На 5 октомври 2019 г., започна първата Бизнес академия за стартиращи предприемачи за служители в МВР. Тя се реализира в партньорство със СФСМВР и е по методология, програма и с подкрепата на Америка за България.
Обучението ще се провежда всеки уикенд и ще приключи на 9 ноември 2019 г.
Лято е. Голяма част от нас си почиват, а останалите си мечтаят за такава или спомнят за вече отминалата почивка.
Независимо дали сме на работното си място, на плажа или в планината, неминуемо се срещаме с полицаи. Виждаме ги по магистралите, срещаме се с тях в населените места и курорти, в които почиваме, както и на път към работните си места.
В тези августовски жеги голяма част от полицаите са на работните си места и имат срещи с много хора. Някои от срещите са драматични, често са комични, а част от тях са разтърсващи и емоционални.
Независимо дали си полицай или гражданин, срещнал се с полицията и без значение каква е твоята история, искаме да знаеш, че търсим точно нея.
Разкажи своята лична история с полиция и я сподели с нас като съобщение във фейсбук или ни я изпрати на имейл ssf@ssf-bg.eu.
А каква е причината да събираме истории и какво планираме да правим с тях ще разберете през септември 2019 г., но предварително ще кажем, че планираме да споделим вашите истории и да достигнат до много хора.
#ИсторииСполиция
Много често ми казват, че съм идеалист и че вижданията ми, за това по какъв начин мога да променя средата, в която живея, са почти утопични. Питат ме защо избрах да бъда полицай, а не да работя на място, където трудът ми ще бъде не само уважаван, но и добре заплатен.
В началото отговарях и обяснявах. Сега само се усмихвам и продължавам да правя това, което съм правил преди да ме попитат за избора ми и да ми кажат колко необясним е той.
Не знам… сигурно изборът ми изглежда непрактичен, но не станаха ли вече прекалено много тези, които избират да живеят по-лесно и без смисъл, отколкото по-трудно, но с мисия? Не обвинявам и не осъждам никого. Уважавам личния избор на всеки един, но не разбирам защо има хора, които не уважават моя.
Да, аз съм полицай и това е моя избор. Съзнателен такъв, а не защото не съм имал какво друго да правя. Избрах да служа и да защитавам, защото това придава смисъл на всеки ден, в който се събуждам и работя, а дните придават смисъл на живота. Избрах да имам живот изпълнен със смисъл. Искам да пазя и в края на деня да знам, че дори да не съм успял, то поне съм опитал да направя страната си по-добро място за живеене. Да знам, че съм действал, а не съм бил страничен наблюдател, който очаква другите да свършат всичко.
Вярвам, че всеки има мисия и свой собствен път. Моята професия и житейска мисия са да бъда полицай и да защитавам, и знам, че докато това е така, независимо какво ми говорят хората около мен, няма начин да се проваля. Няма начин да се проваля и докато имам колегите до себе си, които не само ми помагат и са моята опора, но и те самите често са определяни от околните като идеалисти. Не можеш да се провалиш, когато вярваш в това, което правиш и в края на всеки ден има поне едно нещо, което е по-добро благодарение на твоя избор и твоята работа. Докато е така, знам, че моята мисия е обречена не на провал, а на успех.
Текст: Фондация „Общество и сигурност“
Изследване посочва, че хората се страхуват най-много от кражби
Близо 70 на сто от участвалите в допитване казват, че не се чувстват сигурни и спокойни – както за себе си, така и за близките си. Това сочат първоначалните данни от изследването на фондация „Общество и сигурност“, което за поредна година измерва и очакването на хората по отношение работата на МВР, прокуратурата и съда.
В сравнение с миналата година има леко намаление в процента несигурност, коментира Радостина Якимова от фондацията. 42 на сто от хората обаче не са били нито жертва, нито свидетели на престъпление.
Илия Кузманов от СФСМВР се съгласи, че битовата престъпност, както и кражбите са най-честите престъпления, които формират усещането за несигурност у хората. Той обаче беше категоричен, че работата в полицията не е като по филмите.
Видеото с участието на Радостина Якимова можете да видите тук.
Стоях на терасата и пушех поредната си цигара. Часът беше 4.30 сутринта и за пореден път не можех да спя. Мислех си, колко е хубава тази тишина – чиста и снежна. Понякога си мисля, че безсънието има и хубава страна, защото то позволява да видиш света притихнал и чист. В нощи като тези осъзнаваш, че макар и за секунда, можеш да повярваш отново в красотата на света. Имам нужда да повярвам, защото това ми дава стимул да продължа. Замислих се, че в нощи като тази, в която будувам сам на терасата, съм много повече като бял бродник, отколкото бял рицар и се засмях сам на себе си. Все още мога да се самоиронизирам, което означава, че не съм полудял…напълно. С колегите се шегуваме, че най-страшно ще стане ако всички полудеем едновременно. Тогава няма да има кой да ни каже, че нещата са зле. Ще сме загубили не толкова нормалността си, а нормата.
Клоните на дърветата срещу мен са отрупани със сняг и знам, че тази зимна приказка е предизвикателство за част от колегите ми, които сега премахват прекършени дървета и счупени клони, и правят така, че градът да заживее в обичайния си ритъм на сутринта. Има неща, които само колегите и семействата знаят и разбират, а за другите остават скрити. Много често ние сме невидими, но и така трябва да бъде. Хората, които пазят и се грижат трябва да бъдат незабележими, защото чуеш ли сирените, значи има проблем. По-добре е да вършим работата си тихо и да не се налага на хората да се запознават с нас.
Има толкова много срещи, които ми се иска да не се бяха случвали. Би било по-добре ако не се бях срещнал с родителите на обесилото се на детското си креватче дете. Тогава нямаше да го има споменът как очите на една майка угасват за секунди, а косата на един баща побелява за почти същото време. Мечтая си да не се бях срещнал със сина, който уби майка си, защото е отказала да му даде пари за дневната доза и да не ми се налагаше да научавам поредната трагична история на едно семейство. Мечтая си да не бях виждал толкова много неща, защото тогава щях да имам възможност да погледна семейството си по друг начин. Гледам дъщеря си и винаги, независимо колко се старая, се страхувам малко повече, отколкото се гордея с нея. Знам как звучи това и знам, че не е нормално, но… няма как да виждаш останките от липсващата човечност на хората и да не поемеш нещо и ти. И да, понякога усещаш, че се разпадаш и се чувстваш като развалина. И не, не се оплаквам, нито се смятам за герой. Просто… Понякога се чувствам толкова сам, колкото съм и в момента.
Кварталът е заспал, а снегът е покрил боклуците и всичко изглежда толкова красиво. Моят сняг и вълшебна пелена е времето. Или поне си мислех, че е така. Бях убеден, че с течение на времето спомените избледняват. Уви, оказа се, че не е така. С всеки следващ случай претръпваш, но само привидно. Осъзнаваш, че емоциите, шокът и смъртта продължават да ти влияят по един и същ начин, независимо от колко години си в системата. И не в това е проблемът. Не е и в това, че не мога да спя и че цялото семейство се е примирило с този факт. Не е в недоимъка, липсата на консумативи и цялата мизерия, с която трябва да се справяме.
