2027“: https://www.capital.bg/en/economy/2026/09/29/4960251_bulgaria_faces_economic_slowdown_and_high_inflation_in/

[10]БНР, „Police officers in Bulgaria go on nationwide protest for higher wages“: https://new.bnr.bg/en/post/101366932/police-officers-in-bulgaria-go-on-nationwide-protest-for-higher-wages

[11]БТА, „Министерството на финансите публикува законопроекта за държавния бюджет за 2027 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027–2029 г.“: https://www.bta.bg/bg/news/economy/1241729-ministerstvoto-na-finansite-publikuva-zakonoproekta-za-darzhavniya-byudzhet-za-2

[12]МВР, Решение рег. № 812104-408/21.05.2026 г. за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № 812104-380/11.05.2026 г. на Фондация „Общество и сигурност“.

[13]МВР, справки за новоназначените служители и за служителите с прекратени правоотношения за периода 01.01.–31.12.2025 г. по структури и основания, предоставени на Фондация „Общество и сигурност“ по ЗДОИ.

[14]МВР, Решение рег. № 812104-408/21.05.2026 г. за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № 812104-380/11.05.2026 г. на Фондация „Общество и сигурност“.

[15]Закон за Министерството на вътрешните работи; МВР, „Статут на служителите“: https://mvr.bg/dhr/%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B2%D1%80/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5

[16]МВР, Решение рег. № 812104-408/21.05.2026 г. за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № 812104-380/11.05.2026 г. на Фондация „Общество и сигурност“.

[17]Утро Русе, 05.08.2020 г., „Осигуриха пари за 30% по-високи заплати за хората от първа линия в борбата с Covid-19“: https://utroruse.com/article/772564/

[18]Утро Русе, 05.08.2020 г., „Осигуриха пари за 30% по-високи заплати за хората от първа линия в борбата с Covid-19“: https://utroruse.com/article/772564/

[19]Pirinsko.com, „Вдигнаха с 30% заплатите на чиновниците в 7 министерства“ (постановления на Министерския съвет от 05.08.2020 г.): https://pirinsko.com/vdignaha-s-30-zaplatite-na-chinovnicite-v-7-ministerstva-81284/

[20]БНР, „Police officers in Bulgaria go on nationwide protest for higher wages“: https://new.bnr.bg/en/post/101366932/police-officers-in-bulgaria-go-on-nationwide-protest-for-higher-wages

[21]Paragraf.bg, „Синдикатите в МВР обявиха стачна готовност за заплатите през 2027 г.“: https://paragraf.bg/sindikatite-v-mvr-obyaviha-stachna-gotovnost-za-zaplatite-prez-2027-g/

[22]БНР, „МВР без по-високи заплати през 2027 г., но и без съкращения на полицаи“: https://bnrnews.bg/horizont/post/554119/mvr-bez-po-visoki-zaplati-prez-2027-g-no-i-bez-sakrashteniya-na-politsai

[23]Trafficnews, „Много вождове, малко индианци: какво показват празните щатове в МВР?“: https://trafficnews.bg/komentari/mnogo-vozhdove-malko-indiantsi-kakvo-pokazvat-praznite-379908/

[24]Дунавмост, „МВР намира по-лесно чистачки, отколкото униформени служители“ (по данни на Фондацията, получени по ЗДОИ): https://www.dunavmost.com/novini/mvr-namira-po-lesno-chistachki-otkolkoto-uniformeni-sluzhiteli

[25]Дунавмост, „МВР намира по-лесно чистачки, отколкото униформени служители“ (по данни на Фондацията, получени по ЗДОИ): https://www.dunavmost.com/novini/mvr-namira-po-lesno-chistachki-otkolkoto-uniformeni-sluzhiteli

[26]Институт за пазарна икономика, „Хората в МВР са много, но полицаите не достигат – особено в Северозапада“: https://ime.bg/articles/horata-v-mvr-sa-mnogo-no-politsaite-ne-dostigat-osobeno-v-severozapada/

[27]МВР, Решение рег. № 812104-408/21.05.2026 г. за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № 812104-380/11.05.2026 г. на Фондация „Общество и сигурност“.

[28]МВР, справки за новоназначените служители и за служителите с прекратени правоотношения за периода 01.01.–31.12.2025 г. по структури и основания, предоставени на Фондация „Общество и сигурност“ по ЗДОИ.

