Фондация „Общество и сигурност“ изразява своята дълбока скръб и солидарност с жертвите и близките на две нападения, разтърсили Европа през последните дни.
В нощта на 25 срещу 26 юли в Берлин превозно средство беше насочено умишлено в тълпата на прайда „Christopher Street Day“ в непосредствена близост до Бранденбургската врата. Загина една жена, а 29 души бяха ранени. Германските власти определиха деянието като ислямистки терористичен акт, извършен от гражданин, известен на службите, с предишна присъда, свързана с „Ислямска държава“. На 27 юли в парижкия квартал Порт дьо Клиши мъж нападна три жени с ножове, ранявайки тежко две от тях. Тези жертви оцеляха единствено благодарение на смелостта на случайни граждани и на полицай извън служба; квалификацията на мотива към момента остава предмет на разследване.
Двата случая, независимо от разликите, сочат към един и същ провал: способността на европейските общества да разпознаят опасността преди тя да премине в насилие – и да подготвят гражданите за момента, в който тя все пак настъпи.
Проблемът не е изненадата, а предсказуемостта
Насилственият екстремизъм почти никога не се появява от нищото. Той е крайната точка на процес на радикализация, който оставя следи: в онлайн поведение, в социална изолация, в скъсване с близките, в предишни контакти със службите, понякога и в предишни присъди.
Берлинският случай илюстрира този проблем най-болезнено. Извършител, вече осъждан за връзки с терористична организация и известен на службите, е успял да се придвижи свободно и да достигне до масово обществено събитие. Това не е тесен провал на разузнаването – това е провал на системата за проследяване, оценка на риска и намеса спрямо вече идентифицирани лица.
Едновременно с това нараства делът на т.нар. саморадикализирали се индивиди – хора без ясна организационна принадлежност, радикализирани предимно онлайн, в затворени канали и алгоритмично усилени среди. Те не подлежат на класическото наблюдение на мрежи и клетки и остават в „сляпото петно“ на службите до момента на действието. Разминаването между скоростта на радикализацията и бавността на институционалния отговор е в основата на всяка нова жертва.
Преглед и анализ на стратегическата рамка на ЕС
На хартия Европейският съюз разполага с натрупана и многопластова архитектура срещу радикализацията:
Стратегия на ЕС за борба с тероризма и Стратегията за борба с радикализацията и набирането на терористи остават базовите рамкови документи, следвани от Стратегията за вътрешна сигурност.
Програмата за борба с тероризма на ЕС (декември 2020 г.) структурира политиката в четири стълба – предвиждане, предотвратяване, защита и реагиране – и извежда превенцията на радикализацията като централен приоритет.
„ProtectEU“ – новата Европейска стратегия за вътрешна сигурност (2025 г.) и произтичащата от нея нова Програма за предотвратяване и противодействие на тероризма (представена на 26 февруари 2026 г.) надграждат рамката с акцент върху злоупотребата с нови технологии (изкуствен интелект, дронове, 3D-принтирани оръжия) и върху обезпокоителния ръст на радикализацията на малолетни онлайн.
Инструментите включват Центъра на ЕС за знания относно превенцията на радикализацията (създаден през 2024 г. с финансиране от порядъка на 60 млн. евро), Стратегическите насоки за координиран подход (2024–2026 г.), Програмата за ангажиране и овластяване на общностите, инструментариума за защита на малолетните и Регламента за премахване на терористично съдържание онлайн.
Критичен извод. Проблемът на ЕС не е липса на стратегии, а разминаването между документи и оперативна реалност. Три структурни слабости остават нерешени въпреки над десетилетие „агенди“:
- Фрагментиран обмен на информация между държавите членки. Досие, известно в една държава, остава невидимо в друга; свободното движение на хора не е съпроводено от еднакво свободно движение на данните за риск.
- Липса на единна, задължителна методология за оценка на риска и на надежден режим за проследяване на осъдени за екстремизъм лица след излежана присъда – точно категорията, към която спада берлинският извършител.
- Реактивен по същество характер – „защитата на публичните пространства“ остава предимно инфраструктурна и полицейска, а не гражданска: липсва общоевропейски стандарт за подготовка на самите граждани.
III. Преглед и анализ на документите в България
България не е без рамка – напротив, разполага с относително актуален секторен инструментариум:
Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2026–2030 г.), приета с Решение № 316 на Министерския съвет от 23 април 2026 г. Документът декларира точно верните приоритети: ранно откриване на рисковете от радикализация, устойчивост на местните общности, защита на уязвими групи, включително подрастващи и малолетни, и мониторинг на екстремистко съдържание онлайн, при спазване на върховенството на закона.