Проблемът е в заклеймяването и генерализацията. Ако някой хване един корумпиран служител, хората автоматично започват да смятат, че всички са корумпирани, но ако се покаже един достоен и свършил работата си полицай, никой не генерализира. Напротив – всички казват, че това е изключение. Тези битки са най-тежките и най-силно обезкуражават. В тези битки си истински сам. Няма никой! Няма пресцентрове, няма официални позиции. Няма нищо. В тези битки, които се губят привидно от служителите, истинските губещи са хората. Работещите в системата са заклеймявани, омаловажавани, етикетирани, но накрая, когато си тръгнат… обидени и омерзени, остават хората. Онези, същите хора, на които трябва да кажеш, че техен близък е загинал и чиито очи виждаш как се пълнят със сълзи.
Не знам…
Тази битка има ли изобщо шанс да бъде спечелена някога?
Часът е 5.00.
Гася цигарата, затварям очи и поемам дълбоко въздух. Освежава ме и ме успокоява. Снегът извършва още едно вълшебство – прави нощта много по-светла. Накрая, след толкова много дилеми и въпроси осъзнаваш, че единственият избор, който имаш е да продължиш, а нещото, което не трябва да губиш е вярата си, че доброто побеждава, независимо от всичко и че един ден ще се случи… евентуално!
Текст: Фондация „Общество и сигурност“
Аз съм 20-годишен американец, чийто баща в продължение на 26 години беше полицай. Всеки ден с прибирането си вкъщи той носеше на плещите си тежестта на умиращия град. Не искаше да показва доколко физическото и емоционално изтощение се отразяваха върху него, но нямаше как и да го скрие. Понякога изглеждаше така, сякаш целият град, дори висшите офицери и градската управа, са обърнали гръб на средностатистическия патрулиращ полицай. Баща ми имаше една риза, която винаги много съм харесвал. Беше му подарена от неговите колеги, вдъхновени след посещение на Кливландското полицейско управление. Върху ризата бяха изписани само два реда, разделени от тънка синя линия, но те запалваха толкова силни емоции, каквито никоя политическа или визионерска реч не можеше да постигне. На ризата беше изписано: Sometimes there is Justice. Sometimes there is Just Us.” („Понякога има правосъдие. Понякога има само нас“). Разбрах напълно играта на думи едва като пораснах, и посланието й беше наистина покъртително.
В момента съм далеч от дома – в София, България. Стажант съм в неправителствена организация и така събирам кредити за университета. От свой колега научих за Фондация „Общество и сигурност“, която работи в подкрепа на полицията и други служби за спешно реагиране. Заради работата на баща си веднага поисках да науча повече за тази организация. Така се озовах на интервю с нейния директор Радостина Якимова. Фондацията е единствена по рода си в България и може с ръка на сърцето да каже „Има само нас“.
„Общество и сигурност“ е създадена през 2014 от членове на Синдикалната федерация на служителите на МВР. Въпреки че двете организации споделят някои общи цели и понякога работят заедно, те са абсолютно автономни. Фондацията е отдадена на осъществяването на реформи в системата на МВР и на създаването на по-добра връзка между полицията и обществото. За широката общественост всеки полицай е мързелив, дебел, некомпенентен и корумпиран. Това вероятно е вярно за някои, но съществува и едно ново поколение полицейски служители, които се опитват да се борят с тази стигма. Точно тук е ролята на фондацията.
„Общество и сигурност“ се стреми да покаже човешкото лице на полицая и да направи полицията по-прозрачна. С тази цел през 2015 г. стартира кампанията „Човекът зад униформата“, която дава шанс на мнозинството полицаи да покажат, че не са „мръсни ченгета“, които искат да правят лесни пари, затваряйки си очите. Фондацията също се опитва да въведе в българските училища програма, която комбинира образование по темата за злоупотребата с наркотични вещества и обучение за реакция в рискови ситуации. В основата на инициативата е опитът на програмите D.A.R.E. (Drug Abuse Resistance Education, създадена в САЩ и разпространена в 44 страни по света) и ALICE (Alert, Lockdown, Inform, Counter, Evacuate). Целта е учениците от една страна да бъдат запознати с опасностите от употребата на наркотици, а от друга да се научат как да взаимодействат със звената за неотложна помощ и как да реагират в случай на спешност. Идеята е класовете да бъдат водени от полицейски служители от от съответните български градове, като по този начин ще се засилят и доверието и взаимоотношенията между полицията и обществеността.
За разлика от други неправителствени организации, фондация „Общество и сигурност“ не използва лобиране при работата си за реформиране на полицията. За организацията настоящият политически климат по отношение на полицията е в най-добрия случай смехотворен, а това е и допълнително оправдание на полицаите, които приемат подкупи. Затова фондацията вярва, че корупцията, разяждаща страната, може да се изкорени единствено когато полицията спечели подкрепата на обществото. Дотогава фондацията ще продължи да работи за изграждане на здрави връзки между българските граждани и техните полицаи.
Разговарях с много хора в София и научих, че полицаите често се възприемат като един вид бодигардове на политиците. Разговорите ми с представители на полицията обаче сочат, че мнозинството полицаи искат край на корупцията. Това е и „въпросът за един милион долара“ – как да се унищожи корупцията и да се докаже на обществеността, че целта на полицията е наистина „да служи и да защитава“. Моите препоръки биха били да се продължи в посока по-добра комуникация с обществото и образователни програми като тези, които фондацията прилага. Това би създало среда на прозрачност и честност, от която професията полицай се нуждае. Обществените кампании винаги са добра идея, тъй като нивото на взаимодействие между полицията и обществеността никога не е достатъчно. Струва си все пак и да се направи и усилие да се работи и с правителството. Тези две направления могат да се развиват в синхрон, тъй като имат потенциала да си помагат едно на друго.
И тук стигаме до най-сериозният проблем на фондацията – недостигът на човешки ресурс. В момента г-ца Якимова е единственият служител на пълно работно време. Понякога помагат стажанти или доброволци, но в крайна сметка цялата организация се крепи на нея. Колкото и да не й се нрави, тя разполага само 24 часа на ден и може да бъде само на едно място по едно и също време. Фондацията страда и от недостиг на средства. Годишният й бюджет според прогнозите за 2017 г. е около 36 000 лв. (20 935 щатски долара). Според данни на Асоциацията на сертифицираните счетоводители във Виржиния средният бюджет на малко американско НПО е значително по-голям – 37 500 долара. Средствата на фондацията покриват заплатата на г-ца Якимова, административни разходи, литература и организиране на събития.
Макар че Фондация „Общество и сигурност“ все още няма много какво да покаже по отношение на търсените от нея реформи, мултимедийната кампания „Реформа за сигурност“ през 2016 г. достигна до над 1 милион души по целия свят, а кампанията през 2015 г. бе отличена с награда за комуникационна кампания в публичния сектор на Българската асоциация на ПР агенциите (BAPRA Bright Award for Communication Campaign ). Материалите от кампанията са достъпни тук (https://ssf-bg.eu/category/about/). Част от застъпническата дейност на фондацията е кампанията под мотото „Цената на сигурността“, осъществена между 23 януари и 31 март 2017 г. Целта й беше да постави осем основни въпроса, свързани с работата на Министерство на вътрешните работи именно:
Резултатите от програмата могат да бъдат намерени тук.
