Моята мисия!

Много често ми казват, че съм идеалист и че вижданията ми, за това по какъв начин мога да променя средата, в която живея, са почти утопични. Питат ме защо избрах да бъда полицай, а не да работя на място, където трудът ми ще бъде не само уважаван, но и добре заплатен.
В началото отговарях и обяснявах. Сега само се усмихвам и продължавам да правя това, което съм правил преди да ме попитат за избора ми и да ми кажат колко необясним е той.
Не знам… сигурно изборът ми изглежда непрактичен, но не станаха ли вече прекалено много тези, които избират да живеят по-лесно и без смисъл, отколкото по-трудно, но с мисия? Не обвинявам и не осъждам никого. Уважавам личния избор на всеки един, но не разбирам защо има хора, които не уважават моя.
Да, аз съм полицай и това е моя избор. Съзнателен такъв, а не защото не съм имал какво друго да правя. Избрах да служа и да защитавам, защото това придава смисъл на всеки ден, в който се събуждам и работя, а дните придават смисъл на живота. Избрах да имам живот изпълнен със смисъл. Искам да пазя и в края на деня да знам, че дори да не съм успял, то поне съм опитал да направя страната си по-добро място за живеене. Да знам, че съм действал, а не съм бил страничен наблюдател, който очаква другите да свършат всичко.
Вярвам, че всеки има мисия и свой собствен път. Моята професия и житейска мисия са да бъда полицай и да защитавам, и знам, че докато това е така, независимо какво ми говорят хората около мен, няма начин да се проваля. Няма начин да се проваля и докато имам колегите до себе си, които не само ми помагат и са моята опора, но и те самите често са определяни от околните като идеалисти. Не можеш да се провалиш, когато вярваш в това, което правиш и в края на всеки ден има поне едно нещо, което е по-добро благодарение на твоя избор и твоята работа. Докато е така, знам, че моята мисия е обречена не на провал, а на успех.

Текст: Фондация „Общество и сигурност“