Димитровград…
Гърмен…
Харманли…
Ихтиман…
Ботевград…
Гълъбово…
Това са само част от местата, които изникват в съзнанието ни, когато чуем за поредния сблъсък между лица, населяващи ромски квартали и полиция.
Сюжетът, обикновено е един и същ и включва няколко основни героя:
1) група шумно празнуващи граждани, за които няма нищо по-важно от купона и не разбират необходимостта на останалите групи хора от това да им е тихо и да спят през нощта, а и не разбират защо това представлява нарушаване на обществения ред.
2) група граждани, живеещи в съседство, които не могат да почиват и са пряка жертва на количествено натрупване на шумни купони, което драстично намалява качеството на техните живот и здраве.
3) полиция, която е извикана, за да въдвори ред и да наложи спазването на закона и е последната надежда на едната група граждани за тишина, спокойствие и мир.
В познатата ни до болка сюжетна линия, обикновено полицията ходи на подадения сигнал по два и повече пъти и протоколите са ясни – призовава да бъде прекратено нарушаването на обществения ред, което много често се случва още от първия път, но ако има второ подаване на сигнал, нарушителите, които посрещат полицията вече са доста по-многобройни, по-самоуверени и не се подчиняват на полицейско разпореждане да спрат музиката и да се разотиват. И ето тук се появяват тухлите, пейките, мотиките и сатърите.
Развръзката също е обичайна – полицаите употребяват сила ( изцяло в техните правомощия), задържат нарушителите и правят всичко необходимо, за да разпръснат събралата се и въоръжена с подръчни средства тълпа. Ако полицаите са много по-малко от празнуващите, то полицейските патрули се оттеглят и нахлува жандармерия, която прилага абсолютно същите методи. Епизодът обикновено завършва с няколко жители на гетото, които са вкарани в ареста и техни близки, които обясняват как „полицията бие наред“, „мятахме тухли по колата, а не по полицаите“, „имаше сатър, ама щото помагаше да нарежем пилето“ и т.н. Водеща версия е, че задържаните никога не са посягали на полицията, а полицията е влязла и е била масово деца, жени, старци и т.н.
Успоредно с всеки случай, в който има сблъсък между полицаи и представители на ромската общност в някоя (или няколко) национални медии се съобщава за случаи, в които полицаи са били наред – я, двойка младежи на улицата, я, младеж в заведение, блъснали са пешеходец или пък са хванати да крадат в някой магазин.
И в този контекст искаме да кажем няколко неща за полицията:
Идентифицирането на моментното състояние на нарушителя, намирането на общ език с него и убеждаването му да спре да нарушава закона не е работа на полицаите, а на психолозите.
Детайлното разбиране и подкрепа на културните различния и норми, както и традициите в шумното празнуване на сватби и рождени дни не е работа на полицаите, а на антрополозите.
Запознаването на населението с важността да се спазват законите на Република България и факта, че дадени хора имат както права, така и задължения не е работа на полицаите – това е работа на учителите и на неправителствените организации, които се занимават с интеграция и защита на човешките права през последните 20 години.
Решаването на социално-битовите и икономическите проблеми на различни етнически общности не е работа на полицаите, а на държавните институции и по-конкретно на Правителството на Република България.
Недостигът на полицаи се усеща масово и не е само в гетата, но и във всички български села. Начинът, по който катастрофира идеята за „полицай във всяко село“ е изключително добър пример за това как би катастрофирала и идеята за полицай във всяко гето. И не, проблемите в гетата няма да се решат, ако има полицаи, защото те са резултат на неуспешни политики на всички нива – образователна, интеграционна, здравна, социална, икономическа. Присъствието на полиция в гетата само временно ще тушира напрежението и ще създаде усещане „ненаселяващите“ гетата граждани, че то не съществува и ще бъдат изненадани, когато хората от гетото се мобилизират, преодолеят полицията и излязат от него.
