Вървейки покрай едно училище тази сутрин, няколко тийнейджъра, на възрастта на сина ми, ми подвикнаха „Ей, смешник, къде ти е маската?“. Обърнах се, погледнах се и от гърдите ми изскочи горчив и болезнен смях. Точно като на Жокера в едноименния филм. И да, гледал съм го, но не съм повлиян от него, макар, че има много прилики между мен и него. И не само…

Всяка сутрин слагам униформата си и с това въплъщавам държавността, законите и охраната на правото.
Всяка сутрин човекът, който съм, с неговите, проблеми и житейски дилеми е изтласкван на заден план от полицая, който е призван да служи и да пази.

Всеки ден се изправям пред десетки казуси и проблеми и още толкова неудовлетворени, разочаровани и наранени граждани.

Всеки ден се сблъсквам със системата и се опитвам да работя качествено въпреки нея, защото виждам тъгата, болката и безнадежността в очите на хората.

Всеки ден е изпитание, защото да си полицай, който спазва и налага спазването на законите в България, става все по-трудно и сложно.

Всеки ден е предизвикателство, защото когато видя пребита от сина си възрастна жена или размазано от баща си дете искам да въздам справедливост, но не това са правилата в правовата държава.

Всеки ден чувам десетки, даже стотици, истории и голяма част от тях ме трогват, но в много от случаите не мога да направя нищо, защото системата не ми позволява и защото правилата са такива.

И да, повлиян съм. Но не от наградите Оскар и филмите, които награждават, а от житейските съдби. Има истории, които ме докосват дълбоко и пропукват душата ми. И тогава поглеждам към кубинките и униформата и си припомням, че съм полицай и че независимо колко силно искам да помогна има правила и закони, които ми позволяват или ме ограничават да го направя. И няма нищо по-важно от това, защото това е правовата държава. Всичко друго би било самоуправство и анархия. А какви са законите и системата ни, и каква е държавата ни – това е друга тема и дискусиите за това би следвало да са в приоритетите на други институции, а не на МВР.

И да, имам колеги, които имат финансови и семейни проблеми. Голяма част от нас са така, но това не е основание или оправдание за нарушаване на закони и правила.

Голяма част от нас са любители на седмото изкуство – вдъхновяват се, съпреживяват и биват разтърсени от историите и начина, по който са разказани. Това не означава, че слагат маските на Жокера, започват да сглобяват Батмобили или се превръщат в доктор Франкенщайн.

Генерализациите са признак на ограниченост и духовна нищета. Нищета, от която ме е срам. Нищета на хора, които ме карат да ходя с наведена глава. „Колеги“, които ме карат да се срамувам от униформата.
И това не е проблем на хората, а на системата и държавата. Те са тези, от които истински ме е срам.

Снимка: Интернет
Текст: Фондация „Общество и сигурност“

*Опит за преразказ на бюджета и отчетите на МВР от неспециалисти

По данни, публикувани на сайта на МВР, разходите за заплати за периода 1 януари – 30 септември 2018 г., са  535 489 063 лв.,  допълнителните плащания са близо 81 млн. лева, а осигуровките са почти 345 млн. лева, с което разходите в перо „персонал“ за първите 9 месеца на годината са 960 773 793 лева.

Утвърденият от народното събрание бюджет на МВР за 2018 г., е 1, 296 млрд. лева, от които 1,161 са разходи за персонал, малко под 112 млн. лева са за издръжка, а капиталовите разходи, предвидени в бюджет 2018 са малко над 22 млн. лева.

В отчета, за първите 9 месеца на 2018 г., публикуван на сайта на МВР се вижда, че утвърдените разходи за персонал са 1,173 млрд. лева (12 млн. повече от гласуваното), за издръжка 134 млн. лева(22 млн. повече от гласуваното), а за придобиване на нефинансови активи са предвидени почти 32 млн. лева (малко над 9 млн. от гласуваното).

С това, бюджетът на МВР става 1,34 млрд. лева

И така, както вече споделихме, не сме специалисти, но простата математика казва, че ако имаш бюджет от 1, 296 млрд. лева и към него се добавят 100 млн. лева, то утвърдените разходи би трябвало да са 1,396 млрд. лева, а не 1,341 млрд. лева.

Ако тези 100 млн. лева да се насочат в перо „персонал“, то трябва да се увеличи и да стане 1 261 763 хил. лева, а не да е 1 173 549 хил. лева.

Очаква се при целево финансиране, средствата в това перо да се увеличат със 100 млн. лева, а не както е публикувано на сайта на МВР с малко под 12 млн. лева.

И изобщо… служителите в МВР търсят едни 12 милиона, а накрая може да се окаже, че от 100-те милиона, обещани за техните заплати са преведени под 50, а от тях в портмонетата им ще „влязат“ по-малко от  12 милиона.

Ако не ни вярвате или пък искате да се убедите лично, то вижте отчетите на МВР тук  и утвърдения бюджет на Република България за 2018 г., който се намира тук .

Естествено, ние не претендираме да имаме експертизата на финансистите в МВР, разчитаме на прости математически действия като събиране, изваждане и позоваване на официални източници и ако някъде сме сбъркали в изводите и заключенията си, то сме готови да чуем и различно мнение. 

Димитровград…

Гърмен…

Харманли…

Ихтиман…

Ботевград…

Гълъбово…

Това са само част от местата, които изникват в съзнанието ни, когато чуем за поредния сблъсък  между лица, населяващи ромски квартали и полиция.

Сюжетът, обикновено е един и същ и включва няколко основни героя:

1) група шумно празнуващи граждани, за които няма нищо по-важно от купона и не разбират необходимостта на останалите групи хора от това да им е тихо и да спят през нощта, а и не разбират защо това представлява нарушаване на обществения ред.

2) група граждани, живеещи в съседство, които не могат да почиват и са пряка жертва на количествено натрупване на шумни купони, което драстично намалява качеството на техните живот и здраве.

3) полиция, която е извикана, за да въдвори ред и да наложи спазването на закона и е последната надежда на едната група граждани за тишина, спокойствие и мир.

В познатата ни до болка сюжетна линия, обикновено полицията ходи на подадения сигнал по два и повече пъти и протоколите са ясни – призовава да бъде прекратено нарушаването на обществения ред, което много често се случва още от първия път, но ако има второ подаване на сигнал, нарушителите, които посрещат полицията вече са доста по-многобройни, по-самоуверени и не се подчиняват на полицейско разпореждане да спрат музиката и да се разотиват. И ето тук се появяват тухлите, пейките, мотиките и сатърите.

Развръзката също е обичайна – полицаите употребяват сила ( изцяло в техните правомощия), задържат нарушителите и правят всичко необходимо, за да разпръснат събралата се и въоръжена с подръчни средства тълпа. Ако полицаите са много по-малко от празнуващите,  то полицейските патрули се оттеглят и нахлува жандармерия, която прилага абсолютно същите методи. Епизодът обикновено завършва с няколко жители на гетото, които са вкарани в ареста и техни близки, които обясняват как „полицията бие наред“, „мятахме тухли по колата, а не по полицаите“, „имаше сатър, ама щото помагаше да нарежем пилето“ и т.н. Водеща версия е, че задържаните никога не са посягали на полицията, а полицията е влязла и е била масово деца, жени, старци и т.н.

Успоредно с всеки случай, в който има сблъсък между полицаи и представители на ромската общност в някоя (или няколко) национални медии се съобщава за случаи, в които полицаи са били наред – я, двойка младежи на улицата, я, младеж в заведение, блъснали са пешеходец или пък са хванати да крадат в някой магазин.

