На 4 май отбелязваме Международния ден на пожарникаря – ден, в който светът се прекланя пред онези, които животът им е ежедневен избор между сигурността на другите и собствената им. В България пожарникарите са над 8 000 жени и мъже, служещи в структурите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи. Те гасят пожари, спасяват хора при катастрофи и бедствия, дишат токсичен дим, носят тежко оборудване и се връщат на смяна на следващия ден – нерядко с незарасналите рани на предишния.
Фондация „Общество и сигурност” избра именно тази дата, за да публикува резултатите от задълбочен анализ на официалните данни на МВР за здравното състояние на служителите в ГДПБЗН за петгодишния период 2020–2024 г. Направеното е не само изследване на цифри – то е опит да се даде глас на реалност, която остава невидима за институциите и обществото.
- Какво показват данните: пет години в числa
Анализът обхваща официалните годишни „Обобщени анализи на здравното състояние на работещите в ГДПБЗН/РДПБЗН–МВР” за 2020–2024 г. Данните, предоставени от МВР, разкриват трайни и тревожни тенденции, обобщени в дванадесет инфографики. По-долу представяме ключовите констатации.
- Обща заболеваемост с временна неработоспособност (ЗВН)
За петте години служителите на ГДПБЗН са боледували общо стотици хиляди дни. Коефициентът на честота (Кч) варира между 35,9 (2023) и 53,3 (2022), като стойностите остават последователно под 60 – класифицирани по скалата Батикс-Лекарев като „много ниски”. Коефициентът на тежест (Кт) варира между средни и ниски стойности. Коефициентът на продължителност (Кпр) обаче неизменно надвишава средното за страната – показател за по-тежки и по-дълги заболявания.
Инфографика 01 · Обща заболяемост с временна неработоспособност (ЗВН) · 2020–2024
- Водещи заболявания – тялото като регистрационен журнал на работата
Пет години без изключение болестите на дихателната система заемат първо място по честота. Коефициентът им на честота за 2024 г. е 12,9. На второ място са болестите на костно-мускулната система – наранявания на гръбначни дискове, артрози, подагра. Следват битовите злополуки, болестите на храносмилателната система и инфекциозните заболявания. COVID-19 оказа значително влияние в 2021–2022 г., след което случаите спадат до нула за 2024 г.
Тази класация не е случайна. Тя е анатомичен отпечатък на пожарникарската работа: дим в белите дробове, тонове тежест върху гръбначния стълб, стрес върху храносмилателната система, инфекциозни агенти при контакт с пострадали.
Инфографика 02 · Водещи заболявания при пожарникарите · 2020–2024
- Трудови злополуки – по-малко, но по-тежки
Броят на трудовите злополуки нараства от 42 (2020) до пик от 131 (2022), след което спада до 49 за 2024 г. Зад това привидно успокоение обаче стои тревожна тенденция: средната продължителност на боледуване след трудова злополука нараства до 73,5 дни за 2024 г. – абсолютен рекорд за целия период. По-малко злополуки, но по-тежки последствия. По-дълго лечение. По-трудно възстановяване.
За целия петгодишен период са регистрирани 358 трудови злополуки. Зад всяка от тях стои конкретен човек, конкретно семейство.
Инфографика 03 · Трудови злополуки · брой случаи, дни и средна продължителност · 2020–2024
Профилактичните прегледи разкриват скрита заболяемост
Един от най-значимите резултати от анализа е свързан с профилактичните медицински прегледи. За периода 2020–2024 г. броят на новооткритите заболявания при тях нараства от 87 на 320 – увеличение с 268%.
| Ключов извод: Нарастването на новооткритите заболявания означава, че реалната заболяемост е по-висока от регистрираната. Разширяването на обхвата на прегледите не създава болестта – то я прави видима. |
Броят на хронично болните нараства от 817 (2021) на 1 291 (2024) – ръст от 58% за три години. Водещи сред хроничните заболявания са болестите на сърдечно-съдовата система (хипертония, ИБС) и на костно-мускулната система.