Навлизането на тежко въоръжени представители на органите на реда се случва и налага там, където диалогът и преговорите между дадени групи е невъзможен и напрежението ескалира, а обществените норми и закони не се спазват от една от двете групи. Изключително удобно е след приключването на поредния конфликт гневът да се фокусира върху полицаите или върху ромите, а не върху тези, които реално са отговорни и допринесли за тази ситуация. Полицията е тази, която трябва да бъде твърда и принуждава гражданите, независимо от какви етнически общности са, да спазват правилата, нормите и да не прекрачват границите. И полицията трябва да бъде окуражавана да прави това, защото ако полицията не действа по този начин, идват тълпите, самоорганизирали се граждани, които въздават свое собствено правосъдие. А тяхното правосъдие е племенно, примитивно и няма нищо общо с правовата държава. Няма нищо по-важно, докато полицията се опитва да върне дадени групи към поведението на граждани на демократична страна, тези граждани, които са готови да въздадат правосъдие да поискат всички провалили се институции и организации да признаят този си провал и да започнат да решават проблемите с гетата. Този път истински и реално. Без замитане под килима. Без десетилетия и толериране, а по силата на законите на Република България.
Едва ли Гълъбово ще е последния случай. Напротив. Задават се много такива, на много различни места, в които има концентрация на население от ромския етнос, което става все по-многобройно.
И докато експертите се карат за това дали да интегрираме или включваме ромите, харчим пари, за да вкарваме гражданско наблюдение в полицията, третираме полицаите като виновници, а ромите като жертви на дискриминация, докато срещаме ромски лидери, които не живеят в махалите с полицаи по разни програми и т.н. проблемите няма да се решат. Само ще има привидни, безсмислени действия в различни посоки, които не водят до нищо повече, освен повишаване на доходите или обогатяване на професионалните биографии на дадени хора, които работят по темата.
И докато продължаваме с тези лицемерни действия и мерки за ромско включване, последните стават все по-капсулирани и маргинализирани, а полицаите все по-често ще трябва да да противодействат на нападения с брадви, сатъри и пейки. И това е проблем не само на българската полиция, но и на българското общество. В квартали, предградия и гета в стари европейски столици от доста време не влизат един или два полицейски патрула, а като правило многобройни специално обучени, оборудвани и въоръжени полицейски части.
В България това е нов проблем, защото това са общности, които живеят заедно в мир и взаимно уважение от векове. И това прави провала ни в т.нар. „интеграция“ още по-голям.
При всички случаи каквито и политики да се разработват и прилагат за намаляване или поне удържане в поносими граници на този проблем, безспорно е едно: прилагането на тези политики не може да замени нормалните полицейски мерки по опазване на обществения ред и прилагане на законите на държавата. В този план и държавата и обществото би трябвало не да измиват ръцете си с полицейските служители, а с активни действия да покажат ясна позиция, че е недопустимо нападение срещу граничен полицай, извършващ проверка на навлязла в наши териториални води бракониерска гемия. Че е недопустимо нападение срещу отзовали се на сигнал за нарушаване на обществения ред държавни служители. На практика това е нападение не срещу конкретния служител, а пряко нападение срещу държавността.
На такива нападения трябва и ще бъде отговаряно с цялата тежест на закона и с всички позволени от него средства. А хората, на които се налага да употребят тези средства заслужават от страна на държавата и обществото просто едно „благодаря“, заради това, че си вършат работата.
1 925 са пострадалите служители в МВР за периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. Подадените сигнали от граждани срещу служители са 24 827, а от тях 1 786 са определени като основателни или частично основателни.
В последните седмици се заговори за хулиганството на стадионите и пострадалите полицаи, а преди няколко години водещата тема беше полицейското насилие и злоупотреба с правомощия. И да, дали полицията бие или е бита е мнение, което много често се формира от нещата, които четем, репортажите, които гледаме и разговорите, които водим с приятели, познати и колеги.
Каква обаче е истината?
За периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. са пострадали 1 925 служители в МВР.