И в този контекст искаме да кажем няколко неща за полицията:

1. Полицията не търси общ език и не преговаря с нарушителите на обществения ред, а въдворява ред с всички позволени ѝот закона средства и да, употребата на сила е едно от тях.

Идентифицирането на моментното състояние на нарушителя, намирането на общ език с него и убеждаването му да спре да нарушава закона не е работа на полицаите, а на психолозите.

Детайлното разбиране и подкрепа на културните различния и норми, както и традициите в шумното празнуване на сватби и рождени дни не е работа на полицаите, а на антрополозите.

Запознаването на населението с важността да се спазват законите на Република България и факта, че дадени хора имат както права, така и задължения не е работа на полицаите – това е работа на учителите и на неправителствените организации, които се занимават с интеграция и защита на човешките права през последните 20 години.

Решаването на социално-битовите и икономическите проблеми на различни етнически общности не е работа на полицаите, а на държавните институции и по-конкретно на Правителството на Република България.

2. Полицията не присъства в гетата, не защото се страхува или дискриминира, а защото полицаите са малко и защото не е взето управленско решение да има такива в дадени ромски квартали. И не, присъствието на полиция няма да реши проблемите с /в гетата.

Недостигът на полицаи се усеща масово и не е само в гетата, но и във всички български села. Начинът, по който катастрофира идеята за „полицай във всяко село“ е изключително добър пример за това как би катастрофирала и идеята за полицай във всяко гето. И не, проблемите в гетата няма да се решат, ако има полицаи, защото те са резултат на неуспешни политики на всички нива – образователна, интеграционна, здравна, социална, икономическа. Присъствието на полиция в гетата само временно ще тушира напрежението и ще създаде усещане  „ненаселяващите“ гетата граждани, че то не съществува и ще бъдат изненадани, когато хората от гетото се мобилизират, преодолеят полицията и излязат от него. 

3. Полицията се появява там, където всички институции са се провалили.

Навлизането на тежко въоръжени представители на органите на реда се случва и  налага там, където диалогът и преговорите между дадени групи е невъзможен и напрежението ескалира, а обществените норми и закони не се спазват от една  от двете групи. Изключително удобно е след приключването на поредния конфликт гневът да се фокусира върху полицаите или върху ромите, а не върху тези, които реално са отговорни и допринесли за тази ситуация. Полицията е тази, която трябва да бъде твърда и принуждава гражданите, независимо от какви етнически общности са, да спазват правилата, нормите и да не прекрачват границите. И полицията трябва да бъде окуражавана да прави това, защото ако полицията не действа по този  начин, идват тълпите, самоорганизирали се граждани, които въздават свое собствено правосъдие. А тяхното правосъдие е племенно, примитивно и няма нищо общо с правовата държава.  Няма нищо по-важно, докато полицията се опитва да върне дадени групи към поведението на граждани на демократична страна, тези граждани, които са готови да въздадат правосъдие да поискат всички провалили се институции и организации да признаят този си провал и да започнат да решават проблемите с гетата. Този път истински и реално. Без замитане под килима. Без десетилетия и толериране, а по силата на законите на Република България.

Едва ли Гълъбово ще е последния случай. Напротив. Задават се много такива, на много различни места, в които има концентрация на население от ромския етнос, което става все по-многобройно.

И докато експертите се карат за това дали да интегрираме или включваме ромите, харчим пари, за да  вкарваме гражданско наблюдение в полицията, третираме полицаите като виновници, а ромите като жертви на дискриминация, докато срещаме ромски  лидери, които не живеят в махалите с полицаи по разни програми и т.н. проблемите няма да се решат. Само ще има привидни, безсмислени действия в различни посоки, които не водят до нищо повече, освен повишаване на доходите или обогатяване на професионалните биографии на дадени хора, които работят по темата.

И докато продължаваме с тези лицемерни действия и мерки за ромско включване, последните стават все по-капсулирани и маргинализирани, а полицаите все по-често ще трябва да да противодействат на нападения с брадви, сатъри и пейки. И това е проблем не само на българската полиция, но и на българското общество.  В квартали, предградия и гета в стари европейски столици от доста време не влизат един или два полицейски патрула, а като правило многобройни специално обучени, оборудвани и въоръжени полицейски части.

В България това е нов проблем, защото това са общности, които живеят заедно в мир и взаимно уважение от векове. И това прави провала ни в т.нар. „интеграция“ още по-голям.

При всички случаи каквито и политики да се разработват и прилагат за намаляване или поне удържане в поносими граници на този проблем, безспорно е едно: прилагането на тези политики не може да замени нормалните полицейски  мерки по опазване на обществения ред и прилагане на законите на държавата. В този план и държавата и обществото би трябвало не да измиват ръцете си с полицейските служители, а с активни действия да покажат ясна позиция, че е недопустимо нападение срещу граничен полицай, извършващ проверка на навлязла в наши териториални води бракониерска гемия. Че е недопустимо нападение срещу отзовали се на сигнал за нарушаване на обществения ред държавни служители. На практика това е нападение не срещу конкретния служител, а пряко нападение срещу държавността.

На такива нападения трябва и ще бъде отговаряно с цялата тежест на закона и с всички позволени от него средства. А хората, на които се налага да употребят тези средства заслужават от страна на държавата и обществото просто едно „благодаря“, заради това, че си вършат работата.

1 925 са пострадалите служители в МВР за периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. Подадените сигнали от граждани срещу служители са 24 827, а от тях 1 786 са определени като основателни или частично основателни.

В последните седмици се заговори за хулиганството на стадионите и пострадалите полицаи, а преди няколко години водещата тема беше полицейското насилие и злоупотреба с правомощия. И да, дали полицията бие или е бита е мнение, което много често се формира от нещата, които четем, репортажите, които гледаме и разговорите, които водим с приятели, познати и колеги.

Каква обаче е истината?

За периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. са пострадали 1 925 служители в МВР.

И преди да продължим с фактите, нека да кажем какво представляват различните видове телесни повреди:

• Лека телесна повреда причиняват шамарите и ритниците. Като такава се определят всички наранявания на кожата, насиняване на части от тялото, счупване на носни костици, леки изгаряния, навяхвания на крайници, мозъчни сътресения, които не водят до загуба на съзнание.

1134 служители в последните седем години са с леки телесни повреди.

• Средна телесна повреда има, когато е причинено трайно отслабване на зрение или слух, трайно затрудняване на речта, движението на крайниците, тялото или врата. На функциите на половите органи, но без причиняване на детеродна неспособност. Счупването на челюст, избиването на зъби, обезобразяването на лицето и наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

749 служители в МВР в последните седем години са с със средна телесна повреда.

• Тежка телесна повреда е, когато има постоянна слепота с едното или с двете очи, постоянна глухота, загуба на речта, детеродната неспособност, обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или сетивен орган, загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка.

9 служители в последните седем години са с тежки телесни повреди, а 33 са загиналите служители в МВР за същия период.

Нараняванията, причинени в резултат на неправомерни действия от гражданите са 41% от общия брой или 794 случая, като през 2015 г. почти 50% от всички наранявания на служителите са от граждани ( 126 от общо 255 пострадали служители).

За периода 2011 – 2017 г.  са подадени общо 24 827 сигнала от граждани срещу служители в МВР за превишаване на служебни правомощия, злоупотреба със служебното положение или упражнено насилие. От тях като основателни са определени 1309 от тях, а като частично основателни 477 или общо 1786 сигнала – 7% от общия брой.

Тук искаме да подчертаем, че в тези 1 786 основателни сигнала има случаи, в които има превишаване на правомощия и не са само за „полицейско насилие“, но за целите на настоящата публикация ще вземем общия брой.

