Изследване показа, че въпреки дадените от държавата милиард и половина на МВР , хората в България се чувства по-несигурни. И за себе си и за близките си.
И макар да вярват донякъде на полицията и съда, все повече разчитат на себе си. Все по-малко хора са склонни да подават сигнал до органите на реда ако са станали свидетели на престъпление. А тези, които се страхуват, че ще станат жертва на крадци смята, че институциите бездействат.
Според Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за МВР „реформа“ вече е мръсна дума.
А експерът по кризисна комуникация Калин Калинов изрази становище, че ведомството има комуникационен проблем.
Цялото предаване „Директно“ може да бъде видяно на този линк.
Бюджетът на МВР за 2016 г. е близо 1,5 млрд. лева (в т.ч. средствата от ЕК) и въпреки неговото увеличение и проведени реформи, гражданите на Република България:
Това са основните изводи от изследването на Фондация „Общество и сигурност“, което имаше за цел да измери личното усещане за сигурност и безопасност през 2016 г. сред 454 граждани на Република България.
71% от участвалите в изследването на Фондацията НЕ се чувстват сигурни за себе си и своите близки, 48 % са казали, че се чувстват по-несигурни, а 29,5% са казали, че се чувстват еднакво несигурни и през 2015 и през 2016 г.
17,2% са отговорили, че в последните 5 години са били жертва, 32,2% са посочили, че са били свидетели, а лицата, които са били и жертва и свидетели на престъпление са 10,6%.
Данните показват намаляване на броя на лицата, които са били жертва и 5% ръст на тези, които са били свидетели на престъпление. Наблюдава се и леко увеличение на броя лица, които са били едновременно и жертва и свидетели на престъпление – 10,6% през 2015 г. спрямо 11,9% през 2016 г.
В случаите, в които гражданите са жертва или свидетели на престъпление най-голям дял от тях (51,5%) реагират и сигнализират на ЕЕН 112, на второ място (18%) в изследването е делът на хората, които не са сигнализирали, тъй като не вярват, че някой ще обърне внимание на подадения от тях сигнал, а на трето място с един и същ дял (14,4%) са тези, които са се намесили лично и не са сигнализирали на органите на реда и тези, които нито са реагирали, нито са сигнализирали, тъй като не виждат смисъл.
Все повече хора се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж (74%), бездействие на институциите ( 64,3%), посегателство или телесна повреда ( 53,7% – като тук ръстът е повече от 20% в сравнение с 2015 г.) и на корупция ( 44,5%).
И през 2016 г. институцията, която се ползва с най-голямо доверие по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията ( 62,1%), следвана от съда и пожарна безопасност и защита на населението. Все повече хора не вярват на никоя от институциите – 32,3% (27,2% през 2015 г.) и разчитат само на себе си, за да се чувстват сигурни.
Според 72,7% от участниците в изследването да се чувстваш сигурен означава да отсъства заплаха за личността, имуществото и близките им, а 63,9% биха се чувствали сигурни ако закононарушителите и престъпниците се наказват адекватно.
Тези очаквания са пряко свързани с работата не само на правоохранителните, но и правораздавателните институции. Усещането за липса на заплаха за личността, имуществото и близките е много субективно и няма как да бъде удовлетворено напълно, но би могло да се създава посредством политики, в чието формулиране и реализиране участват гражданите, а също и посредством кампании и дейности, които имат за цел да покажат и засвидетелстват на гражданите, че институциите са загрижени и се стремят да гарантират тяхната сигурност и безопасност.
Очакването закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно, показва, че е необходим нов, цялостен подход не само по отношение на разкриваемостта на престъпленията, но и по отношение на правораздаването. Тези очаквания доказват, че независимо колко различни са дейностите на МВР, прокуратура и съд, хората разглеждат правораздаването като един процес и очакват краен резултат, който ги удовлетворява, а именно – справедливи наказания. Резултатите показват и нещо симптоматично за дейността на трите институции, а именно, че въпреки множеството проведени реформи във всяка една структура към момента те са оценени като неефективни по отношение на крайния резултат. Това доказва необходимостта от спешна промяна в начина на реформиране на МВР, прокуратура и съд и повишаване на ефективността на целия процес, както на ниво разследване, така и на ниво правораздаване.
Доказателство за това интерпретиране на данните дават и получените отговори на въпроса „Какво Ви е необходимо, за да се чувствате по-сигурни?“ (до 3 отговора), където на първите три места са очакванията да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура (71,8%), да се промени цялостно работата на институциите и да насочат усилията си върху реална превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност (70,5%) и да се приемат по-строги мерки за извършителите на престъпления.
