Започва реализирането на нов проект имащ за цел да предложи иновативен подход за превенция и намаляване на домашното насилие, основан на конкретните нагласи на хората, живеещи на територията на София, обслужвана от 5 районни управления: 01 РУ-СДВР, 02 РУ-СДВР, 03 РУ-СДВР, 04 РУ-СДВР и 06 РУ-СДВР.
Проект „Домашното насилие в София: един проблем – различни гледни точки и решения“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2022 от Фондация „Общество и сигурност“ в партньорство със СО-Район „Триадица“.
Проектът ще бъде реализиран в периода 19 август – 15 ноември 2022 г. и предвижда провеждане на количествено и проучване сред жителите на София, населяващи кварталите, обслужвани от 5-те районни управления, фокус-група с полицейски служители, които да споделят своята гледна точка за съществуващият дисбаланс между подавани сигнали за домашно насилие. Резутатите от изследванията ще бъдат отпечатани в информационна брошура. Предвижда се информационната брошура да бъде разпространена сред всички РУ-СДВР.
Успоредно с провеждането на количественото и качественото проучване, екипът по проекта ще направи задълбочен анализ на програмните документи на национално ниво и в Столична община, отнасящи се до мерките за превенция и борба с домашното насилие. Ще бъдат поискани по Закона за достъп до обществена информация данни за наличие/отсъствие на профил на извършители на домашно насилие в МВР и образователен статус и възраст на жертвите и насилниците. Веднага след приключване на изследванията и на база на предварително набраната информация ще се разработят предложения за мерки и политики за превенция и борба с домашното насилие.
По време на целия проект ще се публикуват информационни материали в сайта и фейсбук страницата на Фондация „Общество и сигурност“ за етапите на реализиране на проекта и постигнатите резултати. Ще бъде поставен акцент върху резултатите от количественото и качественото изследване, от които ще бъдат оформени 10 инфографики с основните акценти от тях и един видеоклип, който ще бъде публикуван и в youtube канала на бенефициента. Предложенията за конкретни мерки и дейности също ще бъдат оформени като отделна публикация. Предвижда се да се изготвят и информационни флайери, както и видеоклип с идентично съдържание за конкретните стъпки и процедури, които трябва да се следват в случай, че хората са жертва/свидетел на домашно насилие.
Финалът на проекта ще бъде поставен със заключителна конференция, на която ще бъдат представени и обсъдени резултатите от проекта, изготвените препоръки за промяна на политики и планираните последващи дейности.
.
Много неща се изговориха за насилието в последните месеци. Говореше се за насилието над жени, мъже, деца, възрастни хора. Чухме и научихме много за жертвите на насилие, но никой не се сети да попита нас – „силните“ момчета и момичета в МВР за мнението ни.
Никъде в медиите не намери място нашата гледна точка.
Никой не пожела разбере нашата позиция за това каква е причината проблемите с домашното насилие се задълбочават.
Никой не се поинтересува от нас – тези, които се сблъскват с извършителите, намират и вадят труповете на жертвите и съобщават на близките за трагичните развръзка и финал. Не пишем това, защото искаме да се оплакваме. Пишем тази позиция, защото освен родители, бащи и синове, майки и дъщери, братя и сестри и приятели, ние сме професионалисти.
Виждаме проблемите.
Виждаме недомислиците в законодателството.
Виждаме как всички си измиват ръцете с нас и ни определят като некомпетентни, неадекватни и неразбиращи проблемите на жертвите на насилие.
Виждаме злоупотребата с нормативната база от страна на жертвите и на насилниците.
Виждаме липсата на социални услуги.
Виждаме стигмата, която се поставя на цели групи от хора.
Виждаме как жертви се връщат при насилниците си, защото няма къде да отидат, защото нямат средства или защото вярват, че насилието няма да се повтори.
Виждаме как възрастните родители биват пребивани, заради срама и липсата на социални услуги.
Виждаме пребитите деца, които са се опитали да спрат насилието и да защитят своя родител.
Виждаме омагьосаният кръг и трагичната развръзка.
Виждаме…., но не можем да променим нищо, защото всъщност ние сме толкова стигматизирани, колкото и насилниците, защото нали сме „силните“ момичета и момчета? В нас е цялата власт на държавата? От нас се очаква да се явяваме на адреси и да вземем правосъдието в нашите ръце. Очаква се да бием, да сплашваме и да саморазправяме. И сме стигматизирани, защото сме професионалисти и правим това, което ни позволява закона. Парадокс? Не, това са нашите дни и нощи. И никой не ни пита как се справяме с гнева и колко ни струва да „се вземем в ръце“ и да се държим професионално, когато видим пребит или убит човек.
Никой не знае как се прибираш при детето си след дни, в които си видял счупените кости на пребито от майка си и баща си дете. Никой не знае каква е цената, която се плаща от всеки един от нас ежедневно. И не е нужно, защото нашата професия е личен избор и ние сме го направили, знаейки какви са трудностите и предизвикателствата.
Но има нещо, което е от изключителна важност и то е да се прекрати с огромните претенции на определени експерти и представители на организации и институции, за това, че от домашно насилие разбират определен кръг от хора и в него нямат място служителите в МВР. Защото, в повечето случаи тези експерти са виждали и чували гледната точка на едната страна и защото ние сме единствените, които сме били на място, видели сме всичко с очите си и сме усетили болката и страха с всяка част от телата си.
Днес, в тишината на отминаващите 16 Световни дни за борба с насилието над жени, започнали шумно и организирано, искаме да отправим това послание към всички, от които зависи борбата с домашното насилие в България: не бъдете надменни, не стигматизирайте, не изключвайте цели сектори и спрете да включвате проформа хората, които виждат двете страни на монетата.
Хората, които правят всичко по силите си, за да спасят човешки животи.
Хората, които знаят много добре какви са причините за техните неуспехи.
Хората, които когато не носят униформи са майки и бащи, синове и дъщери, братя и сестри.
Хората, които са силни, но не са насилници. Хората, които се борят всеки път с гнева си, виждайки невинните жертви.
Текст: Фондация „Общество и сигурност“, вдъхновен от реални разговори и дискусии със служители в МВР
Последни коментари