Ако се върнем в началото на статистиката то ще видим, че имаме 1925 пострадали служители и 1786  пострадали граждани. И да, знаем, че този  математически подход може да се стори много опростен, а дори и манипулативен, защото зад тези цифри има човешки съдби, огорчение, обида и унижение… И все пак, абсолютната стойност показва, че полицаите са повече бити, отколкото биещи. Да, с малко повече, но все пак.

След данните идват изборите и принципите.

Една от основните функции на полицията е да опазва обществения ред и сигурност, а едно от правомощията и е употребата на сила. Важно е, като граждани, да правим разлика между употреба на сила и полицейско насилие, защото всеки полицай има право да употреби сила ако не бъде изпълнено полицейско разпореждане, а съпротивата е наказуема.

И тук е изборът, който трябва да направим за това каква полиция искаме да имаме.

Все пак има нещо важно и основополагащо – преди полицаите да защитават нас, трябва да имат правомощията, уменията и знанията да защитят себе си. Полицаите трябва да познават законите, но и законите трябва да са направени така, че да им позволяват да реагират и действат в името на нашата сигурност.

Да, в МВР има много проблеми, подобно на положението в почти всички сфери в България, но ние сме тези, които не само плащаме, но и ставаме жертва на неработещата институция – 1786 от нас, и не само – тези, чиито домове са ограбвани, а извършителите не са разкрити са много повече и това, макар и друга тема е също в резултат на неработещата институция.  Жертви сме не само ние – гражданите, но и работещите в МВР – 1 925 от тях  и това трябва да спре, защото полицията и гражданите са партньори и са от едната страна на барикадата.

От другата са всички, които нарушават законите. И вместо да се противопоставяме, мразим и бием един друг, крайно време е заедно да решим каква полиция, сигурност и МВР искаме и решението за това да бъде наше, а не да бъдем използвани за статисти в процеса на сбъдване на нечии индивидуални мечти и амбиции.

Изследване посочва, че хората се страхуват най-много от кражби

Близо 70 на сто от участвалите в допитване казват, че не се чувстват сигурни и спокойни – както за себе си, така и за близките си. Това сочат първоначалните данни от изследването на фондация „Общество и сигурност“, което за поредна година измерва и очакването на хората по отношение работата на МВР, прокуратурата и съда.

В сравнение с миналата година има леко намаление в процента несигурност, коментира Радостина Якимова от фондацията. 42 на сто от хората обаче не са били нито жертва, нито свидетели на престъпление.

Илия Кузманов от СФСМВР се съгласи, че битовата престъпност, както и кражбите са най-честите престъпления, които формират усещането за несигурност у хората. Той обаче беше категоричен, че работата в полицията не е като по филмите.

Видеото  с участието на Радостина Якимова можете да видите тук.

В епизод №4 от нашата поредица „Цената на сигурността“ говорим за проблемите с управлението и разпределението на бюджета на МВР. Зададохме поредица от въпроси на нашите експерти във връзка с непрестанните проблеми, хроничния недостиг на финансиране и необходимостта от прозрачност при управление на средствата. Отговорите са откровено притеснителни, но ние вярваме, че общественият дебат по въпроса е стъпка в правилната посока.

Експертите посочиха редица груби нарушения и проблеми при управлението на бюджета на Министерството. Нито един от изброените проблеми не е неразрешим, но е необходима политическа воля и желание за прозрачно управление. За да чуете пълния им анализ, можете да гледате видео. По-долу очертаваме някои от основните проблеми по отношение на бюджета, които те посочиха, а именно:

• Парадоксът с бюджета

Може би най-парадоксалният момент по отношение на бюджета е свързан с рязкото разминаване между публично достъпна информация и реалните условия в системата. За МВР се носят най-различни митове и легенди. Мнозина посочват, че именно то е министерството с най-голям бюджет, но в същото време заплатите на служителите на терен почти не са били повишавани. Освен това, броят на същите е намален значително – с над 20 000 служители. В задачата се пита: Къде отиват парите?

• Разходите за заплати

Следващият мит за МВР е свързан с начина, по който се изразходват средствата. Истина е, че основната част от бюджета е за заплати. Това обаче не са прословутите „20 заплати“, за които всички говорят, а за заплащане на труда на служители, които към момента работят във ведомството. При сериозното намаляване на работещите на терен в последните години, практическата липса на увеличение на заплатите в министерството и непрестанното увеличение на бюджета е редно да се зададе въпросът – Защо МВР продължава да страда от липса на средства? Отговорът е пряко свързан с начина, по който същите са управлявани.

• Липса на прозрачност

Под претекста, че би било заплаха за сигурността в страната, управляващите МВР отказват да разкрият детайлна информация за това как се изразходват над 1 млрд. лева пари на данъкоплатците всяка година. Това е двустранен проблем. От една страна прави контрола над разходването на държавни средства практически невъзможен, а от друга настройва антагонистично широката общественост към институцията, от което страдат най-много униформените служители, които се срещат с хората ежедневно.

• Проблемът с осигуровките в МВР

Осигурителните вноски на служителите се увеличават без ясна причина. Това води до по-висок разход за министерството, което допълнително задълбочава кризата в сектора. Пряко свързан с това е и проблемът с хроничното „дофинансиране“ на ведомството в края на всяка година. В повечето случаи, отпуснатите допълнителни средства в края на годината не се разпределят по пера, а биват пренасочвани направо към НОИ. Публична тайна е, че НОИ има значителни проблеми с финансирането, но необходимо ли е дупките в техния бюджет да бъдат запълвани за сметка на МВР?

• Извънредният труд

Още един ясен сигнал за липсата на стратегическа визия при управлението на бюджета са разходите за заплащане на извънреден труд на служителите. Оставяйки настрана аргументите за ефективност на работата и коефициент на полезно действие, чисто финансово, не е добро решение да се възлага извънреден труд. Позицията е още по-валидна като се вземе под внимание количеството допълнително натоварване на служителите. За един час извънреден труд, един човек получава 1 ½ от нормалната ставка. На 2000 човека им се заплаща като за 3000 човека. Не е ли по-резонно да се увеличи броя на служителите на терен, вместо да се заплаща извънреден труд и да се пренатоварват работещите?

Във второто видео от поредицата „Цената на сигурността“, продължаваме да разглеждаме проблемите, които пречат на нормалното функциониране на МВР. Темата ни този път е посветена на т. нар. „обърната пирамида“ в министерството. Попитахме експертите от СФСМВР какво точно означава този термин и защо това е проблем за системата.

Отговорите, които получихме бяха повече от притеснителни. Видеото повдига някои сериозни въпроси, включително кой управлява МВР и защо това е проблем за системата. Бюджетът на министерството продължава да расте всяка година, а служителите на терен прогресивно намаляват. Въпреки това, един от основните разходи на МВР е за заплати. Дали твърде голямата администрация не е част от проблема?

Във видеото можете да се запознаете с позицията на експертите от СФСМВР, а тук ще очертаем ключовите им послания:

Повечето от интервюираните експерти посочиха, че бюрокрацията е необходима в тяхната професия, но е от изключително значение това какъв е точно процесът на работа. В множество западноевропейски държави бюрокрацията е дори по-тежка в сравнение с българската, но същественият проблем е, че в България и конкретно в МВР все още се работи по „съветския модел“. Това води до неефективна обработка на получените данни и лимитира коефициента на полезно действие на цялото министерство.