Инфографика 04 · Профилактични прегледи · подлежащи, прегледани, новооткрити, хронично болни · 2020–2024
Психичните разстройства – невидимата пандемия
Данните за психичните и поведенческите разстройства са особено показателни. За 2024 г. 7 служители са боледували общо 366 дни от психични разстройства – абсолютен рекорд за периода. Нарастването на трудозагубите е 2,8 пъти спрямо 2022 г. Посттравматичният стрес след критични инциденти, хроничното тревожно разстройство от работата при бедствия, изгарянето – всички тези реалности остават системно подценявани и незаписвани като професионални болести.
Инфографика 05 · Психични и поведенчески разстройства · брой случаи и трудозагуби · 2020–2024
Инфографика 06 · Обобщени изводи от анализа
III. Новооткрити заболявания, новообразувания и сърдечно-съдови рискове
Нарастващата крива на скритото
Диаграмата на новооткритите заболявания при профилактичните прегледи (87 → 165 → 234 → 249 → 320) е повече от статистика. Тя е крива на болест, натрупана с години, която бавно излиза на светло. Всяко разширяване на прегледите разкрива нова „скрита” заболяемост – такава, която преди не е регистрирана, не е лекувана и не е призната.
Инфографика 07 · Новооткрити заболявания при профилактичните прегледи · +268% за 2020–2024
Сърдечно-съдовите заболявания: цената на натоварването
Болестите на сърдечно-съдовата система са водеща хронична патология при пожарникарите. 1 291 хронично болни за 2024 г. (+58% за три години). Механизмите са научно доказани: остро физическо натоварване при гасене (пулс 85–95% от максималния), хронично излагане на въглероден оксид и токсини, нощни смени и нарушен циркаден ритъм, хроничен психосоциален стрес.
В повечето страни на ЕС инфарктът на миокарда при гасене на пожар се признава автоматично за трудова злополука. В България служителите са длъжни да доказват причинно-следствената връзка – изискване, което в момента на сърдечен удар е практически неизпълнимо.
Инфографика 08 · Сърдечно-съдови заболявания · форми, рискови фактори и данни от прегледите
Новообразуванията: доказано канцерогенна професия без признаване
През 2022 г. Международната агенция за изследване на рака (IARC) към Световната здравна организация класифицира пожарникарската професия в Група 1 – „Доказано канцерогенна за хората”. Тази класификация е най-високото ниво на доказаност – същата група, в която са тютюневият дим, азбестът и бензенът.
Видовете рак с доказана или силно вероятна връзка с пожарникарската дейност включват мезотелиом, рак на пикочния мехур, рак на простатата, рак на дебелото черво, меланом и рак на щитовидната жлеза.
| За периода 2020–2023 г. в България не е призната нито една онкологична професионална болест при пожарникар. Нула. Единственото изключение е един случай за 2024 г. – РДПБЗН–Бургас. Това не е отражение на реалната заболяемост. Това е системен провал на нормативната рамка. |
Инфографика 09 · Новообразувания · IARC класификация Група 1 и ситуацията в България
Тежестта расте: трудовите злополуки стават по-сериозни
Хоризонталната лентова диаграма на средната продължителност на боледуване след трудова злополука разкрива тревожна тенденция: дори при намаляване на броя на злополуките след 2022 г., средното боледуване нараства до 73,5 дни за 2024 г. – рекорд за периода. Тялото на пожарникаря, натрупало години тежка работа, се нуждае от все повече време, за да се възстанови.
Инфографика 10 · Тежест на трудовите злополуки · средна продължителност по години
България срещу Европа: стандарти, които липсват
Сравнението на нормативната рамка в България с практиката в Германия, Финландия, Холандия и Австрия разкрива системно изоставане по ключови показатели за защита на пожарникарите.