В заключение, моето мнение е, че с подходящата подкрепа и финансиране Фондация „Общество и сигурност“ има потенциала да доведе до една нова ера в областта на сигурността в България. Такава, в която полицията не познава корупцията, апатията и некомпетентността.
Автор: Джон Картър, студент в Capital University, САЩ, стажант на НПО Портала
Превод: Румяна Йотова
Източник: НПО Портал, 08 август 2017
В поредицата от видео материали – „Цената на сигурността“, се запознахме с някои от най-големите проблеми, които стоят пред нормалното и ефективно функциониране на МВР. Очевидно е, че нито един от тях не може да бъде разрешен в абсолютна изолация от останалите, тъй като те са до голяма степен взаимносвързани. Недостига на кадри води до претоварване на служителите, на които не им остава време и не им е предоставена възможност за допълнително обучение, а това ограничава ефективността на ведомството и води до усещане за липса на сигурност у гражданите. В този контекст е повече от ясно, че трябва да се предприемат мерки за справяне с проблемите и тези мерки трябва да бъдат комплексни и адекватни на настоящата ситуация.
В новото видео се обърнахме към експертите от СФСМВР, за да разберем не къде са грешките и проблемите в системата, а конкретно какво пречи на осъществяването на нормална реформа и как бихме могли да подобрим функционирането на министерството. Ето и основните насоки за работа, които те очертаха:
Първото и най-важно условие за успешно реформиране на МВР е наличието на ясна и дългосрочна визия. Това се налага и поради ограничените финансови и оперативни ресурси, с които ще трябва да се извърши процеса. По-важното обаче е, че реформирането на министерството не може да се осъществи бързо и рязко. Това са популистки политически обещания, които водят до повече хаос в системата. Реформата в МВР трябва да следва ясна дългосрочна идея, в която могат да бъдат заложени краткосрочни и дългосрочни цели. Първите положителни ефекти могат да се усетят след няколко години, но за успешното й завършване ще са необходими между 10 и 15 години, ако се търси ефективност, а не заглавия за вестници.
Има три основни заинтересовани страни в процеса за реформиране на МВР. Това са служителите, гражданите и политическото ръководство. Необходимо е да се осигури широка подкрепа за предстоящи реформи именно от тези групи, защото липсата на такава дори само от една от тях ще доведе до пагубни резултати. Важно е да се проведат експертни анализи, отворени към обществото дебати и други инициативи, които да позволяват генериране на така необходимата подкрепа. Ако политическите партии продължават да стартират реформата в министерството от нулата, това ще това ще направи едно уж „преходно“ състояние в постоянно и ситуацията никога няма да се промени, а „реформирането“ или по-скоро експериментите никога няма да спрат.
Едно от най-важните неща за предстоящата реформа е тя да се прави в посока на това гражданите да се чувстват по-сигурни. Изхождайки от техните интереси, системата може да бъде променяна, за да предоставя по-високо ниво на услугата сигурност и като цяло да се повиши усещането за ефективност на МВР. Всякакви частични реформи, които се правят, независимо дали са с цел намаляване на бюджета на министерството, промени на наименования на отделни структури или преразпределяне на отговорности ще доведат в поредния провал.
На пръв поглед чисто технологичният процес на осъществяване на реформа е от изключително значение. Ако той не бъде коректно проведен, дори да се спази всичко останало, няма да се стигне до подобряване на сигурността в страната. Процесът трябва да започне с предварителни анализи и с въпроса: „Какво искат гражданите от МВР“? Когато знаем какво искат, трябва да разгледаме и какво е постижимо в рамките на структурата към момента и в какъв срок може да бъде подобрено.
Противно на това, което множество медии се опитват да предизвикат, няма противопоставяне между служители и граждани. Дори напротив. Най-важното за гражданите е МВР да бъде ефективно, да могат да разчитат на защита и да се чувстват сигурни. За да се случи това, в министерството трябва да работят хора, които да бъдат подходящо мотивирани и да следват съответните правила на работа. Самите правила трябва да бъдат коректно написани и не бива да затрудняват излишно работния процес. Служителите искат същото – нормални условия на труд, по-малко бюрокрация и повече възможности за развитие на работното място.
Какво струва на служителите да работят в МВР? Когато разбраха заглавието на това видео, повечето хора, с които говорихме допуснаха, че ще разгледаме човешките жертви, които правят служителите на министерството по отношение на личния си живот. Невъзможните графици за дежурства, извънредната работа, сложните отношения със семействата им и времето, което не могат да прекарат с децата си и което никога няма да си върнат. Тези неща са безспорен и болезнен факт. И това е може би най-голямата цена, която работещите в МВР плащат. Ние обаче не разглеждаме темата, тъй като служителите приемат частично тези жертви още с встъпването си в длъжност. Правят го, защото осъзнават, че колкото и да е неблагодарна тази работа, тя трябва да бъде свършена. Правят го, защото разбират, че така светът, в който живеят децата им е едно по-сигурно място.
Има обаче една друга цена, която те заплащат. Цена, с която не са наясно при постъпване на работа. И макар тя да е доста по-тривиална и за някои да не изглежда като мащабен проблем, истината е, че това е една от значителните пречки пред нормалното функциониране на министерството. Публична тайна е, че работещите в МВР дофинансират ведомството със закупуване на униформи, консумативи и дори гориво. Обърнахме се към нашите експерти, за да очертаем колко дълбок всъщност е проблемът. Ето и основните направления, на които те обърнаха внимание:
Едно от основните направления, което експертите очертаха като проблемно е необходимостта служителите да дофинансират своя работодател – минестерството. Ведомството е с един от най-големите бюджети в държавния сектор и въпреки това парите недостигат по редица направления, което принуждава работещите в МВР да закупуват редица консумативи и дори униформи за собствена сметка. Това не просто се отразява негативно на морала на служителите, но и пряко намалява техните възнаграждения.
Хората биха попитали: „Защо се налага на служителите да дофинансират министерството“? Ако това се случваше в частния сектор, щеше да има стачки и масови напускания на работа. Служителите обаче нямат правото на ефективна стачка поради естеството на задълженията си. В същото време, символичните им стачни действия често остават незабелязани от обществото. Липсата на финансиране обаче се отразява негативно на изпълнението на служебните им задължения. Така един редови служител често е изправен пред дилемата дали да вложи собствени средства и да си свърши работата или да рискува административно наказание, макар да не са му осигурени необходимите условия за извършване на поставените задачи.
Един от аспектите, с които най-често се сблъскваме директно като граждани са старите и вехти униформи на служителите на МВР. Истината е, че мнозинството от тях не са получавали такива повече от 4-5 години. Абсурдно е да се смята, че едно работно облекло може да издържи толкова време. Особено при ежедневното натоварване, на което са подложени работещите в системата. Това принуждава служителите сами да си купуват облекло и обувки, защото в противен случай не могат да изпълняват служебните си задължения. Държавата вече 6 години е сякаш абдикирала от този проблем. Истински страшното е, когато говорим не само за униформено облекло, а за защитно такова. Пожарникари влизат в пожари със защитно облекло на десетилетия, рискувайки здравето и живота си, за да спасят нашия. Това не са изолирани случаи, това е ежедневие в МВР.