Сериозна пречка пред нормалното функциониране на министерството е т.нар. „униформена бюрокрация“. Противно на общото възприятие, МВР не се управлява от политическото ръководство, а от чиновници, които работят във ведомството. И макар администрацията да е важна част от работния процес, нейната функция би следвало да бъде да подкрепя оперативната работа, а не да управлява служителите на терен и техните действия. Това вреди както на ефективността на работещите в МВР, така и на техния морал при изпълнение на служебните задължения.

Новата инициатива на Фондация „Общество и сигурност“ е свързана с разглеждането на конкретни проблеми от сектор „Сигурност“ и възможностите за тяхното решаване. Нашата цел е да постигнем по-широк обществен дебат, защото проблемите на сектора засягат всички нас като граждани на България. За целта се свързахме с експерти от сектора и поискахме тяхното мнение за конкретни проблеми, които пречат на нормалното функциониране на МВР.

В поредицата „Цената на сигурността“ ще ви запознаем с пречките пред нормалното функциониране на министерството. Идеята ни е чрез обществен диалог да се потърсят решения, за да може реформата в МВР да бъде ефективна и зачитаща правата и интересите на гражданите и служителите във ведомството.

Темата на първото ни видео са предишните опити за реформиране на министерството. Вече повече от 20 години се говори активно за необходимостта от реформиране на МВР. Въпреки това, редица политици и политически сили се ограничават само до популистки изказвания за намаляване на бюджета или заветните 20 заплати. Никой не разглежда в дълбочина проблематиката на едно от най-ключовите министерства в държавата. Във видеото можете да се запознаете с позицията на експертите от СФСМВР, а тук ще очертаем основните проблеми, които те посочиха:

1. Липса на стратегическа визия

Един от главните проблеми, с които се сблъскват реформите досега е липсата на ясна идея за посока и дългосрочна реформа. Повечето реформи в министерството се осъществяват или по бюджетни съображения или като част от предизборна кампания. В зависимост от момента се намаляват разходите или се осигуряват допълнителни средства, които са крайно недостатъчни, но генерират медийно внимание. Честата промяна на правителства и невъзможността за постигане на консенсус за реформирането на МВР води до невъзможност за целенасочена реформа със стратегическа визия.

2. Минимални структурни промени

Повечето промени, които се извършват в МВР през последните години са свързани с преименуване на отделни структури или формално разместване. Не се променя начинът, по който функционира самото министерство. Това прави осъществените минимални промени неефективни. Експертите ни са единни, че МВР не може да бъде реформирано „на парче“.

3. Спокойствието на гражданите не е приоритет

Една от основните функции на държавата е да защитава своите граждани. В най-пряк смисъл, тази защита в съвременния свят се осъществява именно от МВР и неговите служители. Всяка адекватна реформа би следвало да постави на първо място интересите на гражданите, но това досега не се е случвало. Липсва нормален анализ на необходимостите на гражданите, който да послужи като отправна точка при реформирането.

4. Служителите са жертва на „реформите“

Другите пряко засегнати от т. нар. „реформи“ са служителите на министерството. За тях липсва спокойствието и сигурността да се концентрират единствено върху работните си задължения. Невероятно обемната нормативна база, нарушаването на сключени обществени договори и непрестанните промени в Закона за МВР не позволяват нормалното изввършване на служебните задължения от служителите в системата.

5. Хора, които нямат експертен потенциал реформират МВР

Повечето министри, които управляват ведомството в последните години са извън системата на МВР. Те не са запознати с начина, по който тя функционира. За съжаление, екипите им от експерти също са съставени от лица със съмнителен експертен потенциал. Това води до неадекватни и временни решения, които се отразяват трагично на нивото на сигурност в страната в дългосрочен план. За съжаление, тепърва ни предстои да усещаме ефектите от тези „реформи“ извършени от „експерти“.

„Баща ми беше пожарникар. Виждах го как се прибира изморен и миришещ на дим след всяка смяна. Миризмата на пушек е от тези, които не можеш да заличиш не само от кожата, но и от съзнанието си. Запечатва се по начинa, по който разпознаваш аромата на любимите си хора. След работа, сядаше на дивана и ме прегръщаше, а аз го разпитвах за трудностите с които се е сблъскал, но той никога не ми говореше за тях. Говореше за спасените хора и за това, че героизмът не се измерва в трудностите, които си преодолял, а в човешките животи, които си спасил. Още там, на дивана, реших, че искам да бъда пожарникар и да бъда герой – същият като татко.“

„Аз съм баща и това, на което уча сина си е да уважава не само мен като родител и да се гордее с това, че татко му е полицай, но да уважава хората в униформи. Уча го да уважава не само полицаите, пожарникарите и спасителите, но и лекарите, учителите, адвокатите, съдиите, заварчиците, шофьорите в градския транспорт и всички хора, защото ние сме част от едно общество и от една държава – България и от това дали се уважаваме и зачитаме труда си зависи в каква страна ще живеем.“

„Аз съм майка и дъщеря ми се гордее изключително много с това, че съм полицай. Тя знае, че се грижа не само за нейната сигурност, но и за сигурността на нейните приятели в детската градина. Това, което не знае, е че мечтая за деня, в който системата ще се промени и няма да е толкова тромава. Не знае, че мечтая за деня, в който не само близките ми, но и всички граждани ще се гордеят със своята полиция. Вярвам, че този ден ще дойде. “

Уточненият план на бюджета на МВР за 2016г. е в размер на 1 130 931 720 лева, но знаем ли как се разходват по направления? В снимките към настоящата публикация можете да видите актуални данни за разходите към 31 март 2016 г., тъй като финансовата информация за първото полугодие все още не е публикувана.

„За разлика от много мои колеги, никой в рода ми не е полицай, но станах такъв, заради баща си. Баща ми, цял живот създава и извайва фигури, като дава живот на дървото. Той искаше да види своебразно продължение на своя труд – искаше синът му да пази, това което той и хората около него бяха създавали и принципите, които бяха следвали толкова много години. Баща ми искаше да види сина си в униформа, защото вярваше, че да пазиш хората е дълг на всеки човек, а чрез мен щеше да се изпълни нашият семеен дълг пред обществото. Баща ми, искаше да стана полицай, не само защото за него това беше огромна чест, но и защото вярва, че да пазиш и да се грижиш за сигурността на Родината си е дълг. В денят, в който сложих униформа за първи път усетих колко тежи отговорността, която поемам, но усетих и гордостта, която изпълни дробовете ми. Гордост, породена от дългът, който имаш и принципите, които следваш. Гордост, която и до днес усещам, когато видя човек, на който съм помогнал. Гордост, която виждам в очите на близките си. Гордост, породена от любовта към професията, защото за мен да си полицай означава да живееш достойно, да пазиш честта и да помагаш на хората. Гордост, породена от изборът, който направих в знак на синовна обич и който се оказа единственият правилен за мен самия.“

Всеки мой ден е различен.  Има дни, в които са ми викали. Дни, в които хора са припадали в ръцете ми. Дни, в които са късали нашивките ми и са се изплювали в лицето ми. Дни, в които съм чувал и виждал как си отива животът.

Дни като тези не са рядкост, но се забравят бързо, защото са последвани от другите дни. Дни като днешният, в който разкрихме кои са хората, ограбили дядо Данчо. Дни, в който няма как да забравиш разплаканият възрастен човек, който ни поднесе в знак на благодарност кошница с ябълки и ни каза „Благодаря ви, момчета. Благодаря ви, че ви има… “.

