Поредната “реформа”, която изпреварва своя анализ

Поредната “реформа”, която изпреварва своя анализ

Обещанието на министър Демерджиев беше просто: нищо няма да се случи без анализ. Няколко месеца по-късно се случва много, а анализът все така го няма.

През май тази година, седнал срещу синдикатите в системата на вътрешното министерство, министърът на вътрешните работи произнесе изречение, което мнозина посрещнаха с облекчение: съкращения без анализ няма да се правят. Ще има оптимизация на дублиращи се структури, но не и брадва, спусната без разбиране къде пада. Обещанието беше разумно и, честно казано, безукорно като принцип. Проблемът е, че оттогава държавата направи почти всичко останало – обяви план, разписа етапи, начерта прехвърляния на стотици хора между ведомства и създаде нова агенция, с едно-единствено изключение. Анализът, който трябваше да предхожда всичко това, така и не беше показан на обществото.

Ние във Фондация „Общество и сигурност“ не сме противници на реформата в МВР. Напротив, смятаме, че министерство, натрупало през годините, по думите на самото си ръководство, „екзотични“ звена и дублиращи функции, се нуждае от сериозно преустройство. България е на първо място в Европейския съюз по загинали на пътя и статуквото е не просто неудобно, а смъртоносно. Именно защото целта е толкова важна, средствата заслужават да бъдат разгледани трезво. А когато ги разгледаме, откриваме не един, а поредица от вътрешни противоречия, които никой в управлението засега не си направи труда да разсее.

  1. Обещаният анализ, който никой не видя

Да започнем оттам, откъдето започна и цялата история. „Без анализ няма съкращения“ е обещание, което поражда очакване, че някъде съществува документ, който казва колко души каква работа вършат, къде се дублира тяхната дейност, какво може да отпадне без загуба на функция и какво не бива да се пипа. Такъв документ пред обществото не е представен. Онова, което беше показано при обявяването на пътната реформа, е нещо съвсем различно: правен анализ, установил, че трябва да се променят осем закона и над десет подзаконови акта. Това е списък със законодателна работа, а не оценка на ефективността. Той ни казва какво трябва да се пренапише, но не и защо точно това преструктуриране ще подобри работата на един полицай на пътя.

Разликата не е юридическа тънкост. Правният анализ описва процедурата; анализът на въздействието обосновава решението. Управляващите разполагат с първото и говорят така, сякаш то замества второто. Но между „ето кои закони ще пипнем“ и „ето защо това ще спаси човешки живот“ зее празнина, която досега се запълва единствено с увереност.

Реформата се движи с темпото на решение, но с доказателствената тежест на пожелание.

 

 

  1. Числата, които не се връзват

Сериозната реформа започва със сериозни числа. Тук те се разминават, и то в устите на хора от един и същи кабинет. Вътрешният министър говори за намаляване с около 30% на щатните бройки, ангажирани с тази дейност. Транспортният министър и неговият заместник в МВР говорят за 28%, или „близо 200 щата“. А кадровата схема в презентацията на транспортното министерство разказва трета версия: сегмент „Тол-контрол“ от 720 служители, от които 400 преминават към МВР, 150 – към Агенция „Митници“, и реална редукция от 171 бройки.

720

щата в „Тол-контрол“ преди реформата

400

ще бъдат прехвърлени към МВР

150

ще бъдат прехвърлени към „Митници“

171

ще бъдат реално съкратени

 

Три различни рамки – 30%, 28% и конкретната разбивка – не могат да описват едно и също нещо еднакво добре. Когато държавата не може да произнесе последователно колко души местѝ и колко освобождава, възниква неудобният въпрос: върху коя от тези сметки е взето самото решение? Числото не е козметика. То е гръбнакът на всяка твърдяна „оптимизация“, защото именно то показва къде е излишъкът. Ако то плава, плава и обосновката.

  1. Защо точно 400 души трябва да сменят ДАИ с МВР?

 Нека спрем на най-осезаемата цифра  400 служители от тол-контрола, които трябва да преминат към МВР, плюс неуточнен брой пътни инспектори от Държавната автомобилна инспекция. Официалната обосновка е позната и на пръв поглед звучи убедително: контролът е разпокъсан между няколко институции, ДАИ не работи денонощно, а тежкотоварен камион с износени гуми и уморен водач може да мине непроверен просто защото е сутрин рано или късно вечер.

Това обяснява защо контролът трябва да е непрекъснат. Но то не обяснява защо решението е 400 души да сменят ведомството си. Между диагнозата „контролът е фрагментиран“ и рецептата „преместете тези конкретни хора там“ липсва средното звено – анализът на натовареността, който да покаже колко проверки на терен реално са нужни, с колко служители се извършват в момента, каква част от тях са незаменими и защо именно 400, а не 250 или 550. Такова изчисление публично няма. А без него прехвърлянето изглежда не като резултат от сметка, а като административно решение, търсещо оправдание post factum.