И преди да продължим с фактите, нека да кажем какво представляват различните видове телесни повреди:
1134 служители в последните седем години са с леки телесни повреди.
749 служители в МВР в последните седем години са с със средна телесна повреда.
9 служители в последните седем години са с тежки телесни повреди, а 33 са загиналите служители в МВР за същия период.
Нараняванията, причинени в резултат на неправомерни действия от гражданите са 41% от общия брой или 794 случая, като през 2015 г. почти 50% от всички наранявания на служителите са от граждани ( 126 от общо 255 пострадали служители).
За периода 2011 – 2017 г. са подадени общо 24 827 сигнала от граждани срещу служители в МВР за превишаване на служебни правомощия, злоупотреба със служебното положение или упражнено насилие. От тях като основателни са определени 1309 от тях, а като частично основателни 477 или общо 1786 сигнала – 7% от общия брой.
Тук искаме да подчертаем, че в тези 1 786 основателни сигнала има случаи, в които има превишаване на правомощия и не са само за „полицейско насилие“, но за целите на настоящата публикация ще вземем общия брой.
Ако се върнем в началото на статистиката то ще видим, че имаме 1925 пострадали служители и 1786 пострадали граждани. И да, знаем, че този математически подход може да се стори много опростен, а дори и манипулативен, защото зад тези цифри има човешки съдби, огорчение, обида и унижение… И все пак, абсолютната стойност показва, че полицаите са повече бити, отколкото биещи. Да, с малко повече, но все пак.
След данните идват изборите и принципите.
Една от основните функции на полицията е да опазва обществения ред и сигурност, а едно от правомощията и е употребата на сила. Важно е, като граждани, да правим разлика между употреба на сила и полицейско насилие, защото всеки полицай има право да употреби сила ако не бъде изпълнено полицейско разпореждане, а съпротивата е наказуема.
И тук е изборът, който трябва да направим за това каква полиция искаме да имаме.
Все пак има нещо важно и основополагащо – преди полицаите да защитават нас, трябва да имат правомощията, уменията и знанията да защитят себе си. Полицаите трябва да познават законите, но и законите трябва да са направени така, че да им позволяват да реагират и действат в името на нашата сигурност.
Да, в МВР има много проблеми, подобно на положението в почти всички сфери в България, но ние сме тези, които не само плащаме, но и ставаме жертва на неработещата институция – 1786 от нас, и не само – тези, чиито домове са ограбвани, а извършителите не са разкрити са много повече и това, макар и друга тема е също в резултат на неработещата институция. Жертви сме не само ние – гражданите, но и работещите в МВР – 1 925 от тях и това трябва да спре, защото полицията и гражданите са партньори и са от едната страна на барикадата.
От другата са всички, които нарушават законите. И вместо да се противопоставяме, мразим и бием един друг, крайно време е заедно да решим каква полиция, сигурност и МВР искаме и решението за това да бъде наше, а не да бъдем използвани за статисти в процеса на сбъдване на нечии индивидуални мечти и амбиции.
Много често ми казват, че съм идеалист и че вижданията ми, за това по какъв начин мога да променя средата, в която живея, са почти утопични. Питат ме защо избрах да бъда полицай, а не да работя на място, където трудът ми ще бъде не само уважаван, но и добре заплатен.
В началото отговарях и обяснявах. Сега само се усмихвам и продължавам да правя това, което съм правил преди да ме попитат за избора ми и да ми кажат колко необясним е той.
Не знам… сигурно изборът ми изглежда непрактичен, но не станаха ли вече прекалено много тези, които избират да живеят по-лесно и без смисъл, отколкото по-трудно, но с мисия? Не обвинявам и не осъждам никого. Уважавам личния избор на всеки един, но не разбирам защо има хора, които не уважават моя.