Има и едни други дни и те са най-тежките – дните, в които знаеш, че не можеш да помогнеш и си безсилен. Дни, в които ти се иска да си предотвратил престъпление или инцидент. Дни, в които ти се иска институцията, в която работиш да не е толкова тромава. Дни, в които се молиш от името на близките на жертвите да оцелеят и справедливостта да възтържествува. Дни, в които си гневен и беснееш. Дни, в които се замисляш дали има смисъл и се запитваш дали имаш сили да продължиш.

В тези дни те крепят три неща: любовта към професията, колегите и хората като дядо Данчо.

С благодарност към колегите и дядо Данчо,

Един служител в МВР

За всички, които рискуват здравето и живота си при изпълнение на служебните си задължения – БЛАГОДАРИМ ВИ!

Фотограф: Силва Тонева

В момента се осъществява поредната „реформа“ в МВР.

Преди малко повече от един месец, министър Бъчварова каза, че концепцията за реформа е на компютъра й и ще я представи съвсем скоро.

Това, което се случи не само не беше представяне, но и не беше концепция. Това, което видяхме е публикуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който  е инструмент за постигане на предварително заложени цели.

Какви цели си поставя ръководството на МВР с това поредно изменение не стана ясно. 

Преди малко повече от един месец, министър Бъчварова обяви публично, че реформата в МВР е разработена в „седем насоки, които не са самоцелно много, за да отчетем работа, а защото няма единично решение, което да може да реши проблемите в МВР“. 

Това, което виждаме сега не само не указва седемте насоки и очакваните резултати в цифри и повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“,  но и не става ясно по какъв начин, предвидените в законопроекта изменения могат да решат проблемите в МВР. Не е ясно дали ще реши всичките проблеми или само част от тях? Ако са част, то кои?

Това е поредният законопроект, който не е подложен на обществено обсъждане. Не са представени ефектът и очакваните резултати. Няма срокове. Няма отчетени потребности на гражданите. Няма публичност.

Липсата на обществен дебат и публично обсъждане на планираните промени гарантира, че този законопроект не само няма да е разбран и подкрепен от гражданите, но и за пореден път ще ограничи възможностите за граждански мониторинг и контрол над начина, по който се изразходват средствата в МВР.

Специално за Д., който е действащ служител в МВР и се свърза с нас, за да разкаже една лична история, вдъхновен от поредицата ни „Човекът зад униформата“.

Защо повече такива случаи не попадат в новините? Или е необходимо да има загинали, за да се намери място в централната емисия?

Време е да се запознаем и със Стойчо – полицай от Велинград. Тази седмица в „Човекът зад униформата“!

#‎заедноможем‬

„Искаме хората да бъдат рамо до рамо с нас. Ние имаме нужда от тяхната подкрепа и помощ.“

Представителите на СФСМВР и Фондация „Общество и сигурност“ вярват, че целите, които си поставят – по-добро правоприлагане, по-високо качество на доставяната услуга „гражданска сигурност“ и по-сигурна и безопасна среда за всички граждани на Република България са споделени от всички граждани. 

Покани за събитието са изпратени до представители на изпълнителната и съдебната власт, Президентството, членове на Европейския парламент, браншови и съсловни организации, както и представители на гражданския сектор в България.

По този начин в процеса на обсъждане на механизма за реформиране на МВР ще могат да се вземат принципни решения и да се постигне не само до сближаване на позициите, но и до идентифициране на конкретните инструменти, в т.ч. финансови, които могат да се използват, за да се реформира МВР, съгласно изискванията и практиките в ЕС.

Фондация „Общество и сигурност“

Атаки с мащаба на тези, които видяхме в Париж, Анкара, Истанбул и Брюксел,  при които загинаха и бяха ранени стотици граждани до скоро се определяха като изключително редки, но за съжаление стават все по-чести и опасни за всички нас. Властите са подготвени за тези извънредни ситуации, но какъв  е съветът към обикновените хора?

Бъди подготвен

Много оцелели от парижките атаките казаха, че са помислили първите изстрели за фойерверки. Това е типично, казва Джон Лийч, психолог по оцеляване и инструктор по военно оцеляване.

Хората, които не очакват изстрели ще предположат, че те са нещо друго, защото това не се вписва в техните очаквания. „Ние отговаряме на модела в главата ни и  не реагираме директно на околната среда, а това ни прави уязвими“, казва той.

Времето, което е необходимо, за да разберем какво се случва може дадоведе до летален край. Но ако някой вече е преминал мисловно през някои от най-лошите сценарии, тогава този процес ще бъде по-бърз.  „Всичко, което трябва да се запиташ е  – ако нещо се обърка, каква ще бъде първата ми реакция?“ обяснява Лийч.

Лесно е да си в ресторант или кино, без да обръщаш никакво внимание на аварийните изходи. Но да знаете, къде са те може да спаси човешки животи. В атаката на концертната зала Батаклан в петък, охранител поведе група от хора към тяхната безопасност използвайки пожарният авариен изход в ляво от сцената.

Реагирай бързо

По-голямата част от хората ще бъдат  твърде объркани, за да направят каквото и да е по време на атака. Лийч е бил свидетел на  животозастрашаващи ситуации в целия свят и е установил, че само 15% от хората биха реагирали по начин, който ще им помогне да оцелеят.  До 75% ще бъдат прекалено объркани от това, което се случва около тях, за да реагират. В останалите 10% ще се реагира по начин, който намалява шансовете за оцеляване, а също така пречи на другите хора, казва той.

Решителните действия могат да направят оцеляването много по-вероятно. Но част от човешката природа е да се изчака другите хора да действат първи. В класически експеримент, психолози поставят хората в една стая, която изпълват с дим, за да видят как биха реагирали.  Хората, които са били сами са по-склонни да предприемат действия, отколкото онези, които са били в групи с други хора.

Бъди малка цел

„Където има прикритие от поглед, има покритие от пожар“, съветва Иън Рийд – бивш британски войник, военен инструктор и главен изпълнителен директор на фирмата Formative Group Security. Първото нещо е да се опитаме да се измъкнем от пътя и да направим себе си по-малка мишена. Това може да включва простото залягане на земята, но в идеалния случай твърдо прикритие като бетонна стена е най-добрият вариант. „Очевидно е, че Холивуд показва автомобили като непробиваеми от куршуми, но това не е задължително да е вярно“, казва Рийд. Въпреки това, дори и една кола е по-добре от нищо.

Когато една атака се случва в плътно натъпкано пространство, един куршум може да нарани  няколко души. Стоенето извън обсега намалява риска, че може да бъдете на уцелени съзнателно, а също така и вероятността да бъдете засегнати от някой, който просто разпръсква огън в стаята. 

Много от оцелелите в Париж  са направили инстинктивно именно това и – превръщане на използваните маси като импровизирано прикритие или прикриване зад тонколоните в концертната зала. Но липсата на прикритие на основния етаж на Батаклан означава,  че не всеки е имал възможност да се скрие.

Ирландска двойка оцеля като се престори на мъртва.  Друга оцеляла, Тереза Седе,  заяви пред BBC: „Един човек е беше тежко ранен и стенеше, така че ние му казвахме:“ Шшт, бъди тих, остани жив и не мърдай, защото всеки път, когато някъде има движение там има и повече изстрели. „

„Те търсят движение – това ще привлече погледа“ обяснява Рийд. Това е особено вярно, ако е тъмно. Някои хора в Батаклан са избягали, докато нападателите са презареждали.  Това може да бъде рисковано, но в някои сценарии бягството е добра идея. Според очевидци в петък, няколко души са избрали да останат скрити в офиси и тоалетни, докато дойде помощ.