За съжаление разходите, които служителите покриват от името на министерството далеч не се ограничават с униформите. Поддръжката на автомобилите и зареждането с гориво често се осъществяват от работещите в системата. На пръв поглед тривиални разходи за канцеларски материали също падат върху служителите. И колкото и банално да звучи това, истината е, че без обикновени средства като химикалки и хартия, нито една организация не може да функционира. Често работещите в системата допринасят и с лични материални активи като преносими компютри и принтери. Достъпът до интернет също се осигурява предимно чрез частни инициативи на служители и синдикални организации. Всичко това влияе пряко върху ефективността на системата и върху всеобщото усещане за несигурност в обществото.
В новото видео от поредицата „Цената на сигурността“ се запознаваме с проблемите свързани с обучението и професионалната подготовка на служителите в МВР. Разглеждаме възможностите за подобряване на условията и повишаване на квалификацията на кадрите. Според Нелсън Мандела, именно образованието е най-силното оръжие за промяна. Това важи в пълна сила и за системата на МВР. Ако искаме по-квалифицирани кадри и повече ефективност, именно адекватното обучение на служителите е начинът да го постигнем.
Известният писател Айзък Азимов твърди, че образованието не е нещо, което може да бъде завършено. Този ключов аспект се оказва неглижиран от управляващите МВР с години, които не създават условия позволяващи подобряване на уменията на работещите в системата. Обърнахме се към нашите експерти, за да разберем къде са проблемите свързани с обучението и професионалната подготовка във ведомството, а също и до колко са решими те. Ето и основните аргументи, които те посочиха:
В МВР и към настоящия момент се провеждат обучения на служители, но те са формални. Събират се и провеждат някаква форма на дискусия или ако е физическа подготовка – разходка в планината. Горе-долу с това се изчерпва обучението на действащите служители. Формалното изпълнение не позволява придобиване на нови умения, което е от съществено значение за ефективността на служителите. В същото време, има служители, които не са получавали възможност за допълнителна квалификация с десетилетия.
Когато един служител постъпи на работа в МВР, има задължително първоначално обучение от 6 до 9 месеца, което трябва да премине. За съжаление, то също е сведено до абсолютния минимум. Липсва необходимото ниво по отношение на стрелба, физическа и теоретична подготовка, което да позволи на служителя да е ефективен при изпълнение на служебните си задължения. Това води до процес на обучение, който продължава паралелно с практиката и отнема 1-2 години, в които служителят не е пълноценен.
Истината е, че в МВР се стреля много по-малко, от колкото трябва да се стреля. В същото време, доброто боравене с оръжие е основна предпоставка за спасяване, а не за отнемане на човешки живот. Стрелбите се провеждат в добрия случай веднъж в месеца и с много ограничено количество боеприпаси. Всички тези фактори водят до лоши резултати при боравенето с оръжие от страна на служителите.
МВР не осигурява по никакъв начин възможността за физическа подготовка на служителите си. Следващия път, когато видите полицай с наднормено тегло се замислете, че този човек работи на ненормирано работно време, няма достъп до адекватни съоръжения за поддържане на физическа форма на работа и често работи и извънредно поради дефицита на кадри в системата. Изпити обаче се провеждат, макар да няма условия за подготовка. Още по-трагичното е, че тези изпити имат нормативи, които са еднакви за всички, независимо от възрастта им.
Теоретично, кариерното израстване в МВР би следвало да е свързано с допълнителната квалификация и умения придобити от служителите. Обучението би трябвало да разширява възможностите и да увеличава капацитета на служителя. За съжаление това не е така. Няма реална връзка между кариерното развитие в МВР и обучението на кадрите. Това поставя не само практически, но и морални въпроси за това как функционира системата и кой я ръководи.
По случай Осми март ви срещаме с три жени, които упражняват една героична и опасна професия и са един от многото примери за силата и храбростта на жените в МВР!
Запознайте се с Александрина, Десислава и Светла!
В първите няколко епизода от поредицата „Цената на сигурността“ разгледахме широк кръг от теми свързани с проблемите в МВР. Сред тях бяха проблемите с реформирането на министерството, управлението на бюджета, „обърнатата пирамида“ и твърде тежката бюрокрация. В новото видео от поредицата обръщаме поглед към участието на гражданите в дебата за бъдещето на институцията.
На кръгла маса, организирана от Фондация „Общество и сигурност“ в края на 2015 година, действащият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова заяви, че гражданските организации, с които МВР си партнира, трябва да отговарят на определен набор от условия, които да ги „легитимират“. Тя отказа да уточни какво е имала предвид. Противно на нейната теза, повечето хора биха се съгласили, че министерство, което струва над 1 млрд. лева на данъкоплатеца всяка година би следвало да отговаря не пред избрани по неясни критерии организации, а пред всяка НПО, която проявява интерес и още повече – пред всеки гражданин, който иска да знае как се изразходват тези средства.
Обърнахме се към нашите експерти, за да очертаем основните проблеми, които среща гражданското участие в дебата за МВР и възможностите за такова.
Противно на опасенията изразени от политически лидери, нашите експерти се обединиха около идеята, че гражданите не представляват заплаха за дебата за реформиране на МВР. Нещо повече, те задължително трябва да участват в него, защото могат да посочат по-добре своите необходимости по отношение на услугата сигурност. От чисто философска гледна точка финансовият ресурс, който министерството управлява всяка година, трябва да бъде отчитан публично, защото това са пари на данъкоплатеца.
Извън техническата информация свързана с конкретни разследвания и процедури на оперативно ниво, гражданите трябва да са наясно какво се случва в МВР. Те би следвало да имат достъп до статистическата информация свързана с министерството, до подробни разбивки на изразходваните средства и до визията за реформиране на ведомството.
Всеки гражданин би следвало да има възможност да изрази позиция за протичащите в МВР процеси и начините, по които то може да бъде реформирано. За разлика от частните организации, министерството работи с публични средства и е длъжно да вземе под внимание гражданската позиция. Да, вярно е, че не всяка идея би била приложима, но е важно те да бъдат отчитани и обсъждани, което към момента не е практика на ведомството и това продължава с години.
Представители на МВР трябва да търсят диалога с граждани и представители на НПО сектора. Единствено по този начин може да се изгради доверие и да се подобри работата и на самото министерство. За целта дори не е необходим значителен ресурс, а е нужно желание и воля за промяна на статуквото, в което всичко се случва зад затворени врати, а гражданите се антагонизират спрямо служителите на терен, защото те са единствената им връзка с МВР, което възприемат като неефективно.
Най-важната причина за участието на граждани в диалога е именно реформата в МВР. Системата, в настоящото си състояние, е тежка, бюрократична и промените се осъществяват бавно. За нея не е възможно да се „самореформира“ и е необходим външен поглед и контрол, за да може реформите да имат позитивен дълготраен ефект. Именно това е основната насока, в която могат да помогнат гражданите.
Реформата в сектор „Сигурност“ си остана неизпълнен ангажимент и от второто правителство на Бойко Борисов. Относно тази реформа се вдигна много шум, но твърде малко, даже почти никак не беше чут гласът на работещите в системата – на тези, за които кой ли не политик обяви, че след като работят на улицата, са най-важни.
