Пътят убива. Системата се преструва, че действа.
В петък вечерта на Челопешко шосе в София две коли влизат в смъртоносна гонка. Едната се забива в градски автобус при скорост над 140 – 150 км/ч, другата отнася спирка. Резултатът: четирима убити и 17 ранени, някои от тях все още с опасност за живота.
Не беше изминало дори денонощие, когато в три часа през нощта на улица „Патриарх Евтимий” в Дупница 17-годишен младеж без шофьорска книжка взема автомобила на свой роднина и го забива в жилищна сграда при скорост между 130 и 140 км/ч. Момчето загива на място преди пристигането на спешните екипи.
А само 2 дни по-късно, 15-годишно момче от Ловешко изпуска училищния автобус, взема без знанието на родителите автомобила на баща си и потегля само. Катастрофира челно с насрещно движеща се кола. Загива.
Три трагедии. Шест дни. Шест живота, прекъснати безвъзвратно и десетки съсипани животи.
Фондация „Общество и сигурност” изразява дълбока скръб към семействата на загиналите и пострадалите и настоява: това не е стечение на обстоятелствата. Това е системен провал – на законодателство, което съществува на хартия, но не работи на пътя.
Безнаказаността ражда смърт!
България от години е свидетел на нощни гонки по градски булеварди, на тийнейджъри зад волана на чужди автомобили, на лица, употребили наркотици и алкохол, движещи се със светкавична скорост, на шофьори с отнети книжки, които продължават да карат.
Срещу двамата шофьори от Челопешко шосе прокуратурата повдига обвинение за причиняване на смърт с евентуален умисъл. Това звучи обнадеждаващо. Но историята ни учи на друго.
При преглед на данни, публикувани от журналиста Елена Ламбрева в Telenews/Телемедиа за присъдите, постановени от Окръжен съд – Пазарджик, установяваме, че за последните 5 години 42-ма са осъдени за причиняване на смърт при ПТП. От тях 34-ма са получили условни присъди.
Тридесет и четири условни присъди за 45 смъртни случая.
Това не е правосъдие – това е сигнал към всеки джигит на пътя, че животът на другия няма реална цена.
Последните години в България са белязани от съдебна благотворителност при определяне на наказанията за тежки деяния – с условни присъди се отърваха десетки хулигани на пътя, включително пътни биячи.
Докато наказателната система не работи достатъчно бързо и видимо, докато присъдите се отлагат с години, докато условните присъди се превръщат в норма – посланието към улицата е недвусмислено: може да се кара с 150 км/ч в жилищен квартал и да се живее с последствията.
НСИ публикува обща наказателна статистика, но тя е агрегирана по категории престъпления и не разграничава смъртта на пътя като отделна подкатегория с данни за вида на присъдите.
Според НСИ за 2024 г. престъпленията по транспорта и съобщенията са 7 699 и представляват 67.4% от всички общоопасни престъпления, а осъдените за тях са 6 893 лица.
Конкретна национална статистика – колко присъди за смърт на пътя са условни срещу ефективни – не се публикува официално никъде.
Мерките съществуват. Просто не работят.
Това е може би най-болезненото: проблемът не е само в липсата на закони – проблемът е в огромната пропаст между приетото и приложеното.
С промени в Наказателния кодекс пияни и дрогирани шофьори, причинили смърт, вече не могат да получават условни присъди. Но тази промяна не обхваща гонките и смъртоносната превишена скорост без алкохол и наркотици – именно това, което се случи на Челопешко шосе.
Системата за средна скорост работи от септември 2025 г. и до април 2026 г. са засечени над 45 000 нарушения. Но тол камерите измерват средна скорост само по около 50 участъка на магистрали и скоростни пътища – не и по градските булеварди, където хората живеят, возят се или чакат автобус и умират.
Законът задължава министъра на образованието да осигури задължително изучаване на правилата за движение в системата на средното образование. На практика това означава няколко часа годишно, без стандартизирана програма, без практически елемент и без измерим резултат.
15-годишният от Ловешко е учил по нея. И все пак взе ключовете и тръгна с колата на баща си, за да не се прибере никога вкъщи и да остане завинаги на 15.
Превенцията в България се свежда до приети текстове и пресконференции. Контролът – до кампанийни акции преди официални празници. Нито едното, нито другото спира гонките. Нито едното, нито другото връща загиналите.
Искаме не нови закони – искаме старите да заработят. И там, където мерките не стигат – да бъдат разработени и разширени с нови.
Фондация „Общество и сигурност” настоява незабавно за:
- Реална наказателна отговорност за гонките и смъртоносната скорост – не само за пияните
Съществуващите промени в НК изключват условните присъди само за пияни и дрогирани водачи. Гонките и скоростта като самостоятелно, умишлено рисково поведение трябва да се третират по същия начин.
2. Общините да монтират камери – веднага, масово и с държавна подкрепа
Правото да монтираш камера не е достатъчно. Нужно е задължението да го направиш.
3. Контрол на средната скорост да влезе в градовете
Автоматичното засичане и незабавният електронен фиш трябва да станат реалност не само за магистралите, но и за населените места.
4. Затваряне на правната дупка в отговорността на собствениците
Законът трябва да бъде допълнен със задължение за елементарна грижа – заключен автомобил, ключове на недостъпно за непълнолетни място – и санкция при нарушение на тази грижа.
5. Образованието по пътна безопасност да спре да бъде символично
Необходима е стандартизирана национална програма с практически елемент, включваща реални срещи с последствията от катастрофи.
6. Публичен регистър на рецидивистите на пътя
Данните съществуват в МВР, прокуратурата и съдилищата. Нужна е само воля да бъдат обединени и публично достъпни.
Колко още?
Питаме народните представители, министрите, кметовете и всеки, който носи отговорност:
Законът позволява общински камери.
Колко още трябва да загинат на столичен булевард, докато те бъдат монтирани?
Системата за средна скорост засича нарушители по магистралите.
Колко гонки трябва да завършат с автобус, пълен с мъртви, преди тя да влезе и в градовете?
Наказателният кодекс е променян многократно.
Колко условни присъди за смърт на пътя трябва да произнесат съдилищата, преди гонките да бъдат третирани като умишлено убийство?
Образованието по пътна безопасност е задължително по закон.
Колко 15-годишни трябва да вземат ключовете на родителската кола и да не се върнат, преди то да стане реално, а не формално?
Ние не чакаме нови закони. Чакаме воля да се приложат съществуващите – и смелост да се довършат там, където не стигат.
Защото всяка следваща жертва е не само трагедия – тя е и политически избор.
Четири жертви на Челопешко шосе. Един 17-годишен от Дупница. Едно 15-годишно дете от Ловешко.
Те не са статистика. Те са доказателство, че празнината между написаното в законите и случващото се на пътя се мери в човешки животи.
Търпението на обществото се е изчерпало. Време е законите да заработят.