Да, аз съм полицай и това е моя избор. Съзнателен такъв, а не защото не съм имал какво друго да правя. Избрах да служа и да защитавам, защото това придава смисъл на всеки ден, в който се събуждам и работя, а дните придават смисъл на живота. Избрах да имам живот изпълнен със смисъл. Искам да пазя и в края на деня да знам, че дори да не съм успял, то поне съм опитал да направя страната си по-добро място за живеене. Да знам, че съм действал, а не съм бил страничен наблюдател, който очаква другите да свършат всичко.
Вярвам, че всеки има мисия и свой собствен път. Моята професия и житейска мисия са да бъда полицай и да защитавам, и знам, че докато това е така, независимо какво ми говорят хората около мен, няма начин да се проваля. Няма начин да се проваля и докато имам колегите до себе си, които не само ми помагат и са моята опора, но и те самите често са определяни от околните като идеалисти. Не можеш да се провалиш, когато вярваш в това, което правиш и в края на всеки ден има поне едно нещо, което е по-добро благодарение на твоя избор и твоята работа. Докато е така, знам, че моята мисия е обречена не на провал, а на успех.
Текст: Фондация „Общество и сигурност“
МВР продължава да е нереформирана институция, която не предоставя качествена услуга „сигурност“. Този факт отбелязват не само гражданите, но и служителите, а по-долу са само част от причините за неефективността на ведомството.
„Аз съм баща и това, на което уча сина си е да уважава не само мен като родител и да се гордее с това, че татко му е полицай, но да уважава хората в униформи. Уча го да уважава не само полицаите, пожарникарите и спасителите, но и лекарите, учителите, адвокатите, съдиите, заварчиците, шофьорите в градския транспорт и всички хора, защото ние сме част от едно общество и от една държава – България и от това дали се уважаваме и зачитаме труда си зависи в каква страна ще живеем.“
Всеки мой ден е различен. Има дни, в които са ми викали. Дни, в които хора са припадали в ръцете ми. Дни, в които са късали нашивките ми и са се изплювали в лицето ми. Дни, в които съм чувал и виждал как си отива животът.
Дни като тези не са рядкост, но се забравят бързо, защото са последвани от другите дни. Дни като днешният, в който разкрихме кои са хората, ограбили дядо Данчо. Дни, в който няма как да забравиш разплаканият възрастен човек, който ни поднесе в знак на благодарност кошница с ябълки и ни каза „Благодаря ви, момчета. Благодаря ви, че ви има… “.
Има и едни други дни и те са най-тежките – дните, в които знаеш, че не можеш да помогнеш и си безсилен. Дни, в които ти се иска да си предотвратил престъпление или инцидент. Дни, в които ти се иска институцията, в която работиш да не е толкова тромава. Дни, в които се молиш от името на близките на жертвите да оцелеят и справедливостта да възтържествува. Дни, в които си гневен и беснееш. Дни, в които се замисляш дали има смисъл и се запитваш дали имаш сили да продължиш.
В тези дни те крепят три неща: любовта към професията, колегите и хората като дядо Данчо.
С благодарност към колегите и дядо Данчо,
Един служител в МВР
През 2015 година, 3168 души са напуснали системата на МВР.
Повече от 2/3 от тях са на оперативни длъжности.
От напусналите системата 1 е на висша ръководна длъжност, 466 на ръководни, 688 на изпълнителски, а 2013 души са на младши изпълнителски длъжности.
444 служители (65%) от общо 688 души на изпълнителски длъжности и 1345 младши изпълнители (67%) от общо 2013 са прекратили правоотношенията си с МВР в периода октомври – декември 2015г.
Броят на напусналите служители се увеличава рязко през последното тримесечие на 2015г., което е в резултат на планираните „реформи“ в Закона за държавния бюджет на Република България, провокирали безпрецедентно обединение и протести на служители в сектор „Сигурност“.
Към настоящият момент за част от вакантните длъжности са обявени конкурси, но поради дългия процес на подбор и подготовка, създаденият дефицит в системата на МВР няма да бъда овладян скоро.