[29]Trafficnews, „Много вождове, малко индианци: какво показват празните щатове в МВР?“: https://trafficnews.bg/komentari/mnogo-vozhdove-malko-indiantsi-kakvo-pokazvat-praznite-379908/

[30]Burgasnews, 09.09.2026 г., „МВР поема целия контрол на пътя, ще им надуят щата с още 400 бройки“: https://www.burgasnews.com/2026/09/09/%D0%BC%D0%B2%D1%80-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F-%D1%89%D0%B5-%D0%B8%D0%BC-%D0%BD/

[31]Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., чл. 114: https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=245041

[32]Становище на Български център за нестопанско право относно чл. 113, ал. 2 и 3 от законопроекта, изх. № 37/16.11.2026 г.

[33]Решение № 1 от 4 февруари 2020 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 13 от 2020 г.): https://www.constcourt.bg/bg/dl-370fc78cba4cb23c1a6cfcec91508085373929bd

[34]Становище на Български център за нестопанско право относно чл. 113, ал. 2 и 3 от законопроекта, изх. № 37/16.11.2026 г.

[35]Искра, „Фондация „Общество и сигурност“: Българите се страхуват повече от държавата, отколкото от войната“: https://www.iskra.bg/fondatsiya-obshtestvo-i-sigurnost-balgarite-se-strahuvat-poveche-ot-darzhavata-otkolkoto-ot-voynata/

[36]Искра, „Фондация „Общество и сигурност“: Българите се страхуват повече от държавата, отколкото от войната“: https://www.iskra.bg/fondatsiya-obshtestvo-i-sigurnost-balgarite-se-strahuvat-poveche-ot-darzhavata-otkolkoto-ot-voynata/

[37]Програма за управление на Република България 2026–2030 г., Раздел 8 „Обществен ред и сигурност“: https://www.gov.bg/files/common/Programa%202026_2030.pdf

[38]Фондация „Общество и сигурност“, 28.05.2026 г., „МВР „харчи“ 3,8 млрд. лв. за заплати, но…“: https://ssf-bg.eu/2026/05/28/%d0%bc%d0%b2%d1%80-%d1%85%d0%b0%d1%80%d1%87%d0%b8-38-%d0%bc%d0%bb%d1%80%d0%b4-%d0%bb%d0%b2-%d0%b7%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%bb/

[39]Фондация „Общество и сигурност“, 18.08.2026 г., „От числата към стратегията“: https://ssf-bg.eu/2026/08/18/%d0%be%d1%82-%d1%87%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%bd%d0%b5-%d0%b2%d0%b8/

[40]Фондация „Общество и сигурност“, „Изследване на личното усещане за сигурност, доверието в институциите и възможностите за подобряване на средата за сигурност“, 1 октомври 2015 г.: https://wp.flgr.bg/wp-content/uploads/2016/05/analysisSecurity-and-Safety-in-Bulgaria.pdf

[41]Фондация „Общество и сигурност“, „Обществената сигурност: какви са нагласите на гражданите към промените в МВР?“, 1 004 пълнолетни граждани, пряко лично интервю; изследването е проведено в началото на 2022 г. (https://ssf-bg.eu/tag/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/): https://www.iskra.bg/wp-content/uploads/2022/02/izsledvane-fos-za-mvr.pdf

[42]Искра, „Фондация „Общество и сигурност“: Българите се страхуват повече от държавата, отколкото от войната“: https://www.iskra.bg/fondatsiya-obshtestvo-i-sigurnost-balgarite-se-strahuvat-poveche-ot-darzhavata-otkolkoto-ot-voynata/

[43]PA1 Media, 07.10.2024 г., „Изследване показа: значителен спад в усещането за сигурност сред гражданите в България“: https://pa1-media.bg/%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%B4-%D0%B2-%D1%83/

[44]Искра, „Фондация „Общество и сигурност“: Българите се страхуват повече от държавата, отколкото от войната“: https://www.iskra.bg/fondatsiya-obshtestvo-i-sigurnost-balgarite-se-strahuvat-poveche-ot-darzhavata-otkolkoto-ot-voynata/