Митове, легенди и реалност – в партньорство с Actualno.com най-големият синдикат на работещите в системата на МВР СФСМВР разкрива подробности от кухнята на МВР. И поставя важни въпроси – къде отиват парите на министерството с най-голям бюджет в държавата и защо все не стигат? Защо няма конкретна разбивка перо по перо например на заплатите – колко отиват за политическия кабинет, колко за Академията на МВР, колко за областните дирекции? Защо не се наемат нови хора, вместо да се дават пари за извънреден труд, който се оказва по-скъп, отколкото ако се плаща редовна заплата на още хора? И още, и още …
В първото видео от поредицата „Цената на сигурността“, което публикуваме се говори за проблемите с управлението и разпределението на бюджета на МВР. Бяха зададени поредица от въпроси на експерти от Синдикална федерация на служителите в МВР (председателят Валентин Попов, зам.-председателят Радка Павлова, зам.-председателят Илия Кузманов, зам.-председателят Илия Хрисимов, един от учредителите на СФСМВР Евгени Крумов, председателят на СД37 на СФСМВР Емилиян Недялков) във връзка с непрестанните проблеми, хроничния недостиг на финансиране и необходимостта от прозрачност при управление на средствата. Отговорите са откровено притеснителни, но основната цел е стартирането на обществен дебат по проблемите в МВР.
Експертите посочиха редица груби нарушения и проблеми при управлението на бюджета на министерството. Нито един от изброените проблеми не е неразрешим, но е необходима политическа воля и желание за прозрачно управление. За да чуете пълния им анализ, можете да гледате видеото. По-долу очертаваме някои от основните проблеми по отношение на бюджета, които те посочиха, а именно:
1. Парадоксът с бюджета Може би най-парадоксалният момент по отношение на бюджета е свързан с рязкото разминаване между публично достъпна информация и реалните условия в системата. За МВР се носят най-различни митове и легенди. Мнозина посочват, че именно то е министерството с най-голям бюджет, но в същото време заплатите на служителите на терен почти не са били повишавани. Освен това, броят на същите е намален значително – с над 20 000 служители. В задачата се пита: Къде отиват парите?
2. Разходите за заплати Следващият мит за МВР е свързан с начина, по който се изразходват средствата. Истина е, че основната част от бюджета е за заплати. Това обаче не са прословутите „20 заплати“ (бел. ред. – обезщетението, което се взема при напускане на системата), за които всички говорят, а за заплащане на труда на служители, които към момента работят във ведомството. При сериозното намаляване на работещите на терен в последните години, практическата липса на увеличение на заплатите в министерството и непрестанното увеличение на бюджета е редно да се зададе въпросът – защо МВР продължава да страда от липса на средства? Отговорът е пряко свързан с начина, по който същите са управлявани.
3. Липса на прозрачност Под претекста, че би било заплаха за сигурността в страната, управляващите МВР отказват да разкрият детайлна информация за това как се изразходват над 1 млрд. лева пари на данъкоплатците всяка година. Това е двустранен проблем. От една страна прави контрола над разходването на държавни средства практически невъзможен, а от друга настройва антагонистично широката общественост към институцията, от което страдат най-много униформените служители, които се срещат с хората ежедневно.
4. Проблемът с осигуровките в МВР Осигурителните вноски на служителите се увеличават без ясна причина. Това води до по-висок разход за министерството, което допълнително задълбочава кризата в сектора. Пряко свързан с това е и проблемът с хроничното „дофинансиране“ на ведомството в края на всяка година. В повечето случаи, отпуснатите допълнителни средства в края на годината не се разпределят по пера, а биват пренасочвани направо към НОИ. Публична тайна е, че НОИ има значителни проблеми с финансирането, но необходимо ли е дупките в техния бюджет да бъдат запълвани за сметка на МВР?
5. Извънредният труд Още един ясен сигнал за липсата на стратегическа визия при управлението на бюджета са разходите за заплащане на извънреден труд на служителите. Оставяйки настрана аргументите за ефективност на работата и коефициент на полезно действие, чисто финансово, не е добро решение да се възлага извънреден труд. Позицията е още по-валидна като се вземе под внимание количеството допълнително натоварване на служителите. За един час извънреден труд, един човек получава 1 ½ от нормалната ставка. На 2000 човека им се заплаща като за 3000 човека. Не е ли по-резонно да се увеличи броя на служителите на терен, вместо да се заплаща извънреден труд и да се пренатоварват работещите?
Прочети още : https://www.actualno.com/politics/reformata-v-mvr-s-pogled-otvytre-zashto-parite-nikoga-ne-stigat-video-news_595839.html
© Actualno.com
„Цената на сигурността“ е кампания, с която Фондация „Общество и сигурност“ и Синдикална федерация на служителите в МВР поставят началото не само на намирането на решения на огромните проблеми в МВР. Представителитена двете организации вярват, че ще утвърдят нов начин и подход за правене на политики за сигурност и ще повишат активността и мотивацията на гражданите да участват в този процес.
Actualno.com е независима новинарска медия, която вече 11 години цели да прави качествена журналистика с медийна етика, представяне на различни гледни точки, най-актуалните новини от деня и полезно съдържание от надеждни публични източници.
Сайтът е част от WebGround – независима медийна компания с опит в създаването на качествена журналистика. Сайтовете в портфолиото на WebGround достигат до повече от 1 200 000 уникални потребители всеки месец или 1/4 от всички потребители на интернет във България.
В епизод №4 от нашата поредица „Цената на сигурността“ говорим за проблемите с управлението и разпределението на бюджета на МВР. Зададохме поредица от въпроси на нашите експерти във връзка с непрестанните проблеми, хроничния недостиг на финансиране и необходимостта от прозрачност при управление на средствата. Отговорите са откровено притеснителни, но ние вярваме, че общественият дебат по въпроса е стъпка в правилната посока.
Експертите посочиха редица груби нарушения и проблеми при управлението на бюджета на Министерството. Нито един от изброените проблеми не е неразрешим, но е необходима политическа воля и желание за прозрачно управление. За да чуете пълния им анализ, можете да гледате видео. По-долу очертаваме някои от основните проблеми по отношение на бюджета, които те посочиха, а именно:
Може би най-парадоксалният момент по отношение на бюджета е свързан с рязкото разминаване между публично достъпна информация и реалните условия в системата. За МВР се носят най-различни митове и легенди. Мнозина посочват, че именно то е министерството с най-голям бюджет, но в същото време заплатите на служителите на терен почти не са били повишавани. Освен това, броят на същите е намален значително – с над 20 000 служители. В задачата се пита: Къде отиват парите?
Следващият мит за МВР е свързан с начина, по който се изразходват средствата. Истина е, че основната част от бюджета е за заплати. Това обаче не са прословутите „20 заплати“, за които всички говорят, а за заплащане на труда на служители, които към момента работят във ведомството. При сериозното намаляване на работещите на терен в последните години, практическата липса на увеличение на заплатите в министерството и непрестанното увеличение на бюджета е редно да се зададе въпросът – Защо МВР продължава да страда от липса на средства? Отговорът е пряко свързан с начина, по който същите са управлявани.
