Две числа поставят началото. За две години – от 2022 до 2024 – делът на хората у нас, които се чувстват сигурни, спада от 52,4% на 45,1%, а делът на онези, които се чувстват несигурни, скача от 33,6% на 46,1%. Това не са усещания „по принцип”; това са данните от нашето Национално изследване на обществените нагласи за сигурност и за работата на МВР.
От тези числа тръгва целият този текст. Защото те описват точно и измеримо от какво се страхуват хората – а управленската програма за обществения ред 2026–2030 г. подминава тази картина. По-долу свързваме трите неща в едно: какво казват данните, какво не вижда програмата и как може да се поправи.
Първо: какво казват числата?
Картината от изследването е последователна и тревожна.
Доверието, че полицията ще реагира бързо, е спаднало от 47,7% на 32,3% – една трета от хората за две години са загубили увереност, че помощта ще дойде навреме. Убеждението, че МВР осигурява спазването на закона, е паднало от 77,6% на 57,8%. Оценката за справянето с измамите се е влошила рязко – от 40,2% на 27,4% – точно когато телефонните и мрежовите измами станаха ежедневна заплаха. Погледнато назад, едва 20,2% смятат, че МВР работи по-добре, отколкото преди десет години.
И една посока, която сочи изхода: 7 от 10 души смятат, че гражданите трябва да участват в изготвянето на мерките за собствената си сигурност. Хората не искат само да бъдат пазени – искат да бъдат чути.
Средните числа обаче крият най-важното. Несигурността не е разпределена поравно: по-спокойни се чувстват мъжете, младите, по-образованите и хората от средната класа, а най-разтревожени са възрастните хора, жителите на селата, хората с по-ниско образование и с ниски доходи. Онези, които най-трудно се защитават сами и до които полицията стига най-бавно, носят и най-тежкия дял от страха.
Второ: какво не вижда програмата на Правителството?
Ето разминаването. Разполагаме с ясна, разчетена картина на страховете на хората, а програмата за обществения ред не стъпва върху нищо подобно. От този разрив следват четири празнини, всяка от които числата осветяват.
- Няма стратегия. Държавата пише стратегии почти за всичко останало – за детето, демографията, мрежовата сигурност, културата, но за обществения ред и вътрешната сигурност такъв документ липсва. Управлението се свежда до текущи действия, закачени за поредните изменения на Закона за МВР. Управление по усет, не по замисъл. Показателно е, че препоръката за стратегия идва и от самото ни изследване.
- Няма поглед към нуждите на хората. В програмата няма изследване на нагласите и на пострадалите от престъпления, а очакваните резултати са изписани общо – „повишено доверие”, „по-добра ефективност” – без начални и целеви стойности.
- И това при положение, че данните вече съществуват: спадът от 52,4% на 45,1% е точно такъв резултат, който една сериозна политика би поставила като изходна точка и би се заела да обърне.Няма поглед към възрастта и мястото. Числата показват, че най-уязвими са възрастните хора и жителите на селата, но в програмата няма нито една мярка, скроена за тях: нито срещу измамите, които ограбват пенсионерите (а доверието в справянето с измами падна до 27,4%), нито за времето на реакция в обезлюдените райони (където доверието в бързата помощ е най-крехко).
- Политика за безличен „гражданин изобщо” подминава точно най-застрашените. Превенцията е сведена до полиция. В целия документ не се споменават Централната комисия и местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, нито Държавната агенция за закрила на детето. Капацитетът на Министерството на труда и социалната политика и на образователната система не е свързан с политиката за сигурност.
Държим да отбележим коректно: част от нужните неща ги има в програмата, но извън раздела за сигурност и без връзка с него – обучението на населението при бедствия и доброволните формирования, превенцията на отпадането от училище, социално-емоционалните умения. Проблемът не е, че ги няма, а че са разпокъсани и не са обединени в система.
Трето: как да се поправи?
Оттук нататък всяко предложение отговаря на конкретно число и на конкретна празнина.
- Национална стратегия за обществения ред и сигурност. Рамката, която липсва – с диагноза на средата, рискове, подредени по важност, разпределена отговорност между МВР, прокуратура, общини, социална система и училище, пари, срокове и годишно публично отчитане.
- Това е и препоръка на самото ни изследване: стратегия, основана на нуждите на гражданите. Постоянно изследване на усещането за сигурност. Онова, което ние правим веднъж, държавата трябва да прави редовно – изследване на пострадалите от престъпления и на усещането за сигурност на всеки две години, с разбивка по области, вид населено място, пол и възраст, и да го използва при разпределянето на полицейските сили. Планирането да следва картата на реалния страх, а не броя извършени проверки.
- Мерки, планирани въз основа на възраст и уязвимост. Пряк отговор на данните: национална защита на възрастните хора от измами (при спад в доверието до 27,4%); гарантиран стандарт за време за реакция в отдалечените райони (където доверието в бързата помощ спадна до 32,3%); свързване на политиката срещу домашното насилие със сигурността; общностно полицейско присъствие там, където доверието е най-ниско.
- Единна система за превенция. Превенцията да престане да е само полицейска работа.
- Изрично включване на Централната комисия и местните комисии, на ДАЗД, на МТСП и на образователната система, обединени от Национален съвет за превенция на престъпността и огледални общински съвети – с ясна отговорност за общия резултат. Умения за реакция при кризи и бедствия.Надграждане на вече заложеното – първа помощ и практически обучения в училищата, редовни учения, свързани с обучението на населението и доброволните формирования, така че хората да не са пасивни в кризата, а подготвени.Измеримост, пари и отчет.
- Всяка мярка – с измерими цели (начална и целева стойност), реалистичен срок, посочен бюджет и независима оценка на резултата.
- Участие на хората. Щом 7 от 10 души искат да участват, стратегията трябва да им отвори вратата – чрез редовно допитване, общностно присъствие и прозрачно годишно отчитане.
Накрая: Нишката е една и я минахме от край до край.
Числата разказаха тревожна история – все повече несигурни хора, все по-малко доверие, най-уязвимите с най-тежкия дял от страха. Програмата не отговаря на тази история: няма стратегия, няма поглед към нуждите, няма мерки за най-застрашените, а превенцията е оставена без институциите си. А решението не е още едно обещание, а цялостен, писан, измерим замисъл, който тръгва именно от тези числа.
Държавата намира за важно да има стратегия за почти всичко. Обществената сигурност – това, което докосва всеки ден на всеки човек – заслужава поне същото. И то не какъвто и да е документ, а стратегия, стъпила върху нуждите на хората и върху числата, които вече ги описват.
Данните са от Националното изследване на обществените нагласи за сигурност, безопасност и ефективност на МВР на Фондация „Общество и сигурност” (сравнение 2024 спрямо 2022 г.). Бележките и предложенията са по раздела „Обществен ред и сигурност” от Програмата за управление на Република България 2026–2030 г.
