Всеки път, когато се обсъжда финансирането на сектора „Вътрешна сигурност и обществен ред”, дебатът бързо се свежда до едно и също: таблица с приходи и разходи, процент от БВП, сравнение с дефицита. Фондация „Общество и сигурност” заявява ясно – този подход е методологически грешен и води до решения, които изглеждат разумни на хартия и са разрушителни на практика.
Грешката на счетоводния подход
Бюджетната аритметика работи добре там, където последствията от грешка са линейни и обратими – пътна инфраструктура със забавен ремонт, административна услуга с по-дълъг срок на изпълнение. Тя категорично не работи там, където последствията от подкопаване на капацитета са нелинейни, забавени във времето и често необратими. Не можем да смятаме цената на обществения ред и вътрешна сигурност по същата логика, по която смятаме цената на канцеларски материали.
Три механизма правят опасно прилагането на обикновена счетоводна логика тук
- Асиметрия между икономия и риск. Спестяване от десетки милиони евро в една бюджетна позиция е линейна, предвидима величина. Последствието от недостатъчен полицейски капацитет, липсваща или некачествена екипировка на пожарникарите, липсата на обезпеченост на системата на ЕЕН 112 не е линейно — то е скок: ескалация на престъпността в конкретен регион, разпространение на пожар, забавяне на реакции, липса на човешки капитал в системата и загуба на цяла кохорта млади хора с трайно по-нисък образователен и трудов потенциал. Спестеният бюджетен ред и причинената вреда не са в една и съща мерна единица, и затова не могат да се „нетират” в едно уравнение.
- Последствията се проявяват в други бюджетни редове, не в този, който се „пести”. Намалена сигурност се отразява в инвестиционен климат, туризъм и застрахователни разходи. Управленец, който гледа само балансовата сметка на едно министерство, систематично подценява реалната цена на решението си, защото тя се записва някъде другаде в консолидирания бюджет – често много по-голяма от номиналното „спестяване”.
- Времевото разминаване между решение и последствие. Бюджетният цикъл е годишен. Възстановяването на кадрови капацитет в полиция, пожарната и цялата система на МВР ще отнеме десетилетие. Решение, взето на база едногодишна или дори седемгодишна фискална таблица, не може да предвиди кумулативния ефект върху капацитет, който се изгражда и руши в съвсем различен темп.
Случаят с МВР доказва тезата
Предложението служителите в МВР сами да поемат личните си осигурителни вноски е учебникарски пример за описаната грешка. Защитниците му представят изчисление в милиони евро спестяване – без да отчитат какво точно се купува с тази „икономия”.
Към средата на 2025 г. от утвърдените 55 000 щатни бройки в МВР 5700 остават незаети – недостиг от над една десета от планираната численост, концентриран именно в звената, които определят присъствието на полиция на терен и скоростта на реакция. Системата вече не успява да се конкурира за кадри. Официалните разчети на Националния осигурителен институт показват, че въвеждането на лични вноски без компенсираща политика по доходите би свило нетните заплати на служителите по Закона за МВР и Закона за отбраната с близо 10% до 2028 година. Това не е счетоводна подробност – това е директен удар по единствения ресурс, чрез който държавата изобщо може да привлича и задържа хора за служба с риск, неправомерен режим на труд и забрана за втора работа.
Допълнително намаление на нетния доход точно на активно служещите, по-млади кадри рискува да ускори изтичането им именно от структурите, в които недостигът вече е измерим, и да задълбочи демографския проблем на системата в най-неподходящ момент: България е външна граница на ЕС и НАТО, в съседство с регион в траен конфликт и под постоянен натиск от трафик, контрабанда и миграция.
Позицията на фондацията
Фондация „Общество и сигурност” настоява публичните решения, касаещи обществения ред и вътрешна сигурност, да се вземат не по логиката на счетоводен баланс между бюджетни редове, а по логиката на риск и капацитет – с оценка на реалния ефект върху живота на хората и върху средносрочните социално-икономически показатели на страната, не само върху едногодишния фискален отчет. Конкретно по случая с осигурителните вноски на служителите в МВР: предложение, чийто претендиран фискален ефект е оспорван и при най-добрия случай маргинален спрямо реалния бюджетен дефицит, но чийто доказан риск е пряко свързан с капацитета на държавата да поддържа обществен ред, не следва да се приема единствено на основание на привлекателно изглеждаща сметка в евро.
Когато на масата стои избор между няколко десетки милиона евро условна, оспорвана икономия и измерим риск за способността на държавата да охранява границите и обществения ред в нестабилен регион, тезата на фондацията е недвусмислена: математиката на хартията не може да бъде последна дума по въпрос, чиято реална цена се плаща не в бюджетни таблици, а в способността на държавата да защитава своите граждани.