Под претекста, че би било заплаха за сигурността в страната, управляващите МВР отказват да разкрият детайлна информация за това как се изразходват над 1 млрд. лева пари на данъкоплатците всяка година. Това е двустранен проблем. От една страна прави контрола над разходването на държавни средства практически невъзможен, а от друга настройва антагонистично широката общественост към институцията, от което страдат най-много униформените служители, които се срещат с хората ежедневно.
Осигурителните вноски на служителите се увеличават без ясна причина. Това води до по-висок разход за министерството, което допълнително задълбочава кризата в сектора. Пряко свързан с това е и проблемът с хроничното „дофинансиране“ на ведомството в края на всяка година. В повечето случаи, отпуснатите допълнителни средства в края на годината не се разпределят по пера, а биват пренасочвани направо към НОИ. Публична тайна е, че НОИ има значителни проблеми с финансирането, но необходимо ли е дупките в техния бюджет да бъдат запълвани за сметка на МВР?
Още един ясен сигнал за липсата на стратегическа визия при управлението на бюджета са разходите за заплащане на извънреден труд на служителите. Оставяйки настрана аргументите за ефективност на работата и коефициент на полезно действие, чисто финансово, не е добро решение да се възлага извънреден труд. Позицията е още по-валидна като се вземе под внимание количеството допълнително натоварване на служителите. За един час извънреден труд, един човек получава 1 ½ от нормалната ставка. На 2000 човека им се заплаща като за 3000 човека. Не е ли по-резонно да се увеличи броя на служителите на терен, вместо да се заплаща извънреден труд и да се пренатоварват работещите?
В новото видео от поредицата „Цената на сигурността“ ще разгледаме сериозния проблем с бюрокрацията в МВР за служители и граждани. Това е една от съществените пречки пред функционирането на министерството и резултира както в забавяне на работния процес, така и в неефективност на служителите. Обърнахме се към експерти от СФСМВР, за да ни разкажат повече за този проблем и наистина ли е необходима цялата бюрокрация във формата, в който съществува към момента.
Интервюираните експерти отбелязаха няколко значими аспекта на бюрокрацията в МВР, които пряко влияят върху работния процес. За разлика от описания от Макс Вебер „идеален модел на бюрокрация“, в министерството липсва ясната йерархия, постоянната структура и пътят на кариерата, което резултира в излишно бюрократично натоварване без позитивен ефект. Някои от по-интересните моменти, които експертите очертаха във връзка с бюрокрацията в МВР са:
Гражданите могат да получат необходимото обслужване и без настоящата мудна бюрократична машина. Част от нея е заложена законово и не може да бъде избегната, но още по-голяма част е резултат от други нормативни документи, които са издадени на средно и високо управленско ниво в министерството. Това забавя работата на служителите и ги прави по-малко ефективни по отношение на основните им служебни задължения.
Въпреки модернизирането на техническата база и въвеждането на компютри, които да заменят пишещите машини, във ведомството продължават да се изписват огромни количества информация, да се попълват различни формуляри и да се актуализират данни. Създадената централна система за въвеждане на информация по проверки не пречи в МВР да се изписва и на хартия всяка една проверка. Това дублиране при въвеждането на информацията е проблем за процеса на работа.
Основните проблеми свързани с бюрокрацията в МВР, които гражданите усещат пряко са резултат от несъвършената нормативна уредба. Не по-малко значение има и несъвършеното прилагане на въпросната нормативна уредба, а също и бюрократичния процес за служителите, който гражданите не виждат, но който рефлектира пряко върху тях.
Служителите усещат бюрокрацията поради т.нар. принцип „всичко в 4 екземпляра“. Примерен процес на въвеждане на информацията включва описването й в няколко дневника, написването на докладна, на базата на която започва работа. Следва оформяне на преписка, извикване на гражданите за сведения и установяване на потенциално престъпление. След това се изпраща към прокуратурата, която образува досъдебно производство, което връща в полицията и гражданите се викат повторно. Извън този тромав процес, служителите работят под постоянната заплаха да бъдат подведени под отговорност, тъй като тежката нормативна уредба не им позволява да са изцяло запознати с всички разпоредби. По този начин, служител, който си върши работата рискува да бъде наказан за това.
Когато един полицай присъства на престъпление, независимо от какъв характер, той е длъжен да изготви доклад. Същият доклад би следвало да има доказателствена стойност в съда. В България това не е така. Въпросният полицейски доклад служи единствено за отчитане пред началника, но няма практическа стойност при съдебното производство.
Новата инициатива на Фондация „Общество и сигурност“ е свързана с разглеждането на конкретни проблеми от сектор „Сигурност“ и възможностите за тяхното решаване. Нашата цел е да постигнем по-широк обществен дебат, защото проблемите на сектора засягат всички нас като граждани на България. За целта се свързахме с експерти от сектора и поискахме тяхното мнение за конкретни проблеми, които пречат на нормалното функциониране на МВР.
В поредицата „Цената на сигурността“ ще ви запознаем с пречките пред нормалното функциониране на министерството. Идеята ни е чрез обществен диалог да се потърсят решения, за да може реформата в МВР да бъде ефективна и зачитаща правата и интересите на гражданите и служителите във ведомството.
Темата на първото ни видео са предишните опити за реформиране на министерството. Вече повече от 20 години се говори активно за необходимостта от реформиране на МВР. Въпреки това, редица политици и политически сили се ограничават само до популистки изказвания за намаляване на бюджета или заветните 20 заплати. Никой не разглежда в дълбочина проблематиката на едно от най-ключовите министерства в държавата. Във видеото можете да се запознаете с позицията на експертите от СФСМВР, а тук ще очертаем основните проблеми, които те посочиха:
1. Липса на стратегическа визия
Един от главните проблеми, с които се сблъскват реформите досега е липсата на ясна идея за посока и дългосрочна реформа. Повечето реформи в министерството се осъществяват или по бюджетни съображения или като част от предизборна кампания. В зависимост от момента се намаляват разходите или се осигуряват допълнителни средства, които са крайно недостатъчни, но генерират медийно внимание. Честата промяна на правителства и невъзможността за постигане на консенсус за реформирането на МВР води до невъзможност за целенасочена реформа със стратегическа визия.
2. Минимални структурни промени
Повечето промени, които се извършват в МВР през последните години са свързани с преименуване на отделни структури или формално разместване. Не се променя начинът, по който функционира самото министерство. Това прави осъществените минимални промени неефективни. Експертите ни са единни, че МВР не може да бъде реформирано „на парче“.
3. Спокойствието на гражданите не е приоритет
Една от основните функции на държавата е да защитава своите граждани. В най-пряк смисъл, тази защита в съвременния свят се осъществява именно от МВР и неговите служители. Всяка адекватна реформа би следвало да постави на първо място интересите на гражданите, но това досега не се е случвало. Липсва нормален анализ на необходимостите на гражданите, който да послужи като отправна точка при реформирането.
4. Служителите са жертва на „реформите“
Другите пряко засегнати от т. нар. „реформи“ са служителите на министерството. За тях липсва спокойствието и сигурността да се концентрират единствено върху работните си задължения. Невероятно обемната нормативна база, нарушаването на сключени обществени договори и непрестанните промени в Закона за МВР не позволяват нормалното изввършване на служебните задължения от служителите в системата.