През януари 24-годишният Ласана Батили бе обявен за герой,  след като скри пазаруващи в хладилния склад  в мазе по време на атака от стрелец – ислямист. Той изключва хладилника и светлините и се затича, за да извика помощ. Всички, които е скрил са оцелели.

Отвърни на удара

Атаката върху въоръженият нападател работи в някои ситуации. През август, бе осуетена атака във влак във Франция, след като пътниците са надвили единственият стрелец. Но от четиримата пътници, участващи в повалянето, един е бил от Военно-въздушните сили, а друг е работел  в Националната гвардия. Мъжете са направили опита след като оръжието на стрелеца е засякло.  

Рийд казва, че не е добра идея да се противопоставиш на нападател, без обучение. „Това просто е риск за живота ти“, добавя той. Важно е да се помни, че много нападатели работят в екипи. Някои от тях са облечени с бронежилетки, а  други могат да носят експлозиви.

Адел Термос се смята, че е спасил живота на десетки хора в Бейрут миналата седмица, след като се справи с атентатор в гръб. Но самоубийствената жилетка избухна и двамата Термос и атентатора загинаха при взрива.

Въпреки опасностите, някои хора твърдят, че е важно да бъдем готови да се бием, ако е необходимо. Членовете на групата на  ислямската държава не са мотивирани да бъдат вземани за заложници, казва Джеймс Алварез, психолог и преговарящ при кризи със заложници. „Няма с кой да преговаряш. Твоята ценност е в това, че си умрял. Ако знам, че ще бъда застрелян, бих искам да мисля, че няма да си отида тихо.“

След бягството

Веднъж, след като са успели да избягат от ситуацията за тях е важно да останат бдителни.  „Избягайте колкото се може по-далеч, зад толкова твърдо и стабилно прикритие, колкото е възможно, след което отидете до най-близкият представител на властта за помощ“, казва Рийд.

Може да е опасно да се присъединявате към големи групи  в близост или да използвате обществения транспорт. „Винаги предполагайте, че там може да има  второстепенен устройство или действие,“ добавя Рийд. Ключът е да се приемат съвети от полицейски служители или други длъжностни лица, тъй като те познават по-добре ситуацията.

Помагайте си взаимно

Шансовете да бъдете заловени или да попаднете в голяма атака все още са ниски. Но ако това се случи, сътрудничеството с другите хора може да увеличи шанса за оцеляване, казва Крис Кокинг, социален психолог и експерт по поведението на тълпата.

След Лондонските атаки  от  7/7,  Кокинг помогна и интервюира десетки хора, които бяха жертви и зустанови, че най-бързият и най-ефикасният начин за евакуиране на група е хората да работят заедно.

Това е единственият начин да се избегнат ситуации като  затискане на зрители при бягство от пожар. Кокинг казва, че повечето хора са склонни да се опитват да помагат един на друг, дори в екстремни ситуации. „Има предположение, че в такива ситуации всеки действа за себе си, но това просто не се случва“, казва той.

Оригиналният текс може да бъде намерен тук: https://www.bbc.com/news/magazine-34844518

Казанлък ще бъде домакин на Регионален форум „Нашата сигурност – споделена или неразбрана отговорност”, предаде кореспондент на Радио „Фокус”. Организатори на събитието са Синдикалната Федерация на служителите в МВР и Фондация „Общество и сигурност”. Форумът ще се проведе в Мултимедийната зала на ИМ „Искра”. Той ще бъде открит в 11.00 часа от Валентин Попов – председател на УС на Синдикалната Федерация на служителите на МВР и член на настоятелството на Фондация „Общeство и сигурност” и Цанимир Славчев – представител на община Казанлък, член на Федерацията. В рамките на форума директорът на Фондация „Oбщество и сигурност” Радостина Якимова ще направи презентация на тема „Разбиране на услугата „сигурност” и ролята на гражданите и местната власт за повишаване на нейното качество”. След това ще се проведе дискусия по отношение на специфичните потребности по отношение на услугата „сигурност” на различни социално-икономически, възрастови и етнически групи и дискусия по темата „Какво може да се направи на местно, областно и национално ниво за удовлетворяване на потребностите от сигурност”.

Източник: Агенция „Фокус“

От проведените до момента форуми в градовете Плевен, Пловдив и Смолян стана ясно, че проблемите по темата „сигурност“ са сериозни, а обществените дискусии – необходими.

Участниците, с които се срещнахме – представители на местни и регионални институции, неправителствени организации и медии, изразиха мнението, че дискусиите по темата дори са закъснели в някои отношения, защото средата става все по-несигурна, а хората все по-объркани  и неуверени на фона на новите предизвикателства, пред които се изправят.

Следващите форуми ще се проведат в градовете Бургас и Варна на 22 и 23 април 2015г.  

Те ще имат за цел да се споделят добрите практики на местно ниво, но също така и да се идентифицират специфичните за черноморските градове предизвикателства по отношение на услугата „гражданска сигурност“. 

Проучването има за цел да се установи личното усещане  на гражданите на Република България за сигурност,  моделите, които използват, за да се чувстват по-сигурни и какво смятат, че трябва да се промени, за да се повиши качеството на услугата „гражданска сигурност“.

Анкетна карта ще бъде попълнена и от участниците в шестте регионални форума, които ще се проведат в периода март – април 2015г. в градовете Плевен, Пловдив, Смолян, Варна, Бургас и Благоевград.

Резултатите от проучването, заедно с идентифицираните добри практики за повишаване на сигурността на местно и регионално ниво, ще бъдат анализирани и представени на национален форум, който ще се проведе в София през месец май 2015г.

Екипът на Фондация „Общество и сигурност“ се обръща към Вас с молба да подкрепите инициативата и да дадете своя принос в промяната на  България и превръщането и в по-сигурно и спокойно място за нас и нашите близки и деца.

Можете да попълните онлайн анкетата тук.

Фондация „Общество и сигурност“ в партньорство със Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи /СФСМВР/, организира регионални форуми за обсъждане на услугата „гражданска сигурност“ доставяна от МВР на тема „Нашата сигурност: споделена или неразбрана отговорност?“ 

Регионалният форум в град Плевен ще се проведе на 24 март 2015г. Той има за цел да се представи визията и разбирането на Фондация „Общество и сигурност“ за това каква трябва да бъде услугата „гражданска сигурност“, да се идентифицират основните потребности на различни социално-икономически групи и да се дискутират мерките, които могат да се предприемат на общинско, областно и национално ниво за повишаване на тяхното лично усещане за сигурност.

Във форума са поканени да участват експерти по темата „сигурност“, представители на МВР, неправителствени организации, местна власт, областна администрация и други представители на заинтересовани страни.

Темата „гражданска сигурност“ ще бъде обсъждана през потребностите на следните групи:

•  Деца и младежи
• Лица с физически и интелектуални затруднения
• Жертви на домашно насилие
• Етнически малцинства
• Активни и работещи граждани
• Безработни

 Всички идентифицирани проблеми и възможностите за тяхното решаване ще бъдат дискутирани през мерките, които могат да се предприемат на местно, областно и национално ниво. В рамките на форума ще се обсъди и необходимостта гражданите да познават по-добре правата си и да бъдат проактивни по отношение на услугата „гражданска сигурност“ доставяна от МВР и местната власт.

Организаторите на събитието отправят покана към всички неправителствени организации, които работят на територията на Област Плевен да вземат участие в регионалния форум. Участието на широк кръг граждански организации е изключително важно,  тъй като те представляват различи социални групи, могат да споделят предизвикателствата, пред които се изправят в своето ежедневие и да предложат мерки за повишаване сигурността и безопасността на жителите в област Плевен.