По три показателя в изследването от 2016 г. се забелязва ръст спрямо 2015 г. , като най-висок е в очакванията за цялостна промяна на работата на институциите – от 56% през 2015 г. на 70,5% през 2016 г. Очакване да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура през 2015 г. са имали са имали 68,7%, докато през 2016 г. този процент е 71,8, а близо 30% – от анкетираните са посочили, че очакват правоохранителните органи и местни институции да съдействат и сътрудничат на гражданите ( 20,4% през 2015г.). Увеличен през 2016 г. е делът на гражданите, които имат желание да познават районния си инспектор – 4% през 2016 г., спрямо 2,1% за 2015 г. Леко увеличение се забелязва в процентът лица, които са посочили, че имат нужда от функциониращи доброволни отряди към общината – 4% през 2016 г., спрямо 3.2% през 2015 г.
Тези данни доказват, че гражданите на Република България имат две основни очаквания по отношение на личната си сигурност и безопасност, а именно:
Именно тревожните резултати от него са основната причина да бъде стартирана кампания „Цената на сигурността“, чийто медиен партньор е Информационния портал за неправителствените организации в България.
Кампанията има за цел да разкаже повече за проведените реформи, резултатите от тях и най-вече каква е цената, която плащат служителите и гражданите за сигурността, която получаваме. Официалният старт на кампанията не на 02 февруари 2017 г., когато ще бъде публикуван и първия видеоклип на тема „Защо реформите в МВР не дават резултат?“
Все по-често виждаме самотни пожарникари, които се борят с огнената стихия, а ако са повече то задължително около тях има минимум два-три пожарни автомобила.
Замисляли ли сте се някога на какво се дължи фактът, че броят на пожарникарите е равен на броя на пожарните автомобили?
Една от причините е, че пожарникарите са малко и недостигат. Другата причина е много по-страшна и се дължи на нормативен пропуск и липсата на минимален брой пожарникари в екип. Въвеждането на минимален брой се отлага във времето и очакваме да има такъв едва средата на 2017 г.
В същата тази наредба пише, че при произшествие в затворено помещение, екипът от пожарникар и шофьор / най-честата практика/, трябва да изчака друг екип преди да влезе в горящото помещение. Това поставя приелите сигнала пожарникар и шофьор в безизходица: да влязат да помогнат на пострадалите или да изчакат помощ, около 15 – 20 минути в големите градове и много по-дълго време в малките, където помощ може да дойде от отдалечен град. По-скоро изключение, отколкото практика е на смяна да дежурят по трима, четирима пожарникари, като това е броят на дежурните в някои големи градове. В малките населени места положението е много по-страшно.
Следващият път, когато видите пожарникари, които стоят пред горяща сграда и не влизат да гасят пожара, не се гневете на тях, а на системата, която позволява да се случи това.
Следващият път, когато чуете за пострадал пожарникар, не забравяйте че много често това се е случило, защото на сигнала са се отзовали двама – единият е влязъл сам в огнената стихия, защото другият трябва да го осигури с вода. А трети няма.
Фотограф: Силва Тонева
Системата на МВР е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи. Освен товакариерното развитие зависи не от качеството на работата, а от чисто субективни фактори. Това води и до усещане за несигурност.
Такъв профил на днешния служител на МВР се очертава от изследване на мотивацията на служителите на МВР, представено на дискусия в София, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в МВР и зам.-министърът на вътрешните работи Цвятко Георгиев, съобщава БиТиВи.
В изследването полицаите посочват, че не разполагат с почти никаква материална база, а и нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа.
Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа, а като допълнително в момента се прибавя притеснението, че може да отпаднат 20-те заплати при пенсиониране.
Освен социалните реформи, служителите на МВР изпитват несигурност и от структурните промени, които се случват периодично като вливане и изваждане на ДАНС, ГДБОПкато служби и промени Закона за МВР и други нормативни актове.
Паралелно с това изследване на дискусията бе представено и друго – то показва настроенията на гражданите и чувството им за сигурност.
Според него 73.8% от анкетираните не се чувстват в безопасност, а близо 60 на сто са били жертва на престъпление.
С изключително ниско доверие се ползват всички институции, като цели 27% не разчитат на която и да е от тях, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ.
Основният извод от нея беше, че са необходими сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да мотивира служителите си.
Източник: news.ibox.bg
Последни коментари