Инфографика 11 · България срещу европейската практика · сравнение по 6 стандарта
По четири от шест ключови стандарта България отбелязва отсъствие на каквато и да е нормативна уредба:
- Презумпция при онкологични заболявания – липсва.
- Автоматично признаване на ССС инциденти при гасене – липсва.
- Задължителна деконтаминация след интервенция – липсва.
- Специализиран онкологичен мониторинг при прегледите – липсва.
Нормативните пропуски не са въпрос на финансиране – те са въпрос на политическа воля. Промяната на няколко параграфа в Кодекса на труда, Наредбата за задължителното осигуряване при производствени рискове и вътрешните наредби на МВР е достатъчна, за да промени живота на хиляди служители.
Исканията на Фондация „Общество и сигурност”
Въз основа на анализа на данните и сравнението с европейската практика, Фондация „Общество и сигурност” отправя следните конкретни искания към компетентните институции – Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването и Народното събрание:
- Презумпция при онкологични заболявания: При диагностициране на рак от видовете, включени в класификацията на IARC за пожарникарската професия, да се въведе законова презумпция за причинно-следствена връзка с условията на труд. Пожарникарят не трябва да доказва индивидуално онова, което науката вече е доказала на ниво популация. Тази норма е стандарт в повечето страни на ЕС.
- Специализирано онкологично проследяване: Въвеждане на задължително онкологично изследване – туморни маркери и образна диагностика – като компонент на профилактичните прегледи. Свързване с Националния раков регистър за системно проследяване на онкологичната заболяемост при пожарникарите.
- Признаване на сърдечно-съдовите инциденти при гасене: Инфарктът на миокарда и мозъчният инсулт, настъпили в рамките на 24 часа след участие в гасене на пожар или ликвидиране на бедствие, да се признават автоматично за трудови злополуки без допълнително административно доказване – практика, прилагана в Германия, Финландия, Холандия и Австрия.
- Задължителна деконтаминация: Въвеждане на задължителни протоколи за деконтаминация след всяка гасителна интервенция: смяна и почистване на защитно облекло, душ преди напускане на обекта, отделно съхранение на замърсено оборудване. Стандарт, действащ в повечето страни на ЕС.
- По-детайлни и прозрачни данни: Обогатяване на годишните анализи на МВР с детайлна разбивка на новооткритите заболявания по видове, включително отделна категория за злокачествени новообразувания. Само прозрачните и пълни данни позволяват адекватна политическа реакция.
Инфографика 12 · Препоръки на Фондация „Общество и сигурност”
Заключение
Пожарникарите не са безсмъртни. Те са хора, чийто живот се изразходва бавно и невидимо – в дим, токсини, тежест и трагедии, носени мълчаливо. Данните от петгодишния анализ го доказват с цифри: нарастваща заболяемост, влошаващо се психично здраве, тежащи все по-дълго злополуки и болести, които науката признава, а законът – не.
Отдаването на почит на 4 май е важен символ. Но символите не лекуват хипертонията, не спират рака на пикочния мехур, не изчистват посттравматичния стрес. Символите трябва да бъдат придружени от действие.
Фондация „Общество и сигурност” ще продължи да настоява за системни промени в защитата на пожарникарите. Ще продължи да публикува данни. Ще продължи да задава въпроси пред институциите, докато отговорите станат политика, а политиката – закон.
| Пожарникарската професия е доказано канцерогенна. Тяхната работа е доказано опасна. Тяхното здраве е доказано застрашено. Единственото, което остава недоказано, е готовността на институциите да отговорят на тази реалност. |
Документът е изготвен въз основа на официалните „Обобщени анализи на здравното състояние на работещите в ГДПБЗН/РДПБЗН–МВР” за 2020–2024 г. и публикацията IARC Monographs, Volume 132: Occupational Exposure as a Firefighter (2022).