5. Хора, които нямат експертен потенциал реформират МВР
Повечето министри, които управляват ведомството в последните години са извън системата на МВР. Те не са запознати с начина, по който тя функционира. За съжаление, екипите им от експерти също са съставени от лица със съмнителен експертен потенциал. Това води до неадекватни и временни решения, които се отразяват трагично на нивото на сигурност в страната в дългосрочен план. За съжаление, тепърва ни предстои да усещаме ефектите от тези „реформи“ извършени от „експерти“.
Тази седмица започва новата ни поредица „Цената на сигурността“. В първото видео от поредицата ще потърсим отговор на въпроса: Защо реформите в МВР не дават резултат? Материалът ще бъде публикуван в 9:00 утре сутрин. Специални благодарности на НПО портал , които са медиен партньор на кампанията. Ще очакваме вашите коментари!
Бюджетът на МВР за 2016 г. е близо 1,5 млрд. лева (в т.ч. средствата от ЕК) и въпреки неговото увеличение и проведени реформи, гражданите на Република България:
Това са основните изводи от изследването на Фондация „Общество и сигурност“, което имаше за цел да измери личното усещане за сигурност и безопасност през 2016 г. сред 454 граждани на Република България.
71% от участвалите в изследването на Фондацията НЕ се чувстват сигурни за себе си и своите близки, 48 % са казали, че се чувстват по-несигурни, а 29,5% са казали, че се чувстват еднакво несигурни и през 2015 и през 2016 г.
17,2% са отговорили, че в последните 5 години са били жертва, 32,2% са посочили, че са били свидетели, а лицата, които са били и жертва и свидетели на престъпление са 10,6%.
Данните показват намаляване на броя на лицата, които са били жертва и 5% ръст на тези, които са били свидетели на престъпление. Наблюдава се и леко увеличение на броя лица, които са били едновременно и жертва и свидетели на престъпление – 10,6% през 2015 г. спрямо 11,9% през 2016 г.
В случаите, в които гражданите са жертва или свидетели на престъпление най-голям дял от тях (51,5%) реагират и сигнализират на ЕЕН 112, на второ място (18%) в изследването е делът на хората, които не са сигнализирали, тъй като не вярват, че някой ще обърне внимание на подадения от тях сигнал, а на трето място с един и същ дял (14,4%) са тези, които са се намесили лично и не са сигнализирали на органите на реда и тези, които нито са реагирали, нито са сигнализирали, тъй като не виждат смисъл.
Все повече хора се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж (74%), бездействие на институциите ( 64,3%), посегателство или телесна повреда ( 53,7% – като тук ръстът е повече от 20% в сравнение с 2015 г.) и на корупция ( 44,5%).
И през 2016 г. институцията, която се ползва с най-голямо доверие по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията ( 62,1%), следвана от съда и пожарна безопасност и защита на населението. Все повече хора не вярват на никоя от институциите – 32,3% (27,2% през 2015 г.) и разчитат само на себе си, за да се чувстват сигурни.
Според 72,7% от участниците в изследването да се чувстваш сигурен означава да отсъства заплаха за личността, имуществото и близките им, а 63,9% биха се чувствали сигурни ако закононарушителите и престъпниците се наказват адекватно.
Тези очаквания са пряко свързани с работата не само на правоохранителните, но и правораздавателните институции. Усещането за липса на заплаха за личността, имуществото и близките е много субективно и няма как да бъде удовлетворено напълно, но би могло да се създава посредством политики, в чието формулиране и реализиране участват гражданите, а също и посредством кампании и дейности, които имат за цел да покажат и засвидетелстват на гражданите, че институциите са загрижени и се стремят да гарантират тяхната сигурност и безопасност.
Очакването закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно, показва, че е необходим нов, цялостен подход не само по отношение на разкриваемостта на престъпленията, но и по отношение на правораздаването. Тези очаквания доказват, че независимо колко различни са дейностите на МВР, прокуратура и съд, хората разглеждат правораздаването като един процес и очакват краен резултат, който ги удовлетворява, а именно – справедливи наказания. Резултатите показват и нещо симптоматично за дейността на трите институции, а именно, че въпреки множеството проведени реформи във всяка една структура към момента те са оценени като неефективни по отношение на крайния резултат. Това доказва необходимостта от спешна промяна в начина на реформиране на МВР, прокуратура и съд и повишаване на ефективността на целия процес, както на ниво разследване, така и на ниво правораздаване.
Доказателство за това интерпретиране на данните дават и получените отговори на въпроса „Какво Ви е необходимо, за да се чувствате по-сигурни?“ (до 3 отговора), където на първите три места са очакванията да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура (71,8%), да се промени цялостно работата на институциите и да насочат усилията си върху реална превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност (70,5%) и да се приемат по-строги мерки за извършителите на престъпления.
По три показателя в изследването от 2016 г. се забелязва ръст спрямо 2015 г. , като най-висок е в очакванията за цялостна промяна на работата на институциите – от 56% през 2015 г. на 70,5% през 2016 г. Очакване да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура през 2015 г. са имали са имали 68,7%, докато през 2016 г. този процент е 71,8, а близо 30% – от анкетираните са посочили, че очакват правоохранителните органи и местни институции да съдействат и сътрудничат на гражданите ( 20,4% през 2015г.). Увеличен през 2016 г. е делът на гражданите, които имат желание да познават районния си инспектор – 4% през 2016 г., спрямо 2,1% за 2015 г. Леко увеличение се забелязва в процентът лица, които са посочили, че имат нужда от функциониращи доброволни отряди към общината – 4% през 2016 г., спрямо 3.2% през 2015 г.
Тези данни доказват, че гражданите на Република България имат две основни очаквания по отношение на личната си сигурност и безопасност, а именно:
Именно тревожните резултати от него са основната причина да бъде стартирана кампания „Цената на сигурността“, чийто медиен партньор е Информационния портал за неправителствените организации в България.
Кампанията има за цел да разкаже повече за проведените реформи, резултатите от тях и най-вече каква е цената, която плащат служителите и гражданите за сигурността, която получаваме. Официалният старт на кампанията не на 02 февруари 2017 г., когато ще бъде публикуван и първия видеоклип на тема „Защо реформите в МВР не дават резултат?“
„Цената на сигурността“ е кампания на Фондация „Общество и сигурност“, която има за цел да постави началото на широк обществен дебат за това какво е необходимо да се направи, за да се повиши сигурността на гражданите на Република България и да се постави началото на устойчива и дългосрочна реформа в МВР, в която участват гражданите и служителите в системата. Официален медиен партньор на кампанията е НПО порталът – създаден през 2009 г. от Българския център за нестопанско право и Фондация ПАЦЕП. Официалното му стартиране е на 22 февруари 2010.
Порталът съдържа най-актуалната база данни на НПО в България. Всяка регистрирана организация може да редактира профила си и да ползва услугите на сайта – създаване на собствена уебстраница, публикуване и ползване на материали в библиотеката, публикуване на съобщения за предлагане на работа и търсене на доброволци, достъп до базата данни с кандидат-доброволци, публикуване на новини, събития в календара и малки обяви.