Голяма част от служителите, напуснали системата, са не само хора, работещи на терен, но и такива, които имат дългогодишен опит. Те нямат възможност да предадат своя опит. Тяхната работа се извършва от колегите им, които стават неколкократно по-натоварени, а в резултат на това и по-неефективни.
В момента се предвижда нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който не планира мерки за овладяване на тази криза, повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“ и превръщане на МВР в ефективна институция – напротив. В новия законопроект се предвижда ограничаване на социални права, вътрешно преструктуриране, създаване на държавно предприятие и превръщането на Пожарна безопасност и защита на населението в Агенция и никой не отговаря на въпросите по какъв начин това ще повиши качеството на работа в МВР и ще направи гражданите по-сигурни.
Ние като граждани и данъкоплатци, не само трябва да се интересуваме от това, което се случва в МВР, но и да участваме активно в процеса на реформиране на ведомството.
Ние, трябва да попитаме дали това са реформите, които ще ни накарат да се чувстваме по-сигурни? #реформа #мвр
Специално за Д., който е действащ служител в МВР и се свърза с нас, за да разкаже една лична история, вдъхновен от поредицата ни „Човекът зад униформата“.
Защо повече такива случаи не попадат в новините? Или е необходимо да има загинали, за да се намери място в централната емисия?
Тази седмица в „Човекът зад униформата“ ви срещаме с Оля, която ни разказа за своята работа и за това какво иска най-много да се промени в МВР!
От проведените до момента форуми в градовете Плевен, Пловдив и Смолян стана ясно, че проблемите по темата „сигурност“ са сериозни, а обществените дискусии – необходими.
Участниците, с които се срещнахме – представители на местни и регионални институции, неправителствени организации и медии, изразиха мнението, че дискусиите по темата дори са закъснели в някои отношения, защото средата става все по-несигурна, а хората все по-объркани и неуверени на фона на новите предизвикателства, пред които се изправят.
Следващите форуми ще се проведат в градовете Бургас и Варна на 22 и 23 април 2015г.
Те ще имат за цел да се споделят добрите практики на местно ниво, но също така и да се идентифицират специфичните за черноморските градове предизвикателства по отношение на услугата „гражданска сигурност“.
Над 50 деца от „Полицейска академия“, Ресурсен център–Смолян и деца на служители в МВР взеха участие в работилницата за мартеници. Работилницата се проведе на 19 февруари 2015г. в заседателната зала на ОДМВР-Смолян и бе организирана от Фондация „Общество и сигурност“ в партньорство със Синдикална федерация на служителите в МВР /СФСМВР/, ОДМВР – Смолян и РД „ПБЗН“.
В продължение на 3 часа, малчуганите не само направиха повече от 200 мартеници, но и говориха със служители от МВР какво да правят, за да избегнат ситуации, които могат да създадат риск за тях, както и как да подходят ако имат приятели и познати, които са попаднали в такива ситуации.
Една част от изработените мартеници останаха за участниците, с които на първи март ще закичат своите близки и роднини, а други изработиха специални мартеници за конете, които ще се състезават в кушиите за Тодоров ден.
Децата от Ресурсен център–Смолян ще използват останалите материали в часовете си по творчески занимания и заедно с изработените повече от 100 мартеници ще организират благотворителен базар за подпомагане на дейността си.
Радостина Якимова – Директор на Фондация „Общество и сигурност“, изказва своята искрена благодарност на Синдикална федерация на служителите в МВР, ОДМВР-Смолян, РД „ПБЗН“, „Младежки доброволен отряд“, „Полицейска академия“ и Ресурсен център – Смолян.
„Именно, чрез подобни съвместни инициативи и срещи на местно и национално ниво се създават отношения на взаимно доверие между представителите на различни институции, а това е единственият начин да се разберат реалните потребности на хората и заедно да се създадат механизми за тяхното решаване.Вярвам, че това е правилният път към повишаване качеството на услугата „гражданска сигурност“, защото и гражданите и служителите в МВР имат много неща, които да научат един от друг.“, каза още Директорът на Фондацията.
Последни коментари