Още по-съществен е въпросът какво точно се променя за самите тези хора освен табелата на входа. Механичното вливане на едно звено в друго не създава компетентност от само себе си. Служител, който вчера е проверявал тахографи по правилата на автомобилната администрация, няма да стане по-ефективен само защото днес заплатата му идва по друга бюджетна линия. Ако реформата е сливане на надписи, а не на способности, тя няма да произведе обещаната ефективност – ще произведе същите хора на същия път, но с нова йерархия над тях.

  1. Реформата „струва нула“ и „няма мегаструктура“

Тук стигаме до двете най-смели твърдения на реформата, всяко от които се сблъсква със собствената си логика. Транспортният министър заяви, че първият етап на преструктурирането „струва нула“ евро, защото представлявал преди всичко преразпределение на функции. Но преместването на 400 души в МВР, интегрирането им, обучението им за нови правомощия и разширяването на щата на едно вече голямо ведомство не са безплатни по дефиниция. „Нула“ е политически удобно число, но то оцелява само дотогава, докато не попитаме кой плаща обучението, техниката и надстройката, за която самите министри признават, че ще е нужна.

Второто твърдение е още по-любопитно, защото се сблъсква не с реалността, а с колегите на говорещия. Транспортният министър настоява: няма никаква мегаструктура, наративът се използвал, за да плаши. В същото време премиерът обявява създаването на нов контролен орган – Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“, а вътрешният министър говори за обединяване на контрола в „единен контролен орган“. Когато едни представители на властта отричат съществуването на нова структура, а други в същите дни я представят като централно постижение на реформата, обществото има право да е объркано. Не защото е недоверчиво, а защото му се поднасят две несъвместими описания на едно и също нещо.

„МВР е на пътя и контролира пътя“ звучи като принцип. Но принципът не е план, а планът все още не е показан.

  1. Как и какво всъщност ще работят тези хора?

 

Да предположим за миг, че числата се изяснят и разходът се признае. Остава най-практичният въпрос от всички, и точно той е оставен за най-накрая: как ще работят прехвърлените служители на следващия ден? Инспекторът от ДАИ, тол служителят и полицаят днес действат по различни закони и разполагат с различни правомощия. Обединяването им в едно тяло изисква някой да отговори дали инспекторите получават полицейски статут, дали минават през преквалификация, кой ги обучава и по какъв ред ще спират, проверяват и санкционират нарушения, които доскоро са били извън техните компетенции.

Отговорът на всичко това е отложен за законодателния етап през 2027 г. Тоест хората се преместват сега, а правилата, по които ще работят, ще се напишат после. Това е обратната последователност на разумното управление. Отгоре на това реформата се продава и с обещанието да „освободи професионалния състав от административни натоварвания“, при положение че върху полицията се стоварват изцяло нови контролни функции: тахографи, време за управление, претоварване, тол такси. Трудно е едновременно да разтоварваш хората и да им възлагаш работата на три бивши институции.

 

  1. Ефективността, която се твърди, но не се доказва

 

В основата на цялата конструкция стои едно недоказано уравнение: концентрация означава ефективност. То се повтаря като аксиома, но нито едно от публичните изказвания не го подкрепя с доказателство. Вярваме, че разпокъсаният контрол е проблем, но че сливането му автоматично произвежда по-малко жертви е хипотеза, не факт.

Статистиката за загиналите – 71 души на милион, най-лошата в Европейския съюз – се използва като морален двигател на реформата. Но именно защото тази цифра е трагична, тя заслужава мерки, обвързани с измерима логика, а не със самоувереност. Кампанийният подход, който управляващите съвсем правилно критикуват, има един близнак, за когото мълчат: реорганизацията заради самата реорганизация. Преместването на кутийки в органиграмата създава усещане за действие, без да гарантира резултат.

 

 

 

Фондация „Общество и сигурност“ подкрепя целта на реформата –  по-малко загинали и ранени по българските пътища – и приветства всяко истинско премахване на дублиране и бюрокрация. Но подкрепата ни не е безусловна. Настояваме за три неща, преди преструктурирането да продължи да мести хора: първо, публикуване на реалния анализ на въздействието и натовареността, който беше обещан и който трябва да обоснове всяко число, включително прехвърлянето на 400-те служители; второ, ясен, единен и непротиворечив отговор на въпросите за цената, за статута на новата агенция и за правомощията и преквалификацията на прехвърляните служители – преди, а не след като те сменят ведомството си; трето, реален социален диалог със синдикатите и прозрачност пред обществото, защото реформа, обявена преди своя анализ, рискува да остане само пренареждане, наречено промяна.

Доверието към една реформа не се гради върху обещанието, че анализ ще има. То се гради върху анализа. Досега сме получили обещанието. Чакаме документа.

Материалът се основава на публични изказвания на представители на МВР, Министерството на транспорта и Министерския съвет от периода май–септември 2026 г.

 

Related Articles