Форумът ще се проведе в залата на СИТИ ХОТЕЛ ПЛЕВЕН, намиращ се на улица „Стоян Заимов“ 2А. 

Ако проявявате желание да участвате във форума, моля попълнете регистрационната форма по-долу и я изпратете на e-mail: ssf@ssf-bg.eu не по-късно от 20 март 2015г.

Програма на регионален форум в Плевен

Регистрационна форма

Основният проблем, около който се обединяват представители на синдикални, професионални и неправителствени организации по отношение на обществения ред и сигурност, е че услугата „сигурност“, която доставя МВР на гражданите, не е ефективна и не удовлетворява техните потребности. Дискусията около параметрите и очакванията каква да бъде тази услуга не се е състояла – както с гражданите, така и със синдикалните и професионалните организации. Причините да не се състои подобна дискусия са много, но основните са:

• Концепцията за това какви функции да изпълнява МВР се сменят с всяко следващо Правителство;
• Системата е затворена и не създава реални възможности за гражданско участие в процеса на вземане на решения, а и самите граждани не са мотивирани за това, защото техните знания и представи на МВР много често се основават на митове и предразсъдъци, които поколенчески се унаследяват;
• Представителите на политическото и професионалното ръководство в МВР, които приемат МВР като силова институция, чиято роля е да се гарантират обществения ред и сигурност, много често се отнасят към гражданите самонадеяно, а понякога арогантно. В много от решенията, които се вземат, прозира и се демонстрира елитарност спрямо гражданите, тъй като се казва, че те не разбират същинските проблеми на институцията, не познават системата и именно затова нямат право да казват на МВР какво за тях е сигурност и как тя може да бъде гарантирана.

Именно поради това системата на МВР става все по-ригидна, все по-капсулирана и жертва все по-жестоко своите служители. Това се случва на фона на една услуга „сигурност“, чието качество става все по-ниско и от която гражданите са все по-малко удовлетворени, а МВР  ги убеждава, че те не разбират „сложната материя на сигурността“.

Ригидността на системата се дължи на много причини част, от които са:

1. МВР е институция, която реализира дейности по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защита на националната сигурност, граничен контрол, регулиране на миграционните процеси, защита на финансовите интереси на Европейския съюз, пожарна безопасност и защита на населението. Голяма част от дейностите изискват класифициране на информацията, което само по себе си е свързано с недопускане на граждански и професионални организации в процеса на изготвяне и изпълнение на програмни документи. Именно тази необходимост от ограничаване на достъпа до информация, която е разбираема, се използва като мотив за затваряне на институцията и недопускане на граждански мониторинг по отношение на цялостната политика за МВР. Под претекста, че дадени политики, решения и действия са класифицирани, се изолират структурите на гражданското общество, демотивират се за участие и се формират нагласи в гражданите, че МВР е институция, която за да бъде наблюдавана и оценявана, изисква специфична експертиза, която само определени хора притежават. По този начин голяма част от представителите на структурите на гражданското общество съзнателно са изолирани и се допускат определен кръг от неправителствени организации и експерти, които са с доказани опит и експертиза, но които не работят активно с широката общественост и по този начин техните предложения за промяна, визия за реформа и експертни оценки достигат до много тесен кръг от хора.

2. Липсата на достъпна и разбираема информация, създава условия за спекулация както с броя служители в МВР, така и за начина, по който се разходват средствата, което пък позволява да се реализират промени, удовлетворяващи определени политически партии. Отчетните документи, които се публикуват на сайта на МВР и се популяризират в медиите, са представени по неразбираем начин. Тези документи се публикуват, но не се „превеждат“ на разбираем език, който да насърчи изразяването на гражданска позиция и споделяне на очаквания за това каква услуга гражданите на Република България искат да получават. Именно поради това гражданите на Република България нямат реална потребност да участват в изготвянето на предложения за промяна в МВР. Това от една страна се дължи на посочените причини, но също така е провокирано от целенасоченото допускане на определен, тесен кръг експерти в процеса на консултиране и информиране.
3. Политизирането на системата е една от основните причини за липсата на действия за отваряне на МВР към гражданите. МВР, поради своята същност и функция, е силова структура и дава възможност за употреба на ресурсите и за обслужване на политически и партийни интереси и защита на определени лица /данни от изследване на факторите причиняващи стрес, проведено през 2013г./. Политизирането на системата променя визията за функцията и ролята на МВР – от структура, която трябва да доставя услугата „сигурност“, тя се превръща в структура, която подпомага /понякога с цената на репресия/ постигането на определени политически приоритети.  Политизирането на системата допринася за липсата на визия за развитие и реформи на МВР, тъй като хоризонтът на планиране е в рамките на мандата на управляващата политическа партия/коалиция. Реформирането в МВР изисква както разговори за ефекта от реформата върху служителите, така и изготвяне на инструментариум за оценка на качеството и ефективността на предоставяната услуга и удовлетвореността на гражданите от нея, което от своя страна изисква участие на граждански организации в наблюдението и оценката.  Именно липсата на визия за развитие и реформи в МВР превръща както служителите, така и гражданите в заложници и жертви на политически програми.
4. Липсата на успешен институционализиран модел за участие на гражданите в реформирането на МВР. Наличието на подобен модел ще позволи външна оценка на удовлетвореността на гражданите от услугата „сигурност“, ще създаде възможност за дебат по отношение на необходимите реформи и средства за тяхното реализиране, ще даде публичност на предлаганите политики и ще търси съгласие и обединение на законодателна, изпълнителна власт, граждански, професионални и синдикални организации.
5. Разбирането на реформата в МВР като преструктуриране, преименуване и съкращаване, а не като повишаване на ефективността, прозрачността и осигуряване на достойни условия на труд за служителите. Към момента няма разбиране на политическо ниво, че преди да започне процес на промяна е необходимо да се направи оценка за това колко ще струва тя и то през призмата на услугата, която доставя МВР. Когато се говори за реформа в публичното пространство, се има предвид драстично намаляване на броя на служителите в МВР, без да се отчита факта, че при съкращения това ще натовари социалната система, ще увеличи безработицата и създава риск от невъзможност да функционират определени звена и структури в МВР. Математическият подход и механичното съкращение на хора е един от най-грешните и пагубни модели за реформа, тъй като ефектът от тези съкращения се измерва само и единствено като спестявания в МВР и намаляване на щата, но не отчита допълнителното натоварване на другите служители във ведомството, невъзможността за изпълнение на служебните ангажименти поради свръх-натовареност, т.е. качеството и ефективността на работата. Този математически подход при редуциране на числения състав на основните структури на министерството може да доведе до намаляване ефективността при изпълнение на функциите на МВР. Подобно разбиране за реформата създава криза в МВР и условия за намаляване ефективността на Министерството и увеличава неудовлетвореността на гражданите от услугата, която им се предоставя.

Фондация „Общество и сигурност“

Най-важният елемент от целият процес е институционализирането на формите и процедурите за гражданско участие в реформирането на МВР. Вторият изключително важен компонент е обединяването около необходимостта от изготвяне на дългосрочна стратегия за реформи в МВР, която да бъде приета както от МВР и гражданските организации, така и от синдикатите.