За пет години Информационният портал за НПО в България успя да се утвърди като средище на хората от гражданския сектор, медиите, бизнеса и доброволци ентусиасти.
НПО порталът има над 600 000 уникални посещения годишно, като над 60% от ползвателите му са с висше образование, а 16% са млади хора.
От името на Настоятелството на Фондация „Общество и сигурност“ благодарим за това, че повярваха в нас и ни подкрепиха.
„При смяна на всяко правителство, в системата винаги започват промени, които са конюнктурно и политически обосновани, което периодично стресира състава и води до постоянно напрежение в работата. Твърди се, че „…основната причина за срива в системата е, че тя трябва да е деполитизирана, а е силно политизирана. Когато се смени властта започват да се търсят пробойни в МВР, за да се компрометират определени досегашни началници и в центъра на престрелката са служителите в системата. Ние сме полицаи, пожарникари и спасителни на всички, а не на една или друга политическа партия“. Политическата зависимост от ръководния състав води до промяна на принципите на добро управление и деградиране на имиджа и компетенциите на ръководния състав. Усещането на служителите е, че в последните години ръководният състав е изграден не на база умения и знания, а на база връзки и политическа протекция: „Важно е да е наш човек и да му имат страх, да натиска тези под него, за да търчат и изпълняват служителите“. Споделя се, че в системата има нещо като аристокрация – хора на високи позиции, които са възприемани като недосегаеми. Като цяло усещането е, че няма смисъл да има политически кабинет, при положение, че армията и полицията са деполитизирани структури, а подобни управленски похвати делегитимират МВР като институция, която служи на обществото.“
*Изследване на факторите причиняващи стрес сред служителите в МВР
„Системата задава перверзен стандарт за добър полицай, който е в конфликт с очакванията на обществото. Да си добър полицай за системата означава да си изпълнителен и без собствено мнение“.
Няма обективен стандарт за оценка на работата на служителите в МВР. Гледа се статистиката, а институционалната директива е да се отчетат определен брой глоби, за да влизат пари в държавата. Оценката на работата зависи от това колко актове са написани, натискат се хората, но и те са разделени на две – едните не работят, защото са хора на някого, а тези в другата смяна компенсират неработенето на първите“. Има разминаване между това какво се очаква от системата – по-малко кражби и глоби и това, което скрито се очаква от началниците – определен брой актове. Остава неясен истинският критерий за това кога полицаят си е свършил добре работата и кога се е провалил.
*От изследване на факторите, причиняващи стрес сред служителите в МВР
Тази седмица в новия епизод от „Човекът зад униформата“ ще се срещнем с някои от най-болезнените проблеми в системата на МВР и ще потърсим отговор на въпроса: „Колко струва животът на един служител в МВР?“
Човекът зад униформата: АнитаВ новия епизод от „Човекът зад униформата“ се срещаме с проблемите и спецификата в работата на Аерогара София. Споделете видеото, за да знаят повече хора какво предизвиква опашките на летището!#заедноможем
Днес, не успях да придружа своят син до училище за първият му учебен ден в трети клас, защото бях на работа. Не успях, както не успяха и хиляди български родители. Всички изпитваме една и съща болка и празнота в този момент – болката от пропуснатият миг и възможност да бъдеш до детето си. Да държиш ръката му, да благодариш на класната му, да му кажеш за пореден път, че го обичаш и вярваш в него …Днес, обаче за мен е специален ден. Ден, в който се почувствах уважаван и разпознат. Покрай мен, минаха десетки деца със своите родители, които им казаха „Мамо, този чичко полицай е тук, за да ни пази“, а майките се усмихваха и потвърждаваха думите на децата си. Днес, едно дете дойде при мен. Каза ми, че майка му му е разказала за един друг чичко полицай, който е бил много любезен с нея и ме попита дали мога да го намеря и да му кажа, че му благодарят.
Днес е денят, в който едни „чужди“ деца стоплиха душата ми по начина, по който го прави и моят син. Днес, се срещнах с част от родителите, които учат децата си да уважават хората с униформи и дават пример за това.
Днес, искам да благодаря на тези родители, да пожелая на добър час на тях и техните малки и по-големи наследници и искам да знаят, че ще съм тук и ще ги пазя и ще направя всичко по силите си, за да променя нещата и да направя средата за техните и моето деца по-сигурна. Ще направя всичко възможно като полицай, но по-важно е, че ще го направя като гражданин и родител, защото от нас зависи какво ще е отношението на нашите деца.
Днес, искам да благодаря за поредният урок по човечност, който този път ми беше преподаден от един първокласник.
Снимка: СФСМВР
Европейският телефон за спешни повиквания 112 работи на територията на България без прекъсване, 24 часа в денонощието и може да се избира безплатно от всяка точка на страната, дори и от местата, където мобилните ни телефони са без обхват.
Кога избираме тел. 112?
Когато ситуацията изисква СПЕШНА намеса на службите за спешно реагиране (пожарна, полиция, спешна помощ, гражданска защита) и екип трябва да посети мястото на инцидента.
Как се подава сигнал на 112?
Имам две деца, които бяха на 4 и 7 годишна възраст, когато кандидатствах за работа в ДНС 112. Докато минавах всичките етапи на подбора не спрях да се притеснявам и да си мисля, че няма да бъда одобрена за тази позиция. Мислех си, че фактът, че децата ми са малки ще повлияе негативно и няма да ме изберат. Не бях сигурна дали съм подходяща за работата. Не знаех дали съм достатъчно добра. Притеснявах се, защото не познавах системата, а знаех каква отговорност е да работиш като оператор в ДНС 112. Страхувах се, защото знаех, че човешки животи зависят от секундите, в които преценяваш тежестта на ситуацията. Животите на нечии майки, бащи, братя, сестри и деца зависят от това колко бързо ще обработиш сигнала. Животите, които зависят от твоята лична преценка и професионализъм. Днес, 9 години по-късно благодаря на съпруга си, който видя обявата и ми вдъхна кураж, казвайки ми, че ще се справя с всичко това. Днес, благодаря за това, че съм в ДНС 112, защото разбрах, че животът е много по-ценен, отколкото си мислех, а аз допринасям всеки ден за това той да бъде спасен.
През 2015 г. в ДНС 112 са приети 4 686 390 повиквания, от които едва 1 987 576 са реални сигнали.
Кой носи отговорност за нереалните сигнали, които са приети от служителите?
Кой образова гражданите?
Кой и как налага глоби за нереалните сигнали?
Кой измерва потенциалният риск за гражданите?
Дебатът за реформата в МВР включва и ДНС 112 и е крайно време да се заговори за отговорността, която семействата и институциите имат, за да се ограничат нереалните сигнали.
„Аз съм майка и дъщеря ми се гордее изключително много с това, че съм полицай. Тя знае, че се грижа не само за нейната сигурност, но и за сигурността на нейните приятели в детската градина. Това, което не знае, е че мечтая за деня, в който системата ще се промени и няма да е толкова тромава. Не знае, че мечтая за деня, в който не само близките ми, но и всички граждани ще се гордеят със своята полиция. Вярвам, че този ден ще дойде. “
Последни коментари