[45]Фондация „Общество и сигурност“, 18.08.2026 г., „От числата към стратегията“: https://ssf-bg.eu/2026/08/18/%d0%be%d1%82-%d1%87%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%bd%d0%b5-%d0%b2%d0%b8/

[46]Фондация „Общество и сигурност“, „Обществената сигурност: какви са нагласите на гражданите към промените в МВР?“, 1 004 пълнолетни граждани, пряко лично интервю; изследването е проведено в началото на 2022 г. (https://ssf-bg.eu/tag/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/): https://www.iskra.bg/wp-content/uploads/2022/02/izsledvane-fos-za-mvr.pdf

[47]PA1 Media, 07.10.2024 г., „Изследване показа: значителен спад в усещането за сигурност сред гражданите в България“: https://pa1-media.bg/%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%B4-%D0%B2-%D1%83/

[48]Фондация „Общество и сигурност“, „Изследване на личното усещане за сигурност, доверието в институциите и възможностите за подобряване на средата за сигурност през 2016 година“, януари 2017 г.: https://wp.flgr.bg/wp-content/uploads/2017/01/o_s_2017.pdf

[49]PA1 Media, 07.10.2024 г., „Изследване показа: значителен спад в усещането за сигурност сред гражданите в България“: https://pa1-media.bg/%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%B4-%D0%B2-%D1%83/

[50]PA1 Media, 07.10.2024 г., „Изследване показа: значителен спад в усещането за сигурност сред гражданите в България“: https://pa1-media.bg/%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%B4-%D0%B2-%D1%83/

[51]Фондация „Общество и сигурност“, „Изследване на личното усещане за сигурност, доверието в институциите и възможностите за подобряване на средата за сигурност“, 1 октомври 2015 г.: https://wp.flgr.bg/wp-content/uploads/2016/05/analysisSecurity-and-Safety-in-Bulgaria.pdf

[52]Фондация „Общество и сигурност“, „Обществената сигурност: какви са нагласите на гражданите към промените в МВР?“, 1 004 пълнолетни граждани, пряко лично интервю; изследването е проведено в началото на 2022 г. (https://ssf-bg.eu/tag/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/): https://www.iskra.bg/wp-content/uploads/2022/02/izsledvane-fos-za-mvr.pdf

[53]PA1 Media, 07.10.2024 г., „Изследване показа: значителен спад в усещането за сигурност сред гражданите в България“: https://pa1-media.bg/%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%B4-%D0%B2-%D1%83/

[54]PA1 Media, 07.10.2024 г., „Изследване показа: значителен спад в усещането за сигурност сред гражданите в България“: https://pa1-media.bg/%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%B4-%D0%B2-%D1%83/

[55]Фондация „Общество и сигурност“, „Изследване на личното усещане за сигурност, доверието в институциите и възможностите за подобряване на средата за сигурност“, 1 октомври 2015 г.: https://wp.flgr.bg/wp-content/uploads/2016/05/analysisSecurity-and-Safety-in-Bulgaria.pdf

[56]Програма за управление на Република България 2026–2030 г., Раздел 8 „Обществен ред и сигурност“: https://www.gov.bg/files/common/Programa%202026_2030.pdf

[57]Фондация „Общество и сигурност“, 18.08.2026 г., „От числата към стратегията“: https://ssf-bg.eu/2026/08/18/%d0%be%d1%82-%d1%87%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%bd%d0%b5-%d0%b2%d0%b8/

[58]Препоръка Rec(2001)10 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно Европейския кодекс за полицейска етика, чл. 18: https://rm.coe.int/16805e297e

[59]Препоръка CM/Rec(2018)11 на Комитета на министрите на Съвета на Европа: https://rm.coe.int/recommendation-cmrec-2018-11-civic-space/168097e937

[60]Препоръка (ЕС) 2023/2836 на Комисията от 12.12.2023 г.: https://eur-lex.europa.eu/eli/reco/2023/2836/oj

[61]Фондация „Общество и сигурност“, „Обществената сигурност: какви са нагласите на гражданите към промените в МВР?“, 1 004 пълнолетни граждани, пряко лично интервю; изследването е проведено в началото на 2022 г. (https://ssf-bg.eu/tag/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/): https://www.iskra.bg/wp-content/uploads/2022/02/izsledvane-fos-za-mvr.pdf

Related Articles