1. Институционализиране на форми и процедури за гражданско участие в реформирането на МВР

Едно от най-големите предизвикателства е как да се институционализира гражданското участие, без това да направи структурата тромава и неефективна. Именно поради това е необходимо да се сформира неформална група от представители на НПО и професионални организации, които да изяснят параметрите на функциониране, механизмите за включване на гражданите и процедурите за консултиране с правителствените представители. В този период на предварително планиране е необходимо да се предвидят дейности и мерки, които от една страна да изследват очакванията на гражданите за услугата „сигурност“ и да се проведат обществени обсъждания и консултации за това до каква степен МВР може да се реформира така, че да отговаря на обществените  очаквания. Необходимо е в този процес на предварителна подготовка  да се предвидят и механизми, чрез които гражданите ще могат да участват активно в процеса на наблюдение на дейността на МВР и в изготвяне на препоръки за нейното подобряване. Освен компонента на активно и широко гражданско участие е необходимо да се предвиди институционализираната форма за гражданско участие да има и необходимата експертиза. Поради тази причина е необходимо да се привлекат два типа организации: организации с експертиза по темата „сигурност“, МВР, гражданско участие и изготвяне на програмни документи, както и организации, които имат достъп до широк кръг граждани. Този формат ще осигури от една страна необходимата експертност, ще позволи реализирането на дейности по информиране и консултиране на гражданите и ще изпълни със смисъл и съдържание дейността институционализираната форма за гражданско участие.

Един въпросите, които трябва да се обсъдят, е дали подобна институционализирана структура е по-добре да бъде към Министерски съвет или към Министерство на вътрешните работи.

Мотивите за това да бъде към МВР са свързани със спецификата на дейността на тази структура, която изисква консултиране и дебатиране по  конкретни проблеми касаещи ефикривността на ведомството и качеството на доставяната услуга „сигурност“. Функционирането на институционализирана форма за гражданско участие към МВР ще осигури пряк достъп и възможност за съвместна работа с експертите на различни служби в Министерството, което ще направи процеса по-оперативен и гъвкав.

Аргументите в подкрепа на институционализирането на подобна структура към Министерски съвет/МС/ са повече – от една страна те са свързани с необходимостта  визията за реформи и дългосрочната стратегия за развитие на МВР да се одобрят и утвърдят от представители на различни Министерства и ведомства, чиято дейност и политика ще бъдат пряко или косвено повлияни от провеждането на реформа в МВР. От друга страна, конституирането на този орган към МС ще гарантира неговата независимост от МВР. Участието на представители на други ведомства с ранг министър или зам.-министър, ще улесни процеса по приемане на предложенията на ниво МС и ще гарантира приемане на по-голяма част от препоръките на този орган. В дългосрочен план, създаването на подобна структура към МС ще позволи разширяване обхвата на дейност, тълкуване на услугата „сигурност“ в много по-широк аспект и синхронизиране на визиите за развитие и реформа в съдебната система и отбраната.

2. Обединяване около необходимостта за изготвяне на дългосрочна стратегия и единна визия за МВР

Преди да се пристъпи към изготвяне на дългосрочна стратегия, трябва граждански и професионални организации, както и представители на законодателната и изпълнителната власт да се обединят около единна визия за МВР и то в дългосрочен план. Изготвянето на единна визия е свързано както с проучване на нагласите на гражданите, така и с лобиране и провеждане на консултации с правителствени представители. Основните въпроси, по които трябва да се проведат разговори и да се стигне до консенсусно решение, преди да се започне изготвяне на стратегия са:

• Какви са структурните промени, които е необходимо да се реализират? Кои са звената, които е необходимо да излязат от МВР и към кои министерства и агенции ще бъдат прехвърлени? Как се гарантира защитата на правата на служителите и спазването на договора, който са сключили, започвайки работа в МВР. Какво се случва със звена като АМВР, ИП на МВР и др.?
• Дали посоката на реформа ще е към децентрализация или централизация? В случай на децентрализация, как се повишава квалификацията на екипите, които на местно и регионално ниво ще управляват структурите? Как се осъществява последващ контрол върху дейността и се предотвратяват корупционни практики? По какъв начин ще се гарантира едно и също качество на услугата „сигурност“ в страната.
• Как се намалява политическото влияние в работата на МВР? Възможно ли началниците на районни управление и/или директорите на областни дирекции на МВР да се избират заедно с кандидатите за кметове на населени места в случай на реформа в посока децентрализация? Какви са механизмите, които в случай на децентрализиране ще позволят дебат на ниво концепции за развитие и ще гарантират прозрачност и честност при избора/назначаването? Как се ограничават политическите „чистки“ и изтичането на квалифицирани кадри на МВР?
• Какви са механизмите и моделите, които да позволят активно остаряване на служителите? По какъв начин ще бъдат въведени принципите на учене през целия живот? Как се гарантира приемствеността между служителите?
• Каква е степента на „отваряне“ на МВР за гражданите и какви са конкретните действия, които е необходимо да се предприемат? Кои са темите, по които информацията се характеризира като класифицирана и как заинтересованите страни да се обединят около това решение?
• По какъв начин се преодоляват натрупаните предразсъдъци и стереотипи по отношение на служителите в МВР? Как се развенчават митовете и кои са организациите и/или институциите, които трябва да го направят? Каква е комуникационната стратегия, която е необходимо да се изготви и кои са основните приоритети?
• Кои са организациите и институциите, които работят с децата и младежите и развиват тяхната гражданска активност и правна култура по отношение взаимодействието с МВР? Как се съчетават принципите на формално и неформално образование?
• Как МВР взаимодейства с другите институции на ниво доставка на услугата „сигурност“ и по какъв начин това взаимодействие може да се подобри? Какви инструменти е необходимо да бъдат приложени и как се измерва техния ефект?

Фондация „Общество и сигурност“

Министерство на вътрешните работи е единственото нереформирано министерство в Република България, но е и едно от министерствата, в които структурните промени са най-многобройни. Една от най-големите структурни промени, която допринесе МВР да се превърне в мега-министерство е  закриването на Министерство на извънредните ситуации и поемането на ръководството на това звено от МВР /29.07.2009 г./. Тази промяна  е една от основните причини за разширяване на обхвата и  функциите на МВР, както и за увеличаване на щата на заетите. Дейностите по защита на населението, като неспецифични за МВР, отнеха изключително голям финансов, човешки и времеви ресурс, за да се създаде моделът,  който да гарантира, че едно механично сляло се с МВР ведомство ще започне да функционира като част от цялото Министерство. Стресът от това механично сливане, който изживяха както служителите в закритото МИС и МВР, липсата на ясни правила за взаимодействие, промяната на принципите на работа и взаимодействие между институциите е изключително голям. Малко преди „вливането“ на служители от МИС, от МВР – през 2007 г.,  „излиза“ Национална служба „Сигурност“ и дирекция „Защита на средствата за връзка” и се формира Държавна агенция „Национална сигурност“. В резултат на структурните промени, към 2009г., числеността на МВР е близо 68 000души.

В периода 2009-2014 г. продължават да се извършват структурни промени, като през 2013 г., от структурата на МВР се изваждат Главна дирекция за „Борба с организираната престъпност“ и Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“. ГДБОП стана част от ДАНС, а СДОТО се превърна в Държавна агенция „Технически операции“ към МС.   Успоредно с тези структурни промени се променят и наименованията на регионалните структури и дирекции в МВР и се намалява броя на заетите, за да стигне щатът на МВР 49 500 души през 2014 г.

Всички тези промени са извършвани без участие на гражданите, без оценка на ефекта от тях върху качеството на услугите, които се доставят от МВР, и най-вече без оценка на влиянието им върху служителите. Именно тази дългогодишна практика е една от причините, МВР да се превърне в  (авто)репресивна, подозрителна, дехуманизирана, формална и дезангажирана институция, в която перспективата за дългосрочна реформа и  включване на гражданите в нейното осъществяване се оценява като заплаха, която трябва да бъде ограничена, а не като възможност, която е необходимо да се използва.  

Фондация „Общество и сигурност“