Национален план за противодействие на тероризма, актуализиран в края на 2025 г. и през 2026 г., както и Законът за противодействие на тероризма (2016 г.), уреждат мобилизацията на държавните сили при заплаха и антитерористична операция.
Стратегия за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма (2023–2027 г.) покрива финансовото измерение.
Критичен извод – три пропуквания:
- Разминаване между рамката и надстройката ѝ. Секторната стратегия за радикализацията е от 2026 г., но основния документ Стратегия за национална сигурност е актуализирана за последно през март 2018 г. – преди повече от осем години. Така най-новите заплахи (саморадикализация онлайн, лон-актори, злоупотреба с ИИ и дронове) са адресирани от подчинен документ, но не и от рамковия документ, който трябва да задава йерархията на националните приоритети.
- Декларации без измерим капацитет. Приоритетът „ранно откриване“ присъства в текста от 2015 г. насам, но България все още няма публично отчетена, работеща система за ранно сигнализиране, достъпна за учители, лекари, социални работници и семейства, нито измерими програми за дерадикализация с отчитан резултат. Стратегическата амбиция изпреварва институционалната готовност.
- Всички изброени документи са ориентирани към държавата и нейните сили, а не към поведението на обществото по време на инцидент. И това е най-значимото разминаване и пропуск.
Липсващото звено: стратегия за обществен ред и подготвени граждани
България няма стратегия за обществен ред и сигурност, която да подготвя гражданите как да реагират при терористичен акт или масово нападение. Националният план за противодействие на тероризма организира силите на държавата; той не учи човека на улицата какво да прави в първите деветдесет секунди – когато присъствието на полиция е физически невъзможно, а изходът често зависи именно от гражданите наоколо.
И берлинският, и парижкият случай го потвърждават: в Париж нападателят беше спрян не от предварително разположена охрана, а от случайни минувачи и полицай извън служба. Готовността на обществото не е метафора – тя е измеримият фактор, който спасява животи в интервала преди пристигането на службите.
В зряла система за сигурност гражданинът не е само обект на защита, а неин първи ешелон. Това изисква:
- национална, редовно провеждана програма за информиране на населението за поведение при инцидент;
- ясни, изпитани протоколи за евакуация и укриване на публични събития и в закрити пространства;
- обучение на „първите на място“ – от организаторите на масови прояви до персонала на транспорта и търговските обекти;
- култура на подаване на сигнали, освободена от заклеймяване и страх.
Отсъствието на такава рамка означава, че при инцидент България разчита на импровизация. Импровизацията понякога спасява – но не може да бъде национална политика.
Настояваме тази позиция да не бъде четена като обвинение към която и да е религиозна или етническа общност. Насилственият екстремизъм е идеология, а не идентичност. Смесването на двете не само е несправедливо – то е и контрапродуктивно от гледна точка на сигурността, защото отблъсква именно онези общности, чието доверие и сътрудничество са най-ефективното средство за ранно разпознаване на радикализацията.
Фондация „Общество и сигурност“ призовава институциите на Европейския съюз и на Република България да предприемат следните действия:
Към Европейския съюз
- Да превърнат оперативната съвместимост на данните за риск в задължителен стандарт – единен европейски регистър на осъдените и проследяваните за екстремистка дейност лица, с автоматично уведомяване при трансгранично движение.
- Да въведат единна методология за оценка на риска и задължителен режим за наблюдение след излежана присъда.
- Да допълнят „защитата на публичните пространства“ с общоевропейски стандарт за подготовка на гражданите и организаторите на масови събития.
Към Република България
- Да актуализира незабавно Стратегията за национална сигурност, чиято последна редакция е от 2018 г., и да я синхронизира с новата среда за сигурност и с приетата секторна стратегия за 2026–2030 г.
- Да разработи и приеме Стратегия за обществен ред и гражданска готовност, която да подготвя населението как да реагира при терористичен акт и масово нападение – с национална информационна програма, протоколи за укриване и евакуация и обучение на „първите на място“.
- Да обезпечи с измерим капацитет вече декларираните приоритети – работеща система за ранно сигнализиране, достъпна за училища, здравни и социални служби и семейства, и програми за дерадикализация с публично отчитан резултат.
- Да ангажира местните власти, гражданското общество и общностите като равноправни партньори в превенцията, а не само като адресати на политики.
Сигурността на откритите общества не се защитава с повече страх, а с повече способност да виждаме навреме – и с повече хора, които знаят какво да направят. Дължим това на жертвите в Берлин и Париж и на всички, които все още можем да предпазим.
