Днес е денят на хората, които стоят между нас и най-лошото, което може да ни се случи, и рядко чуват „благодаря“.
Ден на мъжете и жените, които обличат униформата преди изгрев и я свалят дълго след полунощ, ако изобщо я свалят. Хората, които пропускат рождени дни, празници и първите стъпки на децата си, защото някой друг, непознат, има нужда от тях точно в този момент.
Ние, от Фондация „Общество и сигурност“, искаме днес да кажем не само „Честит празник“, но и нещо, което рядко се казва на глас.
Знаем колко тежи тази служба.
Знаем, че полицаят вижда това, което обществото не иска да види: смъртта на пътя, насилието зад затворените врати, детето, останало само. И после се прибира у дома и трябва да бъде баща, майка, съпруг, приятел, сякаш нищо не се е случило. Носи всичко това в себе си, мълчаливо, защото „така трябва“ и „ние сме силните“.
Знаем за самотата. Тази, която идва, когато си дал клетва да пазиш хората, а същите тези хора понякога те посрещат с недоверие, с обида, с омраза. Когато всяка грешка се помни, а хилядите тихи добрини не се виждат. Когато носиш отговорност за живота на другите, а някой ти казва, че си просто „бюджетен разход” или “ушев“.
Знаем и за дълга, който се изисква без да се плаща. За извънредните часове, чието влияние върху живота ви никой не отчита. За заплатите, които са “твърде високи”, но всъщност никой не мисли за риска. За системата, която очаква всичко, а често дава твърде малко. И въпреки това те продължават. Защото не го правят заради парите. Правят го, защото някой трябва да го прави и да пази.
И днес с болка мислим за онези, които не успяхме да опазим. За полицаите, които носеха твърде много сами и чиято тежест остана неизказана. Тяхната загуба не е слабост. Тя е рана за всички нас и е упрек към общество и институции, които не чуха навреме. Дължим им не само минута мълчание, но и промяна.
Затова искаме да кажем на всеки полицай, който чете това:
Не си сам.
Да кажеш „не съм добре“ не е слабост. Това е смелост. Същата смелост, с която всеки ден влизаш там, където другите не смеят. Говори с колега, с близък, с психолог. Потърси помощ така, както ти си помагал на хиляди други. Ти също заслужаваш някой да те пази.
На всички вас, които служите: благодарим ви. За безсънните нощи. За страха, който преглъщате. За ръката, която подавате, дори когато никой не подава своята към вас.
Пожелаваме ви сила, когато е най-трудно. Хора до вас, които разбират. Общество, което вижда човека под униформата. И държава, която най-накрая ще ви върне поне част от това, което вие ѝ давате всеки ден.
Нека Свети Архангел Михаил ви пази.
Честит празник, пазители!
С уважение и признателност,
Фондация „Общество и сигурност“
